Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад
II. ККП жертва икономическото развитие
Изтегляне 3.55 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Икономическа загуба, причинена от недалновидно поведение
- Солената цена на икономическото развитие на ККП
- ККП мами селяните отново и отново
- Използване на икономически интереси за упражняване на натиск върху западни страни
II. ККП жертва икономическото развитиеОбиране на лаврите за постиженията от тежкия труд на народаТвърдението за законност на ККП се основава на икономическото развитие през последните над 20 години. В действителност обаче това развитие е постигнато постепенно от китайския народ, след като ККП разхлабва малко оковите, поради което то няма нищо общо със заслугите на ККП. Но тя си присвоява заслугата за това икономическо развитие и изисква благодарност от хората, като че ли никое от тези постижения не би съществувало без ККП. Всъщност всички ние знаем, че дълго преди това не-комунистическите страни бяха постигнали много по-голям икономически напредък. От носителите на златни Олимпийски медали се изисква да благодарят на партията. Тя не се поколебава да използва скалъпения имидж на “велика страна на спорта”, за да възхвалява себе си. Китай е силно потърпевш от епидемията на ТОРС (SARS), но „Пийпълс дейли” съобщАВА, че Китай се е справил с вируса, “разчитайки на основната теория, основната линия, основния принцип и основния опит на партията”. Изстрелването на китайската ракета „Шенджоу V” бе осъществено от специалистите по астрономическите науки и технологии, но ККП използва това като повод да докаже, че само тя може да ръководи китайския народ така, че той да се нареди сред най-силните страни в света. Що се отнася до домакинството на Олимпийските игри през 2008 г. в Китай, „маслиновото клонче”, подадено от западните страни, за да насърчат Китай да подобри своите човешки права, се използва от ККП, за да засили твърденията за своята законност и да си осигури нов претекст за потискане на китайския народ. Китайският “велик пазарен потенциал”, за който има търсене от чужди инвеститори, произтича от потенциала на 1.3 милиарда консуматори в лицето на китайското население. ККП си присвоява заслугата за този потенциал и го превръща в остро оръжие, с което заставя западните общества да съдействат на управлението й. ККП приписва всичко лошо на реакционерски сили и скрити намерения на отделни индивиди, като отнася всичко добро към ръководството на партията. ККП ще използва всяко постижение, за да направи претенциите си за легитимност по-привлекателни. Дори престъпленията, които ККП извършва, може да се обърнат в нещо “добро”, за да обслужат целите й. Например, когато истината за масовото разпространение на СПИН не можеше повече да се прикрива, внезапно ККП си създаде нова идентичност. Тя внимателно мобилизира пропагандната си машина, използвайки всеки - от най-известните актьори до генералния секретар на партията - да представи най-големия виновник – ККП - като благодат за пациентите, унищожител на СПИН и съперник на болестта. В справянето с тази ситуация на живот и смърт всичко, което занимава ККП, е как да използва положението, за да възхвали себе си. Само порочен интригант като ККП може да има такова безмилостно поведение на безочливо и подмолно приписване на заслуги и пълно пренебрегване на човешкия живот. Икономическа загуба, причинена от недалновидно поведениеИзправена пред сериозна “криза на легитимността”, за да запази властта си, ККП предприема курс на реформи и разгръщане през 80-те години. Нетърпението й за бърз успех поставя Китай в неизгодно положение, наречено от икономистите “проклятието на закъснелия”. Терминът “проклятието на закъснелия” или “предимството на закъснелия” както други учени го наричат, се отнася до факта, че изостаналите страни, започнали да се развиват по-късно, могат да имитират развити страни в много отношения. Това може да приеме две форми: имитиране на социалната система или имитиране на технологичните и индустриалните модели. Имитирането на социалната система обикновено е трудно, тъй като една реформа на системата би могла да застраши имуществените интереси на някоя социална или политическа група. Поради това изостаналите страни следват тенденцията да имитират развитите страни в технологично отношение. Независимо че технологичното имитиране може да произведе временен икономически растеж, за дълъг период на развитие то може да крие много рискове и дори да доведе до провал. “Проклятието на закъснелия” и път към провала е точно това, което ККП следва. През последните две десетилетия “технологичното имитиране” от Китай доведе до постигането на някои достижения, присвоени от ККП за нейна полза, за да докаже легитимността си и да продължи да се противопоставя на политическата реформа, която би накърнила непосредствените й интереси. Така дългосрочните интереси на цялата нация са принесени в жертва. Солената цена на икономическото развитие на ККПДокато ККП се хвали със своя икономически напредък, реалността е друга - икономиката на Китай днес се нарежда на по-ниско ниво в света, в сравнение с периода на царуването на Циенлон (1711-1799 г.) от династията Чин. През този период общия брутен вътрешен продукт (БВП) на Китай представлява 51 процента от световния. Когато д-р Сун Ятсен основава Китайската Република (периода Куоминтан или КМТ) през 1911 г., БВП на Китай е 27 процента от световния. До 1923 г. процентът пада, но все още е 12 на сто. През 1949 г., когато ККП взема властта, той е 5.7 на сто, а през 2003 г. е по-малко от 4 процента от световния. За разлика от икономическия спад в периода на управление на КМТ, който е период на няколко десетилетна война, продължаващото понижаване на икономическо развитие под управлението на ККП става в мирно време. Днес, за да може да узакони властта си, ККП жадува за бърз успех и незабавни облаги. Формалната икономическа реформа, която ККП предприема, за да опази интересите си, струва скъпо на страната. Бързият икономически растеж през последните 20 години се дължи до голяма степен на прекомерната употреба или дори на разхищаването на ресурси и е постигнат за сметка на унищожаването на околната среда. Значима част от БВП на Китай е постигната за сметка на бъдещето на идните поколения. През 2003 г. приносът на Китай към световната икономика е по-малко от 4 процента, но потреблението на стомана, цимент и други материали възлизат на една трета от общата употреба за света. [3] От 80-те до края на 90-те години опустяването на земите в Китай сее увеличило от 1000 на 2460 квадратни километра. Обработваемата земя на глава от населението също е намаляла от около 2 мю през 1980 г. до 1.43 мю през 2003 г. [4] Широко разпространеният подем на изземване на земи за разрастване довежда Китай до загубата на 100 милиона мю от обработваемите земи само за няколко години. От тази конфискувана земя всъщност се използват само 43 процента. В момента общото количество на изтичащи отпадъчни води е 43.95 милиарда тона, което надминава с 82 процента допустимите норми за опазване на околната среда. Днес 40.9 процента от водата в седемте главни реки не е годна за консумация от хора или животни. 75 на сто от езерата са замърсени така, че предразполагат различни форми на еутрофикация. [5] Конфликтите между човека и природата в Китай не са били никога така остри, както сега. Нито Китай, нито светът могат да се противопоставят на такъв нездрав растеж. Заблудени от повърхностния блясък на небостъргачи и вилаети, хората не забелязват наближаващата екологична криза. Но когато дойде време природата да си вземе дължимото от хората, това ще доведе катастрофални последствия за китайската нация. За сравнение, откакто е изоставила комунизма, Русия е извършила едновременно икономически и политически реформи. След изживяването на кратка агония, тя прави бърз напредък. От 1999 г. до 2003 г. БВП на Русия се увеличава с общо 29.9 процента. Жизненият стандарт на гражданите значително се е подобрил. Западните бизнес кръгове започнаха не само да дискутират “Руския икономически феномен”, но и да инвестират в голям мащаб в Русия - новата гореща точка. Русия се е придвижила в ранглистата на страните за инвестиции от 17-то място през 2002 г. до 8-о място през 2003 г., превръщайки се за пръв път в една от десетте най-популярни в света страни за инвестиции. Дори Индия, която за повечето китайци е страна, затънала в нищета и етнически конфликти, се радва на значително ускорено развитие и постига икономически растеж от 7 до 8 процента годишно. След икономическата реформа през 1991 г. Индия има сравнително завършена правна система относно пазарната икономика, здрава финансова система, добре развита демократична система и стабилно обществено съзнание. Международната общественост е признала Индия за страна с висок потенциал за развитие. ККП от друга страна се ангажира само с икономическа реформа, но не и с политическа. Фалшивото представяне на икономика, процъфтяла за кратък период, е възпрепятствало естествената “еволюция на социалните системи”. Това е незавършена реформа, довела до нарастващ дисбаланс в китайското общество и изостряне на социалните конфликти. Финансовите печалби на хората не са защитени от стабилна социална система. Нещо повече, в процеса на приватизация на държавната собственост, управляващите от ККП използват своите позиции, за да напълнят собствените си джобовете. ККП мами селяните отново и отновоККП се опира на селяните, за да завземе властта. Първоначално провинциалните жители на контролираните от ККП райони дадват на партията всичко, което имат. Но след като ККП завзема управлението на страната, селяните изживяват тежка дискриминация. След като ККП установява правителство, тя въвежда много несправедлива система – регистрация по местоживеене. Тази система насилствено категоризира хората на селско и градско население, създавайки неразумно разделение и опозиция вътре в страната. Селяните нямат медицински осигуровки, не получават помощи за безработни и пенсии и не могат да вземат заеми от банката. Селяните са най-бедната класа в Китай, но същевременно са и класата с най-тежки данъчни облагания. Селяните трябва да плащат задължителна взаимоспомагателна каса, държавен обезпечителен фонд, административна такса, допълнителна образователна такса, такса за контролиране на раждаемостта, такса за устройство и обучение на милицията, такса за строеж на пътищата в провинцията и такса за компенсация на военната служба. Освен всички тези такси, задължително изискване е те да продават част от зърнената реколта, която произвеждат, на фиксирана цена на държавата, и да плащат селскостопански данък, данък за земята, специален данък за местната продукция, и данък на месото, в допълнение на още много други данъци. За сметка на това градското население не плаща такива такси и данъци. В началото на 2004 г. китайският премиер Уен Джиабао издава “Документ № 1”, според който провинциален Китай се намира в най-трудния си момент от началото на икономическата реформа през 1978 година. Доходът на повечето селяни е в застой или дори се е понижил. Те са станали още по-бедни и разликата между доходите на градските и селските жители продължава да се увеличава. Висши органи на властта от източната провинция Сичуан отпускат на един разсадник 500 000 юана (около 60 500 американски долара) по проект за залесяване. Ръководителите на разсадника първо слагат 200 000 юана в собствените си джобове и след това разпределят останалите 300 000 юана за залесяването. Но тъй като на всяко държавно ниво се взема от тези пари, накрая за местните селяни, извършващи залесяването, остава много малко. Правителството няма защо да се притеснява, че селяните могат да откажат да работят по проекта поради недостатъчното му финансиране. Селяните са така разорени, че ще работят за много малко пари. Това е една от причините продуктите, направени в Китай, да са толкова евтини. Използване на икономически интереси за упражняване на натиск върху западни страниМного хора смятат, че търговията с Китай ще подобри положението с човешките права и ще насърчи свободата на словото и демократичната реформа в Китай. След повече от десетилетие става ясно, че това предположение е просто самозалъгване. Добър пример за това е сравнението на принципите за бизнеса на Запад и бизнеса в Китай. Честността и откритостта на западното общество са заменени с роднинството, подкупничеството и присвояването в Китай. Много западни корпорации са станали водещи съучастници в това, засилвайки още повече корупцията в Китай. Някои компании дори помагат на ККП да крие потъпкването на човешки права и преследването на собствените си хора. ККП се държи като мафия и играе с икономическата карта във външната си политика. Дали Китай ще подпише договор за производство на самолети с Франция или със САЩ зависи само от това, коя страна ще си затвори очите за проблема с човешките права в Китай. Много западни бизнесмени и политици са ръководени и контролирани от икономическите си облаги от Китай. Някои компании за информационни технологии от Северна Америка доставиха на Китай специализирани продукти за блокиране на Интернет. За да получат достъп до китайския пазар, някои Интернет сайтове се съгласиха да се самоцензурират и да филтрират информацията, която не е по вкуса на ККП. Според данни на китайското Министерство на търговията, до края на април 2004 г. Китай е имал договори за чужди инвестиции на обща стойност от 990 милиарда щатски долара. Огромното “кръвопреливане” на чужди капитали в икономиката на ККП е очевидно. Но тези чужди капиталовложения не успяват да донесат със себе и представите за демокрация, свобода и човешки права като основни принципи на китайския народ. В своята пропаганда ККП трупа дивиденти от безусловното съдействие на чужди инвеститори и правителства и от ласкателството на някои страни. Използвайки привидното икономическо процъфтяване, длъжностните лица на ККП са станали извънредно умели в тайните си бизнес споразумения за разпределение на държавните блага и блокиране на политическите реформи. ****************** Изтегляне 3.55 Mb. Сподели с приятели:
|