Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад
VIII. Промийте всички съзнания в страната и я превърнете в “мозъчен затвор”
Изтегляне 3.55 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Заключение
- Бележки
VIII. Промийте всички съзнания в страната и я превърнете в “мозъчен затвор”Най-ефективното оръжие, което ККП използва, за да поддържа своето тиранично управление, е системата за контрол. По добре организиран начин, ККП налага манталитет на послушание във всеки един от гражданите. Няма никакво значение дали партията си противоречи или постоянно сменя политическите си курсове, стига да може методично да организира начини за лишаване на хората от основните им човешки права. Пипалата на правителството са навсякъде. Независимо дали в селото или града, гражданите са управлявани от така наречените квартални или общински комитети. Доскоро за женитба, развод или дете, трябваше да се получи одобрението на тези комитети. Партийната идеология, нейният начин на мислене, организации, социална структура, пропагандни механизми и административна система, обслужват единствено и само диктаторските й цели. Партията, посредством правителството, се стреми да контролира мислите и действията на всеки индивид. Проявата на жесток контрол над народа от ККП не се изчерпва само с нанесените телесни мъчения. Тя също така принуждава хората да загубят способността си да мислят независимо и ги превръща в страхливци, които се самосъхраняват, без да смеят да се изказват открито. Целта на управлението на ККП е да промие съзнанията на своите собствени граждани, да ги накара да мислят като нея, да говорят като нея и да правят това, което тя иска. Има поговорка: “Политиката на партията е като Луната, сменя се на всеки 15 дни”. Независимо колко често партията сменя политиката си, всеки в страната трябва да я следва изкъсо. Когато сте използвани като средство за нараняване на другите, трябва да благодарите на партията, че е оценила силата ви; когато сте наранени, трябва да благодарите на партията, че ви е “дала урок”; когато сте погрешно дискриминирани и по-късно ККП ви реабилитира, трябва да благодарите на партията за великодушието, непредубедеността и способността да поправя грешките си. Партията налага диктатурата си посредством непрекъснати цикли на потискане и реабилитация. След 55 години на деспотизъм, ККП е ограничила съзнанието на нацията, като го е затворила в рамките на разрешеното от нея. Да се мисли извън рамките на това се смята за престъпление. След многобройни борби, глупостта се възхвалява като мъдрост, малодушието е начин на оцеляване. В съвременното общество на Интернет, което е главно средство за обмяна на информация, ККП дори изисква от хората да упражняват самодисциплина и да не четат новини от чужбина, нито да отиват на Интернет-страници с ключовите думи “човешки права” и “демокрация”. Курсът на ККП за промиване на съзнанията на хората е нелеп, брутален и жалък, но при все това, е вездесъщ. ККП е изкривила нравствените ценности и принципи на китайското общество и напълно е пренаписала националните стандарти за поведение и стил на живот. Тя неспирно използва психическото и физическото изтезание, за да заздравява единовластното управление на Китай чрез всеобхващащата “религия на ККП”. ****************** ЗаключениеЗащо ККП трябва постоянно да се бори, за да поддържа властта си? Защо ККП вярва, че докато съществува живот, борбата е вечна? За постигане на тази цел ККП не се двоуми да извършва убийства, нито да съсипва околната среда, нито се интересува, че по-голяма част от фермерите и много от жителите по градовете живеят в нищета. Дали заради идеологията на комунизма ККП върви през вечната борба? Отговорът е “Не”. Един от принципите на Комунистическата партия е премахването на частната собственост и това тя се опитва да направи, когато идва на власт. ККП вярва, че частната собственост е основния причинител на всички злини. Независимо от това след икономическата реформа през 80-те години на ХХ век, частната собственост отново бе разрешена в Китай и дори бе защитена от конституцията. Прозирайки през лъжите на ККП, хората ясно ще видят, че по време на 55-годишното си управление ККП просто разиграва драма на преразпределение на собствеността. След няколко цикъла на такова разпределение, ККП просто превръща чуждия капитал в своя частна собственост.. ККП представя себе си като “пионер на работническата класа”. Нейната задача е да унищожи капиталистическата класа. Но сега частни разпоредби на ККП недвусмислено разрешават в партията да се приемат капиталисти. Членовете на ККП вече не вярват в партията и комунизма и съществуването на ККП е неоправдано. Това, което е останало от партията, е празната черупка на предполагаемата й същност. Дали дългогодишната борба на ККП не бе, за да предпази нейните членове от продажност и корупция? Отново “Не”. Петдесет и пет години ККП е на власт и корупцията, незаконното присвояване, незаконното поведение и действия, които са в ущърб на народа и нацията, са навсякъде сред служителите на ККП в страната. От общо 20 милиона партийни служители в Китай, през последните години 8 милиона са били съдени и наказани за престъпления, свързани с корупция. Около един милион всяка година подават жалби до по-високи инстанции срещу корумпирани служители, които не се разследват. От януари до септември 2004 г. китайското Бюро за чужда валута разследва случаи на нелегални разрешения за валутна обмяна в 35 банки и 41 компании, като разкрива нелегални сделки за 120 милиона щатски долара. Според статистика от последните години, над четири хиляди служители на ККП са избягали от Китай с незаконно присвоени пари и откраднатите суми от държавата достигат десетки милиарди щатски долари. А дали пък борбата не бе с цел подобряване на образованието и съзнанието на хората и поддържане на интереса им към националните дела? Отговорът отново е “Не”. В днешен Китай материалните стремежи са необуздани и хората губят традиционните си добродетели на почтеност. Да се заблуждават близки и да се мамят приятели вече се е превърнало в правило. Много китайци са равнодушни или отказват да говорят по много важни въпроси като човешките права или преследването на Фалун Гонг. Да се крият мислите и да не казва истината са станали основни умения за оцеляване в Китай. Същевременно ККП използва всеки удобен случай да подбужда общественото чувство на национализъм, като например организирането на китайски граждани да хвърлят камъни по американското посолство или да горят американското знаме. Китайският народ е бил третиран или като покорна маса, или като яростна банда, но никога като граждани с гарантирани човешки права. Културният напредък е основата за повишаване на съзнателността на хората. Нравоучителните принципи на Конфуций и Менций са крепели моралните норми и правила в продължение на хилядолетия. “Ако всички тези принципи се изоставят хората няма да имат закони, които да следват и няма да различават доброто от злото. Те ще загубят пътя си... Дао (законът) ще бъде унищожен”. [9] Целта на класовата борба на ККП е да създава непрекъснат хаос, чрез който тя се установява като единствената управляваща партия и религия в Китай, прилагайки партийната си идеология, за да държи под контрол китайския народ. Държавните учреждения, войската и медиите са все инструменти, използвани от ККП за поддържане на диктатурата й. Докарвайки неизлечими болести на Китай, ККП сама е на ръба на отказване от престола си и нейното рухване е неизбежно. Някои хора се безпокоят, че в страната ще настане хаос, ако ККП се разпадне. Кой ще заеме мястото й, за да управлява страната? В петхилядната история на Китай, 55-те години на управление на ККП са като мимолетна сянка. За нещастие обаче, през този кратък период от време ККП разби китайските традиционни вярвания и ценности; унищожи традиционните нравствени принципи и социална структура; превърна загрижеността и любовта между хората в борба и омраза; замени почитането на Небето, Земята и природата с арогантността на “човешката завоевателна природа”. Тези щети опустошиха социалната, нравствената и екологичната системи, поставяйки Китай в дълбока криза. В историята на Китай всеки великодушен лидер разглежда любовта към хората, грижата за тях и тяхното образование като основен дълг на управлението. Човешката природа естествено се стреми към доброта и ролята на управлението е да пусне в ход тази вродена човешка способност. Менций казва: “Такива са хората: тези със стабилен доход ще имат верни сърца, докато тези без постоянни средства за препитание няма да са с верни сърца” [10]. Образование без благополучие е неефективно; тираничните лидери, които не са изпитвали любов към народа и които са избивали невинните, са презрени от китайския народ. През петте хиляди години на китайската история е имало много човеколюбиви лидери като император Йяо и император Шун в древността, император Уен и император У от династията Жоу, император Уен и император Джин от династията Хан, император Тан Тайзон от династията Тан, император Кансъ и император Цианлон от династията Чин. Процъфтяването, на което народът се е радвал при тези династии, е в резултат това, че предводителите са следвали небесния Дао, придържали са се към златната среда и са се стремили към мир и стабилност. Отличителните черти на добрият лидер са оползотворяване на добродетелните и надарените хора, приемане на различни мнения, прокарване на справедливост и мир, даване на хората на това, от което имат нужда. Така населението ще се подчинява на законите, ще поддържа благоприличие, ще живее щастливо и ще работи ефективно. Наблюдавайки световните дела, ние често се питаме кой определя дали една държава ще процъфти или изчезне, независимо че знаем, че издигането и падането на всяка нация си има своите причини. Когато ККП си отиде можем да очакваме, че мирът и хармонията в Китай ще се завърнат. Хората пак ще станат истински, добри, скромни и толерантни и страната отново ще се грижи за основните им нужди, а всички професии ще процъфтят. ****************** Бележки[1] Из “Анали на храни и стоки” от „История на бившата династия Хан” (Хан Шу). „Всичко под небето” се отнася до Китай под императорите. [2] Чиян Бочен, „Ориенталска култура”, четвърто издание, 2000 година. [3] Гао Ган и Рао Шуши са бивши членове на Централния комитет. След неуспешен опит да завземат властта през 1954г. те са обвинени в заговор за разцепване на партията, а по-късно са изключени от ККП. Ху Фън, учен и литературен критик, се противопоставя на безсъдържателната литературна политика на ККП. През 1955 г. той е изгонен от партията и е осъден на 14 години затвор. От 1951 до 1952 г. ККП инициира кампаниите на „Трите анти” и „Петте анти” с оповестената цел да бъдат елиминирани корупцията, загубите и бюрокрацията във вътрешността на партията, управлението, армията и масовите организации. [4] Лу Шън (25.09.1881-19.10.1936 г.) е често считан за основоположник на съвременната народна китайска литература. Също така е бил и изтъкнат преводач. В качеството си на ляво-ориентиран писател, Лу изиграва важна роля в историята на китайската литература. Книгите му оказват силно влияние върху голяма част от китайската младеж. След завръщането си в Китай от медицинско проучване в Сендай, Япония, той става лектор в университета в Пекин и започва да пише. [5] Както Нефритеният император, така и Кралят-дракон са китайски митологични фигури. Нефритеният император, наричан неформално от децата и обикновените граждани „Дядо”, е владетелят на небесата и е сред най-важните богове в китайския даоистки пантеон. Кралят-дракон е божественият владетел на четирите морета. Всяко море, съответстващо на една от четирите посоки на света, е управлявано от един Крал-дракон. Кралете-дракони живеят в кристални палати, охранявани от скариди-войни и раци-генерали. Освен че властват над водния свят, Кралете-дракони управляват и облаците и дъжда. Твърди се, че Кралят-дракон на Източното море притежава най-голяма територия. [6] Пън Дехюей (1898-1974): китайски комунистически генерал и политически лидер. Пън е главнокомандващ във войната в Корея, заместник министър-председател на Държавния съвет, член на Политбюро и министър на отбраната от 1954 г. до 1959 г. Отстранен е от държавните постове след несъгласието му с левичарските подходи на Мао на Лушанския Пленум на ККП през 1959 година. [7] Жао Гао ( ? - 210 г. пр.н.е.): Главен евнух по време на династията Чин. В 210 г. пр.н.е. след смъртта на императора Чин Съ Хуан, тримата - Жао Гао, първият министър Ли Си и вторият син на императора Ху Хай - подправят две от завещанията на императора, провъзгласявайки Ху Хай за новия император и нареждайки на коронования принц Фу Су да се самоубие. По-късно между Жао Гао и Ху Хай се поражда конфликт. Жао докарва елен в императорския съд и заявява, че е кон. Само шепа от присъстващите длъжностни лица се осмеляват да не се съгласят и да кажат, че е елен. Жао Гао решава, че те са срещу него и ги отстранява от управлението. [8] Клането в Дашин става през август, 1966 г. по време на смяната на партийното ръководство в Пекин. Тогава министърът на обществената сигурност по онова време, Сие Фуджъ, изнася реч на събрание на Бюрото по обществена сигурност в Пекин в подкрепа на ненамесата в действията на Червената Гвардия срещу “петте черни класи”. Тази реч се подава бързо и на събрание на Постоянния комитет на бюрото по обществена сигурност в Дашин. След това събрание Бюрото предприема незабавни действия и формира план за подбуждане на масите в Дашин да избият “петте черни класи”. [9] По Кан Юуей, “Сбирка от политически трудове”, 1981 г. Джонхуа Джужу. Кан Юуей (1858 – 1927) е бил важен реформистки мислител от късния период на династията Чин. [10] Цитат от Менций.
Изтегляне 3.55 Mb. Сподели с приятели:
|