Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад



страница9/42
Дата22.07.2016
Размер3.55 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   42

Заключение

Защо историята е избрала Комунистическата партия сред всички останали политически сили в Китай? Както всички знаем, в този свят има две сили, два избора. Единият е стар и лош, неговата цел е да прави злини и да избира негативното. Другият е праведен и добър – той избира правилното и доброто. ККП бе избрана от старите сили. Причината за избора се състои именно в това, че ККП е събрала цялото зло на света – китайско и чуждо, минало и сегашно. Тя е типичен представител на лошите сили. ККП се възползва в максимална степен от вродената доброта и невинност на хората, за да мами, и стъпка по стъпка развива потенциала да унищожава.


Какво има предвид партията, когато твърди, че няма да има нов Китай без Комунистическата партия? От основаването си през 1921 г. докато взема властта през 1949 г., доказателствата ясно показват, че без измами и насилие ККП не би била на власт. ККП се различава от всички други видове организации по това, че следва извратената идеология на марксизма и ленинизма и прави каквото си иска. Тя може да обясни всичко, което прави, с възвишени теории и по хитър начин да ги свърже с определени прослойки от обществото, като по този начин „оправдае” действията си. Тя бълва пропаганда всекидневно, обличайки стратегиите си в различни принципи и теории, доказвайки, че винаги е права.
Развитието на ККП е процес на натрупване на зло без каквато и да е слава. Историята на ККП ясно показва нейната незаконност. Китайският народ не избира ККП; вместо това ККП налага комунизма – този чужд, лош призрак - върху китайския народ посредством прилагане на покварени характеристики, наследени от Комунистическата партия – зло, измама, подстрекателство, отприщване изметта на обществото, шпионаж, плячкосване, борба, елиминиране и контрол.
******************

Бележки:

[1] От химна на комунистите „Интернационалът”.

[2] От доклада на Мао „За разследването на селското движение в Хунан” (март 1927 г.).

[3] Китайска народна легенда. „Белокосото момиче” е история за безсмъртно момиче, което живее в пещера и има свръхспособности, с които награждава доброто и наказва злото, подкрепя праведните и ограничава лошите. Въпреки това в „съвременната” китайска драма, опера и балет тя винаги е описвана като момиче, което е принудено да избяга в пещерата след като баща й е пребит до смърт заради това, че отказва да я омъжи за възрастен земевладелец. Тя побелява заради липсата на храна. Историята се превръща в една от най-популярните „съвременни” драми в Китай и подстрекава класова омраза към земевладелците.

[4] Лумпен пролетариат - грубо преведен като бедни работници. Този термин определя класата на отхвърлените, пропаднали или подземни елементи, които представляват част от населението на индустриалните центрове. Тя включва просяци, проститутки, гангстери, рекетьори, изнудвачи, дребни престъпници, скитници, постоянно безработни и негодни за работа хора, изхвърлените от индустрията и всички видове пропаднали елементи. Терминът е създаден от Маркс в „Класовите борби във Франция” (1848-1850 г.)

[5] Джоу Енлай (5 март 1898 г. – 8 януари 1976 г.) e втори по известност след Мао в историята на ККП. Той е водеща фигура в ККП и премиер на Китай от 1949 г. до смъртта си.

[6] Гу Шунджан първоначално е един от директорите на агентурата на ККП. През 1931 г. той е арестуван от КМТ и им сътрудничи при разкриването на много от агентите на ККП. Всички осем члена на семейството на Гу по-късно са удушени и погребани във Френската Концесия в Шанхай. Вижте “История на убийствата на ККП” („The CCP’s History of Assassinations”) за повече информация (http://english.epochtimes.com/news/4-7-14/22421.html).

[7] Войната между ККП и КМТ през юни 1946 г. е белязана от три последователни кампании: Лиаошъ-Шенян, Хуай-Хай и Бейпин-Тианджин, след което ККП взема властта от КМТ и това довежда до основаването на КНР на 1 октомври 1949 г.

[8] Чиан Кай-Шек е лидер на КМТ, пратен в изгнание в Тайван.

[9] Ху Зонан (1896-1962) е роден в околия Шиаофън (сега част от околия Анджи), провинция Джеджиян; последователно е заместник-командир, действащ командир и главен отговорник на Югозападния военен и административен генерален щаб на КМТ.

[10] Ли Сианян (1909-1992), един от главните лидери на ККП. Президент на Китай през 1983 г. Изиграва важна роля, помагайки на Дън Сяопин да си възвърне властта през октомври 1976 г. в края на Културната революция.

[11] Когато ККП започва поземлената реформа, тя категоризира и хората. Сред класите на враговете са включени и интелектуалците, наред със земевладелци, реакционери, шпиони и други. Те са посочени като ранг номер 9.

[12] От стихотворението на Сима Чиан (от около 145-135 г. пр.Хр. до около 87 г. пр.Хр.), историк и учен от династията западен Хан. Негови известни творби са: „Всеки трябва да умре; човек умира или по-величествен от планината Тайшан или по-лек от перо”. Планината Тайшан е една от главните планини в Китай.

[13] Ян Куисон ”Кратък разбор на финансовата помощ на Москва, давана на Китайската комунистическа партия от 1920 до 1940 г. (1)”, No. 27, Интернет издание на 21 Century (30 юни 2004). http://www.cuhk.edu.hk/ics/21c/supplem/essay/040313a.htm (на китайски). Авторът Ян Куисон е изследовател на съвременната история в Китайската академия по социални науки. Понастоящем е професор в отдела по история в Пекинския университет и помощник-професор в Източния китайски университет.

[14] „Северната експедиция” е военна кампания, ръководена от Чиан Кай-Шек през 1927 г. с цел обединението на Китай под ръководството на КМТ и прекратяване владичеството на местните земевладелци. По време на северната експедиция ККП е в съюз с КМТ.

[15] Революционното движение по време на съюза на ККП и КМТ, белязано със Северната експедиция.

[16] Сун Ят-сен (1866-1925), основател на съвременен Китай.

[17] Националната революционна армия, контролирана от КМТ, е националната армия на КНР. През периода на съюза ККП-КМТ тя включва членове, които се присъединяват към съюза.

[18] На 12 април 1927 г. КМТ, водена от Чиан Кай-Шек, започва военна операция срещу ККП в Шанхай и много други градове. От 5000 до 6000 членове на ККП са пленени и много от тях са убити в Шанхай между 12 април и края на 1927 г.

[19] Планината Джинганшан се счита за първата селска революционна база на ККП и е наричана „люлката на Червената армия”.

[20] Битките Лиаошъ-Шенян, Пекин-Тянджин и Хуай-Хай са трите главни боя между ККП и КМТ от септември 1948 г. до януари 1949 г., които довеждат до унищожаването на голяма част от батальоните на КМТ. В трите битки са дадени милиони човешки жертви.

[21] Лин Биао (1907-1971), един от главните лидери на ККП, подчинен на Мао Цзедун като член на Политбюро, вицепремиер (1958 г.) и министър на отбраната (1959 г.). Лин се чита за архитекта на Великата културна революция. Лин е определен за приемник на Мао през 1966 г., но губи благосклонността му през 1970 г. Предусещайки падението си, Лин се опитва да избяга в СССР след разкриването на заговора. По време на полета обаче самолетът му се разбива във Вътрешна Монголия и той умира.

[22] Цу Циубай (1899-1935), е един от ранните лидери и известни леви писатели. Той е пленен от КМТ на 23 февруари 1935 г. и умира на 18 юни същата година.

[23] „Трите представи” е първоначално спомената в речта на Дзян Дзъмин през февруари 2000 г. Според доктрината на произведението, партията винаги трябва да представлява тенденцията на развитие на напредналите китайски производителни сили, ориентацията на напредналата китайска култура и основните интереси на преобладаващата част от китайското общество.

[24] Джан Боджун (1895-1969) е един от съоснователите на Китайската демократична лига, демократична партия в Китай. Той е класифициран като дясноориентиран номер 1 през 1957 г. от Мао Цзедун и е един от малкото „десни”, които не са отстранени след Културната революция.

[25] Луо Лонджъ (1898-1965) е един от съоснователите на Китайската демократична лига, демократична партия в Китай. Той е класифициран като дясноориентиран номер 1 през 1957 г. от Мао Цзедун и е един от малкото „десни”, които не са обезщетени след Културната революция.

[26] Пу Йи, манджурско име Аисин Гиоро (1906–1967), последният император (1908–1912) на Китай, управлявал под името Хсуан Т’ун. След абдикирането от престола, новото републиканско правителство му дава голяма държавна пенсия и му позволява да живее в Забранения град в Пекин до 1924 г. След 1925 г. той живее в японската концесия в Тианджин. През 1934 г., царувайки под името К’ан Тъ, той става император на щата Манчукуо, или Манджурия. Пленен е от руснаците през 1945 г., които го държат като затворник. През 1946 г. Пу Йи свидетелства на делото за Токийските военни престъпления, че е бил неволен инструмент в ръцете на японските военни, противно на техните твърдения, че е бил инструмент на Манджурския стремеж за самоопределение.През 1950 г. е предаден на китайските комунисти и е затворен в Шенян до 1959 г., когато Мао Цзедун му дава амнистия.

[27] От „Още няколко думи” на Цу Циубай от 23 май 1935 г. преди смъртта му на 18 юни 1935 г.

[28] Джан Уентиан (1900-1976), важен лидер на ККП от 30-те години. Заместник-външен министър на Китай от 1954 г. до 1960 г., преследван до смърт през 1976 г. по време на Културната революция. Случаят му е повдигнат отново през август 1979 г.

[29] Последният от десетте генерални секретари на ККП, който е отстранен поради несъгласие за използване на сила при студентските демонстрации на площад Тянанмън през 1989 г.

[30] Джан Гуотао (1897-1979), един от основателите на ККП. Изгонен от ККП през април 1938 г. Заминава за Тайван през ноември 1948 г. и за Хонг Конг през 1949 г. Емигрира в Канада през 1968 г.

[31] „Бандата на четиримата” е формирана от съпругата на Мао Цзедун - Дзян Чин (1913-1991), служителя от Шанхайския пропаганден отдел Джан Чунциао (1917-1991), литературния критик Яо Уенян (1931 г.) и шанхайския охранител на сигурността Уан Хонуен (1935-1992). Те се издигат във властта по време на Културната революция (1966-1976) и водят китайската политика през първите години на 70-те.


1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   42


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница