Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад
Част 7: История на убийствата на китайската комунистическа партия
Изтегляне 3.48 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Въведение
Част 7: История на убийствата на китайската комунистическа партияThe Epoch Times 21 декември 2004. Това е седмият от Деветте Коментара за ККП /Nine Commentaries on the Communist Party/ ВъведениеП Фото досие, показващо атаката и денонсирането на "контрареволюционер" от активисти на ККП (AFP/Getty Images) етдесет и пет годишната история на Китайската комунистическа партия (ККП) е написана с кръв и лъжи. Човешките преживявания зад тази кървава история са извънредно трагични и рядко срещани. Под управлението на ККП, 60 до 80 милиона невинни китайци са убити, изоставяйки разбити семейства. Много хора се чудят защо ККП избива хора. Докато партията продължава бруталното преследване на практикуващите Фалун Гонг и съвсем наскоро потуши тълпата от протестиращи в Ханюан с изстрели, хората се чудят дали някога ще доживеят деня, когато ККП ще се научи да говори с думи вместо с огнестрелни оръжия. Мао Цзедун изказва накратко целта на Културната революция: “ ...след хаоса светът постига мир, но след около седем или осем години, трябва отново да има хаос.”[1] С други думи ще трябва да има политическа революция на всеки седем или осем години и огромен брой хора ще трябва да бъдат избивани на всеки седем или осем години. Поддържаща идеология и практически изисквания лежат зад кръвопролитията на ККП Идеологически ККП вярва в “диктатурата на пролетариата” и “нестихваща революция под диктатурата на пролетариата”. Затова, след като ККП завзема властта в Китай, избива собствениците на земя, за да разреши проблемите с производствените взаимоотношения в отдалечените области. Тя избива капиталистите, за да достигне целта на търговската и индустриалната реформа и да разшири производствените взаимоотношения в градовете. След като тези две класи бяха елиминирани, проблемите, свързани с икономическата база, бяха разрешени в общи линии. По подобен начин ККП разрешава проблемите свързани със супер-структурата [2] - също чрез масово клане. Потъпкването на антипартийната група на Ху Фънг [3] и на Движението на антиконсерваторите елиминира интелектуалците. Избиването на християните, даоистите, будистите и други народни традиционни групи, разрешава проблема с религиите. Масовите убийства по време на Културната революция установяват културно и политически абсолютната ръководна роля на ККП. Масовото клане на площад Тянанмън беше използвано да предотврати политическата криза и да смаже демократичните искания. Преследването на Фалун Гонг се използва, за да се разрешат проблемите с вярата и традиционните начини на лекуване. Всичките тези действия бяха необходими за ККП, за да засили властта си и подържа своето управление в лицето на продължителна финансова криза (цените на стоките за потребителя хвръкват нагоре след като ККП завзема властта и китайската икономика почти рухва след Културната революция) и кризата с вярата (разпадането на бившия Съветски Съюз, политическите промени в Източна Европа и преследването на Фалун Гонг). Освен за проблема с Фалун Гонг, почти всички предшестващи политически кампании бяха използвани, за да възродят злият дух на ККП и да подстрекават желанието й за революция. Партията също използва тези политически движения, за да тества членовете си, елиминирайки онези, които не отговарят на изискванията й. Избиването е необходимо от практическа гледна точка. Комунистическата партия започва живота си като група от гангстери и разбойници, които избиваха, за да получат власт. Веднъж установен, този прецедент нямаше начин да се излезе от него. Хората бяха заплашвани, държани в непрекъснат страх, за да приемат абсолютното управление на ККП. На повърхността може да изглежда така, че ККП е била “принудена да избива” и че различни инциденти просто са се случили, за да раздразнят злия дух на партията, и случайно са отприщили механизма й на избиване. Всъщност тези инциденти служат, за да прикрият нуждата на партията да убива, а и периодичното избиване се изисква от ККП. Без тези болезнени уроци хората могат да започнат да вярват, че ККП става по-добра и да започнат да искат демократични промени също както демократичното движение на онези студенти-идеалисти през 1989 година. Повтарянето на кланета на всеки седем или осем години се използва, за да опресни паметта на хората за страха и може да предупреди по-младото поколение, че който работи срещу ККП, иска да постави под въпрос абсолютното й управление или се опита да каже истината относно китайската история, ще опита вкуса на “железния юмрук на диктатурата на пролетариата”. Убийството се е превърнало в един от най-важните начини за ККП за подържане на властта. С рязкото повишаване на кървавите й дългове, ако тя остави касапския си нож, това би окуражило хората да си отмъстят за кървавите дела. Затова партията не само трябваше да извърши убийства в изобилие и да ги извърши старателно, но също и по най-брутален начин, за да може ефективно да сплаши населението, особено в началото, когато установяваше своята власт. Тъй като целта на избиването бе да се насажда страх и ужас, ККП избира цели за унищожение произволно и нелогично. Във всяко политическо движение партията използва стратегията на геноцид. Нека да вземем за пример “потушаването на реакционерите”. ККП не потушава “реакционното” поведение, а хората, които нарича реакционери. Ако някой е в списъка и е служил дори и няколко дена в Националистическата армия (Куоминтанг, КМТ), дори да не е участвал в политиката след като ККП спечели властта, този човек също ще бъде убит, заради неговата “история на реакционер”. В процеса на земеделската реформа, за да “изкорени проблема”, ККП често избива цялото семейство на собственика на земя. От 1949 година ККП е преследвала повече от половината от хората в Китай. Между 60 и 80 милиона умират по неестествени причини. Тази цифра далеч надхвърля броя на загиналите и в двете Световни войни взети заедно. Както и в другите бивши комунистически страни, произволното избиване извършвано от ККП, включва и брутални убийства на собствените й членове, за да премахне дисидентите, които ценят чувството за човечност повече от природата на партията. Управлението на ККП чрез терор пада еднакво върху населението и членовете й в опита да поддържа “непобедима крепост”. В нормалните общества хората показват грижа и любов един към друг, уважават и почитат живота и благодарят на Бог. На Изток хората казват: “Не прави на другите това, което не искаш да ти бъде направено на теб [4]”. На Запад хората казват:”Обичай съседа си, както обичаш себе си[5].” ККП твърди точно обратното, че “историята на всички съществуващи досега общества е история на класови борби[6]”. За да поддържа живи “борбите” в обществото трябва да бъде породена омраза. ККП не само отнема животи, тя окуражава хората да се убиват един друг. Тя се стреми да направи хората безчувствени към страданията на другите, като ги обгражда с постоянно избиване. Партията иска да направи хората безчувствени чрез често подлагане на нечовешка жестокост и да развие в тях манталитета, че “най-доброто, на което можеш да се надяваш, е да не бъдеш преследван”. Тези уроци преподавани чрез брутално потисничество дават възможност на ККП да подържа своето управление. В допълнение към унищожението на много животи, ККП също унищожава духа на хората в Китай. Голям брой китайци бяха поставени в условия, при които не могат да реагират на заплахите на ККП и напълно се отказват от своите аргументи и принципи. В известен смисъл духа на тези хора загива - нещо доста по-страшно от физическата смърт. ****************** Изтегляне 3.48 Mb. Сподели с приятели:
|
