Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад



страница16/42
Дата22.07.2016
Размер3.55 Mb.
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   42

II. Борба със земята в нарушение на Закона на природата, водеща до безкрайни бедствия

Класовата борба се разраства в природата

Джин Сунхуа, възпитаник на гимназия Усон №2 в Шанхай от випуск ‘1968 и член на постоянния комитет на гимназиалната Червена гвардия в Шанхай, е изпратен в околия на провинция Хейлонджиян през март 1969 г. На 15 август 1969 г. бурен порой приижда от планината и залива районите по поречието на река Шуан. Джин скача в бързото течение, за да извади два електрически стълба и се удавя.


Ето две записки [14] от дневника на Джин, преди да загине:
4 юли
Започвам да усещам суровостта и интензивността на класовата борба в провинцията. Като червена охрана на председателя Мао, аз съм напълно готов да се боря на първа линия срещу реакционерските сили, въоръжен с непобедимата Мисъл на Мао Цзедун. Готов съм на това, дори и то да означава, че ще трябва да принеса живота си в жертва. Аз ще се боря, боря и боря, доколкото мога, за утвърждаване диктатурата на пролетариата.
19 юли
Класовият враг в тази производствена бригада е все още дързък. Образованата младеж дойде в провинцията точно с тази цел, да участва в трите главни революционни движения тук и най-вече в класовата борба. Ние трябва да се опрем на бедната и средната класа селяни, да мобилизираме масите и да потиснем дързостта на враговете. Ние, образованата младеж, трябва вечно да подкрепяме великите знамена на Мисълта на Мао Цзедун, никога да не забравяме за класовата борба, никога да не забравяме за диктатурата на пролетариата.
Джин отива в провинцията с мисълта да се бори с Небето и Земята и да реформира човечеството. Дневникът му разкрива, че съзнанието му е било изпълнено с „борби”. Той разгръща идеята за “борба с хората” до борба с Небето и Земята, и накрая губи живота си за нея. Джин е типичен пример за представител на философията на класовата борба, който става и нейна жертва.
Енгелс е казал, че свободата е приемане на неизбежността. Мао Цзедун допълва: “и реформиране на света”. Това допълнение хвърля светлина върху виждането на ККП за природата, а именно желанието да я промени. „Неизбежността”, както е разбирана от комунистите, е материята извън тяхното полезрение и „моделът”, чиито произход не са в състояние да обяснят. Те вярват, че природата и човечеството могат да бъдат покорени посредством мобилизиране на субективното човешко съзнание, за да разбере обективните човешки закони. В усилията си да променят природата, комунистите превръщат и двата си командни пункта - Русия и Китай - в хаос.
Народните песни от времето на Великия скок напред показват арогантността и глупостта на ККП: “Нека планините да се кланят и реките да се отместват”; “Няма Нефритен император на Небето и няма Крал-дракон на Земята. Аз съм Нефритения император и аз съм Кралят-дракон. Аз нареждам на трите планини и петте клисури да се отместят, ето, идвам аз!” [15]
Комунистическата партия дойде! С нея дойде и унищожението на изначално хармоничния свят и нарушаването на равновесието в природата.

Разрушаването на природата заставя ККП да жъне това, което е посяла

В своята селскостопанска политика на поддържане на зърнените култури като ключова брънка към всички програми, ККП преработва огромни райони от планински скатове и пасбища, негодни за земеделие, в опит да ги превърне в обработваеми земи, и запълва реки и езера, за да ги направи зърнени полета. Какъв е резултатът? ККП твърди, че производството на зърнени култури през 1952 г. надминава това от периода на националистите, но това, което не упоменава е, че никога преди 1972 г. общото производство на зърнени храни не е надминало това от времето на мирното царуване на Цианлон от династията Чин. И до ден днешен средното производство на зърнени култури на глава от населението в Китай е далеч под това на династията Чин. То е едва една трета от това на династията Сон, по време на която селскостопанското производство в историята на Китай достига върха си.


Безразборното изсичане на гори, запълване и заравняване на реки и езера, е довело до драстично разрушаване на околната среда в Китай. Днес китайските екосистеми са на ръба на разпадането. Пресушаването на реките Хай и Жълта Река и замърсяването на Яндзъ и Хуей прекъсват пъпната връв на китайската нация, от което зависи нейното оцеляване. С изчезването на пасбищата в Гансу, Чинхай, Вътрешна Монголия и Шинджиян, пясъчни бури са си проправили път към централните равнини.
През 50-те години на ХХ век, под ръководството на съветски експерти, ККП изгражда водната електроцентрала Санменсиа на Жълта Река. И до ден днешен производителният капацитет на тази електроцентрала е като за средно голяма река, независимо че Жълта Река е втората по големина в Китай. Този проект става причина за акумулиране на кал и пясък по горното протежение на реката, което влошава още повече нещата и повишава нивото на речното корито. Поради това, дори умерено прииждане на реката причинява огромни щети на хората на двата й бряга, които губят не само имуществото, но и живота си. При прииждането на река Уеи през 2003 г., водата достига 3700 кубически метра в секунда - нещо, което теоретично може да се случи веднъж на всеки три до пет години, но подобно наводнение е без прецедент за последните 50 години.
В близост до Джумадиан, провинция Хенан, са построени множество големи водохранилища. През 1975 г. бентовете им се срутват един след друг. За два часа се удавят 60 000 души, а общият брой на жертвите е 200 000.
ККП продължава необузданите си действия, с които унищожава земите на Китай. Бентът на Трите клисури на р. Яндзъ и проектът за прокарване на води от юг към север, са опити на ККП да промени природните екосистеми с инвестиции за стотици милиарди долара. Да не говорим за малките и средно големи проекти за “борба със Земята”. Веднъж в ККП дори е предложено да се използва атомна бомба, за да се пробие проход в Тибетското плато Чинхай, което да доведе до промени в природните условия на западен Китай. Независимо, че ККП се отнася с пренебрежение към своята земя и нейната арогантност разтърсва света, тези неща не са неочаквани.
В хексаграмите (Ба Гуа) на „Книгата на промените”, праотците на Китай са считали Небето за Циен или „създател” и са се отнасяли към него като към небесен Дао. Те считали Земята за Куън или „приемател” и уважавали добродетелите.
Куън – хексаграмата, следваща Циен, се обяснява в „Книгата на промените” като: „Намирайки се в хексаграмата на Куън, природата на Земята е да се разгръща и отзовава. В съответствие с това, възвишените хора управляват и поддържат всичко с безгранична добродетел”.
Записки на Конфуций в „Книгата на Промените” [16] гласят: „Величието на Куън е съвършено; то дава начало на всички същества”.
Конфуций дава още разяснения за същността на Куън: „Куън е най-деликатна, но в движението си е твърда. Тя е най-спокойна, но в същността си е най-уравновесена. Следвайки, тя печели своя повелител, но въпреки това запазва своята природа, и затова е трайна. Тя е всеобхватна и е брилянтна в трансформациите си. Това е пътят на Куън – толкова смирена, носеща Небето и движеща се с времето”.
Ясно е, че само възприемайки добродетелите на майката Земя - отстъпчивост, спокойствие и твърдост, следвайки Небето, може всичко да се поддържа и да процъфтява на Земята. „Книгата на промените” ни учи на правилно отношение към небесния Дао и земните добродетели, изисквайки от нас да следваме Небето, да сме верни на Земята и да почитаме природата.
Но ККП, нарушавайки Циен и Куън, поощрява към „борба с Небето и Земята”. Тя плячкосва на воля земните ресурси. Накрая неминуемо ще бъде наказана от Небето, Земята и закона на природата.
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   42


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница