Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад



страница35/42
Дата22.07.2016
Размер3.55 Mb.
1   ...   31   32   33   34   35   36   37   38   ...   42

III. Култовата природа на Комунистическата партия

Какво прави Комунистическата партия толкова тиранична и толкова зла? Когато призракът на Комунистическата партия се появи в този свят, той дойде с плашеща мисия. В края на „Комунистически манифест” има много известен абзац.


„Комунистите смятат, че е под достойнството им да крият своите възгледи и цели. Те открито обявяват, че крайните им цели могат да бъдат постигнати само чрез насилствено събаряне на всички съществуващи социални условия. Нека управляващите класи да треперят от страх пред Комунистическата революция. Пролетариатът няма какво да губи освен оковите си. А има цял един свят за завоюване.”
Мисията на този призрак е в това да използва насилие, открито да призовава човешкото общество да разбие Стария свят, "да унищожи частната собственост", "да отстрани характера, независимостта и свободата на буржоазията", да отстрани експлоатацията, да унищожи семейството и да позволи на пролетариите да управляват света.
Тази политическа партия, която открито е обявила желание "да бие, руши и граби", не само отрича, че гледната й точка е зла, но също заявява, че е убедена в правотата си в „Комунистически манифест”: "Комунистическата революция е най-радикалният разрив с традиционните отношения; нищо чудно, че развитието й повлече със себе си най-радикалния разрив с традиционните идеи".
Откъде идват традиционните мисли? Съгласно законите на атеистичната природа, традиционните мисли идват по естествен начин от законите на природата и обществото. Те са резултат от системното движение на Вселената. В разбиранията на тези, които вярват в Бог обаче, човешките традиции и морални ценности са дадени от Него. Независимо от произхода им, най-основната човешка етика, поведенчески норми и стандарти за оценка на добро и зло, са относително устойчиви; те са били основен регулатор на човешкото поведение и поддръжка на обществения строй в течение на хиляди години. Ако човечеството изгуби моралните норми и стандарти за определяне на доброто и лошото, то няма ли хората да се превърнат в животни? Когато „Комунистически манифест” обявява, че "категорично ще скъса с традиционните идеи", това застрашава основата на нормалното съществуване на човешкото общество. Комунистическата партия била обречена да стане зъл култ, носещ разрушение на човечеството.
Целият „Комунистически манифест”, който формулира ръководните принципи на Комунистическата партия, е изпълнен с крайни заявления, но в него изобщо няма ни най-малко доброта и търпимост. Маркс и Енгелс мислели, че са намерили закон за социално развитие по пътя на диалектическия материализъм. Следователно, с "истината" в ръка, те подложили на съмнение всичко и отрекли всичко. Те упорито натрапвали илюзиите на комунизма на хората и не се колебаели в използването на насилие за разрушаване на съществуващата социална структура и културни основи. Това, което „Комунистически манифест” е дал на новородената Комунистическа партия, е порочен призрак, който противостои на небесните закони, убива човешката природа и се проявява като арогантен, изключително егоистичен и абсолютно невъздържан.
******************

IV. Теорията за деня на Страшния съд на Kомунистическата партия – страх от края на партията

Маркс и Енгелс вселяват злия призрак в Комунистическата партия. Ленин основава Комунистическата партия в Русия и чрез насилието на негодниците сваля временното правителство, създадено след Февруарската революция [8], прекъсва буржоазната революция в Русия, превзема властта и получава солидна основа за комунистическия култ. Успехът на Ленин обаче не означавал победа на пролетариата по целия свят. Напротив, както се казва в първия параграф на „Комунистически манифест”: "Всички сили в Стара Европа създадоха свят съюз, за да изгонят този призрак". След раждането си Комунистическата партия се сблъсква с кризисни премеждия и е заплашвана от унищожение във всеки един момент.


След Октомврийската революция [9] руските комунисти, или болшевики, дават на хората не мир и хляб, а само кощунствени убийства. Войската на фронта губи войната и революцията влошава икономиката на обществото. Впоследствие хората започват метежи. Гражданската война бързо се разпространява в цялата страна и фермерите отказват да обезпечават градовете с хранителни продукти. Мащабният бунт започва сред донските казаци; тяхното сражение с Червената армия довежда до зверско кръвопролитие. Варварската природа на клането, което се разразява в сражението, може да се види в литературата, например в "Тихия Дон" на Шолохов и сборника му с разкази за Дон. Войската, под предводителството на бившия белоармейски адмирал Александър Василиевич Колчак и генерал Антон Деникин в един момент почти сваля руската Комунистическа партия. Дори като новородена политическа сила, Комунистическата партия е отхвърлена от почти цялата нация, вероятно защото комунистическият култ е бил прекалено зъл, за да завладее сърцата на хората.

.
Опитът на Китайската комунистическа партия е подобен на руския. Започвайки с "Инцидента Мари" и "Клането от 12 април" [10], през петкратните репресии в областите, управлявани от китайските комунисти, и накрая до предприетия 25 000 километров (15 600 мили) "Дълъг марш" - ККП винаги е била пред заплахата от унищожение.


Комунистическата партия се ражда с намерението да разруши Стария свят на всяка цена. Тогава й се налага да се сблъска с реален проблем: как да оцелее и да не бъде унищожена. Комунистическата партия живее в постоянен страх от собствения си крах. Оцеляването се превръща в главна задача за комунистическия култ, негов всепоглъщащ фокус. С разпадането на международния комунистически съюз, кризата за оцеляването на ККП се засилва. От 1989 г., нейният страх от деня на Страшния съд става още по-реален с приближаването на гибелта й.
******************

V. Ценното средство за оцеляване на комунистическия култ - жестоката борба

Комунистическата партия постоянно набляга на желязната дисциплина, абсолютната преданост и организационните принципи. Членовете, постъпващи в ККП, задължително се заклеват:


"Аз желая да се присъединя към Комунистическата партия на Китай, съм длъжен да поддържам конституцията на партията, да съблюдавам устава й, да изпълнявам задълженията на член на партията, да прилагам партийните решения, строго да съблюдавам партийната дисциплина, да пазя партийните тайни, да съм предан на партията, да работя усърдно, да посветя целия си живот на комунизма, да съм готов при нужда да пожертвам всичко, заради партията и народа, и никога да не изменям на партията". (виж Устав на ККП, първи параграф, 6 раздел).
Концепцията за цялостното, подобно на култ посвещаване на Партията е наричано от ККП "партийност”. Тя изисква членът на партията, при необходимост, обезателно да е готов да отхвърли всички лични убеждения и принципи, абсолютно подчинявайки се на волята на партията и нейния лидер. Ако партията изисква да се прави добро, човек е длъжен да прави добро, ако е нужно да се извърши зло, то човек трябва да прави зло, в противен случай той няма да достигне партийния стандарт и това ще се смята за проявление на слаба ”партийност”.
Мао Цзедун казвал: "Марксистката философия, това е философия на борбата". По отношение на отглеждането и съхранението на партийността ККП разчита на механизма за периодични борби вътре в партията. По пътя на непрестанна вътрешна и външна жестока борба, ККП от една страна елиминира дисидентите и създава червен терор, а от друга непрестанно привежда в ред партийните членове, прави догмите на учението си още по-строги и отглежда "партийността" на членовете, за да усили бойната мощ на партийната организация. Това се превръща в универсално средство за съхранение на съществуването на Комунистическата партия.
Мао Цзедун се явява най-добрият майстор сред вождовете на ККП, използвайки това ценно средство на вътрешнопартийната борба - жестокостта на методите й, безсрамността на прийомите й започват в началото на 30-те години, в районите, контролирани от китайските комунисти, така наречената Съветска зона.
През 1930 г. в провинция Джансъ, принадлежаща към Съветската зона, Мао организира широко-мащабен революционен терор, известен като Ликвидация на антиболшевишките групировки ( или АБ групировките). Няколко хиляди войници на Червената армия, а така също и членове на местните партийни ядра и обикновени граждани в комунистическите бази са жестоко убити. Непосредствената причина за тези събития е деспотичният контрол на Мао. След като създава Съветската зона, Мао се сблъсква с противопоставянето на местната Червена армия и партийните организации на южен Джансъ, оглавени от Ли Венлин. Мао не можел да позволи под носа му да има каквато и да е организация, противостояща на влиянието му и силата на волята му, и безжалостно използвал най-крайни мерки за подтискането на партийните членове, подозирани в инакомислие. За създаването на атмосфера за изкореняването на "групировките АБ" Мао не се поколебава да започне с войските, които били под директното му командване. От края на ноември до средата на декември фронтовата Червена армия минава през „бързо формирование на армията”. Организации за изкореняване на контрареволюционерите са създадени на всяко ниво на армията, включително на дивизия, полк, батальон, рота, взвод, които арестували и убивали партийни членове, произхождащи от семейства на земевладелци, на богати селяни или на недоволните. За няма и месец, от над 40-хилядната Червена Армия около 4400 души са заклеймени като членове на "групировките АБ", сред тях и над 10 капитана („ръководители на групировките АБ”). Всички те са екзекутирани.
По-нататък Мао започва да наказва дисидентите в Съветската зона. През декември 1930 г. той издава нареждане, изпращащо Ли Шаоцю - главния секретар на централното политическо управление на частите на Червената Армия, а така също и тогавашен председател на комитета по изкореняване на контрареволюционерите, в провинция Цзянси, в град Футян, намиращ се под съветска власт, от името на Генералния пограничен комитет. Ли Шаоцю арестува членове на местния комитет и осем основни ръководители на двадесети полк на Червената Армия, сред които Дуан Лянби, Ли Байфан и други. Те са подложени на разнообразни жестоки изтезания като побой и изгаряния по тялото, биват пребивани така, че целите им тела са покрити с рани, пръстите на ръцете им са счупени, имат изгаряния навсякъде и са неспособни да се движат. Според записките, документиращи тогавашните събития, виковете на жертвите били толкова силни, че раздирали небето, а зверските методи на изтезания - нечовешки в своята жестокост.
На 8 декември съпругите на Ли Байфан, Ма Мин и Джоу Миан отиват на посещение на съпрузите си, но също са арестувани като представители на "групировките АБ" и подложени на мъчения, в това число жестоки побои, обгаряне на половите органи и телата и пробождане на гърдите с ножове. Под подобни жестоки изтезания Дан Лянби признава, че Ли Венлин, Жин Ванбан, Лю Ди, Джоу Миан, Ма Мин и други са лидери на АБ групировката, и че освен това голяма група контрареволюционери се подвизава в училищата на Червената Армия.
От 7 декември до вечерта на 12 декември, само за пет дни, Ли Шаоцю и неговите съратници арестуват над 120 предполагаеми членове на антиболшевишката групировка и десетки нейни главнокомандващи при провеждането на жестока чистка срещу контрареволюционерите в Футян; над 40 души са екзекутирани. Жестоките действия на Ли Шаоцю и съратниците му довеждат до „Футянските събития” [11] от 12-ти декември, 1930 г., потресли Съветската зона. (виж китайските "Исторически изследвания върху изкореняването на групировките АБ" от Мао Цзедун в Съветската зона, район Цзянси", с автор Гао Хуа ).
Мао Цзедун, опирайки се на своята теория и практика на борбата от съветските райони до Ян’ан, постепенно установява абсолютното си водачество в партията. След като ККП идва на власт през 1949 г., Мао продължава да разчита на същите вътрешнопартийни борби. Например по време на Осмия пленум на срещата на Осмия централен комитет в Лушан през 1959 година, Мао рязко напада Пън Дехуей [12] и го отстранява от длъжност. Всички лидери, присъстващи на това заседание, били приканени да заемат позиция по въпроса и тези от тях, осмелили се да изразят различно мнение, един след друг са заклеймени като антипартийния блок на Пън Дехуей По време на Културната Революция старите кадри на Централния комитет са подложени на наказания един след друг, но всички те приемат покорно това - кой ще се осмели да възрази на Мао? ККП винаги е поставяла акцента на предаността към нея, на организацията и железния ред, на абсолютното подчинение на вожда. Тази партийност е била внедрена в процеса на непрекъснати политически борби.

Бившият лидер на ККП, Ли Лисан, е докаран до предела на издръжливостта си по време на Културната революция. 68 годишен, всеки месец той е разпитван средно по седем пъти. Съпругата му Ли Ша била третирана като шпионин на съветските ревизионисти и по това време вече била хвърлена в затвора; повече нищо не се чуло за нея. Отчаян и в пълна безизходица, Ли слага край на живота си,, поглъщайки голямо количество сънотворни. Преди смъртта си той пише писмо до Мао, в което действително проявил това, проявява "партийността" – онова, което не позволява на партиен член да се откаже, дори на прага на смъртта:



"Господин Председател,
Сега съм на път да изменя на партията, извършвайки самоубийство и нищо не може да оправдае моето престъпление. Искам да заявя само едно, че, аз и моето семейство никога не сме сътрудничили с вражески държави. Единствено в тази връзка моля Централния комитет да направи основателна проверка и изводи, изхождайки от реалните факти...
Ли Лисан, 22 юни 1967 г." [13]
Макар в последствие теорията на Мао Цзедун да донася на Китай страшно бедствие, каквото не се е случвало в историята, тези провеждани ”веднъж на седем-осем години" политически движения и вътрешнопартийни борби се превръщат в гаранти оцеляването на ККП. Всеки път тези движения "привеждали в ред" около 5 процента, неголям брой хора, но болшинството сред останалите деветдесет и пет процента всички като един започвали да вървят по пътя на партията, усилвайки по такъв начин обединяващата й сила и разрушителната й способност. Това позволявало и отсяване на нежелаещите да отхвърлят принципите си - така наречените нестабилни елементи, и атакуването на всяка съпротивителна сила. Опирайки се на този механизъм, да завладеят властта можели само хора с най-добре развита психология на вътрешнопартийната борба и които били най-добри в прилагането на хитри и хулигански прийоми. Лидерите на култа на ККП задължително трябва да има богат опит в борбата и сто процента партийно съзнание. Тази жестока борба с помощта на насилие и "кървави уроци" промива мозъците на тези, които участват в нея. Едновременно с това, този процес непрекъснато зарежда партията и усилва желанието й за борба, гарантирайки по този начин оцеляването й и предпазвайки я от превръщането й в умерена група, отказала се да се бори.
Тази партийна природа, която ККП изисква, действително е еволюирала от култовия характер на партията. За осъществяването на целите си тя решително унищожава всички традиционни принципи, използвайки без колебание всякакви средства за борба с всяка една сила, застанала на пътя й. Ето защо й е било необходимо да възпита членовете си така , че да бъдат покорни партийни инструменти без емоции, чувство за справедливост или вяра. Източникът на тази основа на ККП лежи в омразата й към човешкото общество и традиции, в това, че надценява себе си прекалено, и в крайния й егоизъм и неуважение към живота на хората. В името на своите така наречени идеали, ККП е готова да разгроми целия свят на всяка цена, унищожавайки всяко инакомислие. Такъв еретичен култ непременно среща съпротивление от всички хора със съвест, затова той непременно е длъжен да елиминира човешката съвест ведно с добротата и човечността за да накара хората да повярват в злото учение.. Затова, за да гарантира съществуването си, тя най-напред трябва именно да унищожи съвестта, добротата и нравствеността на човека, за да превърне хората в покорни роби и инструменти. От гледна точка на логиката на партията, партийният живот и интересите й стоят над всичко, даже над интересите на всички колективи на партийните членове, взети заедно, затова всеки отделен член е длъжен да бъде готов в необходимото време да жертва себе си за нея.
Според историята на ККП, хора като Чън Дусиу и Цу Циубай, които успели макар и малко да съхранят съзнанието на традиционни интелектуалци, хора като Ху Яобан и Джао Дзиан, които въпреки всичко се грижели за интересите на народа, както и като Джу Ронджъ, който бил честен чиновник и действително работел за хората, независимо от това колко голям принос имали те за партията и колко лишени от лични интереси и амбиции били, на края и те били подложени на чистки, сваляне от постове или ограничени от интересите и дисциплината на партията.
. Партийността, пропита до костите им в процеса на дългогодишна борба, впоследствие довежда правене на компромиси и капитулация в ключови моменти от страна на партийните членове. Тъй като в подсъзнанието им най-големите интереси били съхранението на съществуването на партията, те по-скоро биха се пожертвали, виждайки с очите си зловредните сили в партията, отколкото да дръзнат да повлияят на нейното съществуване чрез съвестни и състрадателни мисли. Това се явява резултат именно от действието на механизма на борба на партията: тя превръща добрите хора в инструменти за свое ползване, като с помощта на партийността в максимална степен подтиска и дори унищожава добрата човешка природа. Провеждайки многократно "линията на борбата", ККП низвергва повече от 10 партийни лидера или указани приемници; нито един партиен лидер не свършва добре. Макар да наричали Мао Цзедун крал, стоящ на върха на властта 43 години, малко след смъртта му съпругата и племенникът му били хвърлени в затвора, което било приветствано от цялата партия като велика победа на маоизма. Комедия ли е това или фарс?
След като ККП завзема властта, започват непрестанни политически движения, от вътрешнопартийни борби до такива извън пределите на партията. Така било по времето на Мао Цзедун, така е и в пост-маоистката ера на „реформи и откритост”. Едва през 80-те години, когато мисленето на хората започва да става малко по-свободно, ККП, провеждайки политика "за противодействие на буржоазната либерализация" издига "Четирите основни принципа" [14], с цел да запази абсолютната си власт; мирното искане за демокрация на студентите през 1989 г. среща кървав отпор, защото партията не може да се примири с демократическия полъх; през 90-те години се наблюдава бързо нарастване на практикуващите Фалун Гонг, вярващи в Истинност, Доброта и Търпимост, но те са посрещнати с геноцидни репресии, насочени към унищожаването им, започнали през 1999 г. и продължаващи и до днес. Причината за това е в нетърпимостта на ККП към проявленията на човешката природа и добрите мисли. Тя е принудена да прибягва до насилие, за да унищожи съвестта на хората и да обезпечи собствената си власт; с влизането в ХХІ век Интернет обедини в едно целия свят, но ККП харчи много средства за ограничаване достъпа до определени Интернет сайтове и за залавяне на либерално настроени в мрежата, страхувайки се от свободния достъп на хората до информация.

.
******************



1   ...   31   32   33   34   35   36   37   38   ...   42


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница