Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад


ІІІ. Борба с Небето, потискане на религиите и отхвърляне на вярата в Бог



страница17/42
Дата22.07.2016
Размер3.55 Mb.
#360
ТипКнига
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   42

ІІІ. Борба с Небето, потискане на религиите и отхвърляне на вярата в Бог

Как един ограничен живот може да разбере безграничното пространство-време?

Синът на Айнщайн веднъж го попитал защо е толкова известен. Айнщайн посочил сляп бръмбар, пълзящ по кожена топка и отговорил, че бръмбарът не знае, че пътеката му е дъгообразна, но “Айнщайн знае”. Отговорът на Айнщайн действително има дълбок смисъл. Китайска поговорка съдържа подобна мъдрост: “Не знаеш как действително изглежда планината Лу, именно защото си в нея”. За да разбере една система човек трябва да излезе извън нея, за да я види. В противен случай, използвайки ограничените си представи, за да изучи безграничното пространство-време на Вселената, човечеството никога няма да може да разбере истинската й природа и тя завинаги ще остане тайна за човешкия род.


Тази област, недостижима за науката, принадлежи към метафизиката и духовното, които, разбира се, попадат в сферата на „вярата”.
Вярата е мисловна дейност, която включва опит и разбирания за живота, за пространство-времето и за Вселената; тя е отвъд това, което може да се управлява от една политическа партия. “Дайте кесаревото кесарю, а Божието Богу” [17]. Но позовавайки се на жалкото си и нелепо разбиране за Вселената и живота, ККП нарича всичко, извън собствените й теории, суеверие, промива съзнанията на вярващите в Бог и ги принуждава на вероотстъпничество. Тези, които не са склонни да променят вярата си, са оскърбявани и дори убивани.
Истинските учени имат широк мироглед за Вселената и не биха отрекли безграничното “неизвестно”, пречупвайки го през собствените си ограничени схващания. В своята книга „Принципи на математиката”, публикувана през 1678 г., великият учен Нютон обяснява в детайли принципите на механиката, формирането на приливите и отливите, движенията на планетите, и изчислява движението на Слънчевата система. Нютон, толкова вещ в своята област, повтаря многократно, че книгата му е само описание на повърхностен феномен и че той дори не би посмял да говори за действителната роля на най-висшия Бог в създаването на Вселената. Във второто издание на „Принципи на математиката”, изказвайки вярата си, Нютон пише: “Тази най-красива система от Слънце, планети и комети може да произлиза само от замисъла и властта на интелигентно и могъщо същество... Както сляп човек не познава цветовете, така ние не можем да разберем начина, по който всемъдрият Бог вижда и разбира всичко”.
Да оставим настрана въпроса за съществуването на небесни царства извън това пространство-време и за това, дали търсещите Пътя могат да се завърнат към своя божествен произход, към истинския си образ. Но има нещо, с което не можем да не се съгласим: в праведните религии всички вярват, че доброто поражда добро, а злото се наказва. Праведните религии играят много важната роля на поддържане на човешката нравственост на определено ниво. От Аристотел до Айнщайн е съществувала вяра в наличието на господстващ закон във Вселената. Човечеството никога не е спирало да проучва и да търси истината за Вселената с различни средства. В допълнение на науката, защо да не се приемат и религиите, вярата и самоусъвършенстването като различни начини да се разкрие истината за Вселената?

ККП унищожава праведната вяра на човечеството

В миналото всички народи са вярвали в Бог. Именно поради вярата си в Бог и в кармичната (съдбовна) взаимовръзка между доброто и лошото, хората се въздържат и поддържат моралния стандарт в обществото. Винаги, по целия свят, ортодоксалните религии на Запад, както и конфуцианството, будизмът и даоизмът на Изток, са учили хората, че истинското щастие идва от вярата в Бог, от почитането на Небето, от добруването към другите, от признателността към благодатта и отплащането за добротата, проявена от другите.


Водеща предпоставка на комунизма е бил атеизмът – вярата, че няма Буда, нито Дао, нито предишен или отвъден живот, нито възмездие. Затова всички комунисти по света казват на бедните и на лумпен пролетариата [18], че няма нужда да вярват в Бог; че не трябва да плащат за това, което са извършили; и че не трябва да се подчиняват на законите и да съблюдават добро поведение. Точно обратното, трябва да използват измами и насилие, за да се сдобият с благосъстояние.
В древен Китай, въпреки че императорите са били смятани за притежаващи най-върховното благородство, те винаги са се поставяли по-ниско от Небето, наричайки себе си „синове на Небето”. Ръководени и ограничавани от “волята на Небето”, от време на време те издавали имперски укази, в които се порицавали и разкайвали пред Небето. Комунистите обаче взимат в свои ръце нещата за излагане волята на Небето. Неограничени от никакви правила и закони, те са свободни да правят каквото си поискат. Като резултат, вместо “земен рай” те сътворяват ад на Земята.
Патриархът на комунизма Маркс вярвал, че религията е духовен опиум за народа. Той се страхувал, че хората ще повярват в Бог и ще откажат да приемат неговия комунизъм. Още първата глава на книгата “Диалектически материализъм” на Енгелс съдържа критика към Менделеев и изследването му на мистицизма.
Енгелс посочва, че всичко преди и по време на средновековието е трябвало да оправдае своето съществуване пред съда на човешкия разум. С това твърдение той поставя себе си и Маркс в ролята на съдии в този съд. Михаил Бакунин, анархист и приятел на Маркс, коментира Маркс по следния начин: “Той се явяваше Бог за хората. Не можеше да допусне друг Бог освен себе си. Изискваше от хората да му се кланят като на Бог и да му отдават почит като на техен идол. В противен случай ги подлагаше на словесни атаки или ги преследваше”.
Традиционната ортодоксална вяра съдържа в себе си естествени спънки за комунистическата арогантност.
ККП загубва присъствие на духа в безумното си преследване на религиите. По време на Културната революция многобройни храмове и джамии са съборени, монасите са превеждани по улиците на унижаващи шествия. В Тибет 90 процента от храмовете са повредени. Дори днес, ККП продължава религиозните гонения, хвърляйки в затвора десетки хиляди християни от домашните църкви. Гон Пинмей, католически свещеник от Шанхай, е поставен зад решетките от тираничния режим за повече от 30 години. Той пристига в САЩ през 1980 г. Когато умира, над 90-годишен, той оставя завещание, в което казва: “Преместете гроба ми обратно в Шанхай, когато ККП вече не управлява Китай”. В продължение на над 30 години затвор поради религиозните му убеждения, ККП упражнява многократен натиск върху него да се откаже от вярата си и да приеме ръководството на “Патриотичния Комитет на Трите Само-” на ККП [19] в замяна на освобождението му.
В последните години енергичните мерки на ККП срещу практикуващите Фалун Гонг, които отстояват принципите на Истинност, Доброта и Търпимост, се явяват продължение на доктрината й за “борба с Небето”, както и неизбежен резултат от насилването на хората да правят противоположни на волята им неща.
Комунистите атеисти изпитват радост от борбата с Небето и се опитват да подчинят вярващите в Бог. Тяхната абсурдност не може да се опише с думи; понятия като “безочливост” и “високомерие” не могат да представят дори частица от нея.
******************



Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   42




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница