Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад



страница27/41
Дата22.07.2016
Размер3.48 Mb.
1   ...   23   24   25   26   27   28   29   30   ...   41

I. Ужасяващо клане

Преди ККП да дойде на власт Мао Цзедун написа: “Ние определено не прилагаме политика на добронамереност към реакционерите и към реакционните действия на реакционните класи [7]”. С други думи, дори и преди ККП да превземе Пекин, тя вече беше с нагласата да действа тиранично под смекчения лозунг “Народна демократична диктатура”. Ето няколко примера:



Потъпкването на реакционерите и поземлената реформа

През март 1950 година ККП оповестява “Наредба за безкомпромисно потушаване на реакционните елементи”, която е известна в историята като “Потъпкването на реакционерите”.


Точно обратното на всички императори, които гарантираха помилване в цялата страна след като бъдат короновани, ККП започна масово избиване минута след като получи властта. Мао Цзедун казва в един документ: “Все още има много места, където хората се страхуват и не смеят да избиват реакционерите открито и в голям мащаб [8]”. През февруари 1951 година централата на ККП казва, че освен за провинция Джъджианг и южната провинция Анхуей, “другите области, които не избиват достатъчно, особено в големите и средно големите градове, трябва да продължат да арестуват и избиват голям брой реакционери и да не спират толкова скоро.” Мао дори препоръчва “за да се избият реакционерите в отдалечението области да има повече от 1/1000 от цялото население избити... в градовете да има не по-малко от 1/1000 избити.[9]” Населението на Китай по това време беше приблизително 600 милиона, тази “наредба” на Мао е причинила смъртта най-малко на 600 000 души. Никой не знае от къде идва това съотношение 1/1000. Голяма е вероятността Мао да решава по собствена преценка, че тези 600 000 живота ще са достатъчни, за да се постави основата за създаване на страх сред хората и по тази причина да издава тази “наредба”. Дали онези, които са били убити, заслужаваха да умрат не беше грижа на ККП. “Правилата на Китайската народна република за наказание на реакционерите”, известени през 1951 година дори казваха, че онези, които “разпространяват слухове” могат да бъдат “екзекутирани веднага”.
Докато потъпкването на реакционерите се осъществяваше разгорещено, поземлената реформа също се осъществяваше в голям мащаб. Всъщност ККП вече беше започнала поземлена реформа в окупираните от нея области в края на 1920-а година. На повърхността изглеждаше, че поземлената реформа се провежда, за да създаде идеал, подобен на онзи от Небесното Царство на Тейпинг [10], а именно, че всички ще имат земя за обработване. Но всъщност тя се използваше като извинение да се убива. Дао Джу, който беше 4-ти по ранг в ККП имаше лозунг за поземлената реформа: ”Всяко село кърви, всяко домакинство се бори”, което означаваше, че във всяко село притежателите на земя трябва да умрат. Поземлената реформа можеше да се осъществи и без убийства. Можеше да се осъществи по същия начин както я направи правителството на Тайван - чрез изкупуването й от собствениците. Тъй като обаче ККП произхожда от група главорези и най-ниските слоеве на обществото, тя знаеше само как да граби. Страхувайки се да няма възмездие след грабежите, ККП по естествен начин се нуждае да избива жертвите, потушавайки източника на проблеми. Най-разпространеният начин да се избива по време на поземлената реформа е известен като “среща-борба”. ККП фабрикува престъпления и обвинява собствениците на земя или богатите фермери. Пред обществеността се поставя въпроса как трябва да бъдат наказани. Някои членове на ККП или активисти са поставени сред тълпата да крещят “трябва да ги избием!” и така собствениците на земя и богатите селяни са екзекутирани на място. По това време всеки, който притежаваше земя в селата беше квалифициран като “хулиган”. Онези, които често се възползваха от селяните бяха наричани “лоши хулигани”. Онези, които често помагаха с поправката на обществените съоръжения и даряваха пари за училищата и за подпомагане при природни бедствия бяха наричани “добри хулигани”. А пък онези, които не правеха нищо бяха наричани “мирни или тихи хулигани”. Такава класификация беше безсмислена, тъй като всички “хулигани” бяха екзекутирани, без значение към каква категория “хулигани” принадлежат.
До края на 1952 година, ККП публикува броя на екзекутираните “реакционни елементи”, който е около 2.4 милиона. Всъщност броя на жертвите – бивши КМТ държавни служители под нивото на аристокрацията и притежателите на земя - беше най-малко 5 милиона.
Потушаването на реакционерите и поземлената реформа имаха три директни резултата. Първо, бивши местни служители, които бяха избирани на основата на автономията на дадена група, бяха отстранени. Чрез потискането на реакционерите и поземлената реформа, ККП избива всички управляващи служители в предишната система и осъществява пълен контрол на отдалечените области чрез поставянето на партиен филиал във всяко село. Второ, голямо количество имущество беше придобито чрез кражба и грабеж по време на поземлената реформа и потискането на реакционерите. Трето, гражданите бяха тероризирани чрез брутално насилие срещу собствениците на земя и богатите фермери.

“Тройна антикампания” и “Петорна антикампания”

Потискането на реакционерите и поземлената реформа имаха за цел главно селата, докато по-следващите “Тройна антикампания” и “Петорна антикампания” могат да бъдат смятани за съответстващия геноцид в градовете.


“Тройната антикампания” започва през декември 1951 година и имаше за цел корупцията, разточителството и бюрокрацията сред кадрите на ККП. Някои корумпирани служители на ККП бяха екзекутирани. Скоро след това ККП приписа корупцията на своите служители на изкушенията на капиталистите. Съобразно с това “Петорната антикампания” срещу рушветчийството, избягване на данъците, кражба на държавно имущество, строенето набързо и шпионаж на информацията за държавната икономика, бяха лансирани през януари 1952 година.
“Петорната антикампания” по същество беше кражба на имуществото на капиталистите или по-точно избиването на капиталистите заради собствените им пари. Чен Ии, кмет на Шангхай по това време, разпитваше, седейки на дивана с чаша чай в ръка всяка вечер: “Колко парашутисти имаме днес?”, което означава – колко бизнесмена скочиха от високи сгради, за да се самоубият. Никой от капиталистите не можа да избегне “Петорната антикампания”. От тях се искаше да платят данъци “от които са се изплъзнали” още от периода Гуангси (1875-1908 г.) по времето на династията Чинг (1644-1911 г.), когато пазарът и търговията в Шангхай бяха установени първоначално. Капиталистите не можеха дори и да си представят да платят такива високи данъци даже с цялото си състояние. Те нямаха друг избор, освен да сложат край на живота си, обаче не смееха да скачат в реката Хуангпу. Ако телата им не бъдат открити ККП ще каже, че са избягали в Хонг Конг, а членовете на семействата им ще бъдат държани отговорни за данъците. Затова капиталистите скачаха от високите сгради, оставяйки трупа си така, че ККП да види доказателство за тяхната смърт. Тогава разправяха, че хората не смеят да вървят близо до високи сгради в Шанхай от страх да не бъдат премазани от самоубийци.
Съобразно фактите от политическите кампании след сформирането на Китайската народна република, редактирани от четири правителствени поделения, включващи Център за историческо проучване на ККП от 1996 г., през периода на “Трите антикампании” и “Петте антикампании”, повече от 323 100 души са били арестувани, а повече от 280 се самоубиват или изчезват безследно. По време на “Кампанията анти-Ху Фанг “ през 1955 година, повече от 5000 са уличени в извършването на престъпление, над 500 са арестувани, други над 60 се самоубиват, а 12 умират от неестествена смърт. В последвалото погазване на реакционерите над 21 300 души са екзекутирани, а повече от 4300 се самоубиват или изчезват безследно. [11]

Великото гладуване

Най-голям брой жертви е записан по време на Великото гладуване в Китай, скоро след Големият скок напред. [12] В статията “Великото гладуване” в книгата „Исторически записки на Народна република Китай” се казва: ”броят на загиналите от неестествена смърт и вследствие на намалена раждаемост от 1959 до 1961 година се изчислява на около 40 милиона... Намаляването на популацията в Китай с 40 милиона е много вероятно да е в резултат на най-голямото гладуване през този век.”[13]


Великото гладуване беше определено невярно като “Тригодишно природно бедствие” от ККП. Всъщност през тези три години времето създаваше добри условия, без никакви големи природни бедствия като наводнения, суша, урагани, цунами, земетресения, слана, замръзвания, градушки или нашествие на скакалци. Бедствието беше изцяло причинено от човека. Големият скок напред изискваше всеки в Китай да се включи в производството на стомана, принуждавайки фермерите да изоставят реколтата си да гние в полето. Въпреки това ръководителите във всеки регион рязко покачиха исканията за повече продукция. Хъ Иирен - първи секретар на партийния комитет на префектура Лиуджоу, сам изфабрикува шокиращата цифра за произведена продукция от “65 000 килограма необран ориз на му” [14] в провинция Хуанджиан. Това беше наредено веднага след Пленума в Лушан, когато кампанията срещу антидясното движение на ККП се разпространява в цялата страна. За да се демонстрира, че ККП винаги е права, реколтата беше иззета от правителството като форма на облагане с данък, съобразно с тези преувеличени изисквания за произведена продукция. В резултат на това зърнените запаси, семена и основните храни на селяните бяха конфискувани. Когато въпреки това изискванията все още не можеше да бъдат изпълнени, селяните бяха обвинени, че укриват реколтата.
Хъ Иирен веднъж каза, че трябва да се стремят да вземат първо място в надпреварата за най-висока реколта, без значение колко хора ще умрат в Лиуджоу. Някои селяни бяха лишени от всичко, оставени само с няколко шепи ориз, скрити в гърнето за малка нужда. Комитетът на партията от областта Сунлъ, провинция Хуанджиан дори издаде заповед, която забранява готвенето, като по този начин не дава на селяните да ядат от реколтата. Полицейски патрули пазеха през нощта. Ако видеха светлина от огън правеха внезапна полицейска проверка. Много от селяните не смееха да готвят дори диви растения или кори от дървета, и умираха от глад.
От опита през историята по време на глад правителството доставяше оризена каша, реколта и позволяваше на жертвите да се спасят от глада. ККП обаче гледаше на бягството от глада като на позор за престижа на партията и нареди на милиционери да блокират пътищата, за да не позволят на жертвите да избягат от бедстващите райони. Когато селяните бяха толкова изгладнели, че започнаха да крадат жито от складовете за зърно, ККП нареди да се стреля в тълпите, за да бъдат потушени грабежите и каза, че убитите са контрареволюционни елементи. Много селяни от различни провинции умряха от глад, включително Гансу, Шандонг, Хънан, Анхуей, Хъбей, Хунан, Сичуан, и Гуанси.
Въпреки това изгладнелите селяни бяха принуждавани да участват в работа по напояването, строеж на язовири и производство на стомана. Много от тях припадаха по време на работа и никога повече не ставаха. Накрая онези, които оцеляваха нямаха сили дори да погребат мъртвите. Много от селата бяха затрити напълно, тъй като цели семейства умираха от глад едно след друго. В най-сериозните гладни бедствия в историята на Китай преди ККП имаше случаи, в които семейства разменяха децата си, за ядене, но никой не ядеше собствените си деца. По време на управлението на ККП обаче хората бяха принудени да ядат труповете на умрелите, като канибали да изяждат онези, които са избягали от други региони и дори убиваха и изяждаха собствените си деца. Писателят Ша Чинг описва тази сцена в книгата „Ии Си Да Ди Уан” (Мрачната земя при блатистото разклонение на реката): „В семейство на селяни, бащата е оставен само със сина и дъщеря си по време на Великия глад. Един ден дъщерята е изгонена далеч от къщата. Когато се връща не може да намери по-малкото си братче, но вижда бяла мазнина да плува в казана и купчина кокали близо до печката. Няколко дни след това бащата добавил още вода в казана и извикал дъщеря си да дойде по-близо. Момичето било ужасено и се молило на баща през отворената врата - “татко, моля те не ме изяждай. Аз мога да събера дърва за огън и да готвя храна за теб. Ако ме изядеш никой друг няма да направи това за теб”. До каква степен и какъв е броя на трагедии като тази е неизвестно. Въпреки това ККП представя тези трагедии като специална чест, твърдейки, че ККП ръководи хората смело да воюват с “природните бедствия” и продължава да възхвалява самата себе си като “Велика, прекрасна и коректна”.

След Пленума в Лушан през 1959 г., генерал Пънг Дъхуей [15] беше свален от власт, защото се застъпил за хората. Група от служители в правителството и кадри, които си позволяваха да казват истината, бяха освобождавани от постовете им, задържани или разследвани. След това никой не смееше да казва истината. По време на Голямото гладуване, вместо да казват истината, хората криеха фактите за гладната смърт, за да запазят длъжностите си. Провинция Гансу дори отказва помощ от храна от провинция Шаанси, защото се твърдяло, че в Гансу има свръхпроизводство на храна.


Великото гладуване беше също и тест кои могат да бъдат квалифицирани като кадри на ККП. Според критерия на ККП тези кадри, които не се поддадоха да кажат истината в лицето на милиони умиращи от глад, бяха “квалифицирани”. С този тест ККП вярваше, че никакви човешки емоции или небесни принципи не могат да се превърнат в психологическо бреме, което да им попречи да следват партийната линия. След Великото гладуване отговорните длъжностни лица участваха във формално самокритикуване. Ли Джингчуен, секретар на ККП в провинция Сичуан, където милиони хора измряха от глад, беше издигнат до поста първи секретар на югозападното областно бюро на ККП.

От Културната революция и масовото избиване на площад Тянанмън до Фалун Гонг

Културната революция беше лансирана официално на 16-ти май 1966 година и продължи до 1976 година. Този период беше наречен “Десетгодишна катастрофа” дори и от самата ККП.


В интервю за югославски репортер Ху Яобанг, бивш генерален секретар на партията каза: ”По това време близо 100 милиона души бяха замесени, което беше една десета от популацията на Китай.”
Фактите от политическите кампании след основаването на Китайската народна република показват, че: ”През май 1984 г., след 31 месеца на интензивно разследване, верифициране и преизчисляване, направено от централния комитет на ККП, изчисленията след Културната революция са: над 4.2 милиона души са задържани и разследвани; повече от 1 728 000 умират от неестествена смърт; повече от 135 000 бяха обявени за антиреволюционери и екзекутирани; над 237 000 са избити и повече от 7.03 милиона са осакатени във въоръжени атаки; 71 200 семейства бяха разрушени”.
Статистиките от местните бюлетини показват, че 7.73 милиона души умират от неестествена смърт по време на Културната революция.
Освен че хората са пребивани до смърт, започването на Културната революция отприщва вълна на самоубийства. Много известни интелектуалци, включително Лао Шъ, Фу Лей, Джиан Бозан, Ву Хан и Чу Анпинг, всички слагат край на живота си през ранния стадий на Културната революция. Тя е най-безумния левтистки период в Китай. Убийството се превръща в надпревара и начин за всеки да покаже революционния си статус и избиването на “класовите врагове” беше извънредно жестоко и брутално.
Политиката на “реформи и отваряне” многократно увеличи обмяната на информация, което направи възможно за много чуждестранни репортери да станат свидетели на масовото избиване на площад Тянанмън през 1989 година и да излъчат телевизионни репортажи, показващи танкове, които настигат и премазват студенти. Десет години по-късно, на 20-ти юли 1999 г., Цзян Цзъмин започна потискането на Фалун Гонг. До края на 2002 г., вътрешна информация от източници от правителството в Китай, потвърди прикриването на повече от 7000 загинали в Центрове за задържане, принудителни трудови лагери, затвори и болници за душевно болни, или средно по 7 души убити дневно.
Днес ККП има тенденцията да убива по-малко отколкото в миналото, когато милиони или десетки милиони бяха избивани. Има две важни причини за това. От една страна, партията изврати умовете на хората в Китай с партийната си култура и сега те са по-покорни и скептични. От друга страна, поради прекалената корупция и злоупотреба на длъжностните лица от ККП, китайската икономика се превърна в “тип икономика на преливане от едно място на друго място” и зависи основно от чуждестранния капитал, за да подържа икономически растеж и социална стабилност. ККП ясно си спомня икономическите санкции, които последваха след масовото избиване на площад Тянанмън и знае, че откритото избиване на хора ще доведе до оттегляне на чуждестранния капитал, което ще постави в опасност тоталитарния й режим. Въпреки това партията никога не се отказа от задкулисни кръвопролития, а днешната ККП не жали усилия да прикрива кървавите доказателства.
******************

1   ...   23   24   25   26   27   28   29   30   ...   41


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница