Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад



страница26/42
Дата22.07.2016
Размер3.55 Mb.
1   ...   22   23   24   25   26   27   28   29   ...   42

Заключение

Китай започва да се отклонява от традиционната си култура през династията Сон (960-1279 г.) и оттогава тази култура претърпява постоянно опустошение. След движението от 4 май 1919 г. [95] някои интелектуалци, нетърпеливи да постигнат бърз успех и изгода, се опитват да открият път за Китай чрез отвръщане поглед от традиционната китайска култура и насочване към западната цивилизация. Въпреки това конфликтите и промените в културната сфера остават във фокуса на академичните среди без намесата на държавните органи. Когато се ражда ККП обаче, тя издига културните конфликти във въпрос на живот и смърт за партията. Така ККП започва директно да напада традиционната култура, използвайки унищожителни средства, както и непреки злоупотреби под формата на „възприемане на остатъците и отхвърляне на същността”.


Унищожението на националната култура е също и процес на създаването на партийна култура. ККП подчинява човешкото съзнание и морални преценки, карайки хората да обърнат гръб на традиционната култура. Ако националната култура бъде напълно унищожена, същността на нацията ще изчезне заедно с нея, оставяйки думата „нация” без съдържание. Това не е преувеличено предупреждение.
В същото време унищожаването на китайската традиционна култура довежда до неочаквани физически щети.
Традиционната култура цени единението на Небето и хората и хармоничното съвместно съществуване на хората и природата. ККП декларира безкрайна радост от „борбата с Небето и Земята”. Тази култура на партията пряко е довела до сериозен упадък на природната среда на Китай в наши дни. Вземете водните ресурси за пример. След изоставянето на традиционната ценност „благородникът пази богатството, но го натрупва по честен път”, китайският народ безскрупулно опустошава и замърсява околната среда. Понастоящем над 75 % от 50 000 км (или 30 000 мили) от китайските реки са неподходящи за отглеждане на риба. Над една трета от подземните води са отровени преди десет години и положението се влошава все повече. Странен „спектакъл” се разиграва по реката Хуайхъ - дете, което си играе в пълната с петрол река, прави искра, която при допира с повърхността на водата избухва в пламък, висок пет метра. С разнасянето на огъня повече от десет върби в околността са опожарени. [96] Не е трудно да се разбере, че онези, които пият вода от такава река, ще се разболеят от рак или други странни болести. Други екологични проблеми като обезлесяването и засоляването в северен Китай, както и промишленото замърсяване в развитите райони – всичко това е свързано със загубата на уважение към природата в обществото.
Традиционната култура уважава живота. ККП твърди, че „бунтът е оправдан” и „борбата срещу човешките същества е пълна с радост”. В името на революцията партията може да убие или да обрече на гладна смърт десетки милиони хора. Това кара хората да не ценят живота, което от своя страна окуражава разпространението на фалшиви и отровни продукти на пазара. В град Фуян, провинция Анхуи например много здрави деца развиват къси крайници, тънки и слаби тела и уголемени глави по време на периода на кърмене. Осем деца умират от тази странна болест. След проведено разследване е установено, че болестта е причинена от отровно мляко, произведено от алчен производител. Някои хора хранят раци, змии и костенурки с хормони и антибиотици, смесват промишлен спирт с вино за пиене, полират ориза с промишлени мазнини и избелват хляба с промишлени препарати. В продължение на осем години производител от провинция Хенан произвежда хиляди тонове готварско олио, съдържащо канцерогени като отпадъчно олио, добито от хранителни остатъци или бракувана глина, съдържаща остатъчни мазнини след употреба. Произвеждането на отровни храни не е локално, ограничено в разпространението си явление, а се среща из цял Китай. То е пряко свързано с преследването на материална облага, произтичащо от унищожаването на културата и последващия упадък на човешкия морал.
За разлика от абсолютния монопол и недостъпност на партийната култура, традиционната култура има огромно обединяващо влияние. По време на процъфтяващата династия Тан будистките учения, християнството и други западни религии съжителстват хармонично с даоистката и конфуцианска мисъл. Автентичната традиционна китайска култура запазва отворено и толерантно отношение към западната цивилизация. Четирите „тигъра” на Азия (Сингапур, Тайван, Южна Корея и Хонг Конг) са създали „Нова конфуцианска” културна идентичност. Техните напреднали икономики са доказали, че традиционната култура не е пречка за социалното развитие.
В същото време автентичната традиционна култура измерва качеството на човешкия живот по-скоро на база щастието отвътре, отколкото на материалния комфорт. „Предпочитам да няма кой да говори зад гърба ми, отколкото някой да ме хвали в лицето; по-добре да ми е мирно на душата, отколкото удобно на тялото”. [97] Тао Юанмин (365-427 г.) [98] живял в бедност, но запазил духа си: „бера астри под източната ограда и гледам Южната планина в далечината”.
Културата не предлага отговори на въпросите как да повишим промишлената продукция или каква социална система да възприемем. Но тя играе важна роля в осигуряването на морален водач и ограничител. Истинското възстановяване на традиционната култура е възвръщане смирението пред Небето, Земята и природата, уважение към живота и благоговението пред Бог. Тя ще позволи на човечеството да живее хармонично с Небето и Земята и да се наслаждава на блажени старини, дадени от Небето.
******************

Бележки:

[1] Пангу е първото същество и създател на цялата китайска митология

[2] Нюуа е богинята-майка, създала човечеството според китайската митология

[3] Шенон (буквално „Небесният фермер”) е легендарен герой в китайската митология, живял преди 5000 години; той научил древните да се занимават със земеделие; рискувал живота си, за да изпробва стотици лековити (и отровни) билки и различни растения в природата, които са от особена важност за развитието на традиционната китайска медицина

[4] Канджйе или Кан Джие е приказен легендарен герой в древен Китай, за който се говори, че е бил официалният историк на Жълтия император и създател на китайските йероглифи; на негово име е именуван компютърният китайски шрифт

[5] От „Тао-те-Чин” или „Дао де Джин”, един от най-известните даоистки текстове, написан от Лао Дзъ

[6] Уводни бележки на „Великото учение” на Конфуций

[7] От „Записките на историка” (Шъ Джъ), също преведена като „Записките на великия книжовник” на Сима Циен (145-85 г. пр. Хр.), който бил първият главен китайски историк. Книгата документира историята на Китай и съседните страни от древни времена до негово време. Методът на историография на Сима Циен е уникален и служи за модел на официалните исторически документи на имперските династии през последните 2000 години.

[8] От „Аналектите” на Конфуций

[9] От „Аналектите” на Конфуций

[10] От „Аналектите” на Конфуций

[11] Конфуций казва в „Напреднало обучение”: „Със самоусъвършенстването на хората, семействата им бяха хармонизирани. Чрез хармонизирането на семействата им държавите им бяха правилно ръководени. Чрез правилно управление на държавите, цялото царство стана щастливо и спокойно”.

[12] Дон Джоншу (прибл. 179-104 г. пр. Хр.) – конфуциански мислител от династията Хан; в трактата „Три начина за хармонизиране на хората с Небето (Тиен Рен Сан Чъ)” казва: „Ако Небето се запази, Дао не се променя”.

[13] „Пътешествие на Запад”, известно в западните страни като „Маймунският крал”, е написана от Уу Чън’ен (1506-1582); книгата е един от най-популярните класически китайски романи. Основава се на истинска история за известен китайски монах от династията Тан – Шуан Джан (602-664 г.), който пропътувал пеш до мястото, където е днешна Индия, родното място на будизма, за да търси свещените текстове. В книгата, Пигси и Санди са определени от Буда да станат ученици на Шуан Джан и го придружават на Запад в търсене на свещените текстове. Те преминават през 81 опасности и бедствия преди да стигнат запада и да постигнат Истинския Плод.

[14] „Сънят за червените къщи” (Хун Лоу Мън), също превеждана като „Сънят за червената стая”, e написана от Цао Шуечин (или Цао Шуе-Чин) (1715–1763) от династията Чин. Това е трагична любовна история в условията на упадъка на аристократично семейство. Развивайки се около тази основна тема, романът разкрива широка и раздвижена панорама на социалната история. Той демонстрира забележителен и блестящ набор от герои, като главните са Джиа Баою и Лин Даию. Широкообхватната и точно премерена структура на романа, заедно с литературните заслуги под формата на изключителен език, го правят световно признат като образец за класическия роман в Китай.

[15] „Изгнаниците от тресавището” (също превеждана като „Героите на водната шир”) е един от великите китайски класически романи, написан през XIV век от Шъ Наи’ан. Тези изгнаници са 108 мъже и жени. Интриги, приключения, убийство, война и романтични истории са представени със заинтригуващ и увлекателен маниер от традиционния китайски разказвач.

[16] „Трите царства” – един от най-популярните китайски класически романи, написан от Луо Гуанджон (1330-1400) ), базиран на историческите събития от периода на Трите царства (220-280 г.). Той описва сложни и вълнуващи битки за трона сред представителите на трите най-големи политически сили: Лиу Бей, Цао Цао и Сун Чуан; фокусира се върху различни велики таланти и смели стратегии през този период.

[17] „Романсът на източен Джоу” – роман, първоначално написан от Юу Шаою от династията Мин, пренаписан от Фън Менлон в края на династията Мин и последващо ревизиран от Цаи Юанфан по време на династията Чин. Разказва за време от над 500 години, между Пролетния и Есенния Период (770-476 г. пр. Хр.) и периода на Воюващите държави (475-221 г. пр. Хр.).

[18] „Пълната история на Юе Фей” е написан от Циен Цай през династията Чин. Романът описва живота на Юе Фей (1103-1142) от Южната династия Сон, един от най-известните генерали и патриотични герои в китайската история. Генерал Юе Фей се изявява в битките срещу нашествениците от северната народност Джин. Обвиняват го в престъпления, които не е извършил, изпращат го в затвор и го екзекутират, когато вицепремиерът Чин Хуи се опитва да елиминира военната партия. По-късно от Юе Фей са свалени безпочвените обвинения и в негова чест е издигнат храм. На гроба му са монтирани четири чугунени статуи. Коленичили, с голи гърди и ръце на гърбовете, те представляват отговорните за убийството на Юе Фей. Генералът се превръща в образец за лоялност към страната в китайската култура.

[19] Този цитат е от „Откъси от избрани Даоистки свещени текстове” (Дао Цан Джи Яо) от династията ЦЧин.

[20] Вижте [8]

[21] От речта на Мао на Осмата сесия на Десетото пленарно заседание на ККП.

[22] В оригиналната си реч Мао използва игра на думи: Аз съм като монах, държащ чадър – без Дао (или Фа; каламбур за „коса”) нито Небеса (каламбур за „небе”).

[23] Джие е името на последния управник на династията Сиа (около 21-16 г. пр. Хр.), а Джоу е името на последния управник на династията Шан (около 16-11 г. пр. Хр.). И двамата са известни като деспоти.

[24] Уен Тианшан (1236-1283 г.) – военен командир, който се борил срещу монголските войски, за да запази целостта на южната династия Сон; убит на 9 януари 1283 г. при отказ да се предаде на монголците, след като е пленен.

[25] От Менций ( Mencius)

[26] От много известно изказване на Менций: „Животът е моето желание, справедливостта – също. Когато не мога да имам и двете заедно ще държа на справедливостта за сметка на живота”.

[27] От „Комунистическия интернационал”. Китайският превод буквално означава: „Никога не е имало спасител и ние не разчитаме на Бог; за да бъдат хората щастливи изцяло разчитаме на себе си”.

[28] Император Таиуу на Северната Уей, наричан още Туо Тао (424-452 г.)

[29] Император Уузон от династията Тан още наричан Ли Ян (840-846 г.)

[30] Император Уу от Северната династия Джоу още наричан Юу Йон (561-579 г.)

[31] Император Шизон от късната династия Джоу още наричан Чаирон (954-959 г.)

[32] Лозунг, използван в средата на 60-те години по време на Културната революция.

[33] Храмът на белия кон – първият будистки манастир в Китай, построен през 68 г. сл. Хр., единадесетата година Йон Пин в Източната династия Хан (25-220 г.).

[34] На езика Дай, свещеният текст Бейе се произнася Танлан; Бейе е субтропично растение, принадлежащо към семейството на палмите; високо с дебели листа, устойчиви на нощни пеперуди и изсъхващи много бавно; в древни времена, когато хартията още не е била открита, предшествениците на Дай използвали листата на Бейе за писане; буквите, написани върху листата се наричат кореспонденция Бейе, а писанията върху тях – Танлан (Бейе) текстове.

[35] Парк Сианшан, наричан още Парк на благоуханните хълмове, се намира на 28 километра (17 мили) северозападно от центъра на Пекин. Първоначално е построен през 1186 г. през династията Джин; превръща се в летен курорт за имперските семейства през династиите Юан, Мин и Чин.

[36] От „Колко културни реликви са опожарени” на Дин Шу.

[37] Червената Гвардия са цивилни граждани, пряко осъществяващи политиката на Културна революция; най-младите са около 15-годишни.

[38] Летният дворец се намира на 15 километра (9 мили) от Пекин и е най-голямата имперска градина в Китай с история от над 800 години.

[39] Храмът Лоугуан е известно даоистко светилище в Китай; той е почитан като „първата земя, благословена под Небето”; храмът се намира на хълма, северно от планините Джонан, на 15 километра (9 мили) югоизточно от район Джоуджъ и на 70 километра (42 мили) от град Ши’ан.

[40] Ли е китайска мярка за дължина (1 ли е 0.5 км или 0.3 мили).

[41] Император Гаозу от династията Тан, наричан още Ли Юан (618-626), първият император на династия Тан.

[42] Народните комуни (Ренмин Гоншъ) преди са били най-високите от общо три административни нива на селските райони през периода от 1958 до 1982 г. в КНР. Комуните имали правителствени, политически и икономически функции. Те са най-големите колективни единици, които са разделени на производствени бригади и производствени отбори. След 1982 г. те са заменени от общините;

[43] От „Колко културни реликви са опожарени” на Дин Шу.

[44] „Махаяна Махапаринирвана Сутра” претендира да е последния свещен текст на Махаяна на Буда, предаден през последния му ден като човек; в нея се твърди, че съдържа есенцията на всички текстове на Махаяна.

[45] От Тайшо Трипитака, том 1, номер 7, „Махаяна Махапаринирвана Сутра”; временния превод е в процес на подобряване.

[46] От „Теория и практика на потискането на религиите от Китайската комунистическа партия” на Бай Джъ; интернет страница: http://www.dajiyuan.com/gb/3/4/15/n300731.htm (на китайски).

[47] Мукти означава ръчна Дхарма, или преподаване и предаване на Закона; мукти още може да се преведе като „освобождаване, излизане от ограниченията и получаване на свобода, свобода от прераждането, от кармата, от заблудите, от страданието”; означава нирвана и също свобода чрез Даяна (медитация); целта е да се избяга от самсара (прераждане).

[48] Нирвана в будизма и индуизма е състояние на блажен мир и хармония отвъд страданията и страстите на индивидуалното съществуване; състояние на единство с вечния дух.

[49] Кампанията за потушаване на на контрареволюционерите се разправя жестоко с бивши членове на тайни общества, религиозни асоциации и Куоминтан (КМТ) в началото на 1951 година.

[50] „Война за противопоставяне агресията на САЩ и в помощ на Корея”, както я нарича ККП, избухва през 1950 г.; на Запад е известна като Корейската война.

[51] Уу Яозон (1893-1975) и други публикуват така наречените „Средства за китайските християни за оказване на влияние в построяването на нов Китай”, известен още като „Иновационен манифест на „Трите само-” през 1950 г. и впоследствие създават църквата на ”Трите само-”.

[52] Великата зала на народа, построена през 1959 г., се намира в западната част на площад Тянанмън. Там се организират срещите на Народния конгрес на Китай.

[53] Вижте [46]

[54] Кесая – роба на монах или свещеническо расо

[55] Джан Боджун (1895-1969) е един от основателите на „Китайска демократична лига”, демократичната партия в Китай; той е определен като „дяснонастроен номер едно” през 1957 г. от Мао Цзедун и е от малкото „дяснонастроени”, обезщетени след Културната революция.

[56] Император Хуизон от династията Сон още наречен Джао Джъ (1100-1126 г.).

[57] Су Донпо (1036-1101), известен китайски поет и писател от династията Сон; един от осемте майстори на прозата през династиите Сон и Тан.

[58] Уен Джънмин (1470-1559) – китайски художник от династията Мин.

[59] Тан Боху (1470-1523 г.) – прочут китайски учен, художник и поет от династията Мин.

[60] Джин е мярка за тегло в Китай; 1 джин е 0,5 кг

[61] Вижте [36]

[62] От стихотворението на Мън Хаоран (689 – 740 г.), който е известен поет от династията Тан.

[63] Уан Шъ Джи (321-379 г.) – най-известният калиграф в историята, от династията Тан.

[64] Оригиналният „Пролог Лан Тин”, за който има данни, че е написан Уан Шъ Джи в началото на кариерата си на калиграф (на 51 г., 353) е всепризнат като най-важната творба в историята на китайската калиграфия.

[65] Уу Чън’ън (1506-1582) – китайски романист и поет от династията Мин, автор на „Пътешествие на Запад”, един от четирите най-добри китайски романа.

[66] Уу Джиндзъ (1701-1754), изтънчен писател от династията Чин, автор на „Учените” (Рулин Уаишъ, също известен като „Неофициална история на учените”).

[67] Проза, написана от Оуян Шиу (1007-1072 г.), един от „Осемте велики майстори на прозата на династиите Тан и Сон”; той нарича себе си „стар пияница”.

[68] Алтернативно име на Червената гвардия

[69] Енциклопедия Йонглъ или Йонглъ Дадиан е поръчана от император Йонглъ от династията Мин през 1403 г.; счита се за най-ранната и велика енциклопедия в света; две хиляди учени са работили по този проект; включени са 8000 текста от древни времена до ранния период на династията Мин; завършена през 1408 г., енциклопедията включва над 22 000 ръкописа и заема 40 кубични метра (1400 кубични фута).

[70] Лин Биао (1907-1971), един от висшите лидери на ККП, служил по времето на Мао Цзедун като член на Политбюро, като заместник-председател (1958 г.) и министър на отбраната (1959 г.); опитва се да избяга от Китай, но самолетът му се разбива на път за Монголия и той умира.

[71] “Лиан Шиао” представлява група назначени писатели, сред които Джоу Йилиан, който заради писането си в групата получава анонимно писмо от стар приятел, за „изключително безсрамие”.

[72] Император Чин Шъ Хуан (259-210 г. пр. Хр.), още наричан Йин Джън, е първия император в историята на обединен Китай. Той стандартизира писания език, валутите, теглата и мерките и заповядва построяването на Великата китайска стена; всичко това влияе в голяма степен на китайската история и култура; той заповядва изгарянето на книгите на различни школи като конфуцианството и даоизма; веднъж заповядва 460 конфуциански ученици да бъдат изгорени живи; по-късно в историята тези събития са наречени „изгаряне на книгите и погребването на конфуциански ученици”; той построява огромен мавзолей за себе си и глинената армия на гроба на император Чин става известна като едно от осемте чудеса на света.

[73] От „Писания на Мао Цзедун”, 1949-1976 г. (том 2)

[74] От творбата на Мао „Поправете партийния стил на работа” (1942 г.)

[75] От творбата на Мао “Беседи на Ян’анския форум за литература и изкуство” (1942 г.)

[76] Уу Сун (1838-1896 г.), първоначално Уу Цъ, роден в Тангйи, Шандон; след като изгубва баща си в ранна възраст, семейството му обеднява; принуден е да проси храна, за да нахрани майка си и става известен с просията си в името на почитта към семейството; след смъртта на майка му, просията се превръща в единствен начин за преживяване; с парите от просенето той организирал безплатни училища.

[77] Ху Фън (1902-1985), учен и литературен критик, противопоставил се на теоретичната политика за литературата на ККП; изгонен от партията през 1955 г. и осъден на 14 години затвор.

[78] От „Избрани творби на Мао Цзедун” (том 5), “Нещата започват да се променят” (1957г.)

[79] Циен Бочън, „Култура на ориента”, четвърто издание (2000 г.).

[80] Студентското движение от 4 юни е подето между 15 април и 4 юни от студенти, подкрепящи демократичните реформи в Китай; по-късно е потушено от Народната освободителна армия и е наречено от международната общественост „Клането на 4 юни”.

[81] Управление, специално създадено, за да преследва Фалун Гонг, с абсолютна власт над всички нива на администрацията в партията и всички политически и юридически органи.

[82] “Класов произход” (кръвен, родствен) – теория, според която нечия природа се определя от класата на семейството, в което човек е роден.

[83] От песента от модерната опера "Легенда за червения фенер" – популярна творба, служеща за образец през Културната революция (1966-1976 г.).

[84] Му е единица за измерване на площ в Китай. Едно му е 0.165 акра

[85] „Трите представи” – според тях партията трябва винаги да представя тенденцията на развитие на напредналите производителни сили в Китай, ориентацията на напредналата китайска култура и основните интереси на преобладаващото мнозинство в Китай.

[86] Въвеждаща реч на Първата сесия на Първия национален конгрес на КНР (15 септември 1954 г.)

[87] „Синдромът на червеното око” – еквивалент на западния израз „зеленоокият” – използва се, за да опише човек, който се чувства неудобно и в неравностойно положение, когато види, че другите се справят по-добре от него и смята, че той е човекът, който трябва да се справя по-добре.

[88] Популярна пиеса, служеща за образец по време на Културната революция (1966-1976 г.); в народната легенда белокосото момиче е безсмъртна, която живее в пещера, има свръхспособности, с които възнаграждава доброто и наказва злото, подкрепя праведността и ограничава порочността; но в модерната китайска опера тя е описана като момиче, което е принудено да избяга в пещера, след като баща й е пребит до смърт за това, че отказва да я омъжи за възрастен земевладелец; косата й побелява от недохранване; тази история се превръща в една от най-популярните драми в Китай и подхранва омраза към земевладелците.

[89] „Войната в тунела” (Дидао Джан), чернобял филм от 1965 г., в който Китай твърди, че партизаните от централната част на страната са се били с японските нашественици в различни подземни тунели през 40-те години.

[90] „Войната на мините” (Дилей Джан), чернобял филм от 1962 г., в който се твърди, че партизаните от провинция Хъбей са се били с японските нашественици с ръчно направени мини през 40-те години.

[91] Литературна композиция, предписана за имперските граждански церемонии, известна със своята суха форма и липса на идеи.

[92] Великият глад (1959-1961 г.) в Китай е най-големия глад в човешката история; счита се, че броят на жертвите от него е между 18 и 43 милиона души.

[93] Вижте [7]

[94] От Мао Цзедун (1942 г.).

[95] Движението от 4 май е първото масово движение в съвременната китайска история; започва на 4 май 1919 година.

[96] Чън Гили, „Предупреждението на река Хуайхъ” (1995 г.).

[97] От „Прологът – как Ли Юан се завръща към Пангу” от Хан Ю (768-824 г.), един от „Осемте велики майстори на прозата през династиите Тан и Сон”.

[98] Тао Юанмин (365-427 г.), също известен като Тао Циен, велик поет на китайската литература.

1   ...   22   23   24   25   26   27   28   29   ...   42


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница