Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад

Бележки:

[1] Пангу е първото същество и създател на цялата китайска митология

[2] Нюуа е богинята-майка, създала човечеството според китайската митология

[3] Шенон (буквално „Небесният фермер”) е легендарен герой в китайската митология, живял преди 5000 години; той научил древните да се занимават със земеделие; рискувал живота си, за да изпробва стотици лековити (и отровни) билки и различни растения в природата, които са от особена важност за развитието на традиционната китайска медицина

[4] Канджйе или Кан Джие е приказен легендарен герой в древен Китай, за който се говори, че е бил официалният историк на Жълтия император и създател на китайските йероглифи; на негово име е именуван компютърният китайски шрифт

[5] От „Тао-те-Чин” или „Дао де Джин”, един от най-известните даоистки текстове, написан от Лао Дзъ

[6] Уводни бележки на „Великото учение” на Конфуций

[7] От „Записките на историка” (Шъ Джъ), също преведена като „Записките на великия книжовник” на Сима Циен (145-85 г. пр. Хр.), който бил първият главен китайски историк. Книгата документира историята на Китай и съседните страни от древни времена до негово време. Методът на историография на Сима Циен е уникален и служи за модел на официалните исторически документи на имперските династии през последните 2000 години.

[8] От „Аналектите” на Конфуций

[9] От „Аналектите” на Конфуций

[10] От „Аналектите” на Конфуций

[11] Конфуций казва в „Напреднало обучение”: „Със самоусъвършенстването на хората, семействата им бяха хармонизирани. Чрез хармонизирането на семействата им държавите им бяха правилно ръководени. Чрез правилно управление на държавите, цялото царство стана щастливо и спокойно”.

[12] Дон Джоншу (прибл. 179-104 г. пр. Хр.) – конфуциански мислител от династията Хан; в трактата „Три начина за хармонизиране на хората с Небето (Тиен Рен Сан Чъ)” казва: „Ако Небето се запази, Дао не се променя”.

[13] „Пътешествие на Запад”, известно в западните страни като „Маймунският крал”, е написана от Уу Чън’ен (1506-1582); книгата е един от най-популярните класически китайски романи. Основава се на истинска история за известен китайски монах от династията Тан – Шуан Джан (602-664 г.), който пропътувал пеш до мястото, където е днешна Индия, родното място на будизма, за да търси свещените текстове. В книгата, Пигси и Санди са определени от Буда да станат ученици на Шуан Джан и го придружават на Запад в търсене на свещените текстове. Те преминават през 81 опасности и бедствия преди да стигнат запада и да постигнат Истинския Плод.

[14] „Сънят за червените къщи” (Хун Лоу Мън), също превеждана като „Сънят за червената стая”, e написана от Цао Шуечин (или Цао Шуе-Чин) (1715–1763) от династията Чин. Това е трагична любовна история в условията на упадъка на аристократично семейство. Развивайки се около тази основна тема, романът разкрива широка и раздвижена панорама на социалната история. Той демонстрира забележителен и блестящ набор от герои, като главните са Джиа Баою и Лин Даию. Широкообхватната и точно премерена структура на романа, заедно с литературните заслуги под формата на изключителен език, го правят световно признат като образец за класическия роман в Китай.

[15] „Изгнаниците от тресавището” (също превеждана като „Героите на водната шир”) е един от великите китайски класически романи, написан през XIV век от Шъ Наи’ан. Тези изгнаници са 108 мъже и жени. Интриги, приключения, убийство, война и романтични истории са представени със заинтригуващ и увлекателен маниер от традиционния китайски разказвач.

[16] „Трите царства” – един от най-популярните китайски класически романи, написан от Луо Гуанджон (1330-1400) ), базиран на историческите събития от периода на Трите царства (220-280 г.). Той описва сложни и вълнуващи битки за трона сред представителите на трите най-големи политически сили: Лиу Бей, Цао Цао и Сун Чуан; фокусира се върху различни велики таланти и смели стратегии през този период.

[17] „Романсът на източен Джоу” – роман, първоначално написан от Юу Шаою от династията Мин, пренаписан от Фън Менлон в края на династията Мин и последващо ревизиран от Цаи Юанфан по време на династията Чин. Разказва за време от над 500 години, между Пролетния и Есенния Период (770-476 г. пр. Хр.) и периода на Воюващите държави (475-221 г. пр. Хр.).

[18] „Пълната история на Юе Фей” е написан от Циен Цай през династията Чин. Романът описва живота на Юе Фей (1103-1142) от Южната династия Сон, един от най-известните генерали и патриотични герои в китайската история. Генерал Юе Фей се изявява в битките срещу нашествениците от северната народност Джин. Обвиняват го в престъпления, които не е извършил, изпращат го в затвор и го екзекутират, когато вицепремиерът Чин Хуи се опитва да елиминира военната партия. По-късно от Юе Фей са свалени безпочвените обвинения и в негова чест е издигнат храм. На гроба му са монтирани четири чугунени статуи. Коленичили, с голи гърди и ръце на гърбовете, те представляват отговорните за убийството на Юе Фей. Генералът се превръща в образец за лоялност към страната в китайската култура.

[19] Този цитат е от „Откъси от избрани Даоистки свещени текстове” (Дао Цан Джи Яо) от династията ЦЧин.

[20] Вижте [8]

[21] От речта на Мао на Осмата сесия на Десетото пленарно заседание на ККП.

[22] В оригиналната си реч Мао използва игра на думи: Аз съм като монах, държащ чадър – без Дао (или Фа; каламбур за „коса”) нито Небеса (каламбур за „небе”).

[23] Джие е името на последния управник на династията Сиа (около 21-16 г. пр. Хр.), а Джоу е името на последния управник на династията Шан (около 16-11 г. пр. Хр.). И двамата са известни като деспоти.

[24] Уен Тианшан (1236-1283 г.) – военен командир, който се борил срещу монголските войски, за да запази целостта на южната династия Сон; убит на 9 януари 1283 г. при отказ да се предаде на монголците, след като е пленен.

[25] От Менций ( Mencius)

[26] От много известно изказване на Менций: „Животът е моето желание, справедливостта – също. Когато не мога да имам и двете заедно ще държа на справедливостта за сметка на живота”.

[27] От „Комунистическия интернационал”. Китайският превод буквално означава: „Никога не е имало спасител и ние не разчитаме на Бог; за да бъдат хората щастливи изцяло разчитаме на себе си”.

[28] Император Таиуу на Северната Уей, наричан още Туо Тао (424-452 г.)

[29] Император Уузон от династията Тан още наричан Ли Ян (840-846 г.)

[30] Император Уу от Северната династия Джоу още наричан Юу Йон (561-579 г.)

[31] Император Шизон от късната династия Джоу още наричан Чаирон (954-959 г.)

[32] Лозунг, използван в средата на 60-те години по време на Културната революция.

[33] Храмът на белия кон – първият будистки манастир в Китай, построен през 68 г. сл. Хр., единадесетата година Йон Пин в Източната династия Хан (25-220 г.).

[34] На езика Дай, свещеният текст Бейе се произнася Танлан; Бейе е субтропично растение, принадлежащо към семейството на палмите; високо с дебели листа, устойчиви на нощни пеперуди и изсъхващи много бавно; в древни времена, когато хартията още не е била открита, предшествениците на Дай използвали листата на Бейе за писане; буквите, написани върху листата се наричат кореспонденция Бейе, а писанията върху тях – Танлан (Бейе) текстове.

[35] Парк Сианшан, наричан още Парк на благоуханните хълмове, се намира на 28 километра (17 мили) северозападно от центъра на Пекин. Първоначално е построен през 1186 г. през династията Джин; превръща се в летен курорт за имперските семейства през династиите Юан, Мин и Чин.

[36] От „Колко културни реликви са опожарени” на Дин Шу.

[37] Червената Гвардия са цивилни граждани, пряко осъществяващи политиката на Културна революция; най-младите са около 15-годишни.

[38] Летният дворец се намира на 15 километра (9 мили) от Пекин и е най-голямата имперска градина в Китай с история от над 800 години.

[39] Храмът Лоугуан е известно даоистко светилище в Китай; той е почитан като „първата земя, благословена под Небето”; храмът се намира на хълма, северно от планините Джонан, на 15 километра (9 мили) югоизточно от район Джоуджъ и на 70 километра (42 мили) от град Ши’ан.

[40] Ли е китайска мярка за дължина (1 ли е 0.5 км или 0.3 мили).

[41] Император Гаозу от династията Тан, наричан още Ли Юан (618-626), първият император на династия Тан.

[42] Народните комуни (Ренмин Гоншъ) преди са били най-високите от общо три административни нива на селските райони през периода от 1958 до 1982 г. в КНР. Комуните имали правителствени, политически и икономически функции. Те са най-големите колективни единици, които са разделени на производствени бригади и производствени отбори. След 1982 г. те са заменени от общините;

[43] От „Колко културни реликви са опожарени” на Дин Шу.

[44] „Махаяна Махапаринирвана Сутра” претендира да е последния свещен текст на Махаяна на Буда, предаден през последния му ден като човек; в нея се твърди, че съдържа есенцията на всички текстове на Махаяна.

[45] От Тайшо Трипитака, том 1, номер 7, „Махаяна Махапаринирвана Сутра”; временния превод е в процес на подобряване.

[46] От „Теория и практика на потискането на религиите от Китайската комунистическа партия” на Бай Джъ; интернет страница: http://www.dajiyuan.com/gb/3/4/15/n300731.htm (на китайски).

[47] Мукти означава ръчна Дхарма, или преподаване и предаване на Закона; мукти още може да се преведе като „освобождаване, излизане от ограниченията и получаване на свобода, свобода от прераждането, от кармата, от заблудите, от страданието”; означава нирвана и също свобода чрез Даяна (медитация); целта е да се избяга от самсара (прераждане).

[48] Нирвана в будизма и индуизма е състояние на блажен мир и хармония отвъд страданията и страстите на индивидуалното съществуване; състояние на единство с вечния дух.

[49] Кампанията за потушаване на на контрареволюционерите се разправя жестоко с бивши членове на тайни общества, религиозни асоциации и Куоминтан (КМТ) в началото на 1951 година.

[50] „Война за противопоставяне агресията на САЩ и в помощ на Корея”, както я нарича ККП, избухва през 1950 г.; на Запад е известна като Корейската война.

[51] Уу Яозон (1893-1975) и други публикуват така наречените „Средства за китайските християни за оказване на влияние в построяването на нов Китай”, известен още като „Иновационен манифест на „Трите само-” през 1950 г. и впоследствие създават църквата на ”Трите само-”.

[52] Великата зала на народа, построена през 1959 г., се намира в западната част на площад Тянанмън. Там се организират срещите на Народния конгрес на Китай.

[53] Вижте [46]

[54] Кесая – роба на монах или свещеническо расо

[55] Джан Боджун (1895-1969) е един от основателите на „Китайска демократична лига”, демократичната партия в Китай; той е определен като „дяснонастроен номер едно” през 1957 г. от Мао Цзедун и е от малкото „дяснонастроени”, обезщетени след Културната революция.

[56] Император Хуизон от династията Сон още наречен Джао Джъ (1100-1126 г.).

[57] Су Донпо (1036-1101), известен китайски поет и писател от династията Сон; един от осемте майстори на прозата през династиите Сон и Тан.

[58] Уен Джънмин (1470-1559) – китайски художник от династията Мин.

[59] Тан Боху (1470-1523 г.) – прочут китайски учен, художник и поет от династията Мин.

[60] Джин е мярка за тегло в Китай; 1 джин е 0,5 кг

[61] Вижте [36]

[62] От стихотворението на Мън Хаоран (689 – 740 г.), който е известен поет от династията Тан.

[63] Уан Шъ Джи (321-379 г.) – най-известният калиграф в историята, от династията Тан.

[64] Оригиналният „Пролог Лан Тин”, за който има данни, че е написан Уан Шъ Джи в началото на кариерата си на калиграф (на 51 г., 353) е всепризнат като най-важната творба в историята на китайската калиграфия.

[65] Уу Чън’ън (1506-1582) – китайски романист и поет от династията Мин, автор на „Пътешествие на Запад”, един от четирите най-добри китайски романа.

[66] Уу Джиндзъ (1701-1754), изтънчен писател от династията Чин, автор на „Учените” (Рулин Уаишъ, също известен като „Неофициална история на учените”).

[67] Проза, написана от Оуян Шиу (1007-1072 г.), един от „Осемте велики майстори на прозата на династиите Тан и Сон”; той нарича себе си „стар пияница”.

[68] Алтернативно име на Червената гвардия

[69] Енциклопедия Йонглъ или Йонглъ Дадиан е поръчана от император Йонглъ от династията Мин през 1403 г.; счита се за най-ранната и велика енциклопедия в света; две хиляди учени са работили по този проект; включени са 8000 текста от древни времена до ранния период на династията Мин; завършена през 1408 г., енциклопедията включва над 22 000 ръкописа и заема 40 кубични метра (1400 кубични фута).

[70] Лин Биао (1907-1971), един от висшите лидери на ККП, служил по времето на Мао Цзедун като член на Политбюро, като заместник-председател (1958 г.) и министър на отбраната (1959 г.); опитва се да избяга от Китай, но самолетът му се разбива на път за Монголия и той умира.

[71] “Лиан Шиао” представлява група назначени писатели, сред които Джоу Йилиан, който заради писането си в групата получава анонимно писмо от стар приятел, за „изключително безсрамие”.

[72] Император Чин Шъ Хуан (259-210 г. пр. Хр.), още наричан Йин Джън, е първия император в историята на обединен Китай. Той стандартизира писания език, валутите, теглата и мерките и заповядва построяването на Великата китайска стена; всичко това влияе в голяма степен на китайската история и култура; той заповядва изгарянето на книгите на различни школи като конфуцианството и даоизма; веднъж заповядва 460 конфуциански ученици да бъдат изгорени живи; по-късно в историята тези събития са наречени „изгаряне на книгите и погребването на конфуциански ученици”; той построява огромен мавзолей за себе си и глинената армия на гроба на император Чин става известна като едно от осемте чудеса на света.

[73] От „Писания на Мао Цзедун”, 1949-1976 г. (том 2)

[74] От творбата на Мао „Поправете партийния стил на работа” (1942 г.)

[75] От творбата на Мао “Беседи на Ян’анския форум за литература и изкуство” (1942 г.)

[76] Уу Сун (1838-1896 г.), първоначално Уу Цъ, роден в Тангйи, Шандон; след като изгубва баща си в ранна възраст, семейството му обеднява; принуден е да проси храна, за да нахрани майка си и става известен с просията си в името на почитта към семейството; след смъртта на майка му, просията се превръща в единствен начин за преживяване; с парите от просенето той организирал безплатни училища.

[77] Ху Фън (1902-1985), учен и литературен критик, противопоставил се на теоретичната политика за литературата на ККП; изгонен от партията през 1955 г. и осъден на 14 години затвор.

[78] От „Избрани творби на Мао Цзедун” (том 5), “Нещата започват да се променят” (1957г.)

[79] Циен Бочън, „Култура на ориента”, четвърто издание (2000 г.).

[80] Студентското движение от 4 юни е подето между 15 април и 4 юни от студенти, подкрепящи демократичните реформи в Китай; по-късно е потушено от Народната освободителна армия и е наречено от международната общественост „Клането на 4 юни”.

[81] Управление, специално създадено, за да преследва Фалун Гонг, с абсолютна власт над всички нива на администрацията в партията и всички политически и юридически органи.

[82] “Класов произход” (кръвен, родствен) – теория, според която нечия природа се определя от класата на семейството, в което човек е роден.

[83] От песента от модерната опера "Легенда за червения фенер" – популярна творба, служеща за образец през Културната революция (1966-1976 г.).

[84] Му е единица за измерване на площ в Китай. Едно му е 0.165 акра

[85] „Трите представи” – според тях партията трябва винаги да представя тенденцията на развитие на напредналите производителни сили в Китай, ориентацията на напредналата китайска култура и основните интереси на преобладаващото мнозинство в Китай.

[86] Въвеждаща реч на Първата сесия на Първия национален конгрес на КНР (15 септември 1954 г.)

[87] „Синдромът на червеното око” – еквивалент на западния израз „зеленоокият” – използва се, за да опише човек, който се чувства неудобно и в неравностойно положение, когато види, че другите се справят по-добре от него и смята, че той е човекът, който трябва да се справя по-добре.

[88] Популярна пиеса, служеща за образец по време на Културната революция (1966-1976 г.); в народната легенда белокосото момиче е безсмъртна, която живее в пещера, има свръхспособности, с които възнаграждава доброто и наказва злото, подкрепя праведността и ограничава порочността; но в модерната китайска опера тя е описана като момиче, което е принудено да избяга в пещера, след като баща й е пребит до смърт за това, че отказва да я омъжи за възрастен земевладелец; косата й побелява от недохранване; тази история се превръща в една от най-популярните драми в Китай и подхранва омраза към земевладелците.

[89] „Войната в тунела” (Дидао Джан), чернобял филм от 1965 г., в който Китай твърди, че партизаните от централната част на страната са се били с японските нашественици в различни подземни тунели през 40-те години.

[90] „Войната на мините” (Дилей Джан), чернобял филм от 1962 г., в който се твърди, че партизаните от провинция Хъбей са се били с японските нашественици с ръчно направени мини през 40-те години.

[91] Литературна композиция, предписана за имперските граждански церемонии, известна със своята суха форма и липса на идеи.

[92] Великият глад (1959-1961 г.) в Китай е най-големия глад в човешката история; счита се, че броят на жертвите от него е между 18 и 43 милиона души.

[93] Вижте [7]

[94] От Мао Цзедун (1942 г.).

[95] Движението от 4 май е първото масово движение в съвременната китайска история; започва на 4 май 1919 година.

[96] Чън Гили, „Предупреждението на река Хуайхъ” (1995 г.).

[97] От „Прологът – как Ли Юан се завръща към Пангу” от Хан Ю (768-824 г.), един от „Осемте велики майстори на прозата през династиите Тан и Сон”.

[98] Тао Юанмин (365-427 г.), също известен като Тао Циен, велик поет на китайската литература.