Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад
V. Аспекти от безскрупулната природа на ККП
Изтегляне 3.48 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Политически негодници без нравствени задръжки
- Разиграване на трикове - от фалшивата съпротива на японското нахлуване до измамния контратероризъм
- Престорена искреност и публично съгласие с едновременно прикрито противопоставяне
- Изоставяне на съвестта и жертване на правосъдието заради партийните интереси
- ККП манипулира патриотичните чувства, за да подстрекава масите
- Безсрамност – поставяне партията пред страната и насилване хората да приемат врага за свой баща
- Игра на “преразглеждане” и наричане на криминални действия “велики постижения”
V. Аспекти от безскрупулната природа на ККПРазпродаване на националната земя от суетност и измяна на държавата под маската на “Национално единство”“Да освободим Тайван” и “Да обединим Тайван” бяха пропагандните лозунги на ККП през последните няколко десетилетия. С помощта на тази пропаганда ККП се държеше като националист и патриот. Дали наистина ККП се безпокои за целостта на нацията и нейната територия? Съвсем не. Тайван е само исторически проблем, резултат от борбата между ККП и КМТ, и е средство, което ККП използва, за да нанася удари на опонентите си, и да печели сърцата на хората. В ранните години, когато ККП създаде “Китайски съвет” по време на управлението на КМТ, член 14 от Конституцията гласеше: “Всяка етническа група или провинция вътре в Китай може да предяви искане за независимост”. За да се съобразява със Съветския съюз, лозунгът на ККП тогава бе: “Да предпазим Съюза”. По време на Китайско-японската война главната цел на ККП бе по-скоро да използва възможността да се разрасне, отколкото да се бие срещу японските завоеватели. През 1945 г. съветската Червена армия навлезе в Северен Китай и извърши грабежи, убийства и изнасилвания, но ККП не изказа дори дума на неодобрение. По същия начин, когато Съветския съюз подкрепи Външна Монголия да стане независима от Китай, ККП отново замълча. В края на 1999 г. ККП и Русия подписаха съгласие за преразглеждане на китайско-руската граница. Договор, в който ККП прие всички неравни условия, поставяни още преди 100 години от Русия на династията Чинг, като продаде повече от 100 милиона квадратни километра земя на Русия, територия, равняваща се на няколко дузини като територията на Тайван. През 2004 г. ККП и Русия подписаха китайско-руско източно гранично допълнение към съгласието, при което според сведенията, половината от остров Хейшиази в провинция Хейлонгджиянг се дава на Русия. Относно другите гранични разногласия, като островите Нанша и Дияою, ККП не я е грижа, тъй като тези въпроси не засягат контрола й върху властта. ККП вдигна много шум за Тайван, защото това беше просто димна завеса и заобиколен начин да се насади сляп патриотизъм, и да се отклони вниманието на обществеността от вътрешните проблеми на страната. Политически негодници без нравствени задръжкиПравителството трябва винаги да се наблюдава. В демократични държави разделението на властта заедно със свободата на словото и печата са добри механизми за надзор. Религиозните вярвания осигуряват допълнителен нравствен самоконтрол. ККП поощрява атеизма; затова няма висша природа, която да я възпира в нравствено отношение. ККП е диктатура; затова няма закон, който да я възпира в политическо отношение. Като резултат ККП е напълно безразсъдна и невъздържана в поведението си на тиранин и злодей. Кой наблюдава ККП според ККП? “ККП наблюдава себе си!” Този лозунг бе използван от партията, за да мами хората в продължение на десетилетия. В ранните години се наричаше “самокритика”, след това “самонаблюдение” и “самоусъвършенстване управлението на партията”, а последното е “самообогатяване способността на партията за управление”. ККП изтъква супер силата, която има за “самоподобрение”. ККП не само приказва, тя го претворява в дела като “Централен дисциплинарен инспекционен комитет”, “Бюро за апелиране” и други подобни. Тези организации са само безполезна декорация, която обърква и заблуждава хората. Без нравствени и правни ограничения “самоподобрението” на ККП се равнява на китайската народна поговорка “демони, идващи от сърцето на човек”. Това е само извинение, което ККП използва, за да избягва външно наблюдение и да отказва вдигането на забраните за свобода на печата и политическите партии. Политически негодници използват този трик, за да заблуждават хората, да бранят властта на ККП и интересите на управляващата върхушка. ККП е експерт в политическите машинации. “Народната демократична диктатура”, “демократически централизъм”, “политическа консултация” и така нататък, са все измамни машинации. С изключение на частта за диктатурата, всичко останало са лъжи. Разиграване на трикове - от фалшивата съпротива на японското нахлуване до измамния контратероризъмККП винаги е твърдяла, че е водила китайския народ към победата над японските агресори. Но изобилстващи исторически архиви разкриват, че ККП умишлено е избягвала сражения в Китайско-японската война. Комунистическата партия само е пречела на антияпонските усилия, възползвайки се от въвличането на КМТ във войната, за да увеличи собствената си сила. Единствените големи битки, в които ККП се е сражавала, са битката на прохода Пингшинг и битката на Стоте полка. В битката на прохода Пингшинг ККП въобще не е била водеща или преобладаваща сила, командвала тази битка. Вместо това войските на ККП просто нападнали от засада японските продоволствени части. Що се отнася до битката на Стоте полка, в редиците на ККП се вярва, че участието в тази битка е нарушило стратегическата линия на централата на партията. След тези две битки Мао и партийните армии не са се въвличали в никакви сериозни битки, нито пък са дали някакви геройски жертви в Китайско-японската война, като Донг Кунруй във войната през 1948 г. с КМТ и Хуанг Джигуанг в Корейската война. Само малък брой висши военни командири на ККП умират на сцената на антияпонските военни действия. И до ден днешен ККП не може да публикува цифра за убитите по време на Китайско-японската война, нито пък човек може да намери много паметници в обширните земи на Китай на герои на ККП, загинали по време на войната. По това време ККП сформира правителство на граничния район в провинциите Шанхай, Гансу и Нингшиа, далеч от фронтовата линия. Използвайки днешната номенклатура, ККП провеждаше политика на “една страна, две системи” или “два Китая”. Макар и на главнокомандващите в ККП да не им е липсвало желание да се противопоставят на японците, висшите кадри на ККП не са били искрени в готовността си за борба в тази война. Вместо това те предприемат мерки да предпазят ресурсите си и да използват войната като възможност да подсилят себе си. Когато Китай и Япония възстановяват дипломатически отношения през 1972 г., Мао Цзедунг се изпуска и казва истината на японския минисътър-председател Какуей Танака, че ККП трябва да благодари на Япония, тъй като без Китайско-японската война, ККП нямаше да е завзела властта в Китай. Горното е истината и засяга измамните твърдения на ККП, че е водила китайския народ в упорството му и участието му в осемгодишната война срещу японците, и накрая е спечелила победата. Повече от половин век по-късно, с терористичната атака на 11 септември в САЩ, антитерористичните усилия са в глобалния фокус. ККП отново използва стратегии на измама, подобни на това, което използва по време на Китайско-японската война. Използвайки антитероризма като претекст, ККП заклейми много религиозни практикуващи, десиденти и групи, въвлечени в етнически или териториални конфликти като терористи. Под маскировката на международните антитерористични усилия, ККП предприе яростни репресии. На 27 септември 2004 г., осведомителната агенция "Шинхуа" цитира вестник "Шинджинг", който пише, че измежду всички провинции и градове на Китай, Пекин може да сформира първото антитерористично управление. Някои прокитайски медии в чужбина дори предадоха в главните си новини: “Управление 610" се присъедини към антитерористичните усилия” ("Управление 610" е мрежа от агенции, създадени специално за преследването на практикуващите Фалун Гонг) твърдейки, че антитерористичното управление ще се съсредоточи върху атакуване на “терористични организации”, включително и на Фалун Гонг. ККП лепва етикет “терористи” на хора, които нямат оръжие, не отвръщат на нападенията, когато са бити или оклеветявани, и мирно апелират за правото на свобода на вярата. Възползвайки се от климата на антитероризъм, ККП мобилизира въоръжените си до зъби “специални антитерористични сили” да провеждат бързи репресии срещу тази беззащитна група от мирни хора. Нещо повече, ККП използва извинението антитероризъм, за да отвлече международното внимание от осъждане на преследването на Фалун Гонг. Тези измами, използвани днес, не са различни от използваните от ККП по време на Китайско-японската война; това е позорен начин на отнасяне към такъв сериозен въпрос, какъвто е международните антитерористични усилия. Престорена искреност и публично съгласие с едновременно прикрито противопоставянеККП не вярва в собствените си доктрини, но насилва другите да вярват в тях. Това е един от най-коварните методи, използван от сектата на ККП. ККП знае, че доктрините й са фалшиви и че идеята за социализма е лъжовна. ККП не вярва в тези доктрини, но насилва хората да вярват в тях. И преследва хората, които не вярват в тях. ККП написва безсрамно измамната идеология в Конституцията, като фундамент на китайската държава. В живота се наблюдава интересен феномен. В резултат на корупция много високопоставени служители губят позициите си в борбата за власт на китайската политическа арена. Но това са именно тези хора, които лобират за честност и себеотдайност на публичните събрания, докато зад кулисите всъщност са въвлечени в подкупничество, корупция и други декадентски дейности. Много от така наречените “служители на народа” са паднали по този начин, включително Ли Джиатинг, бивш губернатор на провинция Юнан; Лиу Фангрен, партиен секретар на провинция Гуиджоу; Ченг Уейгао, партиен секретар на провинция Хубей; Уанг Хуайджонг, лейтенант-губернатор на провинция Анхуей. Ако разгледате речите им ще откриете, че без изключение са подкрепяли антикорупционните движения и многократно са карали своите подчинени да се държат честно дори, когато самите те са присвоявали фондове и са вземали подкупи. Макар че ККП е издигнала много образцови кадри и често е привличала прилежни хора и идеалисти да се присъединят към нея, за да подсили имиджа си, за всички е очевидно в какво ужасно положение е непрестанно понижаващия се китайски нравствен стандарт. Защо пропагандата за “духовна цивилизованост” на ККП не е могла да коригира това? Всъщност лидерите на комунистическата партия разпространяваха празни приказки, когато провъзгласяваха “комунистическите нравствени качества”, или лозунга “В служба на хората”. Несъвместимостта между действията и думите на комунистическите лидери може да се проследи чак до основоположника им Карл Маркс. Маркс е имал незаконен син. Ленин е хванал сифилис от проститутки. Сталин е съден за насилствена сексуална връзка на певица. Мао Цзедун се е отдавал на похот. Цзян Цзъмин е с неконтролируемо сексуално поведение. Румънският комунистически лидер Николае Чаушеску е направил семейството си екстравагантно богати. Кубинският комунистически лидер Фидел Кастро държи стотици милиони долари в чуждестранни банки. Севернокорейският демоничен убиец Ким Ир Сен и децата му водят декадентски и прахоснически живот. Във всекидневния си живот обикновените китайци ненавиждат празните сесии на политическо обучение. Все повече се говори двусмислено по политическите въпроси, понеже всеки знае, че това са просто лъжливи игри. Но никой, нито говорителите, нито слушателите на тези политически събрания ще заговорят открито за тази измама. Това е обществена тайна. Хората наричат този феномен “искрено лицемерие”. Високопарните думи на ККП в “Трите представи” отпреди няколко години или “повишаване държавния капацитет” по-късно, или днешните “три сърца” – “сгряване, стабилизиране и спечелване сърцата на хората” – са все нелепости. Коя управляваща партия няма да представлява интересите на хората? Коя управляваща партия няма да я е грижа за управленческия капацитет? Коя управляваща партия не иска да спечели сърцата на хората? Всяка партия, която не се интересува от тези въпроси бързо ще бъде отстранена от политическата арена. Но ККП гледа на такива излишни лозунги като на дълбоко съдържателни и проникновени теории, и изисква от цялата страна да ги изучава. Когато преструването постепенно се вгради в мисленето и навиците на над един милиард души, и става култура на партията, обществото само по себе си става фалшиво, престорено и празно. Липсва ли му честност и доверие, обществото е в криза. Защо ККП създаде тези условия? В миналото това бе заради идеологията й; сега, това е заради облагите й. Членовете на ККП знаят, че се преструват, но пак се преструват. Ако ККП не пропагандираше такива лозунги и формалности, тя нямаше да може да тормози хората. Нямаше да може да накара хората да я следват и да се страхуват от нея. Изоставяне на съвестта и жертване на правосъдието заради партийните интересиВ книгата “Нравственото развитие на комунистическата партия” Лиу Шаочи [8] специално разяснява необходимостта “за партийните членове да поставят партийните интереси над своите индивидуални интереси”. Сред членовете на ККП никога не е имало недостиг на честни хора, които са загрижени за страната и хората й, нито пък е имало недостиг на честни и добродетелни служители, които наистина са служили на народа. Но в апарата за лични интереси на ККП такива служители не могат да оцелеят. Под непрекъснатият натиск да “поставят партийната природа над човечността”, те често установяват, че е невъзможно да продължат, рискувайки да бъдат отстранени от позициите си или дори още по-лошо, да се покварят. Китайският народ е изпитал лично бруталния режим на ККП и е развил дълбок страх от насилието на партията. Затова хората не смеят да подкрепят справедливостта и повече не вярват в законите на Небето. Първо се предават на властта на ККП. Постепенно стават безчувствени и безучастни относно въпроси, които не ги афектират. Дори и логиката на мисленето им преднамерено е била моделирана, за да се подчини на ККП. Това е резултат от мафиотската природа на ККП. ККП манипулира патриотичните чувства, за да подстрекава маситеККП използва лозунги на “патриотизъм” и “национализъм”, за да подстрекава хората. Тези лозунги не са само "главен обединяващ рев", но са и често издавани заповеди и стратегии, изпитани от времето. Когато четат националистическата пропаганда в чуждестранните издания на "People’s Daily", някои китайци в чужбина, които с десетилетия не са посмели да се върнат в Китай, могат да станат по-националистични от китайците, живеещи в Китай. Манипулирани от ККП китайците, които не посмяват да кажат “не” на каквото и да било в политиката на ККП, станаха достатъчно смели да щурмуват посолството и консулството на САЩ, хвърляйки яйца и камъни, запалвайки коли и американски флагове, и всичко това под знамето на “патриотизма”. Всеки път, когато комунистическата партия се сблъска с важен въпрос, който изисква подчинение от страна на масите, тя използва “патриотизъм” и “национализъм”, за да ги мобилизира за кратко време. Във всички случаи, включително и въпроси, свързани с Тайван, Хонг Конг, Фалун Гонг, сблъсъка между шпионския самолет на САЩ и китайския военен реактивен самолет, ККП използва комбинирания метод на силен натиск с терор и колективно промиване на мозъци, докарвайки така съзнанието на хората до състояние подобно на военно положение. Този метод е подобен на метода, използван от немските фашисти. Като блокира всякаква друга информация, промиването на мозъци от ККП е невероятно успешно. Макар и китайският народ да не обича ККП, той мисли по изкривения начин, насаден от ККП. По време на предвожданата от САЩ иракска война например, много хора бяха афектирани като гледаха всекидневните анализи по ЦКТВ [9]. Те изпитваха силно чувство на омраза, мъст и желание да се сражават, докато в същото време проклинаха някоя друга война. Безсрамност – поставяне партията пред страната и насилване хората да приемат врага за свой бащаЕдна от фразите, които ККП често използва за сплашване на хората, е “изчезването на партията и страната”, поставяйки по този начин партията пред страната. Учредителният принцип на Китай е: “Без ККП няма да има нов Китай”. От детството си хората са възпитавани да “слушат партията” и “да се държат като добри деца на партията”. Те пееха възхвали към партията: “Аз считам партията за своя майка”, “О, партийо, моя скъпа майко”, “Святостта на партията е по-дълбока от океана”, “Обичта към майка и баща не могат да надминат любовта към партията”. [10] Те ще “отидат да се бият където партията посочи”. Когато правителството предложи помощ за бедствие, хората ще “благодарят на партията и правителството” – първо на партията и после на правителството. Военен лозунг гласи: “Партията командва оръжието”. Дори, когато китайските експерти опитаха да създадат униформа за съдиите, те поставиха четири златни копчета на якичката на униформите. Тези копчета са подредени от горе надолу за да символизират партията, хората, закона и страната. Това показва, че дори и за съдията партията винаги ще остане над закона, страната и хората. Партията е станала най-висшето нещо в Китай и страната на свой ред е станала подчинена на партията. Страната съществува за партията и се казва, че партията е олицетворение на хората и символ на страната. Любовта към партията, партийните лидери и страната, са смесени в едно, което е фундаменталната причина патриотизмът в Китай да е станал толкова изкривен. Под лукавото, но настойчиво влияние на образованието и пропагандата на ККП, много хора и партийни членове започнаха да бъркат партията със страната, независимо дали го осъзнаваха или не. Те приеха, че “партийният интерес” е най-висш и се съгласиха, че “партийните интереси се равняват на интересите на хората и страната”. Резултатът от индоктринирането на ККП създаде климат, необходим на партията, за да измени на националните интереси. Игра на “преразглеждане” и наричане на криминални действия “велики постижения”ККП е направила много груби грешки в историята. Но винаги е хвърляла вината върху определени индивиди или групи, посредством “поправка и рехабилитация”. Това не само е оставило жертвите дълбоко признателни на ККП, но и е позволило на партията напълно да избяга от всякаква отговорност за криминалните си действия. ККП заявява за себе си, че “не само не се страхува да прави грешки, но и е добра в коригирането им” [11], това се е превърнало във вълшебното лекарство на ККП, с което многократно избягва изкупването на вина. Така ККП завинаги остава “велика, славна и права”. Може би един ден ККП ще реши да преразгледа избиването на площад Тянанмън и да възстанови репутацията на Фалун Гонг. Но това са само макиавелски тактики, които партията използва в отчаяния си опит да удължи гаснещия си живот. ККП никога няма да има смелостта да преразгледа себе си, да изложи собствените си престъпления, или да плати за собствените си грехове. ****************** Изтегляне 3.48 Mb. Сподели с приятели:
|