Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад



страница19/42
Дата22.07.2016
Размер3.55 Mb.
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   42

І. Сходни произход и история водят до еднакво чувство за криза

Дзян Дзъмин е роден в неспокойната 1926 година. Той, като и ККП, укриваща своята кървава история, също укрива миналото си на изменник на Китай пред партията и китайския народ.


Когато Дзян Дзъмин е 17-годишен, световната антифашистка война е в пълен разгар. Когато патриотични младежи отиват един след друг на фронтовата линия, за да се сражават с Япония и да спасяват Китай, Джианг Дземин избира през 1942 г. да следва висше образование в Централния Университет, формиран от марионетния режим на Уанг Джинуей в Нанджин, под контрола на Япония. . Проучвания, направени от различни източници предполагат, че истинската причина за това е миналото на биологичния баща на Дзян Дзъмин, Дзян Шиджун, който е бил високопоставен офицер в отдела за антикитайска пропаганда на Японската армия след окупирането на провинция Дзянсу от Япония по време инвазията в Китай. Дзян Шиджун наистина е бил китайски предател.
По отношение на предателство и измяна Дзян Дзъмин и ККП са еднакви: те са толкова лишени от чувства и любов към китайския народ, че се осмеляват безразсъдно да убиват невинни хора.
За да проникне в ККП и да се облагодетелства материално и по ранг, след спечелването на гражданската война от ККП, Дзян Дзъмин съчинява лъжата, че е бил осиновен и отгледан от своя чичо Джиан Шанчин, който се присъединява към ККП от ранна възраст, а по-късно е застрелян от бандити. Вследствие на изфабрикуваното си семейно минало, само за няколко години той е повишен от низш служител до заместник-министър в Министерството на електронната индустрия. Повишението на Дзян не се дължи на неговите способности, а на личните му връзки и услуги. Докато заема поста секретар на ККП в град Шанхай, Дзян Дзъмин не пести усилия, за да получи благосклонността на магнати от ККП като Ли Шианнян и Чен Юн [7], които идват в Шанхай всяка година за Пролетния Фестивал. Дори като партиен секретар на град Шанхай веднъж той стои и чака в дълбокия сняг в продължение на няколко часа, за да достави лично торта за рождения ден на Ли Шианнян.
Масовото избиване на площад Тянанмън от 4 юни 1989 г. е друга повратна точка в живота на Дзян Дзъмин. Той става генерален секретар на ККП като закрива либералния вестник „World Economic Herald”, поставя лидера на Народното Събрание Уан Ли под домашен арест и подкрепя репресиите от 4 юни. Дори още преди избиването да се е случило, Дзян Дзъмин връчва поверително писмо на Дън Сяопин с искане за вземането на “решителни мерки” срещу студентите; в противен случай “нацията и партията биха били превзети”. През последните 15 години Дзян е провеждал произволно потискане и избиване на всички дисиденти и групи, които са поддържали независими убеждения, в името на “стабилността като върховен приоритет”.
Откакто Русия и Китай започват да инспектират общата си граница през 1991 г., Дзян Дзъмин напълно признава нашествията на царя и на бившия Съветски Съюз и приема всички неравностойни договори между Русия и Китай от Айджунския договор. Така над един милион квадратни километра китайски земи са загубени завинаги от него.
Със своето лично минало, претендирайки, че е сирак на мъченик на ККП, докато всъщност е най-големият син на китайски предател, Дзян Дзъмин лично следва примера на ККП на измама; с подкрепата си на избиването от “4 юни” и потискането на демократичните движения и религиозни вярвания той усвоява практиката на убийства на ККП; също както ККП бе под заповедите на Съветския Съюз като далекоизточен клон на комунистическия Интернационал, така и Дзян Дзъмин сега раздава безплатно земи; той е опитен в предателството, което е толкова присъщо за ККП.
Дзян Дзъмин и ККП споделят сходни, позорни произход и минало. Поради това и за двамата е характерно силното чувство на несигурност относно властта си.
******************

ІІ. Дзян Дзъмин и ККП се страхуват еднакво от “Истинност, Доброта и Търпимост”

Историята на интернационалното комунистическо движение е написана с кръвта на стотици милиони хора. Почти всяка комунистическа държава преминава през процес, подобен на потискането на контрареволюционерите от Сталин в бившия Съветски Съюз. Десетки милиони невинни хора са избити. През 90-те години бившият Съветски Съюз се разпада и Източна Европа преминава през драстични промени. За една нощ комунистическият блок губи повече от половината си територия. ККП си извлича поука от този урок и осъзнава, че прекратяването потисничеството и признаването правото на свободата на словото би било еквивалентно на търсенето на собствената си гибел. Ако на хората им се позволи да се изразяват свободно как ККП би могла да прикрива кървавите си зверства? Как би могла да оправдава измамната си идеология? Ако потисничеството бъде спряно и хората не се чувстват заплашени и не се страхуват, няма ли да се осмелят да изберат начин на живот и вяра, различни от комунизма? Тогава как би могла Комунистическата партия да поддържа социалната основа, така необходима за оцеляването й?


По същество ККП си остава същата, независимо от повърхностните промени, които може да е правила. След избиването на “4 юни” Дзян Дзъмин призовава: “Унищожете всички неустойчиви елементи още в ембрионалния им стадий”. Изключително уплашен той заключава, че никога няма да спре да лъже народа и ще продължава да потиска хората, докато те не бъдат напълно неутрализирани.
По това време Фалун Гонг е представен в Китай. Отначало Фалун Гонг е считан от мнозина за вид чигонг [8] с особено могъщата способност да поддържа човек здрав и във форма. По-късно хората постепенно осъзнават, че същината на Фалун Гонг не е в неговите 5 лесни упражнения, а в това да научи хората да станат по-добри въз основа на принципите Истинност, Доброта и Търпимост.

Фалун Гонг учи на „Истинност, Доброта и Търпимост”; Комунистическата партия бълва лъжовност, омраза и борба

Фалун Гонг насърчава “Истинността”, което означава казване единствено на истината и вършене на истинни неща. ККП разчита на лъжи, за да промива мозъците на хората. Ако всеки започне да казва истината, обществеността ще научи, че ККП се издига, любезничейки със Съветския Съюз, убивайки, отвличайки, бягайки, когато й изнася, отглеждайки опиум, присвоявайки си каузата на борбата срещу японското нашествие и така нататък. ККП веднъж заявява: “Нищо значително не може да бъде осъществено без лъжа”. След като заграбва властта, тя инициира поредица политически движения и си навлича безчетни кървави дългове. Така насърчаването на „Истинност” би значело неизбежна гибел за ККП.


Фалун Гонг насърчава “Доброта, Състрадание”, което включва мислене първо за другите и проява на доброта към другите във всички обстоятелства. ККП винаги е застъпвала “жестока борба и безмилостно унищожаване”. Образцовият герой на ККП Лей Фън веднъж казва: “Ние трябва да се отнасяме безмилостно към нашите врагове и да сме студени като суровата зима”. Всъщност ККП третира така не само своите врагове, но и собствените си членове. Основателите на Комунистическата партия, върховните главнокомандващи и маршали и дори председателят на страната са били безмилостно разследвани, жестоко бити и измъчвани от собствената си партия. Избиването на така наречените класови врагове е било така жестоко, че може да изправи косата на човек. Ако добротата доминираше в обществото, масовите движения, уповаващи се на “порочността”, започнати от Комунистическата партия, никога нямаше да могат да се осъществят.
„Комунистически манифест” гласи: “Историята на всички досега съществуващи общества е история на класовата борба”. Това изобразява концепцията на Комунистическата партия за историята и за света. Фалун Гонг насърчава търсене на недостатъци в себе си при наличието на конфликти. Това виждане за самонаблюдение и самоконтрол е в пълна противоположност с философията на ККП за борба и атака.
Борбата на Комунистическата партия е била главното средство за завземане на политическата власт и оцеляване. Комунистическата партия периодично подема политически движения за потискане на определени групи от хора, за да се презареди и да „съживи революционния си борбен дух”. Процесът е повтарян насилствено и с лъжи, за да се засили и поднови страха у хората и по този начин тя да запази властта си.
От идеологическа гледна точка философията, на която е разчитала Комунистическата партия за своето оцеляване, е напълно противоположна на това, което учи Фалун Гонг.

Хората с праведни убеждения са безстрашни, докато ККП разчита на страха у хората, за да поддържа политическата си власт

Хората, които разбират истината, са безстрашни. Християнството е било преследвано в продължение на почти 300 години. Безчислен брой християни са били обезглавени, изгорени или удавени и дори хвърляни на лъвове, но християните не изоставят своята вяра. Когато будизмът преминава през изпитания на Дхарма в историята, будистите също се придържат към вярата си по подобен начин.


Атеистичната пропаганда цели да накара хората да повярват, че няма рай или ад, нито пък кармична отплата (възмездие за греховете), така че хората повече да не бъдат възпирани от съвестта си. Вместо това, тя ги насърчава да се съсредоточат върху богатството и охолството като реалност в този свят. Така слабостите в човешката природа могат да бъдат манипулирани чрез използването на заплахи и изкушения, за да се контролират хората напълно. Тези, които имат силна вяра обаче са в състояние да прозрат през живота и смъртта. Илюзиите на света не ги вълнуват. Те приемат изкушенията на земния свят и заплахите към техния живот леко, превръщайки в невзрачни всякакви опити на Комунистическата партия да ги манипулира.

Високите морални стандарти на Фалун Гонг смущават ККП

След клането на 4 юни 1989 г., идеологията на ККП претърпява пълен провал. През август 1991 г. рухва Комунистическата партия на бившия Съветски Съюз, последвано от драстични промени в Източна Европа. Това довежда до неимоверен страх и напрежение в ККП. Законността на нейното управление и изгледите за нейното оцеляване се изправят пред безпрецедентни предизвикателства в резултат на сблъсъка й с огромни вътрешни и външни кризи. По това време ККП повече не може да сплоти членовете си с оригиналните доктрини на марксизма, ленинизма и маоизма. Вместо това тя се обръща към повсеместна корупция в замяна на партийна лоялност. С други думи, на следващите партията ще им се разреши да получат лични облаги посредством корупция и незаконно присвояване - привилегия, недостъпна за непартийни членове. Особено след визитата на Дън Сяопин в Южен Китай през 1992 г. [6], спекулата и корупцията на държавните служители с недвижими имоти и на фондовата борса се развихрят в Китай. Незаконните втори съпруги и контрабандата са навсякъде. Порнография, хазарт и наркотици вилнеят из цял Китай. Може да е несправедливо да се каже, че не е имало нито един добър човек в Комунистическата партия, но широката публика отдавна е загубила вяра в антикорупционните усилия на партията, вярвайки, че повече от половината държавни служители от средно и висше ниво са въвлечени в корупцията.


В същото време високите морални стандарти, демонстрирани от практикуващите Фалун Гонг, следващи Истинност, Доброта и Търпимост, отекват с доброта в сърцата на обществото. Над 100 милиона души са заинтригувани от Фалун Гонг и започват да го практикуват. Фалун Гонг е огледало на праведността, което по собствената си природа разкрива цялата нечестивост на ККП.

ККП изпада в извънредна завист поради начина на разюпространение и осъществяване на Фалун Гонг

Уникалният начин, по който Фалун Гонг се разпространява, е от човек на човек и от сърце на сърце. Фалун Гонг има рехава управленческа структура и всеки може свободно да идва и да си тръгва, когато пожелае. Това е много различно от стриктната организация на ККП. Въпреки строгата организация, политическото обучение и груповите дейности, провеждани ежеседмично или дори по-често в клоновете на ККП, съществуват единствено като формалност. Малцина партийни членове са съгласни с партийната идеология. Практикуващите Фалун Гонг, от друга страна, осъзнато следват принципите на Истинност, Доброта и Търпимост. В резултат на мощния ефект на Фалун Гонг върху подобряване психическото и физическото здраве на хората, които го практикуват, Фалун Гонг се разраства в геометрична прогресия. Практикуващите доброволно изучават серията от книги на г-н Ли Хонгджъ и популяризират Фалун Гонг на собствени разноски. За краткия период от седем години броят на практикуващите Фалун Гонг достига 100 милиона души. Когато те практикуват упражненията сутрин, музиката за упражнения на Фалун Гонг може да се чуе в почти всеки парк на Китай.


Комунистическата партия заявява, че Фалун Гонг “се съревновава” с ККП за народните маси и че е “религия”. Всъщност това, което Фалун Гонг донася на хората, е култура и начин на живот. Той е прародителската култура и корените на китайската традиция, които китайският народ отдавна е загубил. Дзян Дзъмин и Комунистическата партия се страхуват от Фалун Гонг, защото след като веднъж тази традиционна нравственост бъде възприета от обществото, нищо не може да попречи на бързото й разпространение. Китайските традиционни вярвания са отстранявани насилствено и подправяни от Комунистическата партия в продължение на десетилетия. Завръщането към традицията би било исторически избор. Това би бил път, избран от огромното мнозинство хора след изживените от тях мъки и мизерия. При предоставянето на такъв избор, хората определено биха разграничили правото от грешното, вероятно биха оставили порочното назад. Това определено би било фундаментално отричане и изоставяне на това, което Комунистическата партия пропагандира. То ще е като удар в “ахилесовата пета” на ККП. Човек може да си представи дълбокия страх и завист на ККП, когато броят на хората, практикуващи Фалун Гонг, надхвърли броя на членовете й.
ККП упражнява тотален контрол върху всяка една част от обществото в Китай. Във всяко село в провинцията има клонове на Комунистическата партия. В градските райони клоновете на ККП се намират във всяко квартално административно управление. В армията, в правителството и предприятията партийните клонове достигат до самите им основи. Абсолютен монопол и еднолична машинация са основните мерки, които ККП предприема, за да поддържа режима си. Китайската конституция смекчаващо определя този феномен като “настойчивост във водещата роля на партията”. Практикуващите Фалун Гонг от друга страна са очевидно по-склонни да приемат „Истинност, Доброта и Търпимост за свои принципи. ККП съзира в това само отричане на водещата роля на партията, което е абсолютно недопустимо за нея.

Комунистическата партия счита вярата във Фалун Гонг за заплаха към законността на комунистическия режим

Истинската вяра неизбежно се явява значително предизвикателство за Комунистическата партия. Защото законността на комунистическия режим се гради на така наречения диалектически материализъм и желанието да се изгради “рай на земята”, за което може да се разчита единствено на водачеството на “авангарда на света”, а именно - Комунистическата партия. Същевременно, практикуването на атеизъм позволява на Комунистическата партия свободно да интерпретира какво е добродетел и какво е добро и лошо. В резултат на това, всъщност не остава никаква нравственост или разграничаване на доброто от лошото. Всичко, което хората трябва да запомнят е, че партията винаги е “велика, славна и права”.


Вярата в Бог обаче дава на хората непроменим стандарт за добро и лошо. Практикуващите Фалун Гонг преценяват правото и грешното въз основата на „Истинност, Доброта и Търпимост”. Това очевидно затруднява постоянните опити на ККП да “уеднакви мисленето на хората”.
Ако продължим с тези анализи могат да се видят и още много други причини. Всяка от тези причини обаче е гибелна за ККП. Всъщност Дзян Дзъмин репресира Фалун Гонг поради същите причини. Той започва своята кариера, лъжейки за миналото си и затова естествено се страхува от “истината”. Посредством потискане на хората той бързо набира успех и власт, и естествено храни неприязън към “Доброта, Състрадание”. Той поддържа властта си посредством политически борби вътре в партията и така има естествена неприязън към “Търпимост”.
От един малък случай можем да си направим извод за това, доколко изключително дребнав и завистлив е Дзян Дзъмин. Музеят на Културните останки хемудо [4] в областта Юяо (сега обявена за град) на провинция Джейян, е важно историческо и културно средище, за което се грижи държавата. Първоначално Циао Ши [5] написва посвещение за музея на Културните останки хемудо. През септември 1992 г. Дзян Дзъмин вижда посвещението на Циао Ши при посещението си в музея и лицето му се навъсва и помръква. Придружаващият персонал силно се обезпокоява, тъй като знае, че Дзян Дзъмин не харесва Циао Ши и че освен това Дзян е известен със стремежа си за себеизтъкване до такава степен, че би написал посвещения където и да било, каквито са случаите с посещението му в управлението на пътната полиция на държавното Бюро за сигурност в град Джинан и на Асоциацията за пенсионираните инженери в град Дженджоу. Музейният персонал не се осмелява да пренебрегне дребнавия Дзян Дзъмин и в последствие, през май 1993 г., музеят е затворен за ремонт, а преди отново да отвори врати, посвещението на Циао Ши е заменено с посвещение на Дзян.
Казват, че Мао Цзедун има “четири тома от дълбокомислени и могъщи трудове”, докато избраните трудове на Дън Сяопин съдържат “котешка теория” [9] с привкус на практичност. Дзян Дзъмин изтощава мозъка си, но успява да измисли само три изречения, при все това заявявайки, че измисля “Трите представи”. Те са публикувани в книга и пропагандирани от ККП на всички нива на държавата, като книгата се продава само защото хората са насилени да я купят. Въпреки това партийните членове не уважават Дзян Дзъмин ни най-малко. Те разпространяват клюки за неговата афера с певица, неловките епизоди от изпълненията му на “О соле мио” при пътуванията му в чужбина и неговото сресване на косата пред краля на Испания. Когато основоположникът на Фалун Гонг г-н Ли Хонгджъ, роден като обикновен гражданин, изнася лекция, лекционната зала се изпълва с професори, експерти и китайски студенти, учещи в чужбина. Много хора с докторски титли и висшисти прелитат хиляди километри, за да го чуят. Когато г-н Ли изнася красноречиво лекции, той не използва никакви записки. След това лекцията може да бъде записана на хартия и отпечатана като книга. Всички тези неща са непоносими за Дзян Дзъмин, който е суетен, завистлив и дребнав.
Дзян Дзъмин води изключително разточителен, похотлив и покварен живот. Той похарчва 900 милиона юана (над 110 милиона долара), за да закупи луксозен самолет за лични нужди. Дзян често тегли с десетки милиарди от обществените фондове, за да развива бизнеса на сина си. Той използва непотизъм, за да издига своите роднини и раболепни слуги до високопоставени постове над министерско ниво и прибягва до отчаяни и крайни мерки в прикриване корупцията и престъпленията на своите близки и приятели. Поради всички тези причини Дзян се страхува от високо нравствения и морален авторитет на Фалун Гонг и дори още повече от това, че темите за Небето, ада и принципите за съответното възнаграждение на доброто и възмездие на лошото, за които Фалун Гонг говори, са действително реални.
Макар и Дзян да държи в ръцете си най-голямата власт в ККП, на него му липсват политически постижения и талант и той често се тревожи, че ще бъде изместен сред безмилостните борби за власт в партията. Той е много чувствителен относно статуса си на “ядро” на властта. За да се справя с разногласията, той крои задкулисни заговори, с които да се отърве от политическите си врагове Ян Шанкун и брат му Ян Байбин. На 15-я и 16-я Национален конгрес на комитета на Комунистическата партия (1997 г. и 2002 г.), Джианг принуждава своите опоненти да напуснат постовете си.. Същевременно игнорира съответните регулации и се хваща за поста си като удавник за сламка.
През 1989 г. в качеството си на нов генерален секретар на ККП, Дзян Дзъмин дава пресконференция за репортери от страната и чужбина. Френски репортер запитва относно случай със студентка, която поради участие в студентското движение от "4 юни" на площад Тянанмън е пратена да пренася тухли във ферма в провинция Сичуан и е многократно изнасилвана от местните селяни. Дзян отговаря: “Не зная дали това, което казвате е истина, но тази жена е яростен бунтовник. Дори и да е вярно, тя си го заслужава.” По време на Културната революция, след като е задържана в затвора Джан Дзисин [10] е подложена на групово изнасилване и гърлото й е прерязано (за да не й се даде възможност да разкрие истината). Дзян Дзъмин може би смята, че тя е заслужила и това. Можем лесно да прозрем жестокостта и разбойническата наклонност в манталитета на Дзян Дзъмин.
Накратко, гладът на Дзян Дзъмин за диктаторска власт и жестокост, както и страхът му от „Истинност, Доброта и Търпимост”, са причините за безразсъдното му започване на кампанията за репресиране на Фалун Гонг. Това е в пълно съгласие с маниера на действие на ККП.
******************

1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   42


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница