Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад


ІІ. Използване на лъжи с цел оправдаване на насилието



страница3/42
Дата22.07.2016
Размер3.55 Mb.
#360
ТипКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   42

ІІ. Използване на лъжи с цел оправдаване на насилието

Нивото на цивилизация може да се измери със степента, до която се използва насилие от един режим. Прибягвайки до употребата на насилие, комунистическите режими ясно демонстрират огромна стъпка назад в човешката цивилизация. За нещастие, на Комунистическата партия се гледа като на прогресивна от тези, които вярват, че насилието е необходимо средство за социален напредък.


Това приемане на насилието трябва да се разглежда през призмата на втората наследствена черта на Комунистическата партия: употребата на измама и лъжи.
“От ранна възраст сме считали САЩ за привлекателна страна. Вярваме, че това отчасти се дължи на факта, че САЩ никога не е окупирал Китай, нито пък е насочвал някаква атака срещу Китай. По начало китайците имат добро впечатление за САЩ, базирано на демократичния и либерален характер на неговия народ”.
Тази извадка е от уводна статия, публикувана на 4 юли 1947 г. в официалния всекидневник на ККП “Шинхуа”. Само три години по-късно ККП изпраща войници да се бият срещу американските войски в Северна Корея, обрисувайки американците като най-злите империалисти в света. Всеки китаец, живеещ в Китай би се изненадал да прочете тази уводна статия, писана преди повече от 50 години. ККП е забранила всички публикации, цитиращи подобни пасажи и е публикувала пренаписани версии.
От идването си на власт ККП си служи с подобни лъжи във всяко свое движение, включително в елиминирането на контрареволюционери (1950-1953 г.), “сътрудничеството” на обществените и частните предприятия (1954-1957 г.), антидясното движение (1957 г.), Културната революция (1966-1976 г.), избиването на площад "Тянанмън" (1989 г.) и напоследък - репресиите срещу Фалун Гонг от 1999 г. насам. Най-позорният случай е преследването на интелектуалците през 1957 г. ККП призовава интелектуалците да споделят своето мнение, а след това започва да ги преследва като “реакционери”, използвайки техните собствени речи като доказателства за “престъпленията им”. Когато някои критикуват преследването като конспирация или “задкулисен заговор”, Мао публично заявява: “Това не е задкулисен заговор, а военна хитрост”.
Измамата и лъжите са играли много важна роля в завладяването и поддържането на контрола от ККП. Китай се радва на най-дългата и най-пълната история в света и китайските интелектуалци притежават най-непоклатима вяра в историята от древни времена. Китайският народ използва историята за оценка на текущата реалност и дори за постигането на лично духовно подобрение. За да направи така, че историята да е в услуга на настоящия режим, ККП е свикнала да променя и крие историческите истини. В своите публикации пропагандната машина на ККП е пренаписала историята за големи периоди от време още от периода Пролет-Есен (770-476 г. пр.н.е) и Воюващите Царства (475-221 г. пр.н.е), та чак до Културната революция. Такива исторически поправки са продължили в продължение на повече от 50 г. след 1949 г. и всички усилия да се възстановят историческите истини са били грубо възпрепятствани и елиминирани от ККП.
Когато насилието стане недостатъчно, за да се поддържа контрол, ККП прибягва до измама и лъжи, които й служат, за да оправдае и да маскира господството, поддържано чрез насилие.
Трябва да признаем, че измамата и лъжите не са изобретение на Комунистическата партия, а са древно мошеничество, с което партията си служи безсрамно. ККП е обещала земя на селяните, фабрики на работниците, свобода и демокрация на интелектуалците и мир за всички. Нито едно от тези обещания не е осъществено. Едно поколение от китайци умря излъгано, а друго продължава да бъде мамено. Това е най-голямата скръб на китайците и най-злочестият аспект за китайската нация.
******************

ІІІ. Постоянно променящи се принципи

През 2004 г. по време на кандидат-президентските дебати в САЩ, предавани по телевизията, един от кандидатите заявява, че човек променя тактиката си, когато е необходимо, но че човек никога не бива да променя своите „убеждения” или „основни ценности”, иначе „няма да е надежден”. [6] Това изявление наистина изяснява един основен принцип.


Комунистическата партия е чудесна илюстрация на горния коментар. Например от създаването си преди 80 години ККП е провела 16 заседания на националните представители и 16 пъти е модифицирала партийния устав. За над пет десетилетия на контрол ККП е направила пет главни модификации на конституцията на страната.
Идеалът на Комунистическата партия е социално равенство, водещо до комунистическо общество. Днес обаче контролираният от комунизма Китай се е превърнал в нация с най-сериозното икономическо неравенство в света. Много членове на ККП са натрупали несметни богатства, докато в страната 800 милиона китайци живеят, потънали в бедност.
Водещите теории на ККП са се развили от марксизъм и ленинизъм до маоизъм и сега включват мислите на Дън и мислите на Дзян за “Трите представи”. Марксизмът и ленинизмът, както и маоизмът са изцяло несъвместими с идеологиите на Дън и Дзян – те са противоположни. Смесицата от комунистически теории, използвани от ККП, е действително рядкост в човешката история.
Принципите за развитие на Комунистическата партия до голяма степен си противоречат един на друг. От идеята за глобална интеграция, надхвърляща националната държава, до днешния краен национализъм; от елиминиране на всякаква частна собственост и всички експлоатиращи класи до днешната идея за насърчаване на капиталистите да се присъединят към партията; вчерашните принципи са обърнати наопаки в днешната политика, а утре се очакват и още промени. Независимо колко често ККП променя принципите си, целта остава ясна: печелене и поддържане на властта, както и на абсолютен контрол над обществото.
В историята на ККП е имало повече от десет движения, които са били борба “на живот и смърт”. На практика всички тези борби са съвпадали със смяната на властта, произтичаща от промени на основните партийни принципи.
Всяка промяна в принципите е идвала от неизбежната криза, която се изправяла пред ККП, заплашваща законността и оцеляването й. Било то сътрудничество с партията Куоминтанг, проамериканската външна политика, икономическите реформи и пазарното разрастване или насърчаване на национализма – всяко от тези решения е взимано в момент на криза и е имало за цел единствено печелене или укрепване на властта. Всеки цикъл на преследване на някаква група, следвано от отмяна на това преследване, е бил свързан с промени в основните принципи на ККП.
Западна поговорка гласи, че истините са постоянни, лъжите променливи. В тази поговорка има мъдрост.
******************



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   42




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница