Книга излиза първо като устно послание на 11 Декември, 2005 в Гейнсвил, Флорида. Въведение



страница1/3
Дата10.04.2018
Размер383.64 Kb.
  1   2   3
Преосмисляне на Божията воля

Франк Виола


Адаптирана версия Съдържанието на тази книга излиза първо като устно послание на 11 Декември, 2005 в Гейнсвил, Флорида.
Въведение

Агонията за Божията воля

Историята, която следва е сбор от няколко истински истории събрани в един измислен герой. Джак Джоунс е 22 годишен колежант, който завършва бакалаварска степен в университета във Флорида. Джак е посветен християнин. Неговото обръщане към Христос е драматично. Джак започва да посещава църква в града където пастора изнася серия от проповеди наречена „Как да узнаем съвършената воля на Бог за нашия живот?” Ето какво пастора учи: Бог има индивидуална воля за всеки един вярващ. Той има подробен планпътна карта за твоя живот. Тя е като жп релси. Всяка релса представлява всяко едно решение, което ти ще вземеш. Най-прекрасното е, че Бог е обещал да изяви Своята воля на всеки вярващ. Като християнин ти имаш две основни отговорности. Едната е да откриеш съвършената воля на Бог за твоя живот. Другата е да я следваш. Ако я следваш, ти ще имаш мир и радост. Ако я пропуснеш, ти ще бъдеш извън Божията воля и това не е добре. Начина да разбереш Неговата воля е като четеш Библията. Но има много решения, които трябва да вземеш, които не са адресирани в Библията. В такъв случай ще трябва да търсиш и разчиташ на външни знаци. Те са като пътни знаци на магистралата на живота. Те ще ти покажат Божията воля. Бог ще те води, също, чрез вътрешен глас. Чрез тези два начина ти ще знаеш Божията воля за всяко решение, което трябва да вземеш. Джак е развълнуван от поучението на пастора. Затова той започва да представя пред Бог някои от своите лични решения. Джак иска да завърши магистърска степен. Университета във Флорида не предлага подобна възможност, затова той трябва да се запише в някой друг университет. Преди да повярва Джак е приет на две места, но сега той чувства нуждата да представи своето решение на Бог. И така, той се моли: „Боже, кое училище искаш да запиша?”

Минават няколко дни. Джак чете Библията. Търси да разпознае някакви вътрешни сигнали, но Бог не му разкрива нищо.Той чувства натиска с наближаването на крайния срок. Накрая, той решава да запише Щатския Университет Флорида. Но с това решение идват страха и вината. Той се страхува, че може да е пропуснал Божията воля. Той се чувства виновен, защото смята, че ако е по- духовен, то Бог ще му разкрие Своята воля както го прави на други християни в неговата църква, които свидетелстват в неделя. Джак чувства, че нещо не е наред с него и мисли, че той проявява някакво неподчинение и затова Бог не е доволен от него. През първата година Джак се включва в една християнска организация където се запознава с младо момиче на име Сара. Колкото повече той я опознава, толкова повече я харесва. Тя притежава всичко, което Джак е търсил в едно момиче и освен това е посветена християнка. Джак представя Сара пред Бог, за да разбере дали Бог одобрява тяхната връзка. Тъй като Библията не му казва дали да се среща със Сара или не, той започва да търси някакви вътрешни белези и външни знаци. Веднъж на път за университета Джак включва радиото и чува как един пастор говори за това как Бог често иска от нас да се откажем от нещата, които обичаме. Джак веднага си мисли: „Може би Бог ми говори. Може би това е знак за мен.” Няколко дни по- късно Джак попада на християнски канал където се говори за това как Бог не винаги ни дава желанията на сърцето и ние трябва да сме готови да приемем волята Му. Обезпокоен от чутото той заспива с мисълта, че може би Бог му казва да не преследва Сара. Същата нощ Джак сънува как Сара не се интересува повече от него. В своя сън той е женен за млада жена на име Джил, която е част от неговата църква. На следващата сутрин Джак си мисли: „Бог не иска да се омъжа за Сара. Тя е прекалено добра. Божият път е труден. Това е пътят на страданието и кръста. Мисля, че Бог иска да опозная Джил.” Джак започва да прекарва все повече време с Джил и все по-малко със Сара. Интересно, Джак не е привлечен от Джил, но смята, че ако е Божията воля да се ожени за Джил, той ще се влюби в нея.

Минават месеци. На Джак му е трудно да опознае Джил. Тя често пропуска църква- основното място на техните срещи. След 6 месеца той почти не си говори със Сара и престава да посещава християнската организация където се е запознал с нея. Джак най-накрая прекарва качествено време с Джил, но не е привлечен физически от нея. В същото време се разиграва друга драма. Чичото на Джак, Сам, е богат бизнесмен. Сам е известен със своите мъдри решения в бизнеса. Той казва на своя племенник: „Имам чудесна възможност за теб Джак с минимален риск. Ако се съгласиш да участваш в това начинание, още първата година може да изкараш достатъчно пари, за да си платиш обучението.” Джак отново представя решението си за работа пред Бог и дори пости за няколко дни. Минават седмици, но Джак не получава никакви сигнали от Бог. Сам извиква Джак в офиса си и Джак му казва: „Искам да съм честен с теб. Аз съм християнин и предавам всичките си решения на Бог. Той не ми е говорил нищо и затова ще се въздържа.” Девет месеца след като се запознава със Сара, Джак открива че тя е сгодена. Сърцето му се свива. Освен това, той разбира че Джил дори не е християнка и сега се е събрала с бившето си гадже( Джак отчасти чувства облекчение, защото не е бил привлечен от нея). На всичко отгоре, Джак научава, че чичо му Сам е изкарал $70 000 от бизнес начинанието си през изминалия месец. Джак е поразен. Той е объркан. Той започва да се бори с противоречиви мисли. Едната от тях е че Бог не се интересува от него. Другата, че може би той не е истински християнин. Той подлага под въпрос взаимоотношенията си с Бог. Това, което пастора го учеше изглежда не работеше в неговия живот. Той прекарва много нощи в агония, задавайки си въпроса „Аз в Божията воля ли съм или съм я пропуснал?” Накратко, Джак изпада в депресия. Минава седмица. Един ден докато шофира към супермаркета чува послание по радиото. Пасторът говори за откриването на Божията воля. Когато предаването свършва, Джак отбива от пътя, сваля ръце от волана и се обляга на седалката. Той е поразен. Той чувства, че огромен товар е свален от плещите му. Ума му започва да връща последните девет месеца. Изведнъж всичко става ясно, всичко си

идва на мястото. Джак получава ново виждане за Божията воля. Защо ви разказвам всичко това? Защото посланието, което Джак чул този ден е същото послание, което искам да споделя с вас.


Глава първа Заседнал в железопътната линия

Искам да се прицеля в една доктрина, която е много популярна сред християните днес. Това е доктрина, която учи, че Бог има прекрасен подробен план за твоя живот. Той има съвършена воля за всеки християнин, която обхваща всяко решение, което той взема. Тази съвършена воля е като жп линия. Ако пропуснеш Божията воля, ще свършиш на много лошо място. Начина, по който можеш да узнаеш Неговата воля е чрез четене на Библията и чрез следване и декодиране на вътрешни и външни сигнали. Аз оспорвам тази идея по няколко точки. Първо, няма библейска обосновка за такава доктрина. Идеята, че Бог има подробен план за живота на всеки вярващ не съществува в Писанията. Изразът Божията воля се използва в четири различни смисъла в Библията. Вижте също Приложенията за библейски стихове. 1.Божията вечна воля. Това е Божията централна, всеобхватна и всеуправляваща воля. Тя изразява Неговата главна цел и намерение.Тя е тази, която управлява всички Негови действия. Бог има цел, която го кара да върши това, което върши, включително сътворяването на света и изкуплението. Бог скрил Своята воля в Своя Син. Той е пазел скрита в продължение на векове. Тайната на Неговата воля била разкрита чрез един човек на име Павел от Тарс. Каква привилегия и чест ние имаме като християни да знаем тайната на творението и волята която стои зад него! Повече информация за Божията вечна цел виж тук (От вечността до тук). 2.Божията суверенна воля. Тя също се нарича разрешителна воля. Тази воля е скрита от човека. Това, което Бог прави и позволява, е скрито от човека. Бог е всемогъщ. Той може да направи всичко. Бог е всезнаещ. Той знае всичко преди, по време на и след като се случи. Бог вижда бъдещето преди да сътвори вселената.Той вижда всяко действие на хората.Той е всемогъщ и има силата и способността да промени нещо преди то да се случи. Например ако аз си изгубя копчето на ризата утре, Бог вече го е видял. Той може да го предотврати, но Той го е позволил-това е Неговата суверенна воля. В този смисъл Неговата суверенна воля предопределя всичко, което се случва. Как може да познаеш суверенната Му воля? Можеш да узнаеш само части от нея ако Той реши да ти я разкрие по свръхестествен начин. Иначе, можеш да прочетеш някоя историческа книга. Ако тя е точна, ти току що си открил Божията суверенна воля в миналото. 3.Божията морална воля. Тя се нарича Неговата съвършена воля. Това е Неговото желание за моралното поведение на човека. Докато Божията суверенна воля е скрита за човека, Неговата морална воля е ясно разкрита. Тя е една и съща за всеки човек. Например, Писанието казва, че Бог не иска никой да погине, а да получи вечен живот. Неговата съвършена воля е всеки да дойде и познае Неговия Син. Но Неговата суверенна(разрешителна) воля позволява той да Го отхвърли. 4. Божията воля при разпределяне на дарбите и призванията в Неговата църква. Бог разпределя дарбите и призванията в църква според Своята воля. Тъй като всеки вярващ е различна част на Христовото тяло, дарбите, които Той дава също се различават при отделните хора(1Кор 12). Поради тази причина Павел често казвал, че той е апостол според Божията воля. Освен това, Бог често направлява своите слуги според Неговото дело. Голяма част от водителството на Духа при Исус и апостолите е свързано със служението. Това е употребата на израза Божията воля в Писанията. Ако четеш внимателно, ще разбереш че Божията воля никога не се отнася до специфичен, индивидуален план, който е различен при всеки християнин.

Тази доктрина е неприложима. Тя може да бъде проповядвана, но не може да бъде живяна. Нека разгледаме следната ситуация. Когато се събудиш от сън, ти решаваш дали да станеш или да се излежаваш. После решаваш дали да отидеш в банята, да се избръснеш или първо да си вземеш душ. После решаваш какво да облечеш и какви обувки да сложиш. След това решаваш какво да закусваш или дали да закусваш въобще. Ако решиш да закусиш навън, решаваш къде да отидеш, какво да поръчаш и т.н. Решаваш дали ще дадеш бакшиш на сервитьора… С една дума ти взимаш безброй решения тази сутрин и ти не си питал Бог за никое от тези решения. И ако ми кажеш: „Бог ме води за всяко едно решение, което спомена; аз се съветвах с Бог за Неговата воля преди да направя тези неща и Духа ме водеше в моя избор ” имам отговор за теб. Ти трябва незабавно да бъдеш приет в мозъчна хирургия, защото главата ти не е пристегната както трябва. И освен това, ти имаш проблем с казването на истината. Една такава доктрина култивира незрялост. Аз израснах с подобно разбиране за Божията воля. Моето наблюдение е, че то води до незрялост. Гледал съм как някои братя и сестри, които следват тази доктрина взимат едни от най-странните и глупави решения в живота си. Хвърлянето на жребий (което не е практикувано след слизането на Духа на Петдесятница),играта на библейска рулетка(прелиствайки Библията и спирайки пръста си на случайно изречение, за да откриеш волята Му за твоя живот) са все незрели начини за откриване на Божията воля и аз трябва да призная, че съм бил част от подобни практики. Тази доктрина носи вина, страх, съмнение и объркване. Познавам много християни, които страдат от чувство за вина, понеже смятат, че са пропуснали Божията воля при взимане на лично решение. Тази доктрина намеква, че ти не си достатъчно зрял духовно, за да получиш водителство при вземане на подобни решения. Тя предизвиква страх, че може би си пропуснал Неговата воля. Тя предизвиква объркване когато някой смята, че е получил знак от Бог и по-късно разбере, че той не е от Него. Тази доктрина също носи съмнение за Божията любов и Неговата грижа.



За съжаление, аз съм виждал как много християни губят своята вяра поради това. Някои агонизират до такава степен, че подлагат под съмнение своето спасение. Те смятат, че ако са спасени, Бог свръхестествено ще им показва какво да правят във всяка ситуация. Сега ще поговорим малко за греха и измамното чувство за вина. Според Новия Завет греха е нарушение на закона (1Йоан 3:4). Ако нарушиш Божия закон, ти съгрешаваш. Какво казва закона? Не кради! Затова ако аз открадна, аз извършвам грях. Господ Исус Христос казва, че целия закон, всички 613 правила се изпълняват от любовта (Мат. 7:12; 22:36-40). Какво е любовта? Любовта е самото естество на Бог. Любовта е да облагодетелстваш другите за твоя сметка. Най-голямото засвидетелстване на любов е кръста на Исус. Любовта изпълнява всички изисквания на закона, а греха е нарушение на закона. Следователно, ако ходиш в любов, ти не съгрешаваш. Ако те обичам, аз няма да крада от теб. Ако те обичам, няма да те убия. Ако те обичам, няма да прелюбодействам със съпруга/съпругата ти. Ако те обичам, аз няма да те лъжа…Любовта изпълнява закона. В допълнение, ако имам възможността да те обичам, т.е. да посрещна някоя твоя нужда и аз нарочно откажа, аз също съгрешавам (Яков 4:17). Имайки това предвид, ще кажа нещо, което ще освободи много от вас. Ако ти не знаеш Божията воля относно дадено свое решение, но не нарушаваш любовта, ти не можеш да съгрешиш с това решение. С други думи, ако твоите мотиви, цели, действия с дадено решение не нарушават любовта, то ти не съгрешаваш с това решение. Ти можеш да вземеш глупаво решение, но ако не си нарушил любовта, тогава не си съгрешил. Ако си взел решение и Бог не е разкрил Своята воля, това не означава, че извършваш грях. Ти можеш да съгрешиш само ако не ходиш в любов. Разглеждането на Божията воля като жп линия не е в синхрон с взаимоотношенията, които Бог има със Своите хора. Как пастира води своите овце? Той ги отвежда на места където ще са защитени от опасности. Въпреки това, пастира не посочва точно определени места на пасището от което овцете да пасат. Докато те са в границите посочени от пастира, овцете могат да ядат от където си поискат. Небесният пастир постъпва по същия начин със Своите овце. Същия принцип важи и за земните царе. Царят дава основните закони на своите граждани, но не и правила как да живеят ден за ден.Същото важи и за нашия Небесен Цар. По същия начин мъдрият баща дава инструкции на своите деца и наглежда как те ги изпълняват. Той прави това с единствената цел-един ден те да се научат да взимат самостоятелни решения. Господ води Своите деца като Пастир, Цар и Баща.
Нуждата от разбиране
Псалм 32:8 Аз ще те вразумя, и ще те науча Пътя, по който трябва да ходиш; Ще те съветвам, Като върху тебе ще бъде окото Ми. Псалм 32:9 Не бивайте като кон или като мъска, Които нямат разум; За чиито челюсти трябва оглавник и юзда, за да ги държат, Иначе, не биха се приближавали при Тебе. Конят и магарето нямат разбиране. Затова те трябва да бъдат теглени с юздите на ляво или надясно и да им бъде казвано накъде да отиват във всяка ситуация. Има голяма нужда от разбиране сред Божиите хора днес. Много християни възприемат доктрина, която отхвърля елемента на разбиране и преценка и ги свежда до коне и мулета които очакват Бог да ги опъва и да им казва: „Отиди тук!Отиди там!” Но Бог казва на Своите хора „Не бъдете такива!” 1Кор 14:20 Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум. Искам да завърша тази глава като направя следното предложение. Божията воля не е като жп релси. Тя е като паркинг.
Глава втора Да намериш свобода на паркинга
Представете си един обществен паркинг. Забележете, че той има граници, чрез които разбираме къде той почва и къде свършва. Хубавото на паркинга е свободата, която предлага. Има много варианти, които да избереш в него. Стига само мястото да не е заето, шофьорите могат свободно да избират между многото свободни места. Естествено, някои избори могат да са по-мъдри от другите. Ако вали дъжд, ще е по-разумно да паркираш по-близо до сградата. От друга страна, някои паркинг места са еднакво подходящи. Едното не е по-добро от другото. Нека сега да се върнем към началото на творението. Бог току що е поставил човека в райската градина. Той казва следното на Адам: Бит 2:16 И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; Бит 2:17 но от дървото на познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш. Адам може свободно да избира между всички дървета в градината освен дървото за познаване на доброто и злото. Аз виждам паркинг тук. С други думи Бог казва „Ти можеш да паркираш своята кола навсякъде стига само да не излизаш извън границите на паркинга.” Ако паркираш извън него,ще имаш проблеми. Всяко дърво е в паркинга, само дървото за познаване на доброто и злото е извън него. Да си представим как Адам и Ева огладняват. Ева пита Адам: „От кое дърво да откъсна плод? Ще попиташ ли Бог, за да не пропуснем волята Му и не объркаме нещо?” Адам се усамотява и задава въпроса на Бог. Небето мълчи. Адам се връща при Ева и казва: „Бог не отговори на въпроса ми, но спомняйки си Неговата заповед, предполагам, че можем да ядем от което и да е дърво с изключение на това за познаване на доброто и злото.” След това Ева задава друг въпрос: „Как да приготвя плодовете, които набрах?

Дали да ги обеля, нарежа, сваря или да ги оставя така както са? Дали да не питаме Бог?” Адам отново се усамотява и задава въпроса на Бог, но Бог мълчи. Той си мисли: „Бог не ми отговаря, защото аз вече зная отговора.” Така че Адам се връща при Ева и и казва: „Бог не ни отговаря, защото избора е наш стига само да не ядем от забраненото дърво”. Божията воля е като паркинг. Можеш да я пропуснеш само ако си извън границите на паркинга. Но докато си в паркинга, ти може да избираш къде да паркираш. Ти не можеш да пропуснеш волята Му когато си в паркинга! Паркингът представлява Божията морална воля. В сцената с градината Божията морална воля била човека да яде от всяко дърво с изключение на дървото за познаване на доброто и злото.От кое точно дърво да яде, как да яде и кога било оставено на избора на първия мъж и първата жена. Това повдига важния въпрос. Как ние като вярващи да открием моралната воля на Бог?Как да определим границите на паркинга? В Стария Завет Бог дава на Своя народ много подробна карта с Неговата морална воля. Израел имали 613 закона, с които да управляват живота си. В Стария завет имало заповеди какви дрехи да се носят, какво да се яде и как да се строят къщите. За радост, тези закони са приковани на кръста (Кол 2:14). На мястото на стария ние получихме Нов Завет, който е далеч по-добър от първия (Евр 810). Според него закона на Бог е умрял в Христос (Рим. 7:1-6; 10:4; Гал. 2:19; 3:10-25). След възкръсването Си, Исус става животворяш дух и живее във всеки от нас (1 Кор. 15:45; Рим. 8 глава). Христос е изпълнението на Божията морална воля. Чрез Святия Дух, Христос е живата и олицетворена воля на Бог. С други думи, Божията воля сега живее в нас като личност. Той е дошъл в Дух и Духа живее в нас. Ето защо всички пасажи в Новия Завет, които се отнасят до „да бъдем водени от Духа” се отнасят до това да бъдем водени от Божията воля. Божия Дух ни води в границите на паркинга. Като християни ние вече не сме под закона на Стария Завет където се опитваме да намерим Божиите правила в Библията и се опитваме с всички сили да ги извършим. Книгата Евреи ясно показва, че на нас ни е даден един много по-добър завет, по който да живеем. Обещанието на Новия Завет е че Бог е вложил законите си в ума на хората си и ги е написал в техните сърца (2Кор 3:2-3). Християнската вяра не е морална религия както юдеизма. Като християни ние сме извън царството на закона и правилата. Ние сме движени от форма на живот, която не е наша, а е Божествена. Самия Бог живее вътре в нас. Той се движи, говори и ръководи. Това е същия Бог, който е ходил из Галилея през първи век. Ние имаме живота на Бог вътре в нас и този живот има естество. Какво е то? То е любов! Бог е любов. Любовта е тази, която ръководи Бог във всичко което прави. В мен и теб живее Бог и Неговата движеща сила е любов. Моралният закон на Бог е написан в твоето сърце и ум. Святия Дух живее вътре в теб. Ето защо ти имаш духовни инстинкти и импулси. Колкото повече познаваш Бог, толкова по-добре ще знаеш дали твоите решения са в или извън волята Му. Понеже Бог е любов и любовта изпълнява закона, тези духовни инстинкти винаги ще те водят по пътя на любовта. Павел казва на солунците: 1 Сол 4:9 А за братолюбието няма нужда да ви пиша; защото сами вие ще сте научени от Бога да се любите един друг. И също: 1Йоан 2:27 а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас, и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко, и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите. Ти може да спориш с някой християнин и да изречеш остри думи. Веднага вътре в себе си ти се чувстваш некомфортно. Това е живеещия в теб Дух, който ти показва, че си стъпил извън паркинга. Ти може да си вършиш работата и изведнъж някой приятел да се появи в ума ти. Ти разбираш че трябва да му се обадиш или да се молиш за него. Или някой те помоли за услуга и твоята естествена реакция е да откажеш, защото ти носи дискомфорт, но твоя духовен инстинкт казва „да”. В повечето случаи водителството на Святия Дух включва две неща: служение на другите или изобличаване на някоя твоя черта, мотив и т.н. с който Бог иска да се справиш. Святия Дух винаги ни води към по-голямо откритие на Христос. Да бъдеш воден интуитивно е нормалния начин, по който Бог води Своите деца. Има също и обективен начин, по който да открием Божията морална воля. Писанията са вдъхновени от същия Дух, който живее в нас и който е свидетел на Божията воля. 2Тим 3:16 Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; Писанията съдържат Божието слово. Божието слово е Исус Христос. Той е живото слово. Писанията съдържат Божието слово и разкриват личността на Христос (Йоан 5:39). Новия Завет се отнася до служението на Словото (Деян 6:4). Това е служение където Божието слово се проповядва и учи (Деян 18:11; 1 Сол. 2:13; Евр. 13:7). То също се нарича учение на апостолите (Деян 2:42). Тяхното учение е Христос. Стария Завет разкрива Божията воля, която намира Своето изпълнение в Христос. Евангелията показват как Божия живот е изживян в лицето на Исус от Назарет. Деяния показва как Божия живот е живян от апостолите и ранната църква. Посланията също разкриват личността на Христос на църквата като цяло и на нейните членове. Всички те са вдъхновени от същия Дух, който живее във всеки християнин днес. Именно чрез служението на Словото ние научаваме обективно за Божията морална воля, въплътена в Христос. Поради тази причина Евр 4:12 ни казва, че Божието слово е живо, активно, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето. Служението на Словото е важно за откриването на Божията морална воля поради следната причина: то обновява ума ни и изостря сетивата ни за живеещия в нас Христос. Той е живот и храна за нашия вътрешен човек. Йоан 6:63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

Живеещия в нас Христос е същия, който е живял на земята и който живее в небесата. С други думи, живота на Христос в теб, който е твоето субективно водителство във волята на Бог никога няма да противоречи на писаното Божие слово. Спомням си за една жена, която се срещаше с един „пророк”. Жената беше омъжена. Пророкът и казал, че Бог му показал как тя се е оженила за неправилния мъж. Той и казал, че тя трябва да се разведе и да се ожени за него. Жената повярвала и направила точно това. Вярвате ли, че наистина Бог е казал на пророка такова нещо? Ние знаем , че това не е така защото такъв акт нарушава любовта-нейния съпруг страдал много от подобна постъпка. Болката, хаоса, объркването и всички други неща произтичащи от подобно действие не могат да идват от Бог, защото Той е любов. Освен това Писанията осъждат подобно действие. Не може вътрешното водителство на Духа да е различно от свидетелството на Словото. Това е урок, който никога не трябва да забравяме. В допълнение можем да кажем, че Писанията разкриват Божията вечна цел, която е като компас към Божията воля. Божията морална воля винаги е в съответствие с Неговата вечна цел (виж Ефесяни).

Изостряне на нашите духовни инстинкти
В Новия Завет има три пасажа, които хвърлят светлина върху Божията морална воля. Първият е: Рим 12:1 И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. Рим 12:2 И недейте се съобразява с тоя век ( Или: свят ), но преобразявайте се чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено. Павел пише на църквата в Рим и увещава вярващите да представят телата си на Бог като жива жертва. Тук виждаме важен принцип. Бог няма да покаже волята Си на тези, които не искат да Го следват (виж Йоан 7:17 и 14Мат 6:22). Резултатът от представянето на телата си като жива жертва и обновяването на нашите умове е нашето демонстриране на съвършената (тоест морална) воля на Бог. Спомнете си, че Божия закон е написан в умовете ни (Евр 8:10). Въпреки това, нашите умове трябва да се обновят. Ако това се случи, ние ще познаем съвършената Божията воля. Самите ние имаме начин на мислене, който сме наследили от света. Мислите на Бог не са мислите на човека. Всъщност, те са противоположни на мисленето на този свят. Като обновяваме ума си, ние започваме да мислим като Него и нашите духовни възприятия се изострят. Нашето разбиране и преценка се оформят от Божия ум. И Неговата воля става явна за нас. Това е зрялост. Отново, аз говоря за моралната воля на Бог. Павел казва на коринтяните, че понеже живеят като хората от света те са духовни бебета и не могат да разберат работите на Духа. Но духовни зрели са тези, които имат духовно разбиране и преценка (1Кор 2:6 и 3:3). Казано по друг начин, вместо заповеди и команди Бог иска от нас да имаме Христов ум (Филип 2:5 и 1Кор 2:16). Ние сме Божии синове, а не просто слуги, които да приемат заповеди (Йоан 15:15 и Гал 4:1). Как обновяваме нашия ум? Просто като прекарваме време в Божието присъствие, като откликваме на Него,като получаваме служението на Неговото слово. Чрез тези три елемента ние се формираме по Неговата воля. Другият пасаж е Евр.5:14 Евр 5:14 а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото. Пасажът разкрива друг важен принцип, а именно: като предаваме себе си на Господ нашите духовни инстинкти стават по-остри. Текстът казва, че зрелостта се постига чрез упражняване на разпознаването на доброто и злото. Вярващият може да разпознае Божията морална воля във всяка ситуация.

И третия пасаж: Деян 24:16 Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест и спрямо Бога и спрямо човеците. Всеки един от нас има съвест. Съвестта е вътрешната аларма, която се включва когато стъпим извън волята Му. Ако я нарушиш, тя те осъжда. Това не е осъждане, което идва от врага или някой проповедник, който ти казва колко ужасен християнин си. То идва от твоя човешки дух, там където Бог живее. И Святия Дух и съвестта ти свидетелстват за истината (Рим 9:1). Чрез съвестта можеш да различаваш Божията воля. Всяко нещо, което нарушава съвестта ти е нещо, от което да се пазиш. Всичко, което съвестта ти разрешава е позволимо за теб. В последната глава ще разгледаме по- подробно въпроса за съвестта. В заключение-на нас са дадени пет пътеводни знака, по които да различаваме Божията морална воля: 1.Вътрешни знаци, инстинкти от Святия Дух написани в нашите умове и сърца (Евр. 8; Рим. 8; Гал. 5). 2.Свидетелството на Писанията (2 Тим. 3). 3. Обновяване на нашите умовете (Рим 12) 4. Упражняване на нашите духовни сетива (Евр 5) 5. Нашата съвест (Деян 24) Следвайки ги, ние изпълняваме думите на Павел: Еф 5:17 Затова не бивайте несмислени, но проумявайте, що е Господната воля. Пасажът се отнася за моралната воля на Бог, пътеката на праведност, която е Христос. Отново, мислете за Божията воля като за паркинг. Всяка стъпка извън любовта е стъпка извън паркинга. По моралните въпроси всички вътрешни знаци са надеждни само ако са в съответствие с Божието слово-Христос, който словото разкрива и Христос, който живее в нас е една и съща личност. Той е същия вчера, днес и утре (Евр 13:8). Слава на Бога! Нека сега разгледаме как да се справяме с морални решения, които нямат морални последствия, тоест как да избираме между отделните места за паркиране.


  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница