Книга към бъдещата морска политика на Евросъюза: Европейска визия за океаните и моретата
Управляване на интерфейса земя/море
Изтегляне 1.01 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Как може успешно да се приложи ICZM Как може най-добре ЕС да гарантира продължителното и устойчиво развитие на пристанищата
- 4.1. Данни за многостранните дейности
- Върху какви принципи трябва да се разработва Европейския атлас за моретата
- 4.2. Пространствено планиране за една растяща морска икономика
- Какви са принципите и механизмите, които ще бъдат в основата на системите за морско пространствено планиране
- Как финансовите инструменти на ЕС могат да допринесат в най-голяма степен за постигането на целите на морската политика
- Как трябва да се отразява морската политика в дискусиите по отношение на следващата финансова рамка на ЕС 5. МОРСКО УПРАВЛЕНИЕ
- Как може да се приложи в ЕС един интегриран подход към морските дейностиКакви принципи трябва да лежат в основата на такъв подход
3.4. Управляване на интерфейса земя/море За да се координират многостранните употреби на крайбрежните зони, тяхното влияние и политиките за развитие, много крайбрежни власти са се ангажирали в интегриран мениджмънт на крайбрежните зони (ICZM). Един от принципите на ICZM e да интегрира морето, сушата и техните интерфейсни области под единен интегриран мениджмънт, а не да ограничава този мениджмънт до сухоземните зони. През май 2002 г. Европейският парламент и Съветът приеха препоръка77, с която държавите-членки трябва да развиват стратегии за ICZM с техните регионални и локални власти, както и заинтересованите страни. В хода на 2006 г. Комисията ще оцени прогреса и ще прецени дали по-нататъшните мерки са подходящи. Съгласуваността на политиките на ЕС, които засягат крайбрежните зони и интеграцията на различни нива на управление са предпоставка за успешно ICZM. Актуалните решения на крайбрежното планиране и управленческите въпроси най-добре се намират на регионално или местно равнище. С оглед на взаимозависимостта между крайбрежните и морски въпроси по интерфейса земя-море, една цялостна морска политика на ЕС има основен залог в успеха на ICZM. Ето защо трябва да се обърне внимание на механизмите за сравнителен анализ, приложими на територията на ЕС и на обмена на най-добри практики. Една важна връзка между сушата и морската екосистема се дава от продължителния поток на вода от нашите реки към морето. Там където това не е биологически разлагаемо, замърсяването отива в океаните. Някои от нашите морета, например Северно, се справят с това по-добре от други, като Балтийско море например поради дълбочината, турбуленцията и полузатворения характер. Тъй като базираното на екосистемите управление на крайбрежните води се развива въз основа на Тематичната стратегия за морска среда, възможно е да се идентифицират мерки на сушата, които трябва да се вземат, ако целите им могат да бъдат постигнати. Много от замърсяването, което оказва влияние върху морската среда, произтича от източници, базирани на сушата: хранителни вещества от фермите, градски и индустриални отточни води, пестициди, въглеводороди и химикали. Един от най-ярките примери за ролята на крайбрежните региони в свързването на дейностите по вода и суша е този на пристанищата. Те са основен елемент в световната логистична мрежа, те са местоположението на бизнес дейностите и предоставят място за живеене и устройства за туристите. След като в началото са били обърнати само към една дейност, сега те са се превърнали в мултифункционални селища. Европейската организация за пристанищата (ESPO) посочва: „ЕС просто не може да функционира без своите пристанища. Почти цялата външна търговия на Общността и половината от вътрешната й влиза или излиза през над 1000 морски пристанища, които съществуват в 20 морски държави-членки в ЕС”.78 Освен това ЕС има политика за насърчаване на прехода от сухоземен транспорт към воден транспорт. Както ECSA изтъква „в тези сектори, където се конкурираме пряко с други видове транспорт, корабоплаването остава до голяма степен най-рентабилната форма на транспорт”79. Това е една от причините, поради която корабоплаването на кратки разстояния и морските магистрали ще бъдат подкрепяни и по-нататък в интегрираната транспортна система на ЕС. Развитието на корабоплаването в ЕС в контекста на растящата световна търговия, която напоследък се е разрастнала по-бързо отколкото световната икономика за последните шест десетилетия, е зависимо от ефикасния пристанищен капацитет. Процесът по планирането и рамката на публичната политика ще трябва да постигнат това на фона на нарастваща конкуренция за пространство в и около пристанищата, да не говорим за екологичните причини. В този контекст основен въпрос е съгласуването на развитието на морския транспорт и запазването на околната среда на фона на ограниченията, наложени от разпоредбите на ЕС по Natura 2000 и Директивите за птиците и естествената среда80 като в същото време се разглежда нуждата от разширяване на пристанищата за допълнително развитие на интермодалните транспортни услуги. Тази тема е свързана с въпроса дали пристанищните дейности трябва да се извършват в няколко, много ефикасни пристанища, свързани с европейските транспортни мрежи (TEN-T) или да се разпределят между по-голям брой пристанища, като по този начин се избегне излишното концентриране на дейност с придружаващите я проблеми относно натовареността и натиска върху околната среда и инфраструктурата на хинтерланда. Тъй като корабостроителниците и пристанищата не могат да бъдат премествани така, както другите индустрии, са разработени редица регионални групи. Най-добрите практики могат да бъдат разпространявани посредством свързването им и превръщането им в истински центрове на морско съвършенство, покривайки пълния набор от морски сектори. През 2005 г. регионална морска група с морски координатор бе създадена в Шлезвиг-Холщайн. Френското виждане за регионалните полюси на конкуренция също е важно в този контекст81. Как може успешно да се приложи ICZM? Как може най-добре ЕС да гарантира продължителното и устойчиво развитие на пристанищата? Каква роля може да се играе от регионалните центрове за морско усъвършенстване? 4. ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНСТРУМЕНТИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ВРЪЗКИТЕ НИ С ОКЕАНИТЕ 4.1. Данни за многостранните дейности Морски данни „O mer, nul ne connait tes rchesses intimes", Baudelaire, Les fleurs du mal. По-доброто разбиране на конкурентното използване на океана ще наложи по-добри данни и информация относно морските дейности, независимо дали са социални, икономически или възстановителни, както и тяхното влияние върху ресурсната база. Добрите данни също така са от значение за морските икономически оператори. Но въпреки това все още има големи проблеми с хармонизацията и надеждността на данните, както и недостатъчен и географски небалансиран мониторинг в морските региони на ЕС. Тези пропуски трябва да бъдат разгледани, ако искаме да разработим здрава и трайна морска политика на ЕС. ЕС може да разгледа създаването на европейско морско наблюдение и мрежа от данни, които да фокусират трайно върху подобряването на систематичното наблюдение (на место и от космоса), интероперативността и увеличаването на достъпа до данни, основани на ясни, отворени и динамични ICT решения. Такава мрежа би позволила интегриран анализ на ЕС на различните видове данни и метаданни, събирани от различните източници. Тя би целяла предоставянето на източник на първични данни за прилагането в конкретни услуги за прогнозиране и мониторинг за обществените власти, морските услуги и свързаните с тях индустрии и изследвания интегрирано съществуващи, но фрагментирани инициативи. Подобряването и разпространяването на морски данни също така би разкрило възможности за високотехнологични комерсиални компании в морския сектор и би подобрило ефикасността на дейности като морското изследване, управлението на морските ресурси и морските изследвания в европейските лаборатории. То би допринесло значително за намаляването на настоящата несигурност относно океанската система и промените в климата, повишавайки с една степен точността на прогнозиране на времето. Създаването на такава мрежа ще изисква ЕС да поеме законодателни, институционални и финансови стъпки. Законодателството може да е нужно например за улесняване на по-добрия достъп до данни от източници като тези на общата риболовна политика и рамковите програми за изследвания. Институционалните промени биха включвали засилването на съществуващите органи на национално, регионално и европейско ниво и създаването на постоянен секретариат с експертиза в научната и информационна технология Финансовата подкрепа трябва да цели да бъде устойчива и дългосрочна. Представителите на тези, които имат нужда от данни, включително държавите-членки, Комисията, Европейската екологична агенция (ЕЕА)82, Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), европейския надзорен орган на глобалната система за сателитна навигация (GNSS)83, общността за промяна на климата, индустрията и доставчиците на услуги трябва непрекъснато да преразглеждат приоритетите и да поставят цели. В този контекст инициативата за глобален мониторинг на околната среда и сигурността (GMES)84 ще приложи редица обществено информационни услуги в подкрепа на европейските политики, извлечени от наблюдения на място и от Космоса. Морските услуги са идентифицирани като пръв приоритет. GMES трябва да представлява съществен компонент от мрежата данни. GMES също ще допринесе за постигането на целите на инициативата за Инфраструктура за пространствена информация в Общността (INSPIRE)85, географска информационна система, необходима за изготвянето на екологична политика. Трябва да се отдели внимание на създаването на европейски програми за развитие на подробното картографиране на европейските крайбрежни води за целите на пространственото планиране, сигурността и безопасността. Картографирането на съществуващите и планирани дейности в морето и по морското дъно е от голямо значение. Картографирането на местоположението на морската флора и фауна е нужно за екосистемния анализ. Изчерпателното картографиране на морското дъно има многостранно приложение. Дотолкова, доколкото това се изисква от новите програми за събиране на данни, трябва да се използва възможността за даването на индустрията на възможност за предлагане на употреба на по-ясни и ефикасни сензори за данни, за да се намали разходът за събиране на данни. Докато няколко неправителствени организации са показали своята подкрепа за акустичното картографиране на морското дъно, в същото време те изтъкват, че процесът на картографиране сам по себе си може да повлияе негативно на морските бозайници. Те предлагат процеса да подлежи на географски и сезонни ограничения, за да се защитят бозайниците особено през специалните за тях годишни периоди86. На базата на събраните данни от различните източници ЕС може също така да разработи атлас на крайбрежните води на ЕС, който може да послужи като инструмент за пространствено планиране. Това би било от полза за подобния проект на ООН87 и стойностен образователен инструмент за повишаване на съзнателността на европейците относно тяхното морско наследство. Данни за движенията на съдовете По-добрите данни също са нужни за обществените власти за наблюдаване на човешките, икономически и други дейности в крайбрежните води. В частност информацията в реално време относно движенията на плавателните съдове трябва да се подобри. Тази информация е не само важно за навигацията, но може да се използва и за откриване на незаконни действия: контрабанда, трафик на хора, терористични дейности, нелегални разтоварвания на кораби. Съществуват редица системи за проследяване на плавателните съдове в отделните пристанища, брегови ивици и сектори като риболова, безопасността и сигурността. Обменът на информация свързана с безопасността и сигурността на европейско равнище между компетентните власи се постига посредством системата SafeSeaNet88 (разработена от Комисията и оперирана от EMSA). Националните мониторингови риболовни центрове редовно изпращат позиционна информация относно собствените си плавателни съдове към мониторинговите центрове на държавите, в които се намират тези плавателни съдове. Координацията между държавите-членки в това отношение трябва да се подобри със създаването на Общностната агенция за контрол в риболова във Виго през 2006 г. Наскоро на срещата на подкомисията за радиокомуникации и изследвания и аварийни операции (COMSAR) на IMO бе договорено, че създаването на широкообхватни системи за идентификация и проследяване (LRIT) на корабите и тяхното местоположение, базирани на сателитите, може да се управлява от регионални центрове. На равнище ЕС такава регионална система ще се изгради върху съществуващата система SafeSeaNet. Тези системи ще се използват все по-често както от военни, така и от граждански потребители. Идеята е да се премине към интегриране на съществуващите системи, която да комбинира информация от различни местни източници за самата брегова линия и от новите източници, като Галилео и космическите системи за земно наблюдение89. Във водите на ЕС допълнително изискване ще бъде пълната интероперативност между системите и секторите на различните държави-членки. В допълнение тези системи могат да се използват за развиване на сътрудничеството с някои от съседите на ЕС. Особено важни в това отношение ще бъдат Русия и нашите партньори в Европейската икономическа зона (ЕЕА), Норвегия и Исландия. Що се касае до Средиземноморието Европейският съвет от декември 2005 г. вече е поискал да се извърши предварителна работа относно обща система за наблюдение за борба с нелегалната имиграция. Върху какви принципи трябва да се разработва Европейския атлас за моретата? Как може да се създаде, поддържа и финансира Европейската мрежа за морски изследвания и данни върху една трайна основа? Трябва ли да се разработи изчерпателна мрежа от съществуващите и бъдещите системи за проследяване на плавателните съдове за крайбрежните води на ЕС? Какви източници на данни трябва да се използват, как те ще бъдат интегрирани и на кого ще предоставят услуги? 4.2. Пространствено планиране за една растяща морска икономика Тъй като морските дейности продължават да се развиват, ще има нарастваща конкуренция между тях за използването на европейските крайбрежни води. Без някаква форма на индикативно планиране инвестиционните решения ще бъдат спъвани от несигурността по отношение на това, дали въпросната дейност ще бъде лицензирана за конкретното място. Комисията вярва, че трябва да се създаде една система на пространствено планиране за морските дейности във водите под юрисдикцията на или контролирани от държавите-членки. Тя трябва да се гради на базирания на екосистемата подход, изложен в тематичната стратегия за морската околна среда, но трябва също така да се занимава с лицензирането, промотирането и поставянето на ограничения пред морските дейности. Нужен е широк дебат за принципите, които трябва да са в основата на това планиране. Някои държави-членки вече имат някакъв опит в тази област. Канада и Австралия прилагат такива системи. Въпреки че индивидуалните решения относно дейностите трябва да се вземат на национално или локално равнище, ще е необходима степен на общност между системите, за да се гарантира, че решенията, които влияят на едни и същи екосистеми и трансгранични дейности, като тръбопроводи и маршрути за корабоплаване, ще се разглеждат по сходен начин. Канадският опит предлага два важни урока. Първият е, че такива планови системи трябва да се разработват с участието на всички важни заинтересовани страни. Вторият е, че процесът става както по-лесен политически, така и по-ефикасен икономически, ако се предоставят подходящите инструменти за управление. Сред тях са системите за предоставяне на разширени пространствени данни, както е посочено е 4.1, кумулативните оценки на влиянието върху околната среда (EIAs) и защитените морски зони (MPAs). Една бъдеща морска политика трябва да изгради инструменти и методи за гарантиране на съвместимостта между сухоземните и морски системи, за да се избегне дублирането на разпоредби или трансфера на нерешени проблеми по сухоземното планиране към морето. Добра идея би било да се асоциират колкото се може по-тясно едни и същи заинтересовани лица в процесите по планирането на всяка една система. Обща визия под формата на план за цялостно крайбрежно и морско пространствено развитие може да представи ясен набор от политически цели и принципи. Тъй като икономическата дейност се насочва все по-навътре в морето, тя все повече ще се извършва във води, които са обект на правото на мирно преминаване. ЕС и държавите-членки ще трябва да поемат водачеството в гарантирането на създаването на многостранни правила за позволяването на съгласуването на това право с нуждите на морското пространствено планиране. Какви са принципите и механизмите, които ще бъдат в основата на системите за морско пространствено планиране? Как могат тези системи за планиране на сушата и в морето да бъдат конкурентноспособни? 4.3. Извличането на максимума от финансовата подкрепа за крайбрежните региони Крайбрежните региони получават финансова помощ от няколко политики на ЕС. Основният източник е политиката за единство, а именно структурните фондове (ERDF, ESF)90 и фондът за единство, целта на която е да намали регионалните различия. Тази помощ може да направи крайбрежните райони по-атрактивни за бизнеса посредством отговарянето на някои основни изисквания за подобряване на условията на живот и работа и посредством създаването на благоприятна среда за инвестиции. За подобряването на конвергенцията на тези райони, които са изостанали, както и за насърчаването на конкурентноспособността и заетостта, ERDF предоставя помощ по отношение на изследването, иновацията, информационните технологии, финансовия инженеринг и групите като подобрява сътрудничеството между регионите. TEN-T предоставя финансова подкрепа на пристанищата, морските магистрали и транспортните връзки с пристанищата. Тази подкрепа трябва да продължи и да облагодетелства по-нататъшното развитие на дейностите по морското наследство и да спомогне за разпространяването на най-добрите практики в морското управление. Тя също така трябва да отразява специалната роля, която играят крайните региони във сферата на морските дейности. Тези региони се нуждаят от разработване на устойчиви риболовни отрасли, изследване на биоразнообразието и разработване на нови продукти, които се основават на него, устойчив туризъм, подобряване на връзките, включително телекомуникационните и енергийни такива и разработване на системи за планиране посредством които всичко това да може да се хармонизира. ERDF и фондовете за единство играят важна роля в тези области на Евросъюза, който финансово са най-неспособни да развиват нови морски стратегии, включително и някои от новите държави-членки.Новият европейски риболовен фонд също ще стимулира алтернативни на риболова икономически дейности91 като “екологичния туризъм” като част от неговата подкрепа за трайното развитие на крайбрежните риболовни зони. По инструмента за европейско съседство и партньорство92, трансграничното сътрудничество ще спомогне за справяне с предизвикателствата, които са споделяни от страните, граничещи с морски басейни (например Балтийско море, Средиземно море, Черно море). Трябва да се обмисли и дали могат да се използват и други финансови инструменти на ЕС като финансирането посредством Европейската инвестиционна банка. Това може да се използва за инфраструктурно инвестиране с цел улесняване както пространственото планиране (например строежът на нови плавателни съдове съобразен с картографията или със сензорни матрици за акумулиране на данни) и прилагането на стратегии за развитие на конкурентноспособни стълбове в крайбрежните региони или за подобряване на връзките с морските източници на подновяема енергия. Други финансови инструменти могат също да се използват като ESF93, ЕAFRD94, рамковата програма RTD95 и LIFE96. За да се използват по най-добрия начин и за да се разработят съвместните действия между всички тези финансови инструменти е необходимо интегриран подход на регионално равнище. Данните относно цялостното ниво на финансова помощ в ЕС или държавите-членки и нейното разпределяне между различните морски дейности в крайбрежните зони могат да бъдат подобрени. Това може да е от значителен интерес за развитието на морската политика. Трябва да се обърне внимание на това как най-добре да се запълни тази дупка. Зелената книга относно европейската инициатива за прозрачност повдига този въпрос. Ще бъде нужно да се обмисли как новите цели на европейската морска политика могат да бъдат подкрепени посредством финансови инструменти на ЕС. В този контекст има нужда от обсъждане на това как натоварванията за определени крайбрежни региони или държави-членки трябва да бъдат отразявани при разпределянето на финансите по региони. Тези натоварвания включват разходи, свързани с борбата с незаконната имиграция97 и престъпленията от морето, безопасността и сигурността на корабите, отговора на замърсяването, предизвикано от корабите, защита от наводнения и разходи за инфраструктури, обслужващи вноса и износа на Евросъюза през пристанищата. Как финансовите инструменти на ЕС могат да допринесат в най-голяма степен за постигането на целите на морската политика? Има ли необходимост от по-добри данни за крайбрежните региони и за морските дейности? Как трябва да се отразява морската политика в дискусиите по отношение на следващата финансова рамка на ЕС? 5. МОРСКО УПРАВЛЕНИЕ 5.1. Изготвяне на политика в рамките на ЕС Всяка форма на океанско управление трябва да взима предвид принципите, изложени в Договора за Европейския съюз във връзка с областите на политика и разпределянето на компетенциите между институциите на ЕС, държавите-членки, регионите и локалните институции. На тази база и в съответствие с принципа на субсидиарността трябва да се разгледат секторните и регионалните особености. Една всеобхватна морска политика на ЕС трябва да има за цел растежа и увеличаването и подобряването на работните места, като така помага за развитието на силна, растяща, конкурентна и трайна морска икономика в хармония с морската околна среда. Тя трябва да асистира в избягването и минимизирането на конфликти по въпроси свързани с употребата на морското пространство и, където се появят конфликти, трябва да изложат ясни и договорени пътища за тяхното разрешаване. Трябва да се предостави по-голяма сигурност за индустрията и другите заинтересовани лица и по-ефективен подход към запазване на моретата. Европейският социален диалог в морските сектори има все по-важна роля в този контекст. Комисията насърчава социалните партньори да работят заедно с цел постигане на положителни резултати като подобрени работни условия и перспективи за кариера. Всичко това налага координиране и интегриране между секторните политики. Това се подкрепя от задълженията, поети в контекста на Световната среща за устойчиво развитие през 2002 г.98 и разпоредбите на UNCLOS99. Освен това напредъкът на науката и технологията сега прави възможно по-доброто разбиране на взаимодействията и отношенията между океаните и тяхното използване. Разработването на технология, включваща мониторинг и изследване на моретата, допринася до невиждана в миналото степен за интеграцията на данните. Посредством интегрираните политики най-добре се реализират значителни икономии вследствие развитието на нови технологии. Във връзка с прилагането на морското право трябва да се реализират коефициенти на полезно действие посредством координирана употреба на оскъдни, но скъпи ресурси на държавите-членки. Някои общи принципи могат да бъдат договорени за изготвянето на морска политика, като те ще включват пространствено планиране: - с оглед на сложността на връзките, процедурите трябва да гарантират интегрирането на най-добрите технически и научни средства, които са достъпни; - с оглед на трудността на политическите действия относно моретата и на това, че заинтересованите страни трябва напълно да подкрепят ограниченията, на които са обект и за да могат да вникват в страничните ефекти за страните по конкретната дейност всички заинтересовани лица трябва да бъдат консултирани; - Изготвянето на политика свързана с моретата и океаните трябва да подлежи на строго координиране, за да се гарантира единство между секторите, целите на политиката, географията и нашите външни политики. Трябва да бъдат идентифицирани институционалните компетенции и средства за сътрудничество, съвместна дейност, координиране и интеграция. - Разглеждането на свързаните с морето въпроси там, където това е нужно, трябва да се насърчава в политиките на ЕС, като се обръща конкретно внимание на единството на целите на политиките; - Изготвянето на политика трябва да включва набелязването на цели, съобразно които трябва да се оценява представянето, както и трайното усъвършенстване на политиките и тяхното прилагане въз основа на тези оценки. В ЕС гореизложените принципи могат да се прилагат отчасти посредством съществуващи институции, включително и Икономическата и социална комисия и Комисията на регионите. Секторни консултативни институции, създадени от Съвета (например регионалните консултативни съвети в риболовния сектор100) или Комисията (консултативни комисии за секторна индустрия и гражданско общество, научни консултативни комисии за различните сектори101), но ще трябва да бъдат допълнени от съответните кроссекторни органи. Комисията вече е предприела стъпки по посока засилването на вътрешната координация по въпросите на океаните и моретата и очаква това да бъде отразено в нейните политически предложения вбъдеще. Пример за структура за по-нататъшна интеграция на политиките може да бъде намерен на равнище ООН, където службата “ООН-океани”102е създадена за подобряване на координацията на политиките свързани с океаните в дванадесет различни организации на ООН. Във военната комисия на ЕС се работи по морските измерения на европейската политика за сигурност и отбрана (ESDP). Съветът може също да пожелае да разгледа създаването на хоризонтална работна група към COMAR, която да се занимава с международните правни въпроси, да подпомага работата на COREPER при изготвянето на решения на Съвета относно морските въпроси, които налагат кроссекторна дискусия. Той може да обсъди колко добре трябва да се организира политическият вход на високо равнище при взимането на решения свързани с морските въпроси в светлината на начина, по който работата се координира между седемте секторни съвета за преразглеждане на стратегията за устойчиво развитие103. По подобен начин Парламентът може да поиска да обсъди как да вземе предвид нуждата от по-интегриран подход за морските решения в своята вътрешна организация на работа. Комисията възнамерява да проведе преглед на съществуващото право на ЕС, което касае морските сектори и крайбрежните райони104, да идентифицира възможните противоречия и потенциалните съвместни действия. Заинтересованите лица, включително и социалните партньори, са поканени да идентифицират и обяснят мненията и предложенията си за подобряването в това отношение. Комисията е посочила в своята тематична стратегия за защита на морската среда, че морското пространствено планиране ще се въведе в регионалните екосистеми. Тя е призовала държавите-членки да стартират подходящи процеси за планиране. За тази цел, там където е необходимо, държавите-членки трябва да използват съществуващите процеси. За тази цел там където е възможно държавите-членки трябва да използват съществуващи регионални организации, чиито дейности влияят върху морските дейности, като например HELCOM105 за Балтийско море, ОSPAR106 за Североизточния Атлантик, UN-MAP107 и Барселонския процес108 за Средиземноморието, както и регионални и международни риболовни организации. Една от опциите е да се подходи към процесите с индикативно планиране, като се идентифицират действията, които би трябвало да получат правна форма от компетентните власти, било то на локално, национално или на равнище на ЕС. Влиянието на това индикативно планиране би зависило от неговата легитимност и в частност от степента, в която то се основава на консенсуса на участващите държави, степента на ангажираност на заинтересованите страни, качеството на научните входни данни и прозрачността на процесите. Ролята на ЕС в този процес на планиране ще бъде да се посочат параметрите, да се дефинира географския обхват ха включените региони (както това вече е направено в тематичната стратегия) и елементите на планирането, които са от общ интерес. Примери за това са трансевропейските мрежи, дефинирането на зоните, близки до някои дейности по общата риболовна политика или екологичното право на ЕС. Може би най-важното е ЕС да предостави инструменти за пускане в ход на тези процеси. Конкретното планиране ще бъде оставено изцяло на властите в държавите-членки, тъй като Комисията ще се ограничи до мониторинг на изпълнението на правилата, изложени в общия интерес. В този процес държавите-членки също така ще трябва да включат заинтересованите трети страни. Морското управление трябва да използва придобития от регионалната политика опит в областта на координирането, сътрудничеството, обменът на най-добри практики и партньорството в секторните политики, включващи всички заинтересовани лица. Една годишна конференция относно най-добрите практики в морското управление би могла да бъде полезна при събирането на различните правителствени пластове и заинтересовани лица. Как може да се приложи в ЕС един интегриран подход към морските дейности?Какви принципи трябва да лежат в основата на такъв подход? Трябва ли да се провежда годишна конференция относно най-добрите практики в морското управление? Каталог: world -> stranici stranici -> Приложение 1А stranici -> Програма за парламентарна практика (ipp) допринася за разбирателството между народите, както и за укрепването на демократичните ценности Изтегляне 1.01 Mb. Сподели с приятели:
|