III. Култовата природа на комунистическата партия

IV. Теорията за деня на Страшния съд на комунистическата партия – страхът от края на партията

Маркс и Енгелс доведоха злият дух на комунистическата партия. Ленин основал комунистическата партия в Русия и чрез насилието на негодниците свалил временното правителство, създадено след Февруарската революция [8], прекъснал буржоазната революция в Русия, превзел властта и получил опорна точка за комунистическия култ. Успехът на Ленин обаче не означавал победа на пролетариата по целия свят. Напротив, както се казва в първия параграф на Комунистическия манифест: "Всички упълномощени в Стара Европа направиха свят съюз, за да изгонят този призрак". След раждането си Комунистическата партия се сблъскала с кризисни премеждия и се страхувала да не бъде унищожена във всеки един момент.

V. Ценното средство за оцеляване на комунистическия култ - жестоката борба

Компартията поставила акцента върху това, че членовете й са длъжни да й бъдат предани, поставила акцент на организацията и на желязната дисциплина. Членовете, постъпващи в ККП задължително се заклеват:

"Аз, доброволно постъпващ в компартията на Китай, съм длъжен да поддържам програмата на партията, да съблюдавам устава й, да изпълнявам задълженията на член на партията, да прокарвам в живота партийните решения, строго да съблюдавам партийната дисциплина, да пазя партийните тайни, да съм предан на партията, активно да работя, отдавайки всичко от себе в борбата за комунизъм, да съм готов, когато е нужно да пожертвам всичко, заради партията и народа, и никога да не критикувам партията". (виж Устав на ККП, първи параграф, 6 раздел).
Концепцията за посвещаване на цялото учение на себе си компартията нарекла "партийност". Тя изисквала членът на партията, при необходимост, обезателно да е готов да отхвърли всяка човешка разумност и принципи, абсолютно подчинявайки се на волята на партията и нейния лидер. Ако им е необходимо да правиш добро, то ти си длъжен да правиш добро, ако е нужно да правиш зло, то си длъжен да правиш зло, в противен случай ти няма да достигнеш партийния критерий и това ще се смята за проявление на слаба партийност.
Мао Цзедун казвал: "Марксистката теория, това е теория на борбата". По отношение на отглеждането и съхранението на партийността, във вътрешно-партийната борба се опирали на всестранни механизми. По пътя на непрестанна вътрешна и външна жестока борба, компартията от една страна унищожавала всичко чуждо, създавайки червен терор, от друга страна непрестанно привеждала в ред партийните членове, строго се отнасяла към догмите на учението си, отглеждала "партийността" на членовете, усилвала бойната (военната, бел. превод.) мощ на партийната организация. Това станало универсално средство за съхранение на съществуването на компартията.
Мао Цзедун се явява най-добрия майстор сред вождовете на ККП, използвайки това универсално средство на вътрешно-партийната борба - жестокостта на методите й, безсрамността на прийомите й, отдавна били разобличени, още при съществуването на Съюза.
През 1930 г. в провинция Цзянси, принадлежаща към съветските региони, Мао организирал ужасна революционна вълна (движение) за "ликвидация на групировките АБ", загинали няколко хиляди войници на Червената армия, а така също и членове на местните партийни ядра, и обикновени граждани. Непосредствената причина за тези събития била, че точно когато Мао утвърдил влиянието си тези райони, се сблъскал с противопоставянето на Червената армия и партийните организации на южен Цзянси, оглавени от Ли Венлин. Мао не можел да позволи под носа му да има каквато и да е организация, противостояща на влиянието му и силата на волята му, той безжалостно използвал крайни мерки за задушаване на вътрешнопартийните другарства, подозирайки ги в инакомислие. За създаването на атмосфера за изкореняване на "групировките АБ", в края на ноември до средата на декември, той започнал с верните си хора оперативно съсредоточаване на армията, което се отнасяло до червеното "бързо формирование на армията" - основното съдържание на това било създаването на дивизия, полк, батальон, рота, взвод, за изкореняване на контрареволюционерите, за изтребление на партийните членове, произлизащи от богати семейства и на всички недоволни. За няма и месец, над 40-хилядната Червена армия унищожила около 4400 членове на "групировките АБ", сред тях били заклани и няколко десетки ръководители на главните групировки.
По-нататък Мао започнал да се занимава със силата на инакомислещите в съветските райони. През декември 1930 г. той направил така, че главният секретар на централното политическо управление на частите на Червената армия Ли Шаоцю, който бил също и председател на комитета по изкореняване на контрареволюционерите, от името на бившия генерален председател да бъде в провинция Цзянси, в район Футян, който бил под съветска власт и да арестува осем основни ръководители на местния комитет и двадесети полк на Червената армия, сред които били Дан Лянби, Ли Байфан и други. Те били подложени на разнообразни изтезания, били пребити така, че "по целите им тела не останала кожа", "пръстите на ръцете им били счупени, целите им тела били покрити с гной и не можели да се движат". Според записи тогава на хората, които ги изтезавали, "техните викове и плач потресъл Небето, той безспирно звучал в ушите, докато използвали най-крайните видове зверства и жестокости". На 8 декември съпругите на Ли Байфан, Ма Мина и Джоу Мена дошли да видят мъжете си и били арестувани също като представители на "групировките АБ", те също били подложени на изтезания "горели телата им, обгаряли половите им органи, рязали гърдите им с джобни ножчета". Под подобни жестоки изтезания Дан Лянби издал, че Ли Венлин, Цин Фанпан, Лю Ти, Джоу Мен, Ма Мина и други "са главатари на групировката АБ, освен това издал още, че в училището на Червената армия има голяма група на групировката". От 7 декември до вечерта на 12 декември, в тези кротки пет дни, Ли Шаоцю и неговите съратници безусловно привели в сила изтреблението на контрареволюционери, те хванали повече от 120 члена на "групировката АБ", обвинили ги в няколко десетки престъпления и заклали около 40 човека. Този жесток демарш на Ли Шаоцю и съратниците му продължил до 12 декември 1930 г. и потресъл съветският район Футян - "Футянските събития" [11], (виж китайските "Исторически изследвания на "изкореняването на групировките АБ" от Мао Цзедун в съветския район Цзянси").
Мао Цзедун, опирайки се на теорията и практиката на борбата от съветските райони до Енан, постепенно се добрал и се установил на мястото на абсолютното водачество в партията. След като набрала сила, през 1949 г. тази вътрешнопартийна борба все още продължавала. Например на заседание в Лушан, Мао рязко нападнал Пенг Дехуай (Peng Dehuai) [12] и го освободил от заемания от него пост. Всички лидери, присъстващи на това заседание, били поканени да се изкажат по този повод и тези от тях, които се осмелили да изразят свое мнение, или да останат на него без да го променят, един след друг били пометени като антипартийната групировка на Пенг Дехуай. Когато настъпила Културната революция всички стари кадри на централния комитет били преработени (изчистени), но всички те приели покорно това, кой ще се осмели да възрази на Мао? Компартията винаги поставяла акцента на предаността към нея, на организацията и железния ред, на абсолютното подчинение на вожда. Тази партийност се появява по пътя на отглеждането и закаляването в процеса на непрекъсната политическа борба.
Бившият лидер (вожд) на ККП Ли Лисан бил поставен в безизходно положение по време на Културната революция. Той бил на 68 г., но всеки месец бил "преработван" средно по седем пъти. Със съпругата му Ли Ша се справили като със шпионин на "Soviet revisionist" (съветските ревизионисти, бел. превод.), по това време тя вече била хвърлена в затвора и повече нищо не се чуло за нея. Той, намирайки се в напълно безизходно положение, завършил живота си със самоубийство, поглъщайки голямо количество сънотворни. Преди смъртта си Ли Лисан написал писмо на Мао, в което действително проявил това, което партийните членове до самия момент на смъртта си не се осмеляват да изхвърлят - "партийността":
"Генерални секретарю,
сега аз съм на пътя на самоубийството, заради измяна на партията, нищо не може да оправдае моето престъпление. Има само едно, аз и моето семейство не сме извършили абсолютно никакви престъпления по поддържането на тайните връзки зад граница. Искам да кажа само едно, моля Централния комитет да направи основателна проверка и изводи, изхождайки от реалните факти...
Ли Лисан, 22 юни 1967 г." [13]
(виж "Ли Лисан: Човекът, за когото четирикратно правиха гражданска панихида")
Макар в самия си край теорията на Май Цзедун да донесла на Китай страшно бедствие, каквото не се е случвало в историята, тези "провеждани един път на седем-осем години" политически движения и вътрешнопартийната борба, действително станали някакви механизми, гарантиращи съхранение на съществуването на компартията. Всеки път тези движения "привеждали в ред" около 5 процента, неголям брой хора, но болшинството сред останалите деветдесет и пет процента, всички като един започвали да вървят по пътя на партията, по такъв начин в партийните организации се усилвала концентрацията на сили и боеспособност. Това позволявало да се прави отсяване на нежелаещите да отхвърлят принципите си, така наречените нестабилни елементи, и да се атакува всяка съпротивителна сила. Опирайки се на този механизъм, да завладеят властта можели само хора, в които била развита най-добре психологията на вътрешно-партийната борба и които най-много от всички обичали да използват хитри и хулигански прийоми, това означава, че лидерът на злия култ на компартията гарантирано трябва да има богат опит в борбата и сто процента партийно съзнание. Тази жестока борба с помощта на насилие и "кървави уроци" промивала мозъците на тези, които участвали в нея, едновременно с това, процесът на тази непрекъсната борба зареждал компартията, усилвал психологическата й мощ, което гарантирало, че тя няма да бъде унищожена или превърната в някаква отхвърлена борба на сантиментална група (мекотело).
Тази партийност, която изисква компартията, действително е еволюирала от същината на злобния култ на компартията. За осъществяването на целите си тя решително унищожавала всички традиционни принципи, при това без погнуса от каквито и да било прийоми, приемайки за враг всяка сила, която застане на пътя й, затова й било необходимо да възпита членовете си така, че да бъдат покорни партийни инструменти, които нямат емоции, чувство за справедливост и вяра. Източникът на тази основа на компартията е отношението към човешкото общество и традиции като към врагове, това, че надценява себе си прекалено, от което поражда краен егоизъм и пренебрежение към живота на собствените си хора. Заради своите така наречени идеали, компартията е готова да разгроми целия свят, унищожавайки всяко инакомислие. Такъв еретичен култ непременно трябва да срещне съпротивление от всички, които имат добра природа, затова той непременно е длъжен да търси способи, за да унищожи добрите мисли, човешката природа и едва тогава ще бъде възможно хората да повярват, че е еретично учение. Затова, ако компартията иска да гарантира съществуването си, то най-напред трябва именно да унищожи добрите мисли и природата на човека, а така също и нормите на морала и нравствеността, за да превърне хората в покорни роби, и инструменти. От гледна точка на логиката на компартията, съществуването й и интересите й стоят над всичко, даже над интересите на всички колективи на партийните членове взети заедно, затова всеки отделен член е длъжен да бъде готов в необходимото време да жертва себе си.
Според историята на ККП хора като Чен Дикшиу (Chen Duxiu) и Киу Киубаи (Qu Qiubai), които успели макар и малко да съхранят традиционното съзнание на интелигенти, хора като Ху Иаобанг (Hu Yaobang) и Цзао Цзиянг (Zhao Ziyang), които се старали да се грижат за интересите на народа, както и като Джиу Ронгджи (Zhu Rongji), който бил честен чиновник и все пак правел нещо реално за хората, независимо от това какъв голям принос имат те за партията, и независимо от това, колко алчни (честолюбиви) са били, накрая и на тях им било трудно да избягат от чистка или оставка, те също се подчинявали на влиянието на интересите и дисциплината на партията. Партийността, която била пропита до костите им в процеса на борба довела до това, често пъти в ключовия момент, те да правят компромис, приемайки всичко с ръка на сърцето. Тъй като в подсъзнанието им най-големите интереси са съхранението на съществуването на партията, на тях им било по-добре да пожертват себе си; виждайки с очите си зловредните сили в партията те не се осмелявали добрата природа, която съхранили, да повлияе на съществуването на партията. Това се явява действителен резултат от действието на механизма на борба на компартията, тя превръщала добрите хора в инструменти за свое ползване, с помощта на партийността в максимална степен сдържала и дори унищожавала добрата човешка природа. Провеждайки над десет пъти "линията на борбата" ККП низвергнала повече от 10 лидери, установявайки вътрешно техните заместници и нито един от тях нямал добър край. Макар да наричали Мао Цзедун крал, стоящ на върха на властта 43 години, малко преди смъртта му съпругата и племенникът му били хвърлени в затвора, а цялата партия радостно викала, че това е велика победа на маоизма. Комедия ли е това или фарс?
След като компартията взела властта, непрестанно се правели политически движения, борбата излязла извън вътрешнопартийните предели. Така било по времето на Мао Цзедун, след "реформата за откритост" (прозрачност, бел. превод.) все още било така. Едва през 80-те години мисленето на хората станало малко по-свободно, компартията, провеждайки политика "за противодействие на буржоазната либерализация" издигнала "четирите основни принципа" [14], тъй като й е нужна абсолютната власт на лидера й; мирното искане за демокрация на студентите през 1989 г. срещнало кървав отпор, защото компартията не може да се примири с демократическия полъх; през 90-те години се появиха учениците на Фалун Гонг, вярващи в „Истина, Доброта и Търпение”, което доведе до репресии, насочени към унищожаването им, започнали през 1999 г., които продължават и до днес. Причината за това е, че компартията не може да търпи проявлението на човешката природа и добрите мисли, и била длъжна да прибегне до насилие, за да унищожи добрата природа, излизаща от сърцето на човек, само тогава компартията може да не се безпокои за властта си; с влизането в ХХІ век интернет обедини в едно целият свят и само компартията харчи много средства за блокада на Интернет сайтове и за арести на свободни хора в мрежата, защото се страхува, че хората могат свободно да получат информация.
******************

Каталог: 9pingdownload -> bulgarian

Изтегляне 3.48 Mb.

Сподели с приятели: