Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад


Коментар осми: Китайската комунистическа партия е зъл култ



страница33/42
Дата22.07.2016
Размер3.55 Mb.
#360
ТипКнига
1   ...   29   30   31   32   33   34   35   36   ...   42

Коментар осми: Китайската комунистическа партия е зъл култ

Въведение

К


Културната революция бе времето, в което "Слънцето е най-червеното", докато "Светът е най-тъмния". Всеки трябваше да изучава трудовете на Мао" (Getty Images)
рахът на социалистическия блок, оглавяван от Съветския съюз в началото на 90-те години, бележи провала на комунизма след почти столетие от съществуването му. Китайската комунистическа партия (ККП) обаче неочаквано оцеля и все още управлява Китай, нация, която представлява една-пета от населението на света. Появява се неизбежният въпрос: останала ли е ККП днес действително комунистическа?
Никой в днешен Китай, включително членовете на партията, не вярва в комунизма. След почти 50 години социализъм, ККП едва сега призна частната собственост и даже има фондова борса. Тя търси чуждестранни инвестиции, за да създаде нови предприятия, експлоатирайки работници и селяни толкова, колкото е възможно. Това напълно противоречи на идеалите на комунизма. Без оглед на сключения компромис с капитализма, ККП поддържа абсолютен контрол над населението на Китай. Конституцията, в която са внесени поправки през 2004 г., все още твърдо заявява, че “китайците с различна етническа принадлежност ще продължават да се придържат към народната демократична диктатура и социалистическия път под предводителството на Китайската комунистическа партия и ръководството на марксизма-ленинизма, идеологията на Мао Цзедун, теориите на Дън Сяопин, и важните мисли на “Трите представи”.
“Леопардът умря, но кожата му остана” [1]. Днешната ККП има в запас само “кожата” си. ККП е унаследила тази кожа и я използва, за да поддържа своята власт над Китай.
Каква е природата на кожата, унаследена от ККП, т.е. самата организация на партията?
******************

Типичните за един култ черти на ККП

Комунистическата партия по същество представлява зъл култ, който вреди на човечеството.


Макар Комунистическата партия никога да не се е наричала религия, тя съответства на всяка отделна черта на религиите (Таблица 1). В началото на основаването й тя разглежда марксизма като абсолютната истина на света. Набожно се покланя на Маркс като на свой духовен Бог и призовава хората да участват в доживотна борба с цел построяване на “комунистическия земен рай”.


Таблица 1. Религиозните черти на ККП





Основни форми на религиите

Съответстващи форми на ККП

1

Църква или платформа (сцена)

Всички нива на комитети на партията; платформата се простира от партийните събрания до всички медии, контролирани от ККП

2

Доктрини

Марксизъм-ленинизъм, идеологията на Мао Цзедун, теорията на Дън Сяопин, «Трите Представи» на Дзян Дзъмин и Конституцията на партията

3

Въвеждане

Церемония, по време на която се произнасят клетви във вечна вярност към ККП

4

Посвещаване на една религия

Всеки член на партията може да вярва само в Комунистическата партия

5

Свещеници

Партийните секретари и служители, отговарящи за партийните дела на всички равнища

6

Служба на Бога

Клевета срещу всички Богове и само-провъзгласяване за негласен «Бог»

7

Смъртта се нарича «въздигане на Небето или слизане в Ада»

Смъртта се нарича «да навестиш Маркс»

8

Канони

Теориите и трудовете на вождовете на Комунистическата партия

9

Проповеди

Всички видове събрания, речите на вождовете

10

Четене на каноните или кръстосано изучаване на каноните

Политически изследвания, рутинни групови събрания или дейности на партийните членове

11

Химн (религиозни песни)

Песни, възхваляващи партията

12

Дарения

Задължителен членски внос; задължително разпределение на правителствения бюджет, състоящ се от пари, заработени с кръв и пот от хората за разходите на партията

13

Дисциплинарни наказания

Наказанията на партията варират от «домашен арест и обиск» и «изключване от партията» до смъртни изтезания и дори наказване на близки и приятели

Комунистическата партия значително се различава от всяка ортодоксална религия. Всички ортодоксални религии вярват в Бог и добротата, и имат за цел да напътстват морално човечеството и да спасяват души. Комунистическата партия не вярва в Бог и е против традиционния морал.


Това, което Комунистическата партия е извършила доказва, че тя е зъл култ. Доктрините й са основани на класова борба, насилствена революция и диктатура на пролетариата и в последствие довеждат до така наречената „комунистическа революция”, изпълнена с кръв и насилие. Червеният терор при комунизма продължава почти столетие, носейки бедствия на много страни в света, отнемайки десетки милиона животи. Комунистическата вяра, създала ад на Земята, не е нищо по-различно от най-низкия култ в света.
Чертите на култа на Комунистическата партия могат да бъдат резюмирани в шест заглавия:

1. Смесване на доктрините и отстраняване на дисидентите

Комунистическата партия смята марксизма за своя религиозна доктрина и го представя като неоспорима истина. Доктрините на Комунистическата партия изпитват недостиг на доброта и търпимост. Вместо това, те са пълни с арогантност. Марксизмът е създаден в началния период на капитализма, когато производителността е била ниска, а науката - слаборазвита. Той изобщо няма правилно разбиране за отношенията между човечеството и обществото или човечеството и природата. За съжаление, тази еретична идеология се развива в международно комунистическо движение и нанася вреда на човечеството в продължение на повече от столетие, преди хората да се откажат от нея, разбирайки, че е напълно неправилна.


Партийните лидери от Лениново време насам постоянно коригират доктрините на култа. От теорията на Ленин за насилствената революция, теорията на Мао Цзедун за нестихващата революция под диктатура на пролетариата до “Трите Представи” на Дзян Дзъмин, историята на Комунистическата партия е пълна с такива еретични теории и заблуди. Макар тези теории на практика постоянно да са предизвиквали бедствия и да са противоречиви, Комунистическата партия все още ги обявява за универсално правилни и задължава хората да изучават доктрините й.
Отстраняването на дисидентите е най-ефективното средство на злия култ на комунизма за разпространението на собствените му доктрини. Понеже доктрината и поведението на този зъл култ са твърде нелепи, Комунистическата партия трябва да принуди хората да ги приемат, осланяйки се на насилие при отстраняването на дисидентите. След като ККП поема юздите на управлението в Китай, тя започва “поземлената реформа”, за да отстрани класата на земеделците, “социалистическа реформа” в промишлеността и търговията, за да отстрани капиталистите, “движението за изчистване на реакционерите”, за да отстрани народните религии и чиновниците, заемали постовете преди идването на власт на комунистите, “анти-дясното движение”, за да застави интелектуалците да мълчат и “Великата културна революция”, за да унищожи традиционната китайска култура. ККП успява да обедини Китай под комунистическия зъл култ и да достигне ситуация, в която всеки чете Червената книга, изпълнява “танца на верността” и “пита за указания партията сутрин и докладва на партията вечер”. В периода след управлението на Мао и Дън, ККП отстоява позицията, че Фалун Гонг, традиционна китайска практика за самоусъвършенстване, вярваща в Истинност, Доброта и Търпимост, би се конкурирала с нея за масовост затова решава да унищожи Фалун Гонг. Тя започва геноцидно преследване на Фалун Гонг, което продължава и днес.

2. Преклонение пред вожда и прокарване на идеи за превъзходството на лидера

От Маркс до Дзян Дзъмин, портретите на лидерите на Комунистическата партия се излагат за поклонение. Абсолютната власт на лидерите на ККП забранява каквото и да е съмнение. Мао Цзедун бил представян като “Червено Слънце” и “Големият Освободител”. Партията прехвалва неговото писмо, казвайки, че “едно изречение се равнява на 10 000 обикновени изречения”. Като “обикновен член на партията” Дън Сяопин някога доминирал в китайската политика като повелител. Теорията на Дзян Дзъмин “Трите представи” е малко повече от 40 йероглифа, заедно с пунктуацията, но Четвъртата пленарна сесия на ККП я извисява като “даваща творчески отговор на въпросите какво е социализъм, как се строи социализма, каква партия строим и как да строим партията”. Партията също така без мярка хвали идеите в “Трите представи”, въпреки че в този случай подигравателно заявява, че това е продължение и развитие на марксизма-ленинизма, идеологиите на Мао Цзедун и теориите на Дън Сяопин.

Зверското избиване на невинни хора от Сталин, катастрофалната “Велика културна революция”, започната от Мао Цзедун, заповедта на Дън Сяопин за клането на площад Тянанмън и продължаващото преследване на Фалун Гонг, начело с Дзян Дзъмин, са ужасните резултати от еретичната диктатура на Комунистическата партия.
От една страна, ККП предвижда в своята Конституция: “Цялата власт в Китайската народна република принадлежи на народа. Органите, чрез които народът осъществява управлението на страната, са Националният народен конгрес и местните народни конгреси на различни равнища”. “Никаква организация или човек не могат да стоят над Конституцията и закона” [2]. От друга страна, според Устава на ККП, партията е ядрото на лидерството на китайската социалистическа идея, без да зачита страната и народа. Председателят на Постоянната комисия на Националния народен конгрес държал “важни речи” из цялата страна, утвърждаващи, че Националният народен конгрес - най-висшият орган на държавната власт, е длъжен да се подчинява на лидерството на ККП. Съгласно принципите на ККП на „демократичен централизъм”, всяка партия е длъжна да се подчинява на Централния комитет на ККП. Казано по-конкретно, това, за което настоява Националният Народен Конгрес действително, е диктатура на Генералния секретар, която на свой ред е защитена от законодателството.

3. Промиване на мозъци, контрол над съзнанието, твърда организация и никакъв изход, ако си станал партиен член

Организацията на ККП е изключително твърда: за да стане член, на човек са му нужни препоръки от двама членове; новият член е длъжен да се закълне във вечна вярност към партията в момента на приемането си; партийните членове плащат членски внос, посещават организираните мероприятия и вземат участие в групови политически занятия. Партийните организации се разпростират на всички правителствени нива. Основни организации на ККП има във всяко село, град и район. ККП контролира не само партийните членове и дела, но така също и не-членовете, защото целият режим е длъжен “да се подчинява на лидерството на партията”. В годините на провеждане на кампаниите на класовата борба, “свещениците” на религията на ККП, а именно партийните секретари на всички нива, много често не знаели какво точно правят, освен че дисциплинират хората.


“Критиката и самокритиката” по време на партийните срещи служат като общо, безкрайно средство за управляване съзнанията на членовете. През периода на съществуването си ККП провежда много политически движения, за да “изчисти членовете на партията”, “да коригира партийната атмосфера”, “да залови предателите”, “да проведе чистка на антиболшевишкия корпус” (Корпус АБ) [3] и “да дисциплинира партията”, периодично проверявайки “чувството на партийната природа” – – тоест използвайки насилие и ужас, за да изпита предаността на членовете на самата партия и да се убеди, че те винаги вървят в крак с нея.
Приемането в ККП прилича на подписване на невъзвратим договор за продажба на душата и тялото. Чрез постановленията на партията, винаги надвишаващи националните закони, тя може да изключи всеки член по желание, докато отделен член не може сам да се оттегли от ККП, без да бъде подложен на сериозно наказание. На оттеглянето от партията се гледа като невярност, която навлича страшни последствия. По време на Великата културна революция, когато култът на ККП държи абсолютна власт, било известно, че ако партията поиска да Ви убие, няма да успеете да се спасите; ако партията поиска да живеете, то Вие няма да успеете да умрете. Ако човек извърши самоубийство, ще го нарекат “страхливец от народното наказание за своите престъпления” и членовете на семейството му също ще бъдат въвлечени и наказани.
Процесът на вземане на решения в партията работи като черна кутия, тъй като вътрешнопартийните борби задължително трябва да бъдат съхранени в абсолютна тайна. Всички партийни документи са конфиденциални. Страхувайки се от разобличение за престъпните си действия, ККП често преследва дисиденти, обвинявайки ги в “разгласяване на държавни тайни”.

4. Принуждаване към насилие, кланета и жертви за партията

Мао Цзедун е казал: “Революцията не е покана за обяд или писане на есе, или създаване на картина, или бродиране, тя не може да бъде толкова изтънчена, толкова бавна и нежна, толкова умерена, добра, учтива, сдържана и благородна. Революцията е въстание, акт на насилие, в който една класа събаря друга” [4].


Дън Сяопин препоръчвал: “Убийство на 200 000 човека в замяна на 20-годишна стабилност”.
Дзян Дзъмин наредил: “Унищожете ги (практикуващите Фалун Гонг) физически, опорочете репутацията им и ги съсипете материално”.
ККП издига насилието и убива безчислен брой хора по време на своите политически движения. Тя обучава хората да се държат с врага “студено, като студената зима”. Подразбира се, че червеното знаме е “оцветено от червената кръв на мъчениците”. Партията се кланя на червения цвят, заради своето пристрастие към кръв и кланета.
ККП прави изложби “на героичните” примери, за да поощри хората да се жертват за нея. Когато Чжан Сиде умира, работейки в пещ, за да произведе опиум, Мао Цзедун похвалва смъртта му – “тежко, като планината Тай” [5]. В тези безумни години “храбри думи” от типа: “Не се страхувай нито от трудности, нито от смърт” и “Горчивата жертва усилва смелото решение; ние ще заставим Слънцето и Луната да сияят в новите Небеса”, подхранвали стремежите сред крайния недостиг на материални ресурси.
В края на 70-те години Виетконг изпраща войска и сваля режима на Червените кхмери, който бил подпомаган от ККП и извършил отвратителни престъпления. Макар ККП да изпада в ярост, тя не може да изпрати войска за поддръжка на Червените кхмери, тъй като Китай и Камбоджа нямат общи граници. Вместо това, за да накаже Виетконг, ККП започва война срещу Виетнам на китайско-виетнамската граница, за “самоотбрана”. Десетки хиляди китайски войници дават кръвта и живота си в името на тази борба между комунистическите партии. Тяхната смърт на практика няма нищо общо с териториите или суверенитета. Няколко години по-късно ККП позорно увековечава паметта на безсмислените жертви на много наивни и надарени млади хора като “революционния героичен дух”, непочтително заимствайки от песента “изящното поведение, потопено в кръв”. 154 китайски мъченици загиват през 1981 г., превземайки възвишението Фака в област Гуансъ, но ККП небрежно го връща на Виетнам, когато Китай и Виетнам установяват границата си.
Когато необузданото разпространение на атипичната пневмония заплашваше живота на хората в началото на 2003 г., ККП с готовност приемаше на работа много млади медицински сестри. След това, тези жени бързо бяха пратени в болниците да се грижат за болни от атипична пневмония. ККП изпраща младите хора на най-опасната линия на фронта, за да създаде “величествен имидж” - “Не се страхувай нито от трудности, нито от смърт”. ККП обаче не може да обясни къде бяха тогава останалите 65 милиона партийни членове и какъв имидж създадоха те за партията.

5. Отричане на вярата в Бог и потискане на човешката природа

ККП пропагандира атеизъм и твърди, че религията е “духовен опиум”, който може да опиянява хората. Тя използва властта си, за да унищожи всички религии в Китай и след това обожествява себе си, давайки абсолютна власт в страната на култа към ККП.


Докато ККП саботира религията, тя разрушава и традиционната култура. Партията разпространява убеждението, че традиция, морал и етика са феодални, суеверни и реакционни, и ги унищожава в името на революцията. По време на Великата Културна революция, широко разпространени уродливи явления нарушават китайските традиции, като например семейни двойки, обвиняващи се един друг, студенти, които бият преподавателите си, бащи и синове, въставащи един срещу друг, Червената Гвардия, безжалостно убиваща невинните, избиване на метежници, разрушения и грабежи. Това са естествените последици от потискането на човешката природа.
След установяването на собствения си режим, ККП принуждава националните малцинства да засвидетелстват предаността си към комунистическото ръководство, излагайки на риск богатата и ярка етническа култура, която са създали.
На 4 юни 1989 г., така наречената Народна освободителна армия избива множество студенти в Пекин. Това накара китайците напълно да изгубят надежда за политическото бъдеще на Китай. Оттам насетне, целият китайски народ се концентрира върху заработването на пари. От 1999 г. до днес ККП жестоко преследва Фалун Гонг, обръщайки се против „Истинност, Доброта и Търпимост”, предизвиквайки по този начин ускорено снижаване на моралните норми.
От началото на новото столетие, новите инспекции за незаконни изземвания на общински земи [6] и конфискацията на паричнокредитните и материални средства [от корумпирани служители на ККП в съдружие със спекуланти], остави много хора в мизерия и без дом. Броят на хората, които се обръщат към правителството в опит да поправят несправедливостите, се увеличи рязко и социалния конфликт се усили. Крупните, масови протести зачестиха и са потушавани яростно от полиция и въоръжени сили. Фашистката природа на “Републиката” се видя и обществото изгуби моралната си съвест.
В миналото злодеите не са вредели на най-близките си, или, както казва поговорката, лисицата ловува далеко от дома. Сега, когато хората искат да изиграят някого, предпочитат своите роднини и приятели, и наричат това “убийство на познатите”.
В миналото китайските поданици поставяли целомъдрието над всичко останало, докато в днешни дни хората се присмиват на бедните, но не и на проститутките. Историята на разрушението на човешката природа и морал в Китай е ясно изразена в следната балада:
“През 50-те хората си помагаха един на друг,

През 60-те хората се бореха един срещу друг,

През 70-те хората се лъжеха един друг,

През 80-те хората се грижеха само за себе си,

През 90-те хората се възползват от всеки, който срещнат”.

6. Военно завземане на властта, монополизиране на икономиката и диви политически и икономически амбиции

Единствената цел на създаването на ККП е да завземе властта с помощта на въоръжените сили и после да създаде система на държавна собственост, в която държавата държи монопола в плановата икономика. Дивите амбиции на ККП далеч надхвърлят амбициите на обикновените зли култове, които просто трупат пари.


В страна на държавна социалистическа собственост, управлявана от Комунистическата партия, партийните организации, които имат огромна власт - партийните комитети и клонове на различни равнища - са наложени или са преобладаващи в държавната инфраструктура. Собственическите партийни организации управляват държавния апарат и извличат фондове непосредствено от бюджета на правителството на различни нива. Като вампир ККП е изсмукала от нацията огромно количество богатства.
******************



Сподели с приятели:
1   ...   29   30   31   32   33   34   35   36   ...   42




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница