Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад



страница10/41
Дата22.07.2016
Размер3.48 Mb.
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   41

II. Реформиране на индустрията и търговията – елиминиране на капиталистическата класа

Местната капиталистическа класа, тази, която притежаваше капиталовложения и живееше в големите и средните градове, също бе обречена на унищожение при управлението на ККП. Докато реформираше китайската индустрия и търговия ККП заявяваше, че капиталистическата класа и работническата класа се различават по същество: първата е експлоатираща, а втората е неексплоатираща класа. По тази логика капиталистическата класа е родена, за да експлоатира и няма да спре, докато не загине; като такава тя може да бъде само унищожена, но не и реформирана. При това условие ККП използва убийството, както и промиването на мозъци, за да трансформира капиталисти и търговци. Капиталистите преуспяваха само когато бяха на страната на правителството; в противоположен случай - изчезваха. Който предадеше авоарите си на държавата и подкрепеше ККП се считаше за незначителен проблем. Но от друга страна, който покажеше несъгласие или се оплачеше от политиката на ККП биваше заклеймен като реакционер и се вземаше на прицел от драконовската диктатура на партията.


В последвалия период на терористично влияние по време на тези реформи, всички капиталисти и собственици на частен бизнес предадоха своите авоари. Много от тях не можаха да понесат това унижение и се самоубиха. Чен И, тогавашен кмет на Шанхай, питал ежедневно: “Колко са парашутистите днес?”, имайки предвид капиталистите, които са се самоубили, скачайки от покривите на сградите през този ден. По този начин ККП бързо се справя с частната собственост в Китай.
Докато изпълнява програмите си за поземлена и бизнес реформи, ККП започва много и масирани кампании за преследване на китайския народ. Те включват: потискане на “контрареволюционерите”, идеологически преобразователни кампании, чистка на анти-ККП кликата, оглавявана от Гао Ганг и Рао Шуши и разследване на “антиреволюционната” групировка на Ху Фенг. [3] От 1951 до 1952 г. ККП инициира движения, наречени “Три антикампании” и “Пет антикампании”, с цел да елиминира корупцията, разхищаването и бюрокрацията в партията, държавата, армията и масовите организации. В действителност обаче ККП използва тези движения, за да взема на прицел и да преследва безброй невинни хора.
Имайки цялостен контрол върху държавните ресурси, ККП ги оползотворява напълно, съвместно с партийните комитети, техните филиали и подфилиали, при всяко политическо движение.
******************

III. Унищожаване на религиите и популярните групи

Друга жестокост, която ККП извършва след създаването на Китайската народна република, е бруталното потъпкване на религията и пълната забрана на всички неправителствени организации. През 1950 г. ККП инструктира местните власти за управление да забранят всички неофициални вероизповедания и секти. ККП заявява, че тези “феодални” подмолни групировки са само инструменти в ръцете на земевладелци, богаташи, реакционери и специални агенти на КМТ, слагайки ги с това в групата на враговете на партията. В тази общонародна кампания държавата мобилизира доверените си класи, за да разкрива и преследва членове на различни религиозни групи. Правителствени органи на различни нива директно са въвлечени в разформироването на такива “суеверни групировки” като християни, католици, таоисти и будисти. ККП нарежда на всички членове на тези църкви, храмове и религиозни фракции да се регистрират в държавните бюра и да се разкаят за своята неофициална дейност. Ако не направят това - следват сурови наказания. През 1951 г. правителството спуска официална наредба, която заплашва с доживотен затвор и смъртна присъда тези, които продължат своята дейност като неофициални организации.


Този ход подлага на преследване голям брой добросърдечни и миролюбиви вярващи. Непълна статистика посочва, че през 1950 г. ККП преследва, включително до смърт, над три милиона религиозни вярващи и членове на тайни секти. Партията извършва обиски в почти всички домове в страната, като подлага на разпит всеки и разбива статуите на Бога на кухнята, който е почитан традиционно от китайските селяни. Екзекуциите затвърждават посланието на ККП, че комунистическата идеология е единствената законна идеология и единствената законна вяра. Скоро след това се появява и понятието “патриотични” вярващи, които са единствените облагодетелствани от закрилата на Конституцията на страната. В действителност независимо в каква религия вярва човек, критерият е един: да се следват нарежданията на ККП и да се признае, че ККП е над всички религии. Така, ако сте християнин, ККП е Богът на християнския Бог. Ако сте будист, ККП е Буда-та на Буда. Ако сте мюсюлманин, ККП е Аллах-ът на Аллах. А, когато ставаше дума за живия Буда в Тибетския будизъм, ККП ще се намеси и ще избере кой да бъде този жив Буда. По същество ККП не ви дава друг избор, освен да казвате и правите това, което тя изисква от вас да казвате и правите. Всички вярващи бяха принудени да осъществяват целите на ККП, поддържайки собствената си вяра само на думи. Неизпълнението на това ги прави обект на репресии и диктатура от страна на партията.
Двайсет хиляди християни правят проучване сред общо 560 000 християни в домашни църкви на 207 града от 22 провинции на Китай. То установява, че 130 000 от посетителите на домашните църкви са под държавно наблюдение. До 1957 г. ККП избива над 11 000 религиозни привърженици, като произволно арестува и изнудва за пари много повече. С унищожаване на земевладелската и капиталистическата класа, и преследване на голям брой богопочитащи и миролюбиви хора, ККП разчиства пътя за превръщането на комунизма в най-всеобхватната религия на Китай.
******************

IV. Антидясното движение – промиване на мозъци в национален мащаб

През 1956 г. група унгарски интелектуалци сформират Кръга на Петьофи, който критикува унгарското правителство и участва във форуми и дебати. Тази група разпалва общонародна революция в Унгария, която бива потушена от Съветската армия. Това дава идея на Мао Цзедун. През 1957 г. той призовава китайските интелектуалци и останалите антикомунисти да “помогнат на ККП да се коригира”. Този ход, известен като “Движението на стоте цвята” следва лозунга “нека сто цвята да цъфтят и сто школи на мисълта да се състезават”. Неговата цел е да примами “антипартийните елементи сред народа”. В писмото си до местните партийни секретари през 1957 г., Мао Цзедун говори за своето намерение да “изведе змиите от дупките им”, като ги остави да изкажат свободно мнението си как да се помогне на ККП да коригира себе си.


Лозунги насърчават хората да изказват открито мнението си и обещават да няма репресивни мерки – партията “няма да е дребнава и да връзва кусури, няма да удря с пръчката, няма да обижда и да заклеймява, и няма да търси отговорност след това”. Въпреки това по-късно ККП започва “антидясното движение", обявявайки 540 000 души от осмелилите се да изкажат мнение за “десни”. 270 000 от тях загубват държавните си постове, а 230 000 са заклеймени като “средно десни” или “антисоциалистически елементи”. Мао Цзедунските политически трикове за преследване на хора включват: подмамване на хората с различно мнение да го изказват; осъждане на хора без подобаващ съдебен процес; под претекст да спасява хора, докато в действителност безмилостно ги атакува.
Какви всъщност бяха “реакционните думи”, които докараха на много десни и антикомунисти почти 30-годишно изгнание в най-отдалечените краища на страната? Тези “три главни реакционни теории”, превърнали се по това време в мишена на интензивни нападки, се състоят от няколко речи на Луо Лонгджи, Джанг Воджун и Чу Анпинг. Внимателното разглеждане на това, което те казват и предлагат, говори, че техните желания са били доста доброжелателни.
Луо предлага да се сформира обединена комисия от ККП и различните “демократични” партии, за да се разследват отклоненията в “Трите антикампании”, “Петте антикампании” и движенията за прочистване от реакционерите. Самият Министерски Съвет често предоставя материали на Политическия консултативен комитет и Народното събрание за наблюдение и оценка, а Джанг прави предложение Политическия консултативен комитет и Народното събрание да бъдат включени във вземането на решенията.
Предложението на Чу се състои в това, че понеже има хора извън ККП, които също имат добри идеи, увереност в себе си и чувство за отговорност, няма нужда да се назначават членове на ККП за ръководители на всички работнически подразделения или на техните колективи, независимо от големината им. Също така няма нужда всичко важно или второстепенно да бъде изпълнено по начина, по който членовете на ККП предлагат. И тримата изразяват готовността си да следват ККП и никое от техните предложения не излиза извън границите на известните думи на писателя и критик Лу Шин (1881 г. – 1936 г.): “Учителю мой, дрехата ви е станала мръсна. Моля, свалете я, аз ще я изпера за Вас”. Техните думи, както и думите на Лу Шин, изразяват послушание, подчинение и почит.
Никой от порицаните “десни” не предлага ККП да бъде свалена от власт; всичко което те казват е градивна критика. Въпреки това точно заради тези предложения десетки хиляди хора загубват свободата си. Следват допълнителни кампании като “доверяване на ККП”, “изкореняване поддръжниците на твърдата политика”, движението на “Трите нови анти”, изпращане на интелектуалци в отдалечените райони на принудителен труд и залавяне на десните, пропуснати първия път. Всеки, който прояви разногласие с ръководителя на работното си място е заклеймен, че е срещу ККП. Партията ги подлага на непрестанна критика или ги изпраща в трудово-възпитателни лагери. Понякога премества цели семейства в отдалечени райони или лишава децата им от правото да отидат в колеж или в армията. Не им разрешава да кандидатстват за работа в областта, където живеят. Семействата губят правото си на сигурна работа и обществено здравеопазване. Те са зачислявани в категорията на фермерите, превръщани в парии дори сред класата на второкачествените граждани.
След преследването на интелектуалците, някои от високообразованите лица развиват двуличен характер. Те следват отблизо “Червеното Слънце” и се превръщат в “назначените интелектуалци” на ККП, които правят и казват това, което ККП изисква. Други се дистанцират от политиката. Оттогава насам китайските интелектуалци, които се предполага, че имат чувство на отговорност към нацията, са принудени да мълчат.
******************

1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   41


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница