II. Как комунистическата партия саботира традиционната култура?

II. Как комунистическата партия саботира традиционната култура?

Всичко, което прави ККП, е с политическа цел. За да вземе, задържи и консолидира своя деспотизъм, ККП трябва да замени човешката природа със злата природа на партията и традиционната китайска култура със своята партийна култура на „измами, поквареност и насилие”. Това унищожение и подмяна включва културните реликви, историческите места и древните книги, които са материални, както и нематериалните – традиционния възглед за морала, живота и света. Всички аспекти на живота на хората са замесени, включително техните действия, мисли и начин на живот. В същото време ККП разглежда незначителните и повърхностни културни проявления като „същността” и ги запазва, а после поставя тази „същност” като фасада. Партията поддържа външния образ на традицията, докато замества истинската традиция с партийна култура. След това мами хората и международната общественост с фасадата на „продължаваме и развиваме” китайската традиционна култура.

Едновременно потушаване на трите религии

Заради факта, че традиционната китайска култура се корени в конфуцианизма, будизма и даоизма, първата стъпка на ККП в унищожаването на традиционната китайска култура е да потисне проявленията на божествените принципи в човешкия свят, изличавайки трите религии, които им съответстват.

Всичките три религии – конфуцианизъм, будизъм и даоизъм, са унищожавани през различни исторически периоди. Вземете будизма за пример. Той е преживял четири главни кризи, исторически известни като: „Три Уу и един Цзон” – преследването на будистите от четири китайски императори. Император Тайуу [28] от северната Династия Уей и император Уузон [29] от династията Танг (618-907 г. сл. Хр.) се опитват да потушат едновременно будизма и даоизма, но почитат конфуцианизма. Император Шизон [31] от по-късната династия Джоу (951-960 г. сл. Хр.) се опитва да потисне будизма само, за да претопи статуите на Буда за монети, но не докосва даоизма и конфуцианизма.
ККП е единственият режим, който се опитва да потисне и трите религии едновременно. Малко след като ККП сформира правителство, започва да разрушава храмове, да изгаря свещените текстове и да насилва будистките монаси и монахини да се върнат към светския живот. Тя не пощадява и религиозните места. До 1960 г. почти не остават религиозни места в Китай. Великата културна революция донася дори още по-голяма религиозна и културна катастрофа в кампанията „Изхвърляне на четирите старини” [32], тоест старите идеи, култура, обичаи и нрави.
Например първия будистки храм в Китай е Храмът на Белия Кон (Бай Ма) [33], построен в ранната династия Хан (25-220 г. сл. Хр. ) извън град Ляонин, провинция Хенан. Той е почитан като „Люлката на будизма в Китай” и „Дома на Основателя”. По време на гореспоменатата кампания храмът не успява да избегне плячкосването и е ограбен.
Близо до Храма на Белия Кон идва бригада. Секретарят на партийния клон завежда селяните да разрушат храма в името на революцията. Осемнадесетте глинени статуи на Архат-и, всеки на повече от 1000 години, построени през династията Лияо (916-1125 г. сл. Хр.) биват унищожени. Свещеният текст Бейе [34], донесен в Китай от известен индийски монах преди 2000 години, е изгорен. Рядката антика Нефритеният Кон, е натрошен на парчета. Няколко години по-късно камбоджанският крал в изгнание Нородом Сиханук поискал да окаже почит на Храма на Белия Кон. Джоу Енлай, премиерът на Китай по това време, бързо поръчал транспортиране до Луоян на свещения текст Бейе, пазен в Имперския дворец в Пекин и статуите на осемнадесетте Архат-и, построени през династията Чин от Храма на Небесносините Облаци (Биюн), който се намира в парка Шианшан [35] в предградията на Пекин. С помощта на фалшивите заместители дипломатическото затруднение било решено. [36]
Културната революция започва през май 1966 г. и на практика „революционизира” китайската култура по унищожителен начин. Започвайки през август 1966 г., яростният огън на кампанията „Изхвърляне на четирите старини” прогаря китайската земя от край до край. Разглеждани като неща от „феодализма, капитализма и ревизионизма”, будистките и даоистките храмове, статуите на Буда, историческите и природни места, калиграфия, картини и антики – всички стават мишена за унищожение от Червените гардове. [37] Вземете статуите на Буда за пример: на върха на Хълма на Вечността има 1000 цветни блестящи статуи в Летния Дворец [38] в Пекин. След започване на кампанията те били повредени.
В такъв вид е столицата, както и цялата страна. Дори по-отдалечените райони не са пожалени.
В район Дай, провинция Шаншъ има Храм на Тиентай. Той е построен по време на периода Тайяан на северната Династия Уей, преди 1600 години и е имал ценни статуи и стенописи. Въпреки че е разположен на хълм, далеч от управата на района, хората участвали в кампанията преодолели трудностите и „разчистили” статуите и стенописите...
Храмът Лоугуан [39], където Лао Дзъ преподава лекция и оставя знаменитата „Тао-Тъ-Чин” преди 2500 години, се намира в район Джоуджъ, провинция Шааншъ. Разположен около пиедестала, където Лао Дзъ изнасял лекция, в радиус 10 ли [40], където има повече от 50 исторически места, включително Храмът, почитащ Мъдреца (Дзоншън Гонг), построен от император Танг Гаодзъ Ли Юан [41], за да покаже уважението си към Лао Дзъ, преди повече от 1300 години. Сега храмът Лоугуан и другите исторически места са унищожени и всички даоистки монаси са принудени да напуснат. Според даоисткия канон, когато някой стане даоистки монах повече не се бръсне и не подстригва косата си. Въпреки това даоистките монаси са насилвани да се подстрижат, да свалят даоистките роби и да станат членове на народните комуни. [42] Някои от тях се женят за дъщерите на селяните и стават техни зетьове. На свещените места в планината Лаошан в провинция Шандон, Храмът на Върховния Мир, Храмът на Най-високата Чистота, Върховният Чист Храм, Храмът Доуму, женският манастир Хуаян, Храмът на Гуан Ю, статуите на Божествените Свещени Богоизбрани, свитъците с будистките сутри, културните реликви и табелките от храмовете – всички са изпочупени и изгорени... Храмът на литературата в провинция Джилин е един от четирите известни храмове на Конфуций в Китай. По време на кампанията за „Изхвърляне на четирите старини” той е силно повреден. [43]

Специален начин за унищожаване на религията

Ленин веднъж казва: „Най-лесният начин за превземане на кулата е да я превземеш отвътре”. Като дете на марксистко-ленинската теория ККП разбира това по естествен начин.

В сутрата „Махаяна Махапаринирвана” [44] Буда Сакямуни предсказва, че след неговата нирвана демоните ще се преродят като монаси, монахини и светски будисти, за да подкопаят Дхарма. Разбира се, ние не можем да проверим какво точно е имал предвид Сакямуни. Но унищожението на будизма от ККП наистина започва с формиране на „обединен фронт” с някои от будистите. Те дори изпращат членове на партията под прикритие да проникнат в религията и да я подкопаят отвътре. В среща по време на културната революция питат Джао Пучу, вицепрезидент по това време на Китайската будистка асоциация: „Вие сте член на комунистическата партия, защо тогава вярвате в будизма?”
Буда Сакямуни постига върховно и пълно просветление чрез „наставления, концентрация, мъдрост”. Ето защо преди своята нирвана той инструктира учениците си да „поддържат и спазват наставленията. Не им изневерявайте и не ги нарушавайте”. Той също предупреждава: „Хората, които нарушават наставленията са презрени от Небето, драконите, духовете и божественото. Тяхната лоша репутация се простира надлъж и шир... Когато животът им свърши те ще страдат в ада за своята карма и ще ги срещне безжалостна съдба. След това ще излязат. Ще продължат да страдат, носейки тялото на гладни духове и животни. Ще страдат в кръг като този без край и облекчение”. [45]
Будистките монаси-политици не зачитат предупрежденията на Буда. През 1952 г. ККП изпраща представители да участват на встъпителната среща на Китайската будистка асоциация. На срещата много будисти от асоциацията предлагат да унищожат будистките наставления. Те твърдят, че дисциплината е причинила смъртта на много млади мъже и жени. Някои дори подкрепят тезата, че „хората трябва да бъдат свободни да вярват във всяка религия. Също трябва да има свобода монасите и монахините да се женят и омъжват, да пият алкохол и да ядат месо. Никой не бива да се намесва в това”. В същото време Учителят Шуюн е на срещата и вижда, че будизмът е изправен пред опасността да изчезне от Китай. Той се изказва против предложенията и моли за запазване на будистките наставления и облекло. Впоследствие той е оклеветен и заклеймен като „контрареволюционер”. Арестуват го и го задържат в стаята на игумена без вода и храна. Не му позволяват да излиза навън и да използва тоалетната. Нареждат му да предаде златото, среброто и личното си оръжие. Когато Шуюн отвръща, че няма такива, го пребиват толкова жестоко, че му счупват няколко ребра и черепа. По това време Шуюн е на 112 години. Военната полиция го поваля от Небето на земята. Когато се връщат на следващия ден и го намират все още жив, отново го пребиват.
Китайската будистка асоциация е основана през 1952 г., а Китайската даоистка асоциация – през 1957 г. В своите учредителни актове те ясно декларират, че ще са „под ръководството на народното правителство”. Всъщност те бяха под ръководството на атеистичната ККП. И двете асоциации дават да се разбере, че ще участват активно в производството и строителството, и ще прилагат държавната политика. Те са трансформирани в изцяло светски организации. Но будистите и даоистите, които са отдадени на наставленията, са заклеймени като контрареволюционери или членове на секти, разпространяващи суеверия и тайни общества. Под революционния надслов „Пречистване на будистите и даоистите” те са хвърляни в затвори, насилвани са да „се реформират чрез труд” и дори са екзекутирани. Дори религиите, разпространени от Запада, като християнство и католицизъм, не са пожалени.
Базирани на статистика от книгата „Как китайската комунистическа партия преследва християните”, публикувана през 1958 г., дори ограничения брой документи, станали обществено достояние разкриват, че от монасите, категоризирани като „земевладелци” или „местни грубияни” са били убити около 8840, а 39 200 са изпратени в трудови лагери. От монасите, признати за контрареволюционери са убити 2450 и 24 800 са изпратени в трудови лагери. [46]
Религиите са начин хората да се отдалечат от светския живот и да се култивират. Те наблягат на „другия бряг” (брега на идеалното просветление) и Небето. Сакямуни е бил индийски принц. За да търси мукти [47], състояние на спокойно съзнание, по-висша мъдрост, пълно просветление и нирвана [48] той се отказва от трона и отива в планината да се култивира чрез понасяне на страдания и мъки. Преди Исус да се просветли, дяволът го завежда на върха на планината, показва му всичките царства на света в цялата им прелест. Дяволът казва: „Ако ми се поклониш и ме почиташ ще ти дам всичко това”. Но Исус не се изкушил. Въпреки това монасите и пасторите, които формират обединените фронтове с ККП, правят редица измами и казват лъжи като „будизъм в човешкия свят” и „религията е истина, както и социализмът”. Те твърдят, че „няма противоречие между този и другия бряг”. Насърчават будисти и даоисти да преследват щастие, слава, блясък, богатство и позиция в обществото, и променят религиозните доктрини и значението им.
Будизмът забранява убийството. ККП убива хората като мухи по време на „потушаването на контрареволюционерите”. [49] Политическите монаси намират оправдание за това в: „убиването на контрареволюционерите е дори още по-голямо състрадание”. По време на „Войната за противопоставяне на агресията на САЩ и в помощ на Корея” (1950-1953 г.) [50], монасите дори са изпращани на фронта да убиват.
Вземете християнството за друг пример. През 1950 г. Уу Яодзон [51] формира Църквата на „Триединство”, която следва принципите на само-управлението, само-подкрепата и само-разпространението. Той твърди, че ще се откъснат от „империализма” и ще се присъединят активно към „Войната за противопоставяне на агресията на САЩ и в помощ на Корея”. Негов добър приятел е хвърлен в затвора за повече от 20 години заради отказа си да се присъедини към „Триединство”, където понася всевъзможни унижения и изтезания. Когато питат Уу Яодзон „Как разглеждате чудесата, извършени от Исус?”, той отговаря: „Аз ги изоставих всичките”.
Незачитане на чудесата на Исус е равносилно на непризнаване Рая на Исус. Как може някой да се счита за християнин, когато дори не признава Рая, където се е издигнал Исус? Но като член на „Триединство” Уу Яодзон става член на Постоянната комисия на политическата консултативна конференция. Когато стъпва във Великата зала на народа [52], изглежда напълно забравя за думите на Исус. „Ти ще обичаш господаря на твоя Бог с цялото си сърце, душа и ум. Това е първата и най-велика повеля”. (Матей, 22:37-38) “Дай кесаревото кесарю и Божественото Богу”. ( Матей, 22:21)
ККП конфискува собствеността на храмовете, насилва монасите да учат марксизъм и ленинизъм, за да манипулира съзнанието им, дори ги принуждава да се трудят. Например в град Нинбо, провинция Джейджан има будистка работилница. Над 25 000 монаси и монахини са принудени да работят там. Което е още по-абсурдно е, че ККП насърчава монасите и монахините да се женят, за да доведат до разпад будизма. Например точно преди 8 март 1951 г. Федерацията на жените от град Чанша, провинция Хунан, нарежда на монахините да решат да се омъжат до няколко дни. Също така младите и здрави монаси са принуждавани да се присъединят към армията и са изпращани на бойното поле да служат като пушечно месо! [53]
Различни религиозни групи в Китай са унищожени под жестокото влияние на ККП. Истинският елит на будизма и даоизма е унищожен. Сред останалите, мнозина се връщат към светския живот, а много други са разкрити като тайни членове на комунистическата партия, навлекли кесаите [54], даоистките роби или дългите наметала на пасторите, за да опорочат будистките текстове, даоисткия канон и Свещената библия, както и да търсят оправдание за движенията на ККП в тези доктрини.

Унищожение на културните реликви

Разрушението на културните реликви са важна част от гибелта на традиционната китайска култура. В „Изхвърляне на четирите старини” много единствени по рода си книги, калиграфии и картини, събирани от интелектуалци, са изгаряни или използвани за хартия. Джан Боджун [55] имал семейна колекция от над 10 000 книги. Лидерите на Червените гардове ги използвали за огън. Това, което останало било изпратено във фабрики за рециклиране и производство на хартия.

Специалистът по паспарту в калиграфията и картините Хон Чиушън, е възрастен мъж, известен като „докторът-вълшебник”. Той поставя рамки на безброй световноизвестни шедьоври като пейзажа „Император Сон Хуидзон” [56], бамбуковата картина „Су Донпо” [57] и картините на Уен Джънмин [58] и Тан Боху [59]. За няколко десетилетия повече от сто древни калиграфии и картини, които той е спасил, са станали част от първокласна национална колекция. Калиграфиите и картините, които той събира са заклеймени като „Четирите старини” и са изгорени. След това г-н Хон казва през сълзи: „Над 100 джин [60] (50 килограма) калиграфии и картини; отне толкова дълго време докато изгорят!” [61]
„Докато световните събития идват и си отиват,

древни, съвременни, напред и назад,

реките и планините са непроменими в своята слава

и пак ще се виждат от тази пътека...” [62]

Ако съвременният китайски народ все още си спомня историята, може би ще се почувства по различен начин, когато чете това стихотворение на Мън Хаоран. Известните исторически места покрай реките и планините са унищожени и изчезват в бурята на „Изхвърляне на четирите старини”. Не само Павилионът на Орхидеята, където Уан Шъджъ [63] написал известното „Пролог към колекцията стихотворения в Павилиона на Орхидеята” [64], но и самият гроб на Уан Шъджъ също е унищожен. Бившата резиденция на Уу Чън’ън [65] в провинция Джянсъ е изпепелен, бившата резиденция на Уу Джяндзъ в провинция Анхуи е срутена, каменната плоча, на която е бил написан „Крайпътната хижа на стария пияница” [67] е срината до основи от „младите революционери” [68], а йероглифите върху плочата са заличени.
Есенцията на китайската култура е наследена и натрупана за хиляди години. Веднъж унищожена вече не може да бъде върната. При това ККП варварски я унищожава в името на „революцията” без срам и съжаление. Когато въздишахме при вида на стария Летен дворец, известен като „Дворецът на дворците”, опожарен от обединените англо-френски сили; когато тъжахме над монументалната Енциклопедия Йонглъ [69], унищожена от пламъците на войната, как сме могли да очакваме, че разрухата причинена от ККП ще е толкова всеобхватна, продължителна и цялостна – по-мащабна от тази на нашествениците?

Унищожение на духовните вярвания

Наред с унищожаването на религията и културата ККП използва целия си капацитет, за да унищожи духовната идентичност на народа, формиран от вярата и културата.

Вземете за пример третирането на етническите вярвания. ККП смята традициите на мюсюлманската група Хуи за една от „Четирите старини” – старо мислене, култура, традиция, обичаи. Следователно насилва хората Хуи да ядат свинско. Селяните мюсюлмани и джамиите са принудени да отглеждат свине и всяка къща е задължена да предостави по две свине на държавата всяка година. Червените гардове дори насилват втория по ранг жив тибетски Буда – Панчън Лама, да яде човешки екскременти. Те нареждат на трима монаси от храма на Блаженството в град Харбин, провинция Хейлонджан, който е най-големия будистки храм в модерните времена (1921 г.), да държи плакат с надпис: „Свещените текстове да вървят по дяволите – те са пълен боклук”.
През 1971 г. Лин Биао [70], заместник-председател на централната комисия на ККП се опитва да избяга от Китай, но умира, когато самолетът му се разбива в Ундурхан, Монголия. По-късно в пекинската резиденция на Лин в Маоджияуан, са открити няколко текста на Конфуций. Тогава ККП започва яростно движение за „Критикуване на Конфуций”. Писателят с псевдоним Лиан Шиао [71] публикува статия в „Червеното знаме”, списанието на ККП, озаглавена „Кой е Конфуций?” Статията описва Конфуций като „луд, който иска да върне историята назад” и „измамнически и лукав демагог”. Последват редица филми и песни, очернящи Конфуций.
По този начин достойнството и святостта на религията и културата, са унищожени.

Безкрайно унищожение

В древен Китай централното правителство само разширява властта си на национално ниво, под което патриархалните кланове поддържат контрол. Ето защо в китайската история унищожението като „изгаряне на книги и погребване на конфуцианските учени” от императора Чин Шъ Хуан [72] в династията Чин (221-207 пр. Хр.) и четирите кампании за елиминиране на будизма между пети и десети век от „Трите Уу и един Цзон”, всички са наложени от върха и не е било възможно да изличат културата. Конфуцианските и будистки класически произведения продължават да оцеляват в широкото пространство на обществото. Докато кампанията за „Изхвърляне на четирите старини” осъществена от ученици по инициатива на ККП е национално движение със „спонтанен ентусиазъм”. ККП достига до всяко село чрез своите селски клонове и контролира обществото толкова здраво, че „революционното” движение на ККП се разширява безкрай и повлиява всеки човек навсякъде в Китай.

Никога в историята никой император не е изличавал от народното съзнание това, което хората са считали за най-красиво и свещено, използвайки клеветническа и петняща пропаганда и насилие, както прави ККП. Унищожаването на вярванията често е по-ефективно и продължително от самото физическо елиминиране.

Реформиране на интелектуалците

Китайските йероглифи въплъщават есенцията на 5000 години цивилизация. Формата и произношението на всеки йероглиф, както и идиомите и литературните алюзии, изградени от комбинации на йероглифи, изразяват дълбоки културни значения. ККП не само опростява китайските йероглифи, но също се опитва да ги замести с романизиран пинин, който премахва цялата културна традиция от китайските йероглифи и език. Но планът за заместването се проваля, спасявайки от по-нататъшни щети китайския език. При все това китайските интелектуалци, които наследяват същата традиционна култура, не успяват да се измъкнат от унищожение.

През 1949 г. Китай има около два милиона интелектуалци. Въпреки че някои учат в западни страни те пак наследяват някои конфуциански идеи. ККП разбира се не отпуска контрола върху тях, защото като членове на традиционната класа „учена аристокрация”, техния начин на мислене изиграва важна роля в оформяне мисленето на обществото.
През септември 1951 г. ККП започва масова кампания за „реформиране на мисълта” сред интелектуалците в Пекинския университет. Тя изисква да се „организира движение (сред учителите в университети, средни и основни училища, и студенти) за признаване на своята история предано и честно”, за да се прочистят „контрареволюционните елементи”. [73]
Мао Цзедун никога не е харесвал интелектуалците. Той твърди: „Те (интелектуалците) трябва да знаят истината, че много така наречени интелектуалци са доста неграмотни и понякога селяните и работниците знаят дори повече от тях”. [74] „Сравнени със селяните и работниците, нереформираните интелектуалци не са чисти и последният анализ показва, че работниците и селяните са най-чистите хора, макар че ръцете им са мръсни, а краката им тъпчат кравешки тор...” [75]
Преследването на интелектуалците от ККП започва с различни форми на обвинения, вариращи от критиките на Уу Шун през 1951 г. [76] за „управляване на училища с изпросени пари” до личното нападение на Мао Цзедун през 1955 г. върху писателя Ху Фън [77], че е контрареволюционер. В началото интелектуалците не са категоризирани като реакционна класа, но от 1957 г. ККП фокусира вниманието си именно върху тях. Така започва „антидясното” движение.
В края на февруари 1957 г., твърдейки, че „позволява на стотици цветя да разцъфнат и стотици философски школи да се съревновават”, ККП приканва интелектуалците да изразят предложения и критики към партията, обещавайки да няма наказания. Интелектуалците са недоволни от партийното ръководство отдавна, заради убийствата на невинни хора по време на движението за „потискане на контрареволюционерите” през 1950-1953 г. и „елиминиране на контрареволюционерите” през 1955-1957 година. Те решават, че ККП най-накрая е станала толерантна. Започват да изказват истинските си чувства и критиките им стават все по-усилени.
Много години по-късно все още има хора, които смятат, че Мао Цзедун започва да напада интелектуалците едва след като се наслушва на прекаления им критицизъм. Истината обаче е по-различна.
На 15 май 1957 г. Мао Цзедун написва статия, озаглавена „Нещата се променят” и я разпространява сред висшите служители. В статията се казва: „През последните дни дясно настроените... се показаха доста по-решителни и яростни... Дясно настроените, които са антикомунисти, правят отчаяни опити да създадат паника в Китай... и искат много силно да унищожат ККП”. [78] След това служителите, които са били равнодушни към кампанията „Разцъфването на стотици цветя и съревнованието между сто философски школи” изведнъж стават „нетърпеливи” и ентусиазирани. В своя мемоар „Последният не изчезва като дим” дъщерята на Джан Боджун си спомня:
Ли Уейхан, министър на отдела Обединен фронт вика лично Джан Боджун, за да го покани на корективна среща, където да изложи мнението си за ККП. Било уредено Джан да седи на първи ред. Без да знае, че това е капан, Джан отправя критики към ККП. По време на цялата среща Ли Уейхан изглежда спокоен. Вероятно Джан си мислел, че Ли е съгласен с него. Той не знаел, че Ли се радва на това как жертвата пада в капана. След срещата Боджун е определен като дясно настроен номер едно в Китай.
Можем да цитираме поредица от дати през 1957 г., които бележат предложения и речи на интелектуалци, критикуващи ККП: „Дизайн за политическа институция” на Джан Боджун от 21 май; „Абсурдните антисъветски възгледи” на Лон Юн от 22 май; „Корективната комисия” на Луо Лонджъ от 22 май; речта на Лин Шилин „Критикуване на феодалния социализъм на ККП” в Пекинския университет на 30 май; „Партията трябва да спре контрола върху изкуството” на Уу Дзугуан на 31 май и „Партията ръководи света” на Чу Анпин от 1 юни. Всички тези предложения и речи са направени по покана на партията, след като Мао Цзедун вече е наточил касапския нож.
Китайската традиция предполага, че „учените могат да бъдат убивани, но не и унижавани”. ККП е способна да унижи интелектуалците чрез отричане на техните права на оцеляване и дори инкриминиране на семействата им освен, ако не приемат унижението. Много интелектуалци се поддават. По това време някои от тях съветват другите да се спасят, което разбива сърцата на много хора. Тези, които не приемат унижението, са убивани. Това служи като назидание за останалите.
Традиционната „класа на учените”, образец за обществен морал, е изличена по този начин.
Мао Цзедун казва:
„За какво се е хвалил император Чин Шъ Хуан? Той е убил само 460 конфуциански учени, докато ние убихме 46 000 интелектуалци. В потушаването на контрареволюционерите не убихме ли също и някои контрареволюционери-интелектуалци? Спорих с продемократи, които ни обвиняваха, че действаме като император Чин Шъ Хуан. Те не са прави. Ние сме го задминали с цял век.” [79]
Наистина, Мао не просто е убивал интелектуалци. По-тъжното е, че той унищожава сърцата и умовете на хората.

Създаване на подобие на култура чрез запазване на външния облик на традицията и заместване на съдържанието

След като ККП възприема икономическата реформа и отворената политика тя обновява много църкви, будистки и даоистки храмове. Тя също организира фестивали в храмовете в Китай, както и културни изложения зад граница. Това е последното усилие на ККП да използва и унищожи остатъка от традиционната култура. За това има две причини. От една страна присъщата на човека доброта, която ККП няма как да изличи, води до унищожаване на „партийната култура”. От друга страна ККП има намерение да използва традиционната култура, за да сложи маска върху истинското си лице и да прикрие злата си природа на „измама, поквара и насилие”.

Същността на културата е вътрешното й морално значение, докато повърхностните форми имат само смисъла на забавление. ККП възобновява повърхностните елементи на културата, които забавляват, за да прикрие целта си - да унищожи морала. Независимо колко изложби за калиграфия и изкуство са организирани от ККП, колко културни фестивали с танци на дракони и лъвове са представени, на колко кулинарни фестивали е домакин или колко класически постройки е издигнала, партията просто възобновява повърхностната форма на културата. ККП популяризира културните си представления вътре и извън Китай с единствената цел да поддържа политическата си власт.
Още един пример с храмовете: те са места за самоусъвършенстване, за слушане на камбани в утрото и барабани на залез, за почитане на Буда под газените лампи. Хората от обществото могат само да се изповядват и молят в тях. Култивацията изисква чисто сърце без намерения. Изповядването и почитта изискват сериозна и тържествена атмосфера. Въпреки това храмовете са превърнати в туристически обекти с единствена цел печалба. От хората, посещаващи храмовете в наши дни, колко от тях идват, за да разсъждават над грешките си с искрено и почтено сърце към Буда, след баня и с чисти дрехи?
Възстановяването на приликата успоредно с унищожаването на вътрешното значение на традиционната култура е тактика, която ККП използва, за да обърка хората. Дали е будизъм, други религии или произлизащи от тях културни форми, ККП ги принизява умишлено по един същ начин.
******************

Каталог: 9pingdownload -> bulgarian

Изтегляне 3.48 Mb.

Сподели с приятели: