Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад



страница11/41
Дата22.07.2016
Размер3.48 Mb.
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   41

V. Великият скок - сътворяване на лъжи, за да се изпита предаността на хората

След антидясното движение, Китай започва да изпитва страх от обективната реалност. Всеки е бил въвлечен в слушане на лъжи, съчиняване на лъжи, измисляне на неверни случаи, отбягване и укриване на истината чрез лъжа и слухове. Великият Скок беше общонационално упражнение за надлъгване. Хората от цялата страна, под направлението на злия призрак на ККП, извършиха многобройни абсурдни дела. И двете страни - лъжци и излъгани, бяха измамени. В тази кампания на лъжи и абсурдни действия, ККП имплантира своята яростна, пагубна енергия в съзнанията на интелектуалците. По това време много хора пяха песента, насърчаваща Великия Скок: “Аз съм Великият Емералдов Император, аз съм Драконът Цар, аз мога да преместя планини и реки, ето аз идвам.” Политически задачи като “да се достигне повсеместно производство на зърно от 75 000 кг от хектар”, “да се удвои производството на стомана” и “да се надмине Великобритания за 10 години и САЩ за 15 години”, се спускаха година след година. Последствията от тях бяха общонационален глад, който отне живота на милиони хора.


По време на Лушанският пленум през 1959 г., виждането на всички участници съвпада с мнението на генерал Пинг Дихюай [4], че Великият Скок, иницииран от Мао Цзедун, е безразсъдство. Независимо от това, никой не смее да каже нищо. Решението дали да се подкрепи политиката на Мао маркира линията между лоялността и предателството или с други думи, между живота и смъртта. В древната история, в която Жао Гао [5] твърди, че еленът е кон, той добре знае разликата между елен и кон, но го прави нарочно, за да провери и контролира мнението на хората. Резултатът от Лушанския пленум е, че генерал Пинг Дихюай е принуден да подпише резолюция, с която се самокритикува и самоизключва от централното управление. По подобен начин в последните години на Културната революция, Дън Сяопин е принуден да гарантира, че никога няма да подава апелационни жалби срещу решенията на правителството да го отстрани от постовете му.
Хората обикновено си извличат поуки от минали уроци и трупат опит. Но ККП цензурира средствата за масова информация, лишавайки хората от възможността да си извадят поуки от грешките на политиката на китайското правителство. Това оказва влияние върху съзнанието на хората, снижавайки способността им за критично мислене. При последните партийни кампании, всяко поколение слуша мнението само на партията и няма понятие от противоположни начини на мислене. В резултат на това новите движения се преценяват само въз основа на силно ограничените знания от историята. Така ККП разчита на цензурата да държи хората невежи, за да прокарва своята насилствена идеология.
******************

VI. Великата Културна революция – преобръщане на света с главата надолу

Не може да се разисква обсебването на Китай от злия призрак на ККП, без да се спомене за Великата културна революция. През 1966 г. нова вълна на насилие залива Китай; червеният терор загубва контрол над себе си и покрива всяко кътче на страната. Писателят Чин Му описва Културната революция с мрачни краски:


“Това беше наистина явна катастрофа: [ККП] хвърли в затворите милиони хора заради връзката им с [взет на прицел] член от семейството им, отне живота на други милиони, разби семейства, направи от децата хулигани и подлеци, изгори книги, събори древни сгради и унищожи надгробните плочи на древни мъдреци, извършвайки всевъзможни престъпления в името на революцията”.
Данни сочат, че броят на неестествените смъртни случаи в Китай по време на Културната революция достига 7.73 милиона
Хората смятат погрешно, че насилието и кръвопролитията по време на Великата културна революция станаха най-вече по време на размирните движения, и че Червената Охрана, и революционерите, извършиха кланетата. Но хиляди, официално публикувани китайски годишни отчети по райони, показват, че най-много неестествени смъртни случаи има не през 1966 г., когато Червената Охрана контролираше повечето държавни организации, нито през 1967 г., когато революционерите се сражаваха с различните групи, използвайки военно оръжие, а през 1968 г., когато Мао си възвърна властта, посредством “революционните комитети”. Убийците в тези позорни случаи често бяха офицери и войници от армията, въоръжени милиционери и членове на ККП от всички нива на правителството.
Следващите примери илюстрират как насилието по време на Културната революция идваше от политиката на ККП и китайското правителство, а не от разюзданото, екстремистко поведение на Червената Охрана. Партията прикриваше както своята директна намеса в кампанията, така и нарежданията си, дадени от партийни лидери и правителствени лица.
През август 1966 г. Червената Охрана изсели в селата жители на Пекин, които бяха категоризирани в миналите кампании като “земевладелци, заможни фермери, реакционери, зли елементи и десни”. Непълна официална статистика показва, че 33 695 дома са обискирани и 85 196 жители на Пекин са изселени от града в селата, откъдето произхождат родовете им. Червената Охрана бе повсеместния изпълнител на тази политика, изселвайки над 400 000 градски жители в селата.
Всъщност ККП планува кампанията на изселване дори преди Великата културна революция. Предишният кмет на Пекин Пенг Джен, заявява, че жителите на Пекин трябва да са идеологически чисти като “витрини и кристали”, имайки предвид, че жители с лоша политическа категоризация (тоест те или техни родители да са заклеймени като “земевладелци, заможни фермери, реакционери, зли елементи и десни”) ще бъдат изселени от столицата. През май 1966 г. Мао нарежда на своите подчинени да “закрилят столицата” и създава столична работна група, ръководена от Ие Джианинг, Янг Ченгу и Шие Фуджи. Една от задачите на тази група е да използва полицията, за да изсели жителите на Пекин с лоша политическа категоризация.
Тези данни помагат да се разбере защо правителството и полицейските отдели не се намесиха, а по-скоро подкрепиха Червената Охрана в претърсването на домовете и изселването на повече от два процента от жителите на Пекин. Министърът на обществената сигурност Шие Фуджи изиска полицията да не се намесва в действията на Червената Охрана и да я снабдява с информация и съвети. Червената Охрана просто бе използвана от партията за изпълнение на заплануваните действия. Организациите на Червената Охрана бяха структурирани под директното нареждане на партийни ръководители. Много новини, идващи от Червената Охрана, биваха проверявани и публикувани от Държавния Съвет. Въпреки подкрепата от Червената Охрана, в края на 1966 г. ККП заклейми членовете й като контрареволюционери и ги хвърли в затворите.
В провинцията изселените пекинските жители с лоша политическа категоризация се сблъскаха с още по-голямо преследване. На 26 август 1966 г. нареждане на Шие Фуджи е спуснато до участъка на полицейското управление в Дашинг. Той иска местната полицията да подпомага Червената Охрана с информация и помощ при нахлуванията и претърсването на домовете на “петте черни класи”.
Позорното „Клане в Дашинг” [6] започва директно с нарежданията в полицейския участък; организаторите са директорът и партийният секретар на полицейския участък, а убийците са повечето милиционери, които не пощадяват дори и децата.
Заради “добро държане” по време на избиването много хора са приети за членове на ККП. Според непълна статистика за провинцията Гуангши, в избиването са въвлечени около 50 000 членове на ККП. 9000 от тях са приети в партията след като са извършили убийство. Други над 20 000 извършват убийство след приемането им, а над 19 000 от останалите партийни членове са свързани по един или друг с убийства.
Класовата теория по време на Великата културна революция се прилага и при побоищата. Лошите го заслужават, ако са бити от добрите. Достойно бе един лош да бие друг лош. Недоразумение бе един добър да бие друг добър. Тази теория, измислена от Мао, се разпространи широко сред революционните движения. Насилия и кръвопролития бяха широкоразпространени в резултат на мисленето, че враговете на класовата борба заслужават всякакво насилие.
От 13 август до 7 октомври 1967 г. милиционери от областта Дао на провинция Хунан избиват членове на организацията “Шианджианг вятър и гръм” и “петте черни класи”. Избиването продължава 66 дни; убити са 4519 души от 2778 дома в 468 общини от 36 окръга на 10 области. Общо 9093 души са убити в района, 38 процента от които са от “петте черни класи”, а 44 процента са деца на хората от “петте черни класи”. Най-възрастният убит е на 78 години, а най-младият – бебе на 10 дни.
Това е само един случай в малък район по време на Културната революция. Във Вътрешна Монголия (област в Китай), след учредяването на “революционен комитет” в началото на 1968 г., движението за очистване на класите срещу “Вътрешната народна партия” избива над 350 000 души. През 1968 г. десетки хиляди от провинция Гуангши участват в масовото клане на “Организация 442”, избивайки 110 000 души.
Такива случаи показват, че тези мащабни действия на насилствено избиване по време на Културната революция произлизат от директните подстрекателства и заповеди на лидерите на ККП, които употребяват и разрешават да се прилага насилие, за да се преследват и убиват граждани.
Ако по време на поземлената реформа ККП използва селяните за свалянето на земевладелците и завземането на земята, а по време на индустриалната и търговската реформа използва работническата класа, за да свали капиталистите и да завземе собствеността им, при антидясното движение партията елиминира всички интелектуалци с противоположни виждания; тази борба показа, че никоя от класите не бе в безопасност по време на Културната революция. Дори и да сте от работническата класа или да сте селянин, използван от партията, ако гледната ви точка се различава от тази на ККП, животът ви ще е в опасност. Тогава в края на краищата, за какво бе всичко това?
Целта бе да се установи комунизъм като единствена, всеобхващаща, безусловно управляваща религия в цялата страна, контролираща не само телата, но и съзнанията на хората.
Културната революция издигна до кулминация култа към ККП и личността на Мао. Теорията на Мао трябваше да се наложи като доминираща във всичко - вижданията на един човек трябваше да се насадят в съзнанията на десетки милиона хора. Нещо, което е уникално за Великата културна революция е, че тя не класифицира какво не може да се прави. Вместо това набляга на “какво може да се прави и как да се направи. Нищо извън рамките на това, не може да се прави или даже да се помисли”.
По време на Културната революция всеки в страната изпълняваше религиозно подобен ритуал: “питай за инструкции сутринта и докладвай вечерта”. Всеки ден: изпращайте уважителни поздравления на Председателят Мао по няколко пъти, пожелавайки му безгранично дълголетие. Почти всеки грамотен човек беше писал изявления за самокритика и рапортуване на мислите си. Цитати на Мао като: “води жестока борба с всяка една мисъл на егоизъм” и “изпълнявай нарежданията, независимо дали разбираш целите; тях ще ги схванеш в процеса на изпълнението“, бяха повтаряни многократно.
Само един “Бог” (Мао) се разрешаваше да се почита; само един вид книги (на Мао) се разрешаваше да се четат. Това се разгърна така бързо и до такава степен, че хората не можеха да си вземат храна в столовете, ако не декламираха цитатите на Мао или не отправяха поздрави към Мао. Когато се пазаруваше, пътуваше се в автобус и дори, когато се говореше по телефона, трябваше да се издекламира цитат от Мао, даже да бе неуместен. Хората правеха това фанатично или цинично, като всеки беше под контрола на злия призрак. Лъжи, толериране на лъжи и разчитане на лъжи се превърна в част от живота на китайския народ.
******************

1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   41


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница