Част 1: Какво е комунистическа партия?

Част 1: Какво е комунистическа партия?

The Epoch Times, 9 декември 2004 година

Въведение

П

Годината, считана от историците за началото на китайската съвременна епоха - 1894-а, отбелязва началото на прехода на Китай от традиция към модернизация. Китайската цивилизация претърпява четири главни епизода на предизвикателства и отговори на предизвикателствата. Първите три епизода включват нашествието на Английско-френските съюзнически войски в Пекин в началото на 1860 г., Китайско-японската война през 1894 г., и Руско-японската война в североизточен Китай през 1906 г. На тези три епизода на предизвикателства Китай отговаря с движението по узападняване, белязано с внасянето на модерни стоки и оръжия, институционни реформи - посредством Реформисткото движение от 1898 г., опит в края на късната династия Чинг да се установи конституционна власт, а по-късно и демократичната революция от 1911 г.

І. Разчитане на насилие и терор, за да се спечели и поддържа властта

“Комунистите презират да крият възгледите и целите си. Те открито заявяват, че целите им могат да бъдат постигнати единствено с насилствено отхвърляне на всички съществуващи социални условия.” Този цитат е взет от завършващия параграф на Комунистическия манифест, основен документ на комунистическата партия. Насилието е единственото средство, посредством което комунистическата партия е спечелила властта. Тази характерна черта се е предала на всички последвали форми на партията, възникнали след зараждането й.

Фактически, първата в света комунистическа партия, е създадена много години след смъртта на Карл Маркс. След Октомврийската революция през 1917 г., се ражда “Всерусийската комунистическа партия (Болшевики)”, (по-късно известна като “Комунистическа партия на Съветския съюз – КПСС). Партията се разраства посредством използване на насилие срещу “класовите врагове” и се е поддържала посредством насилието срещу партийни членове и обикновени хора, считани за предатели. По времето на Сталинските чистки през 1930 г., съветската комунистическа партия избива над 20 милиона от така наречените шпиони и предатели и тези, които за смятани за хора с различно мнение.
Китайската комунистическа партия (ККП) започва първо като филиал на съветската комунистическа партия в Третия комунистически интернационал. Затова тя естествено унаследява готовността да убива. По време на първата Комунистическо-куоминтангска гражданска война в Китай между 1927 и 1936 г. населението на провинцията Джиангши спада от над 20 милиона до около 10 милиона. Щетите, нанесени от употребата на насилие, могат да се видят и само от тези цифри.
Използването на насилие може да е неизбежно, когато се прави опит да се завземе политическа власт, но никога не е съществувал режим толкова жаден да убива както ККП, особено по време на иначе мирните периоди в китайската история. От 1949 г. броят на жертвите от насилието на ККП надвишава цялостния брой на жертвите от войните, водени между 1927 и 1949 г.
Показателен пример за използването на насилие от комунистическата партия, е подкрепата и на камбоджанските Червени Кхмери (Кхмер Руж). По времето на Кхмер Руж една четвърт от населението на Камбоджа, голяма част от него от китайски произход, е убито. Китай все още не позволява международната общност да изправи Кхмер Руж на съд, за да може да прикрива ролята на ККП в геноцида.
ККП има тесни връзки с някои от най-бруталните световни политически движения и режими. Освен Кхмер Руж, те включват комунистическите партии в Индонезия, Филипините, Малайзия, Виетнам, Бирма, Лаос и Непал – всичките, подкрепяни от ККП. Много от лидерите на тези комунистически партии са китайци; някои от тях и до ден днешен все още се укриват в Китай.
Други комунистически партии, базиращи се на идеологията на Мао, включват Южно-американската "Светъл път" и японската "Червена армия", чиито зверства са осъдени от световната общественост.
Една от теориите, използвана от комунистите, е социалния дарвинизъм. Комунистическата партия прилага дарвиновата между(вътре)-видова борба в човешките взаимоотношения и човешката история, отстоявайки, че класовата борба е единствената движеща сила за социално развитие. Така борбата става основна “вяра” на комунистическата партия, инструмент за завладяване и поддържане на политически контрол. Известните думи на Мао ясно издават тази логика за оцеляване на най-силните: “С 800 милиона хора, как ще се работи без борба?”
Друго от маоистките твърдения, е не по-малко известно: че Културната революция трябва да се провежда “всеки седем или осем години”. ККП е използвала многократно сила, за да сплаши китайците и да ги постави в подчинение. Всяка борба и движение е служило за упражняване на терор, така че в сърцата си китайците треперят; постепенно са заробени и поставени под контрола на ККП.
Днес тероризмът е станал главен враг на цивилизования и свободен свят. Упражняването на насилствен терор от ККП, благодарение на апарата на държавата, е по-голям по мащаб, съществува от по-отдавна и последствията му са по-опустошителни. Днес в ХХІ век, ние не трябва да забравяме тази наследствена черта на комунистическата партия, тъй като това, което партията е била, ще определи какво бъдеще може да има тя.
******************

Каталог: 9pingdownload -> bulgarian

Изтегляне 3.48 Mb.

Сподели с приятели: