Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад



страница23/42
Дата22.07.2016
Размер3.55 Mb.
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   42

I. Защо ККП иска да саботира традиционната китайска култура?

Дългогодишната традиция на китайската култура – базирана на вяра и почитане на добродетелта

Неповторимата култура на китайската нация започва преди 5000 години с легендарния император Хуан, който се счита за най-ранния предшественик на китайската цивилизация. Всъщност на император Хуан се приписва създаването на Дао школата, която е наречена още Хуан-Лао (Лао Дзъ) школа на мисълта. Дълбокото влияние на даоизма върху конфуцианството може да се види в конфуцианските сентенции: „Стремете се към Дао, присъединете се към добродетелта, придържайте се към добротата и се потопете в изкуството” и „Ако човек чуе Дао сутрин може да умре без съжаление вечерта”. [9] „Книгата на промените” (I Ching), записки от Небето и Земята, за Ин и Ян, за социалния възход и падение и законите на човешкия живот, се счита за „номер едно сред китайските класически текстове” на Конфуций. Пророческата сила на книгата далеч надминава разбирането на съвременната наука. Наред с даоизма и конфуцианството, будизмът, особено дзен будизмът, оказват неуловимо, но дълбоко влияние върху китайските интелектуалци.


Конфуцианството е тази част от традиционната китайска култура, която набляга на „влизане в светския живот”. Тя се концентрира върху семейната етика, в която преклонението пред родителите играе изключително важна роля: „цялата доброта започва с уважението към родителите”. Конфуций подкрепя добротата, праведността, благоприличието, мъдростта и предаността, но също казва: „Не са ли уважението към родителите и братската любов корени на добротата?”
Семейната етика по естествен начин може да направлява обществения морал. Уважението към родителите може по естествен начин да бъде проектирано в преданост на отношенията между подчинени и монарх. Казано е, че „рядко срещано е човек, който уважава родителите си и обича братята си да обиди висшестоящите”.[10] Братската любов е връзка между братя и може да се проектира върху праведността и справедливостта в отношенията с приятелите. Конфуций преподава, че в семейството бащата трябва да е мил, синът – почитащ баща си, братът – приятел, а по-малкият брат – уважителен. Тук бащината добрина може да се проектира върху великодушието на владетеля към подчинените му. Докато се пазят традициите на семейството, общественият морал ще се поддържа от само себе си. „Култивирайте се, регулирайте семейството си, ръководете праведно държавата си и направете вашето царство мирно и щастливо”. [11]
Будизмът и даоизмът са тези части от китайската култура, които наблягат на „изоставяне на светския живот”. Влиянието на будизма и даоизма проникват във всички аспекти на всекидневния живот. Практики, които са дълбоко вкоренени в даоизма включват китайска медицина, чигонг, геомантия (фън шуй) и гадателство. Тези практики, както и понятията за Небесно царство и ад, както и кармична отплата за добро и възмездие за зло в будизма, заедно с конфуцианския морал, формират ядрото на китайската култура.
Вярванията на конфуцианството, будизма и даоизма предлагат на китайския народ много стабилна морална система, непроменима „докато съществува Небето”.[12] Тази етична система е добра база за продължителност, мир и хармония в обществото.
Моралността принадлежи на духовната сфера, и затова често е смятана за концепция. Културата изразява абстрактната морална система по начин, който да е разбираем за хората.
Вземете за пример „Четирите китайски класики” – четирите най-популярни романи в китайската култура. „Пътуване на Запад” [13] е митично сказание. „Сънят за червените къщи” [14] започва с диалог между одухотворения камък, Божеството на безкрайното пространство и Дао на безбрежното време. Сцената се развива на висящата във въздуха Скала на великата пустинна планина. Този диалог разкрива човешката драма, развиваща се в романа. „Изгнаниците от тресавището” [15] започва с разказ как премиерът Хон, отговарящ за военните сили, освобождава по случайност 108 демони. Тази легенда разкрива произхода на „108-те смели борци-изгнаници”. „Трите царства” [16] започва с Небесно предупреждение за нещастие и завършва с неизбежното заключение за Божията воля: „Човешките събития връхлитат като безкраен поток; Небесното съдбовно предсказание е всеобхватно и обрича всичко”. Други широко известни истории като „Романс от Източен Джоу” [17] и „Цялата история на Юе Фей” [18], всички започват с подобни легенди.
Използването на митове от авторите на тези романи не е случайно, а отразява основната философия на китайските интелектуалци за природата и човечеството. Тези романи оказват силно влияние върху китайското съзнание. Когато говорят за „праведност” хората си спомнят за Гуан Ю (160-219 г.) от „Трите царства”, а не за самото понятие – как неговата праведност спрямо приятелите му се издига над облаците и достига Небето; как непоклатимата му преданост към началника му и кръвния му брат Лиу Бей му спечелват уважението дори на враговете му; как смелостта му в битката взема връх и в най-опасните моменти; окончателното му поражение в битката край град Маи и накрая разговора му като божество със сина му. Когато стане въпрос за „преданост”, китайският народ спонтанно се сеща за Юе Фей (1103-1141 г.), генерал от династията Сон, служил на страната си с безрезервност и преданост, както и за Джуг Лиан (181-234 г.), премиер на държавата Шу по време на периода на Трите царства, който дава всичко от себе си докато сърцето му спира да бие.
Възхвалата на предаността и праведността в традиционната китайска култура са в пълна степен втъкани в живописните истории, споменати по-горе. Абстрактните морални принципи, демонстрирани в тях, са конкретизирани и въплътени чрез културните изразни средства.
Даоизмът набляга на истинността. Будизмът акцентира върху състрадателността, а конфуцианството цени предаността, толерантността, добротата и праведността. „Макар да се различават по форма, целите са едни и същи... те всички вдъхновяват хората да се завърнат към добротата”. [19] Това са най-ценните аспекти на традиционната китайска култура, основана на вярата в конфуцианството, будизма и даоизма.
Традиционната китайска култура е пълна с понятия и принципи като Небе, Дао, Бог, Буда, съдба, предопределеност, състрадателност, праведност, благоприличие, мъдрост, преданост, честност, срам, лоялност, почит към родителите, достойнство и така нататък. Много китайци са неграмотни, но въпреки това са запознати с традиционните пиеси и опери. Тези културни форми са важни начини за научаването на традиционните морални ценности. Следователно унищожението на традиционната китайска култура от ККП е директно нападение срещу китайския морал и подкопава основата за мир и хармония в обществото.

Злата комунистическа теория се противопоставя на традиционната култура

„Философията” на Комунистическата партия напълно противостои на автентичната китайска култура. Традиционната китайска култура почита Небето, както Конфуций казва: „Животът и смъртта са предопределени, а богатството и положението в обществото зависят от Небето”. [20] И будизмът, и даоизмът са форми на теизъм; те вярват в цикъла на прераждането и в кармичната отплата на доброто и злото. Комунистическата партия, обратно, не само вярва в атеизма, но дръзко се противопоставя и нарушава небесните принципи. Конфуцианството цени семейството, докато „Комунистически манифест” открито провъзгласява унищожаването му. Традиционната култура разграничава китайците от чужденците, но „Комунистически манифест” поощрява края на нацията. Конфуцианската култура поощрява добротата към другите, а Комунистическата партия – класовите борби. Конфуцианството поощрява предаността към владетеля и любов към нацията. „Комунистически манифест” поощрява елиминиране на нациите.


За да спечели и задържи властта в Китай, ККП първо трябва да посее неморалните си мисли на китайска земя. Мао Цзедун твърди, че „ако искаме да свалим властта, първо ни трябва пропаганда и работа в областта на идеологията”. [21] ККП съзнава, че комунистическата теория на насилие, която се поддържа с оръжия, е отхвърлена от западната мисъл и не съответства на проникновената 5000 годишна китайска култура. Хванала се веднъж на хорото, ККП поема риска и напълно унищожава традиционната китайска култура, за да могат марксизмът и ленинизмът да превземат китайската политическа сцена.

Традиционната китайска култура е пречка за диктатурата на ККП

Мао Цзедун веднъж уместно казва, че не следва нито Дао, нито Небето. [22] Традиционната китайска култура несъмнено служи като огромна пречка за ККП да предизвика Дао и да се сражава с Небето.


Лоялността в традиционната китайска култура не означава сляпо отдаване. В очите на хората императорът е „син на Небето” – с Небето над него. Императорът не може винаги да е прав. Следователно има нужда от наблюдатели, които да отбелязват грешките му по всяко време. Китайската хроникьорска система е разполагала с историци, документиращи всички думи и дела на императора. Учените чиновници можели да станат учители на своите мъдри владетели и поведението на императорите се отсъждало съобразно китайските класически текстове. Ако императорът е неморален – непросветлен до Дао, хората можели да се разбунтуват, за да го свалят, както е в случая с Чънтан, който атакувал Дзие, или когато крал Уу бил премахнат от Джоу. [23] Тези въстания, от гледна точка на традиционната култура, не се считат за нарушение на предаността или Дао. Вместо това на тях се гледа като на подсилване на Дао от името на Небето. Когато Уен Тианшан (1236-1283 г.) [24], известен главнокомандващ от династията Сон, е хвърлен в затвора, той отказва да се предаде на монголските нашественици дори когато императорът се опитва да го убеди. Това е така, защото той, като последовател на конфуцианството вярвал, че „хората са от изключително значение, нацията идва на следващо място, на последно място е владетелят”. [25]

Диктаторски настроената ККП по никакъв начин не може да приеме традиционните вярвания като такива. ККП иска да канонизира своите собствени лидери и прокарва идеята за култ към личността. Така тя не позволява на дългогодишни понятия като Небе, Дао и Бог да ръководят отгоре. ККП е наясно, че това, което прави, се счита за най-лошото и огромно престъпление срещу Небето и Дао, съдейки по стандартите на традиционната култура. Тя съзнава, че докато съществува традиционната култура, хората няма да ценят ККП като „велика, славна и правилна”. Учените ще продължават да „рискуват живота си, за да предупреждават владетеля”, „поддържайки справедливост дори за сметка на живота си” [26] и поставяйки хората над управниците. Следователно хората няма да станат марионетки в ръцете на ККП и ККП няма да може да принуждава масите да мислят еднакво.


Почитта към Небето, Земята и природата на традиционната култура се превръща в пречка за ККП да „се бори с природата” в стремежа й да „промени Небето и Земята”. Традиционната култура цени високо човешкия живот, посочвайки, че „всяка ситуация, свързана с човешкия живот, трябва да се третира с най-голяма грижа”. Подобна позиция се явява препятствие за масовия геноцид и ръководство посредством терор на ККП. Най-високият морален стандарт на традиционната китайска култура – „Небесният Дао” пречи на манипулациите над моралните принципи от страна на ККП. По тези причини, в усилията си да подсили контрола си, партията превръща традиционната култура в свой враг.

Традиционната култура поставя предизвикателство пред законността управлението на ККП

Традиционната китайска култура вярва в Бог и в силата на Небето. Това означава, че управниците трябва да са мъдри, да следват Дао и да се водят по съдбата. Приемането на вярата в Бог означава приемане, че власт върху човечеството има Небето.


Ръководният принцип на ККП се синтезира в: „Традициите никога повече няма да ни обвързват; вдигнете се на бунт, труженици и никога повече в робство. Земята ще бъде положена на нови основи. Ние ще бъдем всичко”. [27]
ККП поощрява историческия материализъм и твърди, че комунизмът е земен рай и пътят до него се проправя от пионерите пролетарии или Комунистическата партия. По този начин вярата в Бог пряко поставя под въпрос законността на управлението на ККП.
******************

1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   42


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница