II. Извънредно жестоки начини на убиване

Масово избиване в Северен Китай по време на Китайско-японската война

Когато препоръчва книгата “Врагът отвътре”, написана от Отец Реймънд Дж. Ди Джагър [16], някогашният президент на САЩ Хувър отбелязва, че книгата излага на показ терора на комунистическите движения. Той препоръчва книгата на всеки, който иска да разбере тази зла сила в този свят.

Червеният терор по време на “Червения август” и канибализмът в Гуансъ

След придобиването на абсолютен контрол над страната, ККП не спира ни най-малко насилието. По време на Културната революция то става дори по-лошо.

На 18 август 1966 г. Мао Цзедун се среща с представители на Червената Гвардия на кулата на площад Тянанмън. Сон Бинбин, дъщеря на комунистическия лидер Сон Ренцион, поставя емблема на Червената Гвардия на ръкава на Мао. Когато той научава името й, което означава „благороден и учтив”, казва: “Ние имаме нужда от повече насилие”. Тогава Сон сменя името си на Сон Яоу (което буквално означава “искам насилие”).
Скоро след това яростни и въоръжени атаки се разпространяват из цялата страна. По-младото поколение, възпитавано в комунистически атеизъм, няма никакви грижи или страхове. Под директното ръководство на ККП и ръководени от инструкциите на Мао, Червените Гвардейци, фанатизирани, неуки и имащи се за над закона, започват да бият хора и да обират къщи из цялата страна. В много области всичките “Пет черни класи” (земевладелци, богати фермери, контрареволюционери, подривни елементи и десни) и членовете на техните семейства са избити, следвайки политиката на геноцид. Типичен пример е областта Дасин близо до Пекин, където от 27 август до 1 септември 1966 година, общият брой на убитите възлиза на 325 души в 48 бригади на 13 народни комуни. Най-възрастният убит е на 80 години, а най-младият - само на 38 дни. Двадесет и две семейства са избити до един.
„Пребиването на хора до смърт бе обичайна гледка. На улица Шатан, група мъже от Червената Гвардия измъчвали възрастна жена с метални вериги и кожени колани докато тя престанала да мърда, но въпреки това една жена от Червената Гвардия започнала да скача с всичка сила върху корема й. Старата жена умряла на място… Близо до Чонуенмен, докато от Червените Гвардейци претърсвали дома на съпруга на един земевладелец (самотна вдовица), принудили всеки съсед да донесе тенджера с вряла вода. Те изсипвали врялата вода през яката на старата жена, докато тялото й се сварило. Няколко дни по-късно, възрастната жена била намерена мъртва в стаята, тялото й било покрито с червеи… Имаше много и най-различни начини за убиване, включително и пребиване до смърт с полицейски палки, рязане с бръснач и душене до смърт с въжета... Начинът, по който убиваха бебета беше най-жесток: убиецът стъпваше на единия крак на бебето и дръпваше другия му крак, разкъсвайки тялото на половина.” (Разследване на масовите убийства в Дасин от Ю Луоуен). [17]
Канибализмът в Гуансъ е дори още по-нечовешки, отколкото масовото клане в Дасин. Писателят Джън Ии, автор на книгата „Аленият мемориал”, описва канибализма като развиващ се в три стадия. [18]
Първият е началният стадий, когато терорът е прикрит и потискан. Областни записки документират типична сцена: в полунощ убийците отивали да намерят жертва и я разрязвали, за да извадят сърцето и черния дроб. Тъй като били неопитни и изплашени, те изваждали белия дроб по погрешка и в такива случаи трябвало да се връщат обратно. След като сготвели сърцето и черния дроб, някои хора донасяли алкохол от вкъщи, други - подправки и тогава всички участници в убийството ядели човешките органи в мълчание на светлината на огъня в пещта.
Втората фаза е апогеят, когато терорът става отворен и публичен. По време на този етап ветераните убийци са придобили опит как да изваждат сърцето и черния дроб, докато жертвата е още жива и дори учат другите, овладявайки техниката си до съвършенство. Например, когато разрязвали жив човек, убийците просто режели корема на жертвата под формата на кръст, стъпвали върху тялото (ако жертвата била завързана за дърво, убийците ритвали долната част на корема с коляно) и сърцето и другите органи просто излизали навън. Главнокомандващият главорез получавал сърцето, черния дроб и гениталиите, докато другите взимали каквото оставало. Тези парадни и в същото време ужасяващи сцени били съпроводени с размахване на флагове и лозунги.
Третият етап е потресаващ. Канибализмът става масово, широкоразпространено движение. В областта Усуан, подобно на диви кучета, които ядат телата по време на епидемия, хора изяждали други хора. Често жертвите били първо “публично критикувани”, което винаги било последвано от убийство и след това канибализъм. Веднага щом жертвата паднела на земята, жива или мъртва, хората изваждали предварително подготвените ножове и обграждали тялото, отрязвайки която и да е част, която можели да сграбчат. На този етап обикновените граждани всички били замесени в канибализъм. Ураганът на “класовата борба” отнася всякакво чувство за грях и човешки нрав от умовете на хората. Канибализмът се разпространявал подобно на епидемия и хората се наслаждавали на канибалски пиршества. Всяка част от човешкото тяло ставала за храна, включително сърцето, месото, черния дроб, бъбреците, лактите, краката и сухожилията. Човешките тела били готвени по много различни начини, включително чрез варене, задушаване, печене, пържене или на шиш... Хората пиели ракия или вино и играели игри, докато ядели човешки тела. По време на връхната точка на това движение дори и в ресторанта на най-високопоставената правителствена организация - Революционният комитет на областта Усуан – се предлагали човешки блюда.
Читателите не трябва да смятат погрешно, че такова празненство на канибализма е било чисто и просто неорганизирано поведение на хората. ККП е тоталитарна организация, контролираща всяка клетка от обществото. Без насърчаването и манипулацията на ККП, канибалското движение би могло изобщо да не се случи.
В песен, написана от ККП, в която партията възхвалява сама себе си, се казва: ”Старото общество [19] превърна хората в призраци, новото общество превърна призраците в хора”. Въпреки това тези убийства и канибалски празненства ни показват, че ККП може да превърне човешкото същество в чудовище или дявол, понеже самата партия е по-свирепа и от дявола.

Преследването на Фалун Гонг

Едновременно с навлизането в ерата на компютрите и пътуванията в космоса, и с възможността да говорят за човешки права, свобода и демокрация, когато са насаме, хората в Китай смятат, че страшните и ужасяващи зверства са вече минало. ККП е облякла цивилно облекло и се счита, че е готова да се свърже със света.

Това обаче е далеч от истината. Когато ККП открива, че има група от хора, които не се страхуват от жестоките насилия и убийства, средствата, които тя използва, стават дори още по-маниакални. Групата, преследвана по този начин, е Фалун Гонг.
Насилието на Червената Гвардия и канибализмът в провинция Гуансъ имат за цел да елиминират тялото на жертвата, да убият някого за няколко минути или за няколко часа. Практикуващите Фалун Гонг са преследвани и принуждавани да се откажат от вярата си в “Истинност, Доброта и Търпимост”. Освен това жестокото насилие често продължава с дни, с месеци или дори с години. Изчислено е, че приблизително 10 000 практикуващи Фалун Гонг са починали в резултат на мъченията.
Практикуващите Фалун Гонг, претърпели всякакви видове страдания и избегнали челюстите на смъртта, са описали повече от 100 безмилостни метода за мъчение. Ето само няколко примера.
Жестокият побой е най-често използваният метод за мъчение и малтретиране на практикуващите Фалун Гонг. Полицията и главатарите на затворниците бият практикуващите, като при това подстрекават и други затворници да го правят. Много от практикуващите оглушават, тъканта на външната част на ушите им е разкъсвана, очните им ябълки са премазвани, зъбите им, както и черепа, гръбначния стълб, гръдния кош, ключицата, таз, ръце и крака, са изпочупвани. Ръце и крака са ампутирани в резултат на побоищата. Някои от мъчителите безмилостно защипват и премазват тестисите на мъжете практикуващи и ритат на жените практикуващи в областта на гениталиите. Ако практикуващите не се откажат, изтезанията и побоя продължават, докато кожата се разкъса и плътта се покаже отвътре. Телата на практикуващите стават напълно деформирани от изтезанията и покрити с кръв, въпреки това гардовете продължават да изсипват солена вода върху тях и да ги шокират с електрически палки. Миризмата на кръв и горяща плът се смесват и агонизиращите викове са непоносими. Междувременно, мъчителите използват и найлонови торби, с които покриват главата на практикуващия, в опита им да го принудят да се откаже от своите вярвания чрез страха от задушаване.
Електрическият шок е друг, много често използван метод в китайските принудителни трудови лагери за мъчение на практикуващите Фалун Гонг. Полицията използва електрошокови палки, за да нанася удари върху чувствителните части на тялото, включително устата, върха на главата, гърдите, гениталиите, бедрата, ходилата, бюста на жените и пениса на мъжете практикуващи. Някои от полицаите използват електрически шок от няколко палки едновременно, докато започне да мирише на горяща плът, а наранените части станат тъмни и лилави. Понякога използват електрически шок на главата и ануса едновременно. Полицията често използва десет или повече електрошокови палки едновременно, за да удря практикуващите в продължение на дълго време. Обикновено електрическите палки са от порядъка на десетки хиляди волта.. Когато преминава ток, палката излъчва синя светлина и електростатичен звук. Когато електрическият ток минава през тялото на човек, усещането е, че сякаш те изгарят или си нахапван от змии. Всеки удар е много болезнен, като ухапване от змия. Кожата на жертвите става червена, разпуква се и изгаря, а раните загнояват. Има дори и още по-мощни електрически палки, с по-висок волтаж, които причиняват на жертвата усещането, че главата е удряна с чук.
Полицията използва и запалени цигари, за да гори ръцете, лицето, ходилата, гърдите, гърба и зърната на гърдите на практикуващите и прочие. Полицаите използват запалки, за да горят ръцете и гениталиите на практикуващите. Специално направени метални пръчки се нагряват в електрически печки докато станат червени от горещината. С тях се горят краката на практикуващите. Полицията използва и нагорещени до червено въглища, за да гори лицата на практикуващите. Полицаи изгарят до смърт практикуващ, който след като бил издържал жестоки мъчения все още диша и има пулс. След това твърдят, че той се е “самозапалил”.
Полицаите удрят жените практикуващи по гърдите и в областта на гениталиите. Те са изнасилвани от един или много полицаи. В допълнение полицаите ги събличат голи и ги хвърлят в килии, пълни с мъже затворници, които ги изнасилват. Полицаите използват електрически палки и прилагат електрически шок върху гърдите и гениталиите им. Те използват запалки, за да горят зърната на гърдите им и вкарват електрошоковите палки във влагалищата на жените. Връзват четири четки за зъби заедно, вкарват ги във вагината на практикуващата и ги движат с въртеливи движения. Интимните части на жените практикуващи са окачвани за железни закачалки. Ръцете им са оковавани в белезници зад гърба им, а зърната на гърдите им са пробождани с жица, по която е пуснат електрически ток.
Полицаите принуждават практикуващите Фалун Гонг да носят ”Прави якета” [20] и след това скръстват и завързват ръцете им зад гърба им. Издърпват ръцете им нагоре над раменете към гърдите, завързват краката им и ги овесват навън през прозореца. В същото време запушват устата на практикуващите с парцал, слагат слушалки в ушите им и продължително им пускат съобщения, които заклеймяват и очернят Фалун Гонг. Според показанията на свидетел, хора, които претърпяват това мъчение, много скоро получават счупване на ръцете, разкъсване на сухожилията, счупвания на раменете, китките и лактите. Онези, измъчвани по този начин в продължение на дълго време, претърпяват напълно счупване на гръбначния стълб и умират в агонизиращи болки.
Полицаите също така хвърлят практикуващите в подземни шахти на канализационните и отпадъчни води. Те забиват бамбукови пръчки под ноктите на практикуващите и ги принуждават да живеят във влажни стаи, пълни с червени, зелени, жълти и бели плесени по тавана, стените и по пода, което причинява загнояване на раните им. Мъчителите също използват и кучета, змии и скорпиони да хапят практикуващите и ги инжектират с вещества, които разрушават нервната система. Това са само част от начините, с които практикуващите са измъчвани в принудителните трудови лагери.
******************

Изтегляне 3.55 Mb.

Сподели с приятели: