Книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество

Кой не се измъчва на тая земя. Прозорливост и тър­пение са нужни за осмисляне на стоварилите се изпи­тания.

(Мнението е мое. Духовният финес на тази невероят­на жена не би й позволил да признае това - б. а.)

Някогашният "украински богатир" е респектиран.

Отшумели са бурите на кръвта. Разтревожен е. Дали в съкровените мигове на равносметка не припламва ис­крица съвест? Виж ти, каква жена имал! А той? В какво се опита да я превърне...

Какво е това - час на разплата? Поредно възмездие?

- Или заслужена случайна неслучайност...

Властват груби времена. Официално се пренебрег­ва и преследва необяснимата за науката екстрасензорика. (А нима сегашната е "на ти" с нея?) В годините на "железен ред и дисциплина" няма място за, както ня­кога презрително квалифицираха странните занимания, "бабини деветини".

Това не пречи на силните на деня да се домогват до услуги на изявени сензитиви, работещи скришом, в страх от грозящи опасности. Да оползотворят способ­ностите им не за друго - за лична изгода. Както гласи поговорката, "Царят дава, пъдарят не дава."

Кой смее да откаже помощ на партийните и дър­жавни величия? Слава е тайно използван нетолериран псифеномен.

Коварни години.

Все по-често на воаяж при нея са членове на дипло­матически мисии, посланици, консули. Силно впечатле­ни, след това довеждат съпругите си.

Навестява я министърът на отбраната, армейски ге­нерал Иван Михайлов. Дискретно гостува Соня Бакиш - съпруга на тогавашния министър-председател Стан­ко Тодоров. Прокрадва се информация, че до схлупения дом се е домогвала Людмила Живкова, водена от природен афенитет към мистериозното и загадъчното. "Ако бе ме потърсила преди да я убият, навярно щях да я предпазя" - ще въздъхне Слава.

Професор Рейдак, президент на Международната асоциация по психотроника я цени и уважава. Посеща­вана е и от психотроници от Кипър и други страни.

При нея идват елитни руски учени - академиците С. П. Кордюмов, Владимир Авински, Валентин Фоменко. До жената-уникум се допитва професор Андрей Блю-ховецки. Пристигат научни работници от съветски сек­ретни обекти и от "космическото градче" край Москва. Повечето от тях не упоменават имена и титли.

Посещава я писателят Александър Горбовски, "да свери часовник" в търсенията си. И получава многоз­начителен, но категоричен отговор: "Не е това, кое­то е..."

Още по-интересна е визитата на руския академик Ва­лентин Фоменко, интересуващ се от неизвестни спла­ви. За нея ще стане дума по-късно.

Не остават назад родните учени. Професор Георги Лозанов, шеф на Института по сугестология изслед­ва дълги години Ванга. Той се интересува има ли бъ­деще оригиналната му система за изучаване на чужди езици в сънно състояние. Получава ненасърчителен от­говор: Това няма да го бъде. Знанието е временно. Не отсяда в мозъка там, където трябва."

Съветите й търси професор Марин Маринов, предсе­дател на Българското астронавтическо дружество. Посещават я доцент Лили Дражева, доцент Елена Вла-дова... "За мене е повече от духовна майка - признава Владова. - Промени из корен живота ми."

Доцент Вера Точева, директор на Централна лабо-латория по биоенергетика в Пловдив дири съветите й. Занимава я бъдещето на психотрониката.

С пророчицата контактуват и родни сензитиви. Сла­ва чистосърдечно се радва на всеки от тях - дарбата им е от Бога. Изключително високо цени дядо Влайчо от с. Коньово, Новозагорско. Признава Вера Кочовска.

За Алан Чумак разкрива: "При него има светлина, но и тъма." Критична е единствено за руския екстрасенс Золотов: "Той унижава човешкия дух."

Това не са присъди, а мнения.

Разпръсква знания на докосналите се до нея с дар­ба. Дава им духовен хляб. Подкрепя ги, за да не се зле­поставят. Прозренията й се превръщат в крилати фра­зи. След смъртта й мнозина ще ги употребят като свои, малцина ще посочат първоизточника.

(Спестявам имена, да не засегна нашумели "психо-тронични величия"...)

Все повече медици посещават схлупената къщица. Професор Цончев от Трета градска болница в София се свързва за изясняване на трудни диагнози. Очният хирург д-р Коджабашева от Пловдив десетина години се съветва преди рисковани операции.

Проверили я многократно, убедени в безпогрешните и диагнози, лекарите един през друг се допитват до чо­века на бъдещето.

Слава отдавна се знае и с народния лечител Петър Димков, който насочва хора към нея. Същото прави и Кубрат Томов, теоретик и изследовател на паранор­малното.

Нека не се изненадваме на посещенията. Плод са на естествения стремеж на човешката природа към развитие. Обезпечим ли се материално-битово, тър­сим политическа независимост. Сдобием ли се с нея, мечтаем за духовна...

Неугасим стремеж към съвършенство.

* * *

Възможно ли е срещите, особено "високопоставени­те", да бъдат скрити? При визитите на министъра на отбраната армейски генерал Иван Михайлов сгушената къщица е опасана с кордони милиция.

Министърът е обезпокоен за здравето си.

"Ще ти помогна, ама по-напред да се прекръстиш-усмихва се Слава. - Виждам те, кръстен си..."

Червеният генерал отстъпва.

След неговите "рандевута" през седемдесетте годи­ни на миналия век тя вече може да "гледа" по-спокой­но. Министърът тайно се е разпоредил на специалните служби: "Оставете я на мира."

"Не разчитам на тяхната протекция. Не заради нея ги приемам - споделя пред близки пророчицата.

- Хора са и те, нуждаят се от помощ."

Соня Бакиш се домогва до софийската сибила в късни часове. Обезпокоена, разпитва - съзира ли опас­ност за живота и кариерата на съпруга си, премиер-ми-нистъра. Нащрек е. В обзелите я тревоги не смее да сподели - той е заложил съдбата си на рискована кар­та. Неуспехът ще му коства главата.

(Визитата е преди Десетоноемврийския преврат 1989 г. Министър-председателят тайно заговорничи срещу Тодор Живков. Известно е как пожизненият Пър­ви, забравил някогашни заслуги, се разправя с малци­ната смелчаци, посегнали към височайшето кресло...)

Жената на премиера тихомълком се измъква от схлу-пената къщурка. Потъва в нощта. Обнадеждена. Прорицателката е споделила: "Не съзирам тъмни облаци над главата на съпруга ви. Нека продължи пътя. За добро е!" Усетила е тенденциите на епохата.

В разбунените дни участниците в преврата и техните близки не смеят да се допитат до Ванга. Приближена е на клана Живкови.

Ще се промени ходът на историята. Заслуга за това има и невзрачната къщурка в "Овча купел".

А името на "живата мистерия" се носи из София.

Превратът е успешен. Годините се разкрепостяват.

Старият дом е отчужден. Стопанката е настанена в апартамент.

Демокрацията променя научните и културни парадиг­ми. Все повече интелектуалци - учени, инженери, изс­ледователи - посещават божествената пратеница.

Професионалистка в психотрониката, Слава рабо­ти с апостолска преданост. Себеотдава се. Ден по ден отвоюва името си.

Исторически романисти дирят обективни потвърж­дения на свои догадки за изградени от тях ситуации, етнография, достоверност на картини и факти. Пъплят, напират, съветват се знаменити наши артисти и худож­ници.

По сценарий на Антон Дончев е замислен филм за богомилите. Кинематографичният екип се интересува от пейзажа на епохата - бит, емблеми, костюми. След консултации с пророчицата, писателят й подарява кни­га с посвещение: "На леля Слава - зеницата на Бълга­рия!"

В предснимачния период на кинопродукцията "Ивай­ло" софийската сибила е посетена от изпълнителя на главната роля Богомил Симеонов. Как да бъде Ивайло, без да го познава от всички страни? Моли да разкрие как е изглеждал царят-легенда - облекло, обноски, дър­жание, характер. Да изгради по-пълнокръвен автенти­чен образ.

Принос има и за филмовата епопея "Аспарух". Пред­ставители на снимачния екип я посещават. Дава им ука­зания за костюмите на героите от далечната епоха.

"Колкото повече работа имам, толкова повече гос­ти" - ще изохка прорицателката. И за кой ли път ще е права.

В обновеното време най-сетне името и изгрява в родния печат. Дава интервюта. По Националната те­левизия се излъчват два научно-популярни филма за доайена на българските феномени. Трудно ги снимат и монтират. Технически смущения - гаснещи камери, глъхнещ звук... Витаят тайнствени енергии.

В единия от тях е упоменала, че живее в "Овча ку­пел 2". Тълпи страдалци, угнетени от ударите на живота са се втурнали да я дирят из квартала.

Ежедневие, разпъвано от болките на другите. Пре­върнало се в нейна болка. И орис.

След "Промяната" често й гостува писателката-езотеричка Лиляна Серафимова. Впечатлена е от неверо­ятната дарба, събрана в едно толкова скромно същес­тво. Публикува вдъхновени статии и очерци за псифеномена. Книгата й "Магията, вечната", отпечатана две години след смъртта на психотроничката, е с посве­щение: "На светлата памет на Славка Севрюкова". В нея е отделено място за нея.

В последната година на земния си път софийската пророчица излиза от сянката на неизвестността. То­гава разбира - най-съкрушителни бури вилнеят на вър­ха на признанието.

Домът й се е превърнал в храм на здравето. При­иждат все повече посетители от провинцията. Някои са човешки руини, нуждаещи се от вещ съвет и подкрепа.

Слепи скитници в пустинята на Живота.

Любезна, общителна, въпреки умората, осемде­сет и осем годишната старица е усмихната. Полива крехките кълнове на вярата за обновление в трудния до болка живот. Помага за премахване енергията на злото, паразитираща в душите. Поддържа пърхащи­те крила на надеждата. Безвъзмездно.

Знае - в безспирния ход на годините славата я след­ва. Това не я вълнува. За нея има по-значими неща. Най-висша отплата в духовното лечение е усмивка­та на един страдащ човек. Особено ако е беден...

Той е 28 годишен. Асистент в Минно-геоложкия инс­титут в София. Тя - шейсетгодишна.

Среща ги негов колега. Преподавателят много е слу­шал за "тайнствената легенда".

Първият опит за запознанство търпи крах. Лозенски е упорит. Вторият е успешен.

Слава като на екран вижда неговия живот. Разкрива го дори в нюанси.

Физикът е изумен.

Ерген, безкрайно далеч от мисълта за дом, брак, деца. Син на интелектуалци (майка - преподавателка по пиано в Софийската консерватория, баща - скулптор, ректор на Художествената академия). От артистична фамилия, надарен с афенитет към мистериозното, от­бягва пристрастията на деня. Не е изкушен от леките успехи в преподавателската кариера. Предъвкват се до болка познати истини. Твърдо е решил да завоюва по­зиции. В голямата наука.

Асистентът е грабнат от жената-скенер. Тя вижда органи и тъкани в човешкото тяло триизмерно, в ак­тивна функция. В ожесточената "епоха на съкратени времена" свободно се пренася в минало, настояще, бъ­деще. Контактува с духове на починали знаменитости. Домът й, когато е здрава, е обсаждан от нуждаещи се за помощ.

Щастлива ли е Слава? - Изживява опустошителни житейски трусове. Често боледува. Налага се да отп­раща посетители. Затваря се с месеци в малката си ви-личка в село Свидни между Своге и Искрец.

Асистентът е самотен. Спечелен от дарбата й, безот­казно я приема и й вярва. Опознава вкуса на истинското приятелство.

Подвластна на строг религиозен морал, в залеза на живота решава да се отдаде на нещо значимо. След зимната умора на страданията, да остави светла диря. Категорична е - с необикновените си способности няма да воюва за популярност и земно възмездие. Това пог­ребва Духовността.

Лишена от наследници, приема амбициозния асис­тент за свой син.

Степан, предал се на чашката, не възразява. Рев­ността отстъпва. Успокоява го огромната разлика в го­дините.

Съпругът, за Слава, е тежка карма, заслужена в пред­ходен живот. Търпеливо докрай трябва да я изстрада.

И ето, пред нея застава този с 32 години по-млад, сериозен, с чувство за отговорност човек. Може би най-сетне Бог и е пратил някой, на когото да се облегне в натоварения житейски залез.

Той е висок, сух, аскетичен.

Тя нищичко не знае за своето бъдеще. Счита това за нормално. Споделя: "Никой ясновидец не е сведущ за предстоящите изпитания на своята съдба". Случ­ващото се е божествен знак. Прозорлива е в мисли и дела.

Срещата вдъхва живот. Подмладява. Зарежда с мо­щен енергиен порив. Какво е това, ако не поредна неслучайна случайност? Изстрадалата жена е впечатлена.

Четвърт век след запознанството, без да крие възхи­щение, ще сподели: "Мога да работя с всеки инженер и учен, но избрах Иво. Абсолютно честен е в отго­ворната изследователска дейност."(За да го провери, психотронично е обходила житейското му минало. Над­никнала е в предходни въплъщения.) "С Иво работя с настроение и желание. При моите изследователски търсения е необходим искрен, търпелив и издръжлив човек. Онова, което виждам по психотронен път и му го доверявам, да ми вярва. Да го приеме с цялата си душа."

Мъдреците не бива да се заблуждават. В края на из­поведта е категорична: "Реши ли някой да ме излъже, няма да успее. Ще му видя и пломбите на зъбите." И още: "Над двадесет и пет години го проверявам. Не ме е измамил. Можеше да се поблазни от бързи леки успехи. Не го направи. Издържа! Мъжествените уче­ни постигат резултати. Остана. Търпението му ще бъде оценено."

По-късно доцент, кандидат на техническите науки, Иво Лозенски чете лекции в Минно-геоложкия инсти­тут по радиоелектроника и геофизика. Издава учеб­ници. Пред него са перспективите в традиционната ка­риера.

Но и той прави рискован завой в развитието - отдава се на "съмнителни без научна стойност", за своите ко­леги, психотронични занимания. На тях тогава (а комай и по-късно през годините на така наречената "Промяна") се гледа е недобро око. Психотрониката е на светлин­ни години далеко от строгия материализъм, завъртял главите на родните учени. Не е трудно да се досетим какво му коства.

Специфична особеност в човешкото мислене - ако нещо е прекалено хубаво, не е истинско.

Защо сме устроени така? Докога истината ще ни превръща в самотници?

Вече на достолепна възраст, Слава не е сама. Грави­тацията й в духовното пространство намира все повече подкрепа. Освен Иво Лозенски, край нея се оформя от­брана група. Отсяла я е сред хиляди посетители. Прив­лича ги интересът към Духовността. Често се събират в дома й. Допуснала ги е до светая светих на душата си. С годините някои от тях се оттеглят. Други идват.

Това са нейните ученици и следовници: Лушка Зла-тарева, Красимира Шопова, Лили Дражева, Мария Кертикова, Мария (Мичона), Елена Владова и други. На различна възраст, с различни професии.

Слава предава знания. Подпомага развитието им със "скромните си постижения".

Галено назовава групата "леха". В нея хвърля семе­ната на бъдещето. Да не се лутат новите поколения по трънливи пътища на саморазвитие при вече създадени ''духовни магистрали". Това е смисълът на "лехата". Не е "светилище за избрани", а за достойни.

Това не са нейни поданици. Не би ги приела като та­кива. Те са бъдещите "сеячи". Граждани на свободата и човечността. На мъдрото слово.

Учениците й четат откъс по откъс Библията. Тя я тълкува. (Тези прозрения ще са обект на следваща кни­га.) Водят записки. Задълбочено спорят. Разширява се съзнанието им. Готвят се да приемат и понесат словото й. Да подпомагат другите в бурните пороища на битие­то, както тя ги е подкрепяла. Да се противопоставят на морето скептици и схоластици, затънали до гуша в при­мамливи уловки на материята. Присъстват на срещите й с посетители. Обещава им да е край тях - приживе. И след това...

"Магнитизира ни подобно железни пластинки - ще сподели след години доцент Елена Владова. - И този обаятелен духовен магнетизъм ще ни поддържа до края на дните."

Бях сред щастливците, докоснали се до "школата на леля Слава". В сетните години на земния й път.

Преди да разгледаме постиженията на екстраординерния тандем Севрюкова-Лозенски, нека не пренеб-регнегваме обграждащото ги море от скептици.

Потискащи, задушаващи. По-голямо бедствие от тях са единствено "агресивните бездария".

Съществуват неща, които те да не могат да обяснят? - Абсурд! И изведнъж някой си там да им доказва, че са реални като две и две четири? - Жив ще го разкъсат.

Слава системно документира и предава проникнове­нията си, до които с цената на упорит труд достига по свръхсензорен път.

Скептиците, здраво стъпили на земята, дълбокомъд-рено роптаят: "Възможно ли е да отговарят на исти­ната създадените от тая неука женица "формули"?! С нейната експериментално недоказуема методика! Това е наивно."

Нима посетилите пророчицата министри, професо­ри и хиляди обикновени хора са лековерни наивници? Такива ли са милионите, докоснали се до Ванга?

Слава аргументирано обяснява явленията в микро и макрокосмоса, за които човечеството все още е в неве­дение.

Скептиците се възмущават: "Голямата наука в лице­то на видни професори и академици напредва. Някаква необразована женица ли за кратко време ще извърши грандиозни пробиви в областта на ядрената физика? Абсурд! (За тях образованието е решаващо за способ­ностите.) Психотроника? Няма такава научна дисцип­лина! Ако я имаше, щяхме да я владеем!"

Да, но как? - С академично образование, ала без бо­жествената дарба на свръхсетивността...

* * *

Нищо ново под слънцето. Нека се върнем две столе­тия назад. Великият Джеймс Уат за пръв път изпробва създадения от него парен локомотив. Един от "здраво-мислещите образовани сподвижници", предвкусвайки краха на изобретателя, постигнал абсурдното, съчувства.

И нескрито злорадства. "В какво се е набутал прияте­лят Уат? Светът от хилядолетия спокойно скрибу­ца с конската талига, а той?... Отде я изрови тая черна стоманена колесница?..."

При изпитанието на машината, застанал до него, добронамерено го "предпазва". Опитва се да "вразуми" безразсъдния мечтател. Отрезвяващо шепти: "Тромав е, приятелю, този твой локомотив. Едва ли ще тръг­не. Не, не, за нищо на света!..."

Настоятелен, страшно убедителен.

Обляно в пара, задъхано, запотено, огромното черно туловище на безподобната машина, за негова изнена­да, все пак потегля.

Трезвомислещият скептик не се предава. Възможно ли е да съществува такава неповратлива, по-грамадна от слон машинария? И да се движи? Тук има някаква грешка... Горкият Уат...

Запазил присъствие на духа, сменя тактика. Здра­во стъпил на земята, уверен е в железните си доводи. Обезкуражаващо повтаря и потретва в ухото на безум­ния откривател: "Е, добре де, добре, тръгна... Какво от това? Как, скъпи ми Уат, сега ще го укротиш?... Защо ти трябваше, приятелю?..."

И тържествува: "Не, не, няма да спре! Няма да спре, няма да спре..."

* * *

Опасни са скептиците. Разбираемото за мечтателите, каквито са всички откриватели, за тези многознайковци звучи наивно. Хвърлят сянка на съмнение и в най-въл­нуващите моменти.

Настрани от тях!

Нека не ги обвиняваме - по-страшна е мечешката услуга на безкритичното самодоволство. Добронаме­реният скептик е достоен за уважение. Съмнява се. Проверява резултати. Стъпи ли на здрава основа, ни­кой вече не е в състояние да го разубеди и отклони от пътя.

Не са такива псевдоскептиците. Знаят-псифеномени няма, не са съществували, по никакъв начин никога, за нищо на света не могат да се явят. Независимо, че са пред тях и ще им избодат очите. Отсъстват, защото же­лязната им логика не ги приема. "Човек знае само, ко­гато знае малко - саркастично скептичен е Гьоте. - С познанието расте съмнението." Дали пък те не знаят твърде много?...

Край Слава гъмжи от скептици. Въпреки чудесата, на които ежедневно са свидетели. Или именно заради тях. Не проумяват - може да заблуди информацията, пос­тигната от възприятията, не самите възприятия.

Това не е книга за обикновено същество. Свръхфеноменът е на космически разстояния от забилите нос в бумаги книжни плъхове, предъвкващи остарели исти­ни. Нека не се учудваме на скепсиса им. Феноменът е сила. Невежеството към феноменологията - също.

Феноменът - крачка към Бога. Немалко уважа­ващи себе си учени тенденциозно го отричат. Но безпристрастната наука, неспособна да обясни това явление, парадоксално го доказва.

В обкръжението на Слава преобладават псевдоскеп­тиците.

С досега до фантастичните й способности, се прев­ръщат в "трезвомислещи скептици". При продължител­но общуване с владетелката на свръхсетивността, стават убедени нейни поддръжници. Готови с цената на всичко да защитят каузата й.

Контактът с човек-чудо не е ли дар свише?