Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад



страница21/41
Дата22.07.2016
Размер3.48 Mb.
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   41

Част 6: Как китайската комунистическа партия унищожи традиционната култура

The Epoch Times 20 декември 2004г.


Това е шестият от Деветте Коментара за ККП /Nine Commentaries on the Communist Party/

Предисловие

К


Плакат от кампанията „Критика към Лин Биао и Конфуций” ( AFP / Getty Images )
ултурата е душата на една нация. Този духовен фактор е толкова важен за човечеството, колкото са важни физическите фактори като раса и земя.
Културното развитие определя историята на еволюцията на една нация. Пълното разрушение на националната култура води до края на нацията. Счита се, че древните нации, създали велики цивилизации са изчезнали, когато са изчезнали техните култури, макар хората от съответната раса да са оцелявали. Китай е единствената държава в света чиято древна култура и цивилизация се е развивала и предавала без прекъсване повече от 5000 години. Унищожаването на традиционната й култура е непростимо престъпление.
Китайската култура, за която се вярва, че е предадена от Бог, започва с митовете за създаването на Небето и Земята от Пангу [1], създаването на човечеството от Нюуа [2], описването на стотици лечебни билки от Шенон [3] и изобретяването на китайските йероглифи от Канджйе. [4] „Човек трябва да следва Небето, Небето следва Дао и Дао следва природното”. [5] Даоистката мъдрост за единството на Небето и човечеството тече по вените на китайската култура. „Великото учение подпомага култивирането на добродетелта”. [6] Конфуций открива школа, за да обучава ученици преди повече от 2000 години и така предава на обществото конфуцианските идеали, представени от петте добродетели: доброта, праведност, благоприличие, мъдрост и преданост. През първи век будизмът на Сакямуни пътува на изток към Китай, поставяйки акцент върху състрадателността и спасението на всички същества. Китайската култура става все по-цялостна и задълбочена. Впоследствие конфуцианизмът, будизмът и даоизмът се превръщат в допълнителни вярвания на китайското общество и превръщат династията Танг (618 - 907 г. сл. Хр.) във връх на неговия просперитет и прослава, както е известно на всички на Земята.
Въпреки че в историята китайската нация е преживяла множество инвазии и нападения, китайската култура демонстрира голяма издръжливост и сила, и същността й се предава във времето без прекъсване. Единството на Небето и Земята представлява космологията на нашите прадеди. Общоизвестно е, че добротата се възнаграждава, а злото се наказва. Въпрос на елементарна добродетел е да не правиш на другите това, което не искаш да ти бъде направено на теб. Лоялността, уважението към родителите, достойнството и справедливостта формират социалните стандарти, а петте кардинални добродетели на Конфуций – доброта, праведност, благоприличие, мъдрост и преданост - полагат основите на обществения и личен морал. С тези принципи китайската култура въплъщава в себе си честност, доброта, хармония и толерантност. Обикновените китайски надгробни паметници показват уважение към „Небето, Земята, владетеля, родителите и учителя”. Това е културният израз на дълбоките китайски традиции, включващи преклонение пред Бог (Небето и Земята), предаността към родината (владетеля), семейните ценности (родителите) и респект към учителите. Традиционната китайска култура търси хармония между човека и Вселената и поставя ударение върху индивидуалната етика и морал. Тя се базира на вярванията в култивационните практики на конфуцианизма, будизма и даоизма, и осигурява на китайския народ толерантност, социален възход и опазване на човешкия морал, и праведните убеждения.
За разлика от закона, който предписва строги правила, културата действа като мек ограничител. Законът налага наказание след извършване на престъпление, докато културата, подхранвайки морала, предпазва от престъпления. Общественият морал на едно общество често е олицетворение на неговата култура.
В китайската история традиционната култура достига своя апогей по време на династията Танг. Този период съвпада с времето, когато Китай има най-голяма сила като държава. Науката също е напреднала и се радва на уникална почит сред всички народи. Учени от Европа, средния Изток и Япония идват да учат в Чан’ан, столицата на династията Танг. Държавите, граничещи с Китай, го приемат за свой феодален владетел. „Десетки хиляди държави идват да почетат Китай, макар понякога да се налага да им се превежда по няколко пъти и да изясняват последващите обичаи". [7]
След династията Чин (221-207 г. пр. Хр.) Китай често е населяван от малцинствени групи. Това се случва по време на династиите Суи ( 581-618 г. сл. Хр.), Танг (618-907 г. сл. Хр.), Юан (1271-1361 г. сл. Хр.) и Чин (1644-1911 г. сл. Хр.), и в други периоди, когато етническите малцинства създават собствени режими. Въпреки това почти всички етнически групи се „сливат” с китайския начин на живот. Това показва огромната приобщаваща сила на традиционната китайска култура. Както казва Конфуций: „(Следователно) ако хората отдалеч не са услужливи, приближете ги чрез култивиране на (своята) култура и добродетел”. [8]
След като взема властта през 1949 г. ККП отдава националните ресурси за разрушаване на традиционната китайска култура. Това нездраво намерение не идва от желанието за индустриализация, нито от обикновена наивност и преклонение пред западната цивилизация. По-скоро идва от вътрешното идеологическо противопоставяне на традиционната китайска култура на ККП. Следователно унищожението на китайската култура от ККП е планирано, добре организирано и систематично, подкрепено от употребата на насилие от държавата. От своето основаване ККП никога не е спирала да „революционизира” китайската култура в опита си да разруши напълно нейния дух.
Още по-неописуемо от унищожението на традиционната китайска култура е преднамерената злоупотреба и подмолна модификация на традиционната култура от ККП. Партията поставя ударение върху лошите части от китайската история; неща, които се случват, когато хората се отклоняват от традиционните ценности, като вътрешната борба за власт в кралската фамилия, използването на конспирация, налагането на диктатура и деспотизъм. Тя използва тези исторически примери, за да спомогне създаването на свой собствен набор от морални стандарти, начини на мислене и система за отчет. Правейки това ККП създава грешното впечатление, че „партийната култура” е всъщност продължение на традиционната китайска култура. ККП дори се възползва от антипатията, която някои имат към „партийната култура”, за да ги настрои още повече към отказ от автентичната китайска традиция.
Унищожението на традиционната китайска култура от ККП донася катастрофални последствия за Китай. Хората не само изгубват моралния си облик, но насилствено са им втълпени пагубните теории на ККП.
******************

1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   41


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница