Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад



страница40/42
Дата22.07.2016
Размер3.55 Mb.
1   ...   34   35   36   37   38   39   40   41   42

III. Техниките на ККП за промиване на съзнания се променят от неприкрити в “изтънчени”

Често може да се чуе хората да казват: “Зная, че в миналото ККП е лъгала твърде често, но този път тя казва истината”. Ироничното е, че ако погледнем назад, хората са твърдели това всеки път, когато ККП е допускала фатална грешка в миналото. Това отразява умението, развито от ККП през десетилетията да използва лъжи, за да мами народа.


Хората са развили устойчивост към измислиците на ККП. В отговор на това, машинациите и пропагандата на ККП са станали по-изкусни и „професионални”. Развивайки се от лозунговия стил на пропаганда в миналото, сега лъжите на ККП са станали много по-изтънчени и ловки. Особено в условията на информационните блокади, издигнати от ККП, тя съчинява частично достоверни истории за заблуждаване на обществеността, които са дори още по-пагубни и по-измамни от лъжите й.
Издаваното на английски език списание „Чайнаскоуп” („Chinascope”) публикува през октомври 2004 г. статия, анализираща случаи, в които ККП използва по-рафинирани методи за фабрикуване на лъжи в прикриване на истината. Когато ТОРС (SARS) избухва в Китай през 2003 г. светът започва да подозира, че Китай крие истината за епидемията, но ККП многократно отказва да признае това. За да открие дали ККП казва истината за ТОРС, авторът на статията прочита всичките над 400 публикации за болестта от началото й до април 2003 г., намиращи се на Интернет-страницата на държавната информационна агенция Шинхуа.
Тези публикации показват следното: веднага след появяването на ТОРС правителството мобилизира експерти от централно и местно ниво, за да се предостави своевременно лечение на пациентите, които след възстановяването си са изписвани от болниците. Заради тези, които създават паника и карат хората да се запасяват с продукти, за да не излизат, когато болестта се разпространи, правителството незабавно преустановява слуховете и предприема мерки за спиране на разпространяването им, така че общественият ред е ефикасно запазен. Въпреки че много малък брой анти-китайски сили неоснователно заподозират укриване на фактите от китайското правителство, повечето страни и хора не вярват на тези слухове. Наближаващият Търговски панаир в град Гуанджоу обещава най-голямото участие на фирми от цял свят досега. Туристи от чужбина потвърждават, че е безопасно да се пътува по това време из Китай. И най-вече експертите на Световната здравна организация (измамени от ККП) потвърждават официално, че китайското правителство е реагирало своевременно и е взело съответните мерки за справяне с ТОРС, така че да се предотвратят каквито и да било проблеми. Специалистите дават зелена улица (с 20-дневно закъснение) за инспекции на място в провинция Гуандон.
Тези над 400 публикации оставят у автора впечатлението, че ККП е била открита през тези 4 месеца, действала е отговорно в грижата си за здравето на хората и е убедила народа, че не крие нищо. Но на 20 април 2003 г. информационната служба към Държавния съвет оповестява на своя пресконференция, че наистина има избухване на ТОРС в Китай, с което косвено признава, че правителството е укривало епидемията. Едва тогава този автор вижда истината и разбира измамните и низки методи, използвани от ККП, които също “се подобряват с времето”.
На всеобщите избори в Тайван, използвайки същия коварен и ловък маниер, ККП изказва предположението, че едни президентски избори биха довели до катастрофа – повишаване на самоубийствата, рухване на фондовата борса и увеличаване на “странните болести”, психически заболявания, опустяване на островите, семейни вражди, безразличие към живота, пазарна депресия, безразборни улични стрелби, протести и демонстрации, обсаждане на президентската сграда, социални вълнения, политически фарс и така нататък. ККП ежедневно пълни главите на хората в Китай с тези идеи, с намерението да накара народа да вярва, че всички тези бедствия са в резултат на изборите и че в Китай никога не трябва да има демократични избори.
По въпроса за Фалун Гонг, ККП показва майсторство от дори още по-високо ниво при скалъпването на измами и лъжливи обвинения срещу Фалун Гонг. Дирижираните зрелища на ККП се редят едно след друго. Не е изненадващо, че толкова много китайци са заблудени. Низката пропаганда на ККП е така измамна, че жертвите с готовност вярват в лъжите и дори смятат, че те са тези, които знаят обективната истина.
През последните десетилетия пропагандата за промиване на съзнания на ККП е станала по-недоловима и по-изтънчена в измамите си, което е естественото продължение на нейната безскрупулна природа.
******************

IV. Двуличието на ККП по въпроса за човешките права

От узурпиране на демокрацията за завземане на властта до симулиране на демокрация за поддържане на деспотично управление

“В една демократична нация, независимостта трябва да е в ръцете на народа, което е в съответствие с принципите на Небето и Земята. Ако една нация твърди, че е демократична и при все това независимостта не е в ръцете на народа, това определено не е правилно и може да се разглежда единствено като отклонение, такава нация не може да е демократична нация... как е възможно да има демокрация без премахване на партийното управление и без всенародни избори? Върнете правата на хората обратно на хората!”


Не звучи ли този цитат като извадка от статия на “враговете от чужбина”, целяща да оклевети ККП? Всъщност изявлението е от статия в „Шинхуа дейли”, официалния вестник на ККП, от 27 септември 1945 г.
Откакто узурпира властта, ККП,някога тръбяща за “общонародни избори” и изискваща “да се върнат правата на хората”, се отнася към “всенародното право на глас” като към табу. Хората, за които се предполага, че са “управниците и собствениците на държавата”, нямат абсолютно никакви права да взимат собствени решения. Думите са недостатъчни, за да опишат безскрупулната природа на ККП.
Ако сте привърженици на “каквото било – било” и смятате, че злият култ на ККП, процъфтял от убийства и управляващ нацията с лъжи, ще реформира себе си, ще стане доброжелателен и ще се съгласи “да се върнат правата на хората”, грешите. Нека видим какво казва „People’s Daily”, говорителят на ККП, на 23 ноември 2004 г., 60 години след публикуването на изявлението, цитирано по-горе: “Непоколебимият контрол на идеологията е най-важната идеологическа и политическа основа за укрепване управлението на партията”.
Наскоро ККП въведе така наречените “Принципи за трите Не” [6], първият от които е “Развитие без дебати”. “Развитие” е съмнително, но “без дебати”, което набляга на “един глас, една зала” е истинската цел на ККП.
Когато Дзян Дзъмин е попитан от известния кореспондент на „Си Би Ес” (CBS) Майк Уолас през 2000 г. защо Китай не провежда общонародни избори, той отговаря: “Китайският народ е твърде необразован”.
Но още на 25 февруари 1939 г. ККП възкликна в своя „Шинхуа дейли”: “Те (КМТ) смятат, че демократична политика не може да се осъществи в Китай сега, а след няколко години. Те се надяват демократичната политика да изчака, докато нивото на знания и образование на китайците достигне това на буржоазните демократични страни в Европа и Америка... но само при демократичната система ще е лесно да се образоват и обучат хората.”
Двуличната разлика на казаното от „Шинхуа” през 1939 г. и това, което Дзян заявява през 2000 г. показва действителния образ на порочната природа на ККП.
След масовото избиване на Тянанмън през 1989 г. ККП се завръща на световната сцена с ужасна репутация относно човешките права. Тогава историята предоставя избор на ККП. Или да зачита народа си и действително да подобри човешките права, или да продължи да извършва злоупотреби вътре в Китай, като същевременно се преструва пред външния свят, че зачита човешките права, за да избегне международните упреци.
За нещастие, последователна в своята деспотична природа, ККП без колебание избира втория път. Тя свиква и поддържа огромно количество безскрупулни, но талантливи хора от науката и религията, като им дава специфични насоки за публикуване на лъжлива пропаганда в чужбина, за да рекламира фалшивия напредък по отношение на човешките права. Тя скалъпва серия от лъжи за правата, като “правото на оцеляване” или правото на покрив и храна. Доводите са следните: когато хората са гладни, да не би да нямат право да говорят? Даже ако гладният не може да говори, ще се разреши ли на ситите да говорят от името на гладните? ККП дори се опитва да заблуди китайския народ и западните демокрации, играейки игри за спазване на човешките права, твърдейки най-безочливо, че “понастоящем е най-благоприятния период за човешките права в Китай”.
Член 35 от Конституцията постулира, че гражданите на Народна република Китай имат свобода на словото, печата, събирането, сдружението, протеста и демонстрацията. ККП просто си играе на думи. Под управлението на ККП безброй хора са лишени от правото на вяра, свободно слово, свободен печат, сдружаване и правна защита. ККП дори разпоредява апелирането на някои движения да се считат за незаконни. През 2004 г. някои граждански движения многократно подават молби за демонстрации в Пекин. Вместо да им даде разрешително, правителството ги арестува. Политиката към Хонг Конг на “една държава, две системи” утвърдена от конституцията на ККП, е също уловка. ККП говори за 50 години без промени на Хонконг, и при все това, само 5 години след връщането на Хонконг на Китай тя се заема с превръщането на двете системи в една с опита си да прокара тиранично законодателство посредством Член 23 от Основния Закон [7].
Новата престъпна маневра на ККП е да използва фалшиво “разхлабване на свободата на словото”, за да прикрие обсега на своето широкомащабно наблюдение и контрол. Сега изглежда, че китайците могат по-свободно да изказват мнението си, освен това Интернет позволява новините да пътуват по-бързо. Така ККП твърди, че сега разрешава свобода на словото и много хора се хващат на тази въдица. Този външен вид е измамен. Не че ККП е станала доброжелателна; по-скоро партията не може да спре общественото развитие и технологичния напредък. Нека разгледаме ролята, която ККП играе по отношение на Интернет. Тя блокира Интернет страници, филтрира информация, следи сайтовете за разговори, контролира електронната поща и инкриминира потребителите на мрежата. Всичко, което тя прави, е регресивно по своята природа. Днес, благодарение на помощта на някои капиталисти, които пренебрегват човешките права и съвест, полицията на ККП е оборудвана с най-високотехнологична апаратура, с която може да наблюдава от полицейските си коли всеки ход, който потребителите на мрежата правят. Когато разгледаме упадъка на ККП – вършеща злини посред бял ден – в контекста на глобалното движение за демократични свободи, как можем да очакваме, че тя ще направи някакъв прогрес по отношение на човешките права? Самата ККП признава всичко: “Разхлабваме отвън, но затягаме отвътре”. Безскрупулната природа на ККП никога не се е променяла.
За да представи добър имидж пред Комисията за човешките права на ООН през 2004 г., ККП инсценира серия от събития за строго наказание на тези, които злоупотребяват с човешките права. Събитията обаче бяха за пред чужденците и нямаха реална стойност. Това е така, защото в Китай най големият нарушител на човешки права е самата ККП, както и бившият й генерален секретар Дзян Дзъмин, бившият секретар на политическата и правната комисия Луо Ган, министърът Джоу Йонкан и заместник-министърът Лиу Джин на Министерството на обществената сигурност. Тяхното шоу за наказване на нарушителите на човешки права е сравнимо с крадеца, викащ: “Дръжте крадеца!”.
Може да се направи аналогия със сериен изнасилвач, който, когато не е на публично място, изнасилва по 10 момичета дневно . След това, тъй като има твърде много хора наоколо, изнасилва само една жертва пред публиката. Може ли да се каже, че похитителят се е променил към по-добро? Това, че покушението от скрито става явно показва само, че той е вече още по-низък и безсрамен от преди. Природата на серийния изнасилвач изобщо не се е променила. Това, което се е променило е, че вече не е така лесно за него да извършва престъпленията си.
ККП е също като този сериен изнасилвач. Диктаторската природа на партията и инстинктивният й страх да не загуби властта си определят, че тя няма да зачита правата на хората. Човешките, материалните и финансовите ресурси, използвани за укриване на досието й по отношение на човешките права далеч задминават усилията й за действителното им подобряване. Отдаването на ККП на безнравствено избиване и репресии из цял Китай е най-голямото нещастие за китайския народ.

Подобряване на имиджа с цел вършенето на злодеяния и укриване зад “Закона”

От една страна, за да предпази придобивките на някои специални групи, ККП излъсква предишната им фасада и напълно изоставя работниците, селяните и масите, а от друга страна, напредва в своите начини на измами и низости, тъй като международната общественост разкрива все повече и повече нарушения на човешките права от ККП. Партията използва популярен речник като “върховенството на закона”, “пазар”, “за хората” и “реформа”, за да обърква народа. ККП не може да промени своята порочна природа дори и да се облече в “костюм в западен стил”. Такъв имидж е дори по-заблуждаващ от костюма на Мао. В книгата на Джордж Оруел “Фермата” (издадена през 1945 г.), свинете се научават да стоят и ходят на два крака. Новите умения придават на свинете нов вид, но не променят тяхната свинска природа.



1. Изработване на закони и регулации, нарушаващи китайската конституция

Закони и наредби, които нарушават конституцията, се спускат на изпълнителните органи от различни нива като “правна основа” за възпрепятстване усилията на народа да се преустановят преследванията, да се получат свободи и да се възстановят човешките права.



2. Решаване на неполитически проблеми с политически средства

Обикновен обществен проблем се издига до висотата на “съревноваване с партията за масите”, “накърняване на партията и страната”, “размирици” и “враждебни сили”. Неполитически въпроси се политизират нарочно, за да може ККП да използва политически ходове като пропагандно средство за насаждане омраза у хората.



3. Решаване на политически въпроси чрез задкулисни средства

Последната маневра на ККП за атакуване на демократични граждани и свободомислещи интелектуалци е поставянето на капани, чрез които да ги хвърли в затвора. Такива капани са фалшиви обвинения в граждански закононарушения като проституция и укриване на данъци. Атакуващите стоят в сянка, за да избегнат порицанието на групите отвън. Тези престъпления, достатъчни, за да накърнят репутацията на обвинените, се използват и за публично унижаване на жертвите.


Единствената промяна в безскрупулната природа на ККП, ако може да се говори за някаква промяна е, че тя е станала още по-безчестна и по-нечовешка.

ККП държи над един милиард заложници в плен на изкривената си логика

Нека си представим престъпник, който нахлува в нечий дом и похищава момиче. На съдебния процес той се защитава, като казва, че не е убил жертвата, а само я е изнасилил. Тъй като убийството е по-лошо от изнасилването, той твърди, че е невинен и трябва да бъде освободен незабавно. Дори казва, че хората трябва да го похвалят, защото само е изнасилил момичето, но не го е убил.


Тази логика звучи абсурдно. Но логиката на ККП в защита на масовото избиване на Тянанмън на 4 юни 1989 г. е точно като тази на престъпника. ККП настоява, че “репресирането на студентите” е спряло едно потенциално “вътрешно безредие” в Китай. С цел да се предотврати това “вътрешно безредие”, избиването на студентите е оправдано.
“Изнасилване или убийство – кое е по-доброто?” Това, че престъпник може да зададе такъв въпрос на съдия в съда показва колко безсрамен е този престъпник. По подобен начин ККП и нейните съучастници в масовото избиване на Тянанмън не говорят за това дали са виновни за убийствата. Вместо това те питат обществото кое е по-доброто: “Репресиране на студентите или вътрешно безредие, което може да доведе до гражданска война?”
ККП контролира целия държавен апарат и всички средства за пропаганда. С други думи 1.3 милиарда китайци са държани като заложници от ККП. С тези 1.3 милиарда заложници под ръка, ККП може винаги да прилага своята “теория на заложниците”, според която, ако партията не репресира определена група от хора, цялата нация ще е в размирици и бедствия. Използвайки това като претекст, ККП може своеволно да потиска всеки индивид или група, и потискането винаги ще е оправдано. Имайки предвид тези лъжливи доводи и измамни причини, може ли да съществува на земята по-безсрамен престъпник от ККП?

Морковът и пръчката – от връчване на “свободата” до ескалация на репресиите

Много китайци смятат, че сега се радват на повече “свобода” от когато и да било преди, затова хранят надежда пред перспективата за подобрението на ККП. Всъщност степента на свободата, “подарена” на хората, зависи от чувството на ККП за криза. ККП ще направи всичко, за да поддържа колективните интереси на партията, включително и даване на така наречените “демокрация”, “свобода” или “човешки права” на народа.


Но под управлението на ККП така наречената свобода, подарена от ККП, не е защитена от никакво законодателство. Такава “свобода” е просто инструмент за измама и контрол на народа покрай световната тенденция за демокрация. По същество тази “свобода” е в непримирим конфликт с диктатурата на ККП. Веднъж този конфликт достигне ли нивото на търпимост на ККП, тя незабавно ще си вземе “свободата” обратно. В историята на ККП има няколко периода, в които словото е било сравнително свободно, но всеки такъв период е бил последван от период на строг контрол. Такава цикличност се повтаря в историята на ККП, доказвайки порочната й природа.
Днес в ерата на Интернет, ако посетите официалната страница на агенция „Шинхуа” на ККП или „Пийпълс дейли”, ще установите, че доста от репортажите съдържат негативна информация за Китай. Първо, това е защото има твърде много лоши новини, разпространяващи се в Китай днес и новинарските агенции трябва да съобщават тези истории, за да поддържат правдоподобност. Второ, гледната точка на такива репортажи е съобразена с интереса на ККП, тоест „малкият критицизъм е от голяма полза”. Репортажите винаги ще припишат причината за лошите новини на хора, които нямат нищо общо с партията, а на управлението на ККП се приписва заслугата за разрешението на всеки проблем. ККП умело контролира какво да се публикува, какво да не се публикува, колко да се публикува и дали публикуването да е от китайска медия или от контролирана от ККП чуждестранна медия.
ККП е професионалист в манипулирането на лоши новини така, че да спечели сърцата на хората. Много от младежите днес смятат, че ККП дава до голяма степен свобода на словото и затова таят надежди за нея и ценят партията. Те са жертви на „изтънчената” стратегия на порочните държавно контролирани медии. Нещо повече, със създаването на хаотична ситуация в китайското общество и излагайки тази ситуация в някоя медия, ККП може да убеди хората, че само тя е в състояние да контролира такова хаотично общество, манипулирайки така хората да одобряват управлението й.
Затова не трябва да се заблуждаваме, че ККП се е променила, дори и да виждаме някои признаци на подобряване на човешките права. В историята, когато ККП се бореше да отхвърли правителството на КМТ, тя се преструваше, че се бори за демокрация в страната. Нечестната природа на ККП е такава, че на никое нейно обещание не може да се разчита.
******************

1   ...   34   35   36   37   38   39   40   41   42


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница