Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад


Коментар втори: За началото на Китайската комунистическа партия



страница6/42
Дата22.07.2016
Размер3.55 Mb.
#360
ТипКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   42

Коментар втори: За началото на Китайската комунистическа партия




Въведение

С


Китаец гледа картина, на която е изобразен комунистическият лидер Мао Цзедун. Последният декларира основаването на КНР пред портите на Забранения град през 1949г. Макар ККП да твърди обратното, нейната история е изпълнена с кръвта на невинни и измамени. (Снимка: GOH CHAI HIN/AFP/Getty Images)
поред книгата „Просто обяснение и анализ на сложните йероглифи” (Shuowen Jiezi), написана от Шу Шън (147 г. от новата ера в Източната династия Хан), традиционният китайски йероглиф Dang, който значи „партия” или „банда” включва два корена, които съответно означават „поощрявам или подкрепям” и „тъмен или черен”.

Събирането на двете части прави йероглиф, който означава „подкрепям тъмнината”. „Партия” или „партиен член” (което също може да се интерпретира като „банда” или „член на банда”) носи пренебрежително значение. Конфуций е казал: „Благородникът е горд, но не агресивен; общителен, но не фанатичен”. Бележките под линия на „Аналекти” (Lunyu) обясняват, че „хората, които си помагат едни на други за прикриване на лошите си дела, формират банда (партия)”. В китайската история политическите клики често се наричат Peng Dang (конспирация, клика). Това е синоним на „банда разбойници” в традиционната китайска култура и се свързва с формирането на шайка за егоистични цели.


Защо Китайската комунистическа партия се появява, развива и на края взема властта в съвременен Китай? Китайската комунистическа партия (ККП) неизменно внушава на китайския народ, че я е избрала историята, че хората са я избрали и че „без ККП нямаше да има нов Китай.”
Наистина ли китайският народ е избрал Китайската комунистическа партия? Или тя се е съюзила и е принудила китайския народ да я приеме? Отговорите трябва да открием в историята.
От късния период на династията Чин (1644-1911 г.) до ранните години на републиканския период (1911-1949 г.), Китай преживява огромни външни сътресения и интензивни опити за вътрешни реформи. Китайското общество се намира в състояние на болезнен смут. Много интелектуалци и хора с възвишени идеали искат да спасят страната и народа, но в условията на национална криза и хаос тяхното недоволство нараства и довежда първо до разочарование, а после до пълно отчаяние. Подобно на хора, обръщащи се към лекар в случай на болест, те поглеждат извън Китай за решение на своите проблеми. Когато английският и френският модел се провалят, те превключват на руския метод. Не се колебаят да предпишат най-крайното лекарство за болестта с надежда Китай бързо да възвърне силата си.
Движението „4-ти май” 1919 г. е пълно отражение на това отчаяние. Някои подкрепят анархизма, други предлагат отхвърляне доктрините на конфуцианството, трети - въвеждане на чужда култура. Всъщност те отхвърлят традиционната култура и се противопоставят на конфуцианските доктрини за „средния път”. Нетърпеливи да поемат по по-кратък път, те поощряват унищожаването на всичко традиционно. От една страна за радикално настроените сред тях няма начин да служат на страната. От друга, те вярват твърдо в своите идеали и желания. Усещат, че светът е безнадежден, вярвайки, че само те са открили верния подход за бъдещото развитие на Китай. Те са жадни за революция и насилие.
Различните познания водят до различни теории, принципи и пътища сред различните групи. Докато накрая група хора се среща с представители на Комунистическата партия от Съветския съюз. Идеята за „използване на революция с насилие за вземане на политическа власт”, почерпена от теорията на марксизма и ленинизма, е в унисон с недоволните им съзнания и приляга на желанието им да спасят страната и народа й. Те незабавно сформират съюз, който представя комунизма, дотогава напълно чуждо понятие за Китай. Общо тринадесет представители участват в първия конгрес на ККП. По-късно някои от учредителите умират, други се оттеглят, а трети предават ККП или стават опортюнисти и работят за окупиращите японци, превръщайки се в предатели на Китай. Други напускат ККП и се присъединяват към Куоминтанг (националистическа партия със съкращение КМТ). До 1949 г., когато ККП идва на власт в Китай, само Мао Цзедун (наричан също Мао Цзъ Тун) и Дон Биуу са единствените останали от първоначалните тринадесет членове на партията. Не е ясно дали основателите на ККП са съзнавали по това време, че „божеството”, което са внесли от Съветския съюз, е всъщност лош призрак и че лекарството, което са търсили за подсилване на нацията, всъщност е смъртоносна отрова.
След като побеждава в революцията, Всерусийската комунистическа партия (Болшевики, по-късно преименувана на Комунистическа партия на Съветския съюз), е обсебена от амбиции за Китай. През 1920 г. Съветският съюз създава Бюро за далечния изток, клон на Третия комунистически интернационал, или Коминтерн. Той е отговорен за създаването на Комунистическата партия в Китай и други държави. Директор на Бюрото е Сумилтски, а Григорий Войтински е заместник-директор. Двамата подготвят създаването на ККП заедно с Чън Душиао и други, и правят предложение пред Бюрото за далечния изток през юни 1921 г. за създаването на китайски клон на Коминтерн-а, което показва, че ККП е техен клон. На 23 юли 1921 г. с помощта на Николски и Марин от Бюрото за далечния изток, официално е основана ККП.
Комунистическото движение е представено в Китай като експеримент и ККП поставя себе си над всички, завладявайки всичко по пътя си и донасяйки безкрайна катастрофа за Китай.
******************

I. ККП се разраства чрез постоянно натрупване на порочност

Не е лесна задача да представиш чужд и зъл призрак като Комунистическата партия - напълно несъвместима с китайската традиция, в Китай – страна с пет хиляди годишна цивилизация. ККП измамва населението и патриотите интелектуалци, които желаят да служат на родината, с обещанието за „комунистическа утопия”. Тя изопачава теорията на комунизма, която е предварително изкривена от Ленин, за да осигури теоретична база за унищожаването на всички традиционни ценности и принципи. Нещо повече, изкривената теория на ККП за комунизма е използвана, за да унищожи всичко, което се явява неудобно за управлението на ККП, и да елиминира всички социални класи и хора, които могат да се окажат заплаха за нейния контрол. ККП възприема унищожаването на вярванията и абсолютен атеизъм, характерни за индустриалната революция. ККП наследява комунистическото отричане на частната собственост и внася ленинската теория за революция с насилие. В същото време ККП наследява и укрепва най-лошите черти на китайската монархия.


Историята на ККП е процес на постепенно натрупване на порочност – местна и чуждестранна. ККП усъвършенства своите девет наследени характерни черти, придавайки им „китайски елементи”: зло, измама, подстрекателство, отприщване на утайката на обществото, шпионаж, грабителство, борба, унищожение и контрол. Отвръщайки на продължаващата криза, ККП консолидира и подсилва средствата и степента, до която се изявяват тези злокачествени характеристики.

Първа унаследена характеристика: зло - прилагане на лошата форма на марксизма и ленинизма

Марксизмът първоначално привлича китайските комунисти с декларацията за „използване на революция с насилие за унищожаване на стария държавен апарат и създаване на диктатура на пролетариата”. Именно това е коренът на злото в марксизма и ленинизма.


Марксисткият материализъм се основава на тесните икономически концепции за силите на производството, производствените отношения и добавъчната стойност. През ранните, слабо развити стадии на капитализма, Маркс прави късогледото предсказание, че капитализмът ще умре и пролетариата ще победи, което се оказва невярно в историята и реалността. Марксистко-ленинската революция и диктатурата на пролетариата поощряват политика на силата и господство на пролетариата. „Комунистически манифест” свързва историческата и философска база на Комунистическата партия с класовите конфликти и борби. Пролетариатът се освобождава от традиционните морални и социални отношения в името на вземането на властта. При първоначалната им поява, доктрините на комунизма се противопоставят на всичко традиционно.
Човешката природа противостои на насилието. Насилието прави хората груби и тиранични. Следователно през всички епохи и навсякъде, човечеството отрича предпоставките на теорията за насилие на Комунистическата партия; теория, която няма предшественик в нито една предходна философия, модели на мислене или традиция. Комунистическата система на терор се стоварва на земята като че ли от нищото.
Злата идеология на ККП е построена върху предположението, че хората могат да победят природата и да преобразят света. Комунистическата партия привлича много хора с идеалите за „еманципиране на човечеството” и „световно единство”. ККП успява да излъже много хора, особено загрижените за човешките условия и нетърпеливите да оставят следа в обществото. Тези хора забравят, че горе има рай. Вдъхновени от красивото, макар и погрешно понятие за „построяване рай на земята”, те презират традициите и започват да гледат отвисоко на живота на останалите, което понижава самите тях морално. Те правят всичко това с цел да услужат достойно на ККП и за да натрупат чест.
Комунистическата партия представя фантазията за „комунистическия рай” като истина и възбужда народния ентусиазъм да се бори за него: „Бурята води до ново съзидание”, „Заражда се по-добър свят”. [1] Използвайки такава абсурдна идея, ККП прекъсва връзките между човечеството и Небето и прерязва живителната линия, свързваща китайския народ с неговите предци и национални традиции. Чрез подтикване на хората да дадат живота си за комунизма, ККП подсилва способността си да нанася вреди.

Втора унаследена характеристика: измама – злото трябва да мами, за да се преструва на праведно

Злото трябва да лъже. За да се възползва от работническата класа, ККП я определя като „най-напредналата класа”, „себеотрицателната класа”, „водещата класа” и „пионерите на пролетарската революция”. Когато Комунистическата партия има нужда от селяните, тя обещава „земя за всички”. Мао надъхва селяните: „Без бедните селяни нямаше да има революция; да се отрече ролята им означава да се отрече революцията”. [2] Когато Комунистическата партия има нужда от помощта на капиталистическата класа, тя нарича представителите й „спътници в революцията на пролетариата” и обещава „демократично републиканство”. Когато Комунистическата партия е почти унищожена от КМТ, тя апелира гръмко: „китайци не се борят срещу китайци” и обещава да се подчини на ръководството на КМТ. Веднага след края на Анти-японската война (1937-1945 г.), ККП се обръща изцяло срещу КМТ и сваля правителството. По подобен начин ККП елиминира капиталистическата класа малко след като поема контрола върху Китай и накрая превръща селяните и работниците в истински безпаричен пролетариат.


Понятието за Обединен фронт (ОФ) е типичен пример за лъжите на ККП. За да спечели войната срещу КМТ, ККП се отдръпва от обичайната си тактика на избиване на всеки член на семейството на собствениците на земя и богатите селяни, и приема „временна политика на уеднаквяване” с класовите си врагове като собствениците на земя и заможните селяни. На 20 юли 1947 г. Мао Цзедун обявява: „С изключение на няколко реакционни елемента, ние трябва да възприемем по-свободно отношение към класата на земевладелците... за да намалим вражеските елементи”. След като ККП взема властта обаче земевладелците и селяните не избягват геноцида.
Казването на едно и правенето на друго е нормално за Комунистическата партия. Когато ККП има нужда да използва демократичните партии, тя приканва всички партии „да се стремят към дългосрочно съвместно съществуване, да извършват съвместен надзор, да бъдат честни едни с други и да споделят честта и позора”. Всеки, който изрази несъгласие или откаже да се придържа към партийните концепции, думи, дела или организация, е елиминиран. Маркс, Ленин и лидерите на ККП твърдят, че политическата власт на Комунистическата партия не бива да се споделя с никой човек или група. От самото начало ясно се вижда, че комунизмът носи гена на диктаторството. ККП е деспотична и затворена. Тя никога не е съществувала заедно с други политически партии или групи в открити отношения, независимо дали се опитва да вземе властта или след като поема управлението. Дори по време на така наречения „свободен” период, съжителството на ККП с други е най-проста хореографска постановка.
Историята ни подсказва никога да не вярваме в обещанията на ККП, нито да се доверяваме, че ще изпълни ангажиментите си. Да вярва човек в думите на Комунистическата партия по какъвто и да е въпрос, може да му коства живота.

Трета унаследена характеристика: подстрекателство – майсторско насаждане на омраза и подбуждане на борба сред масите

Измамата служи за подбуждане на омраза. Борбата разчита на омразата. Когато омразата не съществува, тя може да бъде създадена.


Дълбоко вкоренената патриархална родова система в китайската провинция е основна бариера при установяването на политическата власт на Комунистическата партия. Селското население първоначално е хармонично и връзката между земевладелците и наемателите на земя не е напълно конфронтирана. Земевладелците предлагат на селяните средства за живот и в отговор селяните подкрепят земевладелците. Тази донякъде взаимна зависимост бива изкривена от ККП в краен класов антагонизъм и класова експлоатация. Хармонията се замества от враждебност, омраза и борба. Разумното се превръща в ирационално, редът в хаос, а републиканските убеждения - в деспотизъм. Комунистическата партия поощрява лишаването от собственост, убийството за пари и избиването на земевладелци, заможни селяни и техните семейства и кланове. Много селяни не са съгласни да вземат чужда собственост. През нощта някои връщат на собствениците нещата, които са взели от тях през деня, но са критикувани от селските работни групи на ККП затова, че имат „ниско класово съзнание”.
За да насади класова омраза, ККП снижава китайския театър до пропаганден инструмент. В „Белокосото момиче” [3] - популярна история за класовото потискане, поначало се разказва за безсмъртна жена и няма нищо общо с класовите конфликти. С помощта на военните писатели обаче тя е преобразена в „модерна” драма, опера и балет, използвани за подбуждане на класова омраза. Когато Япония напада Китай през Втората световна война, ККП не воюва с японските войски. Вместо това напада правителството на КМТ с обвинения, че КМТ е предал страната без да се бие срещу Япония. Дори в най-критичния момент на национална катастрофа тя подстрекава народа да се противопостави на правителството на КМТ.
Подбуждането на масите към борби помежду им е класически трик на ККП. Партията създава формулата 95:5 за класова класификация: 95% от населението се разпределя на различни класи, които могат да бъдат спечелени, докато останалите 5% се класифицират като класови врагове. Хората в групата на 95% са в безопасност, докато с останалите 5% се провежда борба. От страх и за да се предпазят, хората се стремят да се включат в групата на 95%. Това довежда до много случаи, в които хората си вредят и се обиждат едни други. Чрез насаждането на омраза, ККП усъвършенства уменията си в редица политически движения.

Четвърта унаследена характеристика: отприщване на утайката на обществото – хулигани и обществена измет формират ККП

Освобождаването на утайката на обществото води до зло и злото трябва да използва утайката на обществото. Комунистическите революции често използват протестите на хулиганите и обществената измет. „Парижката комуна” всъщност включва убийства, палежи и насилие, извършени от утайката на обществото. Дори Маркс свежда поглед към „лумпен - пролетариата”. [4] В “Комунистически манифест”, Маркс казва: „Опасната класа, изметта на обществото, тази пасивно гниеща маса, изхвърлена от най-ниските нива на старото общество, може да бъде повлечена от революция на пролетариата. Нейните условия на живот обаче в много по-голяма степен я подготвят за корумпиран инструмент на реакционна машинация”. От друга страна Маркс и Енгелс считат селяните за негодни да бъдат каквато и да е социална класа поради своята разединеност и неграмотност.


ККП доразвива тъмната страна на марксистката теория. Мао Цзедун казва: „Социалната утайка и хулиганите винаги са били презирани от обществото, но те всъщност са най-смелите, най-пълноценни и твърди в революцията в селските райони”. [2] Лумпен - пролетариатът подсилва природата на насилие на ККП и дава основа за ранната политическа власт на Комунистическата партия в селските райони. Думата „революция” в буквален превод от китайски означава „отнемане на живот”, което звучи ужасяващо и застрашително за всички добри хора. Но партията успява да вдъхне на „революцията” положително значение. По подобен начин, по време на дебат относно понятието „лумпен - пролетариат”, по време на Културната революция, ККП усеща, че „лумпен” не звучи добре, затова оставя само „пролетариат”.
Друга част от поведението на изметта е да играе ролята на гамени. Когато ги критикуват за диктатура, партийните служители разкриват склонността си към грубо отношение и безсрамно произнасят неща като: „Прав сте, точно това правим. Китайският опит, натрупан през последните десетилетия, изисква упражняването на демократична диктатура. Наричаме я „народна демократична автокрация”.

Пета унаследена характеристика: шпионаж - проникни, посей раздор, унищожи и замести

Наред с измама, подстрекаване към насилие и използване изметта на обществото, в употреба влизат техниките на шпионажа и посяването на раздори. ККП притежава завидни умения в подривната дейност. Преди десетилетия тримата топ-агенти под прикритие на ККП Циан Джуанфей, Ли Кънон и Ху Бейфън, на практика работят за Чън Гън, директор на Втори клон на шпионската секция на Централния комитет на ККП. Когато Циан Джуанфей работи като доверен секретар и подчинен на Шу Ендзън, директор на Службата за разследване на Централния комитет на КМТ, той изпраща тайна информация на Ли Кънон по вътрешната поща на организационния департамент на Централния комитет на КМТ. Информацията е за първи и втори стратегически план на КМТ, целящ да обгради войските на ККП в провинция Дзяншън. Кънон от своя страна я предава на Джоу Енлай (наричан също Чоу Енлай) [5]. През април 1930 г. специална организация за двойна агентура, финансирана от Централния клон за разузнаване на КМТ, е създадена в Североизточен Китай. На повърхността тя принадлежи към КМТ и се управлява от Циан Джуанфей, но задкулисно се контролира от ККП и се ръководи от Чън Гън.


Ли Кънон също се присъединява към генералния щаб на КМТ като дешифровчик. Ли е единственият, който декодира спешните съобщения във връзка с ареста и бунта на Гу Шунджан [6], директор на Бюрото за сигурност на ККП. Циан Джуанфей незабавно изпраща декодираните съобщения на Джоу Енлай и по този начин предпазва цял куп шпиони да бъдат хванати в капан.
Ян Денйин е прокомунистически специален представител на Централната служба за разследвания на КМТ със седалище в Шанхай. ККП му нарежда да арестува и екзекутира онези партийни членове, считани от партията за ненадеждни. Затова, че обидил партиен кадър, висш офицер от провинция Хенан е вкаран за няколко години в затвора на КМТ от собствените си хора, които използвали връзки за целта. По време на Освободителната война [7] ККП успява да внедри таен агент, когото Чиан Кай-Шек (също наричан Дзян Цзиешъ) [8] запазва в строга тайна. Лиу Пей, генерал-лейтенант и заместник-министър на отбраната, отговаря за разпоредбите относно армията на КМТ. Лиу на практика е агент под прикритие на ККП. Преди армията на КМТ да е получила следващата си задача, информацията за планираното разгръщане вече е била достигнала Ян’ан, Генералния щаб на ККП. В съответствие с получените сведения, комунистическата партия разработвала някакъв план за отбрана. Шио Шианхуи, секретар и доверен подчинен на Ху Зонан [9], разкрива на Джоу Енлай плана на Ху да нападне Ян’ан. И когато Ху Зонан и неговите сили стигат Ян’ан, там вече няма никой. Джоу Енлай веднъж заявява: „Председателят Мао е знаел военните заповеди, издадени от Чиан Кай-Шек, преди изобщо да са били стигнали до командира на армията на Чиан”.

Шеста унаследена характеристика: грабителство – обирите чрез хитрини или насилие се превръщат в „нов ред”

Всичко, придобито от ККП, е чрез грабителство. Когато е сформирана Червената армия, за да създаде управление чрез военна сила, тя се нуждае от пари, муниции, храна и облекло. ККП набира средства чрез притискане на местните деспоти и обиране на банки, държейки се точно като бандит. В мисия, водена от Ли Шианниан [10], един от висшите лидери на ККП, Червената армия отвлича най-богатите семейства в отделните райони на територията на западна провинция Хъбей. Отвличат не само един човек, а по един представител на всяко богато семейство в клана. Отвлечените са държани живи и са връщани на семействата им срещу подкуп под формата на продължителна парична помощ за армията. Заложниците се връщат или когато Червената армия бъде удовлетворена, или когато семействата са напълно разорени. Някои от заложниците са изтезавани и тормозени толкова жестоко, че умират, преди да се върнат при семействата си.


Чрез „атакуване на местните деспоти и конфискуване на земите им”, ККП разширява кръга на хитрините и насилието, с които плячкосва, замествайки традицията с „нов ред”. Комунистическата партия е извършила всевъзможни злини, без да е направила дори едно добро дело. В резултат на това състрадателността и добродетелта изчезват напълно и са заместени от съперничество и убийства. „Комунистическата утопия” всъщност е евфемизъм на насилническо плячкосване.

Седма унаследена характеристика: борба – унищожаване на националната система, традиционните класи и ред

Измама, подстрекателство, отприщване изметта на обществото и шпионаж – всичко това се прави с цел плячкосване и борба. Комунистическата философия поощрява борбата. Комунистическата революция не е просто неорганизиран побой, унищожаване и грабителство. Мао казва: „Главните цели на атаките на селяните са местните деспоти, злите дворяни, незаконните земевладелци, но между другото те нанасят удари и срещу всякакви патриархални идеи и институции, срещу корумпирани чиновници в градовете, срещу лошите практики и обичаи в селските райони”. [2] Мао ясно инструктира унищожаването на цялата традиционна система и обичаите в страната.


Комунистическата борба включва и въоръжени сили. „Революцията не е банкет или писане на съчинение, рисуване на картина или бродерия; тя не може да е така фина, нежна, умерена, мила, любезна, сдържана и възвишена. Революцията е въстание, акт на насилие, чрез което една класа сваля от власт друга”. [2] Борбата се използва от ККП, когато прави опити да завземе властта със сила. Няколко десетилетия по-късно ККП използва същата унаследена характеристика, за да се бори за „образоване” на следващото поколение по време на Културната революция.

Осма унаследена характеристика: елиминиране – създаване на цялостна идеология за геноцид

Комунизмът е извършил много неща с абсолютна жестокост. ККП обещава на интелектуалците „рай на земята”. По-късно ги заклеймява като „дясно настроени” и ги поставя в позорната девета категория [11] на преследвани хора, наред със земевладелците и шпионите. Тя лишава земевладелците и капиталистите от собствеността им, избива земевладелците и богатите селяни, унищожава обичаите и порядките в селските райони, отнема властта от местните управници, отвлича и изнудва по-заможните хора, промива съзнанието на военните затворници, „реформира” капиталистите и индустриалците, прониква в КМТ и я разрушава, отцепва се от Комунистическия Интернационал и го предава, очиства всички дисиденти чрез последователни политически движения след идването си на власт през 1949 г. и заплашва собствените си членове чрез оказване на натиск. Не позволява каквато и да е свобода на действие.


Гореизброените факти се базират на теорията за геноцид на ККП. Всяко политическо движение на партията в миналото е кампания на терор с намерение за геноцид. ККП започва да изгражда теоретична система на геноцид в ранните си етапи, съставена от теориите й за класа, революция, борба, насилие, диктатура, движения и политически партии. Тя включва целия опит, използван и натрупан в различните случаи на геноцид.
Основният израз на геноцида при ККП е елиминирането на съзнанието и независимата мисъл. По този начин „управление с терор” служи на фундаменталните интереси на ККП. Тя не те елиминира само ако си против нея; може да те унищожи дори и ако си с нея. Тя унищожава всеки, който реши. И така принуждава всеки да живее в сянката на терора и страха.

Девета унаследена характеристика: контрол – използването на партийната природа за контрол на цялата партия и по този начин на останалата част от обществото

Всички унаследени характеристики целят да постигнат само едно: да контролират населението чрез терор. Посредством нечестиви действия, ККП се доказва като естествен враг на всички съществуващи социални сили. От своето начало ККП се бори с една или друга криза, най-критична от които е кризата на оцеляването. ККП съществува в състояние на постоянен страх за своето оцеляване. Единствената й цел е да поддържа съществуването и властта си – най-висшата привилегия. За да подсили залязващата си власт, ККП прибягва редовно до още по-пагубни мерки. Интересът на партията не е интерес на всеки партиен член, нито е сбор от индивидуалните интереси на членовете. Това е интересът на партията, която като събирателно същество погазва всяка мисъл на индивида.


„Партийната природа” е най-лошата характеристика на този лош призрак. Партийната природа затрупва човешката природа толкова цялостно, че китайският народ изгубва човещината си. Например Джоу Енлай и Сун Бинуен първоначално са другари. След като Сун Бинуен умира, Джоу Енлай осиновява дъщеря му Сун Уейшъ. По време на Културната революция Сун Уейшъ е порицана. По-късно умира в арест от дълги пирони, забити в главата й. Заповедта за ареста й е подписана от осиновителят й Джоу Енлай.
Един от ранните лидери на ККП е Рен Бишъ, който отговаря за продажбите на опиум по време на Анти-японската война. Опиумът е символ на чуждата инвазия по това време, тъй като британците използват вноса на опиум в Китай, за да омаломощят китайската икономика и да накарат китайския народ да стане зависим от опиума. Въпреки силната национална неприязън към опиума, рискувайки всеобщо осъждане, но заради „чувство за партийна природа”, Рен си позволява да нареди засаждането на опиум на големи площи. Поради деликатното и нелегално естество на сделките с опиум, ККП използва думата „сапун”, като кодово название. ККП използва приходите от незаконната търговия с наркотици за финансиране на собственото си съществуване. При честване сто годишнината от рождението на Рен, китайски ръководител от новото поколение изказва висока оценка за Рен и чувството му за партийната природа: „Рен притежава превъзходни качества и беше образцов член на партията. Той имаше непоклатима вяра в комунизма и безгранична лоялност към партийната кауза”.
Пример за добра пригодност към партията е Джан Сиде. Според партията,той е убит при срутване на тухлена пещ, но други твърдят, че е загинал, докато е пекъл опиум. Тъй като бил тих човек, служел в Централното отделение за охрана и никога не молел за повишение, за него е казано, че „смъртта му е по-тежка от планината Тайшан” [12], което означава, че животът му е бил от голямо значение.
Друг образец за „партийна природа”, Лей Фън, е добре известен като „винтът, който никога не ръждясва и който функционира в революционната машина”. В продължение на дълъг период от време Лей и Джан учат китайския народ на лоялност към партията. Мао Цзедун казва: „Силата на примерите е безгранична”. Много партийни герои биват използвани, за да моделират „желязната воля и принципа на партийния дух”.
Когато печели властта, ККП повежда агресивна кампания за контролиране на съзнанието с цел отливане на много нови „инструменти” и „винтове” от по-младите поколения. Партията формира комплект от „правилни мисли” и цяла гама от стереотипни поведения. Тези протоколи първоначално са използвани в партията, но бързо разширяват обсега си върху цялото общество. Облечени в името на народа, тези мисли и действия работят с цел манипулиране на съзнанието на хората, за да ги придържат към нечестивия механизъм на ККП.
******************



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   42




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница