Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад
Част 4: Китайската комунистическа партия се противопоставя на природата
Изтегляне 3.48 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Предисловие
- I. На борба срещу хората, да елиминираме хуманността
- Злото, което надминава Законът за взаимо-зараждане и взаимо-потискане
Част 4: Китайската комунистическа партия се противопоставя на природатаThe Epoch Times 14 декември 2004г. Това е четвъртият от Девет Коментара за ККП /Nine Commentaries on the Communist Party/ ПредисловиеК Плакат, показващ Червената Охрана, която извършва побои, унищожава частна собственост и нахълтва по домовете. Лозунгът на картината гласи: “Унищожи стария свят; изграждай нов свят”. итайците обръщат сериозно внимание на “Тао”, още известен като “Пътят”. В антични времена, когато императорът е безмилостен, бил наричан “обезумял властелин с липсващ Тао”. Поведение, несъобразено със стандартите на “Тао и добродетел” е наричано “отклоняване от Пътя”. Дори и селяните издигаха плакати, гласящи: “Постигни Пътя в името на Небето”. Лао Дзъ [1] казва: “Има нещо тайнствено и цялостно, съществуващо преди Небето и Земята. Безмълвно, безформено, завършено и неизменно. Живеещо вечно, навсякъде и в съвършенство, то е майката на всички неща. Аз не зная името му; аз го наричам Пътя”. Това предполага светът да е направен от Тао. В последните сто години, внезапната агресия на комунистическия призрак създаде сила, противопоставяща се на природата и човечността, причиняваща невероятни болки и агония, които тласнаха човешката цивилизация до ръба на унищожението. Нейното насилие, отклоняващо се от Тао, е срещу света, и е извънредно зла сила срещу природата. “Човек следва Земята, Земята следва Небето, Небето следва Тао и Тао следва това, което е естествено” [2]. В древен Китай хората вярваха в подчиняване, хармонизиране и съвместно съществуване с природното. Тао на Вселената не се променя. Вселената се движи систематично в съгласие с Тао. Земята следва промените в природата, така тя има четири годишни времена. Ако следва реда на Вселената и Земята, човечеството ще се радва на хармоничен живот на признателност и блаженство. Затова китайците ценят “благоприятното време, местоположение и хармонията с природата” [3]. За тях всичко се подчинява на тази представа – астрономията, географията, календарната система, медицината, литературата и дори структурата на обществото. Комунистическата партия прокарва тезата, че “човешките същества определено ще победят във борбата с природата” и “философията за класовата борба е в сърцевината на тази борба”. Те не се подчиняват на Небето и Земята. Мао Цзедун казва: “Наслаждавайте се на борбата с Небето максимално, наслаждавайте се на борбата със Земята максимално, наслаждавайте се на борбата с хуманността максимално”. Комунистическата партия може да се наслаждава на всичките тези борби, но хората страдат извънредно много от тези конфликти. ****************** I. На борба срещу хората, да елиминираме хуманносттаРазмяната на правилното с грешното елиминира хуманносттаЧовек трябва да живее първо в съответствие с природата и после в съответствие с обществото. “Когато се раждат, човеците са природно добри” [4] и “Състраданието е характерно за всички хора” [3], са сред множеството ръководни принципи, които хората донасят със себе си при раждането, принципи, които им позволяват да разграничават правилното от грешното. В противоположност на това ККП вярва, че човешките същества са като животни, като машини. Буржоазията и пролетариатът са само едни материални сили. Маркс казва: “Една материална сила може да се събори само с друга материална сила”. Той вярва, че цялата човешка история не е нищо повече от непрекъсната еволюция на човешката природа и че човешката природа всъщност е класовата природа. Той вярва също, че няма нищо вродено и всичко е резултат от влиянието на околната среда. Маркс смята, че човешкия род са “социални същества” във всички обстоятелства и не е съгласен с предположението на Фойербах за “естествените същества”. Маркс казва: “Теорията също се превръща в материална сила в момента, в който завладява масите”. [5] Ленин вярва, че марксизма не може да се зароди естествено сред пролетариата, а трябва да се разпали отвън. Той полага големи усилия, но не успява да накара работниците да се пренасочат от своята икономическа борба към политическата борба, която директно цели завземане на властта. Така Ленин залага надеждите си на “Теорията за условния рефлекс”, развита от Иван Петрович Павлов, носител на Нобелова награда. Ленин казва, че тази теория е от важно значение за пролетариата по цял свят. Троцки [6] дори самомнително се надява, че условният рефлекс би могъл да промени човек не само психологически, но и физиологически по начин, по който кучето слюноотделя, когато чуе звънеца за обяд. Той очаквал, че войниците, които чуват изстрели ще се променят, като станат по-смели и отдадат живота си за комунистическата партия. От древни времена хората са вярвали, че възнагражденията са в резултат на положени усилия. Посредством усилен труд човек придобива заможен живот. Хората презират лентяйството и вярват, че наличието на придобивки без усилия е безнравствено. Комунизмът се разпространи в Китай като напаст и под насърчаването на ККП обществените банди и незаетата работна ръка ограбиха частната собственост, и тероризираха хората. И това стана открито, съобразно разпоредбите на закона. Всеки знае, че е добре да се уважават възрастните и да се полагат грижи за децата; лошо е, ако не се зачитат възрастни и учители. Древното конфуцианско учение е имало две части: Шиао Шие (Начално Учение) и Да Шие (Напреднало Учение). Шиао Шие се е получавало преди да се навършат 15 години и в него основно се е наблягало на култура, народно здраве, поведение в обществото и реч. Да Шие е поставяло ударение на въздържанието и придобиването на знания. По време на кампаниите на ККП, ученията на Лин Бияо [7] и Конфуций бяха разкритикувани; партията заличи всички високонравствени учения от учебните програми на младите поколения. Има древна поговорка: “Един ден като мой учител и ще го уважавам като баща цял живот“. На 5 август 1966 г. студентки принуждават насила Биян Джонгиюн, преподавателка в Женския полувисш институт на пекинския педагогически университет, да ходи по улицата с идиотска шапка и дрехи с петна от черно мастило, барабанейки по кофа за смет. Преподавателката е принудена да закачи черна дъска на врата си под тежестта на която коленичи, залята е с вряла вода и е пребита до смърт с тояга, със забити по нея пирони. Директорката на полувисшия институт към пекинския университет е принудена от студенти да барабани по счупен леген и да крещи “Аз съм лош елемент”. Отрязват й косата, за да я унижат и я бият по главата докато от нея започнало да тече кръв; директорката паднала почти в несвяст на земята, опитвайки се да изпълзи. Всеки смята, че чистотата е добро, а мърсотията - лошо. ККП насърчава: “Имай кал навсякъде по тялото си, както и мазолести длани от тежкия физически труд”. Партията смята за добро, че твоите “ръцете са черни и краката са лепкави от кравешки тор”. Според тях тези хора имат най-висшите нравствени стандарти, те трябва да отидат в университет, да станат членове на партията, да бъдат повишени, като на края се превърнат в непорочните комунистически приемници на ККП. Човечеството върви напред, защото натрупва знание, но при ККП придобиването на знание се счита за лошо. Интелектуалците бяха причислени към долнокачествената девета категория – по скалата от едно до девет. На интелектуалците се казваше да се учат от неграмотните, преди да започнат нов живот те трябваше отново да бъда образовани и преквалифицирани от бедни фермери. За да се извърши преобразованието на лектори от Университета Цинхуа, те бяха изпратени в изгнание на остров Карп в Нанчанг, провинция Джиангши. Болестта шистосомиазис [8] беше доста разпространена в този район, така че дори трудовия лагер, който първоначално се намираше там, трябваше да бъде преместен. Лекторите се заразяваха веднага щом се докосваха до речната вода, развиваха цироза и губеха способността си да работят и да живеят. Под подстрекателството на бившия китайски премиер Джоу Енлай, комунистическата партия на Камбоджа (Червените Кхмери) стигна до крайност в преследването на интелектуалците. Всеки, за който се е смятало, че има независимо мислене, е трябвало да бъде реформиран духовно и телесно. От 1975 до 1978 г. една четвърт от населението на Камбоджа е избито. Някои хора са убивани само, защото имат белег от носене на очила. След като комунистическата партия на Камбоджа побеждава през 1975 г., Пол Пот (неин лидер) започва установяването на социализъм – “рай в човешкото общество” – който проповядва общество без класи, без разлики между града и селото, без парично обръщение и без търговия. Като резултат, семейната структура бива разрушена и заместена с женски и мъжки трудови бригади. Те са принудени да работят и да се хранят заедно, да носят еднакви черни революционни или военни униформи. Съпрузите можели да се виждат само след разрешение и по един път в седмицата. Комунистическата партия претендира, че не се страхува от нищо, което идва от Небето и Земята. Тя напразно се надява да преобрази Небето и Земята и напълно отрича добродетелните елементи и сили във Вселената. Мао Цзедун пише като студент в Хунан: “Всички нации в историята са имали велики революции. С отмиването на старите неща и придаването им на нови краски, те донасят огромни промени в живота и смъртта. Същото е и с унищожаването на Вселената. Унищожаването на Вселената определено не е последното и унищожение тук ще бъде раждане там. Всички ние очакваме унищожаването на Вселената, защото при унищожаването на старата Вселена ние получаваме нова Вселена. Не е ли това по-добро от старата Вселена?!” Обичта е естествено чувство към съпрузи, деца, родители и приятели. Развиване на такива взаимоотношения е нещо нормално за човешкото общество. Посредством непрекъснати политически кампании ККП превърна хората във вълци или в още по-свирепи и жестоки животни. Древна поговорка гласи: “Тигърът никога не яде малките си, нищо, че е най-свирепото и кръвожадно животно”. Но при управлението на ККП стана нещо обикновено родители и деца, съпрузи и съпруги да издават тайните си, и има пълно непризнаване на интимни връзки. В начално училище на Пекин през 1960 г., докато приготвя правописен тест за учениците си, учителка непреднамерено слага заедно думите “социализъм” и “падане”. Учениците осведомяват служители на ККП за действието й, заради което тя е критикувана и изобличена. Момчетата от класа й бият шамари всеки ден на събрание пред всички. Дъщеря й се отказва от нея като майка. По време на събрания в класа, дъщерята винаги споменава за “новата ситуация в класовата борба” на майка си. Години след нещастния случай, работата на тази учителка е всекидневно почистване на училището и тоалетните. Хората, които минаха през Културната революция не трябва да забравят името на Джанг Джишин, която бе пратена в затвора само защото говореше истината и разкритикува Мао за провала му във Великия скок. Там полицаите многократно я изтезават, събличат я, връзват ръцете й отзад и я хвърлят в мъжките килии за групово гаврене, от което тя се умопобърква. Понеже се страхуват, че докато я екзекутират ще вика лозунги, преди екзекуцията й отрязват езика. Дори в последните години, при преследването на Фалун Гонг, ККП използва същите стари методи на подбуждане на омраза и подстрекаване на насилие. Комунистическата партия потиска добродетелната човешка природа, подстрекава, заговорничи и използва лошата страна на хората, за да укрепи управлението си. Кампания след кампания хората със съзнателно мислене са принудени да мълчат, поради страх от насилие. Комунистическият строй разруши напълно универсалните нравствени стандарти и преобърна изцяло понятията за добро и лошо, чест и срам, които се пазеха от човечеството в продължение на хилядолетия. Злото, което надминава Законът за взаимо-зараждане и взаимо-потисканеЛао Дзъ казва: “Целият свят знае какво е красиво, защото съществува грозното; И знае какво е доброжелателно, поради съществуването на жестокостта. Затова има и няма се генерират едно друго Трудно и лесно водят едно към друго. Дълго и късо се отразяват едно в друго. Високо и ниско се накланят едно към друго. Глас и звук се хармонизират един друг Предно и задно се допълват едно с друго.“ Казано просто, Законът за взаимо-зараждане и взаимо-потискане съществува в човешкия свят. Не само хората се разделят на добри и лоши, но доброто и лошото съжителстват заедно във всеки един човек. Дао Джи, идол на бандитите в древен Китай, казва на своите последователи: “Бандитите трябва да следват Пътя също”. Според него бандитът също трябва да бъде “почтен, храбър, справедлив, мъдър, и доброжелателен”. Това означава, че дори бандитът не може да своеволничи. Той също трябва да следва известни правила. Поглеждайки назад в историята на ККП можем да кажем, че тя е пълна с мошеничества и измамничества, без никой да се подчинява на каквито и да е правила и регулации. Така например, това което бандитите намират за най-голяма чест е “справедливостта”. Дори мястото, където разделят плячката, се нарича “зала на справедливостта за разделяне на плячка”. Но когато настане криза, другарите в ККП се излагат и винят един друг, и скалъпват лъжливи обвинения, за да се натопят един друг. Да вземем генерал Пинг Дехюей например. Мао Цзедун, който преди е бил фермер, знае добре, че е невъзможно да се произведе 130 000 джин [10] зърно от мю [11] и че всичко, което Пинг казва, е истина. Той също знае, че Пинг няма намерение да вземе властта му, да не говорим, че Пинг спасява живота му няколко пъти, когато е главнокомандващ на 20 000 души, с които воюва сам срещу 200 000-те групи на Ху Зонгнан по време на войната ККП-КМТ. Въпреки това още докато Пинг изказал несъгласието си с Мао той избухнал яростно и хвърлил в боклука написаната от самия него поема за възхвала на Пинг – “Кой има смелостта да язди на кон и да стои най-отпред със сабя – само нашият генерал Пинг!”. Мао твърдо решил да го убие, независимо от великодушното другарство, спасило живота му. ККП по-скоро убива брутално, отколкото да управлява с доброжелателна политика; тя преследва собствените си членове и е въвлечена във вътрешни борби в презрението й към другарство и лична лоялност; тя заменя неизгодно територията на Китай, показвайки се нечестива като мерзавец; превръща себе си във враг на почтената вяра и изповедание, не показва далновидност и мъдрост; непрекъснато предприема антинародни кампании, което противоречи на това, как един мъдър човек би управлявал една страна. Накрая ККП отиде толкова далеч, че изостави дори основните изисквания за “Бандитите трябва да следват Пътя също”. Нейната злина отиде далеч отвъд Закона за взаимо-зараждане и взаимо-потискане на Вселената. ККП изцяло се опълчи срещу природата и хуманността, с цел да размени критериите за добро и зло, и да събори закона на Вселената. Нейната необуздана арогантност стигна зенита си и съдбата й е обречена на гибел. ****************** Изтегляне 3.48 Mb. Сподели с приятели:
|
