V. Великият скок напред - сътворяване на лъжи, за да се изпита предаността на хората

V. Великият скок напред - сътворяване на лъжи, за да се изпита предаността на хората

След антидясното движение, Китай започва да изпитва страх от истината. Всеки е бил въвлечен в слушане на лъжи, съчиняване на лъжи, измисляне на неверни случаи, отбягване и укриване на истината чрез лъжа и слухове. Великият скок напред е общонационално упражнение по надлъгване. Хората от цялата страна, под направлението на злия призрак на ККП, извършват многобройни абсурдни неща. И двете страни - лъжци и излъгани, биват измамени. В тази кампания на лъжи и абсурдни действия, ККП имплантира своята яростна, пагубна енергия в духовния свят на китайския народ. По това време много хора пеят песни, насърчаващи Великия скок напред: “Аз съм Великият Нефритен Император, аз съм Кралят-Дракон, аз мога да преместя планини и реки, ето ме, идвам”. [5] Политически задачи като “достигане повсеместно производство на зърно от 75 000кг за хектар”, “удвояване производството на стомана” и “да се надмине Великобритания за 10 години и САЩ за 15 години”, се спускат година след година. Последствията от тях са общонационален глад, отнел живота на милиони хора.

VI. Културната революция – светът е обърнат с главата надолу от обсебването на злото

Културната революция е внушително представление, режисирано от призрака на комунизма след обсебването му на цял Китай. През 1966 г. нова вълна на насилие залива Китай и неконтролируем червен терор разтърсва планините и смразява реките. Писателят Чин Му описва Културната революция с мрачни краски:

“Това беше наистина безпрецедентна катастрофа: [ККП] хвърли в затворите милиони хора заради връзката им с [взет на прицел] член от семейството им, отне живота на милиони други, разби семейства, направи от децата хулигани и подлеци, изгори книги, събори древни сгради и унищожи надгробните плочи на древни мъдреци, извършвайки всевъзможни престъпления в името на революцията.”
Данни сочат, че броят на неестествените смъртни случаи в Китай по време на Културната революция е поне 7.73 милиона души.
Хората често смятат погрешно, че насилието и кръвопролитията по време на Културната революция са ставали най-вече по време на размирните движения, и че кланетата са извършвани от Червената Гвардия и революционерите. Но хиляди официално публикувани китайски годишни отчети по райони показват, че най-много неестествени смъртни случаи има не през 1966 г., когато Червената Гвардия контролира повечето държавни организации, нито през 1967 г., когато революционерите се сражават сред различните групи с оръжие, а през 1968 г., когато Мао си възвръща властта над цялата страна. Убийците в тези позорни случаи често са офицери и войници от армията, въоръжени милиционери и членове на ККП от всички нива на правителството.
Следващите примери илюстрират как насилието по време на Културната революция идва от политиката на ККП и на местните управи, а не от екстремисткото поведение на Червената Гвардия. Партията прикрива директното подстрекателство и своята намеса в насилието, извършено от партийни лидери и правителствени лица.
През август 1966 г. Червената Гвардия изселва в селата жители на Пекин, категоризирани в миналите кампании като земевладелци, заможни фермери, реакционери, лоши елементи и десни”. Непълна официална статистика показва, че 33 695 дома са обискирани и 85 196 жители на Пекин са изселени от града в селата, откъдето произхождат родовете им. Червената Гвардия е повсеместният изпълнител на тази политика, изселвайки над 400 000 градски жители в селата. Дори високопоставени служители, чиито родители са били земевладелци, са също изселени в провинцията.
Всъщност, ККП планува кампанията на изселване дори преди Културната революция. Предишният кмет на Пекин, Пън Джен, заявява, че жителите на Пекин трябва да са идеологически чисти като “витрини и кристали”, имайки предвид, че жители с лош класов произход ще бъдат изселени от града. През май 1966 г. Мао нарежда на своите подчинени да “закрилят столицата” и създава столична работна група, ръководена от Ие Дзянин, Ян Чънуу и Сие Фуджъ. Една от задачите на тази група е да използва полицията, за да изсели жителите на Пекин с лош класов произход.
Тези данни помагат да се разбере защо правителството и полицейските отдели не се намесват, а по-скоро подкрепят Червената Гвардия в претърсването на домовете и изселването на над два процента от жителите на Пекин. Министърът на обществената сигурност Шие Фуджъ изисква от полицията ненамеса в действията на Червената Гвардия, а да я снабдява с информация и съвети. Червената Гвардия просто е използвана от партията за изпълнение на заплануваните действия и по-късно, в края на 1966 г. Червената Гвардия е изоставена от ККП. Мнозина са заклеймени като контрареволюционери и хвърлени в затвора, други са изпратени в провинцията заедно с част от градската младеж, за да се трудят и да преобразуват мисленето си. Организацията на Червената Гвардия от западната част на града, ръководеща изселването, е създадена с „грижовните” инструкции на лидерите на ККП. Заповедта да се обвинят в престъпление членовете на Червената Гвардия е издадена, след като е одобрена от главния секретар на Държавния съвет.
След отстраняването на пекинските граждани с лош класов произход в селските райони е подета нова вълна на преследване на лошите класови елементи. На 26-ти август 1966 г. по време на събрание на полицейското управление в Дашин е оповестена реч на Сие Фуджъ. Шие нарежда на местната полицията да съдейства на Червената Гвардия с информация и помощ при нахлуването и претърсването на домовете на “петте черни класи” (земевладелци, заможни селяни, реакционери, лоши елементи или десни). Позорното Клане в Дашин [8] е резултат от директните инструкции от полицейския участък; организаторите са директорът и партийният секретар на полицейския участък, а убийците са предимно милиционери, които не щадят дори и децата.
Заради “добро поведение” по време на подобни кланета, мнозина са приети за членове на ККП. Според непълна статистика за провинцията Гуаншъ, в избиването са въвлечени около 50 000 членове на ККП. 9000 от тях са приети в партията след като са извършили убийство. Други над 20 000 извършват убийство след приемането им, а над 19 000 от останалите партийни членове по един или друг начин са свързани с убийства.
Класовата теория по време на Културната революция се прилага и при побоищата. Лошите го заслужават, ако са бити от добрите. Достойно е един лош да бие друг лош. Недоразумение е един добър да бие друг добър. Тази теория, измислена от Мао, се разпространява широко сред революционните движения. Насилието и кръвопролитията са широкоразпространени в резултат на мисленето, че враговете на класовата борба заслужават всякакво насилие.
От 13 август до 7 октомври 1967 г. милиционери от областта Дао на провинция Хунан избиват членове на организацията “Шианджиан вятър и гръм” и членове на “петте черни класи”. Избиването продължава 66 дни; убити са 4519 души от 2778 домакинства в 468 общини от 36 окръга на 10 области. Общо 9093 души са убити в цялата префектура, състояща се от 10 района, 38 процента от които са от “петте черни класи”, а 44 процента са деца на хората от “петте черни класи”. Най-възрастният убит е на 78 години, а най-младият – бебе на 10 дни.
Това е само един случай на насилие в малък район по време на Културната революция. Във Вътрешна Монголия (област в Китай), след учредяването на “революционния комитет” в началото на 1968г., по време на движението за прочистване на класовата принадлежност и ликвидирането на “Народната революционна партия на Вътрешна Монголия” завършва със смъртта на 350 000 души. През 1968 г. десетки хиляди от провинция Гуаншъ участват в масовото клане на членове на “Организация 4.22”, избивайки над 110 000 души.
Такива случаи показват, че тези мащабни действия на насилствено избиване по време на Културната революция произлизат от директните подстрекателства и инструкции на лидерите на ККП, които употребяват и окуражават прилагането на насилие, за да преследват и убиват граждани. Тези убийци, които са замесени директно в нареждането и изпълнението на убийствата, са най-вече от армията, полицията, въоръжения запас и ключови членове на партията и младежката лига.
Ако по време на поземлената реформа ККП използва селяните за свалянето на земевладелците, за да завземе земята, а по време на индустриалната и търговската реформа използва работническата класа, за да свали капиталистите и да завземе собствеността им, при антидясното движение партията елиминира всички интелектуалци с противоположни виждания; тази борба показа, че никоя от класите не бе в безопасност по време на Културната революция. ККП използва една група, за да убива друга група. Дори и да сте от работническата класа или селянин - две класи на които партията е разчитала преди - ако гледната ви точка се различава от тази на ККП, животът ви ще е в опасност. Тогава, в края на краищата, за какво е всичко това?
Целта е да се установи комунизма като единствена, всеобхватна, безусловно управляваща религия в цялата страна, контролираща не само държавата, но и съзнанията на всеки индивид.
Културната революция издига до връхна точка култа към ККП и личността на Мао. Теорията на Мао е трябвало да бъде използвана, за да ръководи всичко и вижданията на един човек е трябвало да се насадят в съзнанията на десетки милиони. Нещо уникално за Културната революция е, че тя умишлено не уточнява какво не трябва да се прави. Вместо това набляга на “какво може да се прави и как да се направи. Нищо извън рамките на това не може да се прави или дори да се обмисля”.
По време на Културната революция всеки в страната изпълнява религиозно-подобен ритуал: “питай партията за инструкции сутринта и докладвай на партията вечерта”. „Отдавай чест на Председателя Мао няколко пъти дневно, пожелавайки му безгранично дълголетие и, ежедневно казвай политически молитви сутрин и вечер”. Почти всеки грамотен човек е писал изявления за самокритика и докладване на мислите си. Цитати на Мао като: “води жестока борба с всяка една мисъл на егоизъм” и “изпълнявай нарежданията на партията, независимо дали разбираш целите; задълбочи разбирането си в процеса на изпълнението “, са повтаряни многократно.
По онова време само един Бог (Мао) е позволено да се почита; само един вид книги (учението на Мао) е разрешено да се четат. Процесът на „обожествяване” се разгръща така бързо и до такава степен, че хората не могат да си вземат храна в столовете, ако не декламират цитатите на Мао или не отправят поздрави към Мао. Когато се пазарува, пътува се в автобус, или дори когато се говори по телефона, трябва да се издекламира цитат от Мао, дори да е неуместен. Хората правят това фанатично или цинично, като всеки е под контрола на злия комунистически призрак. Лъжи, толериране на лъжи и разчитане на лъжи се превръщат в част от живота на китайския народ.
******************

Изтегляне 3.55 Mb.

Сподели с приятели: