Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад



страница27/42
Дата22.07.2016
Размер3.55 Mb.
1   ...   23   24   25   26   27   28   29   30   ...   42

Коментар седми: История на убийствата на Китайската комунистическа партия




Въведение

Петдесет и пет годишната история на Китайската комунистическа партия (ККП) е написана с кръв и лъжи. Човешките преживявания зад тази кървава история са извънредно трагични и малко известни. Под управлението на ККП, 60 до 80 милиона невинни китайци са убити, изоставяйки разбити семейства. Много хора се чудят защо ККП избива хора. Докато партията продължава бруталното преследване на практикуващите Фалун Гонг и съвсем наскоро потуши тълпата от протестиращи в Ханюан с изстрели, хората се чудят дали някога ще доживеят деня, когато ККП ще се научи да говори с думи, вместо с огнестрелни оръжия.


М
Постер от 1966г. в Пекин, показващ как да се действа срущу така наречените "врагове на народа" по време на Културната революция (Jean Vincent/AFP/Getty Images)
ао Цзедун изказва накратко целта на Културната революция: “...след хаоса светът постига мир, но след около седем или осем години, хаосът отново ще трябва да се появи.” [1] С други думи, ще трябва да има политическа революция на всеки седем или осем години и огромен брой хора ще трябва да бъдат избивани на всеки седем или осем години.
Поддържаща идеология и практически изисквания лежат зад кръвопролитията на ККП.
Идеологически ККП вярва в “диктатурата на пролетариата” и “нестихваща революция под диктатурата на пролетариата”. Затова, след като ККП завзема властта в Китай, тя избива собствениците на земя, за да разреши проблемите с производствените взаимоотношения в селските райони. Тя избива капиталистите, за да достигне целта на търговската и индустриалната реформа и да разреши производствените взаимоотношения в градовете. След като тези две класи са елиминирани, проблемите, свързани с икономическата база са в общи линии разрешени. По подобен начин ККП разрешава проблемите свързани със супер-структурата [2] - също чрез масово клане. Потъпкването на антипартийната група на Ху Фън [3] и на Движението на антиконсерваторите елиминира интелектуалците. Избиването на християните, даоистите, будистите и други народни традиционни групи разрешава проблема с религиите. Масовите убийства по време на Културната революция установяват- културно и политически - абсолютната ръководна роля на ККП. Масовото клане на площад Тянанмън е използвано, за да предотврати политическата криза и да смаже демократичните искания. Преследването на Фалун Гонг се използва, за да се разрешат проблемите с вярата и традиционните начини на лечение. Всички тези действия са необходими за ККП, за да засили властта си и подържа своето управление, изправена пред продължителна финансова криза (цените на стоките за потребителя хвръкват нагоре, след като ККП завзема властта и китайската икономика почти рухва след Културната революция), политическа криза (хора, отказващи да следват заповедите на партията и такива, желаещи да споделят политически факти с партията) и кризата на вярата (разпадането на бившия Съветски съюз, политическите промени в Източна Европа и преследването на Фалун Гонг). Освен проблема с Фалун Гонг, почти всички предшестващи политически кампании са използвани, за да възродят злия призрак на ККП и да подстрекават неговото желание за революция. Партията използва тези политически движения и за да тества членовете си, елиминирайки онези, които не отговарят на изискванията й.
Избиването е необходимо и от практическа гледна точка. Комунистическата партия започва като група от гангстери и разбойници, избиващи, за да получат власт. Веднъж установен този прецедент, няма път назад. Непрекъснат страх е необходим, за да заплашва хората и да ги принуждава да приемат от страх абсолютното управление на ККП.

На пръв прочит може да изглежда така, че ККП е била “принудена да избива” и че различни инциденти просто са се случили, за да раздразнят злия дух на партията, и случайно са отприщили механизма й на избиване. Всъщност тези инциденти служат, за да прикрият нуждата на партията да убива, а и периодичното избиване се изисква от ККП. Без тези болезнени уроци хората могат да започнат да мислят, че ККП става по-добра и да започнат да искат демократични промени също както демократичното движение на онези студенти-идеалисти през 1989 година. Повтарянето на кланета на всеки седем или осем години се използва, за да опресни паметта на хората за терора и да предупреди по-младото поколение, че който работи срещу ККП иска да постави под въпрос абсолютното й управление, или който се опита да каже истината относно китайската история, ще опита вкуса на “железния юмрук на диктатурата на пролетариата”.


Убийството се е превърнало в един от най-важните начини на ККП за поддържане на властта. С рязкото повишаване на кървавите й дългове, ако тя остави касапския си нож, това би окуражило хората да си отмъстят за престъпните й дела. Затова партията не само трябваше да извършва убийства в изобилие и акуратно, но и да го направи по най-брутален начин, за да може ефективно да сплаши населението, особено в началото, когато установяваше своята власт.
Тъй като целта на избиванията е да се насажда страх и ужас, ККП избира цели за унищожение произволно и нелогично. Във всяко политическо движение партията използва стратегията на геноцид. Нека да вземем за пример потушаването на контрареволюционерите. ККП не потушава “реакционерското” поведение, а хората, които нарича контрареволюционери. Ако някой е бил включен в списъка и е служил макар и няколко дни в Националистическата армия (Куоминтан, КМТ), дори да не е участвал в политиката след като ККП печели властта, този човек въпреки всичко би бил убит заради неговата “история на реакционер”. В процеса на земеделската реформа, за да „изкорени проблема”, ККП често избива цялото семейство на собственика на земя.
От 1949 година ККП е преследвала повече от половината от хората в Китай. Между 60 и 80 милиона умират по неестествени причини. Тази цифра далеч надхвърля броя на загиналите и в двете Световни войни, взети заедно.
Както и в другите бивши комунистически страни, произволното избиване, извършвано от ККП, включва и брутални убийства на собствените й членове, за да се премахнат дисидентите, които поставят чувството за човечност над природата на партията. Управлението на ККП чрез терор се отнася еднакво и към населението, и към членовете й в опита да поддържа “непобедима крепост”.
В нормалните общества хората показват грижа и любов един към друг, уважават и почитат живота и благодарят на Бог. На Изток хората казват: “Не прави на другите това, което не искаш да ти бъде направено на теб” [4]. На Запад хората казват: ”Обичай съседа си, както обичаш себе си” [5]. ККП твърди точно обратното, че “историята на всички съществуващи досега общества е история на класови борби„ [6]. За да се поддържат живи “борбите” в обществото трябва да бъде породена омраза. ККП не само отнема животи, тя окуражава хората да се избиват един друг. Тя се стреми да направи хората безчувствени към страданията на другите като ги обгражда с постоянно избиване. Партията иска да вцепени хората чрез честото им подлагане на нечовешка жестокост и да развие в тях манталитета, че “най-доброто, на което можеш да се надяваш, е да не бъдеш преследван”. Тези уроци, преподавани чрез брутално потисничество, дават възможност на ККП да подържа своето управление.
В допълнение към унищожението на много животи, ККП унищожава и духа на хората в Китай. Голям брой китайци са поставени в условия, при които не могат да реагират на заплахите на ККП и напълно се отказват от своите аргументи и принципи. В известен смисъл духът на тези хора загива - нещо доста по-страшно от физическата смърт.
******************

1   ...   23   24   25   26   27   28   29   30   ...   42


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница