Глава 3. Информация, съзнание, човек

На 26.11.1997 г. в Москва се провежда заседание на Шестия международен форум по информатика (МФИ-97), организиран от Международната академия по информатика, под патронажа на ООН.

Интересен доклад изнася акад.Е.В.Евреинов, в който отбелязва следното: “Информацията като научна категория е въведена в порядъка на първично понятие, което наред с понятията материя и енергия, не подлежи на определение. Удивителното свойство на информацията да не намалява от това, че се употребява, а обратно, да се “размножава”, още не е получило точно научно обяснение. Но е ясно, че в информациологията се полага фундаментът на една бъдеща наука, построена на принципи, които коренно я отличават от класическата”.

Изказването на форума на акад. В.И.Астафиев е посветено на информационната картина на света и нейното влияние върху човека. Той подчертава, че всички процеси във Вселената са проникнати от информацията и са подчинени на два фундаментални закона: хомеостазата и блоковия принцип на строеж, на всички процеси на управление (от клетката до социума). Хомеостазата е относителното динамично постоянство на състава и свойствата на вътрешната среда и устойчивостта на физиологичните функции на организма.

Човешкият организъм представлява приемник и анализатор на различни информационни потоци от обкръжаващия го свят и самият човек е носител на информация. В потвърждение на казаното, могат да се приведат думите на великия експериментатор, нестандартно мислещия учен, член на РАМН, РАЕН, д-р мат.н. В.П.Казначеев: “В клетките на живото вещество заедно с него съществува втора форма на живот и тази форма е полева! Полевата форма на живот е такава организация на материално-енергетичните потоци, при която се извършва съхранение и натрупване на информацията на ниво микрочастици, микрополета. Такъв полеви концентрат може да възпроизвежда, съхранява и увеличава информацията, свързан е с другите материални тела като активно образувание, което е способно да се вписва в други образувания и да въздейства върху тях и околното пространство”.

Думата “информация” е известна още по времето на Аристотел, но едва в края на второто хилядолетие става ясно, че коренът “форма” на тази дума съвсем не е случаен. Трябваше да минат 2500 години, за да се извърши скок от формата като чисто геометрично понятие до информацията, като пълно описание на един предмет, което включва не само външния му вид, но и вътрешното му устройство. По този начин информацията намери мястото си в картината на живота като обобщена идеална форма.

Въпреки че информацията се разглежда като първично понятие, което не подлежи на определение, учените се опитват да изяснят неговата същност. Проф.В.Н.Волченко пише: “По съдържание – това е структурно-смисловото разнообразие на света, метрично – това е мярката за даденото разнообразие, която се реализира в проявен, непроявен и отразен вид”. В статията “Информацията – фундаментална същност на природата” проф. Г.Н.Дулнев дава по-разширено определение на информацията. Той смята, че информацията е мярка за изменение във времето и пространството на структурното разнообразие на системите. А.А.Силин в своите трудове твърди, че информацията е такава фундаментална същност на съществуването, както пространство-времето и енергията.

Съвсем ясно е едно: информацията е универсално свойство на предметите, явленията, процесите, което е в способността да се възприема вътрешното състояние и въздействие на заобикалящата среда, да се преобразуват получените сведения и да се предават резултатите от обработката им на други предмети, явления, процеси. От информацията са пронизани всички материални обекти и процеси. Всички живи същества, от момента на раждането си и до края на земното си съществуване, се намират в информационно поле, което им въздейства постоянно, непрекъснато. Животът на Земята би бил невъзможен, ако живите същества не улавяха информацията, която постъпва от обкръжаващата ги среда, ако не умееха да я преработват и да я обменят с други живи същества.

Цялото заобикалящо ни пространство образува информационно поле. Още през април 1982 г. акад. М.А.Марков докладва пред Президиума на АН на СССР: “...Информационното поле на Вселената е слоесто и по структура напомня матрьошка, при това всеки слой е свързан йерархически с по-високите слоеве, чак до Абсолюта, и освен банка за информация, то представлява и регулатор на съдбата на хората и човечеството”. Проф.З.Рейдак уточнява, че информационното поле на Вселената е жива система, способна да получава информация, да я съхранява, да се учи от получената по-рано информация, да създава нова информация в себе си и да дава по своя воля разпореждания за материално движение и действие.

Учените смятат, че околоземното пространство е също слоесто. Благодарение на хелиометричните изследвания вече знаем, че Земята е жива същност. В своите разработки д-р т.н. В.Д.Плъйкин разглежда планетата Земя като жив организъм, представляващ система от различни материални светове (слоеве), обединени от информационния слой и управлявани от слоя на съзнанието на планетата.

Информационният слой на планетата (според Плъйкин) съдържа цялата информация за нашата планета и за всеки човек на нея. Този слой обезпечава информационния обмен на Земята с Вселената и информационния обмен на Земята с всеки човек, който я населява. Слоят съзнание представлява информационно-енергетична сфера, създадена от съвкупното взаимодействие на съзнанието на всички същества на Земята.

Проф.Е.К.Бороздин предлага долните слоеве на информационния слой на Земята да се наричат биосфера, ноосфера и психосфера. Според него, биосферата се образува от биомасата на всичко живо и от енергията за обезпечаване на живота; ноосферата включва в себе си онази част от планетата, която се намира под влиянието на биоенергията на живите същества и преди всичко на човека, на сложните взаимоотношения между хората и на цялото човечество с природата; психосферата на човечеството (или Земята) се влива в хармонията на Вселенското съзнание и играе в нея определена роля. И колкото повече се развива духовността на човечеството, толкова психосферата на Земята оказва по-голямо влияние върху Вселенското съзнание.

Като заключителен акорд за многослойността на пространството могат да послужат думите на проф.В.Н.Волченко: “Тънкият свят може да е многослоен, при което горните слоеве имат по-фина “енергетична” (а по наше разбиране – информационна) структура. В същото време финият свят съдържа набор от своебразни образцови информационни матрици, по които се реализира изграждането на материалния свят. Реалността на тънкия свят е доказана от учени от различни страни с квалифицирани изследвания на феномените на съзнанието в психофизиката и квантовата механика. От друга страна, финият свят, като свят на чистото съзнание, трябва да съдържа в себе си информация за всичко материално. А това е доста сложно: идеи, закони на природата, алгоритми на развитието, банки с данни и т.н. По този начин, светът на съзнанието или непроявеният (тънкият) свят, трябва да е несравнимо по-сложен от материалния, телесния”.

Единното информационно поле на Вселената има наистина космическо измерение, то съдържа информация, характерна не само за Вселената като цяло, но и информация на всички нива, в т.ч. и на информационното ниво на човешкото съществуване. Единното инфромационно поле съхранява в себе си холограмите на всеки човек, с неговия свят от чувства и мнения.

Учените отдавна са установили, че материален носител на информацията във физическия свят са електромагнитните вълни. Електромагнитният спектър (спектърът на обикновените синусоидални трептения) представлява своебразен език, чрез който се осъществява предаването и приемането на информацията между физическите системи, в т.ч. и живите организми. Оттук следва, че в процеса на опознаване на света чрез органите на чувствата, човек приема и разшифрова информацията, закодирана в електромагнитното излъчване. Нашето зрение, слух, обоняние, вкус и осезание функционират на ниво атоми, с помощта на електромагнитното поле. Човекът и животните имат акупунктурна система, способна да възприема външни сигнали и да ги трансформира в съответни форми на вътрешна активност.

Материален носител на информацията в Тънкия свят са торсионните полета или торсионните вълни. Именно те са в основата на такива феномени, като интуиция, ясновидство, телепатия, предчувствие и т.н. Интересно съобщение е публикувано “Российская газета” (17 юни 1995 г.). В него се разказва, че една от тайните организации обучава хора с определени телепатични способности, с цел шпионаж. Общуването на курсантите-телепати се извършва чрез информационното поле на Земята, което съдържа в себе си различни видове холограми: зрителни, топлинни, звукови и т.н. В тези холограми са изкристализирали мислите, чувствата и думите на всеки човек.

Преди няколко години акад.В.П.Казначеев и акад.А.П.Дубров установяват в своите експерименти, че върху биологичните обекти оказва управляващо влияние някакъв фактор от космически произход, който няма молекулярен строеж. “Той има устойчива вътрешна структура, способна да съхранява информацията в закодиран вид. Процесите, които стават с негово участие, се намират като че ли извън времето, а миналото, сегашното и бъдещето в него като че ли съществуват едновременно”. Днес вече е ясно, че на такива изисквания в природата отговаря физическият вакуум, който се явява носител на торсионните полета, а торсионните полета, на свой ред, се явяват носител на съзнанието.

Още през 1990 г. известният авторитет в космологията А.Д.Линде в своята книга “Физика на елементарните частици и инфлационна космология” изказва предположението, че нашите представи за съзнанието ще претърпят съществени изменения през следващото десетилетие. “Не е ли възможно съзнанието, както и пространство-времето, да има свои собствени степени на свобода, без отчитането на които описанието на Вселената ще бъде принципно непълно? Няма ли да се окаже, че изучаването на Вселената и изучаването на съзнанието са неразривно свързани едно с друго? Няма ли следващият етап да бъде развитието на единен подход към целия наш свят, включително и към вътрешния свят на човека?”.

Той сякаш е гледал в бъдещето. Днес д-р м.н. А.В.Московский, в интервю за в-к “Чистый мир” казва: “Светът е колосална холограма. Всяка негова точка има пълна информация за света като цяло. Основа на света е Съзнанието, чийто носител са спин-торсионните полета. Думите и мислите са торсиони, творящи проявленията на света. Една мисъл се ражда и за нея веднага узнава целият свят. Човек се проектира във Вселената в пропорции, които са несравними с големината на физическото му тяло. С осъзнаването на това, върху човека ляга чудовищна отговорност. Обективно стигнахме до извода, че светът има в основата си Съзнанието като единно свое начало. Днес, в светлината на последните открития, съществуването на света като универсално Съзнание, което се провява по различен начин, е научна реалност. Полето на Съзнанието поражда всичко и нашето съзнание е част от него”.

Голяма група учени изказват мнението, че във Вселената съществува “суперкомпютър, който управлява всички елементарни частици, атоми и молекули, както и взаимодействията им, с помощта на торсионните полета и виртуалните частици”. По този повод акад.А.Е.Акимов пише: “Ако се отчете, че Вселената е пронизана от физически вакуум, а също, че физическият вакуум има свойството на холограма и ако вземем под внимание свойствата му на спинова система (ролята на торсионните полета с необикновените им свойства), то става възможно Вселената да се разглежда като цялостна система, а идеите за полеви (торсионни) изчислителни машини (ТИМ) позволяват не абстрактно, а напълно конкретно да се обсъжда квантовият подход към проблема за Вселената като супер-ТИМ. Ако приемем предложението за торсионната (спинова) основа на тази супер-ТИМ и приемем концепцията за торсионната природа на Съзнанието, става очевидно, че Съзнанието се оказва органична част от супер ТИМ-а (Вселената), вградена в нея по най-естествения начин по силата на общовалидните физически принципи на функциониране”.

Представете си изчислителна машина, която има обема на наблюдаемата Вселена (радиусът и е от порядъка на 15 млрд км) , напълнена с елементи, чийто обем е 10^-33 см³ . Такъв мозък, запълващ цялата Вселена, е надарен разбира се с възможности, които нито можем да си представим, нито да измислим. А ако вземем под внимание, че в действителност този мозък функционира не по принципа на електронните изчислителни машини, а на основата на торсионните полета, тогава, както смята Акимов, “Вселената е свръхсъвременна изчислителна машина и освен нея в света няма нищо друго. Всичко останало е една или друга форма на проявения Абсолют”.

Ако признаем, че Вселената представлява гигантски компютър, то енергоинформационният пакет (концентрат), какъвто представлява нашата душа, след смъртта ще запълни определена клетка от паметта му. При това, на какво ниво от тънкия свят ще попадне нашата душа, зависи от качествата на “лентата на изживения живот”, която се възпроизвежда в момента на смъртта. Именно за нея споменават всички, които са преживели състояние на клинична смърт или са били в екстремални ситуации, когато казват, че “пред очите ти преминава целият изживян живот в обратен хронологичен ред”.

Тук е уместно да си спомним гениалния роман-предвиждане “Соларис” на известния полски писател-фантаст Станислав Лем. В него Лем блестящо описва възможността и последствията от появата на разумни същества, създадени от информацията на нашите чувства и спомени. Тези същества – точни копия на жените и децата на астронавтите – са създадени от плътна материя от чуждия свят. Като матрица за създаването на тези сложни структури е послужило информационното поле на астронавтите. Фантомите са разумни, точно копират поведението на хората, неуязвими са за всякакъв вид въздействие, безсмъртни, наистина, както става ясно с времето, докато не се прекъсне енергетичният контакт със създателя им – мислещият океан Соларис.

И така, в света господства информацията.

Според съвременните научни представи, Съзнанието трябва да се разбира като висша форма на развитие на информацията – творяща информация, при което връзката “информация-съзнание” се разбира като също тъй фундаменталното проявление на Вселената, каквото е “енергията -материя”.

Когато разглеждаме природата на съзнанието чрез специфичните проявления на торсионните полета като материални обекти, става очевидно, че съзнанието само по себе си представлява материален обект. От физична гледна точка съзнанието представлява особена форма на полева (торсионна) материя.

Съзнанието и материята се оказват неразривни същности на ниво торсионни полета.От тези позиции става очевидно, че съзнанието се явява посредник, обединяващ от една страна всички полета, целия материален свят, а от друга – всички нива на Тънкия свят.

По този начин, изказаната още от Питагор идея за монадата като своебразен “микрокентавър” на съзнанието и матeрията, т.е. идеята за неразривността на съзнанието и материята, намери своето научно потвърждение едва след две хилядолетия.

С проблема за съзнанието на съвременно ниво се занимават много учени. Физическата реалност на съзнанието вече не предизвиква съмнение. Учените отиват по-нататък, те се опитват да разберат как информацията постъпва в нашия мозък, какво се случва тогава в мозъка и в човешкия организъм, как се проявява нашето съзнание.

Навремето В.В.Налимов обосновава две форми за постъпване на информацията в мозъка, които се определят от рефлексното и от континуалното мислене.

В първия случай човек получава информацията чрез думи, мисли с думи, а понякога ги преобразува в образи. Такъв начин на предаване на информацията (вербален) притежава малък информационен капацитет, изисква активно участие на мозъчните структури при разшифроването, преработването, допълването на приетата информация. Този вид мислене не може да съществува без езика. Незнанието на езика прави получаваната информация безполезна за създаването на образ.

При континуалното съзнание мисленето се осъществява не с думи, а с образи. Такова образно мислене се характеризира с постъпването на голямо количество информация в мозъка за единица време, което е несравнимо с вербалното мислене.

От образното мислене се ползват и човекът, и животните. Но с развитието на вербалното, логическото (изразено с думи) мислене, то е станало основно за човека. Вербалното мислене позволява да се развива абстрактното мислене и дава някои преимущества при общуването.

За емоциите и образното мислене отговаря дясното полукълбо на главния мозък. Логическото и абстрактното мислене се намират под контрола на лявото полукълбо, което е станало водещо за човека. Дясното полукълбо се оказва в подчинено положение отначало при мъжете, а след това все по-често и при жените. Започнахме да живеем по-малко с емоциите, а повече – с логиката.

Кое е лошото тук? Например, науката е построена върху логиката. Как животните използват своето образно мислене и защо не ни завиждат? Или ни завиждат? Нека се обърнем към прости примери.

В къщата умира човек. На двора неговото куче започва да вие. Откъде е разбрало за момента на смъртта? Часове преди земетресения, наводнения и други стихийни бедствия животните започват да се спасяват с бягство. По време на Втората световна война една котка в Англия не я домързяло да премъкне цялото си котило в другото крило на болницата, където живеела, а по-късно върху напуснатото място паднала бомба... Случайност? А друга котка събудила стопанката си през нощта, като принудила цялото семейство да излезе от къщата и то съвсем навреме: върху къщата паднал снаряд. Такива примери има много. В Англия даже бил пуснат медал за награждаване на котки, за спасяването на хора.

Излиза, че животните и както стана ясно, дори растенията, притежават някакъв много добър начин за получаване на информация, който е недостъпен за човека - “венеца на природата”. Този начин е методът на прякото знание, основан именно на образното мислене, на работата на дясното, емоционалното полукълбо. На това човек може да се научи, за да възстанови в някаква степен изгубеното си умение.

Представителите на древните цивилизации са притежавали в пълна степен способността за образно мислене. Анализът на описанието на живота на атлантите, направен от д-р мед.н. Е.М.Каструбин, позволява да се стигне до извода, че те са били “цивилизация на дясното полукълбо”, където интуицията е начин на познание. Общуването им се е осъществявало с предаване на образи, езикът отсъствал. Мозъкът им е можел да създава особени резонансни ефекти със света на тънката материя, източник на съзидателна енергия. С помощта на непозната за нас психична енергия, те са можели да създават материални ценности.

“Сега вече няма съмнение, че много от представителите на отминалите цивилизации са можели да се възползват от възможностите на Единното информационно поле, а мозъкът им е съдържал най-различни програми за дистанционно взаимодействие с Единното семантично съзнание”. Цивилизацията, предшестваща нашата, след като е била лишена от възможностите на атлантите, е могла да оцелее благодарение на езика и съзнанието. Това е компенсационен дар на природата, който обезпечава оцеляването на човечеството: ние сме класическа “цивилизация на лявото полукълбо”, нашият разум създава езика и културата, наш девиз по етика и морал е формулата “не против здравия разум”.

• 
  Вие говорите за телепатични контакти?
  
• 
  Именно възприемането на образи е телепатичен контакт.
  
• 
  Предполагате, че през XXI век такива способности ще притежават много хора?
  
• 
  Не предполагам, а знам това със сигурност. Човекът на бъдещето ще се откаже от езиковата обмяна на информация и ще стане частица от общия мозък. Всеки от раждането си ще притежава знанията, с които разполага човечеството. Човекът ще има съвсем други взаимоотношения и със собствения си организъм. Той ще може да му въздейства в нужната посока, започвайки от самоизцелението си и завършвайки със самоунищожението си. Но главното е, че ще се измени съзнанието му”.
  

• 
  със съвременните научни методи в кората на главния мозък не са открити центрове на мисленето и паметта, а също и специфични структурни образувания, регулиращи функциите на мисленето и паметта;
  
• 
  механизмът на реализация на мисленето и паметта, според него, е неизвестен;
  
• 
  мисленето и дълговременната памет не могат да се реализират по пътя на разпространение на нервните импулси по невронните мрежи на главния мозък, тъй като скоростта на преместване на потенциала на действие по дължината на нервното влакно и времето на синантично предаване не обезпечават реално съществуващо бързодействие на механизмите на мисленето и паметта. Такова бързодействие при пренасянето, запомнянето и извличането от паметта на неограничен обем информация може да се осъществява само на полево ниво;
  
• 
  биологичните системи притежават материална основа за реализирането на механизма на съзнанието на полево ниво. Тяхното излъчване носи сложна информация и има торсионна природа.
  

Д-р физ.-мат.н. Л.В.Петрова, която вече осем години се занимава с изследване на психофизиката, говори за мощното въздействие на психичната енергия върху физическите процеси, върху съдбата на отделния човек и че с помощта на торсионните полета може да се обясни всеки проблем, свързан с психичната енергия. При това психичната енергия се изследва като реално съществуващо енергийно поле.

Обменът на думи, на мисли – това е обмен на мощен заряд от енергия. Това вече е научно знание! Човекът е клетка от човечеството. Радостта и болката на всеки неизбежно се отразява на всички. Изследванията показват, че 70% от децата с ДЦП се раждат при родители, които до третия-четвъртия месец не са решили дали да оставят детето. Деца с ярко изразено кривогледство или късогледство се раждат при двойки, където единият родител иска момиче, а другият – момче”.

Всичко, казано по-горе, потвърждава убедително, че нашите мисли и чувства са торсиони, тъй като материята на мислите и чувствата е елемент от торсионните полета. “Уравненията, описващи мисълта, са нелинейни. Това означава, че мисълта може да влияе сама на себе си, тоест представлява самоорганизираща се структура, която има самостоятелен живот”.

“Мислите, които избираме, приличат на боите,

с които рисуваме платното на живота си”.

Колко е важно за всеки от нас да знае това, да го помни! Ето защо езотериката винаги е твърдяла, че е изключително важно да се контролират мислите, тъй като мисълта е материална! И колко лекомислено сме се отнасяли към това предупреждение винаги. Може би науката ще ни накара да обърнем внимание на думите и мислите си?

Мислите преминават в мозъка много бързо и в началото е трудно да се изразят. А речевият ни апарат напротив, работи бавно. Ако успеем да започнем да “редактираме” речта си, като се вслушваме в това, което се каним да кажем и не си позволяваме да произнасяме нищо негативно, тогава ще овладеем изкуството да управляваме мислите си. Произнасяните от нас думи притежават огромна сила, макар че много от нас не разбират цялата им важност. Думите са в основата на всичко, което постоянно възпроизвеждаме в живота си. Ние постоянно нещо говорим, но го правим небрежно, рядко се замисляме за съдържанието и формата на нашите изказвания. Не обръщаме внимание на това, какви думи избираме. И се оказва, че мнозинството от нас използват отрицателни формулировки. А би трябвало винаги да помним, че “с дума можеш да убиеш, можеш да спасиш, с дума можеш полкове след себе си да поведеш!”.

Всяка дума, всеки звук, произнасян от нас, всяка мисъл, излъчвана от нас, изкривяват физическия вакуум около нас и създават торсионни полета. Тези полета могат да са с дясно или с ляво въртене (в зависимост от мисълта или думата) и въздействието им върху всеки друг човек, а и върху нас самите, може да бъде положително или отрицателно.

Много мощни генератори на негативни торсионни полета, истинско психотронно оръжие са телевизорите. От екраните им на потоци се лее кръв, жестокост, насилие, пошлост, страст, еротика. Тези торсионни полета веднага започват да разяждат тъканта на съдбата на хората, които се подлагат на такава обработка. И животът ни, и политиката, и икономиката – това е проявяваща се в материята картина, която ние рисуваме преди това в торсионните полета. Защо живеем така мрачно? Защото рисуваме бъдещето си с торсионите на ужаса, раздразнението, ненавистта, злобата. Скоро чудовищата ще слязат от екрана в живота ни.

За да се противодейства на цялата тази негативност, в много страни в Европа и САЩ започнаха да създават школи, изучаващи манталитета на успеха чрез взаимодействие с информационното поле на Земята. В основата на това психологическо откритие е, човекът да бъде обучен на методи да се чувства щастлив.

Трябва да изключим от съзнанието си мислите за неудачи, да се превключим само на успех във всичко. Концентрацията върху успеха ще ни накара да мислим и говорим само за него, да го чувстваме. Трябва по всякакъв начин да се откажем да бъдем неудачник и нищожество. Понятието “успех” ще предизвика качествена промяна в нашето съзнание и това обезателно ще се отрази на нашите дела.

Тези принципни положения, свързани с търсенето на успеха и използването на информационно-енергийните полета, са разработени от американския проф. Ч.Тойч.

Съзнанието обаче е способно на нещо повече. Съзнанието създава мисъл-форми – устойчиви полеви образувания, носещи определена информация. А.П.Дубров отива малко по-далече в своите изводи: “Съзнанието е способно не само да създава мисъл-форми, но и по свое желание да ги изгражда от виртуални частици. От това следва, че самата мисъл, възникнала в човека, представлява универсална енерго-полева субстанция, способна да се трансформира във всякакви видове материя и да взаимодейства с виртуалните частици на физическия вакуум”. Тук е уместно да си спомним за материализацията на обекти от “нищото”, извършвана от Сатия Саи Баба.

Ако отчетем, че Вселената може да се разглежда като супер-ТИМ, то “човешкият мозък е само биологичен компютър и приемо-предавател на информация”. Така смятат много учени, например лауреатът на Нобелова награда антропологът Р.Екълс.

Биологичният компютър или както още го наричат, “биокомпютърът на съзнанието – БКС”, основан на молекулярна елементна основа и притежаващ памет и способност за мислене, включва в себе си кората на главния мозък и определено пространство от физическия вакуум около човека. Това означава, че функционирането на такъв БКС става на ниво физически вакуум, чрез взаимодействието на структурите на торсионните полета, създадени от кората на главния мозък на индивида, с торсионните полета, образувани от другите обекти.

По този повод акад. А.Е.Акимов пише: “Индивидуалното съзнание като функционална структура включва в себе си не само собствения мозък, но и структурирания във вид на торсионна изчислителна машина физически вакуум в пространството около мозъка, т.е явява се като своебразен биокомпютър”.

Тази гледна точка не се разминава с мнението на проф.Е.К.Бороздин, който смята, че информацията се съдържа във всички части на физическото тяло, в духовното тяло и телата от тънката материя на човека и другите живи същества, а мозъкът е устройство, което обезпечава избора на нужната информация и обработката й до състояние, което може да бъде осъзнато или възприето на ниво подсъзнание или съзнание.

Подобна оценка дава и Дигениус Ван Рулер: “Част от нашия мозък може да работи като телевизионен приемник и предавател, а друга част може да обработва и оценява информацията”.