Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад



страница31/41
Дата22.07.2016
Размер3.48 Mb.
1   ...   27   28   29   30   31   32   33   34   ...   41

Заключение

В резултат на информационната блокада на ККП няма начин да знаем точно колко хора са загинали в резултат на преследването от различни движения, които се появяваха по време на управлението на партията. В допълнение ККП изби етнически малцинства в Синджианг, Тибет и Вътрешна Монголия, Юнан и други места; информация за тези инциденти е трудно да се намери. „Вашингтон пост” веднъж изчисли, че броят на жертвите, преследвани до смърт от ККП е приблизително 80 милиона. [36]


Освен броя на убитите, ние не можем да разберем колко хора са били осакатени за цял живот, колко са останали душевно болни, депресирани или изплашени до смърт, в резултат на преследванията, които са преживели. Всяка смърт е горчива трагедия, която оставя нестихваща болка за членовете на семействата на жертвите.
Както японския вестник „Йомиури нюз” писа [37]: „Китайското централно правителство извърши проучване на смъртните случаи, предизвикани по време на Културната революция в 29 провинции и проучвания в общини, които са директно под управлението на централното правителство. Резултатите показаха, че близо 600 милиона души са преследвани или уличени в престъпление, което включва около половината от населението на Китай”.
Сталин веднъж каза, че смъртта на един човек е трагедия, но смъртта на милиони, е просто статистика. Когато беше казано на Ли Джингчуан, че хората умират от глад в провинция Сичуан, той отбеляза: ”В коя династия не са умирали хора?”. Мао Цзедун каза: ”Всяка борба изисква жертви. Смъртните случаи са нещо обичайно.” Това е възгледа за живота от гледна точка на атеистичния комунизъм. Затова 20 милиона души са умрели в резултат на преследване по време на режима на Сталин, което представлява 10 процента от населението на бившия СССР. ККП изби най-малко 80 милиона души, което е също приблизително 10 процента от населението на Китай [в края на Китайската културна революция]. Червените Кхмери избиха 2 милиона души, или една четвърт от населението на Камбоджа по това време. В Северна Корея смъртните случаи в резултат на глад са над един милион. Всичко това са кървави дългове на комунистическите партии. Този зъл култ жертва хората и кръвта им, за да се прекланя пред злите духове. Още от самото си начало ККП избиваше хора – когато не можеше да убие тези, извън партията, избиваше собствените си хора – за да ознаменува “борбите на класите”, “вътрешнопартийните борби” и други лъжи. Тя дори постави и своите генерални секретари, маршали, генерали, министри и други, на жертвения олтар на този зъл култ.
Много хора смятат, че на ККП трябва да и се даде време да промени себе си към по-добро и казват, че днес тя се ограничава в своите убийства. Убиването дори и на един човек също те прави убиец. Нещо повече, тъй като избиването е един от методите, които се използват от ККП да поддържат терора й, базиран на страх, тя ще увеличи или намали убийствата съобразно нуждите си. Убийствата на ККП са непредсказуеми. Когато хората нямат силно чувство на страх, ККП избива повече, за да увеличи чувството им на страх. Когато хората се страхуват, избиването само на колко ще поддържа чувството на страх. Когато хората се страхуват от ККП, просто известявайки намерението си да убива, без да има нужда наистина да убива, ще бъде достатъчно за ККП да поддържа страха. След като изпитаха многобройни политически движения и убийства, в отговор на терора на ККП хората формираха физиологически рефлекс. Следователно не е необходимо за ККП дори да споменава за избиване, само тона на машината за пропаганда на масовия критицизъм е достатъчен да върне спомените на хората за ужасния терор.
ККП приспособява интензивността на убийствата според промените в чувството на страх у хората. Величината на убийствата сама по себе си не е целта на ККП. Ключът е в постоянството с цел да се поддържа властта. ККП не е станала по–снизходителна. Нито пък е изоставила касапския си нож. Напротив, хората станаха по-покорни. Веднъж, когато хората въстанат, за да поискат нещо, което е извън допустимото за ККП, тя няма да се поколебае да убива.
Поради нуждата да поддържа терор, произволното убиване дава максимален резултат за постигането на тази цел. В мащабните избивания на хора, които се случиха в миналото, самоличността, престъплението и отсъждането на присъда на жертвите се държаха умишлено в неяснота. За да избегнат да бъдат определени като мишени, хората се ограничаваха в “безопасна зона”, базирайки се на собствената си преценка. Такава “безопасна зона” беше дори понякога още по-тясна от онази, която ККП възнамеряваше да определи. Поради това навсякъде хората действаха по-скоро като “левичари отколкото като десни”. В резултат на това, зоната често е “уголемявана” отвъд първоначалния й размер, тъй като хората на различни нива доброволно си налагат ограничения, за да си осигурят безопасност. Колкото по-ниско е нивото, толкова по-жестока е борбата в тази зона. Такова доброволно масово усилване на страха произлиза от произволните убийства на ККП.
В дългата си история на убиване, ККП се превърна в извратен сериен убиец. Чрез убиване ККП задоволява извратеното си чувство за върховна власт над живота на хората и смъртта им. Чрез избиване, тя облекчава собствения си вътрешен страх. Чрез избиване, тя потиска социалния смут и недоволствата от предишните й убийства. Днес сложните кървави дългове на ККП направиха невъзможно благосклонното разрешение на проблема. Партията може да разчита само на интензивен натиск и тоталитарно управление, за да поддържа властта си до последния момент. Въпреки, че понякога се прикрива чрез компенсиране на жертвите на престъпленията, ККП никога не промени жадната си за кръв природа. Много вероятно е ККП да не се промени и в бъдеще.
******************

Бележки:

[1] Писмо на Мао Цзедун до съпруга му Джианг Чинг (1966 година).

[2] Супер структурата в контекста на социалната теорията на марксизма се свързва с начина на взаимодействие между човешкия субективизъм и материалната субстанция на обществото.

[3] Ху Фенг, учен и литературен критик, противник на догматичната литературна политика на ККП. Изключен е от партията през 1955 г. и е осъден на 14 години затвор.

[4] Аналекти (избрани откъси) от Конфуций.

[5] Левитикус 19:18.

[6] Маркс, „Комунистически манифест” (1848 година).

[7] Мао Цзедун, „Демократична диктатура на народа” (1949 година).

[8] Мао Цзедун, “Ние трябва напълно да съдействаме (Потушаване на реакционерите) така, че всяко семейство трябва да бъде информирано.” (30 март 1951 година)

[9] Мао Цзедун, “Ние трябва енергично и прецизно да ударим по реакционерите”. (1951 година)

[10] Небесното царство на Тайпинг (1851 – 1864 г.), известно също като Въстанието Тайппинг, е един от най-кървавите конфликти в китайската история. Това е бил сблъсък между силите на императорски Китай и онези вдъхновени от самопровъзгласилия се мистик от културната група Хака Хонг Сиучуан, който беше християнин. Смята се, че най-малко 30 милиона души са загинали.

[11] От извадка в книгата, публикувана от намиращото се в Хонг Конг списание „Чънгминг” (www.chengmingmag.com ), от октомври 1996 г.

[12] Големия скок напред (1958 – 1960 г.) беше кампания на ККП, която трябваше да задвижи индустрията и в частност производството на стомана. Тази кампания е позната също като едно от най-големите икономически бедствия.

[13] Публикувана през февруари 1994 година от издателска къща „Червено Знаме”. Цитатът е преведен от преводача.

[14] Единица за измерване на земя в Китай. 1 му = 0.165 акра.

[15] Пънг Дъхуей (1898 – 1974 г.) - китайски комунистически генерал и политически лидер. Пънг е бил главнокомандващ във войната с Корея, вицепремиер на държавния съвет, член на политбюро и бинистър на отбраната от 1954 – 1959 година. Той бил свален от поста след като не се съгласил с левичарските подходи на Мао по време на Пленума на ККП в Лушан през 1959 г.

[16] Дъ Джагър, Реймънд Дж., „Врагът отвътре”. Гилд Букс, „Католик полс инкорпорейтед” (1968 г.)

[17] Масовото избиване в Дасинг е през август 1966 г. по време на промяната на партийния секретариат в Пекин. Тогава на среща с общественото бюро за сигурност в Пекин министърът на обществената безопасност Сие Фуджи обяснява, че има вмешателство между Червените караули и “петте черни класи”. След срещата, Бюрото за сигурност в Дасинг незабавно се заема с това и формира план, за да подбуди масите в Дасин да избият “петте черни класи”.

[18] Джънг Ии, „Червеният Мемориал” (Тайпе, Издателска къща на китайската телевизия, 1993 година). Тази книга е достъпна и на английски: Scarlet Memorial: Tales of Cannibalism in Modern China by Yi Zheng, преведена и издадена от T. P. Sym (Boulder, Colorado: Westview Press, 1998)

[19] “Старото общество“, както ККП го нарича, се свързва с периода преди 1949 г., а “новото общество” се свързва с периода след 1949 година, когато ККП взема властта в страната.

[20] “Право яке” е средство за мъчение. Ръцете на жертвата се извиват и завързват с въже зад гърба, а след това се издърпват напред над и през глава. Този начин на мъчение може да осакати ръцете на човек. След това жертвата е натиквана насилствено в “Право яке” и закачана във въздуха за ръцете. Последствието от това жестоко мъчение е счупване на костите в рамото, лактите, китката и гърба, което често води до смърт от непоносимата болка. За повече информация: Chinese: http//search.minghui.org/mh/articles /2004/9/30/85430.html

English:http/ www.clearwisdom.net/emh/articles/2004/9/10/52274.html

[21] През 1930 година Мао нареди на партията да избие хиляди партийни членове, войници от Червената армия и невинни граждани в провинция Джиангси, в опит да укрепи властта си в областите, контролирани от ККП. За повече информация:

Chinese:http//kanzhongguo.com/news/articles/4/4/27/64064.html

[22] Гао Ганг и Рао Шушъ са били членове на Централния комитет на ККП. След неуспех в борбата за власт, през 1954 г. те били обвинени че кроят планове да разцепят партията на две части и в последствие били изключени от партията.

[23] Джоу Енлай (1989 – 1976 г.) беше втори по значимост за Мао в историята на ККП. Той беше ръководна фигура в ККП и премиер на Народна република Китай от 1949 г. до неговата смърт.

[24] Уанг Сианген, „Документи за подкрепата на Виетнам в борбата срещу Америка”. (Пекин, Интернационална културна издателска компания, 1990 година)

[25] Джанг Джисинг била интелектуалка, която е изтезавана до смърт от ККП по време на Великата китайска революция, защото критикувала провала на Мао в Големия скок напред и защото била открита и казвала истината. Охраната на затвора често я събличала гола и я хвърляла в тъмница с мъже затворници, където била изнасилвана многократно, докато полудяла. В затвора се страхували, че ще изкрещи лозунги по време на екзекуцията й, затова разрязали гърлото й преди това.

[26] От Изследователска фондация Лаогай, 12-ти октомври 2004 година.:

http://www.laogai.org/news 2/newdetail.php?id =391 (на китайски)

[27] Един от трите инструмента (методи на производство, вид на производство и връзки в производството), които Маркс използва за анализ на социалните класи. Производствените връзки е за хората, които притежават средствата и онези, които не ги притежават, тоест връзката между собственика на имота и орача, или капиталиста и работника.

[28] Менциус, книга 3, Пенгуин класически серии, преведена от Д. С. Лау.

[29] От Фан Джонгиан (989-1052 г.), бележит китайски възпитател, писател и служител в правителството на северната династия Сонг. Този цитат е от нейната известна проза “Изкачвайки кулата Юеянг”.

[30] От Гу Янму (1613 – 1682 г.) изтъкнат педагог от ранната династия Чинг.

[31] От Менциус, книга 7. Пенгуин класически серии, превод Д. С. Лау.

[32] “Село от три семейства” е писателското име на трима писатели от 1960 г. - Дънг Куо, У Хан и Лиао Моша. У Хан е автор на пиесата “Хай Руи се отказва от поста си”, която Мао счете за политическа сатира за приятелството му с генерал Пънг Дъхуей.

[33] Китайска народна легенда за белокосата девойка е история за безсмъртна фея, която живеела в пещера и която имала много свръхестествени способности с които награждавала доброто и наказвала злото. Въпреки това в китайската “модерна” драма, опера и балет, тя е описвана като момиче, което било принудено да избяга в пещера, след като баща й бил пребит до смърт, заради това, че отказал да я даде за жена на стар богаташ. Косата й побеляла от недохранване се казва в “модерната” версия. Тази фолклорна легенда била трансформирана в една от най-известните комунистически драми от писателите в ККП, за да насажда класова омраза към собствениците на имоти.

[34] Лин Биао (1907 – 1971 г.), един от по-старите лидери на ККП, служил при управлението на Мао Цзедун като член на политбюро, като заместник-председател (1958 г.) и министър на отбраната (1959 г.). Лин е смятан за архитект на Великата китайска революция. Бил е определен като наследник на Мао през 1966 г., но загубва благоволението му през 1970 г. Усещайки своя крах Лин се замесва в провалил се заговор и се опитва да избяга в СССР, когато предполагаемия заговор е разкрит. Докато се опитва да избяга от преследването, самолета му се разбива в Монголия, а той умира.

[35] Ю Луокъ е защитник и борец за човешки права, който е убит от ККП по време на Културната революция. Неговото значително есе “Семеен произход”, написано на 18 януари 1967 г. е едно от най-разпространяваните и четените творби, отразяващи непартийни мисли, по време на Културната революция. Лин Джао, студентка от Университета в Пекин, специализираща журналистика, е класифицирана като дясна през 1957 г., заради независимото си мислене и открито критикуване на Комунистическото движение. Тя е обвинена в заговор срещу народната демократична диктатура и е арестувана през 1960 г. През 1962 г. е осъдена на 20 години затвор. Убита е от ККП на 29 април 1968 г. като контрареволюционер.

[36] От http://www.laojiao.org/64/article0211.html (на китайски)

[37] От “Отворено писмо от Сонг Мейлинг до Лиао Чънгдзи” (17 август 1982 г.). Източник: http://www.blog.edu.cn/more.asp?name=fainter&id=16445 (на китайски).
(Текстът е обновен на 21 септември 2005 година)

1   ...   27   28   29   30   31   32   33   34   ...   41


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница