Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад


III. Жестока борба вътре в самата партия



страница30/42
Дата22.07.2016
Размер3.55 Mb.
#360
ТипКнига
1   ...   26   27   28   29   30   31   32   33   ...   42

III. Жестока борба вътре в самата партия

Тъй като ККП обединява своите членове на базата на природата на партията, а не на основата на морал и справедливост, лоялността на членовете й, особено на по-висшестоящите, към главния лидер, е основен въпрос. Партията има нужда да създаде атмосфера на терор чрез избиване на собствените си членове. Така оцелелите виждат, че когато главният диктатор иска някой да умре, този човек ще умре по ужасен начин.


Вътрешните борби в комунистическите партии са добре известни. Всички членове на политбюро на руската комунистическа партия през първите два мандата, освен Ленин, който умира, и самия Сталин, са убити или се самоубиват. Трима от петимата фелдмаршали са екзекутирани, трима от петимата главнокомандващи са екзекутирани, всичките десет от второстепенните главнокомандващи армията са екзекутирани, 57 от общо 85 главнокомандващи на военните сили са екзекутирани и 110 от 195 командващи на дивизии са екзекутирани.
ККП винаги се застъпва за “жестоки борби и безмилостни атаки”. Такава тактика има за цел не само хората извън партията. Още от революционния период в провинция Джиансъ, ККП вече е избила толкова много хора в Антиболшевишкия корпус (АБ Корпус) [21], че само няколко оцеляват, за да се бият във войната. В град Йан’ан партията провежда “възстановителна” кампания. След като се установява политически, тя отстранява Гао Ганг, Рао Шушъ [22], Ху Фън и Пън Дехуей. До времето на Културната революция почти всички висши членове в партията са елиминирани. За никого от бившите секретар-генерали в ККП нещата не свършват добре..
Лиу Шаоцъ, бивш президент на Китай, някогашна фигура No.2 за нацията, умира ужасно. В деня на неговия 70-ти рожден ден Мао Цзедун и Джоу Енлай [23] специално указват Уан Донсин (доверен охранител на Мао) да занесе на Лиу Шаоцъ подарък за рождения му ден, радио, за да му даде възможност да чуе официалния рапорт на Осмата пленарна сесия на Дванадесетия централен комитет, в която се казва “Завинаги отстранете предателя, шпионина и изменник Лиу Шаоцъ от партията и продължавайте да разобличавате и критикувате престъпленията на Лиу Шаоцъ и неговите съучастници в измяна и предателство.” Лиу Шаоцъ е смазан психически и заболяванията му рязко се влошават. Тъй като бил на легло в продължение на дълго време и не може да се движи, вратът, гърбът, бедрата и петите му имат болезнени гнойни рани. Когато чувствал ужасни болки, той сграбчвал дрехи, предмети или ръцете на други хора и не ги пускал, затова хората просто сложили две твърди пластмасови бутилки в ръцете му. Когато умира, двете твърди пластмасови бутилки били придобили формата на пясъчен часовник от стискане.
До октомври 1969 г. тялото на Лиу Шаоцъ започнало да се разлага, а инфектираните рани имали много силна миризма. Той бил слаб като вейка, на границата на смъртта. Но специалният инспектор от Централния комитет на партията не му позволявал да бъде изкъпан, да се обърне на другата страна или да смени дрехите си. Вместо това свалили всичките му дрехи, увили го в юрган, качили го на самолет от Пекин за град Каифънг и го заключили в мазето на солиден бетонен бункер.. Когато имал силна треска не само не му давали никакви лекарства, но дори и отстранявали медицинския персонал. Когато Лиу Шаоцъ умира, тялото му е разложено, а разрошената му бяла коса е дълга повече от половин метър. Два дни по-късно той е кремиран в полунощ като човек, болен от силно заразна болест. Завивките, възглавницата му и всички други вещи са изгорени. На смъртния акт на Лиу четем: Име: Лиу Уейхуан; работа: безработен; причина за смъртта: болест. ККП измъчва президента на нацията до смърт просто така, без дори да даде ясно обяснение.
******************

IV. Изнасяне на революцията извън Китай, избиване на хора в чужбина

В допълнение на избиването на хора в Китай и вътре в самата партия, с голяма наслада и използвайки различни методи, ККП участва и в избиването на хора в чужбина, включително на китайци отвъд океана, чрез изнасяне на “революцията”. Червените кхмери е типичен пример.


Червените кхмери на Пол Пот съществуват в продължение само на четири години в Камбоджа. Въпреки това, от 1975 до 1978 година повече от 2 милиона души, включително над 200 000 китайци, са избити в тази малка страна с население само от осем милиона души.
Престъпленията на Червените кхмери са безбройни, но няма да ги дискутираме тук. Трябва обаче да споменем за връзката им с ККП.
Пол Пот боготвори Мао Цзедун. От 1965 година нататък той посещава Китай четири пъти, за да слуша лично учението на Мао Цзедун. През ноември 1965 г. Пол Пот остава в Китай в продължение на три месеца. Чен Бода и Джан Чунциао дискутират с него теории като: ”политическата власт израства от дулото на пистолет”, “класова борба”, “диктатура на пролетариата” и така нататък. По-късно всички тези теории стават основата на неговото управление на Камбоджа. След завръщането си от Китай Пол Пот сменя името на партията си на Камбоджанска комунистическа партия и установява революционни бази съобразно модела на ККП за обграждане на градовете откъм селата.
През 1968 г. камбоджанската комунистическа партия официално установява армия. В края на 1969 г. тя наброява около 3000 души. Но през 1975 г., преди атакуването и окупацията на град Пном Пен, тя вече е много добре екипирана армия с бойна сила от 80 000 войници. Това е изцяло в резултат на подкрепата на ККП. Книгата “Писмени доказателства за подкрепата на Виетнам и борбата с Америка” от Уан Сианген [24] посочва, че през 1970 г. Китай дава на Пол Пот екипировка и въоръжение за 30 000 войници. През април 1975 година Пол Пот превзема столицата на Камбоджа и два месеца по-късно отива в Пекин, където посещава ККП, за да получи инструкции. Очевидно ако убийствата, извършени от Червените кхмери, не са били подкрепени теоретично и материално от ККП, те не биха могли да се случат.
Например след като двамата сина на принц Сиханук са убити от камбоджанската комунистическа партия, тя покорно изпраща Сиханук в Пекин по нареждане на Джоу Енлай. Добре известно е, че когато камбоджанската комунистическа партия избива хора, тя би убила, образно казано, и плода в зародиш, за да предотврати бъдещи проблеми. Но на молбата на Джоу Енлай Пол Пот се подчинява безропотно.
Джоу Енлай би могъл да спаси Сиханук само с една дума, но ККП дори не възразява на избиването на 200 000 китайци от камбоджанската комунистическа партия. По това време китайските камбоджанци отиват в китайското посолство за помощ, но там не им обръщат никакво внимание.
През май 1998 година, когато широкомащабно избиване и изнасилване на етнически Китайци се случва в Индонезия, ККП не казва нито дума. Тя не предлага никаква помощ и дори блокира новините във вътрешността на Китай. Изглежда китайското правителство не го е грижа за съдбата на китайците в чужбина. ККП дори не предлага някаква хуманитарна помощ.
******************



Сподели с приятели:
1   ...   26   27   28   29   30   31   32   33   ...   42




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница