Книга към Европа без тютюнев дим: политически опции на ниво ес


III. НАСТОЯЩА НОРМАТИВНА СРЕДА



страница2/3
Дата25.07.2016
Размер455.78 Kb.
#6794
1   2   3

III. НАСТОЯЩА НОРМАТИВНА СРЕДА

1. Национални разпоредби

Съществува ясно изразена тенденция към създаване на среда без тютюнев дим във всички държави-членки, определена както от други фактори, така и от законовите изисквания на ниво ЕС и на международно ниво. Всички държави-членки сега имат някакви форми на регламентиране, целящо ограничаване излагането на въздействие на СТД и на неговите вредни последици за здравето. Тези регламенти са много различни по обхват и характер.

Цялостна забрана за пушене на всички работни места и на всички обществени места на закрито, включително баровете и ресторантите, е въведена вече в Ирландия (през март 2004 г.).и в Шотландия (март 2006 г.). В Северна Ирландия, Англия и Уелс законодателството за пълна забрана предстои да влезе в сила до лятото на 2007 г.

Законодателството за среда без тютюнев дим, допускащо изключения, въведено в Италия (януари 2005 г.), Малта (април 2005 г.) и Швеция (юни 2005 г.) позволява на работодателите да обособят специални стаи за пушене с отделни вентилационни системи. Аналогични мерки предстои да влязат в действие във Франция през февруари 2007 г. (с преходен период за местата за забавления до януари 2008 г.) и във Финландия през юни 2007 г. Литва се е ангажирала да стане свободна от тютюнев дим (с изключение на специално оборудвани „клубове за пури и лули“) от януари 2007 г.

Редица други държави-членки са въвели забрана за пушене на всички затворени обществени места и всички работни места, с изключение на развлекателния сектор, където се прилагат частични ограничения. Такива страни са например Белгия, Кипър, Естония, Финландия, Холандия, Словения и Испания.

В повечето държави-членки има регламенти за забрана или ограничаване на пушенето на основните обществени места като здравните, образователни и правителствени институции, театрите, кината и обществения транспорт. Ограниченията за пушене на работното място са по-малко разпространени. Мерките варират от резолюции или доброволни споразумения до строги закони с налагане на санкции за нарушения.

В резултат на непълна регламентация или неприлагане на практика срещу националните правителства и работодателите често се подават жалби от граждани за здравословни увреждания, причинени от пасивно пушене.xl

В няколко държави-членки мерките на национално ниво са подсилени чрез по-строги регламенти на регионално и/или местно равнище. Законовата рамка се допълва също и от мерки за саморегулация, като все по-голям брой работни места, училища, болници, средства за обществен транспорт и т.н. на доброволна основа стават свободни от тютюнев дим. Все повече се прави за подпомагане на персонала за отказ от пушене и за утвърждаване на концепцията за здравословен въздух в сградите като основно право на всеки гражданин и служител.

2. Съществуващи разпоредби на Общността

На равнище ЕС проблемът за среда без тютюнев дим се третира в незадължителни резолюции и препоръки, които насърчават държавите-членки да осигурят подходяща защита срещу излагане на въздействие на СТД. В частност Резолюция 89/C 189/01 на Съветаxli от 1989 г. относно пушенето на обществени места приканва държавите-членки да приемат мерки за забрана на пушенето на обществени места и във всички видове обществен транспорт. Съвсем наскоро с Препоръка 2003/54/ЕОxlii на Съвета за предпазване от пушене и за инициативи за подобряване контрола на тютюнопушенето държавите-членки бяха призовавани да приложат ефективни мерки, осигуряващи защита от излагане на въздействие на тютюнев дим в работни помещения на закрито, затворени обществени места и обществения транспорт.

Въпреки че не касае изрично тютюневия дим, Рамковата директива за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (89/391/ЕИО)xliii обхваща всички рискове за здравето и безопасността на работницитеxliv. Тя изисква отделните работодатели да преценят рисковете на работното място и да вземат подходящи мерки за избягване и защита от тях.

В допълнение редица отделни директиви за професионално здраве и безопасност съдържат определени разпоредби, осигуряващи защита на работниците от СТД чрез поставяне на „минимални изисквания“ за конкретни рискове (виж следващия параграф). Тези директиви ще бъдат транспонирани от държавите-членки в националните закони и ще бъдат правилно приведени в действие. Според Договора държавите-членки имат право да въведат по-строги мерки.

С Директивата относно минималните изисквания за безопасност и здраве на работното място (89/654/ЕИО)xlv, както и с директивите за прилагане на минимални изисквания за безопасност и здраве на временни или подвижни строителни участъци (92/57/ ЕИО)xlvi, за подобряване опазването на безопасността и здравето на работниците в отрасли, свързани с рудодобива чрез сондиране (92/91/ ЕИО)xlvii и за подобряване опазването на безопасността и здравето на работниците в отрасли, свързани с рудодобива по открит и подземен способ (92/104/ ЕИО)xlviii, от работодателите се изисква да осигурят вентилация и достатъчно свеж въздух в работните места на закрито и да защитят непушачите от дискомфорта, причинен от тютюнев дим в помещенията и зоните за почивка.

С Директивата относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа (2004/37/ЕО)xlix и Директивата относно защитата на работниците от рискове,свързани с експозиция на азбест по време на работа (83/477/ ЕИО)l се забранява пушенето съответно в зони, където се работи с канцерогени/мутагени и с азбест. Директивата за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички-родилки или кърмачки (92/85/ ЕИО) изисква от работодателите да предприемат действия за защита на бременните и кърмачките от излагане на въздействие на въглероден оксид.

Определени компоненти на СТД (като арсен, 1,3-бутадиен, бензол и пропиленов оксид) се класифицират като канцерогени съгласно приложение 1 към Директивата за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества(67/548/ ЕИО)li. Тютюневият дим като такъв е извън обхвата на законодателството на ЕС, свързано с химическите вещества, тъй като законодателството се отнася само до тези вещества и препарати, които се предлагат на пазара в държавите-членки.lii

IV. ОБХВАТ НА ИНИЦИАТИВАТА ЗА СРЕДА БЕЗ ТЮТЮНЕВ ДИМ

Основен проблем при разгръщането на инициативата на ЕС за среда без тютюнев дим е нейният обхват. Имайки предвид голямото разнообразие от места, където става излагане на въздействие на СТД, за ефективна политика за среда без тютюнев дим трябва да се възприеме широк подход, а не тя да се отнася само за определени видове бизнес или помещения.

Най-цялостният подход трябва да се изразява в пълна забрана на пушенето на всички затворени или затворени в значителна степен работни и обществени места, включително средствата за обществен транспорт. Ограниченията могат също така да се разширят и по отношение на открити зони около входовете на сгради, както и други обществени открити места, където хората седят или стоят в непосредствена близост един до друг, като открити стадиони и места за забавления, навеси на автобусни спирки, влакови перони и т.н. Могат да се направят много малки изключения за места, където хората живеят целодневно (напр. определени стаи в сгради за продължително пребиваване като домове за дългосрочни грижи, психиатрични отделения, затвори и т.н.).

По-малко строгият подход е да се предложи тотална забрана за пушене на всички затворени или затворени в значителна степен работни и обществени места, но с изключения за определени категории заведения. За правещите изключение заведения могат да се разработят минимални изисквания за затворени помещения за пушене, със съответни стандарти за вентилация. Примери за възможни изключения са:



  • лицензираният развлекателен сектор (ресторанти, пъбове и барове),

  • заведения, в които не се сервира храна.

Действията за среда без тютюнев дим биха довели до най-добри резултати, ако са допълнени с подкрепа на равнище ЕС и/или държава-членка. Такава „политика по фланга“ може да включва информационни кампании, подчертаващи правото на въздух без тютюнев дим и опасностите от пасивното пушене, както и по-голям достъп до терапии за отказ от пушене (както поведенческа, така и фармакологична) за лица, които желаят да спрат да пушат.

1. Обща забрана за тютюнопушене

Предимства

От всички съществуващи възможности тази би допринесла за най-голямо намаляване на излагането на въздействие на СТД и свързаните с това вреди, осигурявайки равенство на европейските граждани за защита на тяхното признато от СЗО право да дишат здравословен въздух в затворени помещения.liii

Проучвания в страни без тютюнев дим показват, че качеството на въздуха в помещенията рязко се е подобрило след влизане в сила на забраните за пушене. Намаляването на излагането на въздействие на СТД е особено забележително на местата за забавления и отдих.liv Това е рефлектирало в съществено подобряване на респираторното здраве на работещите на местата за забавленияlv и значително намаляване на разпространението на и смъртността от сърдечни кризиlvi месеци след реализацията на политиката.

Подробното законодателство дава също и най-голяма възможност за денормализация на тютюнопушенето сред обществото, създавайки среда, стимулираща пушачите да намалят или откажат цигарите и обезсърчаваща младите хора, желаещи да започнат да пушат.

При преглед на 35 проучвания за ефективността на политика за среда без тютюнев дим се стига до заключението, че подробните държавни закони за чистота на въздуха имат потенциал за намаляване на тютюнопушенето сред цялото население с около 10%.lvii В обзор на 26 проучвания на работни помещения се изказва предположението, че при тотална забрана на тютюнопушенето на работното място пушенето намалява с 3,8%, а изпушените за един ден цигари от продължаващите да пушат са с 3,1 по-малко.lviii

Това, че тоталните забрани за тютюнопушене се свързват с намаляване на активното пушене е потвърдено с данни от страните без тютюнев дим, където спадът на продажбите на тютюн (напр. в Италия с 8% и в Норвегия с 14%) се съчетава със значително увеличаване на опитващите се да се откажат да пушат скоро след въвеждането на новите регламенти.lix В Ирландия според 80% от бившите пушачи новото законодателство дава мотивация за спиране на пушенето, а 88% са заявили, че законите са им помогнали да не започнат да пушат отново. lx Забраната за пушене на всички обществени места, както изглежда, е довела до намаляване на пушенето по домовете, особено в присъствието на малки деца, въпреки опасенията, че ще се случи обратното.lxi В Ирландия след влизането на забраната в сила делът на домакинствата без тютюнев дим се е увеличил с 8%.lxii

По отношение на социалното отражение, облагите от тази опция касаят главно хората от групите с по-нисък социално-икономически статус, за които е по-вероятно да са пушачи и да работят в развлекателния сектор.

Що се касае до привеждането в действие, по-лесно е да се реализира цялостна забрана за пушене, отколкото частични ограничения. Над 90% спазване в Италия и Ирландия показва, че пълната забрана за пушене се налага почти сама, тъй като общественият натиск се превръща в мощен фактор за „обуздаване“ на пушачите и драстично намалява необходимостта за привеждане в изпълнение от официалните власти.



Недостатъци

Съществува вероятност тоталната забрана за пушене на всички обществени и работни места да предизвика противопоставяне в някои държави-членки и следователно нейното приемане и въвеждане в сила може да се окаже по-трудно. Ангажираните в тютюневата и повечето от тези в развлекателната индустрия са показали ясно, че това не е предпочитаната от тях възможност.

Съществува загриженост по отношение на възможни вреди за развлекателната индустрия поради забрана за пушенето в пъбове и ресторанти. Но данните от местата, където са въведени законите за среда без тютюнев дим, показват, че като цяло липсва отрицателен ефект по отношение на заетостта или приходите в сектора.lxiii В Ирландия обемът на продажбите в пъбове и барове през 2005 г. леко се е увеличил (с 0,1%), с което е извършен обрат в тенденцията на спад, започнал преди влизането в сила на законодателството за среда без тютюнев дим.lxiv Може би е полезно да се припомнят някои статистически данни, дори за държави извън ЕС. В Норвегия например е имало лек спад от 0,8% в продажбите на заведенията за хранене и консумация на алкохол, но това вероятно се дължи на редица други фактори, включително метеорологични.lxv В Ню Йорк и Калифорния се оказва, че повечето от заведенията са имали полза от регламентите за среда без тютюнев дим.lxvi Това съответства и на международен обзор на 97 проучвания, при които не е установено никакво отрицателно икономическо отражение на базата на обективна информация, като данък оборот и данни за заетостта.lxvii

2. Забрана за тютюнопушене , допускаща изключения

Предимства

Може да се очаква, че намаляването както на активното, така и на пасивното пушене, както и денормализацията на употребата на тютюн при тази опция ще са по-големи, отколкото, ако не се предприемат никакви мерки.

Законодателство, предоставящо изключения, би могло да е по-приемливо за някои държави-членки, особено за индустрията, и следователно компромисът може да е по-добро решение. Същевременно отделните държави-членки ще имат свободата да приемат или да продължат прилагането на по-строго национално законодателство, при което изключения не се допускат.

Допускането на изключения може да се съчетае с въвеждане на минимални изисквания за затворени помещения за пушене и стандарти за вентилация.



Недостатъци

По отношение на здравето и социалните ползи тази мярка е по-малко ефективна от регламентите за среда без тютюнев дим, недопускащи изключения.

Някои от най-уязвимите групи ще продължат да бъдат изложени на СТД. Изключенията в регламентацията могат да изложат държавите-членки и/или работодателите на риска да станат обект на жалби от граждани за щети за тяхното здраве, причинени от пасивно пушене.

Изключенията намаляват ефекта от денормализация на пушенето, който би се получил при тотална забрана. Международни данни показват, че регламентите, допускащи пушене в някои зони, имат ефект, равен на около половината от ефекта върху навиците за пушене на тоталната политика за среда без тютюнев дим.lxviii

Освен това въвеждането в сила на различни разпоредби за различни заведения е по-сложно и по-скъпо, отколкото цялостна забрана, защото са необходими увеличени изисквания за писмено удостоверяване и по-голям брой инспекции.

2.1. Изключение за лицензирания развлекателен сектор

Поради голямото излагане на въздействието на СТД, за служителите от развлекателния сектор съществува особено голям риск поради пасивно пушене, като за тях опасността от белодробен рак е с 50% по-голямаlxix. Тази професионална група ще продължи да бъде изложена на вторичен тютюнев дим. Същият ще бъде рискът за здравето на клиентите на питейните и хранителни заведения.

По данни от проучването на работната сила за 2004 г. в 15 държави-членки на ЕС, почти 4,3 милиона души са били наети на работа в баровете, ресторантите и сектор кетъринг (HORECA), което е 3% от общия брой на заетите в тези страни (липсват данни за останалите 10 държави-членки). В развлекателния сектор са наети голям процент млади хора и жени.lxx

Оценката на резултата от законодателството, извършена от Шотландската изпълнителна агенция, е показала, че намаляването на смъртността в резултат на по-малкото активно и пасивно пушене при тази опция е съответно една втора и една четвърт от намаляването на смъртността в резултат на тоталната забрана на пушенето.lxxi



2.2. Изключение за пъбове и барове, в които не се сервира храна

При тази опция най-уязвимите професионални групи няма да бъдат защитени от излагане на въздействие на вторичен тютюнев дим. Няма да бъдат защитени също и клиентите на пъбовете и баровете. Освен това ще възникне и рискът пъбовете да се откажат да сервират храна, за да заобиколят забраната за пушене.

Освен това ще има и риск от задълбочаване на съществуващото неравенство по отношение на здравето: проучвания, проведени наскоро във Великобритания, показват, че нивото на излагане на въздействието на СТД е значително по-високо в пъбовете в по-бедните квартали, отколкото в тези в по-богатите.lxxii Освен това повечето от лицензираните заведения, в които не се сервира храна, са разположени в бедни райони и мотивацията за пъбовете в тези райони да преминат към сервиране само на алкохол ще е по-голяма.lxxiii

Оценката на резултата от законодателството, извършена от Британското правителство, е показала, че здравните ползи при тази опция са 40 процента от ползите при тотална забрана (при положение, че в 10-30% от пъбовете сега не се сервира храна).lxxiv

2.3. Затворени помещения за пушене с отделна вентилация

Данните показват, че сега използваните технологии (на базата на смесване и разреждане) нямат голям ефект върху нивата на замърсителите в СТД в развлекателния сектор и други закрити помещения.lxxv Освен това проведените проучвания на контролирани среди, като това на „екологичната камара“ на ЕС, INDOORTRON, са установили, че увеличаването на скоростта на обмен на въздуха не води до значително подобряване качеството на въздуха в помещенията.lxxvi По доклади за някои наскоро проведени конкретни изследвания, финансирани от тютюневата промишленостlxxvii, обменящата въздуха вентилация е по-ефективна, но пълно отстраняване на тютюневия дим посредством вентилация не е възможно.lxxviii

На първата конференция на страните по Рамковата конвенция за контрол на тютюнопушенето се постигна (единодушно) съгласие, че „съществуват убедителни доказателства, че инженерните методи не защитават от излагане на въздействие на тютюнев дим.“lxxix Аналогично, Американското дружество на инженерите по отоплителна, хладилна и климатична техника (ASHRAE) – международен стандартизационен орган за качество на въздуха в затворени помещения и вентилация – през 2005 г. прие документ, изразяващ позиция по подходите за контролиране на вторичния тютюнев дим, в който се заключава, че единственият ефективен начин за елиминиране на рисковете за здравето от излагане на въздействието на СТД е да се забрани пушенето в затворени помещения.lxxx

Физическото разделяне на пушачи и непушачи под формата на затворено помещение за пушачи може да увеличи ефективността на вентилационните системи в частта от помещенията, които са за непушачи.lxxxi При този подход, обаче не са защитени намиращите се в помещението за пушене и персонала (напр. сервитьори и хигиенисти), за които влизането в помещението е част от служебните задължения.

Друг проблем, свързан с помещенията за пушачи, са значителните финансови разходи, които могат да доведат до неравнопоставеност за по-малките операториlxxxii. Освен това, функционирането и поддръжката на вентилирани помещения за пушене изисква значителна инфраструктура за инспектиране и мониторинг. Данните показват, че там, където се използват вентилационни системи, те често не отговарят на установените норми.lxxxiii

Ако вентилираните помещения за пушачи трябва да се разглеждат като приемлива възможност за обектите, за които се прави изключение, те трябва да отговарят на следните изисквания:



  • да са напълно затворени и изолирани от зоните за непушачи,

  • да са съоръжени с вентилационна система, отделна от тази за зоните за непушачи,

  • да са с отрицателно въздушно налягане, за да се предотврати дифузия на тютюнев дим към други зони,

  • там не трябва да се допуска да се върши нищо друго, освен пушене, за да се минимизира необходимостта служители да изпълняват професионални задължения в тези зони. lxxxiv

В Малта, Италия и Швеция, където се допуска създаване на помещения за пушачи с отделна вентилация, повечето оператори са избрали да не използват тази опция.

V. ПОЛИТИЧЕСКИ ОПЦИИ

Съществуват няколко различни политически опции за постигане на целите за освобождаване от тютюневия дим. Целта трябва да бъде да се открие възможност, с която най-добре се постигат целите при минимални разходи и тежести. Описаните по-долу регулативни възможности са изброени по ред, съответстващ на увеличаващи се възможности за интервенция в ЕС (от продължаване със сегашния обхват дейности до разработване на нова обвързваща рамка на базата на законодателството в ЕС).

Тези политически опции не са взаимно изключващи се и могат да се допълват взаимно. Например една препоръка на Комисията би могла да бъде стимул за саморегулаторни инициативи сред заинтересованите лица и държавите-членки. От друга страна, саморегулаторните инструменти могат да служат за основа на и/или допълнение към задължителния законов режим (напр. като обхванат обектите, за които все още няма влязло в сила законодателство или тези, за които не се отнася забраната за пушене).

Трябва да се отбележи, че обхватът на различните политически инструменти е различен. Така например, докато законодателството на ЕС за защита на работниците се отнася до обществените места дотолкова, доколкото те са работни места, на базата на ограниченията, включени в Договора, цялостната забрана за пушене на всички обществени места може да се стимулира чрез необвързващи мерки (като например препоръка на Комисията или Съвета), законодателни мерки, приети от държавите-членки и/или доброволни мерки, предприети от заинтересованите лица.

За да бъде ефективен, за всеки регулаторен инструмент трябва да съществуват подходящи средства за въвеждане в сила и прозрачен режим на мониторинг. Въвеждането на регулаторни мерки, било на ниво ЕС, или на национално/поднационално ниво, трябва да бъде съпроводено от предварителни кампании за обществени консултации и информация, както и от оценка на въздействието.

1. Без промяна на статуквото

Тази опция означава липса на нови дейности от страна на ЕС и продължаване на настоящите дейности във връзка с вторичния тютюнев дим по различните програми на Общността (Обществено здраве, Изследователска дейност, Заетост). Регулаторното развитие в тази област ще е оставено на държавите-членки и процесите по РККТ.

Неизразходваният ресурс за разработване и прилагане на нови политически инициативи би могъл да се използва за осигуряване на правилно въвеждане в сила на съществуващите препоръки на ЕС и директивите за професионално здраве и безопасност. В частност, могат да се разработят указания към работодателите, служителите и компетентните власти в държавите-членки за осигуряване на по-добро прилагане на Рамковата директива (89/391/ЕИО), която, въпреки че не касае изрично СТД, вече обхваща всички рискове за здравето на работниците, включително тютюневия дим.

Може също така да се положат усилия за насърчаване на среда без тютюнев дим със средства, различни от законодателните, като информационни и образователни кампании, инициативи за съвместна работа и др. Настоящата кампания против тютюнопушенето „HELP“ (ПОМОЩ) ще продължи до 2008 г. и може да бъде последвана от друга инициатива за увеличаване на информираността.

Освен това работата във връзка с качеството на въздуха в затворени помещения, включително СТД, ще продължи като допълнение на Дейност 12 от плана за действие „Околна среда и здраве“. Необходимите ресурси за различните проекти в тази област ще дойдат от многогодишната стратегическа програма „Life+“ (Живот+) 2007-2010 г.lxxxv, Седмата рамкова програма на Европейската общност за изследователска дейностlxxxvi и Програмата за обществено здравеlxxxvii.

Държавите-членки ще си запазят правото да решат дали и как да предприемат мерки за освобождаване от тютюнев дим, в зависимост от националните особености и културните различия. Тенденцията към среда без тютюнев дим най-вероятно ще продължи да съществува, подсилена от разработването и публикуването на насоките от РККТ. Редица национални правителства, включително тези на Дания, Германия, Латвия, Португалия и Словения, вече са обявили намеренията си в близко бъдеще да засилят националното законодателство за освобождаване от тютюнев дим.

Би могло да се очаква обаче, че тази опция е най-малко ефективна от всички за намаляване излагането на въздействие на СТД и свързаните с това вреди. Има вероятност напредъкът в различните държави-членки да е нееднакъв. В резултат на непълна регулация много уязвими групи ще продължат да бъдат изложени на въздействието на СТД в закрити обществени помещения. Това може да доведе до риск от започване на съдебни процеси от граждани за щети по отношение на тяхното здраве, нанесени от пасивно пушене.

Имайки предвид големите очаквания по отношение на инициативата на ЕС за освобождаване от тютюнев дим, съществува опасност от разочароване на обществеността. Продължаването на статуквото би било също така загуба на възможността за използване на настоящия политически тласък към установяване на зони в ЕС, свободни от тютюнев дим.



Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница