Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад


Коментар трети: Деспотизмът на Китайската комунистическа партия



страница10/42
Дата22.07.2016
Размер3.55 Mb.
#360
ТипКнига
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   42

Коментар трети: Деспотизмът на Китайската комунистическа партия




Въведение

К


Деспотизъм, уловен в кадър – китайска униформена и цивилна полиция арестува десетина практикуващи Фалун Гонг, дошли на площад Тянанмън на мирен апел за прекратяване на преследването. 25 юли 2001г. (Clearwisdom)
огато става дума за деспотизъм, повечето китайци се сещат за Чин Шъ Хуан (259–210 г. пр.н.е.), първият император на династията Чин, чиито императорски двор изгаря философски книги и погребва живи последователите на Конфуций. Жестокото отношение на Чин Шъ Хуан към собствения му народ произтича от неговата политика на “поддържане на властта посредством всичко под небето” [1]. Тя има четири основни черти: извънредно тежко данъчно бреме; прахосване на човешки труд в проекти за личното му възхваляване; брутални изтезания по жестоки закони и наказване дори на семействата и съседите на нарушителите; контролиране на съзнанията на хората посредством блокиране на всички средства за свободно изразяване на мисълта, използвайки изгаряне на книги и дори погребване на грамотни, образовани хора приживе. По време на управлението на Чин Шъ Хуан населението на Китай е 10 милиона; императорският двор набира 2 милиона души за принудителен труд. Чин Шъ Хуан прокарва своите жестоки закони в интелектуалните сфери, забранявайки свобода на мисълта в глобален аспект. При управлението му са избити хиляди последователи на Конфуций, както и длъжностни лица, критикували правителството.
Днес насилието и злоупотребите на Китайската комунистическа партия (ККП) са дори по-сурови от тези на тираничната династия Чин. Повечето хора знаят, че философията на ККП е философия на “борбата” и управлението на ККП се изгражда върху серия от борби - класови и идеологически и за поемания път на развитие, както в Китай, така и срещу други нации. Мао Цзедун, първият лидер на ККП от основаването на Китайската народна република (КНР), заявява безцеремонно: “За какво има да се хвали император Чин Шъ Хуан, той е убил 460 конфуциански последователи, а ние сме избили 46 000 интелектуалци. Има хора, които ни обвиняват, че упражняваме диктатура също като император Чин Шъ Хуан и ние признаваме всичко това. Такава е реалността. Жалко е, че не ни хвалят достатъчно, а трябва ние да го правим”. [2]
Нека да хвърлим поглед върху 55-те мъченически години на Китай под управлението на ККП. Тъй като основополагащата философия на партията е тази на “класовата борба”, ККП не щади усилия от самото начало и прилага класов геноцид за постигане на терористичното си господство посредством политика на бурна революция. Убийства и промиване на мозъци са прилагани едновременно при потушаването на всяко убеждение, различаващо се от комунистическата теория. ККП организира едно след друго движения, за да се представи като безпогрешна и богоподобна. Следвайки теориите на класова борба и бурна революция ККП прави опити да очисти дисиденти и опозиционни социални класи, прилагайки насилие и измами, за да превърне насила целия китайски народ в послушни слуги на тираничното си управление.
******************

І. Поземлената реформа – елиминиране класата на земевладелците

Само три месеца след основаването на комунистически Китай, ККП обявява елиминирането на земевладелската класа като един от ръководните принципи на програмата си за национална поземлена реформа. Партийният лозунг “на всеки орач - собствена нива” подсилва егоистичността на селяните без земя, насърчавайки ги към борба със земевладелците с всички средства и ги кара да пренебрегват нравствените последици от действията им; поземлената реформа изрично постановява елиминирането на класата на земевладелците и класифицира селското население в различни социални категории. 20 милиона души от селското население са обявени за земевладелци, богати селяни, реакционери или лоши елементи. Тези нови аутсайдери са изправени пред дискриминация, унижение и загуба на всичките си граждански права. С разпростирането на програмата за поземлената реформа до отдалечените райони и селища с етнически малцинства, апаратът на ККП се разраства бързо. Партийните градски комитети и селските филиали на партията се разпространяват по цял Китай. Местните филиали стават говорители в предаването на указанията на Централния комитет на ККП и са на първа линия в класовата борба, подтиквайки селяните да се надигат срещу земевладелците. Почти 100 000 земевладелци загиват по време на тази кампания. В някои райони ККП и селяните избиват целите семейства на земевладелците, пренебрегвайки пол и възраст, използвайки това като начин за пълно унищожаване на земевладелската класа.


Междувременно ККП започва първата вълна на пропаганда, провъзгласявайки, че “Председателят Мао е великият спасител на народа” и че “само ККП може да спаси Китай”. По време на поземлената реформа фермерите без земя получават това, което искат, посредством политиката на ККП за „жътва без работа”, плячкосване без оглед на използваните средства. Бедни фермери приписват на ККП заслугата за подобрението на начина си на живот, като с това признават пропагандата на партията, че тя защитава интересите на народа.
За новоизлюпените земевладелци славното време на “на всеки орач -собствена нива” е мимолетно. За две години ККП налага на фермерите редица задължения, като групи за взаимопомощ, начални, напреднали кооперативи и народни комуни. Използвайки лозунга за критикуване на “жени с вързани крака” (тоест движещи се с бавно темпо), ККП кара година след година фермерите да се “хвърлят” в социализма. Със зърнените храни, памука и олиото, поставени в единна национална система за държавни поръчки, основните селскостопански продукти са изключени от пазарната търговия. В допълнение на това, ККП установява жилищна регистрационна система, която ограничава фермерите от преместване в градовете за работа или живеене. На тези, които се регистрират като жители на провинцията, не се разрешава да закупуват зърно от държавните складове и на техните деца е забранено да получават образование в градовете. Децата на селяните могат да бъдат само селяни и така 360 милионното селско население е превърнато във втора класа граждани в началото на 50-те години на ХХ век.
Първите пет години след 1978-а, по време на прехода от колективна система към домакинска договорна система, някои сред 900-те милиона селяни се замогват, като техният приход и социален статус леко се повишават. Въпреки това тази оскъдна печалба се загубва бързо заради ценовата структура, която поставя промишлените стоки над земеделските; селяните отново изпадат в бедност. Несъответствието в доходите на градското и селското население е драстично и продължава да се увеличава. Появяват се нови земевладелци и заможни фермери в селските райони. Данни, предоставени от Шинхуа (осведомителна агенция и инструмент на държавата) отбелязват, че от 1997 г. “доходите на фермерите от главните зърно-производителни райони и на повечето селски домакинства, са в застой; има случаи и на занижаването им”. С други думи печалбата на селяните от земеделската продукция в действителност не се увеличава. Отношението на градски към селски доход се увеличава от 1.8:1 през средата на 80-те години до 3.1:1 днес.
******************



Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   42




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница