Книга е посветен на детето във вас и на всички нови деца, които идват на тази Земя, за да ни върнат у Дома при Светлината

Ако определим за еди­ница мярка две дължини на диагонала, тогава всичко отново започва да се разви­ва синхронно. Засега няма да ви казвам какво означава това, освен че става въпрос за второто ниво на съзнание - това сме ние. А тази ри­сунка е геометричната леща, през която интерпретираме реалността.

На фиг. 9-25 е изобразен Канонът на Витрувий - мре­жа „10 на 12". Когато го погледнете за пръв път, едва ли ще откриете нещо, което прилича на 10, защото по всяка от страните му има по 30 квадратчета - общо 900. Ако обаче го разгледате по-внимателно, ще видите, че върху всяко трето квадратче е отбелязана точка. А когато преброите от една точка до друга, т. е. ако вземете всеки три квадратчета за 1, получавате точно 10 сектора от всяка страна. Следователно, в тази решетка са скрити 100 по-големи квадрата.

Смятам, че Канонът на Витрувий е мрежа „10 на 12", въпреки че ми е трудно да го докажа, тъй като той не е начертал окръжност в пропорция ср. Ако беше го направил, тя със сигурност щеше да оформи мрежа „10 на 12" (вж. фиг. 9-26). Освен това на рисун­ката виждате ромб (върховете му се намират в точките „А", „В", „М" и „N"), който като че ли няма никаква връзка. Но той също определя второто ниво на съзнание, за което говорихме по-рано в гази глава (вж. 9-4 и текста), като база тъкмо на мрежата „10 на12". За мен фактът, че Витрувий е начертал ромб върху своя Ка­нон доказва, че е бил наясно с второто ниво на съзнание.

И още нещо за този Канон: всеки по-голям квадрат, очертан от точките, се състои от 9 малки квадратчета. А пък структурата от 9 квадратчета се оказва ключът към вътрешната мрежа на следва­щото ниво - решетката на Христовото съзнание - защото там се използва не 1² или 2², а 3², а пък 3² = 9. Трябва да вземем 9 квад­ратчета, за да създадем хармонията на следващото ниво, а точно толкова е броят на камъните на покрива в Камерата на царя.

Ще повторя пак, че на фиг. 9-26 около второто ниво на съзнание е описан ромб - фигурата, която свързва първото и третото ниво. Ако завъртим квадрата от второто ниво на 45° (вж. фиг. 9-4), той се доближава геометрично до мястото, на което се намира Хрис­товото съзнание, и на практика допира седмия квадрат (на Христовото съзнание). Същата фигура „ромб-квадрат" откриваме, макар и завоалирано, в плана на Вели­ката пирамида. Това е още едно доказателство, че предназначение­то на пирамидата е да се използва от второто ниво на съзнание с цел навлизане в третото ниво.

Ако пресечете пирамидата на равнището, на което е разполо­жен подът на Камерата на царя, то площта на горния квадрат (вж. фиг. 9-27) е точно два пъти по-малка от тази на основата. Еги­петските власти знаят това. За да го докажете, не ви трябва дори ли­нийка. Ако вземете горния квад­рат и го завъртите на 45°, както е показано на фиг. 9-28, то ъглите му се допират идеално до периме­търа на основата. Като спуснете диагоналите и съедините проти­воположните ъгли на вътрешния „ромб-квадрат", получавате осем еднакви триъгълника (четири вътре и четири извън него). Тъй като вътрешните триъгълници са еднакви по размер с външните, (вижте двата защриховани триъ­гълника), площта на вътрешния квадрат е равна точно на полови­ната от площта на основата. Това е ясно дори без изчисления.

Камерата на царя, чийто под и на двете илюстрации задава раз­мерите на горния квадрат, е създадена за нас, за нашето ниво на съзнание - за да преминем през посвещение и да достигнем следващото ниво на Христовото съзнание. Това става все по-оче­видно с натрупването и осмисля­нето на информацията.



Фиг. 9-29. Външният квадрат с редицата от вътрешни квадра­ти, завъртени на 45°.

На фиг. 9-29 виждате истин­ските геометрични параметри на външния квадрат и редицата от на­маляващи наполовина вътрешни квадрати, завъртени на 45°. Можем да проведем задълбочена дискусия върху езотеричното значение на тази геометрична прогресия, за­щото свещеният „корен квадратен от 2 и от 5" образува редица, намаляваща до безкрайност, но пред­полагам, че докато вървим нататък, вие ще го разберете сами.

Дотук имах схемите на две от трите нива на съзнание, създа­дени от Леонардо и Витрувий, и много се вълнувах. Започнах да търся всякаква възможна информация за Витрувий, за да открия мрежата „14 на 18". Търсех и търсех, и внезапно ми просветна. „14 на 18" е Христовото съзнание. Логиката ми подсказваше, че ако той е направил такава рисунка, то това със сигурност е най-святото му произведение и сигурно е затворено в златно ковчеже, скрито някъде под някой свещен олтар. Той не би го извадил на бял свят и то вероятно никога няма да стане публич­но достояние. Продължавах да търся, но така и не открих нищо. Не зная дали изобщо ще успея да го намеря.

Рисунката на фиг. 9-30 изобразява нас - второто ниво на съзнание. Добавил съм още линии. Тази фигура може да стане много важна за вас. За мен самия тя има такова голямо зна­чение, че съм я поставил на заглавната страница към първите осем глави. Причината е, че показва точните пропорции на звездния тетраедър около човека; праничната тръба през сре­дата на тялото, която ще използваме при дишането по време на медитацията за осъзнаване на Мер-Ка-Ба - светлинното ни тяло; както и кръг в пропорцията ср. На фиг. 9-30 а е показана една сфера на съзнанието, за която още не сме говорили - тя ще образува вашата вселенска сърдечна чакра, когато започне­те да дишате по древния начин. Отправям своята молитва: до края на книгата тази информация да придобие дълбок смисъл за вас и да ви помогне във вашето духовно израстване.



Фиг. 9-30. Второто ниво на съз­нание според Витрувий. Доба­вени са: кръг в пропорцията φ, централната пранична тръба и звездният тетраедър - основата на Мер-Ка-Ба.

Фиг. 9-30 а. Добавени са: новата сфера на съзнание, центрирана върху сърдечната чакра в резул­тат от новия начин на дишане.
„Непознатият Леонардо"

Вече имах два от трите компонента. Подозирах, че Леонардо и Витрувий са работели в същата посока, по която ме водеше Тот, но не бях напълно сигурен. В сърцето си го знаех, но засега имах само косвени доказателства. И ето, че веднъж провеждах семинар в Ню Йорк. Бях отседнал в дома на жената, която го спонсорираше. Тя притежаваше вели­колепна библиоте­ка. Забелязах една книга, която не бях виждат дотогава -„Непознатият Ле­онардо". Там бяха събрани негови про­изведения, смята­ни за маловажни. Не ги включваха в лъскавите издания, защото ги считаха за чернови и пред­варителни скици.

За пръв път виждах тази кни­га. Ето на какво попаднах, докато я прелиствах: фиг. 9-31. Леонардо бе нарисувал Цве­тето на Живота! Това не беше просто чернова, защото ъглите бяха изчислени прецизно - той наистина е изучавал и е осъзнавал геометри­ята на Цветето на Живота.

Ето следващата страница от книгата (фиг. 9-32). Вижда се как Леонардо е изобразявал различни геометрични фигури, които могат да се открият в Цветето на Живота. Фигурата, отбелязана с „А", е ключова - ще я намерите навсякъде по света - тя е същността на Цветето на Живота. Ще я откриете в Църкви, манастири и други подобни места из цялата планета.

Тя ни връща към основната информация за същността на тво­рението, която сме забравили.

Леонардо е про­дължил да работи върху всички въз­можни съотношения и е изчислявал ъгли­те, които е намирал. Доколкото знам, той пръв е разбрал тези пропорции и ги е вложил в изоб­ретенията си. Чрез тях е открил уди­вителни неща (фиг. 9-33 а) - например, хеликоптера (никой дотогава не бил си - представял подобно нещо) както и зъбчатото колело, което днес използваме в трансмисията на автомобила. И всичко това въз основа на ри­сунките, с помощта на които е изследвал Цветето на Живота! Издателят на книгата не е разбрал за какво става въпрос. Той казва просто: „Ето откъде идва изобретението на зъбчатото ко­лело". А Леонардо продължавал да работи, за да открие всички възможни пропорции. Ето още един пример на фиг. 9-33-б.

Сега мога да кажа със сигурност, че Леонардо наистина е вър­вял по същия геометричен път, по който ме водеше Тот и който сега ви показвам - и може би е успял да го измине докрай. Смя­там, че учението на Тот и търсенията на Леонардо се основават върху едно и също разбиране за Цве­тето на Живота.

Още един човек е работил в същата насока - Питагор. Когато се занима­вате със свещена геометрия и прави­те скици - за целта е необходимо да познавате ъглите и геометричните пропорции - тряб­ва да доказвате действията си. Все­ки път, когато се налагаше да дам някакво доказател­ство, аз го търсех в учебниците по гео­метрия, вместо да си правя труда да го измислям сам. И почти винаги то ид­ваше от Питагор.

Всяко негово доказателство - почти целият спектър на него­вата школа - не е просто някакъв частен случай в геометрията. То е живо свидетелство, че той е вървял по същия път, по който сега сме тръгнали ние с вас. Той е трябвало да доказва всяка своя стъпка, за да продължи нататък. Не е можел просто да га­дае, бил е длъжен да доказва, при това със средствата на геомет­рията, за да продължи пътя сп. С течение на времето успях да събера всичките му чертежи и доказателства, защото знаех, че ще ми потрябват. Той е отдал целия си живот, за да ги направи, а аз исках да вървя по-бързо.



Фиг. 9-33 б. Още пропорции (от „The Unknown Leonardo", стр. 79).
И така, вече знаем, че поне двама големи мъже от миналото – Леонардо да Винчи, един от най-великите хора, живели някога на планетата, и Питагор, бащата на съвременния свят – са разбирали значението на Цветето на Живота и са го прилагали на практика.

Нека сега да разгледаме последната геометрична рисунка на съзнанието - „14 на 18" или Христовото съзнание (фиг. 9-34). Както и по-рано, всичко, което ни трябва, са девет концентрич­ни окръжности и един квадрат, описан около седмия кръг - и получаваме основната фигура на Христовото съзнание - „14 на 18". Но когато стигнем до средните 4 квадратчета, не можем да ги вземем за база като „1 на квадрат" или „2 на квадрат"; за единица мярка трябва да определим „3 на квадрат". 3² = 9, следо­вателно сега имаме за основа 9 квадратчета, еквивалентни на че­тирите средни, и описваме един квадрат (защрихования) около деветте по-малки. Сега единицата мярка е 3 диагонала. Така че мъжката спирала (вж. фиг. 9-34 а) ще започне от точка „А", ще се спусне надолу, после ще тръгне нагоре и навън, а женската спирала (пунктираната линия) ще започне от точка „В" и ще върви нагоре, после на­долу, ще мине точно през центъра или Точка нула, след което ще излезе из­вън мрежата. Тук отново откриваме синхронност, но само ако знаем как да използваме трите диа­гонала или деветте квад­ратчета (защрихованите), които вече видяхме на рисунката на Витрувий за второто ниво на съзнание. Витрувий е изразил по свой начин онова, което ми каза Тот: Второто ниво на съзнание съдържа базисната инфор­мация за третото ниво - на Христо­вото съзнание.

Какво е синхронност? Поглед­нете как женската спирала преми­нава точно през женската Нулева точка, а мъжката върви над средна­та линия и външ­ната окръжност. Същото можем да видим на фиг. 9-24 а. Това е клю­чът. След няколко страници ще разберете какво всъщност означават тези точки - основата и ключовият камък на Великата пирамида.

Ще ви покажа серия от рисунки, илюстриращи Великата син­хронност.

На фиг. 9-35 виждате първите осем клетки (защрихованите кръгове), а около тях е вътрешната повърхност на zona pellucida (сравни с фиг. 7-26). (Другите четири клетки са точно зад тези четирите.) Външният кръг около човешката фигура образува пропорция φ с големия квадрат, а тялото на зрял човек се вписва идеално в това геометрично съчетание. Има дори звезден тетра­едър (фиг. 9-35 а).

Ако нарисувате три еднакви окръжности по дължината на вертикалната ос (фиг. 9-36) - а те ще се впишат идеално, защото звездният тетраедър е разделен на три - ще видите взаимовръзката между пър­вите осем клетки и зрялото човешко същество. Микро­космосът е свързан с нашия ежедневен свят.

Това е двуизмерно изоб­ражение на първите осем клетки. Що се отнася до три­измерната форма, ако иска­те да поставите една сфера в центъра, която да се приплъзне дотам - като топче за игра, което да се промъкне точно между тези сфери и да се намести в средата - тя ще застане на мястото, отбе­лязано с кръгчето „А". Ако вземете кръгче със същия размер и го поставите на върха (точка „В"), то само ще докосва вътрешната по­върхност на zona pellucida, като посочва нейното мес­тоположение.

След това вземате дру­гия кръг, разположен зад по-малкото кръгче в центъ­ра - той е малко по-голям и се вписва точно в мрежата от 64 квадратчета (вж. фиг. 9-36 а). Ако поставите кръг с такъв размер в точка „В", той ще ви покаже къде точно zona pellucida. И така, по-малкото кръгче, което се намества в средата, и по-голямото кръгче, което се вписва във фигурата, са клю­човете към вътрешната и външната повърхност на zona pellucida. Те ни показват къде тези еле­менти влизат в съотно­шение според пропор­цията ср. Познавам само този начин на изчисле­ние, въпреки че може да има и други.

А сега да се върнем отново към рисунката на Леонардо, наложе­на върху първите осем клетки. На фиг. 9-37 ще поставим върху нея друга геометрична фигура, която ни по­казва по-нататъшните взаимовръзки както с макрокосмоса, така и с микрокосмоса. Погледнете голямата защрихована сфера, която се описва пер­фектно около човешкото тяло от главата до краката и се вписва в квадрата около фигурата. Забележете малката защрихована сфера над главата. Тя се получава, като забиете острието на пергела най-горе в окръжността φ около човешката фигура и го нагласите така, че моливът да допира темето й. На фиг. 9-35 радиусът на същия кръг ще се простира от външната повърх­ност на zona pellucida до темето на главата или до квадрата. По-малкият само ще допира по-големия защрихован кръг. (Бе­лежка: центърът на по-малкия кръг се намира точно на мястото на тринадесетата чакра.)

Какво означава всичко това?
Пропорциите Земя-Луна

Много хора твърдят, че приведената по-долу информация им принадлежи, но това не е вярно, защото аз открих един човек, който много преди тях се е занимавал с въпроса и очевидно той е първоизточникът. Най-ранния писмен документ, който успях да намеря, принадлежи на Лоурънс Блеър, но той не претендира да е първият и обяснява, че е открил всичко това в по-ранни източници. Не знам кой пръв е стигнал до тази идея, но тя е на­истина поразителна, особено ако никога досега не сте я чували.

Помислете: размерите на двете защриховани сфери на тази рисунка (фиг. 9-37) „случайно" имат абсолютно същите про­порции като съотношението между Земята и Луната. Същото съотношение откриваме и в човешкото тяло, както и в първите осем клетки на всички живи същества. Освен това, тези сфери на рисунката не само имат относителните размери на Земята и Луната, но ако начертаем един квадрат, в който Земята да се вписва идеално - както на тази рисунка - и кръг, който да ми­нава през центъра на Луната (ако Луната допира Земята), те ще бъдат в пропорция ср. Това може да се докаже и още веднъж да потвърди убедително съотношението между Земята и Луната.

За да го докажем, трябва да знаем диаметъра на Земята, който е равен на едната страна на квадрата, описан около нея - подоб­но на квадрата, описан около човешкото тяло. Умножете го по 4, за да откриете колко километра ви трябва, за да обиколите целия квадрат. След като получите резултата, трябва да разберете кол­ко километра са нужни, за да обиколите кръга, който преминава през центъра на Луната, ако тя допира Земята.

Нека да видим.

Диаметърът на Земята е приблизително 12 750 км, а диаме­търът на Луната е 3477 км. Периметърът на квадрата, описан около Земята, е равен на диаметъра на Земята, умножен по 4 = 51 000 км. За да изчислим на колко е равна обиколката на ок­ръжността, която минава през центъра на Луната, трябва да знаем диаметъра на Земята и радиуса на Луната - както горе, така и Долу на фиг. 9-37 - което значи сбора от диаметрите на Луната и Земята, умножен по числото π. Ако получим еднакви или много близки резултати, значи сме решили задачата. Обиколката на ок­ръжността с диаметър колкото диаметъра на Земята (12 750) плюс диаметъра на Луната (3477) = 16 227 км. Като умножим 16 227 по числото π (3,1416), получаваме 50 979 км (вж. фиг. 9-38) - само 21 км разлика! Като имаме предвид, че океанът на екватора е с 43 км по-висок, отколкото навсякъде другаде (океанът се издува навън като 43-кшюметров гребен), тези 21 км нямат никакво зна­чение. Обаче ако умножим 16 227 км по 22/7 (това число често се използва като най-близко до „π"), получаваме число, абсолютно равно на периметъра на квадрата - 51 000 км!

И така, размерите на Земята са в хармонично съотношение (φ) към размерите на Луната - същите пропорции откриваме в човешкото енергийно поле и дори в самото Яйце на Живота.

Прекарах много седмици в размисли над този парадокс. Чо­вешкото енергийно поле съдържа в себе си размерите на Земя­та, на която живеем, и на Луната, която се върти около Земята! Навремето така размишлявах за електроните, които се въртят със скорост, равна на 1/10 от скоростта на светлината. Както означава това? Значи ли, че планетите не могат да имат произ­волни размери? И че никъде нищо не е случайно? Ако нашите тела са единица мярка за Вселената, означава ли това, че някъде и по някакъв начин ние съдържаме в себе си всички размери на всички възможни планети? Означава ли, че всички размери на всички слънца са скрити някъде в нас?

12 750 км х 4 = 51 000 км

D = 12 750 км + 3477 км = 16 227 км

16 227 км х π = 50979 км



Фиг. 9-38. Изчисления за размерите на Земята и Луната

През последните години тази информация се появи в някол­ко книги, но авторите я подминават като нещо несъществено. Но те грешат; това е нещо много сериозно. Съвършенството на Творението все още ме вълнува дълбоко. Това откритие опре­делено говори в полза на идеята, че „човекът е мерната единица на - Вселената".

Пропорциите на Земята, Луната и Великата пирамида

Ако това не ви е достатъчно, проверете какво означават и ня­кои от другите линии. Ако начертаете хоризонтална отсечка през центъра на Земята до обиколката й, после свържете точките на пресичане с центъра на Луната и оттам спуснете линия надолу до центъра на Земята (фиг. 9-39), получавате точните пропорции на Великата пирамида в Египет! Този ъгъл в точка „А" е равен на 51°51 '24" - също като при Великата пирамида (фиг. 9-40 и 9-41).

Когато Тот бил известен като Хермес в Гърция, е написал в „Изумрудените скрижали", че тъкмо той е издигнал Великата пирамида, при това според пропорциите на Земята. Приведено­то по-горе доказателство потвърждава думите му.

Земята, Луната (и цялата Слънчева система), човешкото фи­зическо тяло и Яйцето на Живота са взаимно свързани от геомет­рична гледна точка, - а Великата пирамида обединява всички тях. И тъй като говорим за три различни нива на съзнание, а вътре във всяко от тях има по една пирамида, можем да наложим тези ри­сунки върху Великата пирамида и да открием какви помещения се намират в нея и къде са разположени. Велика­та пирамида е истинска велика карта на нивата на съзнание, на които се намираме всички ние. Не е чудно, че всеки ден я посещават 18 000 човека (вероятно подтикнати на подсъзнателно ниво)!

Каталог: 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
2016 -> Програма юли 2016 Discovery Channel Bulgaria Часовете на излъчване са в местно време за допълнителна информация, моля свържете се с: eleonora georgieva all channels pr тел: +359 2 434 40 350
2016 -> Образец №3 справка-декларация
2016 -> X в равенството; б попълнете схемите и намерете неизвестните числа y и z ; в сравнете стойностите на X, y и z. Задача
2016 -> Общи положения
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас

Изтегляне 4.17 Mb.

Сподели с приятели: