Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад



страница32/41
Дата22.07.2016
Размер3.48 Mb.
1   ...   28   29   30   31   32   33   34   35   ...   41

Част 8: Защо китайската комунистическа партия е зъл култ

The Epoch Times 26 декември 2004.


Това е осмият от Деветте Коментара за ККП /Nine Commentaries on the Communist Party/

Предисловие

К


Културната революция бе времето, в което "Слънцето е най-червеното", докато "Светът е най-тъмния". Всеки трябваше да изучава трудовете на Мао" (Getty Images)
рахът на социалистическия блок след края на Съветския съюз в началото на 90-те години беляза провала на комунизма, след почти столетие на съществуването му. Обаче Китайската комунистическа партия (ККП) неочаквано оцеля и все още управлява Китай, нация, която представлява една-пета от населението на света. Появява се следният въпрос: останала ли е ККП днес действително комунистическа?
Никой в днешен Китай, включително членовете на партията, не вярва в комунизма. След почти 50 години социализъм, ККП едва сега призна частната собственост и даже има фондова борса. Тя чака чуждестранни инвестиции, за да създаде нови предприятия, експлоатирайки работници и селяни толкова, колкото е възможно. Това напълно противоречи на идеала на комунизмът. Без да гледа на сключения компромис с капитализма, ККП поддържа деспотичен контрол над населението на Китай. Конституцията, в която са внесени поправки през 2004 г., все още твърдо заявява, че “китайският народ с различна етническа принадлежност, продължава да се придържа към народната демократична диктатура и социалистическия път, под предводителството на китайската комунистическа партия, и ръководството на марксизма-ленинизма, идеологията на Мао Цзедун, теориите на Дън Сяопин, и важните мисли на “Трите представи”.
“Леопардът умря, но кожата му остана” [1]. Днешната ККП има в запас само “кожата си”. ККП е унаследила тази кожа и я използва, за да поддържа своята власт в Китай.
Каквато е природата на кожата, унаследена от ККП, такава е и самата организация на партията.
******************

Чертите на култът на ККП

Комунистическата партия по същество представлява зъл култ, който вреди на човечеството. Макар Комунистическата партия никога да не се е наричала религия, тя съответства на всяка отделна черта на религиите (Таблица 1). В началото на създаването й (учредяването й, бел.превод.), тя разглеждала марксизма като абсолютната истина на света. Набожно се покланяла на Маркс като на свой духовен Бог и призовавала хората да участват в доживотна борба с цел построяване на “комунистическия земен рай”.


Таблица 1. Религиозните черти на ККП.





Основни форми на религиите

Съответстващи форми на ККП

1

Църква или платформа (сцена)

Всички нива на комитети на партията; платформата съставя кръгове от партийни събрания до всички СМИ, управлявани от ККП

2

Доктрини

Марксизъм-ленинизъм, идеологията на Мао Цзедун, теорията на Дън Сяопин, «Трите Представи» на Мао Цзедун и Конституцията на партията

3

Встъпване

Церемония, по време на която се произнасят клетви във вечна вярност към ККП

4

Привързаност към една религия

Членът на партията може да вярва само в комунистическата партия

5

Свещеници

Партийните секретари и служители, отговарящи за всички партийни дела на всички равнища

6

Служба на Бога

клевета срещу всички Богове и провъзгласяване на себе си за негласни «Богове»

7

Смъртта се нарича «въздигане на Небето или слизане в Ада»

Смъртта се нарича «да навестиш Маркс»

8

Канони

Теориите и трудовете на вождовете на комунистическата партия

9

Проповеди

Всички видове събрания, речите на вождовете

10

Четене на каноните, или кръстосано изучаване на каноните

Политически изследвания, събрания за партийните членове

11

Химн ( религиозни песни )

Песни, възхваляващи партията

12

Вноски

Задължителен членски внос; задължително разпределение на правителствения бюджет, състоящ се от пари, заработени с кръв и пот от хората за разходите на партията

13

Дисциплинарни наказания

Наказанията на партията варират от «домашен арест и обиск» и «изключване от партията» до смъртни изтезания и дори наказване на близки и приятели

Комунистическата партия значително се различава от всяка ортодоксална религия. Всички ортодоксални религии вярват в Бога и добротата, и имат за цел да напътстват морално човечеството, и да спасяват души. Комунистическата партия не вярва в Бог и е против традиционната етика.


Това, което комунистическата партия е извършила, доказва, че тя е зъл култ. Доктрините й са основани на класова борба, насилствена революция и диктатура на пролетариата, и доведоха до така наречената комунистическа революция, изпълнена с кръв и насилие. Червеният терор при комунизма продължава почти столетие, носейки бедствия на много страни в света, отнемайки десетки милиона животи. Комунистическата вяра е тази, която е създала ада на Земята и не е нищо по-различно от най-низкия култ в света.
Чертите на култа на комунистическата партия могат да бъдат резюмирани в шест заглавия:

1. Смесване на доктрините и отстраняване на десидентите

Комунистическата партия смята марксизма за своя религиозна доктрина и го представя като “неоспорима истина”. Доктрините на комунистическата партия изпитват недостиг на доброта и търпимост. Вместо това, те са пълни с високомерие. Марксизмът е създаден в началния период на капитализма, когато производителността била ниска, а науката - слаборазвита. Той изобщо не е имал правилно разбиране за отношенията между човечеството и обществото, или човечеството и природата. За съжаление, тази еретична идеология, се развила в международно комунистическо движение и нанасяла вреда на човечеството в продължение на повече от столетие, преди хората да се откажат от нея, разбирайки, че е напълно неправилна.


Партийните лидери, начело с Ленин, винаги допълвали доктрините на култа. От теорията на Ленин за насилствената революция, теорията на Мао Цзедун за непрестанната революция под диктатура на пролетариата, до “Трите Представи” на Цзян Цзъмин, историята на комунистическата партия е пълна с такива еретични теории и грешки. Макар тези теории на практика постоянно да са предизвиквали бедствия и вътрешни противоречия, Комунистическата партия все още обявява, че те са универсално правилни и задължава хората да изучават доктрините й.
Отстраняването на десидентите е най-ефективното средство на злия култ на комунизма за разпространението на собствените му доктрини. Понеже доктрината и поведението на този зъл култ са прекалено смешни, комунистическата партия е длъжна да принуди хората да ги приемат, осланяйки се на насилие при отстраняването на десидентите.
След като ККП взе юздите на управлението в Китай, тя започна “поземлената реформа”, за да отстрани класата на земеделците, “социалистическа реформа” в промишлеността и търговията, за да отстрани капиталистите, “движението за изчистване на реакционерите”, за да отстрани народните религии и чиновниците, които заемали постовете преди идването на власт на комунистите, “антидясното движение”, за да застави интелигенцията да мълчи и “Великата културна революция”, за да унищожи традиционната китайска култура. ККП била в състояние да обедини Китай под комунистическия зъл култ и да достигне ситуация, в която всеки четял Червената книга, изпълнявал “танца на верността” и “питал за указания партията сутрин и докладвал на партията вечер”. В периода след управлението на Мао и Дън, ККП утвърждавала, че Фалун Гонг, традиционна китайска практика за самоусъвършенстване, която вярва в „Истина, Доброта и Търпение”, се конкурирала с нея по масовост и затова възнамерявала да унищожи Фалун Гонг. Тя започнала насочено към геноцид преследване на Фалун Гонг, което продължава и днес.

2. Поклонение на вожда и представление за превъзходството на лидера

От Маркс до Цзян Цзъмин, портретите на лидерите на комунистическата партия се излагат за поклонение. Абсолютната власт на лидерите на ККП забраняват каквото и да е съмнение. Мао Цзедун бил представян като “Червено Слънце” и “Големият Освободител”. Партията “счупила палката”, говорейки за неговото писмо, за което казва, че “едно предложение се равнява на 10 000 обикновени предложения”. Като “обикновен член на партията” Дън Сяопин (Deng Xiaoping) някога доминирал в китайската политика като повелител. Теорията на Цзян Цзъмин “Трите представи” е малко повече от 40 йероглифа, заедно с пунктуацията, но четвъртата пленарна сесия на ККП я извисила като “даваща творчески отговор на въпросите какво е социализъм, как се строи социализма, каква партия строим ние и как да строим партията”. Партията също така без мярка хвалела мислите в “Трите представи”, като фактически насмешливо утвърждавала, че това е продължение и развитие на марксизма-ленинизма, идеологиите на Мао Цзедун и теориите на Дън Сяопин.


Зверското клане на невинни хора от Сталин, катастрофалната “Велика културна революция”, започната от Мао Цзедун, заповедта на Дън Сяопин за клането на площад Тянанмън и продължаващото преследване на Фалун Гонг на Цзян Цзъмин, са ужасните резултати от еретичната диктатура на Комунистическата партия.
От една страна, ККП предвижда в своята Конституция: “Цялата власт в Китайската народна република принадлежи на народа. Органите, чрез които народът осъществява управлението на страната, са Националният народен конгрес и местните народни конгреси на различни равнища”. “Никаква организация или човек не може да стоят над Конституцията и закона” [2]. От друга страна, Уставът на ККП предвижда, че ККП е ядрото на лидерството на китайската социалистическа идея, без да зачита страни и хора. Председателят на Постоянната комисия на Националния народен конгрес държал “важна реч” пред всички, утвърждаваща, че Националния народен конгрес е най-високия орган на държавната власт, длъжен да се подчинява на лидерството на ККП. Съгласно принципите на ККП на “демократичен централизъм”, всяка партия е длъжна да се подчинява на Централния комитет на ККП. Казано по-конкретно, за какво настоява Националният народен конгрес действително – за диктатура на генералния секретар, която на свой ред е защитена от законодателството.

3. Промиване на мозъци, контрол на съзнанието, твърда организация и никакъв изход, ако си станал партиен член

Организацията на ККП е обичайно твърда: за да стане член, на човек са му нужни препоръки от двама членове; новият член е длъжен да се закълне във вярност на партията, в момента на приемането си; партийните членове плащат членски внос, посещават организираните мероприятия и вземат участие в групови политически занятия. Партийните организации се разпростират на всички правителствени нива. Основни организации на ККП има във всяко село, град и район. ККП управлява не само партийните членове и дела, но така също и не-членовете, защото целия режим е длъжен “да се подчинява на лидерството на партията”. През годините, когато се привеждали в изпълнение кампаниите на класовата борба, “свещениците” на религията на ККП, именно партийните секретари на всички нива, не знаели какво точно правят, освен че дисциплинират хората.


“Критиката и самокритиката” по време на партийните срещи служат като общо, безкрайно средство за управляване умовете на членовете. През периода на съществуването си, ККП започнала много политически движения, за да “изчисти членовете на партията”, “да коригира партийната атмосфера”, “да хване предателите”, “да проведе чистка на антиболшевишкия корпус” (Корпус АБ) [3] и “да дисциплинира партията”, периодически проверявайки “чувството на партийната природа” – за всичко това използвала насилие и ужас, за да провери предаността на членовете на самата партия и да се убеди, че те винаги вървят в крак с нея.
Приемането в ККП прилича на подписване на невъзвратим договор за продажба на душата и тялото. Чрез постановленията на партията, винаги надвишаващи националните закони, тя може да изключи всеки член по желание, докато отделен член не може сам да излезе от ККП, без да се подложи на сериозно наказание. На излизането от партията се гледа като невярност, която навлича страшни последствия. По време на Великата културна революция, когато култът на ККП държал абсолютна власт, било известно, че ако партията поиска да Ви убие, Вие няма да успеете да се спасите; ако партията поиска Вие да живеете, то Вие няма да успеете да умрете”. Ако човек извърши самоубийство ще го нарекат “страхливец от народното наказание за своите престъпления” и членовете на семейството му също ще бъдат въвлечени и наказани.
Процесът на приемане в партията работи като черна кутия, доколкото вътрешно-партийната борба задължително трябва да бъде съхранена в абсолютна тайна. Всички партийни документи са конфиденциални. Страхувайки се от разобличение за престъпните си действия, ККП често преследва десиденти, обвинявайки ги в “разгласяване на държавни тайни”.

4. Принуждаване към насилие, кланета и жертви за партията

Мао Цзедун е казал: “Революцията не е покана за обяд, или написване на есе, или създаване на картина, или бродиране, тя не може да бъде толкова изтънчена, толкова бавна и нежна, толкова умерена, добра, учтива, сдържана и великодушна. Революцията е въстание, акт на насилие, в който една класа събаря другата” [4].


Дън Сяопин (Deng Xiaoping) препоръчвал: “Убийство на 200 000 човека в замяна на 20-годишна стабилност”.
Цзян Цзъмин заповядвал: “Унищожете ги (практикуващите Фалун Гонг) физически, опорочете репутацията им и ги съсипете материално”.
ККП издига насилието и убива безчислен брой хора по време на своите политически движения. Тя обучава хората да се държат с врага “студено, като през зимата”. Подразбира се, че червеното знаме е “оцветено от червената кръв на мъчениците”. Партията се кланя на червения цвят, заради своето пристрастие към кръв и кланета.
ККП прави изложби “на героичните” примери, за да поощри хората да се жертват за нея. Когато Чжан Сид (Zhang Side) умира, работейки в пещта, за да произведе опиум, Мао Цзедун похвалва смъртта му – “тежко, като планината Тай” [5]. В тези бесни години “храбри думи” от типа: “Не се страхувай нито от трудности, нито от смърт” и “Възвишената жертва усилва смелото решение; ние ще заставим Слънцето и Луната да сияят в новите Небеса”, подхранвали стремежите сред обичайния недостиг на материални ресурси.
В края на 70-те години, Виеткон (Vietcong) изпратил войска и свалил режима на Червените Кхмери, който бил създаден от ККП и извършил отвратителни престъпления. Макар ККП да изпаднала в ярост, тя не можела да изпрати войска за поддръжка на Червените Кхмери, тъй като Китай и Камбоджа нямали общи граници. Вместо това, за да накаже Виеткон, ККП започнала война срещу Виетнам на китайско-виетнамската граница, за “самоотбрана”. Десетки хиляди китайски войници дали кръвта и живота си в името на тази борба между комунистическите партии. Тяхната смърт на практика нямала нищо общо с териториите или суверенитета. Няколко години по-късно ККП позорно увековечила паметта на безсмислените жертви на много наивни и ярки млади хора като “революционния героичен дух”, непочтително заимствайки от песента “изящното поведение е украсено с кръв”. 154 китайски мъченици загинали през 1981 г., на връщане от град Фака (Faka) в област Гуанси (Guangxi), но ККП небрежно върнала армията във Виетнам, когато Китай и Виетнам разделяли границите.
Когато необузданото разпространение на атипичната пневмония заплашваше живота на хората в началото на 2003 г., ККП с готовност приемаше на работа много млади медицински сестри. След това, тези жени бързо бяха пратени в болниците, да се грижат за болни от атипична пневмония. ККП изпраща младите хора на най-опасната линия на фронта, за да създаде “великолепната сцена” - “Не се страхувай нито от трудности, нито от смърт”. ККП обаче не може да обясни къде бяха останалите 65 милиона партийни членове и какъв имидж създадоха те за партията.

5. Отричане на вярата в Бог и потискане на човешката природа

ККП пропагандира атеизъм и утвърждава, че религията е “духовен опиум”, който може да опиянява хората. Тя използвала властта си, за да унищожи всички религии в Китай и след това обожествила себе си, като дала абсолютна власт в страната на култа към ККП.


Докато ККП саботирала религията, разрушила традиционната култура. Тя утвърждавала, че традиция, морал и етика са феодални, суеверни и реакционни, и ги унищожила по време на революцията. По време на Великата културна революция, широко разпространени уродливи явления нарушавали китайските традиции. Например – мъж и жена, обвиняващи се един друг, студенти, които бият преподавателите си, бащи и синове, въставащи един срещу друг, "Червени", безжалостно убиващи невинните и избиване на метежници, разрушение и грабежи. Това бяха естествените последици от потискането на човешката природа.
След установяването на собствения си режим, ККП принуди националните малцинства да заверят (засвидетелстват, бел.превод.) предаността си към комунистическото ръководство, като направят компромис с богатата и ярка етническа култура, която са създали.
На 4 юни 1989 г., така наречената “Народна освободителна армия” унищожи множество студенти в Пекин. Това накара китайците напълно да изгубят надежда за политическото бъдеще на Китай. От тогава насам целият китайски народ се е концентрирал върху заработването на пари. От 1999 г. досега ККП жестоко преследва Фалун Гонг, борейки се против “Истина, Доброта и Търпение”, предизвиквайки по този начин ускорено снижаване на моралните норми.
От началото на новото столетие, новият раунд за незаконното използване на земята [6] и конфискацията на парично-кредитните и материални средства (провалени от чиновниците на ККП в съдружие със спекулантите), остави много хора онеправдани и бездомни. Броят на хората, които се обръщат към правителството в опит да поправят несправедливостите рязко се увеличи и социалния конфликт се усили. Крупните, масови протести зачестиха, те са потушавани яростно от полиция и въоръжени сили. Фашистката природа на “Републиката” се видя и обществото изгуби моралната си съвест.
В миналото злодеите не са вредили на най-близките си или, както казва поговорката: лисицата ловува далеко от дома. Сега, когато хората искат да навредят на някой, предпочитат своите роднини и приятели, и наричат това “убийство на познатите”.
В миналото китайските поданици лелеяли за целомъдрието преди всичко останало, тогава, както и сега, хората се присмивали на бедните, но не проститутки. Историята на разрушението на човешката природа и морал в Китай ясно е изразена в следната балада:
“През 50-те хората си помагаха един на друг,

През 60-те хората се бореха един срещу друг,

През 70-те хората се лъжеха един друг,

През 80-те хората се грижеха само за себе си,

През 90-те хората използват в свой интерес всеки, който срещнат”.

6. Военното превземане на властта, монополизация на икономиката и диви политически и икономически амбиции

Единствената цел на установяването на власт на ККП бе превземането на въоръжените сили и затова бе създадена система на държавна собственост, в която държавата държи монопола в плановата икономика. Дивите амбиции на ККП далеч надхвърлят амбициите на обикновените зли култове, които просто трупат пари.


В страна на държавна социалистическа собственост, управлявана от комунистическата партия, партийните организации, които имат огромна власт - партийните комитети и клонове на различни равнища, са навързани или преобладаващи в държавната инфраструктура. Собственическите партийни организации управляват държавния апарат и извличат фондовете непосредствено от бюджета на правителството на различни нива. Като вампир ККП изсмука от нацията огромно количество богатства.
******************

1   ...   28   29   30   31   32   33   34   35   ...   41


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница