Книга е посветен на детето във вас и на всички нови деца, които идват на тази Земя, за да ни върнат у Дома при Светлината

На пръв поглед местоположението на Сфинкса изглежда слу­чайно - той просто си стои някъде си и никой не знае защо пък точно там са го сложили. Но сега вече разбрахте за правоъгъл­ника на Златното сечение около комплекса в Гиза, видим един­ствено от въздуха.

Разполовете го вертикално (фиг. 11-4) - за целта поставете пергела в десния ъгъл и отбележете малка дъга в средата, после направете същото в левия край (като дъгите, показани в точка „А") и спуснете права надолу през центъра - тя ще мине ус­поредно на челната вертикална плоскост на украшението върху главата на Сфинкса. Същевременно, ако продължите линията на южната основа на втората пирамида, тя ще докосне дясното му рамо и ще отбележи една специална точка (фиг. 1 1-5).



Фит. 11-4. Местоположението на Сфинкса. Разгледайте сред­ната отсечка, образувана при определянето на центъра на правоъгълника на Златното сечение, която го разполовява (вижте двете криви, начертани с пергел от двата ъгъла). Тази отсечка сочи към вертикална­та фронтална повърхност на украшението върху главата на Сфинкса.

На фиг. 11-6 е показана плос­ката повърхност на украшени­ето върху главата на Сфинкса. А средната линия по дългата страна на правоъгълника на Златното сечение минава точно през челната му страна. С други думи, то маркира точния цен­тър на линията по дължината на правоъгълника на Златното се­чение, което доказва, че Сфин­ксът не седи насред пясъците просто случайно. А ако продъл­жим линията на южната основа на втората пирамида, тя минава точно покрай рамото му.

Тези две линии, отбелязващи определена точка върху Сфин­кса, са доказателства, а не слу­чайности. Онези от вас, които се интересуват от работата на Едгар Кейси, ще си спомнят какво е казал той преди 60 години -- че някой ден ще открием едно по­мещение, свързано със Сфинк­са, и то ще ни отведе до архиви, които доказват, че преди милио­ни години на Земята е съществувала свръхразвита цивилизация и че вратата към нея се намира в дясната му лапа. За да бъдем още по-точни, разположението на пирамидите по отношение на Сфинкса не е случайно, тъй като той е по-древен от тях.

Когато бяхме в Египет, Тот ни каза, че ше има 144 души - 48 групи по трима - които ще пристигнат в Египет от запад. И вся­ка тройка ще свърши някаква конкретна работа. Накрая едната от групите ще стигне до Сфинкса, ще влезе в това специатно помещение и ще открие онова, което Едгар Кейси нарича „Залата на хрониките". Тот каза, че с помощта на гласовете си те ще отворят пътя към един от трите прохода до Залата, скрит дъл­боко под пясъците. Японските учени вече откриха това поме­щение; според Тот, там в ъгъла има глинен съд с йероглифи, ко­ито посочват през кой от туне­лите трябва да се мине. Уредите на японците регистрираха дори него, както и навитото въже.

Когато пристигнах в Египет през 1985 г. с още двама души, Сфинксът си стоеше там - спо­коен, красив и съвършен, без никакви проблеми. Тот ни беше дал указания да произведем осо­бен звук в тунела, разположен на около 400 м зад него. Извес­тно време трябваше да издаваме този звук и после да си тръгнем, което и направихме.

Не знам дали имаме нещо общо със случилото се, но кога­то през 1990 г. отново посетихме Египет, видяхме, че Сфинксът е наклонен към дясното си рамо. Беше започнат да се завърта, при това не едва забележимо, а значително, освен това в лявото му рамо/лапа се беше образува­ла пролука. Египтяните правеха всичко възможно да я запълнят, както виждате от скелето на фиг. 11 -6. Освен това, главата му като че ли беше тръгнала да пада. Без да се впуска в подробности, Тот каза, че някой ден тя наистина ще падне и тогава в шията му ще се открие златно кълбо, което представлява нещо като капсула на времето. Така че днес египтя­ните имат два проблема за разрешаване - да задържат главата на Сфинкса на място и да поправят пукнатината в дясната лапа.

А сега заключителната информация: през 1985 г. Тот ми каза, че под комплекса в Гиза има град, който побира 10 000 души, а аз го обявих публично през 1987 г. Хората, които живеят в този град, са постигнали състоянието на безсмъртие и са станали част от съществата, които наричаме Висши учители. Тъкмо тях древ­ните египтяни са назовавали Братството на Тат. Преди около 6 години броят им бил малко над 8000. Братството на Тат живяло изолирано в този подземен град, докато останалото човечество продължавало да еволюира. Говорихме за това в Том 1, гл. 4. А сега ще ви дам актуална информация във връзка със събитията от последните 5 години, свързани с този град. Важно е да ги знаете, но тъй като не мога да докажа думите си, ви моля да не бързате да отсъждате, докато истината най-накрая не излезе наяве.

Това са пирамидите и правоъгълникът на Златното сечение, който обхваща целия комплекс (фиг. 11-7). Забележете двете основни ли­нии, преминаващи точно през центъра на кръга в точка φ. Ако начер­таем такъв кръг на земята, диаметърът му ще е около 4 км. Изследо­вателите, участващи в проекта на Маккалън, които откриха това съ­отношение, както и почти всички, писали някога за комплекса в Гиза. приемат, че пирамидите и Сфинксът гледат на изток. Но сега знаем, че това не е вярно. Винаги се е смятало, че са разположени по линия­та, съединяваща северния и южния магнитен полюс, но днес компют­рите изчислиха, че трите пирамиди никога не са били подредени по този начин. Те правят съвсем, съвсем леко отклонение. Твърди се, че причината е в изместването на континенталната плоча.

Но всъщност там няма никакво „леко отклонение" - всичко си е съвсем на място. Стените на трите пирамиди, ориентирани на изток, са разположени по линии, които се срещат в една точка на хоризон­та - с други думи, върху дъга. Оказва се, че това е точката на хелиакалния изгрев на Си­риус, която не се на­мира право на изток. Говорихме за това в Първа глава (стр. 43): на 23 юли Сириус изгрява една минута преди Слънцето като ярка червена звезда. Точно в този момент Земята, Слънцето и Сириус се подреждат на една линия.

Още по-учудващо е. че очните ябълки на Сфинкса гледат точно към тази точка.

Това е изчислено с компютър. Тук има смисъл, защото религията на древните египтяни и Сотическият им календар са основани върху хе-лиакалния изгрев на Сириус. Той играе основна роля в целия им жи­вот. Затова нека да се опитаме да свържем тази рисунка с него, а не с географската посока изток.

Тъй като двете рампи на пи­рамидите са разположени на 30° една спрямо друга, нека разде­лим кръга на сектори от по 30° -образуват се 12-те дома в астро­логичната карта (30 х 12 = 360°). Вече знаем, че египтяните са били съвсем наясно с астрология­та, защото на тавана на храма в Дендера са изобразили пълното астрологично колело (вж. фиг. 11-8). Затова логично следва да разположим тези 12 сектора в кръг. Така по всяка вероятност ще получим колелото на времето. Изследването на Маккалън, нап­ример, показва, че въз основа на тази теория Великата пирамида се намира в знака Лъв, а линията на времето в точката, съвпа­даща с 0° (Овен), се отнася до 10 800 г. пр. Хр. (Точно тогава според Едгар Кейси е построена Великата пирамида).
Дева u Лъв, Водолей и Риби

Ако скицираме пирамидите от въздуха и наложим получената фигура върху астрологичното колело (фиг. 11-7), ще видим, че и трите попадат в знаците Лъв и Дева. Именно там се намираме физи­чески в този момент според прецесията на равноденствията. Нешо повече, Сфинксът е наполовина лъв, наполовина жена, но се смята, че по времето на Четвъртата династия лицето му е било променено в мъжко и му била поставена брада, която по-късно е паднала. Сега той има донякъде мъжко лице без брада, но първоначално образът му е бил женски и е обединявал Лъв (лъва) и Дева (девицата) - още едно доказателство, че астрологичната рисунка е вярна.

Нещо повече, картата в труда на Маккалън показва, че ако прокарате линия от пирамидите - от върховете, ъглите и т. н.. през колелото до противоположната страна, ще получите цял спектър от точни дати между Водолей и Риби, тоест времето, в което живеем днес - ерата на Риби, преминаваща в ерата на Водолей. Ето още едно съображение. Но доколкото знам, никой досега не е правил подробни пресмятания. С днешните компют­ри бихме могли да го направим с прецизна точност. Може би някой от вас ще се заеме с тази работа?

Актуална информация:

През януари 1999 г. ангелите дойдоха и казаха, че Извисените учители ще започнат да се връщат на Земята по време на Египет­ския прозорец от 10 до 19 януари, 1999 г. Казаха че те ще донесат познания за нова и изцяло различна вселена. Разкриха ми, че ско­ро Земята ще започне да получава съвсем ново познание, каквото човечеството никога не си е представяло.

После, през ноември 1999 г., Тот дойде при мен за пръв път от много години. Каза, че се връща, защото е дошло времето да рабо­тим отново заедно. Интересното е, че няколко дни по-късно, дока­то провеждах лекция, при мен дойде млад мъж с подарък. Поднесе ми оранжево перо от ибис, а ибисът е символ на Тот.

Шесат дойде в същото време, както и нейният съпруг Тот, и също започна да взаимодейства с мен. Тя остана с мен две седмици. Това, което сподели с мен, се отнасяше за моята първоначална цел за пре­минаване на тази октава от измеренията. Все още уча този урок, така че ще изчакам, преди да говоря за това, което тя ми донесе.
Значението на Четирите ъгъла

В началото на тази глава поставихме въпроса защо древ­ните египтяни са отбелязали определена линия (вж. линия „В" на фиг. 11-1), свързана с правоъгълника на Златното сечение, включващ Великата пирамида. После ви казах, че преди това трябва да получите повече информация. Може би написаното по-долу ще ви даде част от отговорите.

По повод този диагонал на една астроложка й хрумнала уди­вителна идея, свързана със звездите и определен район в САЩ. Когато видяла, че върху пясъците около Великата пирамида има астрологична карта, тя поискала да разбере каква е тази диагонална линия в точка „А" (фиг. 11-7), която изглеждала твърде важна за древните египтяни. Не мога да ви обясня какво точно е напра­вила, защото аз самият не съм астролог, но взела астрологичната карта и я съотнесла със Северния полюс, като някак я свързала с Кайро. После решила да провери къде свършва тази линия в дру­гия си край. Оказало се, че стига до една определена точка върху планетата Земя. Според астроложката, това е областта „Четирите ъгъла" в САЩ, където се срещат четири щата - Юта, Колорадо, Ню Мексико и Аризона. Според индианците хопи и други коренни жители на Америка, районът на Четирите ъгъла е ограден с чети­ри планини, които очертават значително по-малка територия.

Дълго време пазех тази информация и чаках дати няма да се появят още факти, които да свържат Египет с Четирите ъгъла. И ето че преди няколко години при мен дойде един младеж и ми разказа изумителна история. Изслушах го с интерес, защото тя доказваше, че наистина има нещо, което обединява Египет и Четирите ъгъла (вж. Актуалната информация).