Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад



страница11/42
Дата22.07.2016
Размер3.55 Mb.
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   42

II. Реформи в промишлеността и търговията – елиминиране на капиталистическата класа

Друга класа, която ККП иска да елиминира, е буржоазията, която притежава капитал в градовете и в провинциалните райони. Докато реформира китайската индустрия и търговия ККП заявява, че капиталистическата класа и работническата класа се различават по същество: първата е експлоатираща, а втората е не-експлоатираща и анти-експлоатираща класа. По тази логика капиталистическата класа е родена, за да експлоатира и няма да спре, докато не загине; тя може да бъде само унищожена, но не и реформирана. При тези условия ККП използва убийствата, както и промиването на мозъци, за да трансформира капиталисти и търговци. ККП използва отдавна изпитани методи, за да подкрепи тези, които се подчиняват и да унищожи тези, които й се противопоставят. Ако предадете своята собственост на държавата и подкрепите ККП, вие сте считан просто за малък проблем сред хората. Ако от друга страна се противопоставите или се оплачете от политиката на ККП, ще бъдете заклеймен като реакционер и ще станете мишена на жестоката диктатура на ККП.


В последвалия период на терористично управление по време на тези реформи, всички капиталисти и собственици на частен бизнес предават своите авоари. Много от тях не могат да понесат това унижение и се самоубиват. Чън И, тогавашен кмет на Шанхай, пита ежедневно: “Колко са парашутистите днес?”, имайки предвид капиталистите, които са се самоубили, скачайки от покривите на сградите през този ден. Само за няколко години ККП напълно елиминира частната собственост в Китай.
Докато изпълнява програмите си за поземлена и промишлена реформи, ККП започва многобройни и масирани кампании за преследване на китайския народ. Те включват: потискане на “контрареволюционерите”, идеологически преобразователни кампании, чистка на анти-ККП кликата, оглавявана от Гао Ган и Рао Шушъ и разследване на “антиреволюционната” групировка на Ху Фън [3], кампаниите, наречени “Трите анти” и “Петте анти” и по-нататъшни чистки на контрареволюционерите. ККП използва тези движения, за да взема на прицел и да преследва безброй невинни хора. Във всяко политическо движение ККП използва в пълна степен своя контрол върху правителствените ресурси в комбинация с партийните комитети, клонове и подклонове. Трима партийни члена формирали малка бойна група, прониквайки във всички села и махали. Тези бойни групи били вездесъщи и не оставяли нито един камък необърнат. Тази дълбоко вкоренена партийна контролна мрежа, наследена от мрежата партийни клонове в армията по време на военните години, изиграва ключова роля в последващите политически движения.
******************

III. Унищожаване на религиите и религиозните групи

Друга жестокост, която ККП извършва след създаването на Китайската народна република, е бруталното потъпкване на религиите и пълната забрана на всички народни религиозни групи. През 1950 г. ККП инструктира местните власти за управление да забранят всички неофициални вероизповедания и тайни общества. ККП твърди, че тези феодални подмолни групировки са само инструменти в ръцете на земевладелци, богати фермери, реакционери и специални агенти на КМТ. В национална кампания правителството мобилизира класите, на които се доверява, с цел идентифицирането и преследването на членове на религиозни групи. Правителства на различни нива са директно въвлечени в разформироването на такива „суеверни групи” като християни, католици, даоисти (особено вярващите в И-Куан Тао) и будисти. ККП нарежда на всички членове на тези църкви, храмове и религиозни общества да се регистрират в държавните бюра и да се разкаят за своята неофициална дейност. Неизпълнението на тези разпоредби било равнозначно на сурови наказания. През 1951 г. правителството спуска официална наредба, заплашваща с доживотен затвор или смъртна присъда онези, които продължат своята дейност като неофициални религиозни групи.


Това движение преследва голям брой добросърдечни и спазващи закона вярващи в Бог. Непълна статистика посочва, че през 50-те години на ХХ век ККП преследва, включително до смърт, над три милиона религиозни вярващи и членове на тайни групи. Партията извършва обиски в почти всички домове в страната, като подлага на разпит всеки и разбива статуите на Бога на Кухнята, почитан традиционно от китайските селяни. Екзекуциите затвърждават посланието на ККП, че комунистическата идеология е единствената законна идеология и единствената законна вяра. Скоро след това се появява и понятието “патриотични” вярващи, които са единствените облагодетелствани от закрилата на Конституцията на страната. В действителност независимо каква религия изповядва човек, критерият е един: да се следват нарежданията на ККП и да се признае, че ККП е над всички религии. Така, ако сте християнин, ККП е Богът на християнския Бог. Ако сте будист, ККП е Буда-та на Буда. Ако сте мюсюлманин, ККП е Аллах-ът на Аллах. А когато стане дума за живия Буда в Тибетския будизъм, ККП ще се намеси и ще избере кой да бъде този жив Буда. ККП не ви дава друг избор, освен да казвате и правите това, което тя изисква от вас. Всички вярващи се оказват принудени да осъществяват целите на ККП, поддържайки собствената си вяра само на думи. Неизпълнението на това ги прави обект на репресии и диктатура от страна на партията.
Според доклад на интернет-списанието „Човечество и човешки права” от 22-ри февруари 2002 г., двайсет хиляди християни са извършили проучване сред 560 000 християни в домашни църкви на 207 града от 22 провинции на Китай. То установява, че 130 000 от посетителите на домашните църкви са под държавно наблюдение. В книгата „Как Китайската комунистическа партия преследваше християните” се казва, че до 1957 г. ККП избива над 11 000 религиозни привърженици, като произволно арестува и изнудва за пари много повече.
Чрез унищожаването на земевладелската и капиталистическата класа и преследването на голям брой вярващи в Бог и спазващи закона хора, ККП разчиства пътя за превръщането на комунизма в най-всеобхватната религия на Китай.
******************

IV. Антидясното движение – промиване на мозъци в национален мащаб

През 1956 г. група унгарски интелектуалци сформират Кръга на Петьофи, който организира форуми и дебати, критикуващи унгарското правителство. Тази група разпалва общонародна революция в Унгария, която бива потушена от Съветската армия. Мао Цзедун взема събитието в Унгария като урок. През 1957 г. той призовава китайските интелектуалци и други хора да “помогнат на ККП да се коригира”. Този ход, известен като “Движението на стоте цвята”, следва лозунга “Нека сто цвята да цъфтят и сто школи на мисълта да се състезават”. Неговата цел е да примами антипартийните елементи сред народа. В писмото си до местните партийни секретари през 1957 г., Мао Цзедун говори за своето намерение да “изкара змиите от дупките им”, като ги остави да изкажат свободно мнението си в името на свободата на мисълта и да помогнат на ККП да се коригира.


Лозунги по това време насърчават хората да изказват открито мнението си и обещават да няма репресивни мерки – партията “няма да е дребнава и да намира кусури, няма да удря с пръчката, няма да обижда и да заклеймява и няма да търси отговорност след това”. Въпреки това не след дълго ККП започва “антидясното движение", обявявайки 540 000 души от осмелилите се да изкажат мнение, за десни. 270 000 от тях загубват работата си, а 230 000 са заклеймени като “средно десни” или “анти-ККП анти-социалистически елементи”. По-късно някои обобщават политическите стратегии на ККП за преследване в четири точки: подмамване на змиите навън от дупките им; измисляне на престъпления, неочаквана атака и наказване с единствено обвинение; жестоко нападение в името на спасяване на хората; насилствена самокритика и използване на най-жестоки етикети.
Какви всъщност са “реакционните думи”, докарали на много десни и антикомунисти почти 30-годишно изгнание в най-отдалечените краища на страната? Тези три главни реакционни теории, превърнали се по това време в мишена на интензивни нападки, се състоят от няколко речи на Луо Лонджъ, Джанг Боджун и Чу Анпин. Внимателното разглеждане на техните мнения и предложения показва, че желанията им са били доста доброжелателни.
Луо предлага да се сформира обединена комисия от ККП и различните “демократични” партии, за да се разследват отклоненията в кампаниите “Трите анти” и “Петте анти” и движенията за прочистване от реакционерите. Самият Държавен съвет често предоставя материали на Политическия консултативен комитет и Народното събрание за наблюдение и оценка, а Джан прави предложение Политическия консултативен комитет и Народното събрание да бъдат включени във вземането на решенията.
Предложението на Чу се състои в това, че понеже има хора извън ККП, които също имат добри идеи, увереност в себе си и чувство за отговорност, няма нужда да се назначават членове на ККП за ръководители на всички работнически подразделения или на техните колективи, независимо от големината им. Също така нямало нужда всичко важно или второстепенно да бъде изпълнено по начина, по който членовете на ККП предлагат. И тримата изразяват готовността си да следват ККП и никое от техните предложения не излиза извън границите на известните думи на писателя и критик Лу Шин [4] (1881–1936): “Учителю мой, дрехата ви е станала мръсна. Моля, свалете я, аз ще я изпера за Вас”. Техните думи, както и думите на Лу Сун, изразяват послушание, подчинение и почит.
Никой от порицаните “десни” не предлага ККП да бъде свалена от власт; всичко което те предлагат, е градивна критика. Въпреки това точно заради тези предложения десетки хиляди хора загубват свободата си и милиони семейства пострадват. Следват допълнителни кампании като “доверяване на ККП”, “изкореняване поддръжниците на твърдата политика”, движението на “Трите нови анти”, изпращане на интелектуалци в отдалечените райони за извършване на тежък труд и залавяне на десните, пропуснати първия път. Всеки, който прояви разногласие с ръководителя на работното си място, особено партийните секретари, е заклеймен, че е срещу ККП. Партията подлага тези хора на непрестанна критика или ги изпраща в трудововъзпитателни лагери. Понякога премества цели семейства в отдалечени райони или лишава децата им от правото да отидат в колеж или в армията. Не им разрешава да кандидатстват за работа в градовете. Семействата губят правото си на социални осигуровки и обществено здравеопазване. Те се превръщат в по-ниска класа сред селяните и в аутсайдери дори сред класата на второкачествените граждани.
След преследването на интелектуалците, някои от тях развиват двуличен характер. Те следват отблизо “Червеното Слънце” (тоест Мао) и се превръщат в “назначените интелектуалци” на ККП, които правят и казват това, което ККП изисква. Други стават сдържани и се дистанцират от политиката. От тогава насам китайските интелектуалци, за които се предполага, че имат чувство на отговорност към нацията, са принудени да мълчат.
******************

1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   42


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница