Книга към бъдещата морска политика на Евросъюза: Европейска визия за океаните и моретата


Морски дейности на правителствата



Изтегляне 1.01 Mb.
страница5/6
Дата11.09.2016
Размер1.01 Mb.
#8952
1   2   3   4   5   6

5.2. Морски дейности на правителствата
Степента на интеграция на управленски функции отнасящи се до териториалните води и EEZs варират между държавите-членки. В някои случаи една власт (брегова охрана, полиция или въоръжени сили) е отговорна за почти всички функции. В други търсенето и спасяването, митническият контрол, граничният контрол, риболовната инспекция и екологичния контрол са поверени на различни власти използващи различни инструменти.
Едно придвижване към повече координация между тези дейности и между държавите-членки може да допринесе за интеграцията и за по-високата ефикасност.
Вече има примери в ЕС за по-географски интегриран подход. Създадени са агенции на ЕС в области като морска безопасност (EMSA), контрол на външните граници (FRONTEX)109 и контрола на риболова. Приетото в тези сектори законодателство насърчава държавите-членки да си сътрудничат по отношение на определени дейности за контрол и прилагане. Налице е сътрудничество между държавите-членки, както и с агенциите на ЕС. В митническата област предложенията за електронна митническа среда и модернизиран митнически кодекс ще насърчат по-нататъшната интеграция. Има знаци за все по-нарастващата полезност на сътрудничеството и интеграцията на предприетата от ЕС и държавите-членки работа през границите и секторите, включително и в управлението на териториалните води и EEZs. Разширяването на този подход до други области (митнически контрол и контрол на безопасността на стоките, вкарвани в ЕС) може също да се обсъди.
По отношение на предотвратяването на морското замърсяване Европейският парламент и Съвета са направили отпратки към създаването на взаимно сътрудничество между органите за прилагане. Комисията беше поканена да предаде до края на 2006 г. изследване относно приложимостта на европейската охрана на бреговете110.
Тенденцията относно моретата изглежда е по посока на „Общо морско пространство на ЕС", ръководено от същите правила за безопасност, сигурност и екологична защита. Това би могло да повиши ефикасността в управлението на териториалните води и EEZs чрез държавите-членки и да постави корабоплаването на кратки разстояния в същата ситуация, както сухоземния транспорт между държавите-членки. Това би имало последствия за каботажа в рамките на международните търговски обсъждания.
Държавите-членки вече нямат избор, а си сътрудничат една с друга при постигането на определени цели на ЕС или на трансграничното сътрудничество. Правят се значителни икономии, които правят възможно натоварването на правителствените агенти с изпълнение на различни задачи и използват средствата за множество цели. Някои държави-членки са разработили общи координационни центрове или са прехвърлили отговорност на отделна власт. Например във френската система на морски префекти една власт оперираща под правомощията на министър-председателя, има цялостна отговорност за всички управленски функции в определена област на крайбрежните води.
Холандската брегова охрана е пример за различен вид интеграция, в която една власт управлява множество капитали, необходими за управлението на крайбрежните води, като плавателни съдове и самолети и предоставя тези капитали или пък услуги на други власти при поискване. Това предполага, че може да има полезно икономисване, което да се прави посредством общо опериране и общо придобиване на капиталите.
Потенциалните икономии на ниво ЕС са много по-големи. Държавите-членки вече са признали това посредством създаването на редица агенции на ЕС. Растящата нужда от идентифициране, залавяне и привличане под отговорност на индивите, които са ангажирани с контрабанда, трафик на човешки същества, нелегален риболов, тайна имиграция и тероризъм предполага определена степен на спешност за координирането на съществуващите национални средства и общото набавяне на нови такива. Оценяването на агенция FRONTEX ще спомогне за определянето на това дали тази агенция трябва да бъде активна в засиленото сътрудничество с митническите служби и другите власти за въпросите на сигурността по отношение на стоките.
Съвместяването на граждански и военни технологии и по-коректно в изследването на морето, трябва също така да спомогне за намаляването на дублирането на възможностите.
То също така може да бъде полезно за преразглеждане на финансирането, което е налице за контролиране на дейностите на държавите-членки, които функционират като ключови “входове” към вътрешния пазар. Настоящата система не отразява диспропорционалното натоварване на някои държави-членки по отношение на граничния контрол, например в Средиземноморието111.
Как ЕС може да подпомогне стимулирането на по-голямо единство, рентабилност и координация между правителствените дейности по крайбрежните води на ЕС?

Трябва ли да се създава служба за охрана на бреговете на ЕС? Какви би трябвало да бъдат целта и функциите й?

За какви други дейности трябва да се разработи едно “Общоевропейско морско пространство”?

5.3. Международни правила за глобални дейности
Голяма част от морската политика, особено що се касае до трансграничните дейности, най-добре се регулира въз основа на международни правила. Тъй че ако ЕС разработи нови идеи в морската политика, той ще иска да ги сподели с международната общност. Там където той открие нужда от нови международни правила, той ще даде своя принос за тяхното въвеждане. Доколкото някои трети страни нямат достатъчно капацитет или ефективно управление за прилагане на международно договорените правила, той ще иска да използва своите външнополитически механизми, за да насърчи зачитането на международните стандарти, включително и чрез политически диалог с трети страни.
ЕС може да гарантира бърза ратификация на международните конвенции112, към които принадлежи. За случаи, попадащи в неговата компетенция и по-конкретно в контекста на смесените споразумения, ЕС може да регулира условията за приемане на държави-членки.
Докато ЕС може да допринася за по-доброто прилагане на международните инструменти, той трябва да отдаде особено значение на използването на своята външна политика за създаване на международно поле с равни условия за всички и да гарантира честната конкуренция между икономическите оператори. Комисията възнамерява да разгледа как може да използва различните инструменти на външната политика за тази цел.
Европейските корабостроителници, които са обект на държавно подпомагане в ЕС113, срещат несправедлива конкуренция от страна на редица Азиатски държави, тъй като правилата на Световната търговска организация или OECD остават неприлагани. В тази връзка е важно да се използват антидъмпинговите правила на СТО във възможно най-пълната си степен114.
Настоящите преговори със Световната търговска организация по рунда за развитие от Доха (DDA) за услугите (GATS) представляват основен инструмент за постигането на недискриминационен достъп до пазара за операторите на морски услуги от ЕС. Тези преговори трябва да се основават на това, което вече е направено в този сектор по време на уругвайския рунд за модела за морските транспортни услуги, покриващи недискриминационния достъп до пазара на международния морски транспорт и достъпа и предоставянето на морски спомагателни услуги, както и недискриминационно използване на пристанищните услуги. Това е дори още по-важно с оглед на преговорите за морския транспорт, които бяха временно прекратени след уругвайския кръг и на това, че в СТО не бе намерено подходящо решение за този сектор през цялото това време.
Инструментите за развитие и сътрудничество биха помогнали за насърчаването и подпомагането на приемането в трети държави на най-добри практики в морското управление, които практики са развити в ЕС. Добър пример за това е прогресът в системите за флага и пристанищния контрол, които трябва да са толкова ефикасни, доколкото това е възможно115 ако международните правила за морския транспорт и риболова трябва да са ефективни. Интегрираното управление на крайбрежните зони и устойчивото управление на крайбрежните води стават все по-важни за премахването на бедността в трети държави и могат да бъдат подсилени от европейските ноу-хау и подкрепа.
Приемането и прилагането на договорените правила в контекста на UNCLOS може да се засили посредством систематично въвеждане в споразуменията на отпратки към Международния трибунал за морско право или там където е подходящо, на други форми на уреждане на спорове за всички спорове, които не могат да бъдат уредени чрез дипломатически консултации.
Когато се стигне до изготвяне на правила в многостранен контекст ЕС трябва да се стреми към еднаквост, прозрачност, ефикасност и опростеност на правилата, отнасящи се до океаните и моретата. Европейската общност и нейните държави-членки са договарящи страни по UNCLOS. Ето защо ЕС има основания да подкрепя широк консенсус по много важни въпроси. Постепенното доизграждане на ролята на ЕС прави международните споразумения и организации по ефективни и трябва да се базира на солидната подкрепа на държавите-членки. ЕС и неговите държави-членки вече допринасят значително за приложението, както на глобално равнище така и в рамките на ЕС, на договорените мерки в дванадесетте суборганизации на ООН и другите международни форуми, занимаващи се с океанските и морски работи. Статутът на ЕС в тези форуми трябва да отразява тази роля, което понастоящем не винаги е така. Ролята и статута на ЕС в международните организации, занимаващи се с морски въпроси, трябва да бъде преразгледана, като се вземе под внимание фактът, че в някои случаи въпросите, които се обсъждат, попадат в изключителната компетенция на Общността. Въпросът за членството в Общността в IMO трябва да се разгледа на базата на съответната препоръка на Комисията от 2002 г.116
Разпределението на ролите между Комисията, Президентството и държавите-членки трябва да бъде внимателно адаптирано за всеки контекст. Най-добрите практики, разработени във връзка с форумите, където статута на ЕС е до голяма степен еднакъв с неговите компетенции (например Световната търговска организация, FAO, регионалните риболовни организации) трябва да се приемат, когато това е възможно. За да предостави база за по-нататъшен прогрес в тази област Комисията възнамерява да извърши анализ на настоящата ситуация и опциите за бъдещето по отношение на международните споразумения и организации в областта на морската политика.
Правната система, която е свързана с океаните и моретата, която се основава на UNCLOS, трябва да бъде разработена, за да може да се справи с нови предизвикателства. Режимът на UNCLOS за EEZ и международните протоци прави по-трудна задачата за крайбрежните държави да упражняват юрисдикция над преминаващите кораби въпреки факта, че всеки един инцидент, който води до замърсяване, в тези зони представлява огромен риск за тях. Това прави трудно съобразяването с общите задължения (създадени от UNCLOS) на крайбрежните държави при защитата на тяхната морска околна среда срещу замърсяване.
Защитата на морската среда и биоразнообразието във водите отвъд националната юрисдикция се е превърнала във важен приоритет за международната общност. В този контекст връзката между UNCLOS и Конвенцията за биологическо разнообразие се нуждае от изясняване. ЕС и неговите държави-членки трябва да участват активно в разработването на глобалната морска оценка на ООН117.
Във връзка с експлоатирането на дълбоководните генетични ресурси, ЕС ще трябва да заеме позиция относно това доколко той може да подкрепи един международен регулаторен режим, базиран на споделянето на изгоди118.
В контекста на съществуваща забрана за износ на опасни отпадъчни вещества до държави, които не принадлежат към OECD, трансферът на кораби, плаващи под знамето на ЕС към Южна Азия за демонтаж е предмет на сериозна загриженост и може да противоречи на съществуваща забрана за износ на опасни отпадъчни вещества. Въпросът за демонтажа на кораби следователно трябва да бъде разгледан. Този демонтаж понастоящем се извършва при лоши условия, включващи замърсяването на почвата и водата и застрашаването на живота и здравето на работниците. Бъдещата морска политика на ЕС следователно трябва да подкрепя инициативи на международно равнище за постигане на минимум от обвързващи стандарти по отношение на рециклирането на кораби и промотирането на устройства за чисто рециклиране.
Корабоплаването остава важен въпрос в дневния ред на многостранното изготвяне на правила, особено що се касае до мерките, насърчаващи държавите на флага да изпълняват задълженията си. В UNCLOS има ясна отпратка към задълженията на държавата на флага по отношение на ефикасното изпълняване на юрисдикцията си и контрола по административни, технически и социални въпроси на корабите, които плават под нейния флаг. Но Конвенцията на ООН от 1986 г. относно условията за регистрация на кораби, съдържаща дефиниция на “истинска връзка” между държавата на флага и плавателния съд, никога не е влизала в сила. Генералната асамблея на ООН покани IMO да проведе изследване в тази насока, включвайки потенциалните последствия при неизпълнение на задълженията на държавата на флага в съответните международни инструменти119. Комисията очаква резултатите от това изследване и ще окаже натиск за бързото му приключване.
Трябва да продължат да бъдат търсени начини за правене на изключения от принципа на изключителната юрисдикция на държавата на флага по отношение на нейните плавателни съдове или да се отслаби или подсили този принцип. Например двустранна делегация или даване на правомощия за контрол е един начин за по-ефективно справяне с трафика на наркотици, човешки същества, оръжия за масово разрушение или дейности за замърсяване. Различните държави-членки на ЕС са сключили двустранни споразумения за товарене на кораби с трети страни. Един координиран подход на държавите-членки на ЕС към такива инициативи изглежда силно желателен, както и координирано разделение на труда между държавите-членки, включително техните военноморски сили, при прилагането на такива правила, с оглед на високите разходи за операции по море.
Чувствителността на дебата за “истинската връзка” в контекста на корабоплаването не трябва да пречи на прогреса, който се прави по отношение на риболовния сектор.

Международната общност е признала, че разрешаването на този проблем е ключов елемент в борбата срещу широкоразпространената практика на нелегален, нерегулиран или недокладван риболов (IUU)120. Общността подкрепя развиващите се държави и региони в борбата с IUU посредством финансирането на действия както по риболовните споразумения, така и по споразумението от Котону121. Тази подкрепа трябва да бъде продължена.


Важна работа е свършена в тази насока от оперативната група за открито море в Париж122. Комисията ще продължи да подкрепя тази работа и да оказва подкрепа за инсталирането на мрежа за мониторинг, контрол и наблюдение на свързаните с риболова дейности в новата агенция за контрол на риболова на Общността123. В този контекст проследяването на дейностите и системите за идентификация на плавателните съдове ще бъдат подсилени глобално. Периметърът на обхват на регионалните организации за управление на риболова (RFMOs) може да бъде увеличен както в географски аспект, така и по отношение на видовете, за да се елиминира нерегулирания риболов.
Трябва да се разгледат и други форми на незаконна дейност като например пиратството. През 2004 г. почти 20 % от всички кораби, нападнати от пирати и въоръжени грабители, са били кораби, плаващи под знаме на ЕС. Усилия за борба с пиратството се полагат както на международно (IMO) така и на регионално ниво (особено от крайбрежните държави в Молукския проток). Вземайки предвид, че зависимостта на Европа от корабния транспорт за вноса и износа е все по-голяма и че Европа доминира глобално корабоплаването, размишленията относно бъдещата стратегия за европейски военноморски флот трябва да включи ролята му в предотвратяването и борбата с пиратството. Други инструменти, например конкретни мерки за помощ за развитие на крайбрежните държави, за справяне с този проблем трябва да се разгледат в съответствие с националните стратегии за развитие, договорени с ЕС.

Как ЕС може по най-добрия начин да допринесе с тежестта, която има в международните морски форуми?
Трябва ли Европейската комисия да стане член на няколко многостранни морски организации?
Какви действия трябва да предприеме ЕС, за да засили международните усилия за елиминирането на IUU риболова?
Как може външната политика на ЕС да се използва за промотиране на еднородна конкурентна среда за глобалната морска икономика и приемането на трайни морски политики и практики от трети страни?


5.4. Отчитане на географските реалности
Европейската морска политика се нуждае от обща рамка, както това е посочено в настоящия документ, но при прилагането й трябва да се вземат под внимание реалностите в европейската географска ситуация. Например задморските територии на държавите-членки на ЕС дават световен мащаб на европейската морска политика. Европейската съседска политика124 предвижда редовен диалог със страните партньорки, включително морските въпроси.
Екологичните характеристики на крайбрежните води на Европа и структурата и интензивността на морските дейности, които се извършват в тях, могат широко да варират между Балтийско, Средиземно море, Атлантическия океан и Северно море и Черно море. Последното ще се превърне в крайбрежна ивица на ЕС с приемането на Румъния и България. Балтийско море е плитководно, с тясна връзка с Атлантика и минимални приливи и отливи. Средиземно море е доста по-дълбоко, но също има минимален обмен с Атлантическия океан. Водите на Черно море, което е дълбоко, обаче са силно лишени от кислорода, нужен за една жизнеспособна екосистема. Северно море и Атлантическият океан имат силни течения и високи вариации в прилива.
Крайбрежният туризъм варира широко между тези области и климатът е доста различен. В Средиземно море има риба тон, в Северно море – херинга. Плитководоното Балтийско море е богато на вятърна енергия, големият и турбулентен Атлантически океан има богато дълбоководно биоразнообразие, включително и студеноводни корални рифове и хидротермални отдушници и има далеч по-голям енергиен потенциал на вълните. Средиземно море е част от големият морски път между Източни и Южна Азия и Европа през Суецкия канал. Балтийско море е маршрут за танкери за руски нефт и газ както към Европа, така и към Северна Америка. Ламаншът е главен маршрут за корабоплаването в света и стратегическа зона за европейските икономики.
Поради тези и други причини тематичната стратегия за морската околна среда предлага базираното на екосистемите управление на се основава на регионалното планиране. По причини от екологично и икономическо естество, видът пространствено планиране, предложен в Раздел IV също трябва да се прилага отделно за тези региони.
Прилагането на политиката също трябва да отчита и политическите реалности. Контролът на външните морски граници срещу нелегална имиграция в Средиземно море е по-нужен и по-скъпоструващ от всякога.
Средиземно море граничи с редица държави, а Балтийско море само с една голяма държава в преход – Русия. Важността на руските морски дейности и интереси трябва да бъде особено добре подчертана.
Многостранното сътрудничество между държавите в Балтийско море се осъществява в рамката на Сътрудничеството за контрол на границите в района на Балтийско море. Трябва да се обмисли създаването на Конференцията за Средиземно море по модела в региона на Балтийско море, както това е препоръчано в изследването за приложимост на контрола на морските граници на ЕС125.
Сътрудничеството с Норвегия и Исландия, които са членове на Шенгенската зона, ще обхване морските дейности, засягащи Североизточния Атлантик. Норвегия и ЕС също споделят общи интереси в райони като Баренцово море и водите около Свалбард.
В Средиземноморието ситуацията е непостоянна, що се касае до декларациите на EEZ или зоните за риболовна защита (FPZs). Въпреки това в риболовния домейн бе договорено, че по-доброто морско управление налага ефективна юрисдикция от страна на крайбрежните държави на техните води, като същевременно е наложителен и координиран подход126. ЕС може да стартира дипломатически усилия за подпомагане на този координиран подход в морското пространство в Средиземно море. В рамките на процеса от Барселона и политика за съседство за средиземноморските държави, трябва да се разглежда възможността една кроссекторна конференция да разгледа тези въпроси.
Инструментите за разработване на политики на ЕС ще продължат да се използват като средство за подкрепа на устойчивото развитие на морските сектори в морските и островните развиващи се държави. Специално внимание се отделя и ще се отделя на дейностите за подобряване на управлението на риболовните сектори и другите морски ресурси, защитата на морските обитатели и управлението на крайбрежните зони (например в подкрепа на устойчивия туризъм).”
Тъй като морската политика на ЕС се развива, налице ще е необходимост от регионален анализ, идентифициращ конкретните инициативи, които трябва да се предприемат спрямо съседите на Европа, било то колективно или индивидуално. При това трябва да се отчете работата на съществуващите организации.

Какви регионални особености трябва да се вземат предвид в морските политики на ЕС?
Как трябва да се интегрират морските дейности в политиките на ЕС за съседство и развитие?


6. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО МОРСКО НАСЛЕДСТВО И ПРЕПОТВЪРЖДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА МОРСКА ИДЕНТИЧНОСТ
Европейските граждани са израснали с приказките за великите откриватели, които първи са ни помогнали да разберем, че глобусът е кръгъл и са открили местата на континентите по него. Много хора се радват по време на почивката си на крайбрежието, суматохата на риболовните пристанища, морските ястия в пристанищните ресторанти и разходките по брега. Някои хора прекарват времето си като посещават колонии гнездящи морски птици или наблюдават китове или чакат рибата да клъвне. Други прекарват отпуските си във възстановяване и плаване със стари дървени платноходки. Други пък могат да гледат документални филми за делфини или пингвини по телевизията или на кино. Някои могат да работят в морското застраховане, други като рибари, трети като пристанищни капитани, а четвърти в туристически офиси в крайбрежен град.
Но колко много от тях осъзнават, че тези дейности са взаимосвързани? Колко много от тях са наясно, че са граждани на морска Европа? Дискусиите, провеждани за настоящата Зелена книга, предполагат, че тяхното число е твърде малко.
Това едва ли е изненадващо. Аквариумите могат да ни дадат представа за красотата и чудесата на подводния живот, но малко хора могат ефикасно да обяснят колко чувствителни са океаните, какви дейности ги заплашват и какви усилия се полагат за опазването им. Морските музеи могат да помогнат за осъзнаването на постиженията на миналото, но те все по-трудно предават чувството за нови технологии, които характеризират морските дейности днес. Асоциациите за поддържане живи традициите от миналото често не ги свързват с комерсиалната реалност на настоящето, да не говорим за въодушевлението от бъдещия потенциал на океаните. Комисията вярва, че много може да се спечели от насърчаването на чувство за обща идентичност измежду всички тези, които изкарват прехраната си с морски дейности или чието качество на живот е значително свързано с морето. Това може да благоприятства осъзнаването на връзките и значението, което моретата имат за живота на хората.
Това може също така да доведе до по-добро осъзнаване на значението на океаните и моретата и приносът на морските дейности към нашата икономика и благосъстояние. Резултатът може да бъде по-благоприятно възприемане на морските дейности, оценка на техния потенциал и по-голям интерес при избирането на кариера, свързана с тях. Това не е маловажен въпрос. Всички морски сектори трябва да продължат да набират висококачествени попълнения. Хората имат погрешната представа, че имиджът на професионалния морски свят е неясен и често отрицателен. Условията на борда на риболовните кораби и товарните кораби се приемат като тежки.
Цялостният имидж на корабоплаването е сериозно засегнат от негативния публичен отзвук от инцидентите с разлят нефт. Почти незабелязано бяха направени много важни подобрения в безопасността. Ето защо има нужда да се предостави по-добра информация на обществото относно морските въпроси.
Чувството за обща идентичност може да бъде един важен страничен ефект от събирането на заинтересованите лица заедно с цел участие в процесите на морско планиране. Но то може да бъде насърчено и от частния сектор и правителството. Секторните асоциации, които организират церемонии за годишни награди за най-добра практика, могат да поканят представители на другите сектори. Корабните компании могат да спонсорират такива дейности като Джубъли Сейлинг Тръст127. Производителите на морско оборудване могат да помогнат на музеите да свържат своите експозиции с днешните технологии. Традиционната култура на рибарите може да бъде свързана с експанзията на туризма. Комисията би желала да види мултиплицирането на такива връзки, което според в нея е в интерес на целия морски сектор.
ЕС може да учреди награди за най-добра практика при превръщането на концепцията за интегрирана визия на морските дейности в реалност, с отделни категории за компании, неправителствени организации, местни власти и образователни институции. Както европейското морско наследство (EMH) предполага, ЕС трябва да отдели внимание на анализирането на законодателните пречки пред постигането на морските цели за тези, които възпрепятстват на дейностите, промотиращи аспектите на морското наследство и идентичност.128 Могат да се използват общностните фондове за подпомагане на крайбрежните райони в изграждането на нужните институции за запазване на морското наследство.
Част от информационната база в „Морският атлас на ЕС” трябва да бъде опис на подводните археологични обекти. Атласът сам по себе си би представлява важен образователен инструмент за училища и университети и частни образователни инициативи като ProSea, които обучават морските студенти и професионалисти в морската околна среда. По-общо образователните дейности могат да служат за множество цели, обяснявайки комплексността на океаните и морските дейности, припомняйки водещата роля на Европа в морските дейности, предавайки чувство на значение на морската икономика и вълнението и професионализма на заетите в нея и промотирайки чувство на управление при запазването на големите ресурси на океана.
Програма за действие трябва да се разработи за дейностите на ЕС в подкрепа на съвместното партньорство между държавите-членки, регионалните и частносекторните дейности в тази област, както и разширените дейности на Съвета на Европа. Държавите-членки трябва да бъдат насърчавани да подписват Конвенцията на ЮНЕСКО за защита на подводното културно наследство, Европейската конвенция за защита на археологическото наследство129 и да изследват техните образователни програми, за да видят как морското измерение на Европа може да бъде напълно отразено. Тъй като осведомеността в Европа за връзките и взаимодействията между океаните и моретата и многото различни морски дейности расте, това не само ще доведе до по-добро изготвяне на политиката и до идентифициране и експлоатиране на нови, трайни възможности, но и ще спомогне за развитието на обща визия за ролята на океаните в нашия живот, широкото наследство, върху което можем да градим и богатите обещания на нашето морско бъдеще.
Както Европа Ностра подчертава: “Континуитетът между миналото, настоящето и бъдещето трябва да направлява и вдъхновява европейските, националните и регионални стратегии, политики и действия, свързани с културното наследство”130.

Какви действия трябва да предприеме ЕС, за да подпомогне морското образование и наследство и да отхрани по-силно чувство на морска идентичност?



Изтегляне 1.01 Mb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание