Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад



страница29/41
Дата22.07.2016
Размер3.48 Mb.
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   ...   41

III. Жестока борба вътре в самата партия

Тъй като ККП обединява своите членове на базата на природата на партията, а не на основата на морал и справедливост, лоялността на членовете й, особено на по-възрастните, към главния лидер, е основен въпрос. Партията има нужда да създаде атмосфера на страх чрез избиване на собствените си членове. Така оцелелите виждат, че когато главният диктатор иска някой да умре, този човек ще умре по ужасен начин.


Вътрешните борби в комунистическите партии са добре известни. Всички членове на политбюро на руската комунистическа партия през първите два мандата, освен Ленин, който умира, и самия Сталин, бяха убити или се самоубиха. Трима от петимата фелдмаршали бяха екзекутирани, трима от петимата главнокомандващи бяха екзекутирани, всичките десет второстепенни главнокомандващи армията бяха екзекутирани, 57 от общо 85 главнокомандващи на военните сили бяха екзекутирани и 110 от 195 командващи на дивизии бяха екзекутирани.
ККП винаги се застъпва за “жестоки борби и безмилостни атаки”. Такава тактика има за цел не само хората извън партията. Още от революционния период в провинция Джианси, ККП вече беше избила толкова много хора в Антиболшевишкия корпус (АБ Корпус) [21], че само няколко оцеляват, за да се бият във войната. В град Йан’ан партията провеждаше “възстановителна” кампания. След като се установи политически, тя отстрани Гао Ганг, Рао Шушъ [22], Ху Фънг и Пънг Дъхуей. До времето на Културната революция почти всички възрастни членове в партията бяха елиминирани. Никой от бившите секретар-генерали в ККП нямаше добър край.
Ли Шаочи, бивш президент на Китай, който веднъж беше фигура номер 2 за нацията, умира ужасно. В деня на неговия 70-ти рожден ден Мао Цзедун и Джоу Енлай [23] специално казват на Уанг Донгсинг (доверен охранител на Мао) да донесе едно радио, което ще е за подарък за рождения ден на Ли Шаочи. Така ще му се даде възможност да чуе официалния рапорт на Деветата пленарна сесия на дванадесетия Централен комитет, в която се казва: “Винаги отстранявайте предателя, шпионина и отстранете Лиу Шаочи от партията, и продължавайте да излагате и критикувате престъпленията на Лиу Шаочи и неговите съучастници в измяна и предателство”.
Ли Шаочи беше смазан психически и заболяванията му рязко се влошиха. Тъй като беше на легло в продължение на дълго време и не можеше да се движи, вратът, гърбът, бедрата и петите му имаха болезнени гнойни рани. Когато чувствал ужасни болки сграбчвал дрехи, статии или ръцете на други хора и не ги пускал, затова хората просто сложили две твърди пластмасови бутилки в ръцете му. Когато умрял, двете твърди пластмасови бутилки били придобили формата на пясъчен часовник от стискане.
До октомври 1969 г. тялото на Лиу Шаочи започнало да се разлага, а инфектираните рани имали много силна миризма. Той бил слаб като вейка на границата на смъртта. Но специалният инспектор от Централния комитет на партията не позволявал да бъде изкъпан, да се обърне на другата страна или да смени дрехите си. Вместо това, всичките му дрехи били свалени, увили го в юрган, качили го на самолет и го изпратили от Пекин в град Каифънг, и го заключили в мазето на солиден бетонен бункер. Когато имал силна треска не само не му давали никакви лекарства, но дори и отстранявали медицинския персонал далеч. Когато Лиу Шаочи умрял тялото му било разложено, а разрошената му бяла коса била дълга повече от половин метър. Два дни по-късно той бил кремиран в полунощ като човек, който е болен от силно заразна болест. Завивките, възглавницата му и всички други вещи били изгорени. На смъртния акт на Лиу четем: Име: Лиу Уейхуанг; работа: безработен; причина за смъртта: болест. ККП измъчва президента на нацията до смърт, просто така без дори да даде ясно обяснение.
******************

IV. Изнасяне на революцията извън Китай, избиване на хора в чужбина

В допълнение на избиването на хора в Китай и вътре в самата партия, с голяма наслада и използвайки различни методи, и чрез изнасяне на „революцията” ККП също участваше в избиването на хора в чужбина, включително на китайци отвъд океана. Червените кхмери е типичен пример. Червените кхмери на Пол Пот съществуват в продължение само на четири години в Камбоджа. Въпреки това от 1975 до 1978 година, повече от 2 милиона души, включително 200 000 китайци, бяха избити в тази малка страна, която имаше население само от осем милиона души.


Престъпленията на Червените кхмери са безбройни, но ние няма да ги дискутираме тук. Трябва обаче да споменем за връзката им с ККП.
Пол Пот се прекланяше пред Мао Цзедун. От 1965 година нататък той посети Китай четири пъти, за да слуша лично учението на Мао Цзедун. През ноември 1965 г. Пол Пот стоя в Китай в продължение на три месеца. Чен Бода и Джанг Чунчиао дискутираха с него теории като: ”политическата власт израства от дулото на пистолет”, “класова борба”, “диктатура на пролетариата” и така нататък. По-късно всички тези теории стават основата на неговото управление над Камбоджа. След завръщането си от Китай Пол Пот смени името на партията си на Камбоджанска комунистическа партия и установи революционни бази, съобразно модела на ККП за обграждане на градовете от села. През 1968 г. камбоджанската комунистическа партия официално установи армията. В края на 1969 г. тя наброяваше около 3000 души. Но през 1975 г., преди окупацията и атакуването на град Пном Пен, тя бе екипирана добре и имаше бойна сила от 80 000 войници. Това беше изцяло в резултат на подкрепата на ККП. Книгата “Писмени доказателства за подкрепата на Виетнам и борбата с Америка” от Уанг Сианген [24] посочва, че през 1970 г., Китай дава на Пол Пот екипировка и въоръжение за 30 000 войници. През април 1975 година Пол Пот превзема столицата на Камбоджа и два месеца по-късно отива в Пекин, където посещава ККП, за да получи инструкции. Очевидно, ако убийствата, извършени от Червените кхмери не бяха подкрепени теоретично и материално от ККП, не биха могли да се случат.
Например след като двамата сина на принц Сиханук бяха убити от камбоджанската комунистическа партия, тя покорно изпрати Сиханук в Пекин по нареждане на Джоу Енлай. Пол Пот се подчини без да протестира. Джоу Енлай можеше да спаси Сиханук само с една дума, но ККП дори не възрази на избиването на 200 000 китайци от камбоджанската комунистическа партия. По това време китайските камбоджанци отидоха в китайското посолство за помощ, но то не им обърна никакво внимание.
През май 1998 година, когато в Индонезия избиваха и изнасилваха масово етнически китайци, ККП не каза нито дума. Тя не предложи никаква помощ и дори блокира новините вътре в Китай. Сякаш китайското правителство не го беше грижа за съдбата на китайците в чужбина. ККП дори не предложи никаква хуманитарна помощ.
******************

1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   ...   41


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница