Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад



страница32/42
Дата22.07.2016
Размер3.55 Mb.
#360
ТипКнига
1   ...   28   29   30   31   32   33   34   35   ...   42

Заключение

В резултат на информационната блокада на ККП няма начин да узнаем точно колко хора са загинали в резултат на различните кампании на преследване, появили се по време на нейното управление. Най-малко 60 милиона души са загинали в подобни движения. В допълнение ККП избива етнически малцинства в Синджиан, Тибет и Вътрешна Монголия, Юнан и други места; информация за тези инциденти е трудно да се намери. Според „Вашингтон пост” броят на жертвите, преследвани до смърт от ККП, възлиза на около 80 милиона. [36]


Освен броя на убитите, ние не можем да разберем колко хора са били осакатени за цял живот, колко са останали душевно болни, депресирани или изплашени до смърт в резултат на преследванията, които са преживели. Всяка смърт е горчива трагедия, която оставя нестихваща болка за членовете на семействата на жертвите.
Както японския вестник „Йомиури нюз” пише [37]: „Китайското централно правителство извърши проучване на смъртните случаи, предизвикани по време на Културната революция в 29 провинции и проучвания в общини, които са директно под управлението на централното правителство. Резултатите показаха, че близо 600 милиона души са преследвани или уличени в престъпление по време на Културната революция,, което възлиза на около половината от населението на Китай”.
Сталин веднъж казва, че смъртта на един човек е трагедия, но смъртта на един милион е просто статистика. Когато уведомяват Ли Джингчуан, бившия партиен секретар на провинция Сичуан, че хората в провинция Сичуан умират от глад, той отбелязва: ”В коя династия не са умирали хора?”. Мао Цзедун твърди: ”Всяка борба изисква жертви. Смъртните случаи са нещо обичайно.” Това е възгледът за живота от гледна точка на атеистичния комунизъм. Затова 20 милиона души умират в резултат на преследване по време на режима на Сталин, което наброява 10 процента от населението на бившия СССР. ККП избива най-малко 80 милиона души, което е също приблизително 10 процента от населението на Китай [в края на Китайската културна революция]. Червените кхмери избиват 2 милиона души или една четвърт от населението на Камбоджа по това време. В Северна Корея смъртните случаи в резултат на глад са над един милион. Всичко това са кървави дългове на комунистическите партии.
Злите култове жертват хората и използват кръвта им, за да се прекланят пред зли призраци. Още от самото си начало ККП избива хора – когато не може да убие тези извън партията, избива собствените си хора – за да ознаменува “борбите на класите”, “вътрешнопартийните борби” и други лъжи. Тя дори поставя и своите генерални секретари, маршали, генерали, министри и други на жертвения олтар на този зъл култ.
Много хора смятат, че на ККП трябва да се даде време да промени себе си към по-добро и казват, че днес тя се ограничава в своите убийства. Убийството дори и на един човек също те прави убиец. Нещо повече, тъй като избиването е един от методите, използвани от ККП за поддържането на нейния базиран на терор режим, тя ще увеличава или намаля убийствата съобразно нуждите си. Убийствата на ККП са, в общия случай, непредсказуеми. Когато хората нямат силно чувство на страх, ККП избива повече, за да увеличи ужаса им. Когато хората се страхуват, избиването само на неколцина ще поддържа чувството им на страх. Когато хората се страхуват от ККП, просто оповестяването на намерението си да убива, без да има нужда наистина да убива, ще бъде достатъчно за партията да поддържа терора. Преживели многобройни политически движения и убийства, в отговор на терора на ККП, хората са сформирали условен рефлекс. Следователно не е необходимо за ККП дори да споменава за избиване, дори само тона на машината за пропаганда на масовия критицизъм е достатъчен да върне на хората спомените за ужасния терор.
ККП приспособява интензивността на убийствата според промените в чувството за страх у хората. Величината на убийствата сама по себе си не е целта на ККП. Ключът е в постоянството с цел поддържането на властта. ККП не е станала по–снизходителна. Нито пък е изоставила касапския си нож. Напротив, хората са станали по-покорни. Веднъж когато хората въстанат, за да поискат нещо, което е извън допустимото за ККП, тя няма да се поколебае да убива.
Поради нуждата да поддържа терор, произволното избиване дава максимален резултат за постигането на тази цел. В мащабните избивания на хора в миналото, самоличността, престъплението и отсъждането на присъда на жертвите се държаха умишлено в неяснота. За да избегнат определянето си като мишени, хората се ограничаваха в “безопасна зона”, базирайки се на собствената си преценка. Такава “безопасна зона” бе понякога дори още по-тясна от онази, която ККП е възнамерявала да постави. Поради това във всяко едно движение хората действаха като “по-скоро такива с леви убеждения, отколкото като дясно настроени”. В резултат на това, кампанията често е “уголемявана” отвъд първоначалния й размер, тъй като хората на различни нива доброволно си налагат ограничения, за да си осигурят безопасност. Колкото по-ниско е нивото, толкова по-жестоко става движението. Такова доброволно усилване на терора произлиза от произволните убийства на ККП.
В дългата си история на избивания, ККП се е превърнала в извратен сериен убиец. Чрез убийства ККП задоволява извратеното си чувство за върховна власт над живота на хората и смъртта им. Чрез убийства, тя облекчава собствения си вътрешен страх. Чрез убийства, тя потиска социалния смут и недоволствата от предишните й избивания. Днес сложните кървави дългове на ККП правят благосклонното разрешение на проблема невъзможно. Партията може да разчита само на интензивен натиск и тоталитарно управление, за да поддържа властта си до последния момент. Въпреки че понякога се прикрива чрез компенсиране на жертвите на престъпленията, ККП никога не е променяла жадната си за кръв природа. Още по-малко вероятно е да се промени тя в бъдеще.
******************

Бележки:

[1] Писмо на Мао Цзедун до съпруга му Джан Чин (1966 година).

[2] Супер-структурата в контекста на социалната теорията на марксизма се свързва с начина на взаимодействие между човешкия субективизъм и материалната субстанция на обществото.

[3] Ху Фън, учен и литературен критик, противник на догматичната литературна политика на ККП. Изключен е от партията през 1955 г. и е осъден на 14 години затвор.

[4] „Аналекти” (избрани откъси) от Конфуций.

[5] „Левитикус” 19:18.

[6] Маркс, „Комунистически манифест” (1848 година).

[7] Мао Цзедун, „Демократична диктатура на народа” (1949 година).

[8] Мао Цзедун, “Ние трябва напълно да съдействаме [на потушаването на контрареволюционерите],така че всяко семейство трябва да бъде информирано.” (30 март 1951 година)

[9] Мао Цзедун, “Ние трябва енергично и прецизно да ударим по контрареволюционерите”. (1951 година)

[10] Небесното царство на Тайпин (1851 – 1864), известно също като Въстанието Тайппин, е един от най-кървавите конфликти в китайската история. Това е сблъсък между силите на императорски Китай и онези, вдъхновени от самопровъзгласилия се мистик от културната група Хака - Хон Сиуцуан, който е и човек, приел християнството. Смята се, че най-малко 30 милиона души са загинали.

[11] Извадка от книгата, публикувана от намиращото се в Хонг Конг списание „Чънмин” (www.chengmingmag.com ), издание от октомври 1996 г.

[12] Големият скок напред (1958 – 1960 г.) е кампания на ККП за задвижването на индустрията и в частност на производството на стомана. Тази кампания е позната и като едно от най-големите икономически бедствия.

[13] Публикувана през февруари 1994 година от издателска къща „Червено знаме”. Цитатът е преведен от преводача.

[14] Единица за измерване на земя в Китай. 1 му = 0.165 акра.

[15] Пън Дехуей (1898 – 1974) - китайски комунистически генерал и политически лидер. Пън е бил главнокомандващ във войната с Корея, вицепремиер на държавния съвет, член на политбюро и министър на отбраната от 1954 до 1959 година. Той е свален от поста, след като влиза в разногласие с левичарските подходи на Мао по време на Пленума на ККП в Лушан през 1959 г.

[16] Ди Джагър, Реймънд Дж. „Врагът отвътре”. Гилд Букс, „Католик полс инкорпорейтед” (1968 г.)

[17] Масовото избиване в Дасин започва през август 1966 г. по време на промяната на партийния секретариат в Пекин. Тогава на среща с общественото бюро за сигурност в Пекин министърът на обществената безопасност Сие Фуджъ държи реч относно прекратяването на вмешателството между Червените гвардейци и “петте черни класи”. След срещата, Бюрото за сигурност в Дасин незабавно се заема с това и формира план за подстрекателство на масите в Дасин да избият “петте черни класи”.

[18] Джън Ии, „Аленият мемориал” (Тайпе, Издателска къща на китайската телевизия, 1993 година). Тази книга е достъпна и на английски: Scarlet Memorial: Tales of Cannibalism in Modern China by Yi Zheng, преведена и издадена от T. P. Sym (Boulder, Colorado: Westview Press, 1998)

[19] “Старото общество“, както ККП го нарича, се свързва с периода преди 1949 г., а “новото общество” се свързва с периода след 1949 година, когато ККП завзема властта в страната.

[20] “Право яке” е средство за мъчение. Ръцете на жертвата се извиват и завързват с въже зад гърба, а след това се издърпват напред през главата. Този начин на мъчение може мигновено да осакати ръцете на човек. След това жертвата е натиквана насилствено в “Право яке” и провисвана във въздуха за ръцете. Последствието от това жестоко мъчение е счупване на костите в рамото, лактите, китката и гърба, което често води до смърт от непоносимата болка. Няколко практикуващи Фалун Гонг са загинали вследствие на това мъчение. За повече информация: Chinese: http//search.minghui.org/mh/articles /2004/9/30/85430.html

English:http/ www.clearwisdom.net/emh/articles/2004/9/10/52274.html

[21] През 1930 година Мао нарежда на партията да избие хиляди партийни членове, войници от Червената армия и невинни граждани в провинция Джиансъ, в опит да укрепи властта си в областите, контролирани от ККП. За повече информация:

Chinese:http//kanzhongguo.com/news/articles/4/4/27/64064.html

[22] Гао Ган и Рао Шушъ са бивши членове на Централния комитет на ККП. След неуспех в борбата за власт, през 1954 г. те са обвинени, че кроят планове за разцепването на партията на две части и в последствие са изключени от партията.

[23] Джоу Енлай (1898 – 1976 г.) е бил втори по значимост за Мао в историята на ККП. Той е бил ръководна фигура в ККП и премиер на Народна република Китай от 1949 г. до смъртта му.

[24] Уан Сианген, „Документи за подкрепата на Виетнам в борбата срещу Америка”. (Пекин, Интернационална културна издателска компания, 1990 година)

[25] Джан Джисин - интелектуалка, изтезавана до смърт от ККП по време на Китайската революция, защото критикувала провала на Мао в Големия скок напред и защото била открита и казвала истината. Охраната на затвора често я събличала гола и я хвърляла в тъмница с мъже затворници, където била изнасилвана многократно, докато полудяла. В затвора се страхували, че ще крещи лозунги по време на екзекуцията й, затова отрязали езика й преди това.

[26] От Изследователска фондация Лаогай, 12-ти октомври 2004 година.:

http://www.laogai.org/news 2/newdetail.php?id =391 (на китайски)

[27] Един от трите инструмента (методи на производството, вид на производството и връзки в производството), които Маркс използва за анализ на социалните класи. Производствените връзки се отнасят за хората, които притежават средствата и онези, които не ги притежават, тоест връзката между собственика на имота и орача или капиталиста и работника.

[28] Менций, книга 3, Пенгуин класически серии, преведена от Д. С. Лау.

[29] От Фан Джонгиан (989-1052 г.), бележит китайски възпитател, писател и служител в правителството на северната династия Сон. Този цитат е от неговата известна проза “Изкачвайки кулата Юеян”.

[30] От Гу Янму (1613 – 1682), изтъкнат учен от ранната династия Чин.

[31] От Менций, книга 7. Пенгуин класически серии, превод Д. С. Лау.

[32] “Село от три семейства” е писателското име на трима писатели през 60-те години на ХХ век - Дън Куо, У Хан и Лиао Моша. У Хан е автор на пиесата “Хай Руи се отказва от поста си”, която Мао счита за политическа сатира за неговото приятелство с генерал Пън Дехуей.

[33] Китайската народна легенда за белокосата девойка е история за безсмъртна фея, която живеела в пещера и която имала много свръхестествени способности, с които награждавала доброто и наказвала злото. Въпреки това в китайската “модерна” драма, опера и балет, тя е описвана като момиче, принудено да избяга в пещера, след като баща й бил пребит до смърт заради това, че отказал да я даде за жена на стар богаташ. Косата й побеляла от недохранване според модерната версия. Тази фолклорна легенда е трансформирана в една от най-известните комунистически драми от писателите в ККП, за да насажда класова омраза към земевладелците.

[34] Лин Биао (1907 – 1971), един от по-старите лидери на ККП, служил при управлението на Мао Цзедун като член на политбюро, като заместник-председател (1958 г.) и министър на отбраната (1959 г.). Лин е смятан за архитект на Културната революция. Бил е определен като наследник на Мао през 1966 г., но загубва благоволението му през 1970 г. Усещайки своя крах, Лин се замесва в провалил се впоследствие заговор и се опитва да избяга в СССР, когато предполагаемия заговор е разкрит. Докато се опитва да избяга от преследването, самолетът му се разбива в Монголия и той умира.

[35] Ю Луокъ е защитник и борец за човешки права, убит от ККП по време на Културната революция. Неговото монументално есе “Семеен произход”, написано на 18 януари 1967 г. е една от най-разпространяваните и четените творби, отразяващи непартийни мисли по време на Културната революция. Лин Джао, студентка от Университета в Пекин, специализираща журналистика, е класифицирана като дясна през 1957 г. заради независимото си мислене и открито критикуване на комунистическото движение. Тя е обвинена в заговор срещу народната демократична диктатура и е арестувана през 1960 г. През 1962 г. е осъдена на 20 години затвор. Убита е от ККП на 29 април 1968 г. като контрареволюционер.

[36] От http://www.laojiao.org/64/article0211.html (на китайски)

[37] От “Отворено писмо от Сон Мейлин до Лиао Чънгдзи” (17 август, 1982 г.). Източник: http://www.blog.edu.cn/more.asp?name=fainter&id=16445 (на китайски).



Сподели с приятели:
1   ...   28   29   30   31   32   33   34   35   ...   42




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница