Книга-игра ciganyilabirintus Copyright 2004, Kardos Peter, Nyari Gabor, Stark Attila

Тази книга не се чете по обичайния начин: страниците в нея не са номерирани, отделните по-дълги или по-кратки пасажи са отбелязани с цифри от 1 до 400. Прелиствайки от страница на страница, ще напредваш в зависимост от собствените си решения или следвайки указанията.

Понякога ще срещаш израза: Хвърли зарчето! В такива случаи късметът ти е поставен на изпитание. Случайностите и шансовете в живота оживяват в играта чрез бялото кубче с точките по шестте му страни; хвърли го и следвай съдбата си!

Представи си, че си ромско момче, потопи се в неговото ежедневие и оцелявай в условията, в които то оцелява. Опознай света, в който живееш, през неговия поглед.

Няма един-единствен правилен път, а и до избрания от теб път ще стигнеш след многократни усилия. Неведнъж ще се разочароваш, но не се отчайвай, започвай отново.

И да е на късмет!

Цял живот си очаквал този момент, затова ти се ще да тръгнеш на часа. Би могъл да останеш в интерната още една година, ала не искаш.

Багажът ти е опакован още от вчера, сбогувал си се с приятелите, с възпитателите, със сградата. Сутринта ще те заведат до гарата, мнозина ще те изпратят. Малко неочаквано, но това ще те трогне.

Вече повече от час пътуваш във влака, който наближава Централна гара. Откъслечни образи и случки се въртят из главата ти, всъщност много те е страх, но знаеш, че можеш да постигнеш всичко.

Държиш в ръцете си малко състояние - 950 лева: толкова е останало от насъбраната социална пенсия, която държавата ти е давала, заради починалата ти майка, докато учиш. Част от нея вече си похарчил.

Не откъсваш поглед от прозореца, композицията бавно навлиза между пероните...

А сега прелисти по-нататък!


1.

София е стъписваща, както са ти разказвали приятели, които са били тук. Слизаш по железните стъпала на вагона и се отправяш към изхода на гарата. Крачиш по напукания асфалт на перона, заобикаляш купища боклуци. Сградата на гарата е красива, ала от тълпите хора и от размерите й те обзема страх. В подлеза забелязваш група охранители, които насъскват две грозновати кучета. За късмет, те са вързани, така че минаването покрай тях е по-скоро неприятно, отколкото опасно. Стигаш до открита кръгла площадка и сядаш на един бетонен куб. Замисляш се, къде би могъл да пренощуваш.

Ровиш се из съобщенията в "Позвънете" и с доволна въздишка приглаждаш банкнотите, прибрани в джобчето на жилетката. Не е останало много от събраните за 18 години социални, отредени ти от държавата. Докато си бил в дома, част от парите са се олихвявали на банкова сметка. Крадливо се оглеждаш, имаш чувството, че всички са се вторачили в теб - изваждаш ръка от джоба си и продължаваш да четеш. Преглеждаш вестника няколко пъти и отбелязваш с кръгче четири относително добри възможности. Вярно, едната е малко скъпа, но пък навсякъде можеш веднага да се нанесеш. Обаждаш се по телефона и си уговаряш среща със собствениците още за същия ден.

Акцията трае секунди, с изсвирване ти дават знак, че е готово и бегълците са вече във фургоните. По обратния път мълчаливо гледаш през прозореца. Във всеки случай възнаграждението за стоенето на пост се оказва внушителна сума. Цяла нощ обикаляте стриптийз барове, до сутринта си се сприятелил с всички. Запомняш най-сетне и името на шефа: целият град го нарича Малаеца. Той ти заръчва да си починеш и след два дни да се явиш в центъра. Прелисти на 318!

Влизаш в магазина и заставаш с отегчен вид на входа на склада. Подритваш с крак надничащите изпод преоценения прах за пране валма мръсотии.

— Една от задачите ви впрочем ще е да ги разчистите - съобщава ти мъж с вратовръзка и насърчително слага ръката си на рамото ти. - Нали сте дошли за работата в склада?

— Да - отговаряш поразен. - Затова съм дошъл... но откъде знаете?

— Нали знаете... такива като вас идват тук или за работа, или... е, няма значение. Това беше шега, да не вземете да се обидите?

Отговаряш, че не си се обидил. Влизаш в склада, където възрастен управител ти съобщава, че не може да ти даде работни дрехи. Със спокоен тон задаваш въпроса как ще работиш тогава, ала той те подминава без да ти обръща внимание.

На третата седмица унило опипваш остатъка от парите си. Всеки ден си припечелвал по двайсетина лева, но някак винаги свършват.

- Капанът щракна - промърморваш на себе си и с десетарка в джоба се отправяш на купона на бригадата. На входната врата едва не се препъваш в един от приятелите си. Дава ти знак да го последваш и още на ъгъла изпада в истеричен пристъп.

- Другата сграда няма ние да я правим - изскимтява. Край на работата, оставаш без пукната пара. Решаваш да потърсиш Мишо и да поискаш помощ от него.

Намираш го в двора на общежитието, слуша радио. Бърка в джоба и ти предлага цигара. Не ти е за пръв път. Още в дома сте правили опити, но тогава не ти хареса; и в бригадата все се намира някой да ти предложи. Мишо става за събеседник, говорите до полунощ, изпушвате цяла кутия.

На другия ден купуваш нов пакет: започнал си да пушиш. Научаваш от останалите всякакви трикове: да лапаш цигарата с огънчето, да пускаш кръгчета дим. Чувстваш се много по-важен.

Една вечер Мишо ти съобщава, че е намерил работа. Повече не иска да ти дава назаем, най-добре е да приемеш.

Хвърли зарчето! Ако се падне 1 или 2, прелисти на 169!

За останалите прелисти на 360!

6.

Настаняват те отново на стола. Едър младеж с карирана риза и квадратни очила ти обещава, че още днес ще те "актуализират". Дори не питаш какво означава това, за да не те вземат за неосведомен. След кратка молитва едно от момичетата се обръща към тебе и те пита дали дома за деца си бил малтретиран.

- Не! - отговаряш. - Всъщност, да. Ъъъ...

Оня с карираната риза те прекъсва и започва трескав спор с двете момичета с плитките, които мигат притеснено, по въпроса за сираците и ролята на църквата в тяхното възпитание. Опитваш се да се намесиш, но ти махат нетърпеливо с ръка.

- Ама аз съм и циганин... - но пак не успяваш да завършиш, защото сега вече всички в един глас те предупреждават, че произходът няма значение. Вече половин час се опитваш да вземеш отново думата, но безрезултатно. Към девет се сбогуваш и обещаваш да дойдеш пак. В квартирата се тръшваш объркан на леглото, но вече нямаш време да разсъждаваш. Утре те чака работа. Прелисти на 158!

7.

Жената смутено обяснява: да, тя е хазайката, но квартирата вече не е свободна, племенникът й се обадил преди десет минути, че иска да се нанесе. Тъжно слушаш обясненията. Нямаш желание да се ровиш из причините, още днес трябва да намериш друга квартира. Продължаваш да търсиш квартира, прелисти на 205!

На сутринта се събуждаш с болка в плешката. Обръщаш се и виждаш, че някой се опитва да те разбуди с гумена палка: същата двойка полицаи, която те спря вчера. Уморен си, въпреки това машинално започваш да търсиш документите.

- Уж има жилище, а спи тук! - казва мъжът.

- На мен ми е все тая, нали така, я извади всичко от чантата.

- Иване, остави го! - опитва се да го спре полицайката.

Разтваряш ципа и показваш дрехите си. Кимат и си тръгват, Иван обаче нещо мрънка.

Сещаш се, че е понеделник, време да се ходи на работа. Вярно, че е още много рано, а и днес си на смяна чак следобед. Представа нямаш кога ще намериш квартира. От една телефонна кабина се обаждаш на работното си място. Шефът е много любезен, казва, че не е проблем, ако закъснееш и ти разрешава да отидеш в два.

Разколебан си. Чувстваш се зле, непременно трябва да изпиеш едно кафе, няма да е зле и да се поумиеш. Грабваш багажа и се отправяш към Макдоналдс.

Китаецът, когото наричат Сун, живее на втория етаж. От антрето трудно различаваш помещенията в апартамента, защото са натъпкани с дрехи до тавана.

- Какво ще работя? - питаш и сядаш върху няколко кашона с надписи Rebook shoes.

- Товарене! От камион във фургон - отговаря Сун. - Всичко това тук! За пари ще се разберем и от време на време може да вземаш каквото харесаш. Утре сутринта може да почнеш.

Седнал си тъпо сред тях, слушаш как Георги разговаря гладко на ромски език с момичето до него. Става ти тъжно, когато разбираш, че повечето от тях ходят на училище и ти си единственият, който няма професия. На път за вкъщи — леко пийнал - си блъскаш главата кога ли ще се запишеш и ти. В квартирата установяваш, че Георги носи много на пиене. Трудно уцелваш тоалетната чиния. Най-сетне се тръшваш в леглото. Прелисти на 370!

Един от социалните работници се разкрещява:

— Престанете! Чичо Васил, слез от масата, ама вие да изхвърчите ли искате оттук? Сън не ви лови, а?

Полека-полека всички си отиват по леглата и кашляйки, пърдейки и мърморейки, заспиват. На следващия ден с ужас забелязваш, че дрехите ти са изпокъсани, по ръцете ти има кръв, трябва да отидеш на лекар. Прелисти на 254!

Отговорът пристига бързо, приет си в курса. Три седмици по два часа дневно, другия месец започва.

Другите също са начинаещи, има и доста роми. Учителят често те хвали, че напредваш добре, ти наистина имаш желание. Опитваш се да завържеш познанства, но останалите са доста затворени, сближаваш се с едно циганско момче. Казва, че е завършил доста курсове и е факир в писането на проекти. Учи и ромски език, това също се подкрепя. Не успява да те убеди за какво ти е да учиш езика, но му обещаваш някой път да пробваш и ти.

Накрая получаваш удостоверение, знаеш да работиш с няколко програми.

На другия ден започваш работа. Задачата ти е съвсем различна от тази, която си очаквал. Не просто опаковаш, а преглеждаш всяка стока, от която трябва да се свали етикета с цената или срока на годност. Никак не си въодушевен. Останалите веднага забелязват и където могат ти подливат вода. Един ден им правиш забележка да не се дуелират с краставиците, защото трябва да ги опаковаш във фолио. Ухилено ти се подчиняват, но ти става ясно, че ще си имаш разправии.

Сядате в колата. Малаеца и една от горилите му отпред, а ти с новото момче отзад. Не разговаряте, докато не стигнете до изоставен паркинг. Седите и чакате до сутринта да дойде някаква кола.

- Идва, гадът му с гад! - сочи Малаеца в тъмното, откъдето излиза мъж с дипломатическо куфарче. Изскачате от колата, останалите се спускат, ти стоиш и гледаш да не се появи някой. Чуваш писък. Повалят човека на земята, новото момче коленичи на гърдите му и бърка в чантата си. Изважда една бургия и се прицелва в коляното на жертвата. Бургията изсвистява. Писъците в един момент утихват - мъжът губи съзнание.

- Бях ти се доверил, ебати, ама ме принуждаваш сега! - вика Малаеца. - Ако до една седмица парите ги няма, ще ти отскубна ташаците!

Обръщаш се, направо ти призлява. Някаква кола се появява откъм ъгъла, даваш знак на Малаеца. Скачате в автомобила и изчезвате. По-късно, побелял като стена, драйфаш в скривалището на Малаеца.

- Такъв е животът, синко, но се свиква - пъха в ръцете ти пачка пари и те изтиква навън. Мяташ се в кошмари до сутринта. Прелисти на 248!

Обаждате се в организацията и обяснявате какво се е случило. Казват ви да ги потърсите утре. Съветват ви да се въоръжите с търпение и да не вършите нищо необмислено. Тихо се прибирате, многократно проверяваш дали вратата е затворена както трябва. Ина се разплаква, едва успяваш да я успокоиш, Напрегнато чакате сутринта.

Бързо приключват, което значи, че си чист. Въпреки че жената го подканя с "Хайде, Иване", мъжът продължава да разпитва.

- Къде отивате?

- Какво? - наистина няма какво да отговориш. — Ами, вкъщи - изричаш най-сетне.

- Бездомен, а? Не са хубави тия работи. Откъде си дошъл?

Отговаряш на въпроса, той ти връща документите и закачливо се заканва с пръст. Тръгват към колата, забелязваш, че на панталона на жената се е залепила дъвка. Обръщат се и виждат, че си се зазяпал в задника й. Извръщаш поглед и тръгваш да търсиш нещо за ядене. Прелисти на 221!

Шефът не губи много време в обяснения. Казва да не бичите частно, пожелава ви приятна работа и се маха. Дава по трийсет на ден, може да се издаяни. Приятелят ти, Иван, е доста приказлив. Разказва ти целия си живот, оказва се, че е едва четирийсетгодишен. Приютал се е в работническо общежитие, понеже се развел с жена си и съдът го изхвърлил от жилището. Част от съквартарантите му са остарели в това общежитие. Трудно понася средата: не си ли агресивен, затваряш се в себе си и дните ти се точат, все едно си жив погребан. Ти също разказваш досегашните си патила. Работното време бавно се изнизва, тръгвате да оставите количката и да си вземете надницата.

- Колега съм на Сашо... бих ли могъл да отседна у вас, ако нямате нищо против. - Вървиш след Сашо и жената този път се обръща към тебе с кадифен глас:

- Извинявай, помислих, че си госта за седем... върви в гостната и си почини.

Сашо те следва пребледнял и нервно обяснява:

- Ние с жена ми... тя нали замина... и имахме проблеми с парите, и... даваме стаи. Момичето се казва Юлия. Държа се особено, защото те помисли за оня, дето обича да го бият.

Усмихваш се и настаняваш Сашо до себе си. Питаш го как му се отплаща момичето задето работи тук, в отсъствието на жена му. Сашо срамежливо отрича, след това изхвърча от стаята и се връща с две бутилки вино. Натряскваш се за нула време, Сашо все избягва въпросите, свързани с момичето. Накрая ти съобщава, че не можеш да останеш, понеже... и тази стая му трябва...

Изправяш се олюлявайки се в антрето и с тъп вид се закандилкваш по стъпалата. Хвърляш поглед към Сашо, който си играе с ключовете, и виждаш през рамото му снимката над леглото в спалнята. Редом с Сашо там стоеше Юлия в сватбена премяна. Крачиш недоумяващ по мрачната улица, но нямаш време да се задълбаваш в съдбата на Сашо. Късно е и трябва да намериш къде да спиш. Прелисти на 204!

19.

Неподдържаната брада на портиера се облива в кръв, той се олюлява и се стоварва върху коленичилия в ъгъла домакин. Оня скача и размахва някаква метла с дълга дръжка. Изскачаш на коридора, тряскаш вратата и побягваш. Когато разбира, че си ударил портиера, Ина скача и тръгва да го търси.

- Припаднал е - поглежда те сърдито и тръгва да търси бинт.

- Ще отидем у Катя - казва, - не можем да останем тук.

Срамуващ се, но знаеш, че си бил прав. Нямаш си друг никого, човек би убил заради нея. Прелисти на 159!

20.

С неколцина познати се връщате пак към старите хватки. Вече нямаш шеф, който да те закриля, и положението ти става все по-безизходно. Налага ти се да вършиш най-мръсната работа и да се бориш с по-силните банди. И да пускаш я на тоя, я на оня, едва остава нещо за теб. Непрекъснато получаваш заплахи, заради дългове не можеш дори да се махнеш оттук. Представа нямаш колко време ще издържиш така, мечтите за семейство и обезпеченост са останали някъде назад. Чувстваш се добре единствено когато се натряскаш до козирка. Това е краят на твоето приключение.

За миг се стъписваш, после подаваш ръка на Захов. След седмица започваш работа. Наблюдаваш сегашния обитател на стъклената кабинка. На стената е закачен календар, отброяващ последните му работни дни, при пристигането ти старият портиер се затваря вътре с истеричен смях.

- Ъъъъ... - застава до тебе Захов - голяма травма преживя той. Горкият бай Светльо...

На път за вкъщи си обзет от странно усещане. Градът ти е чужд, страхуваш се от него. В коридора хазайката изскача и още преди да те заговори, трескаво започваш да й разказваш за новото си работно място. Прелисти на 174!

Повече не може да продължава така. Все по-често срещаш хората, с които си се запознал в последно време, а парите ти са на свършване. Обаждаш се на Малаеца. Не може да се каже, че ти се радва, дрънка нещо за дълг и вярност. Казва, че ще мине да те вземе с кола. В колата е вече по-любезен, завежда те у дома си. Дава ти чаша бира да се успокоиш, след което изневиделица притиска до гръкляна ти нож с извито острие.

- Булдог може и да не забелязва, но аз - да! Само да ми изчезнеш още веднъж, ще те довърша!

Разтреперан измънкваш едно "да", ясно ти е на какво е способен Малаеца. Взема ти часовника и парите, след което те изхвърля. Бързо се връщаш в квартирата. Животът ти на гангстер продължава.

Изслушва те докрай, иска да те успокои.

- Я да видим сега... - хъмка и започва да пише нещо на един лист. Свършва и ти го подава усмихнат. На листа пише, че имаш работно място, той самият го удостоверява. Гледаш недоумяващо. Тихо му благодариш, казва ти, че това е последният му работен ден. Чувстваш се адски тъпо, но даваш писмото на хазайката. Старата жена дълго го проучва, после изведнъж се разприказва:

- О, старият Фичо... още ли е там... откога не съм го виждала...

Най-сетне разбираш за какво става въпрос, разсмиваш се и в себе си молиш за прошка Стария, задето си го взел за смахнат.

Лелката се оттегля, а ти с облекчение се отправяш към стаята си. Прелисти на 142!

Живко обикаля с камиона околностите на София, че и по-далече; търси захвърлени железа. Събира от сметищата ценния метал, но в по-оскъдни времена се задоволява с електрически жици, пътни знаци и телените мрежи на оградите. Намерил ти е работа в склада си, в барака, натъпкана с табели "Стоп!", сваляш пластмасата от медните жици. Монотонността на задачата и вечният страх, че ще се порежеш и ще получиш натравяне на кръвта, ровичкайки се из ръждясалите железа, за няколко дни убиват напълно желанието ти за работа. Конкурентите непрекъснато ръсят заплахи, на моменти положението е доста напечено. Живко приема оставката ти както си очаквал: да го зарежеш тук в калта, като пълен никаквец! Не ти плаща всичките пари, които си заработил, но това не те учудва. Писнало ти е от приказките за големия удар, връщаш се в София, там все още имаш квартира. Прелисти на 50!

Шефът на приюта казва да дойдеш утре, днес няма свободни места.

— Нали знаете, в тоя студ.

Тръгваш да търсиш някакъв подслон. Всяка тоалетна, боклукчийска кофа и пукнатина с човешки размери в града са заети. Жителите им агресивно защитават облицованите си с парцали леговища, никакъв шанс да се присламчиш някъде. Най-сетне се приютяваш под един балкон. Дълго не можеш да заспиш: наблизо неколцина дресират кучетата си, насъскват ги. Страх те е, че ако те открият, ще се наложи да бягаш.

На другия ден се топлиш в градските автобуси, привечер отново се връщаш при дървените нарове. Успяваш да се снабдиш с пропуск и ще прекараш нощта на сушина.

Прелисти на 171!

26.

Ръководителят на групата, очилат мъж е движения на влечуго, измърморва нещо като поздрав и оглежда терена. После те вика с усмивка и без да продума, се вторачва поразен във все още влажните клетки.

- Мда, казах й аз на Антонина да не наема цигани, щото тия не стават за никаква работа.

Мълчиш и не можеш веднага да схванеш с каква помия са те залели току-що. Със свито гърло обясняваш, че клетките са били мръсни, а сега са чисти.

-Чисти, чисти. Когато светът още не беше объркан като сега, работех в милицията. Ние учехме циганите да се къпят. Ходехме в гадните им махали и ги къпехме! То не бяха писъци, то не бе чудо! А на тебе, значи, водата не ти пречи. Много съм любопитен дали наистина е така?

Напуснали са те силите, уморено търпиш, когато очилатият грабва някакъв маркуч и кикотейки се го насочва към теб. Тичаш в кръг, за да избегнеш струята.

- Иване, я му дай и един сапун - подхвърля някой.

Неочаквано пристига Антонина и ги разгонва. Шефката отпраща дресьорите. По телефона Антонина се опитва да убеди шефа на другата смяна - Братлето - да идва на работа всеки ден. Сякаш навсякъде, където се появиш, създаваш проблеми. Привечер се връщаш на работа и дочакваш сутринта зъзнейки.

С цената на невероятни усилия се добираш до вратата и с последни сили я риташ. Дълго се мяташ, най-сетне Христо издърпва торбичката от ръката ти.

- Ей, май прекали! - вика ти. Отупва се от праха и се озърта от вратата. Дава ти знак, можеш да се върнеш на стълбата, но нямаш сили да работиш. Прибираш се и се преобличаш. Вечерта се отправяш към черквата, ще има сбирка и си обещал да отидеш. По пътя размишляваш върху първото си дрогиране, без да можеш да решиш дали ти е било хубаво или не. Разхождаш се малко, за да ти се проветри главата, и влизаш в сградата. Прелисти на 116!