Книга е посветен на детето във вас и на всички нови деца, които идват на тази Земя, за да ни върнат у Дома при Светлината

Затова можете да проникнете вътре в структу­рата и да установите по какъв начин тя ще излезе извън нея от геометрична гледна точка. Движете се вътре в рамките на първоначалната фигура и гледайте какво прави синусоидалната вълна, за да излезе вън от нея (фиг. 10-28). Тук по-тъмната линия показва синусоидалната вълна от фиг. 10-25, продължа­ваща извън изходната структура. Щом веднъж разбере нещо, животът може да надмине себе си - просто трябва да знае как то се разгръща геометрично, за да го използва в по-големи ма­щаби. Каквото горе, такова и долу. И така, след като имаме това наум, можем да погледнем отново Цветето на Живота, но по различен начин.

По принцип в основата на Цвете­то на Живота лежи кръгът или сфе­рата (фиг. 10-29). А във всеки кръг, независимо колко е голям, могат да се поберат точно седем по-малки кръга - ето по този начин (фиг. 10-30). Това е вечна истина.

Вижте Цветето на Живота, където седемте по-малки кръ­га са скрити в по-големия. Това съотношение 7 към 1 е основно при модела на Плода на Живота. Той е скрит в Цветето на Живота по такъв начин, че когато дорисувате всички не­довършени кръгове по външния край, се поя­вява още едно вихрово завъртане навън, което води до Плода на Живота - отвъд първоначалния модел (вж. фиг. 6-12 от Том 1).



Фиг. 10-28. Синусоидалната вълна излиза извън самата себе си.

Но има и друг начин, по който можем да получим Плода на Живота - вътре в системата. За целта трябва да вземем ради­уса на средния кръг (или на всеки от другите седем) за диаме­тър на новите кръгове, започвайки от този в центъра на първо­началния модел от 7 кръга. След като ги подредим и начертаем 12 кръга около средния, получаваме Плода на Живота вътре във фигурата (фиг. 10-31).

Виждате как стигнахме директно до Плода на Живота, като се движехме навътре, а не навън, както правехме досега. Пог­леднете колко възхитителна е тази геометрична хармония. Не е ли същото и в музиката? Октавата се състои от седем ноти, но вътре в нейните рамки има пет допълнителни ноти от хро­матичната гама.

Дадоха ми указания да продължа по-нататък, затова взех радиуса на по-малките кръгове за диаметър на серия от още по-малки кръгчета, които нарисувах по цялата стра­ница (фиг. 10-32).

Виждате, че започва да се очертава нещо - още не е много ясно, но сякаш прилича на холографски модел на Плода на Живо­та. С други думи, имаме 13 кръга, свързани с други 13 кръга, свързани с още 13 кръга и т. н. - навсякъде се получават мънички модели на Плода на Живота, под­редени хармонично и съ­вършено върху рисунката.

Ако продължим и на­чертаем серия от още по-малки кръгове, като изпол­зваме същата пропорция и вземаме радиуса за техен диаметър, ще получим мрежа от кръгчета, както е показано на фиг. 10-33.

Нарочно не ги начер­тах по целия лист, за да не изгубите представа за фигурата. Виждате как моделът се повтаря отно­во и отново - 13 кръга, свързани с 13 кръга, и т. н. Ако продължите по същия начин, мрежата ще се разгръща безкрайно и все по-навътре, в така наречената геометрична прогресия - съвършена и хар­монична във всеки свой фраг­мент и изцяло холографска. Можете да навлизате навътре до безкрайност; по същия на­чин можете да излизате навън до безкрайност, защото ок­ръжността, описваща цялата фигура, просто ще се превърне централен кръг на една по-го­ляма или по-малка мрежа.



Фиг. 10-34 а. Египетските колела на тавана.

Фиг. 10-34 б. Детайл от колелата, фотографиран на друг таван.



Фиг. 10-34 в. Опростена схема на колелата.

Тази геометрична прогре­сия е подобна на пропорцията на Златното сечение - тя няма начало или край. А когато по­паднете на нещо безначално и безкрайно, значи то е пър­вично. Именно осъзнаването на този феномен ни позволя­ва да направим някои научни открития, като например те­орията за създаването на без­крайна банка на компютърна­та памет, която би изглеждала невъзможна от гледна точка на традиционното математи­ческо мислене.

Сега, след като разбрахме как функционира тази нова мрежа, нека да видим какво всъщност представляват ко­лелата, открити по таваните на египетските гробници, ко­ито ви показахме в Глава 2 на Том 1 (стр. 86-87). Ето две от снимките (фиг. 10-34 а и б) и опростената им схема (фиг. 10-34 в). Никой не знае как да ги разтълкува. Дко четете по-нататък, може би ще откриете отговора, (вж. описа­нието на стр. 293).



Фиг. 10-35. Цветето на живо­та и новата мрежа.

Най-напред разгледайте прек­расната геометрична хармония на фиг. 10-35, получена от мрежата от кръгове на фиг. 10-32, наложе­на върху Цветето на Живота. Виж­те колко съвършено се разгръща! Погледнете как показва своя пър­воизточник - Цветето на Живота!

А сега забележете тази мрежа наслагват двете вписани една в друга звезди на Плода на Жи­вота (фиг. 10-36). На фиг. 10-36 б съм завъртял звездата и ця­лата мрежа на 30°. Пак се вижда звездният тетраедър, вписан в сфера, но полегнал на една страна. На фиг. 10-37 е показана полярната диаграма от Глава 8 (Том 1). Вижте и почувствайте как двете вписани в Плода на Живота фигури пасват една към друга, при това съвсем хармонично.



Фиг. 10-36. Звездата, вписана в друга звезда в Плода на Живота.

Фиг. 10-36 б. Звездата, вписана в друга звезда в Плода на Живота, завъртян на 30°.



Фиг. 10-37. Звезден тетраедър, вписан в кръг върху полярната диаграма от гл. 8, стр. 370, т. 1.

Фиг. 10-38. Тайният код.

Ще отбележа в ско­би: Ако наложите една­та рисунка върху друга­та, ще получите част от вашето лично енергий­но поле, гледано отгоре - то е широко около 17 метра или 8,5 метра от центъра до окръжност­та. Тези геометрични форми съществуват около всеки от вас. Ако разгледате внимател­но всички рисунки, ще установите, че те могат да се наложат после­дователно една върху друга. Докато ги изуча­вате, ще започнете да долавяте как от тях се извлича една фигура, произлизаща от Цвете­то на живота.

Вече видяхме как рисунката от фиг. 10-38 е свързана с музи­калната хармония (вж. стр. 378, т. 1). Разб­рахме също, че тя е свързана с нивата на измеренията и че раз­ликата от една секун­да между музикалните ноти и последовател­ните дължини на въл­ните на всяко следващо измерение или Вселена пропорционално са едни и същи (вж. стр. 91-94, т. 1). След като вече знаем, че тази рисунка е свързана с музикалната хармония, нека разгледаме фиг. 10-38, за да разберем по-добре колелата, изобразени по таваните на египетските гробници.

Забележете най-напред, че тук има редица от свързани по­между си сиви кръгове, разположени около централния под формата на шестоъгълник. Точно 24 от тези малки сфери се допират една до друга. Ако слезете едно ниво надолу до по-малките кръгчета, като този в центъра на рисунката, ще видите, че техният диаметър се повтаря точно 9 пъти меж­ду центъра и обиколката на голямата окръжност, съставена от 24 свързани кръгчета (посочена със стрелката „М"). Най-външното от тях е показано със стрелка „А". По-малките кръгчета стават 9 на брой, защото радиусите на средното и на най-външното кръгче се вземат за един диаметър. Тези 9 диаметъра просто се виждат; няма нужда да ги измервате. Сега забележете по-тъмната външна окръжност, показана със стрелките „М", която се описва перфектно около всичките 24 сфери, както и 24-те радиални линии, пресичащи само 12 от центровете им. Другите 12 радиални линии допират обикол­ката на следващите, по-големи кръгове.

Окръжността „М" и 24-те радиални линии образуват същата фигура като при египетските колела, която ви показваме отново (фиг. 10-39).

Помните ли, че още в началото на нашия курс видяхте такива колела, изобразени на тавана? Те бяха сред първите снимки в книгата (Том 1, стр. 86,). Тогава ви ги дадох като доказателство, че това не са просто забавни рисунки по тавана на гробницата - напротив, египтяните са знаели каква информация се съдържа в Цветето на Живота. Сега ще ви кажа какво според мен предс­тавляват те, поне от гледна точка на дясното мозъчно полукъл­бо, за да разберете начина на мислене на древните.



Фиг. 10-39. Колелата „A", „В". „С" и „D" по­казват къде спиците съвпадат (или не съвпадат) помежду си.
Докато бях в Еги­пет, много внимателно измерих всеки фраг­мент от тези колела. Ако вземеге диаметъ­ра на малкото кръгче в средата и подреди­те кръгове със съшия размер по права линия от центъра до външ­ния край на колелото, ще получите точно 9 фигури, което показ­ва, че пропорцията между малкото кръг­че в средата, външния кръг и 24-те спици е същата като при пре­дишните две фигури (фиг. 10-37 и 38). Стрелката в точка „А" (фиг. 10-34 а и по-ясно на фиг. 10-34 в) сочи Яйцето на метаморфозата над главите на човешки­те фигури, които правят завой на 90° и показват етапите на възкресението, основани според мен върху гореизложените геометрични съотношения. Тези колела са ключови. В тях са закодирани пропорциите, които прецизно посочват и локали­зират нивото на измерението, на което са отишли тези древ­ни египтяни. Те са ни оставили истински карти по таваните на гробниците си.

Забележете (фиг. 10-39), че всяко колело е завъртяно по раз­личен начин: спиците на едното не винаги съвпадат със спиците на следващото. Линиите на колелата „В" и „С" сякаш са точно подравнени, но при колелата „А и В" и „В и D" те са изместени от центъра. Всички спици са леко наклонени под различни ъгли. Сигурен съм, че те показват нивото на измерение или света, към който са отпътували древните египтяни.

Но както и да погледнете на тези колела, каквото и да озна­чават те според вас, фактът, че египтяните са ги изобразили по стените, доказва, че те са били наясно с геометрията на Цветето на Живота. Необходими са огромни познания, за да се направят подобни рисунки; те не са се появили там случайно. Така че, от моя гледна точка ние вече знаем, че египтяните са знаели за Цветето на Живота. Поне им е било известно всичко онова, за което говорим тук с вас, и най-вероятно са разбирали Цветето на Живота на такива нива, които ние в съвременния свят едва започваме да си припомняме и да осъзнаваме.

Геометрията на египетските колела

И сега, за да разберете напълно геометрията на колелата, както и на други египетски йероглифи, ви предлагам следното. От същите рисунки се извеждат още два не по-малко важни египетски йерогли­фа. Според мен те трябва да бъдат обединени, ако наистина искаме да разберем какво точно са искали да изразят чрез тях египтяните.

На фиг. 10-40 се връщам към една по-стара рисунка, показва­ща Плода на Живота в развитие. Забележете, че тези шест линии разделят фигурата точно на шест сектора, по 60° всеки.

Погледнете фиг. 10-41. Горе и долу върху 60-градусовата дъга вижда­те кръгове, които точно дефинират тази дъга. По-нататък, ако спусне­те права надолу към средата на всяка дъга през центъра на всяка фигура от Плода на Живота, ще получите още шест под-сектора и в резултат ця­лото колело ще се разде­ли на 30-градусови сек тори. Получават се общо 12 сектора - разбира се, тъкмо такова колело са използвали древните египтяни, за да направят астрологичната си карта в храма на Дендера, като по този начин са разде­лили небесния свод на сектори и са групирали съзвездията.

Продължаваме с фиг. 10-42: защрихованите кръгове в горната 60-градусова дъга дефини­рат 15-градусовите дъги от двете страни на цен­тралната права на 90-я градус - от 75-я до 105-я градус. Върху 60-граду-совата дъга се получават точно две 15-градусов и дъги, които разделят ця­лото колело на 24 секто­ра - ето я същата геомет­рична фигура, която от­криваме по таваните на египетските гробници.

Тъй като заедно с тези колела, разделени на 24 сектора, са били изобразени и петолъч­ки, олицетворяващи не­бесните звезди, би било разумно да предполо­жим, че те са свързани с астрологичната карта в Дендера, благодаре­ние на която египтяните са определяли своя път в небесата. Още едно доказателство в тази връзка ще откриете вър­ху самата астрологична карта в Дендера (фиг. 10-43). Забележете, че от външната страна на „колелото" има осем мъжки и четири женски фигури, които го под­държат. Те олицетворя­ват 12-те небесни сек­тора. Но вижте и още нещо - че фактически го държат 24 ръце. Освен това, вътре в него има 36 фигури. В тази ри­сунка от Дендера се съ­държат и трите основни деления на колелото: на 12, 24 и 36 сектора.


Фиг. 10-43. Астрологичната карта от Дендера.

Фиг. 10-44. Кръговете от 0 до 6 показват различните ъгли на отделните колела.
Ако разгледате под­робно фиг. 10-44, ще откриете нещо твърде изумително. Отнача­ло рисунката изглежда малко объркана, но след това постепенно се про­яснява. Погледнете най-напред 30-градусовата линия и ще видите седем кръга (започващи от точка Нула), които вървят от центъра навън до № 6. Белият кръг № 1 се използва, за да дефинира шестте деления по 60°. Белият кръг № 2 дефинира 30-градусовата дъга на външното колело, разделено на 24 сектора. Третият кръг разделя външното колело на 20-градусови дъги, а ако ги разполовим, ще получим 10-градусови - същите дъги от полярната диаграма, за която се смята, че идва от Еги­пет. (Може и да не идва оттам, но вероятността е доста голяма). Вижте тази 150-градусова линия с тъмния кръг № 3. И накрая, двата очертани кръга от двете страни на тъмния кръг № 3 де­финират същия ъгъл от 10°. Ако той се довърши във всичките 6 сектора, ще дефинира общо 36 сектора по външния кръг на полярната диаграма.

Вникнете в математическите съотношения. Първият кръг се състои от цели 60-градусови сектора. При втория кръг имаме 60°, умножени по 1/2 = 30° (24-те външни кръга). При третия кръг - 60°, умножени по 1/3 = 20° (кръгът с 36 сектора). Ако продъл­жим по този начин, при следващия четвърти кръг ще имаме 60°, умножени по 1/4 = 15° (кръг с 48 сектора). При петия - 60°, умно­жени по 1/5 = 12° (с 60 сектора). Накрая, при шестия кръг имаме 60°, умножени по 1/6 = 10° (със 72 сектора).

Последният кръг образува полярната диаграма и трябва да отбележим, че ако разделим един кръг на 72 сектора, това ни позволява да навлезем в пентагоналната геометрия, тъй като ъг­лите на петоъгълника са равни на 72°. По този начин започва да се оформя женската геометрия.

На тази тема се говори твърде малко, но тя изглежда доста интересна. Колелото, разделено на 12 сектора, символизира не­бесата; колелото от 36 сектора символизира Земята, а колелото с 24 сектора се намира между небето и Земята.

Връзката между спиралата на Златното сечение и пирамидите в Гиза беше открита сравнително нас­коро - може би през 1985 г., докато източникът на спиралата на Фибоначи беше намерен десетина години по-рано и беше наречен Слънчев кръст. Доколкото знам, източникът на спиралата на Златното сечение в Гиза още няма име.

Тя е много интересна. Египтя­ните са поставили каменна колона в началната й точка, както и по една ко­лона от двете страни - общо три. Още не съм ги виждал с очите си. (Фактически съм минал покрай тях при първото си посещение в Египет, но не съм знаел какво представ­ляват.) Според изследването на Маккалън проведено през 1984 г., колоните са три. Джон Антъни Уест твърди, че са четири, така че не зная дати са станали повече, или пък някой от двамата греши. Те не само отбелязват центъра на вихъра, но и много, много точно маркират диагоналната линия „В". Египтяните са искали ние да знаем за тези линии. Защо? За да отговорим на този въпрос, трябва да дадем известна предварителна информация.



Фиг. 11-1. Спиралата на Златното сечение. Символът 9 показва едната от двете точки, където дясната вер­тикална страна се разделя на две отсечки според пропор­цията на Златното сечение.



Фиг. 11-2. Египетското астрологично колело - фиг. 11-1, погледната отдалеч.

На фиг. 11 -2 е показано огромно астрологично колело, свър­зано с комплекса в Гиза и Великата пирамида, което може да се забележи само от въздуха. Подобни астрологични колела, види­ми само отгоре, не са нещо необичайно за египтяните, достатъч­но е да проследим историята на друидите, които идват от Египет. Друидите отишли в Гластънбъри (Англия) и направили съвсем същия тип астрологично колело като египетското, но графично по-ясно. На английското по-добре се различават определени зна­ци по земята, но можете да ги забележите единствено от въздуха. Освен това, в Англия са открити още пет или шест астрологични колела, направени от друидите, видими само отгоре. Изглежда, че е съществувала такава египетско-друидска традиция.

Ето още едно доказателство, което се намира в храма в Дендера. Там, високо на тавана, има пълно астрологично ко­лело, подобно на онова, което използваме днес. И така, вече разбрахме, че египтяните са го познавали и използвали. Единствената съществена разлика е в посоката на движение на небето: колелото се е върти обратно по отношение на съв­ременните наблюдения.

От тази рисунка можем да извлечем още една информация - ъгълът между рампата, тръг­ваща от Великата пирамида, и рампата от втората пирамида е точно 30° (фиг. 11-3). Това е съществена подробност, която ще разгледаме след малко.

От изследването на Маккалън виждаме, че рампата на фиг. 11-3 от третата пирамида е насочена директно към другата точка, която разделя според пропорцията φ дългата страна на правоъгълника на Златното сечение, съдържащ всички оста­нали фигури. Това е още едно доказателство, че египтяните са разбирали геометричното значение на спиралите, излизащи от тези странни дупки в пустинята.