Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад



страница20/42
Дата22.07.2016
Размер3.55 Mb.
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   42

ІІІ. Дзян Дзъмин и ККП се споразумяват тайно

Дзян Дзъмин е известен със самохвалството си и с използването на политическо мошеничество. Неговата некомпетентност и неграмотност са добре познати. Макар че от все сърце възнамерява да “изтреби” Фалун Гонг, мотивиран от личната си злоба, той не е способен да направи много, тъй като Фалун Гонг се корени в традиционната китайска култура и вече е станал толкова популярен, че е спечелил доста широка социална основа. Въпреки това механизмите за тирания, използвани от ККП и усъвършенствани по време на безбройните кампании, работят на пълен ход и ККП планира да изкорени Фалун Гонг. Дзян Дзъмин се възползва от позицията си на генерален секретар на ККП и лично инициира изключително репресивните действия срещу Фалун Гонг. Ефектът от тайното споразумение и резонанса между него и ККП е като лавина, причинена от виковете на алпинист.


Преди Дзян да издаде официалните заповеди за репресии срещу Фалун Гонг, ККП вече бе започнала своето потисничество, наблюдение, разследване и фабрикации за формулирането на обвинения срещу Фалун Гонг. Злият призрак на ККП инстинктивно се чувства заплашен от „Истинност, Доброта и Търпимост”, да не говорим за безпрецедентно бързия растеж на броя на практикуващите. Секретни служители от Обществена сигурност на ККП навлизат сред тях още в началото на 1994 г., но не намират нищо нередно, а някои дори започват да практикуват сериозно Фалун Гонг. През 1996 г. всекидневникът „Гуанмин” нарушава “Трите ограничения” (държавна политика относно чигонг-практиките, изразяваща се в “не-застъпване, ненамеса и не-осъждане” на дейностите им) и публикува статия, осъждаща идеологията на Фалун Гонг. След тази публикация политици, израснали сред редиците на обществената сигурност, или с титли „научни работници”, непрестанно нападат Фалун Гонг. В началото на 1997 г. Луо Ган, секретар на политическия и правен отдел на ЦК на ККП се възползва от властта си и издава разпореждане на Бюрото за обществена сигурност за предприемането на всенародно разследване на Фалун Гонг с цел да се оправдае евентуалната забрана на практиката. След като от цялата страна е докладвано, че не е намерено никакво доказателство, Луо Ган издава Окръжно № 555: “Съобщение, относно започване на разследване на Фалун Гонг” от Първо бюро на Министерството на обществената сигурност (известно също като Бюро за политическа сигурност). Той първо обвинява Фалун Гонг в това, че е “зъл култ” и след това нарежда на полицейските служби в цялата страна да разследват систематично Фалун Гонг, използвайки тайни агенти за събирането на доказателства. И това разследване не намира никакви доказателства в подкрепа на обвинението.
Преди организацията на злия призрак ККП да започне репресирането на Фалун Гонг, тя се е нуждаела от подходящ човек, който да задвижи механизма на потисничество. Начинът, по който лидера на ККП би се справил с този въпрос, е решаващ. Като човек, лидерът на ККП може да притежава и доброта и порочност – двете противоположности на човешката природа. Ако избере да следва добрата си страна, може временно да ограничи изригването на долната природа на партията; в противен случай, злата природа на ККП би се проявила напълно.

По време на демократичното студентско движение през 1989 г., Джао Джиан, тогавашен генерален секретар на Централния комитет на ККП, няма никакво намерение да репресира студентите. Осемте партийни висшестоящи, управляващи ККП по това време, са всъщност тези, които настояват за репресиране на студентите. Тогава Дън Сяопин заявява: “(Ще) убием 200 000 души в замяна на 20 години стабилност”. Така наречените “20 години стабилност” всъщност означават 20 години управление на ККП. Тази идея е в съответствие с фундаменталната цел на ККП за диктатура, затова тя е приета от партията.


Що се отнася до Фалун Гонг, от общо седемте члена на Изпълнителния комитет на Политбюро на ЦК на ККП, Дзян Дзъмин е единственият, който настоява за репресията. Извинението, което Дзян дава е, че това е свързано с “оцеляването на партията и страната”. Това докосва най-чувствителния нерв на ККП и провокира склонността на партията към борба. Опитът на Дзян Дзъмин да поддържа собствената си власт и опитът на ККП да поддържа диктатурата си на единствена партия се оказват тясно свързани.
Вечерта на 19 юли 1999 г., Дзян Дзъмин председателства конференция на най-високопоставените кадри на ККП. Със своята политическа власт той прегазва закона, лично “обединява” разбирането на всички присъстващи членове и лично взима решение за започване на масивни репресии срещу Фалун Гонг. Той забранява Фалун Гонг в името на китайското правителство и заблуждава обществеността. ККП, китайското правителство и механизмите за насилие, използвани от партията, са употребени до краен предел в съкрушително репресиране на милиони невинни практикуващи Фалун Гонг.
Ако генералният секретар на ККП по това време бе някой друг, а не Дзян Дзъмин, репресиите срещу Фалун Гонг нямаше да се осъществят. В това отношение може да се каже, че ККП е използвала Дзян Дзъмин.
От друга страна, ако ККП не бе натрупала толкова много кървави дългове със своята разбойническа, неморална и свирепа природа, тя не би сметнала Фалун Гонг за заплаха. Без цялостния и всеобхватен контрол на ККП на всяка една част на обществото, намерението на Дзян Дзъмин да потисне Фалун Гонг не би получило нито организационната, нито финансовата и пропагандна подкрепа, които той получава - от дипломати, персонал и снаряжения до затвори, полиция, национални служби за сигурност и армия, или така наречената “подкрепа” от средите на религиите, науката и технологията, демократичните партии, профсъюзите, Младежките студентски организации, Асоциациите на жените и така нататък. В това отношение може да се каже, че Дзян Дзъмин е използвал ККП.
******************

ІV. Как Дзян Дзъмин използва ККП, за да репресира Фалун Гонг

Възползвайки се от организационния принцип на ККП, че “всички членове на партията трябва да са подчинени на Централния комитет”, Дзян Дзъмин експлоатира държавния апарат, контролиран от партията, за репресиране на Фалун Гонг. Контролираните от ККП организации включват армията, медиите, служителите на обществена сигурност, полицията, полувоенната полиция, държавните сили за сигурност, правната система, Народното събрание, дипломатическия персонал, а също и псевдо-религиозните групи. Армията и полувоенната полиция, изцяло контролирани от ККП, взимат директно участие в отвличането и арестуването на практикуващи Фалун Гонг. Средствата за масова информация в Китай подпомагат режима на Дзян Дзъмин в разпространяването на лъжи и оклеветяването на Фалун Гонг. Държавната система за сигурност е лично експлоатирана от Дзян Дзъмин за събирането и предоставянето на информация, фабрикуването на лъжи и фалшифицирането на информация. Народното събрание и правната система дадоха “легална” външност и облик на “управление според закона”, за да оправдаят престъпленията, извършени от Дзян Дзъмин и ККП, сполучливо заблуждавайки хора от всички сфери на обществото. Те се превръщат в инструмент за обслужване и защита на Дзян Дзъмин. В същото време, дипломатическата система разпространява лъжи сред международната общественост и подмамва чужди правителства, висши служители и международни медии с политически и икономически стимули, така че те да останат безмълвни по въпроса за преследването на Фалун Гонг.


По време на работната конференция на Централния комитет, на която е спуснато нареждането за репресия на Фалун Гонг, Дзян Дзъмин заявява: “Аз просто не вярвам, че ККП не може да победи Фалун Гонг”. При планирането на стратегията за репресия се поставят три директиви: “Съсипване на репутацията [на практикуващите Фалун Гонг], финансовото [им] банкрутиране и физическото [им] изтребление”. След това кампанията на репресии започва с пълна сила.

Експлоатиране на медиите за блокиране на потока от информация

Политиката на “съсипване на репутацията [на практикуващите Фалун Гонг]”, се осъществява от медиите, които са под абсолютния контрол на ККП. Стартирайки от 22 юли 1999 г. - третия ден от кампанията за арестуване на практикуващи Фалун Гонг в цялата страна - контролираните от ККП средства за масова информация предприемат масирана пропагандна атака срещу Фалун Гонг. Да вземем например намиращата се в Пекин Централна китайска телевизия – CCTV (ЦКТ). От юли до края на 1999 г. ЦКТ излъчва по седем часа на ден предварително нагласени кадри, разпространяващи лъжи относно Фалун Гонг. Режисьорите на тези програми започват с изопачаване и фалшифициране на изказвания на г-н Ли Хонгджъ, основателя на Фалун Гонг, след което нахвърлят случаи на така наречените “самоубийства”, убийства и смърт в резултат на отказ от медицинско лечение. Те правят всичко, което им е по силите, за да очернят и оклеветят Фалун Гонг и неговия основател.


Най-разгласеният случай е изрязването на думата “не” от това, което г-н Ли Хонгджъ казва на публично събитие: “Инцидентът с така наречената експлозия на земята не съществува”. Програмата на ЦКТ превръща това изказване в “експлозията на земята съществува”, твърдейки по този начин, че Фалун Гонг разпространява теории за “края на света”. Използвани са и уловки за заблуждаване на обществото, като например приписване престъпленията, извършени от обикновени криминални престъпници, на практикуващи Фалун Гонг. Убийството, извършено от умопомрачения Фу Юбин в Пекин и смъртоносното отравяне на просяк в провинция Джейян – и двете се приписват на Фалун Гонг.. След това ККП използва медиите, за да подбуди омраза сред заблудената общественост, оправдавайки и търсейки подкрепа за непопулярното си, кърваво преследване.
Повече от 2000 вестника, над 1000 списания и стотици местни телевизионни и радио станции, намиращи се под абсолютния контрол на ККП, се претоварват в цялостната си клеветническа пропагандна кампания срещу Фалун Гонг. Тези пропагандни програми са по-нататък разпространени до всяка друга страна в света посредством китайската осведомителна агенция Шинхуа, китайските осведомителни служби, хонконгската китайска осведомителна агенция и други контролирани от ККП медии в чужбина. По непълни статистически данни, само за шест месеца са публикувани или излъчени над 300 000 новинарски публикации и програми, оскверняващи и насочени срещу Фалун Гонг, отравяйки съзнанието на безброй заблудени хора.
В чуждестранните китайски посолства и консулства са изложени огромен брой албуми, СD-та и публикации, критикуващи и претендиращи да „разобличават” Фалун Гонг. Специални колони на Интернет страниците на Министерството на външните работи са отделени за критикуването и “изобличаването” на Фалун Гонг. В допълнение на това, в края на 1999 г. по време на Азиатско-тихоокеанската среща за икономическо сътрудничество, състояла се в Нова Зеландия, Дзян Дзъмин напълно изоставя всякакъв етикет и раздава памфлет, охулващ Фалун Гонг, на всеки един от посетилите конференцията държавни глави на над десет страни. Във Франция, в нарушение на китайската конституция, Дзян Дзъмин нарича Фалун Гонг “зъл култ” пред чуждестранните медии, за да “ съсипе репутацията [на практикуващите Фалун Гонг]”.
Черният облак на репресиите, задушаващ страната, сигнализира, че нещо така драстично като Културната революция се кани да започне отново.
Най- жалък е така нареченият инцидент на “самозапалване”, оркестриран през януари 2001 г., който е отразен по света с безпрецедентна скорост посредством информационната агенция Шинхуа с цел инсценирането на обвинение срещу Фалун Гонг. Оттогава инцидентът е критикуван от множество международни организации, включително и неправителствената организация Агенция за международно образование и развитие към ООН в Женева, като правителствено инсценирано действие, целящо да измами хората. По време на задаване на въпросите, член на телевизионния екип признава, че някои от кадрите, показани от ЦКТ са фактически заснети след това. Мошеническата природа на репресиращите е очевидна. Човек не може да спре да се чуди как тези “ практикуващи Фалун Гонг, които срещат смъртта така безстрашно” (отнася се до самозапалилите се) могат да са така отзивчиви към властите на ККП, че да им дадат възможност отново да заснемат кадрите на самозапалването.
Никакви лъжи не могат да оцелеят в светлината на деня. Докато тъче мълви и фабрикува лъжи, ККП същевременно прави всичко, което й е по силите, за да блокира потока от информация. Тя безпощадно потиска всеки репортаж от чужбина относно мероприятия на Фалун Гонг, а също така и всяка разумна защита от страна на практикуващите Фалун Гонг. Всички Фалун Гонг книги и други документи са унищожавани без изключение. Екстремални мерки са предприети за предотвратяване на всеки опит на чуждестранни медии да интервюират практикуващи Фалун Гонг в Китай, включително и прогонване на журналисти от Китай, упражняване натиск върху чуждестранни медии и постигане на принудителното им мълчание под заплахата от забрана на посещения в Китай.
Що се отнася до практикуващите Фалун Гонг в Китай, опитващи се да предадат в чужбина факти относно Фалун Гонг и материали, документиращи нечовешките репресии от властите, ККП също предприема драстични и брутални мерки за подтискането им. Ли Янхуа, жена на около 60 г., е от град Дашиджиан, провинция Лианин. Тя е отвлечена от полицията, докато раздава материали с информация за преследването на Фалун Гонг на 1 февруари 2001 г., и е пребита до смърт. За да прикрие престъплението си полицията заявява, че причина за смъртта й е „изпадането й в транс поради Фалун Гонг”.
Само в Университета в Чинхуа, на повече от дузина преподаватели и студенти са издадени дългосрочни затворнически присъди за раздаването на материали за Фалун Гонг. След излагане на фактите относно изнасилването при задържане на Г-ца Уей Шингян, практикуваща Фалун Гонг и дипломантка от Университета в Чонгчин, седем Фалун Гонг практикуващи от Чончин са осъдени с дългосрочни затворнически присъди.

Налагане на глоби и претърсване на домове без съответните правни процедури

Целият държавен апарат на ККП провежда политика на “финансово банкрутиране [на практикуващите Фалун Гонг]“. В усилията да бъдат сплашени и да им се причинят тежки финансови загуби, в продължение на над пет години от началото на репресиите, стотици хиляди практикуващи Фалун Гонг са глобени със суми, вариращи от хиляди до десетки хиляди юана. Без каквото и да било извинение местните власти, работните места, полицейските управления и службите за обществена сигурност произволно налагат тези глоби. На тези, които са принуждавани да платят глобите, не са им издавани никакви квитанции, нито пък са им посочвани някакви параграфи от закона като обяснение. Не се прилагат каквито и да е правни процедури.


Претърсването на домовете е друга форма на грабеж и сплашване, наложени на практикуващите Фалун Гонг. Тези, които са твърди в убежденията си, са изправяни пред незаконни претърсвания на домовете им от полицията по всяко време на денонощието. Пари и други ценности се конфискуват без никакво обяснение. В провинцията дори и запаси от зърнени и други хранителни продукти не са пощадени. Освен това отнетата от практикуващите Фалун Гонг собственост не се документира, нито пък въобще са издавани някакви разписки. Обикновено тези, които конфискуват имуществото на практикуващите, го задържат за себе си.
В същото време практикуващите Фалун Гонг се сблъскват с наказанието да бъдат уволнявани. В провинцията властите заплашват с конфискуване на земята им. ККП не пропуска и възрастните, вече пенсионери. Тяхната пенсия е преустановена и правителството изземва жилищата им. На някои от практикуващите Фалун Дафа, занимаващи се с бизнес, собствеността е конфискувана, а банковите сметки - замразени.
При провеждането на тази политика ККП усвоява подхода на „виновен по презумпция”. Тоест, ако се открие, че на някое работно място или държавно предприятие има Фалун Гонг практикуващи, лидерите и работещите по тези работни места не получават премии, нито пък са повишавани. Целта е да се подбуди омраза в обществото срещу практикуващите Фалун Гонг. Членовете на семейството и роднините на практикуващите Фалун Гонг също са изправени пред заплахата от уволнение, изключване на децата им от училище и прогонване от жилищата им. Всички тези мерки служат на една и съща цел: отрязване на всички възможни средства на доход на практикуващите Фалун Гонг, за да бъдат накарани те да се откажат от убежденията си.

Брутални изтезания и своеволни убийства

Ужасяващото нареждане “Унищожете ги [практикуващите Фалун Гонг] физически...” се изпълнява предимно от полицията, прокуратурата [11] и съдебната система в Китай. Според статистически данни от Интернет страницата Clearwisdom, поне 1143 практикуващи Фалун Гонг са убити в преследването за последните пет години. Смъртните случаи са в над 30 провинции, автономни райони и общини, и са под директното ръководство на централното правителство. До 1 октомври 2004 г. провинцията с най-висок документиран брой на убити е Хейлонджиян, следвана от Джилин, Ляонин, Хебей, Шандон, Сичуан и Хубей. Най-младият убит е на 10 месеца, а най-възрастният – на 82 години. Убитите жени са 51.3%, а тези на възраст над 50 години са 38.8%. Длъжностни лица от ККП признават неофициално, че действителният брой на убитите в преследването е много по-голям.


Бруталните изтезания, прилагани върху практикуващите Фалун Гонг, са много и разнообразни. Побой, биене с камшик, електрически шок, премръзване, връзване с въжета, оковаване във вериги и белезници за продължителни периоди от време, горене с пламък, с цигари или с нагорещено желязо, овесване с главата надолу, принудително стоене или коленичене за продължителни периоди от време, намушкване с бамбукови пръчки или с тел, сексуални малтретирания и изнасилвания са само част от прилаганите мъчения. През октомври 2000 г. охраната на принудителния трудов лагер Масанджа в провинция Ляонин съблича голи 18 жени, практикуващи Фалун Гонг и ги хвърля в мъжките затворнически килии за изнасилване и безчестия. Всички престъпления са документирани в своята цялост и са твърде много, за да се изброят.
Друг вид често срещано сред многото нечовешки изтезания е “психиатричното лечение”. Нормални, разумни и здрави практикуващи Фалун Гонг са незаконно държани под ключ в психиатрични заведения, където са инжектирани с неизвестни химически субстанции, способни да сринат централната нервна система. В резултат на това някои практикуващи получават частични или пълни парализи. Някои загубват напълно зрението или слуха си. Други получават увреждания на мускулите или вътрешните органи. Има и такива, които загубват частично или цялостно паметта си и стават психично болни. Вътрешните органи на някои практикуващи биват тежко увредени. Някои напълно загубват разсъдъка си. Други умират скоро след инжектирането с тези химически субстанции.
Статистиката показва, че случаите на преследване на практикуващите Фалун Гонг посредством “психиатрично лечение” се разпространяват в 23 от общо 33 провинции, автономни региони и общини, намиращи се под директното ръководство на централното управление в Китай. Не по-малко от 100 психиатрични заведения на нива провинция, област, окръг и град участват в репресиите. Въз основа на количеството и разпределението на тези случаи се вижда, че злоупотребата с психиатрични субстанции срещу практикуващите Фалун Гонг е добре планувано, систематично изпълнявано и спуснато от горе нареждане. Поне 1000 психично здрави практикуващи Фалун Гонг са изпратени в психиатрични заведения или във възстановителни центрове против волята им. Много от тях са насилствено инжектирани или хранени с химически субстанции, способни да унищожат нервната система. Тези практикуващи Фалун Гонг са също така връзвани с въжета и измъчвани с електрически шок. Поне 15 от тях умират само поради прекомерността на злоупотребите.

„Управление 610” простира пипалата си извън рамките на закона

На 7 юни 1999 г. Дзян Дзъмин оклеветява неоснователно Фалун Гонг на събрание на Политбюро. Той категоризира въпроса за Фалун Гонг като “класова борба”, лепва на практикуващите Фалун Гонг етикета “политически врагове на ККП”, предизвиква реакцията на ККП за борба и дава нареждането за установяване на “Управление за разрешаване проблема с Фалун Гонг” в Централния комитет. Тъй като това управление е създадено на 10 юни, то е наречено “Управление 610” (6 от цифрата на месеца и 10 от цифрата на деня). След това филиали на „Управление 610” се създават из цялата страна на всички нива на правителството, от най-високото до най-ниското, на които специфично е поверено задължението да се занимават с репресирането на Фалун Гонг. Политическият комитет, Съдебният комитет, медиите, органите за обществена сигурност, прокуратурата, народните съдилища и органите за национална сигурност, подчинени на комитета на ККП, биват използвани като маши на „Управление 610”. Управлението се отчита пред Министерския съвет на теория, но на практика е партийна организация, на която е позволено да съществува извън установените рамки на държавата и правителството, и е извън законните ограничения, регулациите и националната политика. То е мощна организация, наподобяваща нацисткото гестапо, която има власт, надминаваща съдебната и юридическите системи, разполагайки с държавните средства както намери за добре. На 22 юли 1999 г., след като Дзян Дзъмин дава нареждането за унищожаване на Фалун Гонг, Осведомителна агенция Шинхуа излъчва речи на ръководители на Централното организационно министерство на ККП и на Централното министерство за пропаганда на ККП, които дават открито подкрепа на инициираното от Дзян Дзъмин преследване на Фалун Гонг. Всички организации работят заедно и под стриктното ръководството на ККП за изпълнение на злокобния план на Дзян.


Много са случаите, доказващи, че нито отделите за обществена сигурност, нито прокуратурата, нито народните съдилища имат властта да вземат решения по случаите с Фалун Гонг. Те трябва да приемат нарежданията на „Управление 610”. Когато членовете на семейства на много арестувани, затворени и измъчвани до смърт практикуващи Фалун Гонг правят запитвания или подават жалби до отделите за обществена сигурност, прокуратурата и народните съдилища, им се казва, че решението се взема от „Управление 610”.
Но съществуването на „Управление 610” е незаконно. Когато то дава нарежданията си до всички органи в системата на ККП, те обикновено не са в писмена форма, а само устни заповеди. Нещо повече, на всички онези, които получават нарежданията, им е забранено да ги записват в каквато и да е форма - на видео, аудио или дори като обикновени бележки.
Използването на такова краткосрочно оръжие на диктатурата е тактика, която партията често повтаря, пренебрегвайки закона. През всичките си политически чистки тя прилага нестандартни тактики и създава временни органи, като например Централния културно-революционен екип, поставен начело на ККП и разпространяващ тиранията й по цялата страна.
През дългогодишното си деспотично царуване и управление с тежка ръка, партията създава най-силната и най-злокобна система за държавен тероризъм с насилие, лъжи и информационни блокади. Нейната нечовечност и степен на измамност са на високо професионално ниво. Нейната масовост и обсег на действие са безпрецедентни. През всички предишни политически движения партията е акумулирала систематични и ефективни методи и опити за наказване, увреждане и убиване на хора по възможно най-жестокия, изобретателен и лицемерен начин. В един от случаите, споменат преди, мъж не може да издържи повече на заплахите и тормоза от полицията и убива добросърдечната си жена. Това е неизбежният злочест плод на държавен тероризъм на ККП, включващ измами чрез медиите, политически натиск, вина по презумпция и насаждане чувството на вина и страх, целящи изкривяването на човешката природа и подхранването на омраза в нея.

Използване на войската и националните ресурси на страната, за да се осъществи преследването

Партията контролира всичките държавни въоръжени сили, което й позволява да прави каквото си поиска при репресирането на народа, без да се страхува от някого или от нещо. За потъпкването на Фалун Гонг, Дзян Дзъмин се уповава не само на полицията и военизирани отряди, но също така директно мобилизира въоръжените сили в периода юли – август 1999 г., когато стотици хиляди и дори милиони цивилни от цялата страна възнамеряват да отидат в Пекин и да апелират в подкрепа на Фалун Гонг. Войници са разпределени в центъра на Пекин. Редици от войници с готово за стрелба оръжие са наредени по всички пътни артерии към Пекин. Те съдействат на полицията в пресрещането и арестуването на практикуващи Фалун Гонг, отиващи да апелират. Директното мобилизиране на въоръжените сили от Дзян Дзъмин полага основите на кървавата репресия.


Партията контролира финансите на държавата, което осигурява финансовата подкрепа на Дзян Дзъмин в преследването на Фалун Гонг. Високопоставен служител от Съдебния отдел на провинция Ляонин казва на съвещание в принудителния трудов Лагер Масанджа: “Финансовите ресурси, вложени в разправата с Фалун Гонг надминаха разходите за цяла война”.
Все още не е известно колко от държавните икономически ресурси и доходи от тежкия труд и пот на народа са използвани за преследването на Фалун Гонг. Но не е трудно да се отгатне, че цифрата е огромна. През 2001 г. информация от партийното Бюро за обществена сигурност показва, че само на едно място - площад Тянанмън - арестуването на практикуващи Фалун Гонг струва от 1.7 до 2.5 милиона юана на ден, което е 620 до 910 милиона юана годишно. В цялата страна, от големите градове до най-отдалечените райони, от полицията в полицейските участъци и в департаментите за обществена сигурност до персонала на всички отдели на „Управление 610”, Дзян Дзъмин назначава поне няколко милиона души да преследват Фалун Гонг. Стойността само на техните заплати може би спокойно надвишава сто милиарда юана годишно. Освен това Дзян Дзъмин похарчва огромни суми за разширяване на принудителните трудови лагери за задържане на практикуващи Фалун Гонг в тях и построява специални центрове за промиване на съзнанието. През декември 2001 г. например, Дзян Дзъмин е изхарчил 4.2 млрд. юана за построяване на центрове за промиване на съзнанието и бази за “трансформиране” на практикуващи Фалун Гонг. Той дава също и парични поощрения, за да стимулира и да насърчи повече хора да участват в репресиите на Фалун Гонг. В много райони цената за арестуването на практикуващ Фалун Гонг по онова време е от няколко хиляди до десет хиляди юана. Принудителният трудов лагер Масанджа в провинция Ляонин е най-злокобното от всички места за преследване на Фалун Гонг. Веднъж партията награждава неговия директор Су с 50 000 юана, а заместник-директора Шао с 30 000 юана.
Дзян Дзъмин, бившият генерален секретар на ККП, е този, който предприема преследването на Фалун Гонг; този, който скалъпва тази конспирация и този, който я управлява. Той се възползва от апарата на ККП, за да започне преследването на Фалун Гонг. Той носи неизбежната отговорност за своето историческо престъпление. Но ако не бе ККП с установения си апарат на насилие, формиран в процеса на много политически кампании, Дзян Дзъмин не би имал никаква възможност да започне и да осъществи това злокобно преследване.
Дзян Дзъмин и партията се използват един друг. Те рискуват проклятието над всеки чрез противопоставянето на „Истинност, Доброта и Търпимост” заради интересите на една личност и една партия. Тяхното тайно взаимно споразумение е истинската причина за превръщането на едно трагично и толкова абсурдно престъпление в реалност.
******************

1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   42


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница