І. Сходни произход и история водят до еднакво чувство за криза

Високите морални стандарти на Фалун Гонг смущават ККП

След клането на 4 юни 1989 г., идеологията на ККП претърпява пълен провал. През август 1991 г. рухва Комунистическата партия на бившия Съветски Съюз, последвано от драстични промени в Източна Европа. Това довежда до неимоверен страх и напрежение в ККП. Законността на нейното управление и изгледите за нейното оцеляване се изправят пред безпрецедентни предизвикателства в резултат на сблъсъка й с огромни вътрешни и външни кризи. По това време ККП повече не може да сплоти членовете си с оригиналните доктрини на марксизма, ленинизма и маоизма. Вместо това тя се обръща към повсеместна корупция в замяна на партийна лоялност. С други думи, на следващите партията ще им се разреши да получат лични облаги посредством корупция и незаконно присвояване - привилегия, недостъпна за непартийни членове. Особено след визитата на Дън Сяопин в Южен Китай през 1992 г. [6], спекулата и корупцията на държавните служители с недвижими имоти и на фондовата борса се развихрят в Китай. Незаконните втори съпруги и контрабандата са навсякъде. Порнография, хазарт и наркотици вилнеят из цял Китай. Може да е несправедливо да се каже, че не е имало нито един добър човек в Комунистическата партия, но широката публика отдавна е загубила вяра в антикорупционните усилия на партията, вярвайки, че повече от половината държавни служители от средно и висше ниво са въвлечени в корупцията.

ККП изпада в извънредна завист поради начина на разюпространение и осъществяване на Фалун Гонг

Уникалният начин, по който Фалун Гонг се разпространява, е от човек на човек и от сърце на сърце. Фалун Гонг има рехава управленческа структура и всеки може свободно да идва и да си тръгва, когато пожелае. Това е много различно от стриктната организация на ККП. Въпреки строгата организация, политическото обучение и груповите дейности, провеждани ежеседмично или дори по-често в клоновете на ККП, съществуват единствено като формалност. Малцина партийни членове са съгласни с партийната идеология. Практикуващите Фалун Гонг, от друга страна, осъзнато следват принципите на Истинност, Доброта и Търпимост. В резултат на мощния ефект на Фалун Гонг върху подобряване психическото и физическото здраве на хората, които го практикуват, Фалун Гонг се разраства в геометрична прогресия. Практикуващите доброволно изучават серията от книги на г-н Ли Хонгджъ и популяризират Фалун Гонг на собствени разноски. За краткия период от седем години броят на практикуващите Фалун Гонг достига 100 милиона души. Когато те практикуват упражненията сутрин, музиката за упражнения на Фалун Гонг може да се чуе в почти всеки парк на Китай.

Комунистическата партия заявява, че Фалун Гонг “се съревновава” с ККП за народните маси и че е “религия”. Всъщност това, което Фалун Гонг донася на хората, е култура и начин на живот. Той е прародителската култура и корените на китайската традиция, които китайският народ отдавна е загубил. Дзян Дзъмин и Комунистическата партия се страхуват от Фалун Гонг, защото след като веднъж тази традиционна нравственост бъде възприета от обществото, нищо не може да попречи на бързото й разпространение. Китайските традиционни вярвания са отстранявани насилствено и подправяни от Комунистическата партия в продължение на десетилетия. Завръщането към традицията би било исторически избор. Това би бил път, избран от огромното мнозинство хора след изживените от тях мъки и мизерия. При предоставянето на такъв избор, хората определено биха разграничили правото от грешното, вероятно биха оставили порочното назад. Това определено би било фундаментално отричане и изоставяне на това, което Комунистическата партия пропагандира. То ще е като удар в “ахилесовата пета” на ККП. Човек може да си представи дълбокия страх и завист на ККП, когато броят на хората, практикуващи Фалун Гонг, надхвърли броя на членовете й.
ККП упражнява тотален контрол върху всяка една част от обществото в Китай. Във всяко село в провинцията има клонове на Комунистическата партия. В градските райони клоновете на ККП се намират във всяко квартално административно управление. В армията, в правителството и предприятията партийните клонове достигат до самите им основи. Абсолютен монопол и еднолична машинация са основните мерки, които ККП предприема, за да поддържа режима си. Китайската конституция смекчаващо определя този феномен като “настойчивост във водещата роля на партията”. Практикуващите Фалун Гонг от друга страна са очевидно по-склонни да приемат „Истинност, Доброта и Търпимост за свои принципи. ККП съзира в това само отричане на водещата роля на партията, което е абсолютно недопустимо за нея.

Комунистическата партия счита вярата във Фалун Гонг за заплаха към законността на комунистическия режим

Истинската вяра неизбежно се явява значително предизвикателство за Комунистическата партия. Защото законността на комунистическия режим се гради на така наречения диалектически материализъм и желанието да се изгради “рай на земята”, за което може да се разчита единствено на водачеството на “авангарда на света”, а именно - Комунистическата партия. Същевременно, практикуването на атеизъм позволява на Комунистическата партия свободно да интерпретира какво е добродетел и какво е добро и лошо. В резултат на това, всъщност не остава никаква нравственост или разграничаване на доброто от лошото. Всичко, което хората трябва да запомнят е, че партията винаги е “велика, славна и права”.

Вярата в Бог обаче дава на хората непроменим стандарт за добро и лошо. Практикуващите Фалун Гонг преценяват правото и грешното въз основата на „Истинност, Доброта и Търпимост”. Това очевидно затруднява постоянните опити на ККП да “уеднакви мисленето на хората”.
Ако продължим с тези анализи могат да се видят и още много други причини. Всяка от тези причини обаче е гибелна за ККП. Всъщност Дзян Дзъмин репресира Фалун Гонг поради същите причини. Той започва своята кариера, лъжейки за миналото си и затова естествено се страхува от “истината”. Посредством потискане на хората той бързо набира успех и власт, и естествено храни неприязън към “Доброта, Състрадание”. Той поддържа властта си посредством политически борби вътре в партията и така има естествена неприязън към “Търпимост”.
От един малък случай можем да си направим извод за това, доколко изключително дребнав и завистлив е Дзян Дзъмин. Музеят на Културните останки хемудо [4] в областта Юяо (сега обявена за град) на провинция Джейян, е важно историческо и културно средище, за което се грижи държавата. Първоначално Циао Ши [5] написва посвещение за музея на Културните останки хемудо. През септември 1992 г. Дзян Дзъмин вижда посвещението на Циао Ши при посещението си в музея и лицето му се навъсва и помръква. Придружаващият персонал силно се обезпокоява, тъй като знае, че Дзян Дзъмин не харесва Циао Ши и че освен това Дзян е известен със стремежа си за себеизтъкване до такава степен, че би написал посвещения където и да било, каквито са случаите с посещението му в управлението на пътната полиция на държавното Бюро за сигурност в град Джинан и на Асоциацията за пенсионираните инженери в град Дженджоу. Музейният персонал не се осмелява да пренебрегне дребнавия Дзян Дзъмин и в последствие, през май 1993 г., музеят е затворен за ремонт, а преди отново да отвори врати, посвещението на Циао Ши е заменено с посвещение на Дзян.
Казват, че Мао Цзедун има “четири тома от дълбокомислени и могъщи трудове”, докато избраните трудове на Дън Сяопин съдържат “котешка теория” [9] с привкус на практичност. Дзян Дзъмин изтощава мозъка си, но успява да измисли само три изречения, при все това заявявайки, че измисля “Трите представи”. Те са публикувани в книга и пропагандирани от ККП на всички нива на държавата, като книгата се продава само защото хората са насилени да я купят. Въпреки това партийните членове не уважават Дзян Дзъмин ни най-малко. Те разпространяват клюки за неговата афера с певица, неловките епизоди от изпълненията му на “О соле мио” при пътуванията му в чужбина и неговото сресване на косата пред краля на Испания. Когато основоположникът на Фалун Гонг г-н Ли Хонгджъ, роден като обикновен гражданин, изнася лекция, лекционната зала се изпълва с професори, експерти и китайски студенти, учещи в чужбина. Много хора с докторски титли и висшисти прелитат хиляди километри, за да го чуят. Когато г-н Ли изнася красноречиво лекции, той не използва никакви записки. След това лекцията може да бъде записана на хартия и отпечатана като книга. Всички тези неща са непоносими за Дзян Дзъмин, който е суетен, завистлив и дребнав.
Дзян Дзъмин води изключително разточителен, похотлив и покварен живот. Той похарчва 900 милиона юана (над 110 милиона долара), за да закупи луксозен самолет за лични нужди. Дзян често тегли с десетки милиарди от обществените фондове, за да развива бизнеса на сина си. Той използва непотизъм, за да издига своите роднини и раболепни слуги до високопоставени постове над министерско ниво и прибягва до отчаяни и крайни мерки в прикриване корупцията и престъпленията на своите близки и приятели. Поради всички тези причини Дзян се страхува от високо нравствения и морален авторитет на Фалун Гонг и дори още повече от това, че темите за Небето, ада и принципите за съответното възнаграждение на доброто и възмездие на лошото, за които Фалун Гонг говори, са действително реални.
Макар и Дзян да държи в ръцете си най-голямата власт в ККП, на него му липсват политически постижения и талант и той често се тревожи, че ще бъде изместен сред безмилостните борби за власт в партията. Той е много чувствителен относно статуса си на “ядро” на властта. За да се справя с разногласията, той крои задкулисни заговори, с които да се отърве от политическите си врагове Ян Шанкун и брат му Ян Байбин. На 15-я и 16-я Национален конгрес на комитета на Комунистическата партия (1997 г. и 2002 г.), Джианг принуждава своите опоненти да напуснат постовете си.. Същевременно игнорира съответните регулации и се хваща за поста си като удавник за сламка.
През 1989 г. в качеството си на нов генерален секретар на ККП, Дзян Дзъмин дава пресконференция за репортери от страната и чужбина. Френски репортер запитва относно случай със студентка, която поради участие в студентското движение от "4 юни" на площад Тянанмън е пратена да пренася тухли във ферма в провинция Сичуан и е многократно изнасилвана от местните селяни. Дзян отговаря: “Не зная дали това, което казвате е истина, но тази жена е яростен бунтовник. Дори и да е вярно, тя си го заслужава.” По време на Културната революция, след като е задържана в затвора Джан Дзисин [10] е подложена на групово изнасилване и гърлото й е прерязано (за да не й се даде възможност да разкрие истината). Дзян Дзъмин може би смята, че тя е заслужила и това. Можем лесно да прозрем жестокостта и разбойническата наклонност в манталитета на Дзян Дзъмин.
Накратко, гладът на Дзян Дзъмин за диктаторска власт и жестокост, както и страхът му от „Истинност, Доброта и Търпимост”, са причините за безразсъдното му започване на кампанията за репресиране на Фалун Гонг. Това е в пълно съгласие с маниера на действие на ККП.
******************

Изтегляне 3.55 Mb.

Сподели с приятели: