Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад



страница39/41
Дата22.07.2016
Размер3.48 Mb.
1   ...   33   34   35   36   37   38   39   40   41

III. Техниките на ККП за промиване на мозъци се промениха от груби в “изтънчени”

Често може да се чуе хората да казват: “Зная, че в миналото ККП лъжеше твърде често, но този път тя казва истината.”. Ироничното е, че ако погледнем назад, хората казваха това всеки път, когато ККП правеше фатална грешка в миналото. Това отразява умението, което ККП разви през десетилетията да използва лъжи, за да мами народа.


Хората развиха устойчивост към странностите на ККП. В отговор на това машинациите и пропагандата на ККП станаха по-лукави и „по-професионални”. Развивайки се от лозунговия стил на пропаганда в миналото, лъжите на ККП станаха много по-рафинирани и по-коварни. Особено в условията на информационните блокади издигнати от ККП, тя съчинява частично достоверни истории за заблуждаване на обществеността, които са дори още по-пагубни и по-измамни от нейните небивали истории.
Издаваното на английски език списание „Chinascope” публикува през октомври 2004 г. статия, анализираща случаи, в които ККП използва по-рафинирани методи за фабрикуване на лъжи в прикриване на истината. Когато ТОРС (САРС) избухна в Китай през 2003 г. светът заподозря, че Китай крие истината за епидемията, но ККП многократно отказа да признае това. За да открие дали ККП казва истината за ТОРС, авторът на статията прочел над 400 публикации за болестта от началото й до април 2003 г., които намерил на Интенет страницата на държавната информационна агенция Шинхуа.
Тези публикации показват следното: веднага след появяването на ТОРС правителството мобилизира експерти от централно и местно ниво, за да се даде своевременно лечение на пациентите, които след възстановяването си бяха изписани от болниците. Заради тези, които създават паника и карат хората да се запасяват с продукти, за да не излизат когато болестта се разпространи, правителството незабавно преустановява слуховете и предприема мерки за спиране на разпространяването им, така че обществения ред е ефикасно запазен. Въпреки че някои антикитайски сили неоснователно заподозират укриване на фактите от китайското правителство, повечето страни и хора не вярват на тези слухове. Наближаващият Търговски панаир в Гуангджоу обещава най-голямото участие на бизнес от цял свят досега. Туристи от чужбина потвърждават, че е безопасно да се пътува сега из Китай. И най-вече експертите на Световната здравна организация (измамени от ККП) потвърждават официално, че китайското правителство е реагирало своевременно и е взело съответните мерки за справяне с ТОРС, така, че да се предотвратят каквито и да било проблеми. Специалистите дават зелена улица (с 20-дневно закъснение) за инспекции на мястото в провинция Гуангджоу.
Тези над 400 публикации оставят у автора впечатлението, че ККП е била открита през тези 4 месеца, действала е отговорно в грижата си за здравето на хората и е убедила народа, че не крие нищо. Но на 20 април 2003 г. информационната служба към Държавния съвет оповестява на своя пресконференция, че наистина има избухване на ТОРС в Китай, с което косвено признава, че правителството е укривало епидемията. Едва тогава този автор вижда истината и разбира измамните и низки методи, използвани от ККП, които също “се подобряват с времето”.
На всеобщите избори в Тайван, използвайки същия коварен и “рафиниран” маниер, ККП казва, че президентски избори ще доведат до катастрофа – повишаване на самоубийствата, рухване на фондовата борса и увеличаване на “фаталните болести”, психическите заболявания, опустяването на островите, семейните вражди, безразличието към живота, пазарната депресия, безразборните улични стрелби, протестите и демонстрациите, обсаждането на президентската сграда, социалните вълнения, политическия фарс и така нататък. ККП ежедневно пълнеше главите на хората в Китай с тези идеи, с намерението да накара народа да вярва, че всички тези нещастия са бедствия, вследствие на такива изборите и че в Китай никога не трябва да има демократични избори.
По въпроса за Фалун Гонг ККП показа майсторство от дори още по-високо ниво, при скалъпването на измами и лъжливи обвинения срещу Фалун Гонг. Оркестрираните зрелища на ККП се редяха едно след друго. Не е изненадващо, че толкова много китайци са заблудени. Низката пропаганда на ККП е така измамна, че жертвите с готовност вярват в лъжите и дори смятат, че те са тези, които знаят обективната истина.
През последните десетилетия пропагандата за промиване на мозъци на ККП стана по-рафинирана и по-коварна в измамничеството си, което е естественото продължение на нейната безскрупулна природа.
******************

IV. Двуличието на ККП по въпроса за човешките права

От узурпиране на демокрацията за завземане на властта до симулиране на демокрацията за поддържане на деспотично управление

“В демократична нация, независимостта трябва да е в ръцете на народа, което е в съответствие с принципите на Небето и Земята. Ако една нация твърди, че е демократична и при все това независимостта не е в ръцете на народа, това със сигурност не е редно и само може да се разглежда като отклонение, такава нация не може да е демократична нация... как е възможно да има демокрация без премахване на партийното управление и без всенародни избори? Правата на хората да се дадат обратно на хората!”


Не звучи ли това като цитат от статия на “враговете от чужбина”, целяща да оклевети ККП? Всъщност изявлението е от статия в „Шинхуа Дейли”, официалният вестник на ККП, от 27 септември 1945 г.
Откакто узурпира властта ККП, която надуваше фанфарите за “общонародни избори” и изискваше “да се върнат правата на хората”, се отнася към “всенародното право на глас” като към табу. Хората, които се предполага, че са “управници и собственици на държавата”, нямат абсолютно никакви права да взимат собствени решения. Думите са недостатъчни, за да опишат безскрупулната природа на ККП.
Ако сте привърженици на “каквото било – било” и смятате, че злокобната секта на ККП, процъфтяла от убийства и управляваща нацията ще реформира себе си с лъжи, ще стане доброжелателна и ще се съгласи “да се върнат правата на хората”, грешите. Нека видим какво казва „People’s Daily” инструментът на ККП, на 23 ноември 2004 г., 60 години след публикуването на изявлението, цитирано по-горе: “Непоколебимият контрол на идеологията е най-важната идеологическа и политическа основа за укрепване управлението на партията”.
Наскоро ККП въведе така наречените “Принципи за трите не” [6], първият от които е “Развитие без дебати”. “Развитие” е съмнително, но “без дебати”, което набляга на “един глас, една зала” е истинската цел на ККП.
Когато Цзян Цзъмин бе попитан от известния кореспондент на CBS Майк Уолас през 2000 г. защо Китай не провежда общонародни избори, Цзян отговори: “Китайският народ е твърде необразован”.
Но още на 25 февруари 1939 г. ККП възкликна в своя „Шинхуа Дейли”: “Те (КМТ) смятат, че демократична политика не може да се осъществи в Китай сега, а след няколко години. Те се надяват демократичната политика да изчака докато нивото на знания и образование на китайците достигне това на буржоазните демократични страни в Европа и Америка....но само при демократичната система ще е лесно да се образоват и обучат хората.”.
Различието на казаното от „Шинхуа” през 1939 г. и това, което Цзян казва през 2000 г. показва действителния образ на порочната природа на ККП.
След масовото избиване на Тянанмън през 1989 г. ККП се върна на световната сцена с ужасна репутация относно човешките права. Историята даде избор на ККП. Или да зачита народа си и действително да подобри човешките права, или да продължи да извършва злоупотреби вътре в Китай, като същевременно се преструва пред външния свят, че зачита човешките права, за да избегне международните упреци.
За нещастие, последователна в своята деспотична природа, ККП без колебание избра втория път. Тя събра и поддържа огромно количество безскрупулни, но талантливи хора от науката и религията, като им дава специфични насоки за публикуване на лъжлива пропаганда в чужбина, за да рекламира фалшивия напредък по отношение на човешките права. Тя скалъпи серия от измами за правата, като “правото за оцеляване” или правото на покрив и храна. Доводите бяха такива: когато хората са гладни, да не би да нямат право да говорят? Ако даже и гладният не може да говори, ще се разреши ли на ситите да говорят за гладните? ККП дори се опита да заблуди китайския народ и западните демокрации с игри за спазване на човешките права, твърдейки най-безочливо, че “понастоящем е най-благоприятния период за човешките права в Китай”.
Член 35 от Конституцията казва, че гражданите на Народна република Китай имат свобода на словото, печата, събирането, сдружението, протеста и демонстрацията. ККП просто играе на думи. Под управлението на ККП безброй хора са лишени от правото на вяра, свободно слово, свободен печат, сдружаване и правна защита. ККП дори нареди апелите на някои движения да се считат за незаконни. През 2004 г. някои граждански движения многократно подаваха молби за демонстрации в Пекин. Вместо да им даде разрешително, правителството ги арестува. Политиката към Хонконг на “една държава, две системи” утвърдена от конституцията на ККП, също е уловка. ККП говореше, че 50 години Хонконг няма да бъде променян, но само 5 години след връщането му на Китай, тя искаше да превърне двете системи в една чрез опит да прокара тиранично законодателство, посредством член 23 от основния закон. [7]
Новата злокобна маневра на ККП е да използва фалшиво “разхлабване на свободата на словото”, за да скрие обсега на своето наблюдение и контрол. Сега изглежда, че китайците могат по-свободно да изказват мнението си, освен това Интернет позволи новините да пътуват по-бързо. Така ККП твърди, че сега разрешава свобода на словото и много хора се вързаха на това. То обаче е само фалшив външен вид. Не че ККП е станала доброжелателна; по-скоро партията не може да спре общественото развитие и технологичния напредък. Нека разгледаме ролята, която ККП играе относно Интернет. Тя блокира Интернет страници, филтрира информация, следи говорилните, контролира електронната поща и инкриминира потребителите на мрежата. Всичко, което тя прави, е регресивно по своята природа. Днес, благодарение помощта на някои капиталисти, които пренебрегват човешки права и нямат съвест, полицията на ККП е оборудвана с най-високотехнологична апаратура, с която може да наблюдава от полицейските си коли всеки ход, който потребителите на мрежата правят. Когато разгледаме дегенерирането на ККП – вършеща злини посред бял ден – в контекста на глобалното движение за демократични свободи, как можем да очакваме, че тя ще направи някакъв прогрес с човешките права? Самата ККП признава всичко: “Разхлабваме отвън, но затягаме отвътре”. Безскрупулната природа на ККП никога не се е променяла.
За да представи добър имидж пред Комисията за човешките права на ООН през 2004 г., ККП инсценира серия от събития за строго наказание на тези, които злоупотребяват с човешките права. Събитията обаче бяха за чужденците и нямаха реална същност. Това е, защото в Китай най големият нарушител на човешки права е самата ККП, както и бившият й генерален секретар Цзян Цзъмин, бившият секретар на политическата и правната комисия Луо Ган, министърът Джою Йонгканг и заместник-министърът Лию Джинг на Министерството на обществената сигурност. Тяхното шоу за наказване на нарушителите на човешки права е като крадецът, викащ: “Дръжте крадеца!”.
Ако направим аналогията с похитител рецидивист, който когато не е на публично място изнасилва 10 жертви, а след това, когато има твърде много хора наоколо, изнасилва само една жертва пред публиката, може ли да се каже, че похитителят се е променил към по-добро? Това, че покушението от скрито става явно, показва, че той е още по-низък и безсрамен от преди. Природата на похитителят рецидивист изобщо не се променила. Това, което се е променило е, че вече не е така лесно за него да извършва престъпленията си.
ККП е също като този похитител рецидивист. Диктаторската природа на партията и инстинктивния й страх да не загуби властта си определят, че тя няма да зачита правата на хората. Човешките, материалните и финансовите ресурси, използвани за укриване на досието й по отношение на човешките права далеч задминават усилията й за действителното им подобряване. Отдаването на ККП на безнравствено избиване и репресии из цял Китай е най-голямото нещастие за китайския народ.

Желание за вършене на злодеяния и укриване зад “закона”

От една страна, за да предпази придобивките на някои специални групи ККП излъска предишната им фасада и напълно изостави работниците, селяните и масите, а от друга страна, напредна в своите начини на измами и низости, тъй като международната общественост разкрива все повече и повече нарушения на човешките права от ККП. Партията използва популярен речник като “управляването на закона”, “маркет”, “за хората” и “реформа”, за да обърква народа. ККП не може да промени своята порочна природа дори и да се облече в “костюм в западен стил”. Такъв имидж е само по-заблуждаващ от костюма на Мао. В книгата на Джордж Оруел “Животинска ферма” (издадена през 1945 г.), свинете се научават да стоят и ходят на два крака. Новозаучените умения придават на свинете нов вид, но не променят тяхната свинска природа.



А. Коване на закони и регулации, нарушаващи китайската Конституция

Закони и наредби, които нарушават Конституцията, се спускат на изпълнителните органи от различни нива като “правна основа” за възпрепятстване усилията на народа да се преустановят преследванията, да се получат свободи и да се възстановят човешките права.



Б. Аполитични проблеми се разрешават с политически средства

Обикновен обществен проблем ще се издигне до висотата на “съревноваване с партията за масите”, “накърняване на партията и страната”, “размирици” и “враждебни сили”. Аполитичен въпрос ще се политизира нарочно, за да може ККП да използва политически ходове като пропагандно средство, за да насажда омраза у хората.



В. Задкулисно справяне с политически разногласия

Последната маневра на ККП за атакуване на демократични граждани и независимо мислещи интелектуалци е поставянето на капани, чрез които да ги хвърли в затвора. Такива капани са фалшиви обвинения в граждански закононарушения като проституция и неплащане на такси. Атакуващите стоят в сянка, за да избегнат порицанието на групите отвън. Тези престъпления, които са достатъчни да накърнят репутацията на обвинените, също се използват и за публично унижаване на жертвите.


Единствената промяна в безскрупулната природа на ККП, ако може да се говори за някаква промяна, е че тя е станала още по-безчестна и по-брутална.

ККП държи над един милиард заложници на изкривената си логика

Нека си представим престъпник, който нахлува в нечий дом и похищава момиче. На съдебния процес той се защитава, като казва, че не е убил жертвата, а само я е изнасилил. Тъй като убийството е по-лошо от изнасилването, той твърди, че е невинен и трябва да бъде освободен незабавно. Дори казва, че хората трябва да го похвалят, защото само е похитил момичето, но не го е убил.


Тази логика звучи нелепа. Но логиката на ККП в защита на масовото избиване на Тянанмън на 4 юни 1989 г. е точно като тази на престъпника. ККП държи, че “репресирането на студентите” е спряло едно потенциално “вътрешно безредие” в Китай. За да се предотврати това “вътрешно безредие” избиването на студентите е оправдано.
“Изнасилване или убийство – кое е по-доброто?” Това, че престъпник може да зададе такъв въпрос на съдия в съда показва колко безсрамен е този престъпник. По подобен начин ККП и нейните съучастници в масовото избиване на Тянанмън не говореха за това, дали са виновни за убийствата. Вместо това те попитаха обществото кое е по-доброто: “Репресиране на студентите или вътрешно безредие, което може да доведе до гражданска война?”.
ККП контролира целия държавен апарат и всички средства за пропаганда. С други думи 1.3 милиарда китайци са държани като заложници от ККП. С тези 1.3 милиарда заложници под ръка, ККП може винаги да прилага “заложническата си теория”, според която, ако партията не репресира определена група от хора, цялата нация ще е в размирици и бедствия. Използвайки това като претекст, ККП може своеволно да потиска всеки индивид или група, и потискането винаги ще е оправдано. Имайки пред вид тези лъжливи доводи и измамни причини, може ли да има на земята по-безсрамен престъпник от ККП?

Морковът и пръчката – от връчване на “свободата” до ескалация на репресиите

Много китайци смятат, че сега се радват на повече “свобода” от когато и да било преди, затова хранят надежда, че има възможност ККП да се подобри. Всъщност степента на свободата, “подарена” на хората, зависи от чувството на ККП за криза. ККП ще направи всичко, за да поддържа колективните интереси на партията, включително и даване на така наречените “демокрация”, “свобода” или “човешки права” на народа.


Но под управлението на ККП така наречената “свобода”, подарена от ККП, не бе защитена от никакво законодателство. Такава “свобода” е просто инструмент за измама и контрол на народа покрай световната тенденция за демокрация. По същество тази “свобода” е в несъвместим конфликт с диктатурата на ККП. Веднъж този конфликт достигне ли нивото на търпимост на ККП, тя незабавно ще си вземе “свободата” обратно. В историята на ККП имаше няколко периода, в които словото бе сравнително свободно, но всеки такъв период бе последван от период на строг контрол. Такава цикличност се повтаря в историята на ККП, доказвайки порочната й природа.
Днес в ерата на Интернет, ако посетите агенция „Шинхуа”, официалната Интернет страница на ККП или „People’s Daily”, ще установите, че доста от репортажите съдържат негативна информация за Китай. Първо, това е защото има твърде много лоши новини, разпространяващи се в Китай днес и новинарските агенции трябва да съобщават тези истории, за да поддържат правдоподобност. Второ, гледната точка на такива репортажи е съобразена с интереса на ККП, тоест „малкият критицизъм е от голяма полза”. Репортажите винаги ще припишат причината за лошите новини на индивиди, които нямат нищо общо с партията, а на управлението ККП се приписва заслугата за разрешението на проблема. ККП умело контролира какво да се публикува, какво да не се публикува, колко да се публикува и дали публикуването да е от китайска медия или от контролирана от ККП чуждестранна медия
ККП е професионалист в манипулирането на лоши новини в неща, които могат да спечелят сърцата на хората. Много от младежта днес смята, че ККП дава до голяма степен свобода на словото и затова имат надежди и ценят партията. Те са жертви на “рафинираната” стратегия на порочните държавно контролирани медии. Нещо повече, със създаването на хаотична ситуация в китайското общество и излагайки тази ситуация в някоя медия, ККП може да убеди хората, че само тя е в състояние да контролира такова хаотично общество, манипулирайки хората да одобряват управлението й.
Затова не трябва да се заблуждаваме, че ККП се е променила, дори и да виждаме някои признаци на подобряване на човешките права. В историята, когато ККП се бореше да отхвърли правителството на КМТ, тя се преструваше, че се бори за демокрация в страната. Нечестната природа на ККП е такава, че на никое нейно обещание не може да се разчита.
******************

1   ...   33   34   35   36   37   38   39   40   41


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница