Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад



страница15/42
Дата22.07.2016
Размер3.55 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   42

Коментар четвърти: Китайската комунистическа партия е сила, насочена срещу Вселената




Въведение

К


Плакат, изобразяващ Червената Гвардия, която извършва побои, унищожава частна собственост и нахълтва по домовете. Лозунгът на картината гласи: “Унищожи стария свят; изграждай нов свят”.
итайците ценят високо “Дао”, известен още като “Пътя”. В древността, безмилостните императори били наричани “обезумял властелин с липсващ Дао”. Всяко поведение, несъобразено с моралния стандарт, обозначаван в китайския език с двата йероглифа „Дао Дъ”, т.е. „Пътя” и „Добродетел”, е наричано “отклоняване от Пътя”. Дори и бунтуващите се земеделци издигат плакати, гласящи: “Постигни Пътя в името на Небето”. Лао Дзъ [1] казва: “Има нещо тайнствено и цялостно, съществуващо преди Небето и Земята. Безмълвно, безформено, завършено и неизменно. Живеещо вечно, навсякъде и в съвършенство, то е майката на всички неща. Аз не зная името му; аз го наричам Пътят”. Това предполага светът да е направен от Дао.
В последните сто години, внезапната инвазия на комунистическия призрак създаде сила, противопоставяща се на природата и човечеството, причиняваща безкрайна агония и трагедия, които тласнаха човешката цивилизация до ръба на унищожението. Извършвайки всевъзможни зверства, нарушаващи Дао и противопоставящи се на Небето и Земята, той се е превърнал в изключително зла сила, насочена срещу Вселената.

“Човек следва Земята, Земята следва Небето, Небето следва Дао и Дао следва това, което е естествено” [2]. В древен Китай хората са вярвали в подчиняване, хармонизиране и съвместно съществуване с Небето. Човечеството се интегрира с Небето и Земята и съществува във взаимна зависимост от тях. Дао на Вселената не се променя. Вселената се движи систематично в съответствие с Дао. Земята следва промените на Небето, затова тя има четири годишни времена. Като уважава Небето и Земята, човечеството се радва на хармоничен живот, изпълнен с признателност и блаженство. Това намира израз в поговорката “благоприятното време на Небето, местоположението на Земята и хармонията сред хората” [3]. Според китайския начин на мислене, всичко се подчинява на тази представа – астрономията, географията, календарната система, медицината, литературата и дори структурата на обществото.


Комунистическата партия прокарва тезите, че хората са над природата и философията за борба срещу Небето, Земята и природата. Мао Цзедун казва: “Борбата с Небето е безкрайна радост, борбата със Земята е безкрайна радост, борбата с човечеството също е безкрайна радост”. Комунистическата партия може и да се наслаждава на всичките тези борби, но хората са платили прескъпо за това и страданията им са прекомерни.
******************

I. Борба с хората и изличаване на човешката природа

Объркани понятия за добро и зло и унищожаване на човечността

Човек трябва да живее първо в съответствие с природата и после в съответствие с обществото. “Когато се раждат, хората са природно добри” [4] и “Състраданието е присъщо на всички хора” [5], са сред множеството ръководни принципи, които хората донасят със себе си при раждането, принципи, които им позволяват да разграничат правилното от погрешното и доброто от злото. В противоположност на това обаче, за ККП човешките същества са животни или дори машини. Буржоазията и пролетариатът са само едни материални сили.


Целта на ККП е да контролира хората и постепенно да ги превърне във въстанически, революционни главорези. Маркс казва: “Една материална сила може да бъде победена само с друга материална сила”; „Теорията също се превръща в материална сила, в момента, в който е повлияла на масите” [6]. Той вярва, че цялата човешка история не е нищо повече от непрекъсната еволюция на човешката природа и че човешката природа е всъщност класова природа, и постулира, че няма нищо вродено и че всичко е резултат от влиянието на околната среда. Маркс защитава тезата, че човек е “социално същество”, отхвърляйки предположението на Фойербах за “природното същество”. Ленин вярва, че марксизмът не може да се зароди естествено сред пролетариата, а трябва да се разпали отвън. Той полага големи усилия, но въпреки това не успява да накара работниците да се пренасочат от своята икономическа борба към политическата борба, която директно цели завземане на властта. Така Ленин залага надеждите си на “Теорията за условния рефлекс”, развита от носителя на Нобелова награда, Иван Петрович Павлов,. Ленин заявява, че тази теория е от голямо значение за пролетариата по цял свят. Троцки [7] дори напразно се надява, че условният рефлекс би могъл да промени човек не само психологически, но и физически. Точно както кучето слюноотделя, когато чуе звънеца за обяд, той очаквал, че войниците ще се втурнат смело напред при звука на изстрелите и ще отдадат живота си за Комунистическата партия.
От древни времена хората са вярвали, че възнагражденията идват в резултат на положени усилия и работа. Посредством усилен труд човек придобива заможен живот. Хората презират лентяйството и намират придобиването на облаги без положен труд за безнравствено. След разпростирането на комунизма в Китай като напаст обаче, той насърчава обществените банди и незаетата работна ръка да разделят земята, да ограбят частната собственост и да тероризират хората. И всичко това става открито, съобразно разпоредбите на закона.
Всеки знае, че е добре да се уважават възрастните и да се полагат грижи за децата; и че е лошо, ако не се зачитат възрастни и учители. Древното конфуцианско образование е имало две части: Сиао Суе (Начално обучение) и Да Суе (Напреднало обучение). Сиао Суе се е получавало преди да се навършат 15 години и в него основно се е наблягало на култура по отношение на чистота, социални отношения, етикет и реч. Да Суе е поставяло ударение на добродетелта и получаването на Дао. [8] По време на кампаниите на ККП за критикуване на Лин Бияо [9] и Конфуций и за осъждане на уважението към учителите, партията заличава всички морални стандарти от съзнанията на младите поколения.
Една древна поговорка гласи: “Един ден като мой учител и ще го уважавам като баща цял живот“.
На 5 август 1966 г. Биян Джонгиюн, преподавателка в Девическата гимназия към пекинския педагогически университет, е принудена от свои ученички да ходи по улицата с идиотска шапка и дрехи с петна от черно мастило, със закачена черна дъска на врата си, съпровождана от ученичките си, барабанящи по кошчета за смет. Накарана е да коленичи, залята е с вряла вода и е пребита до смърт с тояга със забити в нея пирони.
Директорката на гимназията към пекинския университет е принудена от студенти да барабани по счупен леген и да крещи “Аз съм лош елемент”. Отрязват й косата, за да я унижат, принудително я повалят на земята и я бият по главата, докато от нея започва да тече кръв;
Всеки смята, че чистотата е добро, а мръсотията - лошо. Но ККП насърчава: “Имай кал навсякъде по тялото си, както и мазолести длани от тежкия физически труд”. Партията смята за добро, че твоите “ръце са черни и [твоите] крака са лепкави от кравешки тор”. [10] Според нея хора като тези са смятани за най-революционно настроени, те можели да отидат в университет, да станат членове на партията, да бъдат повишени, като накрая се превърнат в партийни лидери.
Човечеството върви напред, защото натрупва знание, но при ККП придобиването на знание се счита за лошо. Интелектуалците са причислени към долнокачествената девета категория – по скалата от едно до девет. Те са инструктирани да се учат от неграмотните и да бъдат наново образовани от бедните селяни, за да бъдат реформирани и да започнат нов живот. За да се извърши преобразованието на професори от Университета Чинхуа, те биват изпратени в изгнание на остров Карп в Нанчан, провинция Дзиансъ. Болестта шистосомиазис [11] е била доста разпространена в този район, така че дори трудовия лагер, който първоначално се намирал там, се налага да бъде преместен. Професорите се заразяват веднага щом се докосват до речната вода, развиват цироза и загубват способността си да работят и да живеят.
Под подстрекателството на бившия китайски премиер Джоу Енлай, Комунистическата партия на Камбоджа (Червените Кхмери) стига до крайност в преследването на интелектуалците. Хората с независимо мислене са подложени на реформиране и избиване, както духовно така и физически. От 1975 до 1978 г. една четвърт от населението на Камбоджа е избито. Някои хора са убити само защото имат белег от носене на очила.
След като Комунистическата партия на Камбоджа побеждава през 1975 г., Пол Пот (неин лидер) започва установяването на социализъм – “рай в човешкото общество” – който проповядва общество без класи, без разлики между града и селото, без парично обръщение и без търговия. Като резултат, семейната структура бива разрушена и заместена с женски и мъжки трудови бригади. Те са принудени да работят и да се хранят заедно, да носят еднакви черни революционни или военни униформи. Съпрузите можели да се виждат само след разрешение веднъж седмично.
Комунистическата партия претендира, че не се страхува от Небето и Земята и напразно се надява да преобрази Небето и Земята, което е пълно незачитане на всички добродетелни елементи и сили във Вселената. Мао Цзедун пише по време на следването си в Хунан:
“Всички нации в историята са имали велики революции. С отмиването на старите неща и придаването им на нови краски, те донасят огромни промени, които включват живот и смърт, успех и разпад. Същото е и с унищожаването на Вселената. Унищожаването на Вселената определено не е окончателното й унищожение и няма съмнение, че унищожението тук ще бъде раждане там. Всички ние очакваме унищожаването на Вселената, защото при унищожаването на старата Вселена ние получаваме нова Вселена. Не е ли това по-добро от старата Вселена?!”
Обичта е естествено чувство към съпрузи, деца, родители и приятели. Развиване на такива взаимоотношения е нещо нормално за човешкото общество. Посредством непрекъснати политически кампании, ККП превръща хората във вълци или в още по-свирепи и жестоки животни. Дори и най-свирепият тигър не яде малките си. Но при управлението на ККП става обичайно родители и деца, съпрузи и съпруги да правят доноси един срещу друг и семейните отношения често са отричани.
В начално училище на Пекин в средата на 60-те години на ХХ век, докато изготвя правописен тест за учениците си, учителка непреднамерено слага заедно думите “социализъм” и “падане”. Учениците осведомяват служители на ККП за действието й, заради което тя е критикувана ежедневно, като момчетата от класа й бият шамари на събрание пред всички. Дъщеря й се отказва от нея като майка. По време на политически събрания в класа, дъщерята постоянно критикува “новото положение в класовата борба” на майка си. Години след нещастния случай, единствената работа на тази учителка е всекидневното почистване на училището и тоалетните.
Хората, преживели Културната революция, няма да забравят името на Джан Дзисин, осъдена на затвор поради критиката й към Мао за провала му във Великия скок напред. Охранителите в затвора многократно я изтезават като я събличат, връзват ръцете й отзад с белезници и я хвърлят в мъжките килии, оставяйки затворниците да я изнасилват групово, от което тя в последствие полудява. Понеже се страхуват, че докато я екзекутират тя ще протестира, те притискат главата й върху тухла и прерязват гърлото й без анестезия.
Дори в последните години, при преследването на Фалун Гонг, ККП използва същите стари методи на подбуждане на омраза и подстрекаване на насилие.
Комунистическата партия потиска добродетелната човешка природа и поощрява, насърчава и използва лошата страна на човечеството, за да укрепи управлението си. Кампания след кампания хората със будна съвест са принудени да мълчат поради страх от насилие. Комунистическият строй систематично е разрушил напълно универсалните нравствени стандарти в опита си да преобърне изцяло понятията за добро и лошо, чест и срам, поддържани от човечеството в продължение на хилядолетия.

Злото, което се издига над Закона за взаимо-зараждане и взаимо-потискане

Лао Дзъ казва:


“Под Небето всички могат да видят красотата, само защото има грозота;

И могат да разпознаят доброто, само защото има зло.

Затова „има” и „няма” се предизвикват едно друго.

Трудно и лесно се допълват взаимно.

Дълго и късо контрастират едно с друго.

Високо и ниско се балансират едно с друго.

Глас и звук се хармонизират един с друг.

Предно и задно се редят едно след друго.“ [12]


Казано просто, Законът за взаимо-зараждане и взаимо-потискане съществува в човешкия свят. Не само хората се разделят на добри и лоши, но доброто и лошото съжителстват заедно във всеки един човек.
Дао Джи, идол на бандитите в древен Китай, казва на своите последователи: “Бандитите също трябва да следват Пътя”. И пояснява, че бандитът също трябва да бъде “почтен, храбър, справедлив, мъдър, и доброжелателен”. Което означава, че дори бандитът не може да своеволничи. Той също трябва да следва определени правила.
Поглеждайки назад в историята на ККП можем да кажем, че тя е пълна с мошеничества и измами без ограничения. Така например това, което бандитите намират за най-голяма чест е “справедливостта”. Дори мястото, където разделят плячката, е наричано “зала на справедливостта за разделяне на плячката”. Но когато настане криза, другарите в ККП се изобличават и винят един друг, и дори скалъпват лъжливи обвинения, за да се натопят взаимно, обиждайки на всичко отгоре.
Да вземем генерал Пън Дехюей за пример. Мао Цзедун, който имал селски произход, разбира се знаел добре, че е невъзможно да се произведат 130 000 джин зърно от мю [13] и че всичко, което Пън казва, е истина. Той знаел също, че Пън няма намерение да вземе властта му, да не говорим, че Пън спасявал живота му няколко пъти, когато е главнокомандващ на 20 000 души, с които воюва сам срещу 200 000-те групи на Ху Зоннан по време на войната между ККП и КМТ. Въпреки това в мига, когато Пън изказва несъгласието си с Мао, той избухва яростно и хвърля в боклука написаната от самия него поема за възхвала на Пън – “Кой има смелостта да язди кон с извадена сабя – само нашият генерал Пън!”. Мао твърдо решава да го убие, независимо от великодушното приятелство, спасило живота му.
ККП по-скоро убива брутално, отколкото да управлява с доброжелателна политика; тя преследва собствените си членове в презрението й към другарство и лична лоялност; тя разменя неизгодно територията на Китай, показвайки се като мерзавец; превръща себе си във враг на почтената вяра и изповедание поради липсата на далновидност и мъдрост; непрекъснато предприема антинародни кампании, влизайки в разрез с начина, по който един мъдър човек би управлявал една страна. Накрая ККП отива толкова далеч, че изоставя дори минималните морални изисквания, според които “бандитите също трябва да следват Пътя”. Нейната злина се е разпростряла далеч отвъд Закона за взаимо-зараждане и взаимо-потискане във Вселената. ККП изцяло се е опълчила срещу природата и човечеството, с цел размяната на критериите за добро и зло и събарянето на закона на Вселената. Нейната необуздана арогантност е достигнала зенита си и съдбата й е обречена на гибел.
******************

1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   42


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница