Нивото на цивилизация може да се измери със степента, до която се използва насилие от един режим. Прибягвайки до употребата на насилие, комунистическите режими ясно демонстрират огромна стъпка назад в човешката цивилизация. За нещастие, на Комунистическата партия се гледа като на прогресивна от тези, които вярват, че насилието е необходимо средство за социален напредък.
Това приемане на насилието трябва да се разглежда през призмата на втората наследствена черта на Комунистическата партия: употребата на измама и лъжи.
“От ранна възраст сме считали САЩ за привлекателна страна. Вярваме, че това отчасти се дължи на факта, че САЩ никога не е окупирал Китай, нито пък е насочвал някаква атака срещу Китай. По начало китайците имат добро впечатление за САЩ, базирано на демократичния и либерален характер на неговия народ”.
Тази извадка е от уводна статия, публикувана на 4 юли 1947 г. в официалния всекидневник на ККП “Шинхуа”. Само три години по-късно ККП изпраща войници да се бият срещу американските войски в Северна Корея, обрисувайки американците като най-злите империалисти в света. Всеки китаец, живеещ в Китай би се изненадал да прочете тази уводна статия, писана преди повече от 50 години. ККП е забранила всички публикации, цитиращи подобни пасажи и е публикувала пренаписани версии.
От идването си на власт ККП си служи с подобни лъжи във всяко свое движение, включително в елиминирането на контрареволюционери (1950-1953 г.), “сътрудничеството” на обществените и частните предприятия (1954-1957 г.), антидясното движение (1957 г.), Културната революция (1966-1976 г.), избиването на площад "Тянанмън" (1989 г.) и напоследък - репресиите срещу Фалун Гонг от 1999 г. насам. Най-позорният случай е преследването на интелектуалците през 1957 г. ККП призовава интелектуалците да споделят своето мнение, а след това започва да ги преследва като “реакционери”, използвайки техните собствени речи като доказателства за “престъпленията им”. Когато някои критикуват преследването като конспирация или “задкулисен заговор”, Мао публично заявява: “Това не е задкулисен заговор, а военна хитрост”.
Измамата и лъжите са играли много важна роля в завладяването и поддържането на контрола от ККП. Китай се радва на най-дългата и най-пълната история в света и китайските интелектуалци притежават най-непоклатима вяра в историята от древни времена. Китайският народ използва историята за оценка на текущата реалност и дори за постигането на лично духовно подобрение. За да направи така, че историята да е в услуга на настоящия режим, ККП е свикнала да променя и крие историческите истини. В своите публикации пропагандната машина на ККП е пренаписала историята за големи периоди от време още от периода Пролет-Есен (770-476 г. пр.н.е) и Воюващите Царства (475-221 г. пр.н.е), та чак до Културната революция. Такива исторически поправки са продължили в продължение на повече от 50 г. след 1949 г. и всички усилия да се възстановят историческите истини са били грубо възпрепятствани и елиминирани от ККП.
Когато насилието стане недостатъчно, за да се поддържа контрол, ККП прибягва до измама и лъжи, които й служат, за да оправдае и да маскира господството, поддържано чрез насилие.
Трябва да признаем, че измамата и лъжите не са изобретение на Комунистическата партия, а са древно мошеничество, с което партията си служи безсрамно. ККП е обещала земя на селяните, фабрики на работниците, свобода и демокрация на интелектуалците и мир за всички. Нито едно от тези обещания не е осъществено. Едно поколение от китайци умря излъгано, а друго продължава да бъде мамено. Това е най-голямата скръб на китайците и най-злочестият аспект за китайската нация.
******************
През 2004 г. по време на кандидат-президентските дебати в САЩ, предавани по телевизията, един от кандидатите заявява, че човек променя тактиката си, когато е необходимо, но че човек никога не бива да променя своите „убеждения” или „основни ценности”, иначе „няма да е надежден”. [6] Това изявление наистина изяснява един основен принцип.
Комунистическата партия е чудесна илюстрация на горния коментар. Например от създаването си преди 80 години ККП е провела 16 заседания на националните представители и 16 пъти е модифицирала партийния устав. За над пет десетилетия на контрол ККП е направила пет главни модификации на конституцията на страната.
Идеалът на Комунистическата партия е социално равенство, водещо до комунистическо общество. Днес обаче контролираният от комунизма Китай се е превърнал в нация с най-сериозното икономическо неравенство в света. Много членове на ККП са натрупали несметни богатства, докато в страната 800 милиона китайци живеят, потънали в бедност.
Водещите теории на ККП са се развили от марксизъм и ленинизъм до маоизъм и сега включват мислите на Дън и мислите на Дзян за “Трите представи”. Марксизмът и ленинизмът, както и маоизмът са изцяло несъвместими с идеологиите на Дън и Дзян – те са противоположни. Смесицата от комунистически теории, използвани от ККП, е действително рядкост в човешката история.
Принципите за развитие на Комунистическата партия до голяма степен си противоречат един на друг. От идеята за глобална интеграция, надхвърляща националната държава, до днешния краен национализъм; от елиминиране на всякаква частна собственост и всички експлоатиращи класи до днешната идея за насърчаване на капиталистите да се присъединят към партията; вчерашните принципи са обърнати наопаки в днешната политика, а утре се очакват и още промени. Независимо колко често ККП променя принципите си, целта остава ясна: печелене и поддържане на властта, както и на абсолютен контрол над обществото.
В историята на ККП е имало повече от десет движения, които са били борба “на живот и смърт”. На практика всички тези борби са съвпадали със смяната на властта, произтичаща от промени на основните партийни принципи.
Всяка промяна в принципите е идвала от неизбежната криза, която се изправяла пред ККП, заплашваща законността и оцеляването й. Било то сътрудничество с партията Куоминтанг, проамериканската външна политика, икономическите реформи и пазарното разрастване или насърчаване на национализма – всяко от тези решения е взимано в момент на криза и е имало за цел единствено печелене или укрепване на властта. Всеки цикъл на преследване на някаква група, следвано от отмяна на това преследване, е бил свързан с промени в основните принципи на ККП.
Западна поговорка гласи, че истините са постоянни, лъжите променливи. В тази поговорка има мъдрост.
******************
Сподели с приятели: |