Книга-игра издателство инпрес софия 1995 г



страница1/7
Дата10.02.2018
Размер1.48 Mb.
#56424
ТипКнига
  1   2   3   4   5   6   7


СИМ НИКОЛОВ
СМЪРТ В ОКЕАНА
КНИГА-ИГРА






ИЗДАТЕЛСТВО ИНПРЕС”

СОФИЯ

1995 г.

– Горе ръцете! Хвърли оръжието или ще ти пръсна черепа! 1

Удушвачът пуска жертвата си и вдига ръце. Двама полицаи се хвърлят светкавично върху него, събарят го на земята, после му слагат белезници и му казват какви са неговите права. Наближава развръзката на филма, ти вече знаеш какво ще стане накрая.

Сваляш слушалките и оглеждаш салона на самолета. Твоят съсед, около четиридесетгодишен бизнесмен с плешиво теме, е забил поглед в някакво илюстровано списание. Повечето пътници спят в странни, чудновати пози. Поглеждаш към прозореца и през редките облаци виждаш синята повърхност на океана, покрита с безброй белезникави точици. До пристигането в Сидни остават повече от два часа. Дали да не подремнеш и ти?



Мини на 37.

– Идва нова опасност – казва Бела. – Да се скрием, преди да е станало твърде късно. 2

Бела е права, тук скоро ще стане горещо.

Какво ще направиш сега?

Ще погледнеш назад – мини на 135.

Ще погледнеш към джонката – продължи на 226.

– Ще се защитаваме – казваш ти и грабваш един камък. 3

– Големи сте храбреци, няма що! – усмихва се Бела. – Това не върши работа срещу пушките.

– А какво друго ни остава? – оправдаваш се ти.

– И аз това се питам – свива рамене Бела. – Освен ако...

Искаш ли да чуеш какво ще каже Бела? Мини на 174.

Ако насочиш вниманието си към бизнесмена, продължи на 68.

От гората излиза един пират и се втурва към Бела. Той може спокойно да я застреля 4 с пушката, която държи в дясната си ръка, но предпочита да я хване жива.

Бела забелязва пирата и тича отчаяно към лодката. Устата и́ се отваря да извика за помощ, но тя не успява да издаде нито звук. Очите и́ отчаяно гледат към теб. Момичето знае, че на Мортимър не може да се разчита.

Но ти не бързаш да се появиш пред пирата. Можеш да стреляш по него с трофейния пистолет, но така ще вдигнеш голяма патърдия. Мини на 155.

– Струва ми се, че тук някъде се навърта още един иманяр – казва шепнешком 5 Мортимър и се оглежда.

Дали наистина някой дебне или само така му се струва на страхливия бизнесмен, трудно е да се каже. Трябва ти изключително самообладание и бързина на мисълта, за да продължиш невредим по-нататък.

Ако решиш да изчакаш събитията, мини на 244.

Ако разчиташ на собствената си идея, попадаш на 183.

6 Отляво се чува шум от счупени клони. В пламналия ти мозък се появяват картини на невиждани фантастични чудовища, които трошат клони и събарят дървета, за да стигнат до вас и да ви погълнат.

Какво ще направиш сега?

Ще погледнеш надясно – мини на 102.

Ще се вслушаш в шумовете на нощта – продължи на 93.



7 Тялото на самолета е наклонено напред. Колко ли секунди ще се задържи над водата?

Поглеждаш през прозореца. Една вълна плисва и го залива. Излишно е да надничаш през стъклото, ясно е като бял ден, че си някъде в Тихия океан.

Ако решиш да се огледаш и да изчакаш, мини на 209.

Ако бързаш да станеш от мястото си, попадаш на 153.

Ако предпочиташ да тръгнеш към изхода, продължи на 280.

8 На кораба светват лампите. Чуват се възбудени гласове и трополене. Иманярите вече са разбрали, че някой е бил тук на кораба, докато те спят като пеленачета.

– Гръм и мълнии! Сега ще го накълцам на парчета – провиква се някой на палубата. Думите се чуват съвсем ясно. Можеш да бъдеш сигурен, че човекът, който ругае така звучно, ще изпълни заканата си.



Отиваш на 83.

9 – Да се махаме оттук – казва Бела и се оглежда боязливо.

– Тук сме си добре, няма смисъл да бъхтим път – мърмори Мортимър.

– Скоро иманярите ще дойдат тук – казваш ти и виждаш, че споменаването на вашите противници действа на бизнесмена като жило.

Погледът ти пада върху няколко скали в другия край на плажа. Тримата едновременно се хвърляте към тях, сякаш това е някое сигурно убежище, в което ще бъдете защитени от всички превратности на съдбата.

– Чакайте, аз съм ранен, не мога да бягам толкова бързо – чуваш зад себе си гласа на бизнесмена.

Двамата с Бела го изчаквате да ви настигне и после отново се втурвате към спасителното скривалище. Какво ще направиш?

Ще се обърнеш – продължи на 234.

Ще продължиш да бягаш – мини на 40.

Ще се вслушаш в звуците, които долитат до вас – попадаш на 156.

10 Чува се пукот от мотора на корабчето.

– Отиват си – казва Бела. В тоя миг не можеш да разбереш дали момичето се радва или съжалява. Корабчето е вашият единствен шанс за спасение.

Бързо се качваш на едно дърво. Наместваш се на един дебел клон и поглеждаш към мястото, където бяха пуснали котва иманярите. Корабчето изминава стотина метра и отново спира. На палубата му се виждат няколко души, един от които е в акваланг.

Слизаш веднага от дървото. Бела и Мортимър те гледат и чакат да им кажеш какво правят иманярите.

– Само преместват корабчето – казваш ти.

По лицата на двамата разбираш, че това повече ги радва, отколкото ги плаши, твоите другари по нещастие тайно разчитат на това корабче.

Ако решите да търсите храна, отиваш на 269.

Ако предпочиташ да изчакаш, продължи на 85.

С най-голяма бързина плуваш към повърхността. Сега не е толкова важно къде 11 се намираш, трябва само да излезеш над водата, защото въздухът не стига и ако след две-три минути не се покажеш на повърхността, няма да има никаква полза от тази касетка. За какво са ти тогава бижута за десет милиона долара?

Положението ти е опасно, трябва да бързаш, ала всичко в теб се обърква и въпреки отчаяните усилия ти все още си близо до потъналия кораб.



Прехвърли се на 161.

Един от иманярите, висок, около трийсетгодишен човек с брада, се отделя от 12 групата. Той тръгва с бавна отмерена крачка по пясъчната ивица. След малко го виждаш да се изкачва по полегатата част на високата скала. Човекът сяда на камъка, слага пушката на коленете си, после изважда от джоба си лула, пълни я много старателно и я запалва. Непознатият цени удобствата, пък и докато е на пост ще му трябва много търпение, слънцето е вече високо и прежуря страшно.

Какво ще направят иманярите?

Ще оставят човек при лодката – продължи на 157.

Ще се върнат на кораба – отиваш на 240.

Ако искаш да ги изпревариш с действията си, мини на 64.

– По-бързо – шепне Бела, – трябва да се скрием, преди да дойдат преследвачите. 13

Знаеш, че трябва да се скриете час по-скоро, но колкото и да бързаш, не можеш да зарежеш Мортимър в това опасно положение. Обръщаш глава назад и виждаш, че бизнесменът едва се влачи. Сега той проклина деня и часа, в който се е качил в самолета за Сидни. Ако ускорите крачка, той ще ви изгуби и може би ще стане жертва на въоръжените непознати.

Хващаш Бела за ръката и въпреки първоначалната и́ съпротива двамата се връщате на пясъчната ивица.

Ако решиш да влезете навътре в острова, мини на 276.

Ако мислиш да търсиш убежище във водата, попадаш на 9.

Ако искаш да чуеш какво казва Бела, отиваш на 174.

Ако насочиш вниманието си към Мортимър, прехвърли се на 68.

Ако предпочиташ да кажеш какво мислиш, продължи на 3.

Мортимър тръгва решително надолу, без да ви обръща внимание, но ти го хващаш 14 за дебелата ръка и я стискаш здраво.

– Какво правиш? – питаш шепнешком ти.

– Правя каквото си искам – троснато отговаря той.

– Тук всички сме в един кюп, не може всеки да прави каквото си иска.

Бизнесменът съска, фучи, но не смее да направи нищо, твоите думи са категорични. Хвърляш поглед към Бела. Тя кимва с глава, сякаш иска да каже: „Да, всички сме свързани с една верига".

Прехвърли се на 285.

15 – Да се скрием в гората – понижава глас Мортимър.

Във вашето положение това изглежда разумно, но невинаги разумните ходове са печеливши. Понякога едно щуро решение може да свърши много по-голяма работа, затова трябва да помислиш.

Ако искаш да чуеш мнението на Бела, мини на 137.

Ако държиш да действате незабавно, продължи на 22.

Ако това не ти харесва, отиваш на 250.



16 Дано това и́ помогне, казваш си и плясваш Бела по лицето. Бузата и́ се зачервява като на всеки нормален жив човек. Това те изпълва с радост, вече си сигурен, че няма опасност за живота на момичето, поне засега.

Прехвърли се на 43.

17 Сетивата ти са напрегнати до крайност, мозъкът ти работи с необикновена яснота и предвижда всички възможни опасности в този важен миг. В гърдите ти напира желанието да спреш Бела, да я предпазиш от грешка, която може да и́ струва живота, но не ти се ще да избързваш. На голия бряг двамата с нея ще бъдете отлична мишена и лесна плячка за азиатските пирати. В другия край на плажа се появяват неколцина разбойници с непроницаеми лица, застинали като маски. Те тичат към Бела и засега не те забелязват, но ако продължиш да се щураш по плажа, без да направиш нещо за себе си, може би скоро и двамата няма да бъдете между живите.

С периферното си зрение забелязваш близката скала, която стърчи над водата на две крачки от брега. Светкавично се хвърляш на земята и пълзешком стигаш до скалата. От тук целият плаж се вижда като на длан. Струва ти се, че засега тук ще бъдеш в безопасност.

Какво ще направи Бела?

Ще тръгне към водата – продължи на 134.

Ще направи опит да се защити – попадаш на 84.

Ще се върне назад – прехвърли се на 283.

Ще побегне към гората – мини на 245.

18 Светкавично замахваш и удряш с дясната ръка нападателя в тила. Силата, с която твоят противник притиска главата ти към земята, отслабва. Това засилва надеждата ти, че ще успееш да се изтръгнеш от смъртта. Удряш го пак, и още веднъж, и още веднъж.

Нападателят пуска косата ти. Сега е моментът, казваш си, напрягаш се като пружина и се опитваш да отхвърлиш противника си настрани. Но има нещо, което не си успял да предотвратиш. Дясната ръка на нападателя посяга към пояса. Нещо блясва на слабата звездна светлина. Ножът на иманяря прерязва гърлото ти.



19 Оглеждаш се. Устата ти е пресъхнала и ти напомня, че сега на всички ви се пие вода. Трябва час по-скоро да утолиш жаждата си и да помогнеш на своите другари по нещастие.

Ако искаш да чуеш какво ще каже Бела, мини на 303.

Ако имаш собствено мнение, отиваш на 130.

Приближаваш джонката до брега, но запазваш дистанция от двайсетина крачки. 20 Ако някой от пиратите ви види, бързо можеш да отплуваш с лодката на безопасно разстояние. Безопасно е силно казано, тук, в лагуната, всяко разстояние е в обсега на стрелбата.

Мортимър стига запъхтян на брега.

– Бела изчезна – казва той хрипливо.

– Къде е?

– Не зная. Слез да я потърсим. Ела по-близо с тая проклета лодка!

Веднага забелязваш, че бизнесменът избягва да те гледа в очите. Като го виждаш такъв свит и мазен, казваш си, че с този човек трябва да внимаваш на всяка крачка.

Ако се надяваш да научиш подробности от Мортимър, мини на 207.

Ако искаш от бизнесмена да направи нещо, отиваш на 133.

Бела се изправя. Уплахата и́ отлита, нейните очи гледат спокойно и решително. 21 Хващаш я за ръка и двамата хуквате по нажежения пясък към спасителната лодка. След няколко секунди вие сте вече там. Помагаш и́ да се качи, мяташ се в пиратската джонка и поглеждаш назад. Къде ли се бави бизнесменът?



Мини на 114.

Тримата се втурвате като обезумели към високата скала, която стърчи над водата 22 на лагуната. Пръв стигаш до нея ти. Пускаш Мортимър напред, помагаш на Бела да се качи на най-ниската издатина и едва тогава тръгваш нагоре по стръмната скала. След малко, развълнувани и задъхани, вие вече сте на върха и́, но от предпазливост лягате и се скривате зад назъбените и́ краища.

Поглеждаш към Бела. Отблизо лицето и́ изглежда още по-хубаво. Чертите и́ са малко напрегнати, но тя е бодра и жизнена, радостната усмивка е замръзнала на устните и́.

Продължи на 107.

– Глупаци – казва Мортимър. – Още сте млади и зелени. Не можете да се мерите 23 с човек като мен, който познава живота.

Бизнесменът насочва лодката на югоизток.

– Желая ви успех – казва той ехидно.

Ако искаш да му отговориш, мини на 148.

Ако предпочиташ да погледнеш към акулата, продължи на 291.

Внезапно съзираш голямо разкъсване в обшивката от дясната страна на кораба. 24 Няма защо да губя време, от това по-удобно място няма да намеря, казваш си и се насочваш към дупката в десния борд на кораба.

Продължи на 57.

Един от екипажа излиза на палубата. В тоя миг имаш чувството, че целият ти 25 план пропада. Притаяваш се зад стената на каютата, стиснал здраво в ръката си гаечния ключ. Ако иманярят те нападне, трябва да имаш оръжие. После поглеждаш към човека.

Непознатият няма никакво намерение да те напада. Той надига една голяма бутилка с вода, пие жадно, после полива главата си, пръхти и тръска глава с нескрито удоволствие.

– По-тихо! – крясва някой отвътре.

Иманярят с мократа глава се прибира и скоро всичко утихва. Идва твоят час.

Продължи на 202.

26 Двама души тичат към мястото, където се криете.

– Тук някъде са – казва единият.

– Ето ги! – надава вик другият и насочва пистолета си към теб.

Стреляш срещу него, после срещу неговия спътник. Двамата падат на земята. От близките храсти се подава кръглото лице на Мортимър Клайн.

– Чудесно, Ханк! И аз не бих го направил по-добре!

Сега не ти е до похвали, особено от страна на един завършен страхливец.

– Без излияния! – казваш сърдито. – Хайде да се махаме!

Ще обърнеш ли внимание на това, което казва Бела?

Да – мини на 146, не – отиваш на 271.

27 Тихо излизаш от скривалището си и тръгваш към мястото, където седят Бела и нейният пазач, без да вдигаш шум. Всяка крачка напред е мъка, всяко движение предизвиква напрежение. Времето се точи бавно, ти сдържаш дъха си, за да не те открие разбойника по-рано, отколкото трябва.

Внезапно Бела се обръща и те вижда, застанал на няколко крачки от нея. Лицето и́ изразява учудване и надежда. Сега тя е сигурна, че ще я освободиш. Пиратът забелязва как се променя изразът на нейното лице и веднага се обръща. Пушката му се насочва към теб, чуват се изстрели. Няколко куршума те пронизват смъртоносно в областта на сърцето.



28 Но Бела не те чува. Напрежението от последните часове си е казало думата, сега тя прилича на механична играчка: нито вижда, нито чува, нито може да каже нещо свързано.

– По-внимателно, Бела! – отново предупреждаваш ти, но и този път без резултат.



Попадаш на 233.

29 Непознатите мъже разговарят спокойно. Преследвачите са сигурни, че дори и да има хора на този остров, те не могат да им окажат сериозна съпротива. От мястото, където се намирате, не можеш да разбереш за какво си говорят, само успяваш да доловиш отделни думи, между които на няколко пъти се споменава за пари. Вече си сигурен, че жаждата за пари ги е довела на този красив необитаем остров.

Ще ви забележат ли непознатите?

Да – мини на 53, не – отиваш на 279.

30 Внезапно Бела се надига рязко, после захлупва лицето си върху земята. Нещо в нея сякаш се скъсва и тя избухва в плач.

– Не мога повече! – стене тя.

Ти също си на границата на твоите възможности, но постоянно си повтаряш, че трябва да издържиш. Длъжен си да издържиш, на този остров всяка погрешна стъпка се наказва със смърт.

Ако искаш да разбереш как се развива боят, мини на 304.

Ако предпочиташ да обърнеш внимание на Бела, продължи на 171.

– Имаш нужда от помощ – казваш на Бела. – Лежи спокойно, скоро ще се върна. 31

Виждаш как лицето на момичето се напряга и за да избегнеш излишните приказки, прекосяваш бързо пясъчната ивица. Скоро навлизаш сред гъстата и сочна тропическа растителност. Тук някъде трябва да има вода. Ала преди да си навлязъл навътре сред буйната растителност, един отчаян вик те кара да спреш на място. В главата ти звучи писъкът на Бела.

Връщаш се тичешком на пясъка при нея. Тя сочи океана.

– Чуваш ли нещо? – пита Бела.

– Нищо – казваш ти. В теб се прокрадва съмнение, че стюардесата е сериозно ранена при избухването на самолета и странното и́ поведение се дължи на това.



Мини на 216.

Положението ти е много трудно, може да се каже дори безнадеждно. Срещу 32 пистолета на Мортимър можеш да противопоставиш само ножа, затъкнат в колана ти, и нищо друго.

Нищо ли? Погледът ти пада върху едно от въжетата. То е достатъчно дълго и с негова помощ можеш да избиеш пистолета от ръката на този опасен човек.

– Мортимър! – казва с пребледнели устни Бела. – Ханк ти спаси живота, не забравяй това.

– Ако знаеше, че нямам намерение да деля богатството, щеше да ме остави да умра – засмива се Мортимър.

Навеждаш се, грабваш въжето, правиш крачка напред и замахваш с него. Ударът ти попада в гърдите на бизнесмена. Мортимър надава вик, но пистолетът остава в ръцете му. Хвърляш се срещу него, ала куршумът на Мортимър е по-бърз. Падаш в джонката, пронизан смъртоносно от човека, на който спаси живота.

С втория изстрел Мортимър убива Бела. После хвърля телата ви на акулите, които се навъртат край пиратската джонка.

Скривате се между крайбрежните скали от другата страна на плажа. На няколко 33 пъти иманярите минават край вас, но така и не успяват да ви намерят.

– Къде изчезна тоя човек? – казва един от тях.

– Кой го знае? Сякаш в земята потъна – отвръща друг.

– Сигурно е убит – предполага трети.

– Ако беше убит, щяхме да го намерим в лагуната. Водата там е прозрачна, всичко се вижда.

– Втори път няма да му простя – казва човекът, който стреля с пушката срещу Мортимър.

Тримата непознати се връщат към мястото, където оставиха лодката си. През цялото време те се оглеждат, за да открият човека, по когото стреляха. Изчаквате малко и тръгвате незабелязано след тях.

Какво ще направят непознатите?

Ще оставят човек на високата скала – мини на 12.

Ще се върнат на кораба – отиваш на 240.

Ще оставят човек на брега – продължи на 157.



34 Скрит на няколко крачки от вас, непознатият изчаква търпеливо. Двамата с Бела чувате тежкото му дишане. Колко ли дълго е бягал, за да се задъха така? През ума ти минава мисълта да го нападнеш, но веднага я отхвърляш като неподходяща. Тук има толкова много въоръжени хора, че би било лекомислено и самонадеяно да се хвърлиш с голи ръце срещу неизвестния враг. В твоето положение най-доброто решение е да си лежиш тихо и кротко, без да рискуваш своя живот и живота на Бела.

Ако погледнеш към плажа, мини на 147.

Ако очакваш опасност отзад, попадаш на 78.

35 Внимателно се доближаваш до скалата. В това напрегнато състояние, след толкова много опасности всяка невярна стъпка може да има само една последица – смърт.

Хващаш се здраво с една ръка за скалата и навеждаш глава надолу. Отначало полумракът на пропастта ти пречи да различиш подробности, но след малко забелязваш човека, който ви преследваше. Той лежи възнак, разперил ръце, а пушката му е закачена на един храст близо до него. Човекът е мъртъв.

Какво ще направиш сега?

Ще помислиш – мини на 186.

Ще действаш незабавно – отиваш на 198.

Поглеждаш към брега. Пиратите не дават признаци на оживление. На какво ли 36 разчитат? Дявол знае, те си имат своя източна философия, която им помага да приемат нещата такива, каквито са.

Обръщаш поглед към морето. Нещо като че се появява на хоризонта, но не си съвсем сигурен.

– Струва ми се, че виждам нещо – казваш ти неуверено, после насочваш поглед към острова. Там не се забелязва нито един от пиратите.

Ще погледнеш ли към Бела?

Да – мини на 95, не – отиваш на 119.

Някой докосва рамото ти. Отваряш очи. До теб стои стюардесата. Сините и́ 37 очи те поглеждат сериозно, но в ъгълчетата им се крие усмивка.

– Вие ли сте Ханк Елиът?

– Да.

– Имате телеграма.



Вземаш телеграмата и я прочиташ. В нея пише:

„Приемам твоите предложения. Започваме веднага тренировки. Ще те посрещна на летището.

Крофт."

Препрочиташ телеграмата. Тя звучи доста странно за човек като треньора Крофт. Може би е разбрал, че не трябва да претендира за някои неща. Единственото, което искаше ти, е индивидуален план за тренировки преди световното първенство по уиндсърфинг. Крофт наистина е голям треньор, всички го признават, но понякога е прекалено суров и дори краен в изискванията си към спортистите.



– Имате ли нужда от нещо?

Вдигаш глава. Стюардесата продължава да стои до теб, но вече не е така сериозна, лицето и́ грее в мека и приятна усмивка.

– Не. Всъщност, дайте ми нещо безалкохолно.

Един от членовете на екипажа минава по пътеката между седалките и идва към вас. В движенията му има нещо припряно.

– Ела за малко, Бела.

Гласът на мъжа звучи напрегнато, макар че той се старае да не го показва на пътниците.

– Идвам, Гарет.

Двамата тръгват към служебните помещения на самолета.

Ще ги последваш ли?

Да – мини на 138, не – отиваш на 94.

– Карал ли си такова чудо? – пита с нескрита тревога в гласа Бела. 38

Разбираш я добре, след толкова тревоги тя се безпокои, че пак ще останете на този проклет остров, където смъртта покоси толкова много хора.

– Ще се оправя.

След няколко неуспешни опита успяваш да пуснеш мотора и корабът потегля. Бела се разтреперва от радост, а ти си на върха на щастието, но се правиш на човек с каменно лице. В тоя момент не позволяваш на радостта да притъпи вниманието ти. Като поглеждаш от кабината, с ужас забелязваш, че корабът отива към брега на острова. Правиш плавен завой и го насочваш към изхода от лагуната.

– Тръгваме към най-близкия остров – казваш така, че да те чуят там, закъдето си тръгнал.

– Ура, спасени сме! – подскача от радост Бела.



Мини на 243.


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница