Научна версия за сътворението на света

Вероятността за случайно образуване на веществото на Вселената е нищожно малка. Освен това, фундаменталните константи на Вселената: скорост на светлината, заряд и маса на електрона, постоянната на Планк и други, се оказаха такива, че даже най-малките изменения на повечето от тях би довело до това, че атомите и молекулите просто не биха могли да се образуват. Дори изменението на някои от тях би довело до нищожно съдържание на въглерода във Вселената, а следователно, не би могло да се образува органично вещество и съответно - живот.

В резултат на огромни изследвания, мнозинството от учените стигна до извода: материалната Вселена, пространството, времето, животът и разумните същества на Земята и другите планети са създадени от Свръхразум. Беше провъзгласен антропният принцип, който означава, че Вселената, още преди раждането си, е била програмирана така, че в нея да се появят вещества, жива материя и разумни същества.

Антропният принцип, научните концепции за физическия вакуум и торсионните полета, новите практически и теоретични търсения на учените дават основание да се изгради следната научна версия за сътворението на света.

Акад.Г.И.Шипов заявява: “Аз твърдя, че има нова физична теория, създадена в резултат от развитието на представите на Айнщайн, в която се появи някакво ниво на реалност, синоним на което в религията е Бог – някаква реалност, притежаваща всички признаци на Божеството”. Шипов нарича това ниво на реалност “Абсолютното Нищо” и пояснява: “И без никаква пресиленост на Абсолютното Нищо може да се даде статут на Твореца или Създателя, защото с Него всичко започва ... И това Нищо твори не материя, а планове-идеи”. Към подобна гледна точка се придържа и известният американски физик-теоретик Е.Мертон, който смята, че Абсолютът (същото, което е и Абсолютното Нищо), като безкраен и вечен океан от енергия, даващ живот на всичко истинско, ражда идеи.

Когато се казва, че Абсолютът е източник на всичко истинско, се има предвид, че във всяка частица материя е заложено “късче” от Абсолюта, който е високоразвита, творяща информация, способна да се самопознава, т.е. Съзнание. Понякога това “късче” наричат “Божия искра”. Във всяка елементарна частица, в електромагнитния квант, във всеки атом присъства Съзнанието. Нещо повече, всичко, което поне някак си може да се охарактеризира, което има някакво свойство – вече се отличава от небитието и поради това има свое Съзнание. Съществуването на такива обекти, като идея, план, мисъл-форма, емоции и т.н., също не може без санкцията на Абсолюта, даващ на тези обекти живот във вид на Съзнание. Идеята, надарена със Съзнание - това е Духът. Е.Мертон пише по този повод: “Това е чистият Дух, непривързан към никакво живо същество... Той не прави нищо и не се стреми към нищо. Той просто съществува”.

Учените смятат, че раждането на всеки обект означава придобиването на форма, при това по-плътна, отколкото породилата я субстанция. Например, физическите елементарни частици, притежаващи определена маса, се раждат от по-фини електромагнитни полета, нямащи маса (ефирен план). Мисълта от менталния план поражда емоции – обекти от по-плътния астрален план, а те на свой ред създават движението на обектите в най-плътния, физически план.

Точно така идеите се раждат от Абсолюта в относително плътния (но и най-финия в сравнение с останалите) атмичен план.

По този начин се извършва отделяне на идеята от Абсолюта и преминаването й в света на идеите, в света на Духа или атмичния план. Навремето много философи твърдяха, че съществува свят на идеите. Днес учените от Института по теоретична и приложна физика смятат, че: “Светът на идеите е реалност, която по отношение на материята е по-устойчива, образуваща света на висшата реалност. Тя е основа на всичко. Тя е първородна. Тоест, появява се най-напред именно тази част от реалността, а едва след това познатата ни груба материя”.

Да си представим, че някъде в дълбината на безпределния Абсолют се е зародила идеята за създаване на физическия свят, населен с хора, притежаващи лична творческа инициатива. Тази идея, надарена със Съзнание, е успяла да събере колосален запас от енергия, да стане самостоятелна, самодостатъчна, концентрирана в достигането на поставената цел. За да разберем как става това, нека разгледаме примера с лазера. Между другото, ЛАЗЕР е абревиатура на английския израз, който означава “усилване на светлината с принудително излъчване”. Отначало работната среда на лазера се напомпва докрай със светлинна енергия. После в тази среда се пуска слаб възбуждащ лъч, който получавайки енергия от “възбудената среда” се усилва лавинообразно, заставяйки всички атоми да излъчват светлинна енергия синхронно и в една посока. В резултат на това, мощността на лазера нараства милиони пъти, което дори позволява лазерът да се използва за управление на термоядрени реакции.

Набрал огромна енергия, на атмичен план Духът ражда съответни идеи, някои от които надарени със Съзнание, които наричат “Атман”, което в превод от санскритски означава “Аз” или индивидуален Дух. От материята на този план се създава атмичното тяло на човека, или просто Атма-Дух.

И така, “възбуждащ” лъч за Абсолюта става творческата идея. В резултат на това в Абсолюта се образува гигантски информационен вихър (вихърът е резултат от усукването на пространството), който се концентрира около първичната творческа идея за създаването на нашия физически свят. Когато концентрацията стига определен предел, гигантският вихър започва да се разпада на по-малки вихри, с дясно и с ляво въртене. Възникват първичните торсионни полета, които добре са описани с уравненията на Г.И.Шипов. “Те се появяват във всички точки на Вселената и моментално я покриват цялата наведнъж – за тях няма понятие за разпространение или скорост”. Така се е образувало Информационното поле на Вселената.

Същата картина рисува в труда си Е.Мертон: “Огромна област от плътния океан от енергията на Абсолюта се трансформира (или кондензира, като мъглата) в дискретни частици енергия – монади, всяка от които е равнозначна по мощност на цялата област на Вселената и е свързана с нея с общ замисъл.Такива отделили се монади са надарени със Съзнание”.

Подобна гледна точка изказва и проф.Е.Мулдашев: “Постепенно, в хода на еволюцията, в Тънкия свят се е появил Духът – концентрат на психична енергия във вид на торсионни полета, който може вечно да съхранява в себе си голям обем информация. Множество Духове образували помежду си информационни връзки и създали Всеобщото информационно пространство, т.е. Онзи свят”.

Идеите, възникнали на атмичен план, пораждат най-разнообразни схеми или варианти за своята реализация, а това вече са по-плътни обекти от идеите и представляват будхичен план. От будхичните енергии се изгражда будхичното тяло на човека, което наричат още тяло на съзнанието. Енергията на будхичния план, уплътнявайки се, образува каузалния план. На каузално ниво се създава каузалното тяло на човека, което се нарича още тяло на Висшия разум.

Трите висши фини тела образуват Душата на човека, която практически е вечна. Тази триада проф.И.П.Волков нарича “безсмъртната част на одухотворената Душа” (рис.5).

Докато душата на човека се намира в невъплътено състояние, тя “съществува съвместно” със световната Душа или със Съзнанието на Вселената. Съзнанието на невъплътената Вселена е фрагмент от холографската Вселена. В него – в съзнанието, се съдържа цялата информация, намираща се във Вселената за миналото, настоящето и бъдещето. Но щом тази Душа реши да се въплъти в човек, нейното съзнание “пада надолу”, здраво привързвайки се към плътните тела на личността. “Духът работи постепенно, от по-фината към по-грубата субстанция”.



Рис. 5. Умозрителна схема на съотношението

на Духа, Душата и Тялото на човека:

1 – непознаваемата част на Духа (Вселената); 2 - безсмъртната част

на одухотворената Душа; 3 – Душата, въплътена в тялото; 4 – плътното

тяло на човека

Робърт Монро, организатор и ръководител на Института за изследване на разума (САЩ), който има способността да излиза самопроизволно от физическото си тяло, пише в книгата си “Пътешествие извън тялото”: “Лежах на дивана, чувствайки много леки вибрации... Размърдах сложените на гърдите си ръце, вдигнах ги нагоре (лежах по гръб). Чувствах, че ръцете са опънати и бях много учуден, когато (след като отворих очи) видях дланите си както преди, лежащи на гърдите. Погледнах нагоре – там, където трябваше да бъдат според усещанията ми. Видях очертанията на лактите и дланите именно на това място... Ръцете изглеждаха с ярки сияещи очертания и се движеха, когато ги мърдах и чувствах това. Помръднах пръстите – светещите пръсти също се раздвижиха, усещах го. Събрах дланите заедно и същото направиха светещите ръце...Опитах се да помръдна физическите ръце, но не успях... Вибрациите започнаха да отслабват. Бързо отдръпнах светещите очертания на ръцете и сложих двете ръце на гърдите. Появи се такова чувство, като че ли ги пъхнах в дълги ръкавици, след това можех да мърдам физическите ръце”.

Този удивителен пример навежда на мисълта, че парализата, а и други болести, трябва да се лекуват, като се коригират фините тела на човека. Съвременната медицина все повече и повече започва да разбира това. Например, научно-практическата конференция “Структурната матрица на пространството като основа на биологичния живот”, организирана от Фонда за развитие на нови медицински технологии AIRES (СП6), беше посветена на най-актуалната тема – здравето на човека и методите за биорезонансно лечение. Президентът на фонда И.Сергеев казва: “Съвременната медицинска наука променя из основи представата за човешкия организъм. Досега медицината разглеждаше организма като изолиран завършен обект. Нещо повече, медиците вървяха по пътя на специализацията и все повече се отдалечаваха един от друг. В резултат на това принципът “Едно лекуваме, друго осакатяваме”, стана девиз на съвременната медицина. А ние разглеждаме организма като част от глобалната фрактална конструкция - така нареченото “Общо поле на Вселената”. На въпроса на кореспондента на в-к “Петровский курьер”: “Какво се получава? Ако човек го боли, например, далак, то за да се излекува, трябва да се въздейства на целия организъм?” Президентът на Фонда AIRES отговаря: “Точно така. Трябва да се възстановява базовата матрица”. (№ 13, 2000 г.) А за базова матрица на физическото тяло на човека служи ефирното тяло, не случайно наречено още жизнено тяло.

Комбинацията от астралното и менталното тела, проф.И.И.Волков нарича: “Душа, въплътена в тяло, а някои учени я наричат “животинска душа”, защото комбинацията на низшите ни тела е присъща и на животните.

Съзнанието на въплътилата се Душа напълно се отъждествява с личността и се оказва изолирана с някаква бариера от съзнанието на Душата в невъплътено състояние, което е прието да се нарича подсъзнание. В обичайно състояние от подсъзнанието в съзнанието на човека постъпва само част от знанията, нужни за живота. Животът на човека би станал невъзможен, ако той притежаваше цялата намираща се във Вселената информация. Както А.Закладний пише в книгата си “Телепатия”, “... няма съмнение, че такова сито трябва да съществува, в противен случай главите ни буквално биха се пръснали от излишък на информация”. Информационният канал от подсъзнанието към съзнанието е затворен със “заглушител”, който се контролира от мозъка.

Така че Душата, при въплъщението си във физическо тяло, се оказва в състояние на принудително бездействие, наблюдавайки безпомощно действията на личността. А би могла да подскаже на личността доста неща - за наличните кармични проблеми, за целта на пребиваването й на земята в даденото въплъщение, за постигнатите способности и възможности и т.н. Именно с това се обяснява стремежът на много хора да познаят тайните на собствената си Душа, да проникнат в подсъзнанието. Според Г.И.Шипов: “Способността да се прониква през бариерата между съзнанието и подсъзнанието се нарича интуиция. Подсъзнанието е включено към Всеобщото Съзнание. Интуицията помага да се установи връзка с подсъзнанието и с това да се получи достъп до източника на Знанието”.

Най-универсалният начин за взаимодействие с подсъзнанието, а следователно и с Информационното поле на Земята, това е състоянието на транс. Както пише Е.М.Каструбин, д-р мед.н.: “Няма съмнение, че състоянията на транс са вход в Информационното поле на Земята”.

И така, в резултат от уплътняването на енергията, Духът е създал физическите тела. Основополагаща роля при възникването на всяка форма на живот играе съхранението и пренасянето на информацията от поколение в поколение. При човека във физическия свят това става с помощта на генния апарат и, както изглежда, на вътретъканната течност. Акад.П.П.Гаряев предполага: “Като насочил вълнови холограми, Духът накарал простите молекули да се съберат в по-сложни, чак до белтъци, ДНК, РНК и накрая - в сложен организъм”.

Проф.Е.Р.Мулдашев пише: “Като създава генния апарат и с негова помощ пуска процеса на възпроизводство на човека на Земята, Духът оставя главните мислителни функции за себе си. А именно, както става ясно от религията, след раждането на детето в него влиза Духът, който определя основните мислителни способности на човека. Тоест, ние мислим с помощта на Духа, който живее във финия свят, като използва енергията му. Мозъкът, като използва енергията на физическия свят, е способен да усуква торсионните полета на Тънкия свят, с което помага на Духа в процеса на мислене”.

Дълго време учените от цял свят спорят, какво е човешкият мозък. Може би това е, както твърдят някои, орган за секреция, който изработва съзнание, тъй както черният дроб изработва жлъчка? И ако мъртвият черен дроб не изработва жлъчка, то и с прекратяването на мозъчната функция идва краят на съзнанието. Или, както настояват други, това е орган, който е по-правилно да сравним с белите дробове? Както белите дробове подбират от атмосферата необходимото за нашето физическо тяло кислород, не взема ли така и мозъкът от обхващащото всичко около нас осъзнаване само ежеминутната мярка съзнание, необходима за обезпечаване на работата на психиката на конкретния човек, в конкретния момент от време? В този случай Душата, сформирала се веднъж в съзнателна структура, имаща индивидуално съзнание, може да продължава съществуването си в собствена стихия след прекратяването на функционирането на мозъка.

Дългите и старателни експериментални изследвания на мозъка, огромното количество факти за излизане на Душата от физическото тяло (и не само в състояние на клинична смърт, но и в състояния на транс) доведоха учените до еднозначен отговор на въпроса за функционирането на мозъка. Мозъкът е сверяващо устройство, което позволява да се черпи информация от биополевата система на човека и Информационното поле на Вселената. Изследователят И.П.Шмельов заявява: “... мозъкът не мисли, тъй като психичният процес е изнесен извън този орган”.

Д-р техн.н. В.Д. Плъйкин пише по повод функцията на мозъка: “Мозъкът няма никакво отношение към съзнанието. Той възприема информация от сферата на съзнанието и я формира в последователност от въздействия върху нервните центрове, а те – върху мускулите на един или друг орган от физическото тяло... Процесът на мислене и вземане на решения се осъществява извън мозъка, извън нашето физическо тяло, той се осъществява в друго измерение – в сферата на съзнанието, а нашият мозък отработва само следствието от процеса на мислене – неговия резултат. Мозъкът на човека е система за управление на физическото тяло на човека и канал за свързване на физическото тяло със съзнанието на човека”.

Д-р сел.стоп.н. Е.К.Бороздин, който е постигнал много в изследването на фините тела на човека, отбелязва в труда си “За свойствата на Живия”: “Съвременните учени, работещи в областта на биоенергетиката, са доказали, че информацията се съдържа във всички части на физическото тяло, в телата на фината материя и в духовните тела на човека и другите живи същества, а мозъкът е устройство, което обезпечава избора на нужната информация и нейната обработка до състояние, което може да бъде осъзнато или възприето на нивото на подсъзнанието или съзнанието”.

Трудно е да се отгатне целта, с която Духът е създал физическия свят и човека. Възможно е поради това, с негова помощ да познае себе си. Тогава може да се разбере, защо така упорито е вървял към целта си – създаването на човека, с удивителните способности на мозъка му да поставя въпросите на познанието: защо, с каква цел и пр. Духът е достигнал това, като е концентрирал всичките си грандиозни възможности в молекулярните структури на веществото, за да може след милиарди години да се появи мозъкът на човека. И сега материята, в образа на човека, поставя въпроса за смисъла на живота и се стреми да получи отговор.

И така, в резултат на дългата еволюция е създаден човекът, който представлява троична система: физическо тяло – Душа – Дух.

Проф. В.Жуков в статията си “Нашите Души са дошли от Фаетон” пише: “Всички Души не са нищо друго, а елементи от енергоинформационното поле, неговите мънички тухлички. Космосът се нуждае от този “материал”, защото всяка Душа е уникална, тя има своята космическа ниша и никоя друга Душа няма да я замени по звученето си. Това е като гласа на неповторим певец”. Проф.В.Жуков, учен със световно име, може да се “включва” към Информационното поле на Вселената и да получава уникални сведения оттам. Така, описвайки Душата на човека, той казва: “Душата е сътворена от неуловими за нас елементи, ние можем да я видим само с косвени методи. Ако се изхожда от четиримерното пространство, то Душата по размерите си е малко по-голяма от сърцето. Но от космическа гледна точка всичко е различно – Душата има размери, които се изчисляват на милиони милиарди парсеци”. На въпрос на списание “Наука и религия” (№ 4, 1998 г.): “Лично Вие успяхте ли да разгледате каква по форма е нашата Душа?” - Жуков отговаря: “Кълбо. Но само ако е идеална, здрава Душа. Ако човек е минал през много негативни ситуации, то в него преди всичко се разрушава обвивката на Душата, тя става тънка, с пробойни. От идеално кълбо, Душата се превръща в парцалива топка”.

Тези сведения съвпадат със сензационните данни, получени през 1993 г. в Новосибирския Академичен град. Учените създали уред за свързване с Информационното поле на Земята и влезли в контакт със звездна цивилизация. Оказало се, че масовите разрушителни процеси на природната среда, загубата на връзката на човека с природата тревожат Висшия разум. Затова ултиматумът на Звездната цивилизация е много суров: или хората установяват широкомащабна връзка с Висшия разум и започват да живеят по неговите закони, или нашата цивилизация ще бъде видоизменена по волята на Висшия разум.

С помощта на уреда учените успели да узнаят някои подробности за устройството на самия звезден свят, които се потвърждават от резултатите на паралелни независими изследвания, проведени в Института Монро (САЩ).

Преди всичко Тънкият свят е свят на Духове. Когато човек умре, Душата му преминава в звездния свят. Ставайки Дух (явно се има предвид невъплътена Душа), тя приема “местната” идеология и живее напълно по законите на този свят, а след известно време отново се връща на Земята. Какво представлява Духът? От словесния портрет следва, че Духовете могат да менят формата и размера на своето “тяло” от кълбо с диаметър 2 см, до човешката форма.

Едновременно с човека се е създавал и физическият свят. За тази цел на Създателя му е трябвал “строителен материал”, за което е създаден физическият вакуум. Източник за поляризация на вакуума стават първичните торсионни полета. Започват да се раждат елементарните частици, от които после се сформират атомите и молекулите. Появява се материята, която постепенно се уплътнява. Възникват звездите, планетите, в това число и нашата Земя. Макс Хендел пише: “Нашата земя е жив, чувстващ организъм... Разчупването на камъка или откъсването на цветя доставя удоволствие на Земята, докато изравянето на растенията с корените й причиняват болка”. И наистина, многогодишните научни изследвания са доказали, че Земята и Слънцето, а и всички планети, са живи същности, намиращи се на по-високо интелектуално ниво, отколкото човека. В своята книга “Физика и религия” проф.И.Н.Яницкий подчертава, че Земята е жив и мислещ организъм, който ни търпи нас, хората, така, както ние търпим микробите, в това число и вредните, живеейки в симбиоза с тях. И напомня, че търпението на Земята не е безгранично и когато нашето разрушаващо въздействие върху природата достигне един предел, Земята ще вземе мерки, както неведнъж вече е вземала. Такъв пример е Вселенският потоп преди 850 хиляди години, чиято реалност е доказана от комисията на Американското географско дружество още през 1950-1952 год. В състава на комисията участва и великият Айнщайн.

По този начин, човекът на фината материя и интелектуално развитата Земя - като място на обитаване на бъдещия физически човек, са се създавали едновременно.

Сведения за това, как е ставало “заселването” на Земята от бъдещите й обитатели, са станали известни благодарение на посветените - хора, способни да се включват към Всеобщото информационно поле.

Такива посветени са, например, Е.П.Блаватска, Е.И.Рьорих, А.Бейли, А.Безант, Ванга, Джуна, член-кореспондент на РАЕН В.Жуков, индийските свами и гуру, тибетските лами и др.

В състояние на транс, знаменитият ясновидец Едгар Кейси можел да получава информация – “видения” от миналото. Неговите сведения напълно съвпадат със съобщенията на Е.Блаватска, Нострадамус, Рудолф Щайнер.

Това, което Е.Блаватска пише в книгата “Тайната доктрина”, е напълно съпоставимо с древноиндийските Веди, потвърждава се и от други древни източници и дори, както се е убедил проф.Е.Мулдашев, от съвременния живот. Нейните сведения много добре се вместват в съвременните научни концепции. В “Тайната доктрина” Е.Блаватска пише и за източника за получаване на уникални знания, когато “като че ли някакъв глас и е диктувал научните сведения”. Тя е напълно убедена, че чрез нея Висшият разум е предал на хората данни за историята на развитието на човешките раси. Когато се запознаем с теорията на физическия вакуум и торсионните полета, разбираме колко реално е това.

Според сведенията, получени от посветени, на Земята е имало общо пет човешки раси. Под понятието “човешка раса” се разбира не нация, а цивилизация. Например, първата цивилизация е на първите хора на Земята. Нашата раса е пета.

По повод развитието на човечеството, акад.А.Е.Акимов казва: “С напредването на процеса на еволюционно развитие, Полевите същности са се пренасяли на Земята”. Тези Полеви същности, хората на първата раса, са представлявали светещи безплътни форми от лунна светлина и са имали огромен ръст. Подобни същества се срещат в Космоса и сега. Те са наблюдавани многократно и от нашите, и от американските космонавти. Статията на Е.Дмитриева за тези удивителни същности, публикувана в сборника “Невероятное, легендарное, очевидное” (№ 9, 1998), заслужава да бъде цитирана почти изцяло.

“В далечната 1985 г., когато съветската космическа програма беше във възход, а за извънредни произшествия в Космоса предпочитаха да не споменават, на космическата станция “Салют-7” се случило нещо непредвидено. Бил 155-тия ден от полета. Екипажът бил от шест човека: трима “стари жители” – Леонид Кизим, Олег Атков, Владимир Соловьов и “гостите” – Светлана Савицкая, Игор Волк, Владимир Джанибеков. Те се занимавали със заплануваните експерименти... На пътя на станцията “Салют” се появил голям облак от оранжев газ с неизвестен произход. Докато космонавтите гадаели, какво може да е това, а Центърът за управление на полета анализирал полученото от станцията съобщение, “Салют-7” влязъл в облака. За миг им се сторило, че оранжевият газ е проникнал във вътрешността на орбиталния комплекс. Оранжевото сияние обливало всеки космонавт, като го заслепявало и лишавало от възможността да види ставащото. За щастие, зрението се върнало почти веднага. Втурналите се към илюминатора хора се вцепенили – от другата страна на свръхздравото стъкло, в оранжевия газов облак, се виждали седем гигантски фигури.

Никой от космонавтите не си и помислил да се съмнява: пред тях в Космоса летели създания от светлина – небесни ангели!

Почти като хора, те все пак били различни. И работата не била в огромните крила или ослепителните ореоли около главите им. Основното отличие било в израза на лицата им. Сякаш почувствали погледите върху себе си, ангелите обърнали лицата си към хората. “Те се усмихваха – разказвали после космонавтите. – Това не беше усмивка на приветствие, а на възторг и радост. Ние не се усмихваме ТАКА”. Часовникът на кораба безстрастно отброил десет минути. След изтичането на това време, съпровождащите станцията небесни създания изчезнали. Изгубил се и оранжевият облак, като оставил в душите на космонавтите усещане за необяснима загуба”.

Когато ръководителите на полета се запознали с отчета за видяното, отчетът веднага получил гриф “секретно”, а от космонавтите се заинтересувал екип от медици. Изследванията им били в нормата. За да се избегне огласяване, отчетът на космонавтите бил скрит от очите на хората, а тях самите посъветвали да държат езика си зад зъбите. В онези времена съветската идеология не допускаше съществуването на ангели. Сега, когато много неща се огласиха, стана ясно, че и американските космонавти многократно са срещали ангели в Космоса. Даже с помощта на орбиталния телескоп “Хабъл” са успели да ги снимат. И апаратурата на изследователските спътници отбелязва появяването на крилати създания.

Неотдавна телескопът “Хабъл” отново поднесе сюрприз. По време на изследването на галактиката NGG-3532, сензорите на “Хабъл” зафиксират появата върху земната орбита на седем ярки образа. На някои от получените след това фотографии се виждат леко размити, но въпреки това различими фигури на светещи крилати създания, напомнящи библейските ангели! “Те бяха около 20 метра високи, - разказва инженерът на проекта “Хабъл” Джон Прачърс. - Крилата им в размах достигаха дължината на крилата на съвременните аеробуси. Тези създания излъчваха силно сияние. Ние още не можем да кажем, кои или какво представляват те. Но, както ни се стори, те желаеха да ги снимат”.

От снимките на “Хабъл” се заинтересува Ватикана. Ангелоподобните фигури интересуват и учените, но засега не се е установила същността им. Но заселването на Земята с Полеви същности е напълно реално. Има предположение, че те (нашите Души) са дошли на Земята от Фаетон – планета, която е претърпяла пълно саморазрушение (Н В.Жуков, В.Я.Брил).

Можем да си представим, колко сложен е бил животът на хората от първата раса в плътния физически свят. Те са се намирали под пълния контрол на Тънкия свят, който им е предавал телепатично цялата необходима информация. Общуването помежду им също е било телепатично, нямали са език. Духът все още е работел старателно за създаването на мозъка и на ДНК.

Много интересно описва външността на първия човек Макс Хендел:”Тялото е било голям торбест обект с отвор в горната точка, от който се отделял някакъв орган. Това било нещо като орган за ориентация и управление. С течение на времето плътното тяло станало по-плътно и се кондензирало... органът на върха на тялото дегенерирал в това, което се нарича хипофиза. Понякога я наричат “трето око”, но това е грешно наименование, защото този орган никога не е бил око... На по-ранен стадий е съществувало нещо като размножаване. Тези огромни торбести създания са се делили наполовина, подобно делението на клетките, но разделените части не нараствали и всяка половина запазвала първоначалната си форма”. Колко много време е било нужно, за да се създаде физическото тяло на съвременния човек!

Постепенно в процеса на еволюцията става уплътняване и намаляване размерите на тялото и на Земята се формира втората раса. Хората от втората раса също се управляват и контролират от Тънкия свят, благодарение на добре развитото трето око. В края на втората раса се появяват хермафродитите. Но съзнанието на човека от втората раса е най-неясното, което можем да си представим. Човекът от онези дни бил твърде далече от нивото на разумност, което притежават съвременните животни. Първата крачка към подобряване на положението е изграждането на мозъка, за да се използва като инструмент на разума във физическия свят. Според М.Хендел, “това било постигнато с разделянето на човечеството на два пола”.

Най-забележителна е третата човешка раса, която се нарича “лемурийци”. Уплътняването на материята продължава и при ранните лемурийци вече се появяват кости. Става разделяне на хермафродитите на мъже и жени, появява се половото размножаване. Може да се смята, че проблемът със създаването на ДНК е бил решен. Езикът на ранните лемурийци се е състоял от звуци, подобни на звуците на Природата. Шумоленето на вятъра в огромните гори, които растели буйно в тропическия климат на онова време, ромоленето на ручея, воят на бурята, ревът на вулканите – всичко това за тях е било гласове на боговете, от които, както те знаели, са произлезли. Лемурийците доста успешно се възползват от енергията на Тънкия свят. Всеки лемуриец бил магьосник по природа. Той се чувствал потомък на боговете, духовна същност; неговата линия на прогрес била насочена към получаването не на духовни, а на материални знания, които можело да се получат само благодарение на развитието на материалистичната наука.

Като имали доста благоприятни условия за живот на Земята и използвайки енергията и необятните знания на Тънкия свят, лемурийците, особено късните – лемуро-атлантите – достигат много високо ниво на развитие.

Акад. А.Е.Акимов пише: “Когато на Земята възниква материалната плът и се появяват и развиват очите, функцията на третото око започва да отмира. С други думи, еволюционно ние сме загубили способността да общуваме с Висшите същности. Но на Земята имал цели златни хилядолетия, когато хората още не са били изгубили фантастичните си способности и още са имали връзка с Висшите космически същности, с Абсолюта. Човечеството достатъчно дълго е живяло в хармония с обкръжаващата среда”.

Тези златни хилядолетия принадлежат именно на късните лемурийци. Лемуро-атлантите построяват огрмни градове, създават първокласна наука, шороко използват психичната енергия. Предполага се, че към техните достижения се отнасят някои монументи в Южна Америка, комплекът Стоунхендж в Англия, египетският Сфинкс, чиято загадка вълнува учените и досега. Както пише проф.Е.Мулдашев във в-к “Аргументи и факти” (№ 24, 2000 г.): “Египетският Сфинкс гледа към Кайлас, планината, която в източните страни се смята за най-свещеното място в света”.

Най-развитите представители на лемурийците се научили да се дематериализират и материализират, усвоили левитацията и телепортацията. Всеки лемуриец имал пряка връзка с Тънкия свят, можел да влезе в състояние Сомати. “Сомати е такова състояние, когато Душата, като напусне тялото и го остави в “законсервирано” състояние, може във всеки момент да се върне в него и то ще оживее. Това може да стане и след ден, и след сто години, и след милион години”.

Продължителността на живота на лемурийците достига хиляда и повече години. Струва си да напомним, че почти такава продължителност на живот на Земята имат хора и от по-късен период. Така например, Енос живял 905 години, Матусаил – 969 години, Ламех – 777 години и др.

Ето какво пише за лемурийската цивилизация тибетският лама Лобсанг Рампа в своята книга “Докторът от Лхаса”.