Фиг. 9-7. Храмът в Карнак, който Люси възстановила (поглед отстрани)

За да получите представа за размерите на малкия храм, ще ви кажа, че ако човек застане пред него, главата му ще стигне почти до долния край на полегатия перваз на прозореца. Преди Люси да открие блоковете, от които той е бил изграден някога, те били просто голяма купчина камъни. Археолозите подозирали, че са част от някакво съоръжение, защото били уникални; наоколо не се срещало нищо подобно. Но те не знаели как е изглеждала постройката, така че оставили камъните на камара с надеждата, че някой някога ще открие решението. След това намерили още една купчина уникални каменни блокове. И за тях не можели да кажат нищо. Какво да правят с тези изпотрошени камъни? Труд­но е да се каже каква всъщност е била тази древна сграда, нали?

Но Люси огледала камъните, направила някои измервания, после си отишла вкъщи и нарисувала скица, която изглеждала точно като на тази снимка, като заявила: „Ето как трябва да бъде." И когато сглобили блоковете, всички паснали един към друг и оформили сградата, която виждате на снимката! Люси разбирала от свещена геометрия, затова първо огледала бло­ковете и ги измерила, после направила скиците. По същия начин тя сглобила и другата постройка. Според мен, това е наистина изумително. Колкото повече научавам за тази жена, толкова повече се възхищавам от нея.

Стълбата на Люси

Преди смъртта си Люси изразила в една единствена рисунка всичко, което знаела за египетската идея за трите нива на съзна­ние. По думите й там се съдържал ключът към цялата информа­ция. Затова я анализирах и се опитах да докажа твърдението й.

Ето нейната рисунка (фиг. 9-8). Аз я прерисувах (вж. след­ващата илюстрация, фиг. 9-9), а по-късно добавих външната пунктирана окръжност, за да ви покажа още нещо. Рисунката не беше прекопирана ясно, така че трябваше да се дочертае.

Първото, което забелязах в нейната рисунка бе, че там има две Звезди на Давид, вписани една в друга, както и един кръг в средата. (Виждали сме това и преди при Плода на Живота [вж. стр. 273 от Том 1] и не след дълго ще го видим отново). Освен това, в средата има стълба, която върви нагоре - от 0 до 19 стъпало вътре в квад­рата и още 2 стъпала над него - общо 21 стъпала.

Според Люси, числа­та 18, 19 и 21 са пряко свързани с представата на египтяните за трите нива на съзнание. Числото 18 съответства на аборигени­те, а както твърди Люси, египтяните смятали, че хората от онова време не са имали горна част на глави­те. Очевидно черепът им бил наклонен назад. След като сме преминали на второто ниво на съзнание, сме си „добавили" горната част на черепа, а когато се прехвърлим физически на трето ниво, което ни пред­стои да направим, ще ни порасне голям череп, кой­то ще достигне до точката, в която кръгът и квадра­тът се съотнасят според пропорцията φ - до чис­лото 21. Ако начертаете около квадрата окръжност според пропорцията φ, то точка „А", отбелязана на илюстрацията, се пада точно в средата на 21-та отсечка. Следователно,според Люси, в геометрич­ните пропорции на тази рисунка се съдържат всички форми на черепа.

На фиг. 9-10 е дадена схема на човешкия мозък, взета от книгата на Джеймс С. Албъс „Мозък, пове­дение и роботика". Там се твърди, че може да се направи лоботомия, като се премахне горната по­ловина на черепа с цялото му съдържание, и въпреки това човекът няма да умре - което само по себе си ми се струва изумително. Това е косвено доказателство, че египтяните са казвали ис­тината: горната част на че­репа е била добавена, тя не е абсолютно необходим за живота компонент и сякаш е нещо отделно от онова, което сме били някога.

На фиг. 9-11 виждаме плана на пода на Храма в Луксор. Той е посветен на човечеството и се нари­ча още „Храм на Човека". Това се отнася за нас - не за който и да е човек, не просто за някое ниво на съзнание, а именно за второто, на което сме в момента. Планът има 19 сектора. Зад рисунката виждате човешки скелет. Тук всяко помещение, всеки детайл, е проектиран така, че да отговаря на различни части от човешкото тяло. От стъпалата тръгва дълга алея, която след няколко мили стига до храмовия комплекс в Карнак.

Най-напред забелязах, че в рисунката на Люси със сигурност присъства и Плодът на Живота (фиг. 9-12). Този факт ме впе­чатли сам по себе си, защото никъде другаде в Египет не бях виждал Плода на Живота.

Но исках да науча повече за стълбата, която върви нагоре към отсечки 19 и 21. Знаех, че подобна стълба предлага нов начин за образуване на концентрични окръжности, затова реших да проуча как го е направила Люси. Започнах да прерисувам всяка от ней­ните линии, за да разбера какво се е опитала да изра­зи (фиг. 9-13). Затова взех тези две илюстрации (фиг. 9-12 и 9-13), които очевид­но са получени от нейна­та оригинална рисунка, и ги обединих. Възстанових нейната рисунка, като мно­го прецизно наслагвах ли­ниите (фиг. 9-13 а).



Фиг. 9-11. Планът на Храма в Луксор Фиг. 9-12. Плодът на Живота.



Фиг. 9-13. Стълбата на Люси с концентрични окръжности, на­чертани до стъпало 19 и след това на стъпало 21.



Фиг. 9-13 а. Основната геомет­рична схема на Люси с плана на Храма и Плода на Живота, нало­жен върху него.

Кратко отстъпление: Свещената геометрия е занимание от типа „Направи си сам"

Сега му е времето да направя кратко отстъпление и да ви обясня някои неща за свещената геометрия, които са много важни, ако искате да я изучавате. Когато седите в залата и раз­глеждате илюстрациите или пък четете за тях в тази или в която и да е друга книга, вие приемате пасивно заложената в тях ин­формация и осъзнавате много малка част от нея. Ако обаче се захванете да ги нарисувате сами, вие фактически ги конструи­рате и тогава се случва нещо много повече, отколкото ако само ги гледате. Всеки, който някога се е опитвал да го направи, ще ви каже същото. Това е един от главните постулати на масоните. Когато подредите линиите самостоятелно и ги начертаете физи­чески, преживявате нещо като откровение. Рисувате един кръг и започвате да разбирате. Вътре във вас става нещо. Постепенно осъзнавате на някакво много, много дълбоко ниво защо нещата са точно такива, каквито са. Смятам, че нищо не може да замени личното възпроизвеждане на тези фигури.

Това наистина е важно, уверявам ви, но съм забелязал, че на практика много малко хора му отделят достатъчно внимание. На мен ми отне 20 години да направя тези рисунки, но вие няма нужда да губите толкова време. За повечето от тях обикновено ми трябваха по една или две седмици. Слагах рисунката пред себе си и просто я съзерцавах като в медитация. Понякога ми отиваше половин ден да начертая само една линия, за да разбера какво е значението й в природата.

Стълбата е дефектна

Преди да обединя двете илюстрации - 9-12 и 9-13 - получени от оригиналната рисунка на Люси, започнах да чертая концен­трични окръжности към всяко от стъпалата на стълбата, освен 20-то, както е показано на фиг. 9-13 а.

Забележете, че на оригиналната рисунка централната окръж­ност е разделена точно на 5 хоризонтални сектора или стъпала (без да се брои хоризонталната линия през средата на окръж­ността). Тук се вижда ясно (фиг. 9-8). Зато­ва предположих, че и останалите кръгове на Плода на Живота също трябва да се разделят точно на пет сегмента. Много просто. Така и направих. Ето какво се получи (фиг. 9-14), ако вземем само трите горни вертикални кръ­га, а останалите пропуснем за улеснение.

Във всяка окръжност има по пет еднакви сегмента. Единственият проблем беше в това, че тук нещо не пасваше, не се получаваше. Не можех да повярвам! Мислех си, че ще бъде лесно и ще продължа оттам нататък, но не се получи. Фигурата просто не ставаше за нищо от геометрична гледна точка. Затова се върнах назад и проверих двете рисунки, защото бях сигурен, че не съм сгрешил. Всичко си бе там, ясно като бял ден. Но като ги наложих една върху друга, те отново не паснаха.

След дълги часове пак се върнах към оригиналната рисунка на Люси. Определено имаше пет сегмента в централния кръг и по седем сегмента от двете му страни. После се снабдих със спе­циален инструмент, с който да измеря големината на стъпала­та на стълбата. Тогава открих, че седемте сегмента под и над централната окръжност бяха по-малки от сегментите вътре в нея! Люси беше променила размерите, за да се впишат! Тя е зна­ела, че се намираме на дисхармонично ниво на съзнание; знаела е, че стълбата няма да пасне, ако не измени някои от парамет­рите, но е искала да събере всичко в една единствена рисунка. Затова накарала стълбата да се впише, защото е била наясно, че ако хората я проучат, ще разберат, че нивото на съзнание от 19 сегмента, което е нарисувала, е тъкмо дисхармоничното ниво.

Доста изтънчен подход, също като при Канона на Леонардо: върху рисунката си той е написал нещо в огледален образ и за да го прочетете, трябва да поставите огледало пред нея. По същия начин оригиналната рисунка на Люси е мъжкият аспект, а жен­ският е нейното огледално отражение. Древните често са проме­няли по нещо, за да „засекретят" информацията. Това прилича на игра - да скриеш онова, което не искаш да съобщиш на външния свят. Когато го осъзнах, започнах да разбирам, че нашето ниво на съзнание наистина е дисхармонично, освен това установих, че египтяните също са го знаели. От този миг нататък започнах да отделям много повече време за изучаване на рисунките на Люси.

Трите лещи

И сега, след като знаем, че трите нива на съзнание са били известни на египтяните, нека се върнем на трите геометрични рисунки и да ги разгледаме подробно. Ето лещите, които всяко ниво на човешко съзнание използва, за да интерпретира реал­ността: „8 на 10", „10 на 12" и „14 на 18". Да започнем с рисун­ката „8 на 10", т. е. първото ниво.

Тот ми показа един гениален начин за конструиране на тази рисунка без измервания и изчисления. Трябва ви само линийка и пергел. Той ме научи как се прави на практика, като ми обясни, че така ще си спестя много време (вж. указанията под фиг. 9-15).



Фиг. 9-15a. Стъпка 1. Фиг. 9-15б. Стъпка 2. Фиг. 9-15в. Стъпка 3. Фиг. 9-15г. Стъпка 4.



Фиг. 9-15д. Стъпка 5. Фиг. 9-16. Стъпка 6: Мрежата „8 на 10"-първо ниво на съзнание.

1. Спуснете вертикална линия, след това нарисувайте окръжност върху нея (фиг. 9-15 а).

2. Нарисувайте още пет еднакви окръжности с центрове в точките, където верти­калната линия пресича обиколката на предишната окръжност (фиг. 9-15 б).

3. Начертайте хоризонтална линия през точките на централната vesica piscis. От центъра, в който се пресичат хоризонталната и вертикалната линия, начертайте голяма окръжност около четирите вътрешни (фиг. 9-1 5 в).

4. Начертайте окръжност със същия размер като на фиг. 9-15 б с център в точка­та, където хоризонталната линия пресича голямата окръжност. Направете още пет окръжности по начина, описан в стъпка 2, само че хоризонтално (фиг. 9-15г).

5. Постройте квадрат с пропорция, чиито страни минават по дългите оси на четирите външни vesica piscis.

6. Вътре в квадрата начертайте успоредни линии през всяка танхенторна точка (където окръжностите се допират, но не се пресичат), както и през дългите оси на всяка от останалите vesica piscis (фиг. 9-16). Така ще получите мрежа „8 на 10“.

Когато довършите последния щрих, ще получите мрежа от 64 малки квадратчета, вписани в един голям квадрат, както и голя­ма окръжност, която излиза от периметъра па големия квадрат точно с една дължина на малкото квадратче от мрежата (фиг. 9-16). Големият квадрат е с ширина 8 квадратчета, а голямата окръжност с диаметър 10 квадратчета - идеални „8 на 10". И няма нужда от линийка!

Има и друг аспект на решетката „8 на 10", който ще разгле­дам накратко.

Може би някои от вас знаят, че египтяните са свеждали ця­лата си философия до „корен квадратен от 2", „корен квадратен от 3", „корен квадратен от 5" и „триъгълник 3-4-5". Е, оказва се, че всички те се съдържат в рисунката, символизираща първото ниво на съзнание - такива неща се случват много рядко. Ако дължината на страните на малките квадрати от фиг. 9-17 а се вземе за 1 (единица мярка), то диагоналът „А" е равен на корен квадратен от 2; диагоналът „В" е равен на корен квадратен от 5, а отсечката „С" от равностранния триъгълник на vesica piscis е равна на корен квадратен от 3.

Ето какво имам предвид под „корен квадратен от 5": ако, нап­ример, четири квадратчета от решетката се приемат за единица мярка (1) (фиг. 9-17 б), то отсечката „D" ще е равна на 1, а от­сечката „Е" - на 2.

Според Питагоровата теорема, диагоналът (хипотенузата) на правоъгълния триъгълник е равна на сбора от квадра­тите на катетите, след което от резултата се извлича корен квадратен. Следователно, 1² = 1 и 2² = 4; по-на­татък, 1 +4=5, което дава диагонала на корен квадратен от 5. Ето какво се има предвид под корен квадратен от 5. Вижте фиг. 9-17 б, къде­то четирите квадратчета от мрежата са равни на една единица мярка (1).



Фиг. 9-17 а, б и в

Фиг. 9-17 а. Корен квадратен от 2 (три­ъгълник „А"), корен квадратен от 5¹ (триъгълник „В") и корен квадратен от 3 (триъгълник „С").

Забележка: В Питагоровата теорема хипотенузата ее съотнася с катетите на триъгълника: h² =а²+b² или h = √ а² + b² където „h" е хипотенузата, а „а" и „b" са катетите.

Фиг. 9-17 б. Триъгълникът „корен квадратен от 5 (√5)". показан по друг начин - когато не едно, а четири квадратчета от мрежата се приемат за еди­ница мярка.

Фиг. 9-17 в. Един от осемте триъгълника „3-4-5" в тази мрежа, вписан в окръжност­та. Тук за единицата мярка са взети две квадратчета.
Триъгълникът „3-4-5" се вписва идеално в рисун­ката на фиг. 9-17 в. Ако приемем дължината на двата квадрата за едини­ца мярка, то линията „F" е дълга точно 3 единици (6 квадратчета), а линия­та „Е" е дълга 4 единици (8 квадратчета). Тъй като тези страни имат дължи­на 3 и 4, то диагоналът трябва да има дължина 5, като по този начин се образува триъгълник със страни 3-4-5. На тази фигура те фактически са 8 и се вписват перфектно, като се завъртят около центъра. И най-невероятното е, че триъгълниците „3-4-5" съвпадат идеално в точките, където кръгът пресича квадрата, образувайки пропорцията φ. Тази синхронност е уди­вителна, тук не можем да говорим за някакво съвпадение. Нека сега да направим тази рисунка по малко по-различен начин.

Окото на Леонардо u окото на CBS²

Сега да наложим една върху друга двете спирали на Фибоначи - женската (пунктираната линия) и мъжката (правата линия) (фиг. 9-18). По-рано сме виждали перфектното им отражение (вж. фиг. 8-11, Том 1). Мъжката спирала („А") допира горната част на „окото" и се разгъва нагоре по часовниковата стрелка. Женската спирала („В") пресича точка Нула („С") - центъра на „окото", после се разгъва нагоре обратно на часовниковата стрелка. (Между другото, „окото" в средата е емблемата на ком­панията CBS и съм любопитен да разбера кой е го измислил). Това око е леща, въпреки че Тот го приема именно като око. То е геометричната фигура, изразяваща начина, по който разумът от първото ниво на съзнание интерпретира реалността. Тази ри­сунка изобразява нивото на съзнание на аборигените, които имат 42 + 2 хромозоми (авторът съжалява, че е загубил научната статия от Австралия, която потвърждава този факт). Това е първото ниво на човешко съзнание на Зе­мята и първият случай, когато разумът започва да се самоосъзнава.

Забележете, че тази илюстрация, както и дру­гите две (въз основа на Ка­нона на Леонардо, с който работихме по-рано) имат едни и същи геометрич­ни параметри (фиг. 9-19 и фиг. 9-20). И при двете виждаме мрежа от 64 квад­ратчета и еднаква вътреш­на структура, въпреки че на рисунките на Леонардо квадратът и кръгът са разположени по друг начин. Те са взаимно свързани, което ме кара да се замисля кой всъщност е бил Леонардо и какво всъщност е изучавал!

На рис. 9-21 вижда­те деленето на първите осем клетки (вж. Яйцето на Живота на фиг. 7-26, Том 1) и човешката фи­гура зад тях. Пред вас са действителните пропор­ции на зрялото човешко същество, съдържащи се в това клетъчно делене (по-нататък в тази глава ще разгледаме подробно връзката между Канона на Леонардо и Яйцето на Живота). Това също така означава, че ако това не е обикновено съвпадение и Леонардо наистина е разбирал посочените взаимовръзки, то той е имал предвид не нас, а първото ниво на съзнание - аборигените, пър­вите хора на този свят. Аз, естествено, не зная дали е бил наясно с това, или не, защото не бих могъл да съдя само въз основа на тази единствена информация.

Но тъй като в Канона си Леонардо е създал мрежа „8 на 10", въпреки че е разполагал с много други възможни варианти, имам основание да предполагам, че той наистина е знаел за тези нива на съзнание, основани върху геометрията. Затова започнах да проучвам всички негови творби, за да разбера дали е направил Канон, основан върху мрежа „10 на 12" или „14 на 18". Търсех усилено, дълго проучвах, но така и не успях да намеря нищо. Под­чертавам, че наистина търсех много внимателно, но накрая се отказах. По-късно, когато отново се върнах към тази тема, забе­лязах, че Канонът, основан върху „8 на 10", всъщност не е твор­ба на Леонардо, защото той е прерисувал неговите пропорции от Учителя си Витрувий. Въпреки че Витрувий е живял около 1400 г. Преди него, Леонардо го е смятал за свой главен наставник.
Мрежата „10 на 12" на Витрувий

Когато установих че това всъщност са пропорциите на Ветрувий, започнах да проучвам неговите творби, за да разбера дали сред тях няма решетка „10 на 12" или „14 на 18“ – и намерих! Открих решетка „10 на 12“. Така получих две от трите нива на съзнание, което ме накара за предположа, че и двамата – Витрувий и Леонардо - са следвали същата посока на разсъждение, на която ме учеше Тот. Освен това Витрувий е бил римски инженер, а творбите му възстановени и публикувани през XV век, станали отправна точка за архитектурата на някои великолепни църкви в Европа. А Леонардо е бил майстор-масон.

И все пак, когато започнах да рисувам спиралата на Фибоначи, (женската) от горния десен ъгъл на средните четири квадрата(точка „А" на фиг. 9-24), тя изобщо не допираше нужните точки както при мрежата „8 на 10" - тук липсваше синхронност.

Помня, че чертаех, а Тот гледаше. Наблюдава ме дълго време, после каза: „Смятам, че трябва да ти обясня." Аз заявих: „Ами, ще се справя." А той: „Не, нека по-добре да ти покажа." Аз: „Защо пък?" Той отвърна: „Сигурно няма да го разбереш скоро. На нас ни трябваха 10000 години да го схванем, обаче сега не разполагам с толкова време."

Ето какво ми обясни Тот: При първото ниво на съзнание („8 10", фиг. 9-16), числото 1, което приехме за единица мярка на фиг. на онези четири централни квадратчета от мрежата, всъщност не е 1, а 1 на квадрат – това е истинската му стойност- защото 1 на квадрат е равно на 1. Но как ще разбереш разликата като гледаш само това число? А когато преминеш към второто ниво на съзнание „10 на 12", имаш не две, а две на квадрат, което прави 4. Така че трябва да при­емеш за мерна единица диагоналите на четирите квадратчета, което значи, че сега вместо една, ще имаш две дължини на диагонала = 1 (вж. фиг. 9-24 а).