Книга излиза първо като устно послание на 11 Декември, 2005 в Гейнсвил, Флорида. Въведение
Изтегляне 383.64 Kb.
|
| Глава 3 Да избираш между различни места за паркиране
Ако ти си в границите на паркинга, то ти си в Божията воля. В рамките на паркинга, обаче, има много законни и приемливи места за паркиране. Избора за паркиране е твой. Направих списък на решенията, за които много християни изпадат в агония в стремежа си да открият съвършената воля на Бог за техния живот. Сами по себе си тези решения не са морални въпроси и стига да си в паркинга, решението е оставено на теб. • • • • • • • • • • • • • • Да отида ли в колеж? И ако да, в кой колеж да отида? Каква специалност да избера? Каква степен да взема? За каква работа да кандидатствам и да приема? Къде да живея? Под наем ли да живея или да си купя собствено жилище? Да се оженя ли и за кого? Колко деца да имам? Да използвам ли противозачатъчни? Как да отглеждам моите деца? В кое училище да ги изпратя? Какви храни да ядат? Трябва ли да тренирам нещо?Ако да, как, къде, кога? Ако се разболея, трябва ли да взема лекарство, да отида на лекар или да вярвам само на Бог? • Как да управлявам парите си? Да спестявам ли, да инвестирам ли? На коя банка да се доверя? Да използвам ли кредитни карти? • Каква кола да си купя? • Как да разделя задълженията в домакинството със съпруга/съпругата си? Много християни откачат за да разберат каква е съвършената воля на Бог по тези въпроси. Но те няма нужда да го правят. Повтарям, стига да сте в Божията морална воля, тези неща са оставени на ваш избор! Нека да разгледаме въпроса с Каква работа да започна? Една незаконна работа, в която ще правиш компромиси с честността е извън паркинга. Да продаваш наркотици е извън Божията морална воля. Но има много професии, които нямат морални последици свързани с тях и всички те са в границите на паркинга. Остава въпроса, обаче, по какъв критерий да избираме между отделните места за паркиране. Дали да очакваме откровение от Бог? Или дали да хвърлим монета и да решим според страната, на която се падне? Бог не ни е обещал да ни дава откровение по въпросите, които нямат морален характер. Той е обещал да ни води в Своята морална воля както вече дискутирахме в предишните глави. Но когато стане дума за неморални въпроси, които постоянно изникват пред нас, Той не е давал подобно обещание. Поради тази причина много християни са разочаровани и ядосани когато Бог не ги ръководи в тези неща. Някои възражения Но какво да кажем за Притчи 3:6 Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти? Оригиналният еврейски текст казва „и Той ще направи пътищата ти гладки и прави”. Това обаче не е обещание, че Бог ще те води във всяко решение. Това е обещание, че ако се доверяваш на Бог вместо на себе си, Той ще направи пътеките ти гладки и прави. А какво да кажем за Исая 30:21? 18Исая 30:21 И ушите ти ще слушат зад тебе слово, което, Когато се отклонявате на дясно И когато се отклонявате на ляво, Ще казва: Тоя е пътят, ходете по него. Според контекста Израел е в неподчинение спрямо Бог и това е начин Бог да дисциплинира Своя народ. То има за цел да върне Израел към мястото където той отново ще слуша своите духовни учители. „Словото” в случая се отнася за познаването на моралната воля на Бог, в която Израел да върви (която била закона). Притчи 4:27 също казва Не се отбивай ни на дясно ни на ляво; Отклони ногата си от зло. Исая 30 не е обещание, че Бог ще води хората Си във всяко решение, а че ще ги води в пътя на праведността. Какво да кажем за Ефесяни 2:10? Еф 2:10 Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим. Това е идеален пример за изпълнение на Божията воля. Бог знае нашите дела още преди да сме родени. Пасажа се отнася за изпълнението на праведността на Христос в нашия живот. Има и други пасажи, които бихме могли да разгледаме, но ви насърчавам всеки път когато попаднете на такъв да разгледате целия контекст и да се запитате дали той се отнася за Божията морална воля-ходене в праведността на Христос или се отнася за неморални решения? Ще разберете, че буквално всички се отнасят до Неговата морална воля. Най-голямото място за паркиране
1Кор 7:8 А на неженените и вдовците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз. 1Кор 7:9 Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото подобре е да се женят, отколкото да се разжегват. Тук Павел разглежда въпроса дали да се ожениш. Павел не бил женен. Според него е по-добре християнина да е неженен отколкото женен (виж също 1Кор 7:32-35). Обаче, това не е случая с всички християни. Ако един християнин не може да се контролира физически, то той е по-добре да се ожени (виж и 1Кор 7:36). Изборът да се ожениш или не са в моралната воля на Бог. Да се ожениш или не са две места за паркиране и решението е оставено на вярващия. 1Кор 7:24 Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога. 1Кор 7:25 Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен. 1Кор 7:26 И тъй, поради настоящата неволя, ето какво мисля за доброто, че е добре за човека така да остане както си е . 1Кор 7:27 Вързан ли си в жена? не търси развързване. Отвързан ли си от жена? не търси жена. 1Кор 7:28 Но, ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи, не съгрешава; но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля. Павел признава, че Бог не му е разкрил моралната Си воля. С други думи това е въпрос на избор между отделни места за паркиране. Той заявява, че Бог му е дал мъдрост по този въпрос. По това време в Коринт имало глад. Павел оставя решението кога да се ожениш на всеки вярващ, но според него при създалите се обстоятелства това не е подходящото време. Въпреки това, ако те го направят, те са в Божията воля. Сега се придвижваме към границите на паркинга-за кого да се оженим? 1Кор 7:39 Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа. Павел казва, че вдовиците в църква са свободни да се оженят за когото искат, но само в Господа. Забележете първата част от изречението „тя е свободна да се ожени за когото ще”-това е избор на място за паркиране. „Но само в Господа”-това е паркинга. Християнинът е свободен да се ожени за когото иска стига човека да е християнин от противоположния пол (Писанието осъжда хомосексуалността 1Кор 6:9). Павел увещава християните да не се впрягат с невярващите (2Кор6:14), тъй като брака е най-тежкия хомот. Следователно когато говорим за брак дали и кога да се оженим са избор между различни паркинг места. Границите на паркинга са Божията воля християнина да се ожени за вярващ от противоположния пол. Какъв тогава е критерия за избор между отделните места за паркиране? Значението на мъдростта При решаването на въпроси, които нямат морални последствия Бог ни е дал критерии, по който да решаваме. Това е мъдростта. Когато избираш съпруг/съпруга, ще ти е необходима цялата мъдрост на света, за да не съжаляваш след това.Вижте какво казва Писанието: Яков 1:5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде. Яков 1:6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Яков 1:7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, Яков 1:8 понеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища. Друга дума за мъдрост е здрава преценка. Отново, ти можеш да си в Божията морална воля и въпреки това да вземеш глупаво решение. Това не означава че си съгрешил или че си пропуснал Неговата воля-просто си взел глупаво решение. С това искам да ти спестя много обърквания, разочарования и вина. Хубавото е че мъдростта е достъпна за нас-ние просто трябва да я поискаме с вяра. Мъдростта е способността да прецениш кое е по-доброто в дадена ситуация. Да предположим, че съм някой млад глупав брат на 20 години. Тялото ми бушува от хормони и аз съм изкушаван от всякъде и се боря с моите мисли и желания. Ще бъде глупаво да направя обет за безбрачие пред Бог. Да, не ти трябва Господ, за да ти разкрие в някой сън, чрез ангел или чрез Божествен знак, че ти трябва да търсиш брак. Мъдростта ще ти даде това знание. Павел казва, че има свобода да се ожени за сестра в Господа и да я взема със себе си на мисионерските си пътувания като другите апостоли (1Кор 9:5). Но се изисква мъдрост да избереш сестра, която ще издържи на подобни пътувания и несгоди. И така, ако се ожениш за християнка, ти ще си в Божията воля. Обаче,ще постъпиш мъдро ако се ожениш за някой, който е съвместим с теб. Мъдростта пита Кое ще е най-доброто за мен и за останалите в дадена ситуация? Как това ще допринесе за напредването на Божието царство? Може да има решения които са еднакво добри. Няма значение кое ще избереш. Те са еднакво мъдри. От друга страна има такива решения които определят голяма печалба или загуба за годините напред. За кого да се ожениш и кога изисква мъдрост. Накратко, Бог не е обещал да ни води свръхестествено за неща които нямат морални последствия, но Той е обещал да ни даде мъдрост. И така как да придобием мъдрост? Един от начините е просто да помолим Господ за нея. Това не означава, че Той ще ти даде някакво свръхестествено откровение. Мъдростта е свързана с разбиране и трезва преценка. Бог ни дава мъдрост най-често чрез житейски преживявания (често нашите собствени грешки или грешките на другите). Когато сме млади ние търсим да получим мъдрост от по-старите от нас , които имат повече опит в живота (Притчи 13:20). Книгата Притчи е изпълнена с мъдростта на най-мъдрия човек живял до идването на Христос-цар Соломон. Също така, има мъдрост в тялото Христово. То включва Божиите служители преди нас (със своите свидетелства). То също включва живите светии с които може да общуваме днес. Ако аз искам да си купя кола, аз ще се доверя на хора, които имат познания за колите и ще прочета по въпроса в интернет. Макар Бог да може да ми даде някакъв свръхестествен знак каква точно кола да купя, Той не ми е обещал да го прави и следователно аз не мога да го очаквам. Но аз мога да очаквам да ми даде мъдрост ако я поискам. Ето една мъдрост от Притчи „Чрез множеството съветници бива избавление” (Притчи 24:6). Примери за мъдрост в Новия Завет Когато църквата в Ерусалим била изправена пред криза, апостолите казали „Изберете седем между вас, които имат мъдрост”. Защо? За да декодират вътрешните знаци на Бог? Не! За да проявят здрав разум при решаването на кризата. В Коринт някои братя водили други свои братя в светски съдилища, за да разрешават лични конфликти. Решението на Павел? Казал ли е ”Изберете хора между вас, които да могат да разчитат и интерпретират вътрешните и външните знаци на Бог?” Не! Той казал „Няма ли някой мъдър между вас да разреши тези спорове?” Когато Павел дава инструкции на Тимотей и Тит за стареите, той казва, че те трябва да са самообладани и разбрани, с други думи да имат мъдрост (1 Тим. 3:2; Тит 1:8; 2:2). В Деяния 15 имаме описани за това как църквата в Ерусалим е взела решение. След дълга дискусия апостолите и църквата казват това: „Защото се видя за добре на Светия Дух и на нас да направим това и това”. Видя ни се добре-това е мъдрост. Лука използва същите думи „видя ми се добре” в началото на своето евангелие. Мъдростта не е твое собствено съждение независимо от Бог. Тя идва от зависимостта от Бог. Истинската мъдрост не само идва от Бог, а е самия Исус Христос. Така че всяка мъдрост идва от Бог, защото Той е мъдрост. Вижте и следните примери, които включват правенето на преценка: Йоан 7:24 Не съдете по изглед, но съдете справедливо. 1Сол 5:21 Всичко изпитвайте, дръжте доброто. 1Сол 5:22 Въздържайте се от всякакво зло. 2Тим 2:7 Размишлявай върху това, което ти казвам; и Господ ще ти даде да разбереш всичко. Еф 5:15 И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри, Еф 5:16 като изкупвате благовремието, защото дните са лоши. Еф 5:17 Затова не бивайте неосмислени, но проумявайте, що е Господната воля. 1Кор 10:15 Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам. 1Кор 11:13 Сами в себе си съдете… 1Кор 14:29 От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават. Нека добавя една бележка под линия. Всички планове, които правим и решения, които взимаме трябва да са подчинени на суверенната воля на Бог. Планирането е чудесно, но когато го правим, нашето отношение и нагласа трябва да е в подчинение на Божията суверенна воля, защото Бог може да реши да промени нашите планове. В своето послание Яков ни насърчава да правим планове, но също ни увещава да подчиняваме нашите планове на Божията суверенна воля. Яков 4:13 Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой-си град, ще преседим там една година, и ще търгуваме и ще спечелим, Яков 4:14 когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва. Яков 4:15 Вместо това, вие тепърва да казвате: Ако ще Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова. Яков 4:16 Но сега славно ви е да се хвалите. Всяка такава хвалба е зло. Божията суверенна воля е над всичко, което правим. Признаването на Бог е признаване на Неговата суверенна воля и подчинение на нея. Постъпвайки така ние казваме: „Господи, аз искам да направя това и това, но само ако е Твоята воля. Искам да предам всичко на Твоята воля.” Така ние признаваме, че Бог може да има различни планове от нашите и Му даваме съгласието си да промени плановете ни ако Той реши. Усещали ли сте някога как се опитвате да насилите нещата? Това най вероятно означава ,че се противите на Божията суверенна воля. В такива случаи е най-добре да оставите Бог да направи каквото пожелае. Когато Бог върши нещо, всичко е спокойно и няма усещане за човешка сила. Павел често практикува това схващане (Рим 15:32; 1 Кор 4:19; 16:7). Той казва: „Планирам да ви видя скоро ако е Божията воля”. Тук се крие и една от най-големите борби в християнския живот-да пуснеш всичко и да предадеш личните си интереси в ръцете на Бог. Това е знак за духовна зрялост. И така, Бог не ние е обещал да ни води свръхестествено при решаването на неморални въпроси. Ако Той го направи, било с вътрешен сигнал или чрез сън и видение, то ние може да се доверим само ако те са в синхрон с мъдростта и моралната воля на Бог разкрита в Писанията. Но дори и да направим грешна преценка и да пропуснем златна възможност, Божията суверенна воля е толкова велика, че всичко съдейства за наше добро. Рим 8:28 Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. Това, разбира се, не е оправдание да взимаме глупави решение, но премахва напрежението винаги да взимаме най-доброто решение. Ако се предадем на Бог, Той ще изработи мъдрост от нашите грешки. Това е гениалния Бог. Той може да направи лимонада от лимоните. Ще завърша тази глава с една история. Познавам две двойки, които взеха едни и същи решения, но резултатите бяха коренно различни. Ще наречем първата двойка Дон и Деб, другата Джим и Джен. Дон и Деб завършиха колеж по едно и също време. Скоро след това те се ожениха. Дон има добре платена работа, а Деб избира да е домакиня. И двамата са високо образовани и обичат децата. И двамата са от големи семейства и мечтаят да имат много деца. След като внимателно обмислят и преценят нещата, те решават да не използват противозачатъчни. В резултат, те имат пет деца. След проучване и съветване те решават, че Деб ще ги обучава в къщи. Деб се справя добре, децата са дисциплинирани и по-зрели от останалите деца на тяхна възраст, които посещават обществени училища. Дон и Деб са страхотни родители-самите те са имали добър личен пример, а и са изчели доста материали за родители. Сега да се прехвърлим на Джим и Джен. След като се женят, те посещават християнски семинар, който ги учи, че волята на Бог е всички християни да имат големи семейства. Казват им, че Бог е срещу контрола на раждаемостта. Освен това, им казват, че Бог иска християните да обучават децата си в къщи, защото обществените училища са лоши. Ето защо, Джим и Джен започват веднага да имат деца. Джим винаги е имал проблеми с намирането на постоянна работа. Джим и Джен имат повече от пет деца. Обаче, за тях е трудно да плащат месечните си сметки и да се грижат за децата си. Те живеят в постоянни дългове. Джен започва да учи своите деца в къщи, но тя не е много добра учителка. Нейните деца не са толкова образовани и зрели колкото децата, които посещават обществените училища. Джим и Джен нямат търпението да се справят със своите деца. Те се справяха добре когато имаха само две деца, но след това живота им започна да се разпада. Следват постоянни разпри, напрежение и т.н. Така ние имаме две двойки, които са взели едни и същи решение, но с различни резултати. Оставям ви с въпроса Коя двойка е използвала мъдрост и коя не? Глава 4 Споделяне на паркинга с други християни В предишните глави видяхме, че Бог е обещал да ни води в Своята морална воля (показвайки ни границата на паркинга) и че за неща, които нямат морални последствия Той ни дава мъдрост( избор между отделни места за паркиране). Какво става обаче когато християните имат различни виждания за границите на паркинга? Какво става когато един брат или сестра смята, че една или друга практика, която ти смяташ за законно място за паркиране е извън паркинга? Има много неща, които не са грешни, но те не са и духовни. От морална гледна точка, те са неутрални в очите на Бог и Той оставя избора на нас. Божията морална воля е едно, но нейното приложение е друго нещо. Когато християните имат различия за границите на паркинга, това обикновено са различия за това как Божията морална воля да се прилага. Например, Божията морална воля е християните да са отделени от света (Йоан 15:19; 2 Кор 6:14; Рим 12:2; Яков 1:27; 1 Йоан 2:15). Но как точно християнина да е отделен от света е отворен въпрос. В следващите страници вие няма да намерите точни правила, а само някои общи принципи в Новия Завет. Святия Дух ще ви даде светлина и ще ги приложи специфично във вашия живот. Аз съм християнин от повече от 30 години и съм срещал християни, които имат собствени убеждения за границите на паркинга, които не са споделят от другите вярващи. Мойсей дал 613 закона в Стария Завет. Интересно, християните сме измислили свои собствени правила. Например, според тези правила Божията воля за всички християни е • Никога да не слушат светска музика Да започнат служение за бездомни и затворници Да започнат кампания за борба с аборта и порнографията Да нямат телевизор Да не поддържат военни и да са против всякакви войни Да раждат вкъщи Да обучават децата си вкъщи Да не използват противозачатъчни Да не ходят на кино Да не танцуват освен ако не е християнска музика Никога да не пият алкохол Да не ходят на лекар, а да вярват само на Бог Да не използват лекарства Да не ядат месо Да пазят неделята свята Да избягват нечисти храни описани в закона на Мойсей Да не четата и гледат новини Да четата Библията всеки ден Да се молят поне един час на ден Да не купуват лотарийни билети Да свидетелстват на поне един неспасен човек на ден Да не празнуват Коледа (да нямат коледно дърво, да си разменят подаръци и т.н.) Да не боядисват яйца на Великден Да не притежават скъпи коли Да не правят застраховки Да не заключват вратите на дома си Божията воля за жените християнки – да не носят бижута Да носят забрадки и воал по време на църковни събирания Да не подстригват косата си Да не носят дрехи които показват краката им Да не носят бански • Да мълчат по време на църковните събирания Ограниченията на личната съвест Във втора глава обсъдихме съвестта, която е вътрешния ориентир за Божията морална воля. Обаче, съвестта е ограничена от знанието. Всеки човек има вътрешна линия начертана от неговата съвест. Ако престъпиш тази линия, ти съгрешаваш. Понеже линията начертана от нашата съвест зависи от нашите знания, линията при едни християни се различава от други. Следователно съвестта може да осъжда дадено поведение. Това поведение е грях за мен. Също така, съвестта може да не осъжда определени действия и те да не са грях за теб. Защо е така? Защото съвестта е ограничена от твоите знания. Например, познавам един човек, който като малък му казвали, че кината са дом на дявола. Ето защо, ако той влезе в някое кино, неговата съвест ще го осъди и това ще бъде грях за него. За други християни случая не е такъв. Те могат да влязат в някое кино без да им мигне окото и дори могат да славят Бог за това. Съвестта е настоящия стандарт за Божията воля в нашия живот. Ние трябва да и се подчиняваме, защото иначе тя ще ни осъди. Обикновено, зрелите християни имат повече свобода от незрелите. Това е така, защото позрелите християни имат повече познания. Както Павел казва „за чистите всичко е чисто” ( Тит 1:15). Войни за храната и съботата Новия Завет ни дава два поучителни примера за това как християните могат да имат конфликт основан на различия в тяхната съвест. Единият бил в църквата в Рим, а другия в Коринт. Ето извадки от Римляни 14 и 15 глави. Рим 14:1 Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му, Рим 14:2 Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата яде само зеленчук. Рим 14:3 Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде; да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел. Рим 14:4 Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои. Рим 14:5 Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. Рим 14:6 Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа не го пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога. Рим 14:7 Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си. Рим 14:8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме: и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме. Рим 14:9 Защото Христос затова умря и оживя - да господствува и над мъртвите и над живите. Рим 14:10 И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище. Рим 14:11 Защото е писано: "Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще словослови Бога" Рим 14:12 И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога. Рим 14:13 Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре е да бъде разсъждението ви това - никой да не полага на брата си спънка или съблазън. Рим 14:14 Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто. Рим 14:15 Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос. Рим 14:16 Прочее, да се не хули това, което вие считате за добро, Рим14:17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух. Рим 14:18 Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците. Рим 14:19 И тъй, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание. Рим 14:20 Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън. Рим 14:21 Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, [или се съблазнява, или изнемощява]. Рим 14:22 Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява. Рим 14:23 Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение е грях. Рим 15:1 Прочее, ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си. Рим 15:2 Всеки от нас да угождава на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му. Рим 15:3 Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но, както е писано: "Укорите на ония, които укоряваха тебе, Паднаха върху Мене". Рим 15:4 Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда. Рим 15:5 А Бог на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие помежду ви по примера на Христа Исуса. Рим 15:6 щото единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос. Рим 15:7 Затова приемайте се един друг, както и Христос ви прие, за Божията слава. В Коринт проблема е различен, но принципа е един и същ. Някои в църквата смятали, че яденето на идоложертвено е грях. Други са знаели, че идолите не са истински и затова имали свободата да ядат такова месо. Ето и инструкциите на Павел: 1Кор 8:7 Но това знание го няма у всички; и някои, както и до сега имат съзнание за идолите, ядат месото като жертва на идолите; и съвестта им като слаба, се осквернява.. 1Кор 8:8 А това що ядем, не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо. 1Кор 8:9 Но внимавайте да не би по някакъв начин тая ваша свобода да стане спънка на слабите. 1Кор 8:10 Защото, ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, не ще ли съвестта му да се одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено? 1Кор 8:11 И поради твоето знание слабият погива, братът, за когото е умрял Христос. 1Кор 8:12 А като съгрешавате така против братята, и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христа, 1Кор 8:13 Затуй, ако това що ям съблазнява брата ми, аз няма да ям до века, за да не съблазня брата си. Каталог: library -> duhovni duhovni -> Разчупване на оковите Победа над: Отрицателните мисли duhovni -> Бог и човекът човешки теории за човека duhovni -> Обикновеният път duhovni -> Към световно единство гари Ка duhovni -> Парчета живот в галерията на Този, Който все още върши чудеса duhovni -> На корицата duhovni -> Новата световна религия гари Ка Бестселър Прекрачване на прага duhovni -> Превод: Илиана Иванова Редакция и корекция duhovni -> Аоурън и дженис РодЖърс Оригинално заглавие Изтегляне 383.64 Kb. Сподели с приятели:
|